Jump to content

11.3. ВОЛЯТА НА БОГА ЗА БЪЛГАРИЯ - ДА НЕ СТРАДАТ ХОРАТА, ДА НЕ ВОЮВАТ


Recommended Posts

11.3. ВОЛЯТА НА БОГА ЗА БЪЛГАРИЯ -

ДА НЕ СТРАДАТ ХОРАТА, ДА НЕ ВОЮВАТ

ЕДНО СТАДО: [14 неделна] беседа от Учителя,

държана на 23 януарий, 1928 г. в гр. София. -

В: Влизане : [Сила и живот] IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 80-81.

"... Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората. Ако отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: такава е волята Божия! - Не, волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е - българският народ да воюва. - Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива.
Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, например, от англичанина?
Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англичанинът, така и всеки индивид, всяко семейство, всяко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по свой специфичен начин.
Всеки народ ще има Божието благословение дотолкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми преставите; ако не трябва да го направя, също искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенция, всички стават на крак: репортерите пишат във вестниците, лекарите обсъждат въпроса в заседания, че се явила особен род инфлуенция, с много смъртни случаи и т.н. Казвам: инфлуенцията иде с цел да отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тях товар.
"Едно стадо, един пастир." Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние - пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам дере кожите на овците си? За такъв род хора Христос казва: "Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби."
Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овци, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувствуват се, вадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче... "
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...