3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ 27-и и 28-и март 1918 г.

[Ани]

3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ

27-и и 28-и март 1918 г.

Гореща и непоносима пролет настъпи долу - в низините през м. март, а тук - на Перистера снеговете не бяха почнали още да се топят - термометърът свиваше живака си още под нулата. Дебел сняг, с ледена покривка покриваше земята, а скалите облечени в гладкото си ледено одеяние, блестяха ослепително от чупенето на слънчевите лъчи в огледалната им повърхност. При това, от време на време преваляваха през този месец и нови снегове, които удебеляваха снежната покривка и заличаваха единствените пътеки за движение към позицията. Това създаваше големи грижи, труд и усилия в снабдителната служба на полка, но всички живееха с надеждата, че и мъките ще се стопят скоро в близкото стопяване на снеговете, защото м. март е в края си, а така близко е пристигнал и топликът. Но законите на природата тук в планините не всякога са в сила да надделеят над капризите на планинските стихии.

Зората на 27 март, смутена от близкия тътнеж на наближаваща стихия, бързо разкъса полупрозрачната си завеса и откри новия ден, роден всред хаоса от адския трясък и неземен вой на планинския снежен ураган, връхлетял така неочаквано върху планините и позицията на полка. С неизмерима сила и отчаян писък той се тръшкаше върху снежната земя, къртеше ледената обвивка на скалите на блокове и парчета, които носеше из въздуха като трески, а из висините почна да изсипва като из чували гъст, на дребни корави прашинки сняг, с който пълнеше всички празнини и дупки. Небето като че падна върху земята и сложи върху нея всичкия си носим товар от сняг, който в скоро време изравни всички неравности по нея и образува безбрежно снежно море, върху което останаха да стърчат като каменист остров само зъбестите върхове на тежките и масивни скали. Всичко живо се скри под земята: дивите зверове - в своите тъмни леговища и пещери, а защитниците на позицията - в подземните си скривалища. Вилнееше ураганът и свирепо гонеше цели облаци от сняг, които изсипваше в окопи, скривалища и телени мрежи, за да не останат и следи от тях. Всичко живо, което би се осмелило да подаде глава над снега, рискуваше да бъде пометено и изхвърлено като с лопата из окопа в планинските дерета и усои. Ходовете за съобщения, входовете и вратите на скривалищата бяха вече зарити дълбоко под снежната пелена. Борбата със стихията в скривалищата е в кипеж: всеки се стремеше да изхвърли натрупания сняг навън, но без успех, защото срещу всяка изхвърлена лопата нагоре се изсипваха нови десетки такива и борбата спираше. Времето тежко минаваше, нищо вече не можеше да се вижда, а присъствието на урагана се чувствуваше само по тътнежа на неговата страшна песен. Всяко движение от тила към позицията бе абсолютно невъзможно. Само телефоните, кабелите на които бяха дълбоко закрити в снеговете, безупречно работеха и служеха за свръзка със задните щабове и части. По тях се получаваха и сведения за силата на бурята. Всички опити, направени на 27 и 28 март за излизане до позицията на изпратените части от бригадата, за изнасяне храна или само сухари, останаха без резултат. Защото всеки, който се опитваше да премине през границата на урагана, намираше там сигурната си смърт.

Сменяването на дните с нощите се познаваше само по часовника, защото снегът отдавна бе прикрил небето с 3-4 метровата си дебелина над нас. Тежко бе положението под снеговете, защото към мъчителната загриженост се прибавяха и още последиците от лишенията, поради липса на храна, гориво, па и в достатъчно количество въздух. Ранцевия хранителен запас, който отдавна подлежеше на заменяване с пресен такъв, защото бе се развалил и разпилял в толкова боеве, сега бе послужил за слаба и недостатъчна закуска на войниците. Освен това, тия жалки остатъци от храна бяха послужили и за притегателна точка на много гадни плъхове, дупките на които, запушени от бурята, намериха изхода си тук - в скривалищата и донесоха нови грижи на блокираните защитници със своите дръзки нападения върху празните раници и торби, които обираха без стеснение, че лишават стопаните им от последните трохи. Шанцовият инструмент, който вече не можеше да служи за друго, в случая послужи за оръжие в борбата с тия изгладнели гадове, които дадоха не малко жертви в своите гладни пристъпи върху още по-гладните хора. Едва на 29 март сутринта от щаба на бригадата предадоха по телефона следното съобщение: "По планините няма вече замъгляване, а има само силен блясък от слънцето." Всички почнаха да пробиват снега над скривалищата. След тежка работа, най-после към 10 часа преди обяд се показаха първите групи, излезли на повърхността, а към края на деня целият полк пое чистия въздух над пробитата снежна черупка, в която изживя тежките часове на цели две денонощия. Работата не престана през целия ден. Картината бе великолепна! Всички неравности в планината бяха изравнени, всички дерета и усои изпълнени с дебели снежни преспи от 5-10 метра. Повърхността бе се заледенила с дебела прозрачна кора, която мъчно се подаваше на инструмента, а издържаше с тежки товари коне. Опасност от противника нямаше никаква, защото и той бе при същите условия. При това, движението не бе възможно по тая гладка, покриваща като с разтопено сребро земя, ослепително блестяща повърхност, която отразяваше лъчите на силното слънце и пречеше на зрението. С тежки усилия пристигнаха първите транспорти от изпратената от тила храна, по нареждане на щаба на XI германска армия. Макар и цели две денонощия под снеговете, гладни, изолирани, измъчвани от една тежка неизвестност войниците бяха бодри и весели, с повишено чувство на гордост, че издържаха едно изпитание, което е изключителна рядкост. Но жестоката и капризна смърт и тук взе няколко жертви: двама войници умряха от задушаване и други четирима бяха отнесени от бурята, захвърлени в дълбоките дерета, а труповете им се намериха едва след разтопяване на снеговете.