Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_12_28 Вътрешни опити28 декември 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:29

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,
12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,
12-та година, (1932-1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,
държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,
ИК "Жануа'98",  София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

(Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание „Новата мисъл“ – София 1947г., бел.ред)



Вътрешни опити


Размишление.

Ще прочета 10 стих от 21 глава на Притчите. „Душата на нечестивия желае зло; ближният му не намира милост пред очите му”.

Тема за следващият път: „Отношение между твърдата почва, водата, въздуха и светлината”.

В пътя на развитието си, хората достигат до класическата мисъл. Какво нещо е класическата мисъл? Всяка мисъл, която се повтаря, е класическа. Казват за някои музикални парчета, че са класически. Класическата музика се нуждае от малко сол. Значи, тя трябва да се осоли. Има неща, в които присъства класическия елемент. Те са нещо завършено. Понякога и човек става класически. – Кога? – Когато мисли, че знае всичко. Като му разказват нещо, той мисли, че и това знае. Той е станал класически. Казват му: Виж, как изгрява слънцето. – Зная, много пъти съм го виждал. – Виж, как светят звездите. – Зная, виждал съм ги. Каквото види около себе си и каквото му казват, той мисли, че всичко знае. Какво знае младият за младостта, която носи в себе си? Той знае само, че е млад, но какво нещо е младостта, не знае. Някога и той е недоволен от положението си, иска да бъде като дядо си. Като остарее, сам не знае, какво представлява старостта и е недоволен от нея. Младият не е доволен от младостта си, възрастният не е доволен от възрастта си, а старият – от своята старост. Защо, като си желал да станеш стар, не си доволен от старостта си? Значи, човек никога не е доволен от това, което има. Имаш знание и от него не си доволен. Тогава, какво търсиш в живота си? Знание имаш, не си доволен; богатство имаш, не си доволен. Казваш, че любов ти трябва. И любов имаш, но пак не си доволен.

Сега аз говоря за земния човек. – Защо е недоволен? – Защото не разбира промените в живота. Като минава от младост в старост, той не разбира, защо става тази промяна. Младият няма знания и казва: Млад съм, но нямам знание. Следователно, задачата ти, като млад е да напуснеш младостта си и да търсиш знанието. Старият пък няма младост, но знание има. Старият е изгубил и младостта и любовта си, затова е недоволен. За да се задоволи, старият търси любовта. Ще кажете, че младият търси любовта. Не, старият търси любовта, а младият – развлечението. Някои обвиняват младите, че се занимават с любов. Според мен, младите търсят развлечение, а старите – любов и, като не я намерят, умират. Като се предават на развлечения, младите правят много грешки и започват да страдат. Младият остарява, а старият – умира. За стария се казва, че заминава за небето, т.е. влиза в рая. Какво прави там? – Новоражда се. Там той е между разумни души. Един ден, като му дотегне, той отново ще слезе на земята. Много хора живеят временно в рая, след което го напускат и слизат на земята. Някога и вие сте напуснали рая, но и до днес продължавате да го търсите.

Сега, като казвам „вие”, разбирам Иван, Стоян, Драган, но това са псевдоними. Когато си тури един псевдоним, човек иска да скрие нещо, да не се знае името му. Псевдонимът не е реалност. Всеки има по един псевдоним. В него се крие нещо, както в лотарийния билет се крие щастието на човека. Казвате, че този билет печели един милион. Понякога парите изгубват стойността си и се равняват на германските марки след общоевропейската война. В това време и американските долари бяха изгубили стойността си. Какво щастие може да се гради върху такива пари? Като не мислиш върху това, казваш: Може да ми се падне една голяма сума. Ти си представяш бъдещата печалба и върху нея градиш живота си. Въпрос е, дали ще ти се падне голямата печалба. Въпреки това, допускаш, че ще спечелиш нещо. Какво струва днес един милион лева? Ти си мечтаеш за тези пари, но най-после казваш: Каквото дойде. Ти не разсъждаваш, защото не си опитал, какво означава милион. Казваш: Празна работа е лотарията, но да си опитам щастието. Такова нещо е и онзи свят за съзнанието на човека. Мислиш, че като отидеш на онзи свят, ще те приемат направо в рая, където ще стоиш 200-300 години. Най-после казваш: Онзи човек и в рая е недоволен, търси нещо. Когато е недоволен, човек търси само белята си. Тя съдържа велика истина. Който не е дошъл до белята, той не може да дойде до тайните на живота. Който намери белята, той е дошъл до известни открития; той иска да се освободи от мъчнотиите си. Освободи ли се, той е вече доволен.

Сегашният човек се нуждае от знания. Той ще придобие знания по пътя на възможното, а не на невъзможното. Щом е на земята, той трябва да търси възможното. Обаче, има неща на земята, които са невъзможни. Например, вие определяте, какво нещо е истината. Нито един от вас няма още ясна представа за истината. Нея ще я намерите в конкретните прояви. Често се говори за знание, за мъдрост, за музика. Всеки знае, какво е музиката; всеки може да вземе един инструмент и да свири. Но това подразбира системно знание и техника. Някои говори върху хармонията и мелодията, но какво е отношението между тях, какъв е вътрешния им смисъл? – Не зная, какво е музиката. Не зная какво е любовта. Не зная, какво е животът. Обаче, казваш: Аз живея. Това, че ти живееш, то не е още животът. То е само предисловие на живота, на това, което търсиш.

Сега, аз ще начертая една наклонена линия на дъската. Защо е наклонена тя? Все има някаква идея в нея. Тази идея е мярка на нещата. Тя е наклонена по отношение на друга някоя първична линия. Вие държите ръката си изправена нагоре. Какво е било първото положение на вашата ръка? Какво е било първото положение на вашия организъм? Като човек, който ходи изправен на краката си, вие заемате перпендикулярно положение към земята: главата има отношение към центъра на слънцето, а краката – към центъра на земята. Следователно, човек има два центъра: като мисли, той се отправя към центъра на слънцето, а като чувства – към центъра на земята. Щом повдигнеш ръката си нагоре, ти имаш вече някаква мисъл. Сама по себе си, произволно, тя не се повдига. Каквото движение да правите – назад, или напред, нагоре, или надолу, вие имате отношение към вашия вътрешен живот. Дали ще мръднете очите си нагоре, или надолу, надясно, или наляво, това движение изразява известна идея. Във всяко движение има смисъл.

Човек иска да знае, защо една мисъл го заставя да се движи, или да не се движи. Някога той се смее, а някога е сериозен. Дава ли си отчет, защо е така? Всеки трябва да си дава отчет за всичко. Всеки даден отчет за нещо може да бъде обикновен, или класически. Казва се за човек, че може да бъде лек, може да бъде и тежък, да се държи с тежест. Тежките работи потъват във водата, а леките плуват над водата. Следователно, ако си във водата, трябва да бъдеш лек, да плуваш на повърхността й. Под „тежък човек” разбирам умен. Лекият не е толкова умен. Без вътрешно съдържание, думите нямат никакъв смисъл. Аз бих предпочел да нося лек човек на гърба си, отколкото тежък. Бих желал да нося лека торба на гърба си, отколкото тежка. Ако под „лек човек” разбирам човек без знания, а под „тежък”, човек със знания, думите се осмислят, стават положителни.

В какво се заключава знанието на човека? Казваш: Аз искам да зная. – Да знаеш нещо, не се подразбира всичко да знаеш. Ако искаш всичко да знаеш, ти си търсиш белята. Това е невъзможно, това е и непоносимо. Как ще се справиш с една голяма енциклопедия от знания? Да познавате всички отрасли на науката, за това са нужни най-малко 2000 години и да работите по 8 часа на ден, и всеки живот от 40-80 години. Понеже всички сте обикновени хора, едва ли ще се намери един, които да е мислил право цели 80-120 години, да е работил и да е учил. Какво ще научи човек от един кратък живот? За да придобие много знания, човек трябва да спи малко и да работи много. Сегашният човек спи седем-осем часа, два часа яде и едва ли му остават три-четири часа за учене. Ако живее 80 години и всеки ден работи по три-четири часа, какво може да научи? Важно е знанието да се приложи. Има учени в света, но те повече говорят за знанието си, а по-малко прилагат. Време е да се внесат нови теории в знанието и да се приложат. Старите теории изживяха своето време.

Защо светът още не се е оправил? – Много естествено, светът е пълен с идеи, които хвърлят сянка в човешките умове и сърца, а с това пречат на светлината да ги озари. -Кога ще се изправим? – Когато изхвърлите старите идеи от умовете си и приемете новите идеи. Те хлопат вече на умовете ви, но вие не ги приемате. Казвате: Ако приемем новите идеи, светът ще се обърне с главата надолу. – Светът сега е обърнат с главата надолу. Новите идеи, именно, ще го обърнат с главата нагоре. Всяко пълно шише ще обърнеш с главата надолу, за да излееш от него водата. Щом се излее водата, ще го обърнеш с главата нагоре. Някои хора ще обърнеш с главата надолу, за да изтече всичко, което е в тях. Така те ще дойдат в нормалното си положение и ще бъдат готови да възприемат. Някой казва: Искам да стъпя на краката си. – Ако водата от дробовете ти е излязла навън, ще стъпиш на краката си; ако не е излязла, по-добре е още да не стъпваш. Такова е положението на удавения. Ти си попаднал в едно мочурливо място, пълно с кал. Който попадне в това място, ще загази в калта. Положението на рибата в това място е пагубно. Хрилете й се напълват с кал, и тя умира.

И светът, в който живеем, някога запушва нашата дихателна система и ние умираме. Щом дихателната система се запуши, човек престава да мисли. Щом не мисли, той умира. Следователно, ако питате, защо умира човек, казвам: Човек умира, защото престава да мисли. Да мислиш, значи да дишаш. Щом престанеш да мислиш и дишането престава. Мисълта е на място, докато държиш ума си отправен към Бога. Той е извор на живота. Щом мислиш за Бога, ти имаш отношение към непреривния живот. Ще мислиш постоянно за Бога. – Защо? – За да живееш. Ако започнеш „да човъркаш мисълта си, ти ще изгубиш своя живот. Тури Бога в себе си и слушай, какво ти говори. Все ще умреш някога, но поне ще разрешиш задачите си. Иначе, пак ще умреш, но няма да разрешиш задачите си. Ако искаш да намериш правия път, първо мисли, какво си ти. Обективната проява на Бога е човекът, а субективната проява – ближният на човека. Ако не познаваш себе си, как ще познаеш вътрешното, от което си излязъл?

И тъй, хората се спъват в живота си, защото, вместо да изучават себе си, те се занимават с въпроса, какво представлява Бог. И това не с лошо, но за този въпрос се иска голям ум. Този въпрос може да се разреши едва след хиляди години. Сегашният човек не е в състояние да го разреши. Казано е, че човек е направен по образ и подобие на Бога. – В какво се вижда това подобие? – Във възвишените мисли и благородни чувства на човека. Те са образ и по-добие на Божественото начало в него. Като вървиш по пътя на своите светли мисли и благородни чувства, ти ставаш истински човек и поемаш правия път на живота. Да бъдеш истински човек, това не значи да се мислиш за божество. Някои казва, че няма подобен на него. Значи, той е божество. Питам: Какво божество си, щом страдаш или боледуваш? Друг е въпросът, да кажеш, че като Бога няма друг. – Защо? – Защото Той е съвършен. Той никога не се изменя. При това, каквито промени да стават вън от Него, нищо не Го засяга. Какво ще кажете за човека? Той живее в свят на постоянни промени, които го засягат. – Защо и за какво стават тези промени? – Това е философски въпрос, който някога ще се разреши.

Има един свят, който никога не се мени. Той е реалният свят. Светът на промените е нереален. Там има големи страдания. Където няма промени, там е блаженството, там е реалният свят. В света на промените има и радости и скърби. Чуя ли, че някой се оплаква от живота си, от страданията си, аз вадя заключение, че той е в света на промените. Когато спи, човек се радва; когато е буден, той страда. Когато някой каже, че целият му живот е пълен със страдания, аз го питам, на колко години е. – На 40 години. – Значи, 20 години си спал, 20 години си бил буден, т.е. 20 години си се радвал и 20 години си страдал. Като ми говориш за страданията си, ти имаш предвид онези 20 години, когато си бил буден; кажеш ли, че си се радвал, ти имаш предвид онези 20 години, когато си спал, когато щастието те е посещавало. – Цял живот съм страдал! – Не говориш истината. – Цял живот съм бил в тъмнина, не съм видял нито един слънчев лъч. – На колко години си? – На 40. -Значи, цели 40 години слънцето не е изгрявало! Не говориш истината. Аз вадя заключение, че когато слънцето е изгрявало, ти си спал; когато е залязвало, ти си бил буден. Значи, 20 години си бил в тъмнина и 20 години в светлина.

Казвам: Освободете се от илюзиите на своя живот. Трябва да знаете, кога сте будни и кога спите. Невидимият свят изпраща страдания на хората, да ги събуди. Страданията са остен, който боде хората и казва: Станете! Доста сте спали! Един американец милионер обичал повече да си поспива, поради което много от предприятията му пропадали. Когато трябвало да си нареди работите, той спял. За да става рано, той заповядвал на слугата си да го събужда със сила. Слугата влизал рано сутринта в стаята му и започвал да го дърпа, да го тегли за косата. Господарят скачал веднага, хващал слугата си и го изпъждал вън. Недоволен от господаря си, слугата го напуснал. Така се изредили десетина слуги, но никой не могъл да научи господаря си да става рано. Най-после дошъл един здрав, силен, смел слуга. Още първата сутрин той успял да се справи с господаря си: започнал да вика, да го бута – един момент не го оставил спокоен. Господарят скочил от леглото си и се хвърлил върху слугата. Започнала се борба: слугата отгоре, господарят отдолу; господарят отгоре, слугата отдолу. Най-после слугата успял: господарят се разсънил и повече не легнал. На другата сутрин, като видял, че слугата влиза в стаята, господарят веднага скочил от леглото си. След това слугата казал: Господарю, сега ще изпълниш договора, ще ми дадеш десетте долара. Договорът гласял: ако слугата успее да събужда господаря си навреме, всяка сутрин ще получава по десет долара; ако не успее, той ще дава същата сума на господаря си. Господарят благодарил на слугата и изпълнил задължението си.

Казвам: Всеки от вас има по един такъв господар и по един слуга в себе си, които са в постоянна борба. Който бъде победен, той плаща. Най-после слугата побеждава. Той успява да събуди господаря си и да го застави да плати. Слугата казва: Ще ставаш рано и ще плащаш. Много има да плаща господарят и трябва да плаща. Така ще научи един добър урок, ще придобие едно добро качество. Само така човек ще предприема хубави работи и всякога ще успява в предприятията си.

Помнете: Всичко, което става в света, е на място, нищо не е произволно. Ако при сегашното състояние на развитието си, човек не следва перпендикуляра на своя живот, никога не може да бъде свободен. Вие още не сте свободни. Прозяваш се. Свободен ли си да скриеш прозявката? Какво нещо е прозявката, няма да говоря. Ако говоря за нея, ще ме разберете криво. В мисълта ви ще влезе един лош образ, от който мъчно ще се освободите. Ставаш сутрин от сън, не знаеш, какво положение да заемеш. Свободен ли си? Някой става по права линия, друг – по крива. Защо се движиш по права или крива линия, сам не знаеш. Обаче, знае се, че всяка постъпка има свое определено движение. Всяко ставане от сън, всяко движение, всяко ядене има свой определен смисъл. – Аз мога да правя, каквито искам движения. – Можеш, но всяко движение носи последствията си. Затова казвам: Не, приятелю, ти не можеш да правиш, каквото искаш. Опитай се да излезеш в града и да правиш, каквото искаш! – Мога да говоря, каквото искам. – Не е така, ще говориш само избрани работи. – Мога да ходя, дето искам. – Не можеш да ходиш, дето искаш. Ще ходиш само там, където ти е определено. – Не мога ли да ходя на училище? – Какво си придобил от училището? – Нямам ли право да ходя на работа? – Ще ходиш на работа, ако си нахранен и облечен. Как ще работиш, ако си гладен и необлечен? Щом нямаш дрехи, ще седиш вкъщи. – Тогава ще се примиря с положението си. – Ще се примириш, разбира се, няма какво да правиш. Какво ще стане с теб, ако не учиш, ако не работиш, ако не се примиряваш? – Дотегна ми това, искам да си почина малко. Питам: Какво нещо е почивката? Почивката подразбира права мисъл. Само в правата мисъл има почивка. Плувецът, който плува в бурното море, иска да се добере до една скала, да се облегне на нея и там да си почине. Да си починеш, това значи, да избегнеш блъскането на едно чувство в друго. Щом те блъскат вълните, ти си в развълнуваното море. Влезеш ли там, трябва да намериш една основна мисъл в себе си, на която трябва да стъпиш. Само така ще уравновесиш силите на своя организъм.

Казваш: Аз остарях. – Какво от това? – Аз съм млад. – Какво от това? Дали си стар, или млад, това нищо не значи. – Не ми е дошло времето за работа. -Това не е никаква философия. Ще дойде и твоето време за работа. Каквото е днес, това ще бъде и тогава. -Още не съм човек. – Според мен, ти първо си човек, а после друго нещо. – Искам да уча, да намеря своя учител. – Ти търсиш учител, майката търси дете. А детето кого търси? Първо майката ли трябва да търси или детето? – Първо, майката трябва да търси, а после детето. Кой идва пръв: учителят, или ученикът? Ако няма ученици, какво ще прави учителят? Ако няма учители, какво ще правят учениците? Как ще намериш учителя си, ако не си роден? – Кого търси душата? – Духа. Като се радва и скърби, душата търси духа, т.е. реалността. Като слезе на земята, душата влиза в света на промените. Тук тя търси начин, по който да се освободи от ограниченията на живота. Тя има една задача – да намери своя Учител – Великото Начало -Духа.

Като се говори за Духа, хората се натъкват на противоречия. Духът е отвлечено понятие за тях. Всъщност, Духът освобождава човека от противоречията. Без Духа той не е свободен, около него се движат различни духове – пияници. Той е в затвор, осъден да лежи 10-20 години. Моли се, плаче, дано някой го освободи. Иде Духът, плаща за него и казва: Втори път да не правиш такива разходи. Духът го пита: Защо задлъжня толкова много? – Ядох и пих. – Като си ял и пил, кое е най-сладкото ядене?

Пишете върху темата: „Най-сладкото ядене”. Пишете това, което вие знаете и сте опитали, а не, което други са писали. Казваш: Аз зная това. – Много неща знаеш, но като ги описваш, виждаш, че нищо не знаеш. От знание до знание има разлика. Като изучавам живите линии на човешкото лице, намирам известно съкращение в тях. Линиите на носа, на очите, на веждите, на устата крият известна тайна в себе си. Тя именно, трябва да се изучава. За да се домогнеш до това знание, трябва да знаеш, под какъв ъгъл да гледаш. Само така ще можеш правилно да ги измериш. За пръв път имах такава опитност в Сливен. Когато открих една жива линия на лицето на едного, аз видях от главата му да излиза мека, приятна светлина. Казах си: Сега разбирам, какво означава живата линия и какви са отношенията и към човека. Някога и вие ще видите една жива линия и ще възприемете нейната светлина. Живата линия е Божествена мярка. Тя произвежда преврат в човешката душа. Живата линия е подобна на врата. Първоначално, човек е бил затворен. Всичко около него е било тъмнина. Той се мъчил да отвори вратата, да излезе вън. Ако може да отвори вратата, пред него ще се открие цял свят.

Мнозина от вас сте в затвор. Вие трябва да отворите вратата, да излезете на свобода. Затова са нужни големи усилия. Казваш: Като изляза от затвора, тогава ще направя, каквото трябва. – Не, още сега ще се научиш да отваряш и затваряш вратата, да проникне повече светлина в затвора. Още сега, светлината трябва да проникне в телата ви, да се обновят. Щом се обновите, ще постигнете много неща. Днес хората говорят вече за подмладяване. Това е въпрос, който засяга всички. За подмладяването са нужни много неща. Ако не знаете, как да се храните, не можете да се подмладите. Не могат да се подмладят онези, които ядат месо, пушат и пият. Човек се подмладява и остарява – от него зависи. Казваш: Аз се отказах от месото. – Отказал си се, но като го видиш, дояжда ти се. Това показва, че още не си се отказал от месото, както трябва.

Един наш познат разказваше своята опитност: От 12 години съм вегетарианец. Един ден влизам в една гостилница и ми замириса приятно на момици. Много обичах момици. За момент забравих, че съм вегетарианец. Сядам пред една маса и поръчвам на гостилничаря да ми донесе готвени момици. Той донесе една чиния и я сложи пред мен. Веднага се сепнах, сетих се, че не ям месо и си казах: Чудно нещо, какво щях да направя! Скъпо щях да платя яденето на момици. Извиках гостилничаря и казах: Извинете ме, връщам яденето, не съм разположен. Платих яденето и излязох. Вървя по улиците и си мисля: Не съм станал още вегетарианец.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, макар и да следвате новото учение, често изпадате в изкушения. Обичам да наблюдавам хората и да се посмея малко с тях. Някой си мисли: Откак влязох в новия път, изгубих свободата си. -Ти никога не си бил свободен, никога не си бил в новия път. Новият път освобождава човека. Обърни се назад, да видиш, че си още в стария път. – Не мога да се обърна да гледам назад. – Много естествено, докато си в стария път, нищо не виждаш. Турците казват: „Да гледаш красивото, в каквато и да е форма, това е благословение”. Сега хората казват: Това не гледай, онова не гледай; това не прави, онова не прави. Те са се наплашили толкова много, че се страхуват даже от сянката си.

Един американски професор завел жена си на една интересна сказка за електричеството. Сказчикът разказал за металите, като добри проводници на електричеството. Той направил няколко опити, с които доказал, че ако електричеството минава през такива проводници, по никои начин не може да падне гръм върху големи здания. Жената на професора слушала внимателно цялата сказка и, като впечатлителна, дълго време не могла да се освободи от думите на сказчика. Една нощ, в съня си, тя чула някакъв шум в стаята, където спали и веднага събудила мъжа си. – Какво има? – запитал професорът. – Гръм пада! – Той започнал да търси в стаята, коя е причината за шума, но жена му, тревожно казала: Не се докосвай до стола! Не се приближавай до камината! Стой настрана! Така тя разкарвала професора цяла нощ и не го оставила да спи. Гръм щял да падне и да го убие! Какво било учудването на професора, когато отворил прозореца и видял, че небето било ясно, чисто, атмосферата тиха и спокойна, без никакво електричество. В това време по улицата минавала кола, която вдигала шум, но в главата на жената се преплитали впечатления за атмосферното електричество и гръмотевици, от които не могла да се освободи. Като се успокоила, професорът казал: Съжалявам, че те водих на сказката. Развали ми съня.

Стремете се към истинското знание – знанието на окултната наука, в прав смисъл на думата. В това знание се крие истинското, естествено разрешаване на живота. Новото знание, което придобивате сега, не може да заличи старото, което носите в себе си. Божественото знание разрешава всички въпроси и отношения, които съществуват в целокупния живот. Ако не можеш да поставяш нещата на своето място, ти влизаш в противоречие със себе си. Идва при теб един от твоите кредитори, който казва: Плати дълга си, срокът дойде. – Нямам възможност, пари нямам. -Това не те спасява. Казвам: За да отложиш срока на полицата, ти трябва да знаеш законите на живота. Там ще намериш правилен начин за отлагане на полицата. Ако не знаеш какво да кажеш на кредитора си, скоро ще се намериш в затвора. Кредиторът е готов да се боксира с теб. Той може да те набие на общо основание.

Сега аз говоря за временния живот, с който постоянно влизаме в стълкновение. Аз говоря за вътрешните кредитори, на които човек постоянно се натъква. Бориш се със себе си. Това е един от твоите вътрешни кредитори. Ти искаш да го изпъдиш, но той е по-силен от теб. Изпъдиш го от едно място, той дойде от друго и казва: Ще платиш! Така продължава борбата ден, два, седмици, докато най-после платиш. Казваш: Аз съм господар на себе си. – Какъв господар си? Като видиш трудното положение, тогава плащаш.

Една госпожа разказваше своята опитност. Мъжът й пиел. Тя имала пари в банката. Понеже се страхувала, да не би той да извади парите и да ги изпие, тя се обърнала към един свой чичо за съвет. Той й казал: Вместо да живееш със страх за парите, по-добре ги дай на мен, да оженя дъщеря си. Един ден ще ти ги върна. Тя се съгласила. Когато поискала парите си назад, той казал: Не е ли по-добре, че ожених дъщеря си с твоите пари, отколкото да ги изпие мъжът ти. Докато се страхувала от мъжа си, чичо й я изиграл.

Често и вие изпадате в положението на тази жена: вместо да спасите нещо, вие го изгубвате. В края на краищата, излиза едно и също. Или мъжът ти ще изпие парите, или чичо ти ще те изиграе. Ако момата е щастлива поне в женитбата си, парите са отишли на място. Обаче, тя не била щастлива. Мъжът й я биел по три пъти на ден. В случая, по-добре беше пияницата да изпие парите, отколкото да се ожени младата мома и да бъде нещастна. По-добре беше пияницата да се ожени за кръчмаря. Добре е, и момата да получи парите, но да беше поне щастлива. Това са изводи. Какъв смисъл има, да дам пари на една мома и тя да бъде нещастна. Какво са допринесли моите пари? Всяка жертва, която правим, трябва да даде добър резултат, да ни ползва. Всяка жертва, която не ни ползва, е безпредметна.

С други думи казано: Ако жертвата, която направя, не е за славата Божия, нищо не допринася. Ако жертвата е за славата Божия, тя носи благословение за всички хора. Каквито други закони да поставяте, това е така. Всяка жертва, която повдига само мен, без да създава връзка между мен и Този, за когото се жертвам, Който ме е пратил на земята, тя няма смисъл. Понякога страданията допринасят нещо по-добро, отколкото радостите. Въпреки това, никой човек не желае да страда. Ако трябва да правите избор между страданията и радостите, всеки ще избере радостите. Понеже доброволно никой не иска да страда, невидимият свят ни изпраща страданията, без да ни пита. Христос каза на един от учениците си: „Това, което сега говоря, не го разбирате, но един ден ще го разберете”. Чрез страданията, вие ще разберете вътрешния смисъл на живота. Не е въпрос да се критикувате. Някога мислите, че сте много усърдни, че сте много набожни, че изпълнявате Божията воля. Ако е така, радвам се, но не се заблуждавайте. При всички случаи, трябва да познавате, коя е Божествена мисъл, и коя – човешка. Постъпваш неправилно и казваш: Това е човешко, а онова – Божествено.

Това, което разделя хората и ги смущава, то е човешко. Тури човешкото настрана. То има по-голямо тегло от Божественото. Дойдеш ли до Божественото, ти си свободен. То се познава по свободата, която дава на човека. Божествената мисъл превръща неразположението в разположение, болестта в здраве. При човешката мисъл, болестта се усилва. Ти боледуваш, искаш да оздравееш. – Как ще стане това? Спомни си, има ли човек, с когото да си в лоши отношения, или към когото да имаш лоши чувства. Изпъди от съзнанието си лошите мисли и чувства. Щом направиш това, няма да се минат два-три дни и ти ще оздравееш. След това, покани тези хора у дома си и поговори с тях. Може да си изпаднал материално, да не ти вървят работите добре. Приложи същия закон. Ако и при това положение работите не се оправят, разбирам, че в твоя живот има нещо криво. Срещаш богати хора, нека ти е приятна тази среща. Хора, на които е дадено богатство и те изпълняват Божията воля. – Ама те са крали. Докато държиш в ума си мисълта, че те крадат, ти сам се петниш. За богатите хора е казано: По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие. Обаче, богатият, който съзнава, че богатството му е дадено за благото на всички, той е на прав път. Който съзнава, че дарбите и способностите, умът, сърцето, волята и тялото са за благото на всички хора, той е богат човек. Щом използваш тези богатства за общо благо, ще дойдат и другите богатства на помощ. Живей съзнателно, но не мисли да трупаш богатства. Мислиш ли само за богатства, ти си на крив път. За да се свържеш с всички богати същества на земята, трябва да се координираш с тях. Даже и когато учиш, когато разрешаваш важен въпрос, и тогава ще работиш за благото на човечеството. Дали си богат, или беден, стреми се към перпендикуляра на живота. Ако той се измени, явяват се наведените линии. Перпендикулярът показва истинската посока на движението, което може да бъде бързо и бавно, правилно и неправилно. Който се движи неправилно, той е изменил посоката на своя перпендикуляр. Ако умът ти се движи бавно, ти нямаш в себе си истинския перпендикуляр. Казваш, че и без мисъл може да се живее. – Не можеш да не мислиш. Без мисъл, това значи, да вървиш по наклон и да се отдалечаваш от перпендикуляра на своя живот. Искаш да уредиш живота си. Как ще го уредиш, като си преплетен с хиляди същества? Трябва да разбираш естеството на тия същества.

Например, ти влизаш в областта на лъвовете, в областта на големите змии. Как ще се справиш с тях? Има един правилен начин за това. Ще се превърнеш на птица и ще хвърчиш над тях. Ако не хвърчиш, ти ще се бориш с тези същества: ще воюваш, ще настъпваш и отстъпваш, ще падаш и ставаш. Ако не се превърнеш на птица, всички ще те гонят. Безопасно е положението на птицата. Тогава нека змиите и лъвовете те гонят, колкото искат. Докато си с крилата на птицата и знаеш, как да хвърчиш, никой не може да те засегне. Крилете представят човешката мисъл. Следователно, ако знаеш да мислиш, ще се освободиш от хищниците на живота. Ако не можеш да хвърчиш, ще паднеш в техния огън. Огънят представлява лошите условия.

И тъй, онази мисъл, която може да създаде криле и да ни освободи от мъчнотиите, е правата мисъл. Тя е перпендикуляр на живота. Ако между две разумни същества можете да издигнете перпендикуляр, това се дължи на правата мисъл. И наклонената линия е отношение между разумни същества. Щом перпендикулярът е разумен, и наклонената линия има отношение към него. И тя е перпендикуляр към друга права. Обаче, в абсолютната разумност има само един перпендикуляр. Това е правото верую. Единственият, истински перпендикуляр, който разрешава всички противоречия, е истината. Тя показва правата посока на движение. Без истина никой не може да се справи с мъчнотиите си. Дойдеш до една голяма мъчнотия – извикай истината. Тя ще те освободи. – Само Бог може да ме освободи. – Прав си, само истината може да те освободи. Бог е истина. Молиш се, не получаваш отговор на молитвата си. – Защо? – Не носиш истината в себе си.

Сега, като ви говоря по този начин, вие мислите, че искам да ви убедя в думите си. Не искам да ви убеждавам, но искам да проверите това, което знаете. Ако искам да повярвате в думите ми, това е насилие. Аз не си служа с насилие. Важно е, че това, което говоря, е истина. Иначе, то е празна работа, мъртва линия. Ако приложите тези неща в живота си, първо вие ще се ползвате. Перпендикулярът и наведените линии ще се осмислят, ако ги поставите някъде в живота си. От тези линии мога да съставя едно уравнение и да го реша. Ако нямате никакво отношение към тези линии, те ще бъдат само забава за вас. Казват за някого, че носът му е дълъг. Важно е, колко е дълъг. Ако тази линия е жива, човек мисли право. Не е ли разработен носът, не може да се говори за права мисъл. Когато човек има любов, устата му е добре оформена. Работете върху себе си, да придобиете любовта. Трябва да знаете, колко отворена да бъде устата ви. Малцина държат устата си естествено. Някой стиска устните си, друг ги държи крайно отпуснати. Окултният ученик трябва да държи устата си свободно. Отворената уста показва, че физическият живот в човека взима надмощие. Стиснатите устни показват, че егоизмът взима надмощие. Ако се докарваш много, тщеславието взима надмощие. Така трябва да държиш устата си, че, да ти е приятно. Перпендикулярът трябва да бъде посоката на твоя живот. Ако следваш тази посока, целият ти живот ще бъде естествен. Чувствата и желанията ти ще се облагородят.

Казваш: Нервен съм, не мога да търпя хората. – Преди да се разгневиш и караш, кажи си: Ще почакам малко, докато се успокоя. Дай естествено положение на устата си, усмихни се и тогава говори. – Ще ме питат, защо се усмихвам. – Никой няма да те пита. Чистата, естествена усмивка внася живот в човека. Чистият поглед повдига човека. Видиш ли такъв поглед, казваш: Никога няма да забравя този поглед. Чистата усмивка връща човека от кривия път. Една сестра казваше: Един ден мислех да направя нещо лошо. Ти мина край мен, погледна ме и се усмихна. Веднага се отказах от лошото си намерение. Никога няма да забравя тази усмивка и този поглед. Погледът ми говорел: Ако вървиш по този път, ще пострадаш. – Какво да правя? – Ще се върнеш от този път и ще вървиш в посоката на перпендикуляра, т.е в правия път. Погледът, усмивката са сигнали от разумния свят. Ето защо, като срещнеш един човек, погледни го с чистота и любов. С погледа си ти казваш:

Бог те създаде да мислиш добре и да вървиш в правия път.

Ако разумните същества нямаха предвид доброто на човека, никога не биха му отправили своя чист, любовен поглед. Съветвам ви да си купите едно малко огледало, в което да се оглеждате често. Когато искате да обидите някого, да му кажете една лоша дума, извадете огледалцето си и се огледайте. Вижте, какво е положението на устата ви, линиите на очите, на носа, на веждите и започнете да мислите за перпендикуляра на живота. Вижте, каква промяна ще стане с линиите на лицето ви. Наблюдавайте се обективно, като че гледате друго същество, вън от вас. Ако можете да измените мисълта и състоянието си, вие сте на прав път. Щом изправите линиите на лицето си, вие сте се избавили от голяма опасност. Всеки трябва да има ясна представа за себе си. Аз вече не си служа с огледало. – Защо? – Защото и без огледало виждам най-малките промени в себе си. И при най-малката промяна в състоянието ми, мога да опиша, какви са линиите на очите, на веждите, на устата ми и какво е отношението между тях. Аз мога веднага да възстановя и най-малкото отклоняване, което става в мен.

Тази сутрин мислех да ви посвиря малко, но не можах. И така свиря. Между мисълта и музиката има известно отношение. Ако не знаеш, как да постигнеш нещо, не можеш да свириш, нито да пееш. Днес правя словесен разбор на нещата. Друг път ще направя разбор с цигулката, т.е. чрез музиката. Аз съм посветил на музиката цели десет години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли, какво представя едно разумно движение, или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения – един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мене. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете. Някога свиря тихо, само за себе си; някога свиря бурно. От начина на свиренето вадя заключение за влиянието на силните и тихи тонове върху човека. Всеки тон – силен или тих, висок или нисък, мек или груб, оказват различно влияние. Те произвеждат различни промени. Това са начини за самовъзпитание, с които разполага музиката. Който прилага тези методи, той може да си служи и с музиката. Като ставате сутрин от сън и не сте разположени, пейте основната гама „до”. След това взимайте тоновете в терца, в кварта, квинта, докато се разположите. Пейте, и не се страхувайте.

Мнозина дохождат до индуския метод на съзерцанието. Докато не минеш през пътя на пеенето, на хармонията и мелодията в музиката, не можеш да дойдеш до съзерцанието. След това иде съзерцанието. Бог е създал ларинкса за пеене, за говор, затова и говорът трябва да бъде музикален. Опитай се да произнесеш думата брат или сестра музикално. Една дума може да се произнесе меко, грубо, тихо, силно – по равни начини. Кажеш ли на някого „братко”, да му трепне сърцето. Един брат ми казваше: Само веднъж чух да ми се каже „братко”, но толкова музикално, че никога няма да го забравя. – Нали трябва да бъдем откровени? – Грубостта не е откровеност. Да бъдеш откровен, не значи, да кажеш всичко, каквото мислиш и желаеш. Вдълбочи се в себе си и помисли, как ще произнесеш думите „брат” и „сестра”. За следния път, десет души от вас да произнесат думата „сестра”. (Учителят пее 10 пъти думата сестра на различни тонове). Ако не можете да я произнесете правилно, ще попеете малко. Ето как ще я произнасяте. Ще седнете в стаята си и ще произнесете тихо, с дълбочина думата „сестра”. След това ще я изпеете. Ако не сте доволни, ще се коригирате. Сестрата по-лесно пее думата „братко”, отколкото „сестра”. И братът по-лесно пее думата „сестра”, отколкото „брат”. Това е истината.

В следващата лекция ще ви дам няколко елементарни правила за работа. Сега, и плодове ядете, но „вода газите, жадни ходите”. Знаете ли, какво е влиянието на правите и кривите линии в живота? Ще кажете, че Господ ги е създал. Господ ги е създал, но те са велика азбука, която трябва да се изучава. Ако не знаете, как да ги нареждате, нищо няма да придобиете. Те са като мислите и чувствата. Ако знаете, как да ги нарисувате, те ще произведат цял преврат във вас.

И тъй, братята ще пеят думата сестра, а сестрите – „брат”. Така ще се образува един дует. Може да ви се вижда смешно, но е приятно. Велико нещо се крие в думите брат и сестра. Кой от вас не е имал брат, и кой не е имал сестра? Те крият известни възможности. Не се смущавайте от възможностите. – Мога да се съблазня. – Остави настрана съблазните. Те идват отвън, от изкусителя. Щом го няма, пей думите брат и сестра, колкото искаш и за последствията не мисли. Докато братът е обективната страна на сестрата, а сестрата – обективната страна на брата, обективният свят става за нас достъпен. Той е по-достъпен от субективния. Следователно, когато братът мисли за сестрата, това е обективната страна на живота. Докато разглеждаме идеята за Бога, като външна страна на живота, Бог всякога ще се интересува за нас. Така ние изразяваме Неговия живот. Чрез нас Той коригира нещата. От нашия живот Той вижда, доколко са реализирани Неговите идеи. Ако не могат да се реализират, Той ги коригира. Щом Божиите идеи се коригират, ние сме вече отражение на тях. Докато Божиите идеи не се реализират в живота ни, ние всякога ще се натъкваме на дисонанси.

Т. м.

15 Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1932 г. София – Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни