Jump to content

1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ


Recommended Posts

1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ

Съсредоточението след мобилизацията на войските от областта е привършено. Сме в първия ден на Листопад. Изнизват се с шеметна бързина в ефирни вълни последните милувки на знойна омара от бягащото на юг лято. Синорите са пожълтели. Студен вятър пронизва леко и носи във вихър окапалите листа. Устата шепнат тайнствени думи. Там, де свършва хоризонтът, танцуват призраци. Група надгробни кръстове стърчат, обезличили своите надписи, а може би не са и имали такива. Потоци кърви багрят реките. Душата се свива болезнено. Някакъв неземен ек бучи непрестанно. И небето изведнъж се помрачава. Тъмни облаци, застигайки се, се редят в гъсти стени. Телеграфите и телефоните денонощно тракат и шумят. Раздавачите безспирно носят твърде бързи шифровани известия. Атмосферата е сгъстена. Всеки чувствува кошмара, налегнал го за кратък само миг. Очаква се нещо страшно и може би - велико. - "Има ли вече известие?" питат се всички?
Часът е 6 сутринта. Войниците се събират по ротно на своите сборни места около ротните си командири. Патроните са вече раздадени, закуската също и обядът - на ръце. Настъпва гробно мълчание. Ротните командири с развълнуван глас прочитат заповед № 1 по действащата армия за обявяване от нас война на подлите сърби, бивши наши вероломни съюзници. Громки, непринудени "Ура" - процепиха въздуха и разтърсиха земята: "Да живее Царят на Българите, да живее България", се слушат възгласи и втора вълна от по-мощно "ура" отново заглуши зловещото бучение на вятъра.
Часът е 10½ пред пладне. Небето се поразведри. Очертанията на граничните чукари е пълно. Сръбските окопи и редути са видими и с просто око. Дружините са готови да тръгнат - към славата.
Раздаде се първият наш артилерийски изстрел. Това предизвика голямо любопитство у войниците и силно нетърпение. Няколко гласове извикаха "браво", а после - продължително "ура". Първият снаряд бе попаднал точно в сръбските окопи и избухнал във вулкан от пръст и камъни.
Към 12 часа и 30 минути след пладне стана известно, че по цялата линия на фронта на дивизията нашите войски имат успехи.
Тази радостна вест извика жив ентусиазъм у всички войници и желание час по-скоро и те да вземат дял от този успех.
Кошмарът е преминал. Духовете успокоени. Искрата бе хвърлена. Пожарът е в своята стихия - сърцата горят в буйни пламъци!
На хоризонта проблеснаха вълшебните лъчи на вечерницата. Тя пращаше своите поздрави на бъдещите герои и ги приканваше към отморен сън. Улиците са глухи. Само движението на патрулите нарушава нощния покой. Малки облачета пъплят и отново изпъстрят ведрия лазур. Прохладата прави съня по-сладък и по-дълбок: свирепи боеве, геройски и чутовни подвизи, награди за делата, целувки на гордите сестри и майки, признателността на освободените от иго братя, признателността на общата наша родна майка България - ето сладките трепети на краткия сън на бъдещите герои!
Нощта преваля. Ротните командири бърже дават заповедите си за стягане за път. Закуската и обядът на ръце са раздадени. Часът е 3 след полунощ. Дружините са готови за нощен марш.
Заблаговременно бе заповядано да се избере позиция за отбраната на града за в случай на всяка евентуалност; такава бе избрана западно от града, след като, разпределена на три участъка, даде се заповед за бързото укрепяване позицията от дружините. До сега границата ни се пазеше от пограничните войски, усилени с опълченци, на които трябваше да се даде незабавна подкрепа, тъй като не бе изключена възможността сърбите да форсират границата.
Вследствие издадената оперативна заповед по дивизията, издаде се такава и по полка, в изпълнение на която 3-а дружина се изпраща към с. Големаново в разпореждане на комнадира на бригадата; 4-а - митницата, а 2-а - към село Киряево в разпореждане командиру 3 /VI бригада; 1-а дружина запази старото си положение - на квартири в града като полкова поддръжка.
Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили живота си на Бога. Земята ги приюти в своите недра, а Небето проля обилни сълзи за техния млад живот, който с готовност те даваха за свободата и величието на България...
Всички зашепнаха някакви слова и топли молитви се отправиха към Небето: "Боже, пази нази и България!" - "В походна колона, челната рота ходом", раздадоха се громки команди. Дружините тръгнаха. Дъжд проливен заваля. Небето плачеше.
Денят свари 2-а дружина два километра югоизточно от село Киряево и тук, измокрени до кости, спряхме, за да получим заповед. В това време и при тия условия шумата и клонете на високата дъбова гора не са лош дъждобран. Калените в миналите войни ободряваха новаците, защото неприятелските снаряди зловещо виеха вече над главите ни. Някои зевзеци правеха даже смехории; бяхме на артилерийски изстрел от противника. След един час нещо се върна дружинният командир, който бе отишъл да се представи командиру 3-а бригада. По заповед на последния, две роти бяха назначени поддръжка на 52-и полк, а другите две - бригаден резерв. Командирът на дружината привлече тези две роти в дясно в една дъбова гора, която не се обстрелваше от противника и в която нямаше до това време никакви попадения.
Дъждът валеше. Пък и платнища войниците нямаха. Изпитанията, на които бяха подложени тези доблестни синове, бяха тежки: умора, мокрота, студ, безсъние - нищо обаче не смути духа им! Всички чувствахме, че това е само началото на тежестите, що трябваше да понесем. И обикновеният ред не се побърка, и чай, и топла чорба, и варено месо - нищо не липсваше. Чаят само приличаше на какао, понеже бистра вода нямаше, тъй като от дъждовете всички извори, потоци и рекички представляваха гъсти разтвори от глина.
Утрото на 5-и октомврий ни свари на път. Под прикритието на непрогледната мъгла двете роти се дигнаха и дружината отново бе събрана, като се разположи под навеси в дерето, западно от с. Киряево зад една от батареите на придадените към бригадата артилерийски части. Така войниците бяха запазени от пехотния огън, но не и от артилерийските изстрели на противника, с когото части от 52-и полк водеха вече бой. Дружинният и ротните командири бяха излезли напред за изучаване позициите, подстъпите на местността и разположението частите на бригадата, към която дружината бе придадена за маневриращи войски, когато, връщайки се, към тях започнаха да пищят прелитащите неприятелски куршуми. Ротните фелдфебели и подофицери в това време не стояха - те даваха спокойно своите заповеди към войниците, обикаляха и ободряваха ги. И войниците видяха, че не са така страшни куршумите, даже и когато улучат, тъй като фелдфебелът на 8-а рота - първата жертва - бе ранен в левия лакът в момента, когато под прелитащите куршуми, прав и не запазен е предавал на взводните подофицери заповедите на ротния си командир.
Боят продължаваше: Ежечасно пристигаха известия за наши успехи, тук сме взели редут и пленници, еди где се предават, друга наша рота атакувала две неприятелски роти и завладяла окопите им, като пленила около 50 сърби, а останалите - избити и пръснати в безпорядък. Започнаха да прииждат и пленници. Пренасяха и наши ранени: "Ако тия старичоци, говореха си нашите левенти, могат..., ами ние - чудеса: Ще хвръкнем!" И сърцата на всички по-силно затуптяха.
Часът бе 11½, когато се зачуха гласове: "Бригадният, Бригадният командир!". Действително, беше командирът на 3-та бригада. В този момент един прелетял неприятелски куршум ранява леко един войник. Бригадният го потупва успокоително по рамото. Той присъства при превръзката. Раната е на смешно място. Раненият се смее. Смеят се и всички войници: "И куршумите им не хелят", хвърлят се подигравки по адрес на сърбите!
Слизайки от коня, бригадният вижда (той е бивш началник на Военното на Н.В. Училище) едно младо кандидатче, свой възпитаник. Накривило комитски своята фуражка, заруменяло от плискащите го полузамръзнали дъждовни капки, подкървавило очи, то има войнствен вид. - "Все такъв ли си още, млад бунтовнико?" - "Сега и страшен още, Господин полковник", отговаря самоуверено то! И бригадният с просълзени от умиление очи, го целува по челото.
Офицерите, с бодър юнашки вид и силно любопитство, са го наобиколили. - "Господа, щастлив се считам, че ми се падна случай да действам рамо до рамо с Бдинци, създали най-великата епопея на Българската легендарна военна мощ! Бдинската дивизия - дивизия, съставена от първостепенни войски. Погледнете тия старци, гледам и Вас, Господа - всичката ми надежда е у вас!" Силно обнадежден, той стисна юнашки ръката на дружинния и замина към фронта на 52 полк.
Ротните командири попитаха своите войници, кои от тях желаят да отидат напред в патрули за събиране сведения за противника и разузнаване за неговото разположение и численост, тъй като - по всичко бе видно - в тая посока бе малко работено и тия сведения бяха твърде оскъдни. Всички желаят. Тогава дружинният заповяда да се изпратят предимно от хората на близките села, които добре познават тази местност.
По цялата линия чрез патрулиране сърбите владеят нашите постове, които са наблизо до техните. Мъглата е гъста и непрогледна. Един силует с бавни стъпки крадешком се спуска от чуката към местността "Лилков дреняк", минава "Пльочака", "Багановец" и се озовава на "Свински връх" - стотина крачки пред сръбските окопи. Над главата му пищят куршуми - водят се престрелки. Връща се и отива на пост № 8. По този начин храбрият митнически граничар, младши подофицер В. Цветков, среща първия наш патрул, комуто съобщава, че както нашият, така и сръбският постове са незаети от противника. На пътя си патрулът се среща със сръбския такъв, когото, ако и по многочислен, прогонва се огън и завладява поста. Праща донесение, като за своя охрана поставя часовой. Вътрешната обстановка привлича със своите лакомства героите - зер ще могат да си похапнат топъл качамак, отдавна не виждали такъв. Гъсти кълба дим се издигат на високо из мъглата. Котлето и гърнето с боб врят. Качамакът е вече готов.
По цялата неприятелска линия се раздават пискливите звукове на тревожни сигнали. Сърбите са в паника. Цяла тяхна рота е готова да преследва "многочисления" противник. А патрулът, под охраната на часовоя, спокойно обядва. Но, трябва да се отстъпи. Сърбите са много повече, па, освен това, задачата не е такава, тя има за цел само разузнаване. Нахранили се здраво, те спокойно стават и задигат следните трофеи: 1 кирка, 2 лопати, шинел, куртка, 1 тенекия газ, стенна лампа, стол, една жива овца, торба с царевично брашно, 1 делва свинска мас и разни делови книжа. Прегазват р. Шашка - над колене дълбока и като отправят по една остроумна подигравка по адрес на обезумелите сърби, връщат се в дружината. Какво е било учудването на войниците от 52-и полк при вида на смелчагите бдинци, минавайки през техните вериги! Всички останали патрули изпълниха тоже бляскаво своите задачи, като при завръщането си донесоха ценни сведения за противника и трофеи.
Нашите войници слушаха с жив интерес разказите на патрулите. Отвред се пущаха шеги и подигравки по адрес на "сияйните". Добитите резултати бяха повече от отлични. Вярата в собствените ни сили стана непоколебима. Успехите ни се виждаха сега вече сигурни, те бяха предрешени от вярата в нашето могъщество. Всички патрулни войници бидоха представени за награда.
През целия ден на 4-и октомври и до обяд на 5-и дружината остана в същото бойно разположение. Навесите се подобриха и в дълбочината на дерето се накладоха огньове. Войниците се подсушиха. През цялата нощ противникът обстрелваше по площади и шрапнели и гранати, които само я илюминираха и я правеха по-феерична. Разговорите отстъпваха място на шегите: "Оти ги хабят, та ги не чуват, че може да им потребват? Големи будали били това сърбите, брей!"
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...