Jump to content

1932_01_08 Бавни и бързи движения


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Фиалковска

Архивна единица

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), Издание на издателство "555", Варна, 2001 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Бавни и бързи движения

Размишление.

Един основен и важен въпрос в живота е дишането. Тоя въпрос има отношение към дробовете. Човек диша и чрез кожата си. Седем милиона пори взимат участие в дишането. Ако се запушат порите на кожата, човек веднага умира. Специфичното дишане чрез дробовете не може да го спаси. Ако се отворят порите, а престане специфичното дишане, човек пак умира. Значи, специфичното дишане и дишането чрез порите трябва да бъдат в хармония. Ако не диша едновременно чрез дробовете и чрез кожата си, човек е осъден на различни болести. Природата изисква от човека да приема дажбата, която му се дава, и да я обработва правилно. Ако дажбата е въздух, човек трябва да приеме определеното количество и да го обработи на време. Ако не го обработите, както трябва, природата пише в книжката на живота ви, че не сте изпълнили задължението си. Тя ви праща различни болести и намалява заплатата, която ви е определена. Питаш: Защо боледувам? – Защото не си обработил въздуха, който природата ти е определила. Да обработиш въздуха, това значи, да извадиш от него тази енергия, която е нужна и за тебе, и за природата. Всички съзнания са свързани в едно цяло, както клетките в един организъм. Следователно, работата, която всеки човек извършва, влиза в обща употреба на цялото. Ако нямате това разбиране и мислите, че сте независими, че нямате нищо общо с цялото, вие се заблуждавате. От ваше гледище, може да не сте полезни на природата, но, от нейно гледище, не е така. От ваше гледище, може да сте малки, но природата гледа другояче на вас. Вие трябва да знаете, де сте полезни и де не сте полезни. Малки са стрелките на часовника, но са полезни дотолкова, доколкото показват времето. Стрелките на часовника са свързани с общия механизъм. Значи, и те, колкото и да са малки, имат отношение към цялото. Какво ще стане с часовника, ако колелцата, пружината и стрелките му престанат да извършват своята служба? – Часовникът ще спре.

Сега и вие, като малките деца, трябва да изучавате елементарни работи, докато се научите да изпълнявате известна служба. Например, вие още не знаете да дишате правилно. Вие дишате само с върха на дробовете си. Като дишате, ще държите главата си изправена, точно перпендикулярно на земята. Ще теглите една права линия от центъра на земята до центъра на слънцето и ще застанете в това положение. Понеже не сте господари на себе си, може да стане едно малко отклоняване. Вие сте млади, изправени и се питате, защо старият човек върви прегърбен. – Той се е отклонил от перпендикуляра, направил е известно нарушение. – Кога се наклонява перпендикулярът? – Когато върху него се тури някаква тежест. Не туряйте на перпендикуляра никаква тежест, която може да го наведе на една, или на друга страна. Перпендикулярът трябва да бъде абсолютно без тежест. Той е права линия, в която всички сили се уравновесяват. Щом перпендикулярът уравновесява силите, човек мисли право. Неговият гръбнак е успореден на перпендикуляра. Всяка права, която не е успоредна на гръбначния стълб, не е перпендикуляр, И обратно: ако гръбнакът не е успореден на перпендикуляра, той не е прав, има нещо изкривено в него. Тогава нито перпендикулярът е мярка за определяне посоката на плоскостта, нито гръбнакът. За да бъде една права перпендикулярна на дадена плоскост, това зависи от будността на човешкото съзнание. Ако в твоя умствен или духовен свят стане известно нарушаване, ти губиш будността на съзнанието си, губиш своя перпендикуляр в живота и влизаш в бурното море. И часовникът има свой перпендикуляр. Точката, която не се движи, е свързана с перпендикуляра, т. е. с махалото, което е в постоянно движение.

Законът за перпендикуляра е физически закон, но вие трябва да го пренесете и в духовния свят. Там този закон гласи: Двама души могат да бъдат в хармония само тогава, когато перпендикулярите им са успоредни. Не са ли успоредни, и те не са в хармония. Ако единият е гърбав, а другият – изправен, те никога няма да бъдат в съгласие. Какво трябва да направят, за да се хармонизират?

Питам: Ако един господар отива да търси работници, какви ще вземе? – Здрави, способни за работа. Може да пазари и един гърбав, но малко ще разчита на него. Като види здравия работник, той ще го потупа по гърба, ще му се зарадва. – Кой човек е гърбав? – Гърбав е този, който не мисли право. Гърбав е този, който не чувства право. Гърбав е този, който не постъпва право. Аз говоря за онази гърбавина, която няма никакъв център, а не за гърбавината на окръжността. Тя е кривина, а не гърбавина. Окръжността е съставена от безброй прави линии. – Защо? – Защото между две точки може да се прекара само една права. Понеже окръжността е съставена от много точки, те са свързани само с прави линии. По отношение на главния център, тия точки са полюси. В окръжността могат да се прекарат безброй радиуси, които, свързани с една хорда, образуват по-големи или по-малки триъгълници. Всички радиуси на една и съща окръжност са равни.

MOK-11-1-1.JPG

Във всеки кръг могат да се начертаят няколко триъгълници, с основа – хорда в кръга и със страни – радиуси. Колкото по-голяма е окръжността, толкова и правата АС ще бъде по-голяма. (фиг. 1.) Страните АО и ОС, като радиуси, са еднакви, но правата АС може да бъде по-голяма или по-малка. Тя има условия да се увеличава и намалява. Правата АС е основа на триъгълника, но се намира горе. Значи, върхът на триъгълника е долу. – Как е възможно това? – То е все едно, да питате, как е възможно вътъкът на платното да върви перпендикулярно на основата. Така е. Правата АС е основата на платното. Де са кросната? Ще кажете, че не се виждат. Това е заблуждение, както се заблуждавате, като мислите, че центърът на кръга е невидима точка. Всъщност, центърът е видим, но във вечността. Вие го виждате перспективно, като малка, невидима точица. Другите елементи изглеждат по-големи. Всъщност, цялата дейност на кръга произлиза от центъра, от тази малка точица. Обаче, силата на тоя център не се дължи на пространството, което той заема. Малката точица е по-силна от целия кръг.

Какво ще кажете за едно колело, което заема голямо пространство? Силно ли е то? Колкото голяма окръжност да опише около себе си, това не показва, че кръгът, на който сме стъпили, е много силен. Силата е в центъра,който описва окръжността, а не в самия кръг. Често и вие, без да разсъждавате, казвате: Ние сме големи хора. – Вашата големина нищо не значи. Ти може да имаш голяма глава, голямо тяло, големи ръце и крака, но това са само възможности. Ти може да бъдеш силен и голям дотолкова, доколкото си господар на тялото си, доколкото можеш да работиш с мозъка си, с ръцете и краката си. Ако един ден твоята ръка се откаже да ти служи, коя е причината за това? – Причината е, че ти не си господар на ръката си. Ти работиш повече, отколкото трябва, осакатяваш ръката си, правиш престъпление спрямо живите сили на природата. Някога не работиш нищо, и пак ръката ти се отказва да работи. Тя иска да каже, че не трябва да бездействаш. – Коя е мярката, с която се определя, колко трябва да работи човек? – Това се познава по приятността, с която работиш. Работи, докато ти е приятно. Като работиш така, ти си в съгласие със законите на природата. Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече. Същият закон се отнася и до яденето. Като ядеш и дойдеш до най-сладката хапка, престани да ядеш. Като мине този момент, ти губиш разположението си, усещаш известна тежест в стомаха си. – Защо? – Преял си, т. е. работил си повече, отколкото трябва. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай. Казваш: Трябва да свърша работата си докрай. – Не, във физическите работи трябва да остане поне малка част незавършена. Ако завършиш работите си, ти влизаш в дисхармония с общия план на природата. Първо, тя трябва да завърши работата си, после – ти своята работа. Ако завършиш работата си преди нея, ти не си в хармония, не вървиш в правия път.

Какво значи да свършиш една работа, преди определеното за нея време? Ако десет души се стремят към един общ център, и един от тях стигне по-рано, това показва ли, че той е свършил вече работата си докрай. Всички трябва да пристигнат на мястото в точно определен час, например, в 5 часа. Ако някой пристигне 10 минути по-рано, или по-късно, той не е изпълнил задачата си, както трябва. Един може да пристигне 10 секунди по-рано, друг – 15 секунди, това не е важно. Важно е, че ти си вече в дисхармония с природата. Вследствие на това, ти чувстваш вътрешно разногласие и в себе си. На какво се дължи това? – На бързината, с която си се хранил. Бързо си гълтал хапките. Знаеш ли, колко пъти трябва да обърнеш една хапка в устата си? Всяка храна, която не е прекарана през устата определено число пъти, не може да принесе никаква полза. Не мислете, че както и да се храните, ще имате полза от храната.

И тъй, при храненето се забелязват главно три процеса, които се извършват едновременно. Храната трябва да се дъвче дълго време, за да се използва енергията, която се съдържа в нея. Индусите я наричат прана или животворна сила, живо електричество или жив магнетизъм. Като дъвчете храната, животворната енергия минава през езика и се складира в нервната система. Колкото по-малко дъвчете храната, толкова по-малко енергия внасяте в нервната система. От устата храната минава в стомаха, дето се извършва друг процес. Колкото повече енергия иде от мозъка, толкова по-лесно се смила храната; ако мозъчната енергия е по-малко, храносмилането става по-бавно. Значи, бързината на храносмилането се определя от мозъчната енергия. Учените препоръчват да се дъвче храната дълго време, за да може да се възприеме повече мозъчна енергия. Така ще може да се използва и онази енергия, потребна за мускулите и костите. Ако умът ви не е съсредоточен към яденето, то е безполезно. В храненето човек трябва да бъде като търговец, който работи със златни пари, Като види златните монети, той изпитва приятност. Щом се прибере вкъщи, той преброява парите си и ги туря в касата. Ако търговецът работи съзнателно и с любов, той никога не боледува. Кой търговец боледува? – Който дава на кредит. Той дава стока на един, на друг и пише в тефтера си. Като се изредят няколко клиенти, търговецът преглежда сметките си и вижда, че няма пари в касата. Така, той се разболява от безпокойство. Значи, ял си на вересия, дъвкал си на вересия. И в края на краищата – заболяваш. Ти мислиш, разсъждаваш, но умът ти не присъства там.

Следователно, когато умът не присъства в храненето, това показва, че си дал стоката си на вересия. Ти се надяваш, че ще ти платят, но оставаш излъган и казваш: Втори път на вересия на давам! В природата няма отдел „за вересия“. Там всичко е в брой. – Скоро ще получа пари, почакай малко! – Щом нямаш пари, ще дадеш, колкото имаш. В гостилницата нищо не дават на вересия. Влезеш ли вътре, ще бръкнеш в джоба си, ще извадиш кесията си, за да разбереш, колко можеш да ядеш. Колкото имаш в кесията, с толкова можеш да разполагаш. Значи, ти ядеш правилно дотолкова, доколкото твоят ум присъства в първата хапка. Взимаш първата хапка, но виждаш, че яденето е поставено в голяма чиния. В случая, първата хапка е центърът, а другите хапки са точки на окръжността. Всяко ядене е реално дотолкова, доколкото влиза в устата. Докато не влезе в устата, яденето не е реално: или ще го ядеш, или няма да го ядеш.

Двама другари, англичани, влезли заедно в една гостилница да се нахранят. Поръчали си ядене и започнали да ядат. Единият от тях едва хапнал, прилошало му нещо и умрял. Другият, с характерното хладнокръвие на англичанина, спокойно се нахранил. След това извикал келнера да му плати. Последният направил сметка за двамата. Обаче, англичанинът казал: Ще платя само моето ядене и половината от яденето на другаря ми. Както виждаш, половината ядене остана.

Казвам: И вие не знаете, доде ще изядете яденето си, може да остане на половината, може още на първата лъжица да спрете. Важно е, колко сте изяли. Не гледай на чинията, но на изядените хапки. Радвай се на тях. Хапката, която си изял, струва хиляди пъти повече от пълните чинии ядене. Тя принася повече полза от яденето, което си приел в себе си, Този закон има приложение и в живота. Онова, което виждаш вън от себе си, това са пълните чинии с ядене. Онова, което чувстваш, това са хапките, които си изял. Човек се нуждае от права философия, да знае, какво му е нужно в даден момент. Той се нуждае от здраве. То определя неговата права мисъл, неговото бъдещо развитие. Казваш: Ще стана в бъдеще голям човек. – Остави тези глупости настрана. Мисли за сегашния момент. Ако в сегашния момент не можеш да сдъвчеш хапката си, както трябва, и ако в сегашния момент не можеш да станеш човек, никакво бъдеще не те очаква. Твоето бъдеще зависи от настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бъдещето.

Като ученици, вие трябва да гледате на физическия свят като на предметно учение. Като изучавате този свят, ще разберете и другите светове. Тогава ще намерите смисъла на живота. Чрез физическия свят и отношенията си в него, ти изучаваш живата геометрия. Например, изучаваш отношенията си към къщата, към нивата; ти напрягаш ума си, правиш изчисления и измервания – развиваш се. Като изучаваш отношенията си на взимане и даване, ти пак развиваш ума си, изучаваш геометрията на живота. Без тази геометрия, ти не можеш да пишеш правилно: едни букви ще бъдат големи, други – малки.

Големите букви са несдъвкана храна. По почерка познавате характера на човека. Който пише дребни, ситни букви, минава за скъперник; който пише едри букви, е щедър. Има щедри хора на своето богатство, има щедри на чуждото. Някой пише едри букви, без да е щедър. Той не вижда добре, затова буквите му са едри. На стария ще пишеш писмо с едри букви, на младия – със ситни. Има една норма в природата, която определя точно, колко големи трябва да бъдат буквите, с които си служиш. – Кое писмо е хубаво, добре написано? – От което ти сам си доволен. – Кога ще бъдеш доволен? – Когато писмото ти е написано добре, по форма, по съдържание и по смисъл. При това, всяко писмо трябва да донесе някаква полза на човека. Ако не донесе някаква полза, трябва да се тури настрана, като непотребно. Писмото, което принася полза, ще го сдъвчеш и приемеш в себе си като храната, която получаваш от природата. – С каква храна се отглеждат малките деца? – С мляко. Значи, всяко писмо, което пишеш на човека, трябва да съдържа мляко. Първо ще се храниш с мляко, и после – с твърда храна.

Помни правилото: Като пишеш писмо, вложи в него своето мляко. Като получиш писмо, търси млякото в него. Ако твоето писмо не съдържа мляко, и ако писмото, което си получил, не съдържа мляко, и двете не са хубави, не са написани според изискванията на природата. – Защо хората си пишат писма? – Защото са малки деца, които се нуждаят от мляко. Като получиш писмо, първо ще го сдъвчеш, и после ще го обработиш. Вашите писма съдържат ли мляко? Някой пише писмо и бърза да го напише криво-ляво, да мине по реда си. Че изцапал писмото, че го задраскал, той не обръща внимание. Така не се пише. Ще пишеш красиво, да предадеш на писмото хубава форма, хубаво съдържане и смисъл. Ще кажеш, че не всеки човек заслужава такова писмо. Така не се разсъждава. Ти ще пишеш хубави писма, за да повдигнеш себе си, да създадеш характер. Ще пишеш за себе си. Майката яде първо за себе си. От излишъка, който се събира в гърдите й, тя дава на детето. Тя туря детето на гърдите си и казва: Много добре се нахраних, ще има и за детето.

И досега още хората продължават да пият мляко. И досега още ги кърмят. Вие ще отречете това, но аз поддържам, че и сегашният човек се нуждае от мляко. Всички пият овче, краве или биволско мляко. От каквото животно пиеш мляко, такава е твоята майка. Значи, сегашното човечество още се намира във фазата на детинството, още се храни с мляко. В бъдеще, когато дойде до твърдата храна, то ще влезе във фазата на възрастния човек, сам ще дъвче храната си. Сегашните хора започват вече да ядат твърда храна, но не се научили още да дъвчат. Първа майката трябва да предаде на детето си урок, как да дъвче храната си. Понеже не дъвчат и не знаят още това изкуство, хората боледуват. И малкото дете, преди да глътне млякото, трябва да го прекара няколко пъти през устата си, да всмукне чрез езика си праната и тогава да го глътне. Разумните деца постъпват по тоя начин; те се хранят бавно и спокойно. Неразумните бързат, направо гълтат млякото и след това повръщат. Много естествено, стомахът им не може да се справи изведнъж с много мляко и част от него се съсирва и връща назад.

Сложен и сериозен е физическият живот. Казвате, че живеете добре. – Колко страдания и нещастия ще се преживеят, докато започнете да живеете добре! От човека зависи здравето, щастието и бъдещото му развитие. Щастието зависи от три неща: от правилното дишане, от правилното ядене и от правилното ходене. Ще вървиш прав, без никакво прегърбване и клатене на една и на друга страна, като пиян, и ще мислиш. Който не мисли, като ходи, не може да върви правилно. Отиваш да свършиш една работа – трябва да знаеш, отде да минеш. Не може да вървиш безразборно, по която улица искаш. Определено е, по коя улица ще минеш. Ако не минеш през тази улица, няма да свършиш работата си, както трябва. Ти си човек, който не знае да ходи. В човека има едно вътрешно чувство, което му подсказва, отде трябва да мине. Ако се вслушва в това чувство, работите му се нареждат добре. То му подсказва, надясно или наляво да върви. Ако започнеш да разсъждаваш и да се колебаеш, ще изгубиш правата посока, ще изгубиш много време. Цял ден ще се луташ, докато най-после поемеш пътя, който ти се определя. Всичко зависи от правилното дишане.

Като се говори за окръжността и за кръга, дохождаме и до радиусите. Според съвременната геометрия, те не са успоредни. Обаче, според геометрията на природата, радиусите са успоредни. Дали вярвате в това, не е важно. Дали отговаря на действителността, и това не е важно. Сянката на дървото отговаря ли на самото дърво? Дървото е в третото измерение, а сянката – в четвъртото. Така е и с всеки предмет, който виждате на физическото поле. Например, виждате една машина, която движи цяла воденица. Колелото и оста се движат, но самата машина и нейната плоскост са в покой. Значи, движението на колелото и на оста показва, че те са в третото измерение, а плоскостта – в четвъртото. За да се подвижи тя на физическото поле, трябва да бъде в покой, да е поставена на друга основа. В природата, обаче, всичко е в движение. В самото движение се крие известна разумност. Там всяко същество се движи в свой определен път, без никакво сблъскване. В това движение има голямо разнообразие. Изобщо, движението в природата започва от най-слабите импулси и постепенно отива към силните. Например, една точка, в продължение на хиляди години, може да измине едва една хилядна част от милиметъра – толкова слабо е нейното движение. То е почти незабелязано, затова, от ваше гледище, може да се каже, че тази точка е в покой. И обратно: едно голямо тяло се движи с такава бързина, че след един милион години не можеш да го намериш никъде – то е изминало голямо разстояние. Това тяло се среща едновременно на много места.

Казвам: В природата съществуват бавни и бързи движения. Можеш да започнеш от най-бавното движение и свършиш до най-бързото – каквото пожелаеш. Едни тела се движат много бавно, други – много бързо, поради което движенията им се съвпадат, двете тела се достигат. Например, ако приемем, че нашата слънчева система обикаля вселената за 36 хиляди светлинни години, това бързо движение ще се съвпадне с движението на една обикновена човешка идея, пусната в пространството. Тази идея, малка или голяма, се движи с микроскопическа бързина. – На какво се равнява една светлинна година? – На пътя, който светлината извървява за една година. Знае се, че за една секунда светлината изминава 300,000 километра. Значи, бавните и бързите движения в природата се съединяват. Най-бавното движение в природата е опорна точка, а най-бързото – периферия на тази точка. Двете движения вървят в противоположна посока. Докато бързото движение е изминало цял кръг, бавното движение е изминало едва една хилядна част от милиметъра. Обаче, двете движения се съвпадат в едно и казват: Свършихме една грамадна работа. Докато тялото с бавното движение извървяло една хилядна част от милиметъра за 36 хиляди светлинни години, тялото с бързото движение извървяло грамадно разстояние. И двете тела, обаче, разказват своята опитност.

Какво представят бавното и бързото движение? – Бавното движение представя вътрешния, субективния свят, а бързото движение – външния, обективния свят. Вие може да сте на особено мнение, нямам нищо против това. Може да заместите външния с вътрешния свят, важно е да спазвате отношенията. За мене е все едно, дали А е председател, а Б – слуга, или Б председател, а А – слуга. Питам: Ако А работи добре, и Б работи добре, какъв ще бъде резултатът? Или, ако А не работи добре, и Б не работи добре, какъв е резултатът? Важно е, работата да е свършена добре. А кой е председател и кой – слуга, не е важно. Ето, жеравите, когато пътуват, имат председатели; най-силните от тях образуват триъгълник. Те вървят напред като генерали. Те отварят пътя. Като се уморят председателите, вместо тях излизат други. Изобщо, силните вървят напред, а слабите – на опашката, защото крилата им са слаби. Като изминат 100 – 200 км., председателят казва: Да спрем малко, да си починат децата. Слязат на земята, починат си малко и пак тръгват на път. Един ден и младите ще станат председатели. Следната година крилата им ще бъдат по-яки.

Сега искам да оставя в ума ви мисълта, да се съобразявате с бавното и бързо движение в природата. Някога човек трябва да се движи с бързината на светлината, а някога – толкова бавно, че бързината на охлюва да му се вижда голяма като на светкавицата. За 36 хиляди години охлювът ще измине много път. Значи, и неговото движение не е от най-бавните. – Кое движение е за предпочитане: бавното, или бързото? – Оня, който се движи бавно, знае повече неща от оня, който се движи бързо. Който се движи бързо, вижда много неща, минава и заминава през тях, без да ги задържа в съзнанието си. Който се движи бавно, много знае; който се движи бързо, малко знае. Много естествено, с голямата си бързина, той описал грамаден кръг около себе си, но малко знания е придобил. Казваш: Велика идея имам. Велика идея имаш, но не си я приложил. По-добре да имаш малко идеи и знания, но добре изучени и приложени, отколкото много идеи, но неприложени. Оня, който се движи бавно, казва на тоя с голямата бързина: И аз искам да посетя местата, които ти си обходил. – И това може, но време е нужно. Знаеш ли, колко хиляди и милиони години трябва да вървиш, за да обиколиш кръга, през който той е минал? Който се движи бързо, е предприемчив. Той има малко знания, но голям периметър на движения. Който се движи бавно, изучава добре нещата и осмисля своя живот.

И тъй, съществуват две категории хора: категорията на недоволните и категорията на доволните. Първите се движат с голяма бързина. Те казват: Времето лети! Трябва да бързаме. Казвам: Дайте им свобода, нека се движат, с каквато бързина искат. Вторите казват: Вечността е пред нас. Да работим, да изучим нещата добре. – Дайте свобода и на тях. Важно е, като се срещнат един ден, да образуват правилен кръг. Между мислите, които се движат бавно, и тия, които се движат бързо, трябва да се създаде тясна връзка. Създаде ли се тази връзка, само тогава човек е доволен от това, което е свършил. – Как ще бъда доволен? – Като сдъвчеш първата хапка добре. Ако не можеш да я сдъвчеш добре, не можеш да бъдеш доволен.

Ето как разрешавам аз въпроса за доволството и недоволството. Недоволен съм. Питам се, защо съм недоволен. Отговарям: Не съм сдъвкал храната си, както трябва – бързал съм. Не съм дишал, както трябва – бързал съм. Правилно дишане подразбира, да извадя от въздуха всичката енергия, която се съдържа в него. Мога ли да дишам така, аз съм свършил някаква работа. Това ме прави благодарен и радостен. Като дишам по този начин, аз съм доволен от себе си и от окръжаващите. Искаш да станеш поет. Ако не дишаш правилно, не можеш да напишеш нещо поетично. Галиматия може да напишеш, но не и поезия. Истинската поезия зависи от правилното дишане. Както дишаш, така ще пишеш; както ядеш, така ще пишеш. Дайте ми съчиненията на няколко поети, които не познавам, за да ви кажа, дали дишат правилно, дали се хранят правилно, или ходят правилно. Същото може да се каже и за философите. Кант, един от великите философи, се отличавал с голямо постоянство в работата си, Той излизал всяка сутрин на разходка по едно и също време. Хората поправяли часовниците си по него. Едно изключение направил той в живота си – когато умрял. Като не го видели тоя ден на разходка, хората си казвали: Случило се е нещо с Кант.

Помни: Колкото са важни дишането и храненето, като процеси, толкова е важно и ходенето. Ангелите от небето гледат, как ходите и си правят своите заключения. Ще ходиш прав, не като войник, но като поет и философ, чиято мисъл е съсредоточена към това, което вършат. – Как ходи поетът? – В природата не съществува поетическо, философско, музикално, Божествено ходене. Съществува само правилно ходене. Някой върви неравномерно – засили се, поспре, пак се засили. В ходенето трябва да има ритъм. Така ще ходиш, че да развиваш търпение. Ще започнеш бавно и постепенно ще ускоряваш хода си. Някой се движи бързо, а окръжаващите се смеят. Смешното не е в бързината, но в отсъствието на ритъм. Когато ходиш и мислиш, казват, че се движиш като философ. Мисълта на философа е най-бавното движение.

Студент си, вървиш и мислиш; ту забързаш, ту забавяш стъпките си – решаваш нещо. Имаш да плащаш на гостилничаря, имаш да купуваш книги, а същевременно искаш да отидеш на театър или на концерт. Обаче, нямаш достатъчно пари. Какво ще правиш? Най-после решаваш да платиш на гостилничаря. Казано и свършено. Каквото решиш, изпълни го точно навреме, не отлагай решението си. Ако нямаш пари да платиш, пак иди навреме да се извиниш. И когато имаш възможност, ще платиш. Само така ще се ползвате с доброто мнение на невидимия свят. Ще кажат за вас: Този човек е изправен в отношенията си. Той държи на думата си, може да се разчита на него. Кажете ли, че това или онова не е важно, не очаквайте успех в живота си. Успехът зависи от малките неща.

Кои мисли останаха в ума ви от днешната лекция? – Мисълта за перпендикуляра в живота. Казвам: Бъдете изправни в отношенията си. Освободете се от всички гърбици. Никаква гърбица! Налегне ви една тъжна мисъл – не се навеждайте. Не се срамувайте от нея, не заемайте раболепно положение. Дойде ли в ума ви една тъжна мисъл, усмихнете се. Това е характер! Срещнете мечка, не се плашете. Усмихнете се насреща й и продължете пътя си. Ако запазите присъствие на духа си, лесно ще се справите и с най-голямото изпитание. Духът е сила. Щом се уплашите, губите силата си. Скръбта и нещастието не са нищо друго, освен изпити. Чрез тях ви изпитват, колко сте готови на жертва.

Един богат човек разправял своята опитност. Той живял дълго време във Франция, дето забогатял. Понеже не бил женен, решил да прекара останалата част от живота си в България, между двамата си братовчеди. Той намислил да ги изпита, да види, кой от двамата ще го приеме с по-голяма любов. Той отишъл при единия от тях и му казал: Братко, връщам се от чужбина гол и бос. Каквото имах, всичко изгубих. Ще ме приемеш ли да прекарам старините си в твоя дом? – Може, заповядай! Като минало една седмица, братовчедът казал на госта: Ще ме извиниш, жена ми е недоволна, задето те приех. Имаме деца, големи задължения, не можем да гледаме и тебе. Той отишъл при другия братовчед и там се представил за беден, изпаднал. Братовчедът му казал: Бъди спокоен, дето сме трима-четирима, там ще бъдеш и ти. Остани между нас, колкото искаш. Гостът останал при братовчеда и семейството му доста време. Като видял, че може да остане при тях до края на живота си, един ден той открил истинското си положение. – Братко, казал той, – аз съм богат човек, разполагам с милиони. Каквото имам, оставям го на твое разположение. Първият братовчед, като чул за това, поискал да изправи грешката си, но било вече късно.

И тъй, страданието не е нищо друго, освен вашият богат братовчед, дошъл от чужбина да ви изпита, дали може да остави парите си на вас. И днес, Бог ви изпитва всеки момент, да види, какво можете да направите за Него, безкористно и от любов. Като дойде страданието, т. е. първият братовчед при вас, кажете: Заповядай, остани при мене, колкото време искаш. Ще се нареди и твоята работа. След време, страданието открива истинското си положение и казва: Аз не съм беден човек, разполагам с милиони. Цялото си богатство завещавам на тебе.

Разбрахте ли сега? Ако сте разбрали, вие се движите бавно, с една хилядна част от милиметъра в 36 хиляди години. Това е много нещо.

Задача. За следния път, всеки от вас да преведе тази лекция в геометрическа форма. Това значи, да скицирате геометрически основните мисли на лекцията.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

13. Лекция от Учителя, държана на 8 януари, 1932 г. София – Изгрев.

1932_01_08 Бавни и бързи движения.pdf

Редактирано от Ани
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Бавни и бързи движения

11 година

13 школна лекция на I мл.ок.клас.

8.I.1932 год. петък.

Изгрев.

 

Отче наш.

Един основен въпрос е дишането. Дишането физиологически е частно, специфично по отношение на дробовете. Човек диша чрез цялата кожа, седем милиона пори има и през порите си диша. Ако затворите порите на човешкото тяло, веднага умира. Специфичното дишане не може да го спаси. Ако диша през порите и специфичното дишане премахнете, пак умира. Следователно, тия двата процеса – специфичното дишане и дишането чрез порите, трябва да бъдат в хармония. Човек, следователно, трябва да диша с цялото тяло и специфично трябва да диша. Ако вие не се научите да дишате с цялото тяло и с дробовете, всякога ще бъдете болен, само ще боледувате. Значи в природата има един закон: тя обича туй, което ти е определено, дажбата, която имаш, известно количество въздух трябва да го преработиш. Че вие сте ученици на земята, известно количество въздух е определено да го преработите. Ако вие не го преработите, в книгата на вашия живот се пише, че вие не сте преработили. Тогава идат болестите, намалява се заплатата ви. Казва: Защо аз съм болен? – Не си обработил въздуха. После от въздуха ще извадиш тая енергия, която едновременно е потребна и за вас, потребна е и за природата. Всичките съзнания са съединени като клетки в един организъм. Следователно, вие сте полезни в общото, тази работа, която вършите, ще влезе в общо употребление на цялото. Защото, ако вие нямате туй схващане на живота, мислите, че сте самостоятелни, не сте толкоз нужни, вие се самозаблуждавате. Може от вашето гледище да не сте полезни, но от гледището на природата сте полезни. Може от вашето гледище да сте малки, но може туй схващане да е криво. Трябва да схванете в какво отношение сте полезни. Тия двете стрелки на часовника доколко са полезни? – Доколкото показват времето, са полезни. Но същевременно махането не показва времето, в него има обратно движение, но туй движение е във връзка с горните две стрелки (ръчици), но същевременно махалото е свързано с цял един организъм. Ако колелцата, ако всяко колело, пружината, която извършва известна служба, ако те се откажат, кажат: Какво ще стане? Не може да има един общ резултат. Сега в този живот като малките деца елементарни работи да се научите, да вършите работа. Вие седите, не знаете да дишате. Запример, ти дишаш само с върха на дробовете, с наведена глава. Когато дишаш, ще държиш главата перпендикулярно. От центъра на слънцето до центъра на земята ще теглиш една права линия и тогава ще се изправиш точно на перпендикуляра. После едно отклонение може да става. Вие не сте господари. Сега сте млади, гледате защо старият човек се е прегърбил. Защото нарушил този перпендикуляр. Кога се нарушава перпендикулярът? – Когато се туря известна тежест. Върху един перпендикуляр абсолютно никаква тежест да няма, която да стане причина да се наведе. Той трябва да бъде абсолютно без тежест. Перпендикулярът това е положението, дето всичките сили са уравновесени. И следователно, щом този перпендикуляр е уравновесен, поне вие може да мислите.

MOK_11_13_1.GIF

Тази линия на перпендикуляра всякога трябва да бъде успоредна с гръбнака. Правата линия, която не е успоредна с гръбначния стълб, не е перпендикулярна. Той не може да бъде мярка по отношение на плоскостта. Защото ти схващаш, че AB е плоскост, но ако ти нямаш съзнанието, твоето схващане за тази плоскост ще зависи от твоето будно съзнание. Следователно, дотолкоз, доколкото твоето съзнание е будно, дотолкоз този перпендикуляр напълно зависи от твоето съзнание. Тогава щом има известно нарушение, щом ти си неспокоен, ако в духовния свят, в умствения свят си неспокоен, нямаш перпендикуляр, ти си в бурно море, ти мязаш на часовник. В часовника има перпендикуляр. Перпендикулярът е точката, която не се мени. Тази точка не се мени, тя е в общение с една пружина, която държи перпендикуляра, да се движи махалото. Казвам: Всеки един перпендикуляр трябва да бъде успореден с човешкия гръбначен стълб, тогава е перпендикуляр. Сега този закон ще пренесете. Един физически закон ще пренесете към хората. Вие не можете да бъдете в хармония с когото и да е, ако неговият перпендикуляр и вашият перпендикуляр не са успоредни. На двама хора физическите перпендикуляри трябва да са успоредни. Ако единият е гърбав, а другият – прав, никога не може да дойдат в съгласие. Тогава какво ще правят.

Сега ще ви преведа един пример. Представете си, един господар отива да хваща работници, но здрави работници. Питам: Кого ще хване той за рамото? – Правия. Гърбавия от нямай къде ще хване. Той знае, че този гърбавият не може да върши така добре работа. Сега гърбав човек кой е? Всеки човек, който не мисли право, е гърбав; всеки човек, който не чувствува право, е гърбав; всеки човек, който не постъпва право, е гърбав, гърбица има. Има един паралел между тази гърбавина и има една неправилна гърбавина в живота. Аз говоря за тия гърбавини, които нямат никакъв център. Не говоря за окръжностите. Окръжността не е гърбавина, тя е кривина. И в една окръжност няма никаква гърбавина. Всяка една окръжност е направена от безброй прави линии. Защото между две точки, може да се тегли само една права линия. Една окръжност е направена от безброй точици. Следователно, между тия точки има само права линия, няма никакви криви линии. По отношение на главния център, те са полюси. В окръжността имаме полюси. По отношение на другата линия, която съставя триъгълника, между двата радиуса правата линия е вече основа на тяхното действие. Следователно, във всяка една линия...

MOK_11_13_2.GIF

Ако начертаете от един център една окръжност, тогава правата линия, разстоянието... да допуснем, че правата линия е AB. В природата в този общия център се разбират всички радиуси. Някой път вие начертавате по-голяма окръжност, следователно, линията AB ще бъде по-голяма. Но в природата такива кръгове не съществуват. Такива ние си ги чертаем. Тогава да кажем радиуси CD и CB – имате линията AB. Тия линии, които се образуват, равни ли са? Кога са равни? Те образуват безброй триъгълници. В сегашния живот е така. И следователно, ние се стремим да уравновесим своя характер. В що се изразява характерът? Защото има по-голяма окръжност. Как се наричат тия страни, катети. Във всеки един организъм катетите са по-дълги. Ако всичките тия триъгълници, които са събрани, как може основите да бъдат на повърхността. Вие казвате, че другото е основа. Да изясним тази идея. Представете си, че вие имате един стан. Основата нали е турена на две кросна. Ето едното кросно, ето и другото. Вътъкът върви перпендикулярно с кросното, не върви успоредно с основата. Следователно, кой е онзи хубав изтъкан плат? Някои нишки са вървели перпендикулярно на основата, а успоредно на кросното. Добре. Изяснете ми тия двете кросна. Къде са двете кросна. AB е основата. Другото заблуждение седи в туй, че вие мислите, че центърът на една окръжност е невидим. Точка. Но няма нищо от центъра. Този център вас ви се показва, че е малък. То е едно перспективно гледище, понеже този център е във вечността. Този център на деятелност е толкоз далече, че вас ви се вижда като точица. Следователно, като го погледнете този център във физическия свят, ви се вижда като точица, отношенията ви се виждат по-големи отколкото центъра. Туй е противоречие на съзнанието. Много малка е точката. Но всичката деятелност на този кръг произтича от този център. Силата, която произтича от този център, не е пространството, което завзема.

Мислите ли, че едно колело, което завзема едно голямо пространство, е силно? Ако направим един кръг около себе си, мислите ли, че мястото, което сме описали, ако е голямо, този кръг е силен? Силата е в центъра, която прави кръга, онази малката точица е по-силна от цялата тази окръжност. Сега приложението. Вие избягвате едно приложение. Вие разсъждавате механически. Казвате: Аз съм голям. Твоята големина още нищо не значи. Същевременно ти може да имаш голяма глава, ти може да имаш голямо тяло, ти може да имаш дълги ръце, ти може да имаш дълги крака – това са само възможности. Доколкото ти може да бъдеш господар на твоята ръка, да имаш отношения с ръката, доколкото може да работиш с мозъка, може да работиш с дробовете, дотолкоз, доколкото ти си господар на онова, което притежаваш – разумен господар – толкоз ти може да бъдеш силен. Ако един ден се откаже твоята ръка да ти служи, кои са причините? Не си ти господар. Че ти един ден изнасилваш ръката, работиш повече, осакатяваш ръката си. Правиш престъпление спрямо себе си, спрямо онези живите сили. Един ден ръката се отказва да ти служи. А пък някой път не работиш никак, ръката пак се отказва. Казва: Не да не работиш, но да работиш толкоз, колкото трябва. Коя е мярката да работим колкото трябва. Във всяка една работа, която усещаш приятност в работата, тази работа е нормална, тя е в съгласие със законите на природата. В момента, в който почувствуваш най-малкото неразположение, ти си в дисхармония, спри там, престани повече да ядеш. Седнеш на една богата трапеза, вземеш една хапчица, тебе ти е приятно, дойдеш до едно място, усещаш тежко. Какво показва? Преработил си. Спри. Не довършай работата докрай, ако искаш да бъдеш здрав. Вие казвате: Да се свърши работата докрай. Никога не довършвай работата, физическите работи всякога остават да има нещо недовършено. Понеже туй недовършеното в природата е. Ти ако довършиш своята работа, има общ план, ти ще влезеш в дисхармония. Природата трябва да довърши своята работа и тогава завърши. Ако ти завършиш своята работа преди нея, ти си в дисхармония, ти не вървиш по правия път.

Хубаво, ако 10–20 души са определени да идат към една точка, ако един иде по-рано, работата не е свършена. Всички трябва да пристигнете на мястото в пет и половина и тридесет секунди, ако ти пристигнеш десет секунди по-рано или десет секунди по-късно, ти не си изпълнил задачата точно. Вие сега не мислите правилно и не чувствате правилно. Кои десет секунди, кои петнадесет, коя една, но една или петнадесет, ти си вече в дисхармония с природата, следствие на това усещаш известно разногласие вътре в себе си. На какво се дължи? Ти си недоволен. Ти си бързал най-първо да глътнеш една хапка. Знаете ли колко пъти трябва най-малко да я прекарате в устата. Твърда или жидка храна трябва да се прекара по същия начин. Всяка храна, която не е прекарана в устата толкоз колкото трябва, не може да принесе полза. Сега вие имате една илюзия. В една храна или в съдържанието на храната, в яденето на храната има три процеса, които трябва да станат едновременно. След като дъвчите тази храна дълго време в устата, тя съдържа известна енергия, прана – туй което наричат индусите, или животворна сила, или животворно електричество, или магнетизъм. Като дъвчите, тази енергия минава през езика и се складира в нервната система. Ако вие дъвчите по-малко, значи по-малко енергия туряте. Като влезе в стомаха, започва един друг процес. Отгоре на мозъка трябва да се даде енергия на стомаха, тогава вие ще харчите повече енергия, ще добивате по-малко. Като нямате енергия в мозъка, храната долу не може да се смели. Смилането зависи от енергията, която е в мозъка. Ако вие дъвчите дълго време, учените обясняват, дълго време да се дъвчи храната, за да може да се възприеме и да се складира, за да може после другата енергия да се изкара, която е потребна за мускулите, за костите. Казвам: Ако ума ви не е съсредоточен в яденето, туй ядене е без полза. Ще бъдеш като някой търговец, който има не книжни пари, но златни. Той като ги види приятно му е, гледа една златна монета, втора, трета, четвърта, пета. Вечер ги извади, брои ги, туря ги в касата. Търговец, който изобщо по този начин работи, никога не боледува. Боледуват, знаете ли кои търговци? Които дават на вересия. Дойде някой, няма пари, даде на вересия, той пише, няма пари, тревожи се. Дойде втори и той на вересия, трети на вересия и търговецът се разболява на вересия. Ако туй дъвкането не си свършил, ти си ял на вересия. Мислиш ти някъде, умът ти не присъствува, всякога когато умът не присъствува в яденето, ти си дал стоката на вересия. Може да вземеш някога нещо, но ще мине време, ще се съдиш, ще кажеш: Втори път на вересия не давам. Затуй в природата няма такава отделна рубрика, за да оперира на вересия. Argent conte – в брой. – Ама ще получа, ще почакам. Тогава ще ти кажат тъй, щом нямаш, ще ядеш толкоз колкото имаш. Като идеш на гостилницата, нищо не дават на вересия. Ти ще бръкнеш в джоба си, ще ядеш толкоз, колкото имаш в кесията си, само с това имаш право да се разполагаш. Или в даден случай, да обясня работата; ти дотолкоз си ял правилно, доколкото твоят ум присъствува в първата хапка. Ти ядеш първата хапка, гледаш яденето – голяма паница. В даден случай ти като вземеш първата хапка, ще ядеш, тя трябва да бъде център, а другото ядене е реално толкоз, колкото влиза в устата. Туй ядене, което е до тебе, то не е реално. Ти я го ядеш, я не. Знаете какво става с вас. Сядат двама англичани на една богата трапеза. Единият, като яде, умира, яденето остава наполовина. Другият англичанин продължава яденето, нахранва се и казва на келнера – Дайте ми сметката. – Който прави сметка за двамата. – Не на приятеля наполовина седи яденето. Та казвам: Вие сега не знаете, може наполовина да оставите лъжицата. Набраното е важно. Няма какво да гледаш паницата, ти гледай хапката. Ти, като ядеш, радвай се на тази хапка. Една хапка, на която се радваш, ще принесе хиляди пъти по-голямо благо, от хиляди паници, те нищо не допринасят. Този закон може да го приложите по-широко. Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота. Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи. Ти казваш: Ние за бъдеще ще станем нещо. Оставете тия глупави работи. Ти ако в даден момент човек не може да станеш, ако хапката сега не я сдъвчеш, както трябва, всичките ти работи през цялата вечност такива ще бъдат.

Казвам: Физическият свят това е прелестно учение, туй за ученици, които са напреднали. Вие искате да знаете смисъла на живота. В геометрията най-първо какви отношения има? Има отношения към вашите къщи, има отношение към ниви, към физическия живот, геометрия има във вземането на пари, трябва да знаеш какво пространство има. Правиш разчет, за да може разстоянието, което имаш в ума, да го събереш. После когато потопяваш парите в мастилото, изчисляваш колко трябва да туриш, всякога умът ти работи. Ако ти не разбираш тая сложна геометрия, тогава няма да знаеш да пишеш правилно, едната по-голяма буква, другата по-малка. Защо не харесвате една буква по-малка, друга по-голяма, какво означава. Голямата буква е несдъвкана буква. Онзи, който пише много малки букви, той е много скържав, пък онзи, който пише големи букви, той е щедър. Някой път е щедър на чуждото. Има едни букви, които са нормални. Ти като погледнеш ще кажеш: Защо пишеш толкоз ситно. Казва: Защо пишеш толкоз едро. Онзи не довижда, той пише големи букви, нему са слаби очите. Ако пишете на един човек писмо с големи букви, той е стар. Ако пишете много ситно писмо, той е млад, скържав. Когато пишете нормално, както трябва да бъдат геометрически, има една норма в природата. Тогава каква е нормата? Всяко едно писмо, което като напишете, сте доволни по форма, съдържание и смисъл, туй писмо е хубаво. Всяко едно писмо трябва да принесе полза на вас. Аз да ви кажа: Писмо, което не донася полза, трябва да го сдъвчете. Хубавото писмо трябва да е сдъвкано. Тъй както майката дава на детето мляко. Ако писмото, което вие сте написали не е излязло мляко, не го давайте на децата, защото всеки комуто пишете, ще го развалите. Защо не хранят децата с твърда храна? Знаете едно правило: Всеки човек, на който пишете едно писмо, той е дете много малко. Когато на вас пишат, вие сте такова малко дете. Защо пишат хората писма, деца са. Писмата трябва да бъдат добре сдъвкани. Написаното трябва да бъде разработено, че като го четете, че туй дете биберончето като туриш, много хубаво писмо. Питам: Вашите идеали такива ли са? Каквото и да е да го прекараш отгоре-отдолу, криво-ляво. Не, чисто трябва да бъде писмото. Капане, зацапване, такива работи да няма.Да бъде преписано много хубаво, и в съдържание, и в смисъл да е много хубаво. Казва: Не струва такова писмо да му пишеш. Ти правиш пакост на себе си. Ти като напишеш едно хубаво писмо, допринасяш на себе си, ти се подигаш. Ако пиша хубаво писмо, аз го пиша най-първо за себе си. Майката яде най-първо за себе си, излишъкът, който остава, се набира в гърдите. Тя казва, много хубаво ядох, мама. И детето като го тури на гърдите казва: Много хубаво ядох.

Вие сега още не сте се освободили и сега ви подуват. Вие казвате, че майките ви не ви подуват. Аз отричам. Вие нали пиете мляко, овцата е вашата майка. Всеки човек, който яде мляко от кое да е животно, туй животно му е майка. Аз правя заключение. Затуй казвам: Щом напуснеш детинската възраст на млякото, тогава идваме до твърдата храна. Храната, която трябва да се сдъвчи, показва, че сме станали възрастни. Затуй именно децата правят една погрешка, че не дъвчат храната. Затуй децата боледуват. Майката трябва да даде урок на детето да дъвчи. Като смуче млякото, трябва да го прекара един, два, три, десет пъти през устата, чрез езика да изкара храната, да складира, че тогава да го глътне. Те са умните деца. Онези деца, които постоянно гълтат, гълтат и след туй знаете какво става. Аз съм наблюдавал някое дете, майката като го подува, повърне млякото навън. Млякото се е съсирило, образували се киселини.

Та казвам: Този сложния физически живот, който имате, вие мислите, че добре живеем. Колко нещастия трябва да се коригират в сегашния живот, за да може човек да живее на земята. От него зависи бъдещото щастие, здравето, от него зависи бъдещият прогрес. От яденето, от дишането, от ходенето зависи цялото щастие на човека. Три неща са потребни. Ако вървиш, да вървиш правилно, да не вървиш като пиян. Как вървите някои от вас? Трябва да имате една права линия и ако тази кривата (правата) линия се мени, като ходите, трябва да мислите. Човек, който върви и не мисли, не ходи правилно. Отиваш към една работа, трябва да избираш пътя, по който трябва да минеш. Ти отвсякъде не можеш да минеш. Тръгнеш из София, искаш да познаеш откъде да минеш, щом стигнеш до мястото да знаеш коя улица да хванеш. Определено е през коя улица да минеш. Ако ти не минеш през тази улица, ти не знаеш как да ходиш. В човека има едно чутие, едно чувство. Щом като пристигнеш някъде, ако пазиш едно чувство, като пристигнеш, нещо ще ви каже или вляво или вдясно. Ако вие се поведете по това чувство, право ще бъде, но ако започнете да се колебаете, ще изгубиш само време. Нещо ти казва вляво. Ти започваш да разсъждаваш, тогава изгубиш целия ден. Казвам сега: Зависи от правилното дишане. Законът на дишането е важен.

В тези триъгълници тия основи са равни. Какво означават катетите, защо ги наричат катети. Втория път разгледайте думата. Радиусите успоредни ли са, как се смятат? Успоредни са. През един център колко успоредни може да прекараме. Безброй. Две успоредни линии в далечността нали се съединяват. Радиусите, които излизат от една окръжност, не са успоредни. Тъй както ги чертаете не са успоредни, но в природата те са успоредни. Сега въпросът не е да вярвате, то е едно твърдение. Вие ще разсъждавате, ще кажете тъй, че описаната окръжност не е тъй. Но туй ли е в природата. Сянката мяза ли всъщност на дървото. Ако вие начертаете една окръжност, донякъде представлява реалната окръжност в природата. Допуснете сега, че ви представя положението: вие се намирате на физическото поле нали. Ако построите каква да е машина, едно колело, някаква воденица в третото измерение, колелото и оста се движат, повърхността седи, в покой е, остава в четвъртото измерение и се показва, че и цялата плоскост се движи, тя се върти. На какво седи тази плоскост, на какво се върти. За да се върти плоскостта на физическото поле, плоскостта трябва да е в покой. А пък ако цялата плоскост започне да се движи, тя трябва да има някаква друга основа. Та казвам: Вие ще се намерите в едно чудо. Понеже вие имате едно разбиране, вие имате ос, колело и вашата ос седи сега, понеже караме и вашата плоскост да се движи, кажете на какво мяза. В природата всичко е в движение, всичко е в движение, но туй движение е разумно. В туй движение няма никакво сблъскване, всички същества се движат, но всяко същество се движи в своя посока и никога не става сблъскване. Туй движение то е разнообразно. Като започне от най-слабите импулси, които има, има едно движение, което след няколко милиона години като се движи една точица, едва ли е извършила една хилядна от милиметъра. Тогава във вашето съзнание един милиметър като се движи е голяма бързина. Ако извърви една хилядна от милиметъра, питам: Ще забележите ли туй движение? Вие ще мислите, че туй тяло е в покой. Някое голямо тяло се движи толкоз бързо, един милион години ти няма да го намериш. В природата има каквито искаш движения, може да избереш, каквито искаш, може да започнеш от най-слабото до най-бързото, което изведнъж се движи, че едновременно е навсякъде. Едни се движат толкоз бързо, други се движат толкоз слабо, че движенията съвпадат. Най-бързото движение съвпада с най-слабото, достигат се и двете. Защото да допуснем, че нашата вселена обикаля цялата вселена за 36 хиляди години, светлинни години. Знаете ли колко е светлинната година? Колкото път извърви светлината за цяла година се взима за единица, като се движи всяка секунда с 300,000 километра. Такава една единица и туй 36 хиляди години. Едно същество, в което се зародило една идея да извърви с най-слабо движение, което се движи микроскопически. Тогава значи, каквото извърви в 36 години и с едно слабо движение се съвпадат. Най-силното движение, понеже оттам, отдето изхожда, и най-слабото движение, като дойдат те съвпадат. Слабите и силните движения са винаги съединени и свързани. Слабите движения в света представляват опорните точки. Най-слабото движение това е опорна точка. Най-силното движение това е периферия на тази точка. Те вървят в противоположност. Представете си тия две точки вървят в две противопосоки, направления – едната се движи вдясно с голяма бързина, другата докато направи една хилядна от милиметъра за 36 хиляди години, първата извървява грамадно пространство, те се съединят, завършат цял един кръг. И двете се събират. Казва: Една грамадна работа свърших. 36 хиляди години работил и извървял една хилядна от милиметъра. Другата знаете за 36 хиляди години какво голямо пространство извървяла. И двете разправят опитности. Според вас коя е по-учена? Тази, която се движи с голяма бързина, това е външният обективният свят. Тази, която извървяла една хилядна от милиметъра за 36 хиляди години, е нашият вътрешен свят. Движението във вътрешния свят става много по-медлено. Вие сте на особено мнение. Аз нямам нищо против, може да направим вътрешния свят да се замени, безразлично е, ще се пазят само отношенията, които съществуват. Отношенията между A и B са определени. За мене е все едно дали A е председател и B слуга или B е председател и A слуга. Изменя се положението. Но питам: Когато A работи добре и B работи добре, какви ще бъдат резултатите C. Ако се сменят, какъв ще бъде резултатът C. Стига работата да е свършена добре и резултатът ще бъде добър. Следователно, който и да бъде председател, нищо не значи. Когато жеравите вървят, пътуват, има председател, няколко председатели има. Най-силните жерави образуват триъгълник, те излизат напред като генерали, всички вървят, той отваря въздуха, вървят в крива линия, като се умори председателят иде друг на мястото му. Председателят върви напред, по-слабите остават на опашката, не са уякнали крилата им. Председателят, като извървят стотина, двеста километра, казва: Да се спрем за децата, за по-слабите. Слезнат, малко починат и пак тръгнат. Тия младите един ден и те станат председатели. Идущата година крилата станат яки, станат председатели.

Искам да оставя мисълта. В природата трябва да схващате двата процеса. Трябва да се движите бързо като светлината, някога човек трябва да бъде тъй медлен в своето движение, че движението на един охлюв да ви се вижда като светкавична бързина. Един охлюв за 36 години колко место ще изходи. За 36 години доста път ще извърви. Има отношения вътре в света, които се свързват с тия медлените движения. Но този, който е минал по туй медленото движение, всичко знае, затуй този, който извървял една хилядна от милиметъра в 36 хиляди години, той е специалист, мястото го знае. Онзи, който се движил с тази голяма бързина, той е обиколил много работи, но нищо не знае. Затуй онзи, който малко върви, много знае, всичко знае наоколо, онзи описал грамаден кръг, но нищо не проучил. Тия хора, които имат големи идеи, казват: Голяма идея имам. Хубава идея има, но тия работи не ги знае, той не е проучил работите, както онзи, който се движи медлено. Онова, което е проучил, знае го да го приложи. Този ще разправя всичко туй, което опитал, той го обработил. Той казва: И аз искам да посетя тези места, дето ти си посетил. Колко милиона години му трябват на този медления да изходи всичкото туй место. Знаете какъв учен би станал. Онзи, който описва големия кръг, за да може да вземе периметър, той е предприемчив. Онзи, който се движи с микроскопическата бързина, на него се дължат всичките изводи, енергията ще преработи и животът ще добие смисъл.

У вас има два процеса: недоволният процес, той е който се движи с голяма бързина. Той бърза, казва: Времето тече. Пуснете го нека върви. Един има, той яде, яде. Не спъвайте нито единия, нито другия, нека се движат, но като се върнат, като се срещнат на същото място да образуват един правилен кръг. Във всяка една ваша мисъл, вашите медлени мисли на движение и силните движения на мисълта да се образува една връзка. Туй е правилно схващане или го наричам да бъдеш доволен от онова, което си извършил в даден случай. Някой път може да възразите: Как да бъде доволен. Ако първата хапка не си сдъвкал. Ето аз как разрешавам въпроса за мене. Недоволен съм. Казвам: От какво произтича моето недоволство? Не си сдъвкал втората хапка, започни да дъвчеш. Ние бързаме да дишаме. Поемам въздух, концентрирам ума си да изведа из въздуха всичката сила, която е скрита да я складирам. Тя ми е работа дадена. Понеже като изхвърля вън от себе си въздуха... която работи, аз няма да извадя съдържанието, няма да извърша работа. Ще имам обратния процес. Всяко едно дишане умът трябва да присъствува, като възприема първата въздишка в себе си, след като извадя силата, ще има в душата една благодарност. След туй ще дойде друга радост. Като дишаш, в живота се получава една малка радост. Като направиш упражнение да речеш: Много съм благодарен, че направих тия упражнения. Казвам сега: Ако вашето дишане не е правилно, вие искате да дишате, да сте поети. Знаете ли каква галиматия може да напишете. Поезията ви напълно ще зависи от дишането. Както сте дишали, тъй ще пишете, както сте яли тъй ще пишете. Всякога може да направим един опит и да видим какво отношение ще има. Донесете ми съчиненията на няколко души, български поети, които аз не зная, след като ги прочета, ще ви кажа, дишат ли добре, хранят ли се добре, ходят ли добре. Най-добрият философ в света, какъвто е бил Кант, и в движенията си той е бил като часовник. Всяка сутрин минавал като часовник. Само две изключения направил в живота си. Като умрял хората, които свикнали да го виждат, казали: Случило се е нещо с Канта, не минава. Кант така е могъл да напише „Чистия разум“.

Като тръгнете в пътя си да знаете, че ходенето е много важно. Ангели от невидимия свят ви гледат как ходите и веднага определят вашия манталитет само от движението ви. Тъй като вървиш не като войник, но като поет. След като си ходил право да станеш философ, да станеш поет. Поетически ход няма, философски ход няма, Божествено ходене няма, музикално ходене няма, има едно ходене, аз го наричам правилно ходене. Хубаво, вие бягате, засилвате, после спрете или равномерно ходите. Някой път искате да се научите на търпение. Трябва много бавно да движите краката си. Сега вие какво ще кажете, че всякога трябва да правите туй движение, за да добиете търпение. Във всичко да участвува умът. Някои неща са смешни, казва: Много бързо ходи. Смешността не е там, но движението не е отмерено, смешно е, че неритмично е движението. Той полека се движи и там няма ритъм. Във всичко може да има ритмичност. Когато мислиш, то е движение, философската мисъл е най-слабото движение. Ти мислиш сега какво да направиш, имаш да плащаш на гостилничаря, студент си, вървиш, имаш сто, двеста лева, трябват ти за много други работи. Ти вървиш бавно, върнеш се, забързаш. Ти мислиш да платиш или не. Да платя ли на този човек или има концерт вечерта, пък има и друго представление. Тръгне бързо и отиде плати. Свърши се въпросът. Казано свършено. Каквото решиш, не отлагай, иди точно навреме. Иди навреме,ти си изправен, в невидимия свят считат, че си платил. Казал си, че в пет и половина ще идеш да платиш. Ще идеш в пет и половина, ще кажеш, ще ме извините, обещах, ще дойда навреме да ви платя, след три дни. Ще се ръкувате. След три дни ще кажеш: Моля, извинете. Ще бъдете точни, на третия път давате, свършва се. Бъдете точни, не се срамувайте да кажете: Какво ще каже човекът за мене. Бъдете точни, за да имат добро мнение в невидимия свят. Казват: Той е изправен, поне държи времето. Ти щом отпуснеш и времето не държиш. Казвам: Бъдете в изправно положение, трябва да имате една философия на живота. Казвате: Туй нищо не значи, онуй нищо не значи. По този начин не може да имате успех в живота. Вашият успех зависи от много малки работи.

Кои неща останаха? Трябва да имате прав перпендикуляр. Гледайте да оправите всичките гърбици, никой да няма гърбица. Не се навеждайте. Като дойде някоя скръбна мисъл, не се навеждайте. Като дойде някоя скръбна мисъл не се срамувайте. Като дойдат скръбните мисли много се срамувате, вземете раболепно положение. Като дойде скръбната мисъл, поусмихнете се. Ами че то е характер. Като срещнеш мечка, погледни я, поусмихни се насреща. Казва: Не се нахвърли отгоре ми. Помнете едно; присъствието на духа в човека дава сила. В даден случай дойде една скръбна мисъл, вие се уплашите. Лошото е в уплахата. Вие не знаете дали тази мисъл е скръбна или не, но вие предполагате, не знаете. Вие в какво положение ще се намерите. Във Франция отива един французин, който ходил в странство, забогатял, понеже станал възрастен, не мислел да се жени, мислел, че между двамата си братовчеди ще преживее. Искал да ги изпита, при кого може да живее. Взема че се облича в скъсани дрехи, тояжка, отива при единия и казва: Изгубих всичко, дойдох, ще може ли да прекарам живота си при вас. Може. След като седял една седмица, казва: Ще извиниш моята другарка жена ми, тя не е благодарна. Отива при другия братовчед. Посреща го казва: Не бой се при нас ще живееш, няма нищо, случват се тия работи. Минава месец, два, цяла година след туй казва: Аз не съм беден, имам толкоз милиона. Научава се другият братовчед, идва.

Всяка една скръбна мисъл, тя ви изпитва, тя е вашият братовчед, който ви изпитва, ще може ли да остави парите при вас или не. Във всеки един момент Бог ви изпитва какво може да направите. Вие се поставяте на изпит. Посрещнете тази мисъл, кажете на братовчеда при мене може да седиш, ще се уреди тази работа. След една година тази ваша скръбна мисъл ще ви каже: Аз не съм от бедните, но от богатите, цялото богатство го оставям на вас завещание.

Сега разбрахте ли. Ако сте разбрали, движете се с медлено движение, една хилядна от милиметъра в 36 хиляди години. Туй е много нещо.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

За втория път всеки един от вас да направи една картина, да обрисувате геометрически тази лекция. Цялата лекция преведете в геометрическа форма. Само скицирайте основните форми, основните положения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...