Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_05_19 Носители на Новото19 май 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12381 Мнения:

Публикувано 20 февруари 2014 - 10:02

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.
Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


НОСИТЕЛИ НА НОВОТО



Добрата молитва

Ще прочета част от 10-а глава от Евангелието от Йоана, от 1-и до 19-и стих.

„Бог е Любов”


Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам: който не влезва през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник.”

Исус взема една много обикновена дума – вратата. Всяко нещо си има врата. Всяка стая си има врата – естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновен факт от живота, но вие искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той прави сравнение като казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде.

Някой път вие запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните състоянието на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са подбудите, с които той влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате какво зло сте му направили, мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви – от голяма обич влиза в кошарата и задига от вас.

На същото основание, когато във вас влиза някоя мисъл, тя може да причини пакост. Има някои мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, има свой стремеж. Как можете да ги разпознавате? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Например вие сте напълно убедени, че Бог ви обича, но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Вие, без да проверите, свиете вежди, начумерите се, свиете устни, ставате неразположен, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере как си позволява да говори така!” Хората са много лековерни – на истината не вярвате, но на един слух вярвате. Ако между вас се разнася каква да е лоша мисъл, ще й повярвате.

В този век най-първо трябва да се научите да раз¬познавате качествата на своята мисъл, защото мислите са Сили, които строят. Каквито са мислите, такъв става и човек. Щом в него почнат да влизат обикновени мисли, лицето му огрубява. По цял ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани само със земния живот. Така човек, свързан с материалния живот, огрубява по същия начин, по който човек, извършващ някоя груба работа, има мазоли и пришки на ръцете.

Силата на един учен седи в това, че познава нещата. Мнозина от вас правят известни разлики, но дори някои от плодните дървета не можете да определите по какво се различават. Например листата на една ябълка, череша, слива, зарзала, мушмула и други се различават. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не могат да правят разлика между една физиономия и друга. Казвате, че лицето е хубаво, валчесто, че веждите са хубави, но какви са веждите не умеете да ги опишете. Казвате, че устните са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и за ушите нищо не знаете, имате известно понятие само. После казвате, че косите му са много хубави, но не знаете, дали са тънки, или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Ако извадиш един косъм от нечия глава и го прекараш през пръстите си, можеш да опишеш характера на човека – целият Живот е написан на един косъм. Ако си нервен, това е написано на косъма – и косъмът е такъв; ако си скържав, и косъмът е скържав – има известни грапавини; ако си груб по характер, и косъмът е груб, дебел; ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия и като го пипнеш, приятно ти е, като че ли се влива нещо в теб. Косъмът на един светия, който е прекарал тридесет години в планината, е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода и когато не ги стрижеш, ти казваш: „Каквото Господ каже”, а пък сега, като си стрижат косите, хората казват: „Каквото ние кажем.” Част от жените поддържат „каквото Господ каже”, а пък част от жените стрижат косите и казват „каквото ние кажем.” Но да оставим това, то е външната страна...

Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че има смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат в себе си нещо от светия. Ако имаш косъм от светия и го прекараш през пръстите си, както жената при предене прекарва нишката, тогава косъмът ще ти предаде това, което има. Така е и с храната – ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да извлече това, което Бог и Слънцето са вложили в нея, той не може да се ползва. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Например вашият приятел е казал някоя хубава дума и вие като я повтаряте, настроението ви се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието: когато го четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който съдържат.

Следователно всяка мисъл, която влиза през вратата, е добра. Лошите мисли се отличават по това, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек – какъвто е човекът, такава е и тя. Защото ако мислиш да откраднеш едно агне, мисълта ти изразява как си задигнал агнето, как си го заклал и т.н.

Ако кажете по адрес на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате – защо съжалявате? Самата лоша мисъл има отрова в себе си; не само като я възприемаш, но и като я пращаш по нечий адрес, тази мисъл минава през теб. Онзи, който праща мисълта, си пакости, както пчелата, когато ужили някого, плаща с живота си. Всяка мисъл, която излезе от човека и причини някоя вреда, ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.

Съвременните страдания произлизат от неестест¬ве¬ното приложение. Вие понякога се чудите отде ви нападат някои лоши мисли. Лошите мисли идват вина¬ги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение и Любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, който има хубави мебели и разполага със средства, за да се върне неразположен. Някой вижда у заможните хора къщи, постлани с килими, и когато се върне у дома си, казва: „Защо аз нямам тези блага, които има богатият?” В живота съществува едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и умее да се движи навсякъде, и ако човек съжалява, че не е такъв голям кит, кое е по-хубаво – човек ли да бъде, или кит? Богатият човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него, но китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания – понякога не си дояжда, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията, и учението, и религиозният живот също така си имат своя лоша и добра страна. Защото за да си религиозен, имаш известни задължения: живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Например, ако живееш в едно културно общество, ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават.

Във Варненско имаше един крайно беден човек, наричаха го Дели Васил. Където и да минеше през селото, дори и край най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, те не го лаеха. Как ще си обясните това? А пък всички го наричаха Дели Васил – смахнатия Васил. Питам защо не го лаеха кучетата. Защото този човек ги обичаше. Ако обичаш някое куче, щом те види, то познава, че го обичаш и си размахва опашката. Кучетата са много честолюбиви, у тях има едно чувство, те са пробният камък за привързаност. Ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден!” Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример.

Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем!” Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.”

Вие казвате, че трябва да бъдете добри хора. Има едно застояло добро в света. Други казват, че трябва да бъдете богати. Има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат и щастлив, но той го пропуска. Когато дойде моментът за неговото щастие, той се занимава с други посторонни работи. Едва след като мине красивият момент, когато вече няма никакъв изглед за щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.” Тръгва да търси добрите хора и казва, че няма такива в света. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата – през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са от едната и от другата страна на прелезите. Ако две съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и не могат да разделят яйцето, питам през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце се карат. Да допуснем, че кокошката цяла седмица е снасяла яйцата в чуждия двор; ако сложим по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк. Така човек изгубва своето добро настроение и понякога за цяла година пропилява хубавите случаи и накрая огрубява. Често човек произнася някоя необмислена дума, прави една погрешка, а после се оправдава и казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав!” Който има някакви свои правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Ако ти ходиш да разправяш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, питам има ли някой, който да ти е благодарил, че сте го окаляли. Поне аз не съм срещал такъв човек.

Понякога в човека има едно вътрешно говорене. Има вътрешно говорене, има и външно говорене. Някой път човек спори със себе си и казва: „Този е такъв, онзи е онакъв, защо Господ ги е направил такива, не можеше ли да ги направи други?” Той мърмори, после отива да се моли и по време на молитва казва: „Не ме слуша Господ.” Когато отиваш със своите правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила, за Него те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно нямат нужда допълнително да ги пилиш. Ако онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор ще й дава наставления? Тя се качва на това, на онова дърво, докато стане на пеперуда. Една сестра иска да възпитава някоя друга; за мен ще е много интересно, ако от вашия опит се намери случай, когато две сестри са могли да опилят някоя сестра така хубаво, че последната да е станала светия – няма такъв случай. Аз познавам една сестра, която срещнала друга сестра, която много грешила, и й казала: „Сестра, аз много те обичам, бих желала да съм като теб и съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам с теб, аз съм самотна.” Другата казала: „И аз съм самотна, считат ме много лоша, да се съберем!” Аз мисля, че първата сестра разсъждава много добре.

Често пъти за това, което наричаме зло в света, ние не знаем подбудителните причини. Не знаем и кои причини са заставили някой при определен случай да придружи с Добро дадена своя постъпка...

Една котка ходи около Учителя.

Тази котка е предметно учение – тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер – ще си поглади опашката, защото си има нещо предвид. Аз зная защо си я глади – иска нещо материално, нищо идеално не иска. Преведено на човешки език, тази котка ми казва: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мен да оставиш! Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш!” Понеже котката е колективно същество, онези Същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят – те искат да кажат, че трябва да имате характер, да не ви е срам. Котката казва: „Аз добре разбирам и благодаря на Учителя. Готова съм на послушание – щом съм повикана, готова съм...” Да оставим сега котката, тя ни отвлича вниманието.

В своето самовъзпитание човек никога не трябва да се изтезава. При сегашното си развитие той постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни. Например някой път дъжд вали и стената се окаля – ще вземеш четката и ще я замажеш; някой счупва прозореца – ще купиш ново стъкло и ще го поставиш; някой оцапал – ще очистиш. Такива неща стават постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек, като не разбира законите, е изложен на външно влияние и ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни или други, ще възприемете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще възприемете настроението на Слънцето и ще имате разположение; ако се печете на Луна, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, когато се изисква едно вътрешно разбиране, изисква се всеки от вас да има силна мисъл, да не се влияе от средата, в която живее, а да излезе в по-висша среда. Например влиза една Божествена мисъл у вас – как познавате, че тази мисъл е Божествена?

Дойде ви някой нагости и на вас ви дойде мисълта да му дадете две хиляди лева, за да си върви, или ви минава да му купите дрехи и да го изпратите. Може да ви дойде трета мисъл да го приемете на гости и утре да го изпратите. Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, че да дадеш две хиляди лева е Божествено, друг ще помисли, че втората мисъл е Божествена. От мое гледище Божествена е третата мисъл и аз бих направил така. Пари и дрехи няма да му дам, но ще го нагостя. Защото при условие, че законът изисква да му дам дрехи или пари, Бог изпрати при мен една птица, какво ще правя? Една птица ме посещава, каца на моя прозорец, ходи по перваза, иска да влезе, няколко часа седи на прозорците и чака – какво иска тази птица? Тази птица ми е дошла нагости. Ако Божественият закон изисква да дам пари или дрехи, то тази птица няма нужда от тях – от храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. С други думи, трябва да дадеш това, което е общо за птичката, човека и Ангела – това е Божествено, тази е Божествената мисъл, а пък другите неща са специфични.

Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. Ако дадеш на един човек две хиляди лева, той ще се уплаши и ще каже: „Я прати слугата си да ме пази да не ме оберат!”, но ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя, защото той е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи и онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, е забравил своето обещание. Много болести идват в света, когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина!” В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите Волята Божия и не разбирам как може слугата да желае други да му слугуват, след като той е слуга на по-голям господар – значи, че той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: докато си в положение да служиш, искай да служиш и ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти ще си здрав, краката ти ще са добре, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа!” Щом вложиш в себе си мисълта да имаш слуга, щом искаш да бъдеш господар, то дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от теб, защото възприемат твоята мисъл – твоята мисъл се е предала на мъжа ти и тогава той пожелава да бъде господар. Така всички вкъщи започват да воюват, стават на нож. Дъщеря ти също не се подчинява и казва: „И аз не искам да слугувам!” В дома вие често сами си създавате нещастия, защото каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но синът ти, дъщеря ти и другите също пожелават да имат хубава дреха, а няма пари за всички. Тогава започват да се карат защо на един е ушита нова дреха, а на друг не.

В света съществува и друг един закон, който най-ясно се изразява при птиците: колкото повече носят своите дрехи, толкова те стават по-хубави; ако някое перце падне, друго изниква. Ако пазите този закон, вашите дрехи няма да се износват. Аз зная хора, които десет години носят един костюм, който не овехтява. Десет години да носиш нов костюм – това е икономия. Онзи, който живее по Бога, прави икономия за десет години по един костюм от две хиляди лева. Ако живееш по Бога, твоите дрехи ще бъдат винаги нови. Някой светия е седял тридесет години с едно наметало, което е оставало ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му овехтява. Христос не снемаше дрехите от гърба си, не ги закачваше, когато влизаше в някой дом.

Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа!” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, което отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам!” Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.” Всеки един от вас може да бъде изведен от равновесие. Например минавате нощем през гората и някой извиква: „Засада!” Няма никаква засада – там, дето е Господ, каква засада може да има! Никаква пречка няма да се приближи към теб, ако слушаш Бога, дори мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция и ще те пита: „Защо не изпълни Волята Божия?”

Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.” Тази врата е Божествената Любов – да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една Наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете и един учен посадят една семка, резултатите ще бъдат едни и същи – и детето, и ученият човек ще заровят семките в пръстта и те ще дадат един и същи плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде за вас един придатък и ще ви ползва до известна степен. Невежеството също няма да ви ползва.

При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че искате да развивате ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?”, но аз мълча. Ще ви кажа защо не ви отварям очите: представете си, че стоите в една стая и искате да видите планината. Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си, но ти питаш дали няма някой бинокъл или телескоп. Казвам: ще излезеш и на самото място ще видиш планината – когато се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновени условя не можеш да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби, ще кажат: „Много е високо горе в планината, може да се пръсне сърцето ни, там има студ, сняг. Когато се направят специални пътища, ще отидем с автомобил или с аероплан.” За тия условия трябва да чакаш двеста-триста години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва.

У вас съществува схващането, че ясновидството може да се даде отвън. Аз ще ви кажа как може да придобиете ясновидство: представете си, че живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците, те са изцапани и през тях влиза слаба светлина. Поглеждам през тях и казвам: „Нищо не се вижда.” Вие всеки ден ги миете, но пак нищо не се вижда. Казвам: отвън сте ги мили, а сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете, ясно ще видите през прозорците. Някоя сестра може да каже: „Това не е за нас, може да паднем от стълбата, нека да дойде една слугиня да ги измие!” Никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Питам как се мият прозорците. Ако вие не можете да измиете вашия ум, няма да можете да изпъдите преминаващите лоши и посторонни мисли, които понякога ви нападат. В ума си човек трябва да тури яз и да не позволява непотребните мисли да го смущават, както един ученик трябва да преодолява онзи материал, който учителят му е задал, а не да се занимава с това какво отношение има учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те питат дали обичаш учителя си, или не, а дали знаеш, или не, учил ли си, или не. В Невидимия свят който не учи, няма добро поведение – там учение и добро поведение вървят заедно. Тук, на Земята, има ученици с много добро поведение, които обаче не учат. У разсеяния ученик има нещо лошо; у човек, който е с добро поведение, а не се учи, има нещо лошо. Това психологически е вярно: такъв човек е привидно добър, но умът му е отвлечен, а за Природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна: седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, че си имаш хубава стая, деца, слуги и разполагаш с всичко – много работи си въобразяваш и така се разсейваш. Ти трябва да се стегнеш сам и да кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!” Една наша сестра казваше на друга „нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня”...

Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в теб! Само вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби – духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му; ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един учебен предмет, вие ще напредвате в него – колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата.

Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той работи, за да заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него – добрият човек не само има дарба, но е работил. Музикантът също е работил. Това е вярно за каквато и да е друга дарба.

Сега искам да ви подложа на един изпит, както Питагор е правил. Да кажем, че се намирате в една Питагорова школа, където са идвали княжески синове и в продължение на три-четири години били подлагани на крайни подигравки, които дълбоко да ги засегнат. И ако кандидатът издържи, след четири години бил приеман в школата да изучава тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще преживеете неща, които не сте и сънували, и ще кажете: „Защо Господ допуща това?” Това е изпит. Ако ученикът не отговори на подигравките, ще се задържи четири години. Той трябва да разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви?” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе.

Една сестра говори много красноречиво; тази сестра всъщност ви представя един ребус – тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това – тя казва: „Иване, Драгане, ти си такъв”, но има хиляди ивановци и драгановци. Според тази теория за ребуса всеки един ученик е на едно вътрешно голямо изпитание, а при сегашните условия тези неща са непонятни.

Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив – те не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората, за да разберат, че трябва да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища.

Има разни начини за изучаване на Библията: има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои изучават Библията като онзи човек, който имал десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши и мушмули; всяка година той броял семената – изваждал ги, броял ги и пак ги турял обратно, и така знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората по същия начин знаят Библията, но това не е Знание. Знанието е в посаждането – първо трябва костилката да се посади, после да се смели плодът, за да стане плът и кръв в човека. Ако не приемеш соковете на черешата, не можеш да придобиеш нейната сила. Черешата е писмо – като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механично.

Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, без никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете; известни мисли приличат на картофи, които трябва да се опекат в Любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата също е печен на най-хубава Светлина.

Един турчин във варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши направо с костилките. И когато пристига в Добрич, не може да слезе от колата, поради което се наложило чрез операция да извадят осем кила костилки от червата му.

Има неестествени желания у хората. Ти влагаш едно желание, второ, трето, напълваш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане! На една череша изяж месото, сдъвчи я, а костилката посей! Десет чере¬ши да изядеш е достатъчно, няма защо през целия ден да ядеш череши. Ние искаме да разрешим въпросите както този турчин – той мислеше, че като тури осем кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси, но трябваше да му се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки, а място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място, в което да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли трябва да има. И сърцето не е място, което да напълниш с тревоги, а е носител на най-хубавите желания и чувства.

Ако всеки ден така правиш, тогава Животът ти ще има друг смисъл, няма да имаш страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта, тя сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да придобиете едно правилно разбиране: смъртта е опасна, когато умираш без Любов, а когато умираш с Любов, не е смърт. Всеки, който не влиза през вратата в Живота, всеки, който не изучава по този начин Истината, той е крадец и разбойник – разбойник за благата, които Господ му е дал. Той е крадец и разбойник и за себе си, защото ще го осъдят на сто години затвор и така ще прекара целия си живот. Но той може, въпреки болестите и нещастията, да прекара живота си така, както един добър човек посред бурното море на житейските несгоди може да прекара един добър живот. Така е за този, който разбира законите.

Над всичките условия седи Божият закон, Божест¬веният промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо Съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Така е и с народите – каквото и да става с тях, каквото и да мислят хората в света, има едно друго нещо, което помага, на което човек може всякога да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог каза, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта си – това е един символ, показващ грижите, които Бог проявява. Всякога Неговият Дух премахва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, но условията се премахват и идва нещо хубаво. Не бойте се, защото има един такъв пример в Писанието: когато апостол Петър беше затворен в тъмницата, сто и двадесет души се молеха за него и вечерта дойде Ангел и му каза: „Излез и не се връщай!” Така е, ако човек вярва. Някой ще каже, че това е било едно време – и сега е същото, и сегашните времена са пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек; и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива Вяра на Любовта, която твори чудеса.

Тази трябва да бъде общата мисъл – всички да бъдете носители на Новото в света! Човек трябва да бъде проводник на Божията Любов. Някой ще каже: „Какво може да зависи от мен?” През един прозорец влиза светлина, а когато има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще направиш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече от това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, а след страданието човек ще влезе в Радостта. След страданието ще дойде Радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.”

„Отче наш”

19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12381 Мнения:

Публикувано 21 февруари 2018 - 19:34

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство ПИЛИГРИМ, 2017
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


НОСИТЕЛИ НА НОВОТО


Добрата молитва

Ще прочета част от десетата глава на Иоана от 1 -ви до 19-ти стих.

“Бог е Любов”

Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник.” Исус взе една много обикновена дума - „вратата”. Всяко нещо си има врата. Всяка стая си има врата. Естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива някоя дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновено вътре в живота. Искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той взима сравнението, Той казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде.

Някой път вие се запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните положението на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са побужденията, с които влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате, какво зло сте му направили. Никакво зло не сте му направили. Мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви, от голяма обич влиза в кошарата и ви задига. Сега на същото основание, когато влиза някоя мисъл, може да причини някоя пакост. Има някои живи мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, си има своя стремеж. Как да ги разпознавате? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата.

Запример вие сте напълно уверени, че Бог ви обича. Някой дойде и ви каже, че някой ваш приятел говорил лошо заради вас. Вие, без да проверите, свиете веждите, начумерите се, свиете устата, неразположен сте, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили. Почвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере, как той говори така.” Хората са много лековерни. На истината не вярвате, но на един [...] вярвате. Ако се разнася каква да е лоша мисъл, всички ще повярвате.

В този век най-първо трябва да се научите да разпознавате качествата на своята мисъл. Защото мислите са сили, които строят. Каквито са мислите, такъв и човек става. Щом почват да влизат обикновени мисли, огрубява лицето на човека. Целия ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани са само с земния живот. Така човек свързан, огрубява. Как някой човек работи? Казват, че човек като работи, има мазоли, пришки на ръцете.

Силата на един учен седи в това, че учените хора познават нещата. Мнозина от вас правите известни разлики, но някои от плодните дървета вие не може да ги оправите по какво се различават. Запример листата на една ябълка, череша, на една слива, зарзала, череша, мушмула и други. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не може да правите разлика между една физиономия и друга. Казвате: „Хубаво лице, валчесто, вежди хубави.” Но какви са веждите, не знаете да ги опишете. Казвате, че устата са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и ушите. Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си, и косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.” А пък сега, като си стрижат косите, казват: „Каквото ние кажем.” Част от жените поддържат „каквото Господ каже”, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.” Но да оставим това. Това е външната страна.

Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията. Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има.

Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието. Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат. Тогава всяка мисъл, която влиза през вратата, през вратата влизат само добрите мисли. Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са крайно ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек. Какъвто е човекът, такава е и тя. Защото, ако мислиш да откраднеш едно агне, то мисълта ти на краденото агне изразява как си задигнал агнето, как си го взел, всичкия процес по-нататък как агнето е било живо, как си го заклал и н.т.

Като кажете по адреса на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате. Защо съжалявате? Самата лоша [мисъл] има отрова в себе си. Разни отрови има. Не само като я възприемеш, но и като я пуснеш по някой адрес, тази мисъл, като минава през тебе, ще повреди и на тебе, и на онзи, който праща мисълта. Ще си напакости, както пчелата, като ужили някого, ще плати с живота си. Всяка мисъл, която излиза от човека и причини някоя вреда, тази мисъл ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.

Съвременните страдания произлизат от неестествено приложение. Вие някой път се чудите отде ви нападат тия лоши мисли. Лошите мисли идат винаги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение, любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, да види как имат хубави легла, разполагат, може да се върне неразположен. Къщи, постлани с килими, като се върне, каже: защо той няма тези блага, които има богатият. Има едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и знае да се движи навсякъде, човек съжалява, че не е такъв голям кит. Кое е по-хубаво: човек ли да бъде или кит да бъде? Един богат човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него. Китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия човек, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания. Някой път не си дояде, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията също така. И учението си има своята лоша и добра страна. Също така и религиозният живот си има своя добра и лоша страна. Защото, за да си религиозен, вече си имаш известни задължения. Живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Запример живееш в едно културно общество. Ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и всички хора познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават.

Във Варненско имаше един бедняк, наричаха го Дели Васил, крайно беден. В цялото село, където и да мине той, и при най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, той като влезе, кучетата не го лаят. Как ще си обясните това? Пък всички хора го наричаха Дели Васил -смахнатия Васил. Питам, защо не го лаеха кучетата? Защото този човек обичаше кучетата. Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката. Кучетата са много честолюбиви. У него има едно чувство. Кучето е пробния камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.” Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е?

Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благо-родно чувство, после чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да го вземат за пример.

Когато ние говорим за религия, каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем.” Аз съм за учението. Всеки един човек да се стреми да прилага. Защото в приложението е красотата на живота. Някой ми разправя как ял череши, колко са сладки. Този господин, ако ми даде и аз да опитам черешите, той може да разправя тогаз и аз ще споделя, ще кажа: „Верно е, аз опитах, действително е така.”

Вие казвате: „Трябва да бъдем добри хора.” Има едно застояло добро в света. Някой казва: „Да бъдем богати”, но има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат, щастлив, но той пропуща моментите. Когато дойде този момент за неговото щастие, той се занимава с други посторонни работи. След като мине красивият момент, когато няма никакъв изглед за някое щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.” Тръгва да търси добрите хора. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата, през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, те не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са при прелезите от едната и от другата страна. Ако две моми съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и да даде яйцето, карат се за едно яйце. Питам сега, през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце. Да допуснем, че цялата седмица е снасяла яйцата в чуждия двор - турете по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е няколко милиона английски лири поне, ще кажете: „голяма сума”, а тук за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски лев.

Така човек изгубва своето добро настроение. Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи и огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.” Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек.

Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг?” Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.” Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила. За Господа те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно няма нужда да ги пилиш. Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор й дава наставления? Тя се качва на това дърво, на онова дърво и става на пеперуда. Някой казва да възпита някого. Някоя сестра казва: „Да възпитаме онази сестра!” За мене много е интересен въпросът. Да намерим от вашия опит случаи, че две сестри са могли да опилят някоя сестра хубаво, че после тази сестра да е станала светия. Няма такъв случай. Аз зная една сестра, която видяла друга сестра, която много грешила. Тя й казала: „Сестра, аз много ви обичам, бих желала да съм като тебе. Съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам, аз съм самотна.” Другата казала: „И аз съм самотна. Считат ме много лоша. Да се съберем!” Аз мисля, че тази сестра разсъждава много добре.

Някой път това, което наричаме зло в света, ние не знаем побудителните причини, които са заставили някое добро в дадения случай да придружи дадена постъпка или да държи поведение.

(Една котка ходи около Учителя.)

Това е предметно учение. Тя слуша беседата без да я разбира. Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.” Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.” Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.” Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието.

Рекох, в самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава. При сегашния развой на човешкото развитие, постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни погрешки. Запример някой път дъжд вали, окаля се стената - ще вземеш четката, ще намажеш стената. Някой счупил джама - ще купиш нов джам, ще го туриш. Някой оцапал - ще очистиш. Това става постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек като не разбира законите, е изложен на външно влияние. Ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни и други, ще вземете настроението им. Ако се печете на слънце, ще вземете настроението на Слънцето, ще имате разположение. Ако се печете на Месечина, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда.

Запример, влезе една Божествена мисъл у вас. Как познавате, че една мисъл е Божествена? Дойде ви някой на гости и на вас ви дойде мисълта: „На този човек, дайте му две хиляди лева да си върви.” Друга мисъл минава: „На този човек да му купиш костюм, дрехи и да го изпратиш.” Трета мисъл: „Ще го приемеш на гости и утре ще го изпратиш.” Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, че да му дадеш две хиляди лева е Божествена. Или ще помисли, че втората е Божествена. От моето гледище Божествена е третата мисъл. Аз ще направя така. Пари, дрехи няма да му дам. Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда.

Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. Това ще дадеш, необходимото -това, което е общо за птичката, човека и ангела. Това е Божествено. Тази е Божествената мисъл. А пък другите неща са специфични. Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. След като дадеш на един човек две хиляди лева, него го е страх и той ще каже: „Я прати слугата си да ме пази, да не ме оберат.” А пък ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя. Понеже този човек е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а той е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи. Онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, той е забравил своето обещание.

Много болести идат в света поради следния закон, когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина.” За момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще дойде слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите волята Божия. Аз не зная как може слугата да желае други да му слугуват. Един слуга да иска други да му слугуват, това е малко чудно. Той да иска да има слуга, а пък той е слуга на по-голям господар. Той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: Докато си в положение да служиш, искай да служиш, ти ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти си здрав, краката ти са добре, ще бъдеш здрав, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа.” Щом туриш мисълта да имаш слуга, щом искаш да станеш господар, то вече дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от тебе. Те са възприели твоята мисъл. Твоята мисъл се предала на мъжа ти. Тогава мъжът ти иска да бъде господар. Тогава всички вкъщи воюват, на нож са. Дъщеря ти не се подчинява и тя казва: „И аз не искам да слугувам.” В дома си вие често си създавате своите нещастия. Каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но син ти, дъщеря ти и другите пожелават да имат хубава дреха, но няма пари за всички. Тогава се карат: „Защо на онзи направи, уши му дреха, а на мене не?”

В света има и друг един закон, у птичките този закон съществува. Колкото птиците повече носят своите дрехи, толкова стават по-хубави. Някое перце като падне, друго изниква. Ако пазите този закон, то вашите дрехи няма да се изтриват. Аз зная хора, които десет години са носили един костюм и не се изтрива. Десет години нов костюм. Това е икономия. Онзи, който живее по Бога, има икономия. Десет години по един костюм от две хиляди лева. Ако живееш по Бога, тези дрехи ще бъдат все нови. Някой светия е седял 30 години с наметало и това наметало остава ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му става вехто. Христос не снемаше дрехите от гърба си, не ги закачаше като влезе някъде.

Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази велика вяра в Божественото, което дава мир и спокойствие на човешката мисъл. Онова самосъзнание в дадения случай да преодоляваш мъчнотиите. Запример скръбен си, мъчно ти е. Като отправиш мисълта си, изчезне мъката ти. Или имаш спор, отправиш мисълта си към Бога, казваш: „Господи, уреди тази работа.” Като се е оцапала една дреха, ти ще я опереш и ще се свърши работата. Казал ти някой нещо, ще разбереш това в Божествения смисъл. След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам.” Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: Всички онези, които изтърпят каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила. Запример, всеки един от вас могат да го изведат от вашето равновесие. Запример нощем минават през гората, един казва: „Засада!” Няма никаква засада. Там дето е Господ, каква засада може да има. Никаква пречка [мечка] няма да се приближи към тебе, ако слушаш Бога. Мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция, ще те пита: „Защо не изпълниш волята Божия?”

Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.” Тази врата е Божествената Любов, да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете посади една семка и един учен посади една семка, резултатите ще бъдат едни и същи. Детето и ученият човек ще заровят семката в пръстта и семките ще дадат същия плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде един придатък. Нито пък невежеството може да ви ползува. Учението ползува до известна степен. Специалист може да бъде човек. Но и добър да бъде човек, специалистът си има своите постижения.

При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че вие искате да развивате онова чувство на ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?” Аз мълча. Аз ще ви кажа защо не ви отварям очите. Представете си, че вие седите в една стая и искате да излезете навън, да видите планината. Рекох, ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си. Ти казваш: „Няма ли някой бинокъл, някой телескоп?” Рекох, ще излезеш и ще видиш на самото място планината. Като се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновените условия няма да може да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби: „Много високо е горе планината, може да се пукне сърцето, там има студ, сняг. Като се направят специални пътища с автомобил и с аероплан.” Кога ще бъде то? Хубаво е с аероплан. Трябва да чакаш двеста-триста години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва.

Запример, за ясновидството вие имате едно понятие, че то може да се даде отвън. Ясновидството, аз да ви кажа как може да го придобиете. Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са зацапани, че влиза слаба светлина. Рекох, нищо не се вижда. Вие всеки ден ги миете, но пак не се вижда. Рекох, измийте ги отвън и отвътре, ще прогледнете. Рекох, отвън сте ги мили, сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете. Ясно ще видите през прозорците. Една сестра ще дойде, ще каже: „Това не е за нас. Може да паднеш от стълбата, нека дойде една слугиня да ги измие.” А пък никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Рекох, как се мият прозорците? Ако вие не може да измиете вашия ум, като минават лошите и посторонни мисли да ги изпъдиш втора, трета, четвърта, те някой път нападат ума ви. В ума си човек трябва да тури яз. Всички непотребни мисли да не позволява да смущават ума му. Това е като у един ученик. Трябва да преодолява онзи материал, който Учителят му е задал. Не да се занимава с въпроси, какво отношение има Учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те питам дали обичаш Учителя си или не, а знаеш ли или не, учил ли си или не. В Невидимия свят, който не учи, няма добро поведение. Там учение и добро поведение вървят заедно. Не учиш ли, имаш лошо поведение. И едното, и другото вървят заедно. Тук, на Земята има ученици с много добро поведение, но не учат. Разсеяният ученик има нещо лошо. Човек, който е с добро поведение и не се учи, има нещо лошо в него. Това психологически е верно. Умът му е отвлечен. Той привидно е добър, но за Природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна. Ти седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, да си имаш добра стая, деца, слуги, да разполагаш и не учиш, постоянно се разсейваш. Много работи си въобразяваш и се разсейваш. Ще се стегнеш сам, ще кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!” Една наша сестра казваше на друга: „Нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня.”

Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в тебе. Вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби. Духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А пък всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му; ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един предмет, вие ще напредвате в него. Според обичта ви, колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата.

Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той ще работи и ще заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него. Добрият човек не само има дарба, но той е работил. Музикантът, и той е работил. Това е верно и за каквато и да е друга дарба.

Та рекох сега, да ви задам една задача, както Питагор е правил. Да кажем, че ще се намерите в една питагорова школа. В неговата школа са идвали княжески синове и той ги е подлагал на три-четири години на крайни подигравки, които могат да го засегнат. И ако издържи след четири години, той е бил приеман в школата да му разкрият тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще има нещо, което не сте сънували. Вие ще кажете: защо Господ допуща това. Това е изпит. Онзи ученик няма да отговори на подигравките, но ще се задържи четири години. Той разсъждава и като мине през този изпит, той има за цел да влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, той трябва ли да обръща внимание, когато му кажете: „Вие сте извратени, смахнати.” Могат да ви кажат, че вие по три пъти на ден се молите на Господа и не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези хора нито се молят и какви къщи имат. Я оставете тези щуротии. Вие един ден кажете: дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, оп[я]ват ли ви?” Поне ние сме щури. Като умрем, я ни заровят, я не. И да не ни заровят, все едно ни е. За погребение пари не оставяме. Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.” Христос дава една притча. Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага1 на гроба, ангелите го занасят в лоното Аврамово. Как бихте желали да ви погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Аврамово.

Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят. Той ще тръгне и ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Или Илия, като замин[а] за онзи свят, остави кожуха, Елисей взе кожуха му.

Една сестра говори много красноречиво. Тази сестра, която ви говори, дава един ребус. Тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това. Тя казва: „Ти си такъв, ти си такъв, вие сте такива.” Това е общо казано. Тя казва: „Иване, Драгане ти си такъв.” Но има хиляди Ивановци и Драгановци. Според тази теория всеки един ученик [е] на едно вътрешно голямо изпитание. А пък при сегашните условия тези неща са непонятни.

Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив. Не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората, за да разберат, да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища.

Има един начин за изучаване Библията. Има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои хора изучават Библията като онзи, десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули. Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара. Знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората така знаят Библията. Но това не е знание. Знанието е в посаждането. Трябва да се посади, после да се смели плода, да стане плът и кръв в човека. И ако не приемеш соковете на черешата, не може да приемеш нейната сила. Черешата е писмото. Като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механическо. Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, да няма никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете. Известни мисли приличат на картофи. Опечи я в Любовта, на този Божествен огън. Плодът на дърветата е печен на най-хубавата светлина.

Един турчин във варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши с костилките. И като отива в Добрич, не може да слезе от колата. Извадили 8 кила костилки от червата му чрез операция. Има неестествени желания у хората. Ти туриш едно желание, второ, трето, напълниш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане. Една череша -изяж месото, сдъвчи я и костилката посей! Като изядеш десет череши, достатъчно е. Няма защо през целия ден да ядеш череши.

Рекох, сега ние искаме да разрешим въпросите както този турчин. Той мислеше, че като тури осем кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси. Но трябваше да се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки. Той е място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли да има. И сърцето не е място да го напълниш с тревоги, но то да носи най-хубавите желания и чувства. Ако всеки ден така правиш, тогава животът ще има друг смисъл. Няма да има страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Сега всеки, който се е родил, [в]се ще мине през смъртта. Смъртта сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да се справите, с едно правилно разбиране. Смъртта е опасна, когато умираш без Любов, а когато умираш с Любов, то не е смърт. Всеки, който не влиза [през] вратата в живота, всеки, който не изучава така Истината, той е крадец и разбойник - разбойник за благата, които Господ му е дал. Може да бъде крадец и разбойник за себе си. Защото ще го осъдят за сто години и така да прекара целия си живот. Или може да прекара целия си живот в боледуване, нещастие, може да прекара живота си така, както може да прекара един добър човек посред бурното море, всред несгодите на живота, може да прекара един добър живот. Така е, който разбира законите.

Над всичките условия седи Божия закон, Божествената Промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо съзнание, което се грижи за всички същества и про-мишлява. Това е и за народите. Каквото и да става, каквото и да мислят хората в света, има друго нещо, което помага, на което човек всякога трябва да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог казва, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта Си. Това е една фигура, за да се покажат грижите, които Бог има. Всякога Неговият Дух махва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, смъкнат се условията и дойде нещо хубаво. Не бой се, има такъв един пример в Писанието. Апостол Петър, когато беше затворен в тъмницата, сто и двадесет души се молеха и през вечерта дойде ангел и му каза: „Излез и не се връщай.” Така е, ако човек вярва. Някой ще каже: „То е било едно време.” И сега е същото. И сегашните времена е пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек, и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива вяра на Любовта, която твори чудеса. Тази трябва да бъде общата мисъл. Всички трябва да бъдете носители на новото в света. Човек трябва да бъде проводник на Божията Любов.

Някой ще каже: „Какво може да бъде от мене?” През един прозорец влиза светлина. Като има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще вземеш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече в сравнение с това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, след страданието човек ще влезе в радостта. След страданието ще дойде радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.”

Отче наш

Беседа, държана от Учителя на сестрите на

19 май 1932г.

четвъртък, 4 часа след обяд

Изгрев, София


_________________________
1 тарага, тарга (арх.) – дървена носилка





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни