Jump to content

1920_02_29 Що казва Духът


Recommended Posts

Аудио - чете Кирил Кирилов

Архивна единица - ръкопис

Архивна единица - печат

От книгата "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),

Издадена 1946 г., София,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Що казва Духът

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” (Откровение 3:13)

 

Животът трябва да се разбира в своя прав, дълбок смисъл. Разбирането се познава по това, че носи обнова.

 

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” В тоя стих има две важни мисли: „Който има ухо”, и „да слуша, що казва Духът.” Думите „ухо” и „слушане” са два важни момента, две важни състояния на душата. Ухото е орган, който душата си е изработила. Значи, само оня може да слуша, който си е изработил орган. Казват, че ухото е външен орган, който има отношение към физичния свят. Както между ухото и говора има известно отношение, така и между слушането и Духа има отношение. Често българите казват, че Духът витае някъде. Тоя израз показва, че те имат криво понятие за Духа. С това те искат да кажат, че Духът изявява своето присъствие по особен начин в живота. Когато казваме, че Духът говори в даден народ или в даден човек, подразбираме, че тоя народ, или тоя човек мисли, чувства и действа право.

 

Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. И ако ме питате, защо страдате, отговарям: Сегашните хора страдат, защото мерят житото с крини, с коли го пренасят, по пътя го хвърлят, в хамбари го пазят. И всеки човек носи на гърба си повече, отколкото му трябва. Хората измениха на великия закон, който ангелът написа още в предисторични времена. Тоя закон може да се приложи навсякъде. Житното зърно представя една математична формула, която трябва да се изучава. И в геометрията има много неща за изучаване.

 

С какво се занимава геометрията? – С прави и криви линии, с фигури и тела. Като сте изучавали геометрията, кажете, какво представя кривата линия и какво – кръгът. Кажете, какво е приложението на правата линия и какво – на кръга в живота. Ще кажете, че правата линия представя диаметър в кръга. Обаче, правата линия има и друго определяне и друго значение. Съвременните учени физици, които изследват звука и светлината, са направили следния опит. Взимат два камертона. Единият камертон поставят в хоризонтално положение, а другият – във вертикално. Срещу тях поставят едно огледалце, а срещу него насочват сноп светлинни лъчи. Те се отразяват върху бяло платно. След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху платното във вид на кръг. Колкото повече се намаляват вълните на камертоните, и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се превърне в права линия. Всеки може да направи тоя опит.

 

Какво представя кръгът? Той е проява на физичния свят. Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона, граница между видимото и невидимото. Когато енергията на физичния свят започне да се намалява, ние се приближаваме към правата линия; когато енергията на физичния свят започне да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че нашите отношения към физичния: свят са отмерени и определени. Ако един от камертоните е нагласен една октава по-високо от другия, то вълните от трептенията на камертоните ще образуват една осморка. Камертонът, който е поставен хоризонтално, представя ума, а отвесният представя сърцето. Доказано е, че интензивността на ума е два пъти по-голяма от тая на сърцето. Това показва, че материята на ума е по-деликатна, с по-високи трептения от тая на сърцето.

 

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът.” Велико нещо е ухото, с което слушаме. – Кого слушаме? Духът, т. е. разумното начало, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да проникне в това разумно начало. Хората страдат от това, че не слушат Духа, а слушат всеки, който отвън им говори. Какво ще научите от тъпана, който бие без време? Какво ще придобиете, ако слушате дрънкането на газена тенекия? Какво ще разберете, ако се вслушвате във всеки шум, който се произвежда във външния свят? Всички хора изпълняват различни длъжности : учители, свещеници, съдии, майки и бащи. Питайте ги, обаче, какво са научили при изпълняване на своите длъжности? От осем хиляди години майките раждат, но станаха ли децата им по-добри? От осем хиляди години съдиите разглеждат дела и съдят хората, но оправиха ли света? От осем хиляди години свещениците и проповедниците просвещават хората, но можаха ли да ги научат на великия Божи закон? От осем хиляди години войниците и офицерите прилагат силата, но поставиха ли хората в условия, необходими за тяхното развитие? От осем хиляди години хората оправят света, но можаха ли да го оправят? – Защо не постигнаха това, което желаеха? Защото са се отклонили от правия път, поради което не разбират Духа.

 

Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа. Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота. Духът е сила, която действа непреривно. Той е нещо повече от топлина и светлина. Стане ли някакво прекъсване в действията на Духа, това се дължи на неразбирането на хората. Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето, или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава светлина. Въртенето на земята около оста й и около слънцето показва процесите, през които душата минава. Светлата страна на земята говори за правилно отношение на душата към Бога. Тъмната страна говори за неправилно отношение на душата към Бога.

 

Често слушате да казват: Да се разберем, да подобрим отношенията си! Ако живеете в тъмната страна на земята, няма да се разберете. С гладния и с жадния всякога можем да се разберем. Достатъчно е да дам на гладния половината от хляба си и на жадния една чаша вода, за да се разберем веднага. Ако, вместо от моя хляб, взема неговото последно парче хляб, никога няма да се разберем. Това е принцип, който се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора. Давай, без да очакваш да ти се даде. Който не спазва тоя принцип, сам се натъква на мъчнотии. Една причина може да е малка, но последствията й да са големи.

 

Преди години в Чикаго станал такъв голям пожар, какъвто до това време не се е случвал. Един човек доил кравата си. Понеже било тъмно, той си послужил със свещ, която турил зад кравата. По едно време кравата ритнала свещта, и сеното в обора се запалило. Запалил се и оборът, а с него заедно и всички съседни къщи. Малка причина създала големи последствия. Пожарът обхванал почти целия град. Един богаташ, като изнасял касата си от кантората, пламъци лижели вече касата. Как да я изнесе? В това време един беден човек минавал покрай кантората. Богаташът го спрял и го помолил да му помогне, срещу което му обещал възнаграждение 250,000 лв. Бедният човек отговорил: За никакви пари не излагам живота си.

 

Сега и на вас казвам: Пожар иде! Чикаго гори! Какво правят сегашните хора? Днес и учени, и прости стоят на едно място и се занимават с въпроса, как да изнесат касите си. Други се пазаруват, колко да им се плати, за да помогнат на богатите да спасят касите им от пожар. Ако продължавате още да се занимавате с касите си, ще платите с живота си. Чикаго се е запалил и гори. Господ не ни е изпратил, на земята да ставаме милионери, майки и. бащи, свещеници и проповедници. Той ни е изпратил на земята да бъдем ученици на великото Божествено учение да се научим да живеем правилно. Ще кажете, че това учение е в разрез с разбиранията на хората. Мислете, както искате, но няма да минат десет години, сами ще разберете, има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божията книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че законът на Бога е всякога един и същ и неизменен. Всеки ще разбере, че житото не трябва да се тегли с никаква мярка, нито с кола да се пренася, нито в хамбар да се пази, и всеки да си вземе толкова, колкото може сам да носи на гърба си. С това не искам да ви заплашвам, но казвам: Ще мине известно време, и вие сами ще се убедите в истинността на моите думи. Запишете си тия думи на едно тефтерче, за да се убедите, че думите ми ще се сбъднат. Не казвам да тръбите това в света, да плашите хората, но да вземете думите ми във внимание и да оправите живота си. Няма да минат много години, и вие ще се откажете от стария си господар. Бог ще уволни всички нечестни служители и ще остави само ония, които са доказали своята честност и искреност в служенето си.

 

Ще кажете: Нима ще престанем да съществуваме? – Животните не съществуват ли? Животните съществуват, но кой от вас би пожелал да изпадне в положението на едно животно? Какво е положението на коня, който всеки ден впрягат? Какво е положението на говедата – крави и волове, които тъй често са опитвали ножовете на своите господари-касапи? Какво е положението на невинните овце, жертва на ненаситния човешки апетит? Мислили ли- сте някога върху великата загадка на живота, върху предназначението на всяко живо същество? Ще кажете: Така е определил Господ. – Не е определил така Господ.

 

Като четете Библията, в Битието е казано, че Бог е определил храна за животните – трева и корени, а за човека – плодове. Никъде не е казано да се колят овце, волове и др. Но като напуснаха рая, хората образуваха кръга, създадоха се различни вярвания, но човешки, а не Божествени. Да мислиш, че твоето верую е право, това е вярно само 50%. Право верую е само това, което изхожда от Божествения храм, от Божествения рай. Когато някой казва, че неговото верую е право, питам: Ти живееш ли в рая? – Не живея. – Тогава нямаш право да говориш. Казваш, че си силен човек. Опитай се да носиш товар, след като три деня си гладувал. Така ще опиташ силата си. – Моето верую е съгласно с църквата. – За коя църква говориш? Евангелието изнася две идеи: за църквата и за Царството Божие. Църквата е вътрешен процес, а Царството Божие е външен процес, който оформява всичко. Питам църквата: Де са вашите форми? Де е вашето верую? Казвате: Вярваме в Единнаго, Истиннаго Бога. Ако вярваш в Бога, вярваш ли в Неговата Любов? – Вярвам. – Вярваш ли в Неговата Мъдрост? – Вярвам. – Вярваш ли в Неговата Истина? – Вярвам. – Имаш ли хамбар за жито? – Имам. – Жито? – Имам. – Имаш ли магаре за пренасяне на житото? – Имам.

 

Тогава ти нямаш нито Любов, нито Мъдрост, нито Истина – всичко в тебе е човешко. Това не са мои мисли, тъй говори Духът. Така говори живият Господ, Който държи всичко в света. Благодарение на Него днес всички министри, бащи, майки, учители, проповедници се ползуват от Неговите блага. Мислите ли, че живият Господ е някъде далеч? Той е близо, между нас, и всичко слуша. Неговото ухо е толкова чувствително, че възприема и най- слабите въздишки на страдащите.

 

Като четете Откровението, ще срещнете места, дето се говори за страданията на закланите животни. Душите им протестират. Не е въпрос да се разчувствате, но да приложите Божията Любов – да възприемете Божественото учение. То е много старо учение. Колко пъти сте го изучавали! – Как ще го приложим?– Като дойдете при мене, ще ви кажа: Житото не тегля, в хамбар не го пазя. Влез и си вземи, колкото ти трябва. Вие минавате за учени хора, за християни, но имате полици с двама-трима поръчители. Казваш: Наистина, ти си честен човек; майка ти и баща ти са честни хора, вярвам ви, но за да бъда сигурен, нека се подпишат на полицата. Това показва, че тоя човек вярва на тебе само 50%. И сега, като говоря, хората ми вярват само 50%. Казват: Дай поръчители! – Поръчители не давам. Един поръчител имам – живият Господ. Ако всички българи се съгласят да живеят, както им казвам, сами ще проверят, че Бог управлява света. Само тогава ще ми повярват. Аз не си служа със схоластика. Дали аз, или вие ще направим опита, все едно. Ще се намери човек, който един ден ще направи тоя опит. Някои завиждат, че еди-кой си постигнал нещо. Всеки иска да се прослави. Когато си правиш кола, все ще дойде някой да ти помогне. – Не съм доволен от него. – Тогава, направи си я сам. – Не мога. – Щом не можеш, ще бъдеш доволен от това, което другите правят. Друг е въпросът, когато се качиш на своята кола. Там можеш да заповядваш. Докато я правят, ще мълчиш. Детето ти е болно на смъртно легло. Имаш нужда от лекар. Избираш един лекар, друг, не си доволен от тях. Кой лекар ще дойде, не е важно; важно е да се помогне на детето.

 

Сегашното общество боледува. Питам: Де са вашите лекари? Как ще се излекува обществото? Ако мислите, че обществото ще се поправи с досегашните педагогически методи, все същата кал ще се гази. Сегашните методи не могат да издигнат обществото нито на милиметър. Здрава основа е нужна. За да извадя човека от калта, трябва да имам здрава основа. Ако го извадя временно и после пак затъне в калта, и аз ще отида след него. Такива са сегашните реформи. Реформират се хората! – Как? – Един се качил на гърдите на друг. В това положение и двамата ще паднат: единият по-рано, другият по-късно. – Защо? – Нямат основа. Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпита децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога.

 

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът към църквите.” Какво ще стане с тоя, който няма ухо? Преди години, на Бургаското пристанище се случило нещо интересно. Пътници, с билети в ръка, се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места. Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от кучето си. Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад. Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне. Той отговорил: Ще послушам кучето си, което никога не ме е лъгало. Че ще пропадне билетът, нищо от това. Наистина, тоя параход претърпял голяма катастрофа и, освен овчарят, никой не се спасил. И до днес не се знае, какво е станало с него.

 

Кучето е символ на верност и приятелство. То обича човека и му остава вярно. С това кучето изплаща греховете си. Питам: Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? – Трябва да се готвим за другия свят.

 

Де е тоя свят? Според мене, тоя и оня свят са на едно и също място. Ако живеете само в две стаи от един голям замък, целият замък ли обитавате? Обаче, двете стаи са в замъка. Значи, те са част от целия замък. На същото основание, и земята представя част от целия свят.

 

Не виждаме другия свят. – Това е друг въпрос. То се дължи на вашето ограничено зрение. Казваш, че виждаш даден човек. Какво ще стане, ако тоя човек се постави под специални ъгли на пречупване на светлината и стане невидим? Вашето виждане се обуславя от сенките, от отраженията, които претърпява светлината. Измени ли се ъгълът на падането на светлинните лъчи, вие ще виждате предметите по особен начин, а не както при обикновеното виждане. От ъгъла на падането и на отражението на светлинните лъчи зависи, в какъв свят ще попаднеш и как ще виждаш нещата. Следователно, виждането се определя, освен от участието на зрението, още и от участието на останалите сетива. Какво ще видите, ако съзнанието ви е затворено в един камък? Колкото окото прониква вън от камъка, толкова и вие ще виждате. Обаче, ако и слухът ви взима участие, той ще помогне на зрението ви. Ако шестото чувство във вас е развито, вие ще виждате нещата и на големи разстояния, както и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате, какво се говори от Америка, например, така с помощта на шестото чувство ще виждате, какво става в даден момент в Америка. Това може да проверите всеки момент, да се убедите в истинността на думите ми. Например, оттук виждате, че в Чикаго някой професор държи една интересна лекция по биология. Проверете по телефона, за да се уверите във вашето вътрешно виждане. Проверявате и се оказва, че виждането ви е вярно. Как ще си обясните тоя факт? Ще кажете, че тук има някакво объркване. Кой е обърканият: който притежава шестото чувство, или оня, който отрича истината? Не е въпрос да се доказва, кой е объркан, но да се докаже, че съществува шесто чувство в човека. Оня, който има добре развито ухо, може да възприеме и най-деликатните тонове, за които човек, с неразвито ухо, остава чужд. Художникът, който има добре развито око, схваща такива цветове, които човек с обикновено развито око не може да възприеме. Писателят предава на своя стил такива тънкости, каквито обикновеният човек не долавя. Може ли, при това положение, да отречете способностите на човека? Достатъчно е да- попаднете в ръцете на един добър френолог, за да се произнесе, дали сте музикален, дали имате философски способности, или някаква особена дарба. Ще кажете, че само Бог знае тия неща, и само Той може да се произнася за човека.

 

Един българин кадия, това се случило в турско време, отишъл при един турчин чорбаджия. Последният го приел добре: заклал кокошка, опекъл я, наточил вино. Като се нахранили, чорбаджията му казал: Слушай, ефенди, времето скоро ще се развали. Ще дойде голям студ, бързай да си отидеш. – Отде знаеш? – Свинята ми каза. Кадията го послушал и си отишъл. Веднага времето се застудило. След това той срещнал техния ходжа и го запитал: Знаеш ли, кога се разваля времето? – Не зная. – Чудно нещо, свинята на чорбаджията знае това, а ти не знаеш.

 

Какво се иска сега от човека? Той трябва да знае отношението, което съществува между мислите и ума, чувствата и сърцето, постъпките и волята, както и между душата и духа. Ще кажете, че не вярвате в тия отношения. И ходжата не вярва, че времето може да се предсказва, но свинята го предсказва. Не само свинята предсказва времето, но и паякът, и пчелата. Който наблюдава тия неща, той се убеждава в предсказването, не като сляпо гадание, но като естествен закон. Човек трябва да наблюдава природата и да изучава явленията й. Когато казвам, че чета от книгата на природата, това значи, че наблюдавам явленията и ги изучавам. Аз търся причината на всяко явление. Виждам, че една река тече бързо. – Защо? – Наклонът й е голям. Друга река тече бавно. – Защо? – Наклонът й е малък. Един човек е буен, друг е тих, кротък. Наклонът, от който слиза първият, е голям, а наклонът на втория е малък. Между буйния човек и бързата река, както между тихия човек и тихата река съществува известна аналогия. Влизам в една гора и виждам, че клонете на някои дървета стърчат нагоре, а на други са увиснали. Коя е причината за това? Първите дървета са млади, а вторите стари. Когато момъкът реши да се жени, завива мустаците си нагоре. Щом се разочарова от женитбата, мустаците му увисват надолу. Каже ли човек, че животът няма смисъл, той прилича на старо дърво, на което клонете увисват надолу. Не дръжте в ума си мисълта, че сте стари.

 

Думите „стар, беден,” са измислени от дявола. Бъдете млади и богати, а не стари и бедни. Аз не препоръчвам на хората беднотията. Всички трябва да бъдете богати по ум, по сърце, по дух и по душа. Ако сте богати така, всичко останало ще дойде само по себе си. Когато Бог се яви при Соломона и му каза, да иска, каквото желае, Соломон не пожела нито богатство, нито слава. Той пожела мъдрост. Грешката на хората се заключава в това, че не знаят, какво да искат. Ако ме пита Господ, какво искам, ще каже: Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мене. Понеже в продължение на десетина години Бог ще се яви на всички, бъдете готови, и вие да поискате същото. - Как ще се яви Бог на хората?

 

На едни ще се яви с весело и засмяно лице, а на други строг и сериозен. Когато ученият заболее от някаква инфекциозна болест, започва да се гърчи, да свива лицето си - страда. Това е Божието лице, отразено върху неговото. Бог го пита: Защо не приложи нито езика си, нито ръцете и краката си за Словото Божие? Разбра ли сега, как се живее? Сега тъпан бие върху тебе. – Защо? – Да те укротят.

 

Когато индийците искат да укротят слона, обръщат го няколко пъти на гърба му. Така той става много кротък. Слонът е горд, гневен. Горко на оня, който се опитва да го хване. Когато Бог иска да укроти човека, туря го на легло и го обръща няколко пъти на гърба му. Като се укроти, той разбира, как трябва да се живее. Той не люшка вече хобота си натук-натам, а започва да помага на слабите и немощните. Като ви говоря по тоя начин, това не значи, че трябва да вярвате във всичко. Сами ще опитате думите ми. Няма да минат много години, и ще се уверите във всичко казано. Бих желал да не опитвате лошата страна на живота. Христос казва: „Който има ухо, нека слуша, що казва Божият Дух.”

 

Мнозина ме слушат, но малцина вярват в думите ми. Някои ще кажат, че ги залъгвам, че искам да ги накарам да вярват. Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния, и богатия. Ако имаш вяра, и беден, и прост да си, ще се повдигнеш. Ако нямаш вяра, и богат да си, ще паднеш. Причината за падането на човека е отсъствието на вяра. Щом падне, той започва да чука камъни и казва: Хубав беше животът едно време. Казвам: Докато мерите житото с крини, докато го пренасяте с коли, докато го пазите в хамбари, вие всякога ще страдате, и хлябът ще поскъпва от ден на ден. – Какво трябва да правим? – Не теглете житото. Това се постига само с любов. Само по тоя начин ще разберете, как работи природата. Всеки трябва да носи в себе си любовта поне на майката и на бащата. Това е идейното в света. Аз говоря за майчината любов като по-висока степен на любовта. Любовта на младите е човешка, а не Божествена. Тя е любов на промени. Не осъждам любовта на младите, но констатирам нещата, както са. Не преувеличавайте нещата, нито ги намалявайте. Затова, като говорите за мене, не преувеличавайте нито доброто, нито злото ми. Някой казва, че съм добър, защото е опитал богатството ми. Друг казва, че съм учен, защото е опитал знанието ми. Ако казвате, че съм учен, а не мога да ви помогна, да ви излекувам, де остава моята ученост? Ще приличам на оня лекар, който препоръчвал на болните си да се мажат външно с газ. Аз не препоръчвам лекарства, които обелват кожата. Ако искате да подобрите положението на обществото, първо трябва да се заемат майките и бащите, после свещениците и учителите, а най-после съдиите. Започнат ли първо свещениците и учителите, нищо няма да излезе. Майките и бащите трябва да дават основния тон на живота. Казват, че църквата ще спаси хората.

 

Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която, още в най-ранната възраст, внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца. – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш, каквото желаеш, и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш.

 

„Що казва Духът?” Духът казва на всички да се подготвим за оня свят. – Кой е оня свят? – Той е Божественият свят на земята. Това значи, да живеем на земята, но да изпълняваме Божията воля. – Каква е Божията воля? – Да живеем добре, да придобием безсмъртие. В това се крие смисълът на живота. Според някои учени, смисълът на живота е в изучаване природата и нейните закони. Това са сенки на живота. Това е външната страна на живота. Истинският смисъл на живота е в добрия живот и в безсмъртието.

 

Коя е причината за смъртта на човека? Човек умира, защото е заложил душата си на оня, който само може да я погуби. Ако се свържете с Бога и живеете, както Той иска, вие ще придобиете безсмъртие. И да умрете, вашата смърт ще бъде само физична. След вас няма да вървят свещеници да ви опяват, да казват: Бог да го прости! Да го упомене Господ в Царството си! Който върши Божията воля, той заминава за оня свят, а не умира. Той казва сбогом на близките си и знае, де отива. Той знае, че ще възкръсне и пак ще дойде на земята да продължи работата си. – Това не може да стане с нас Ние не можем да възкръснем. – Какво можете да правите? – Вие можете да теглите житото, да го пренасяте с коли, да го пазите в хамбари, да отваряте войни, да се биете. В края на краищата, учените се питат: Защо светът е създаден така? Защо идат толкова страдания?

 

„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът.” Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо; всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин, как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие. не подозирате, какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, Който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае, отде е дошъл и де отива. Вие идете от далечен път. Вървели сте милиони години, и днес сте спрели на една станция, да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И земята, заедно с вас, пътува през различни места в пространството.

 

Един англичанин написал една книга „Отравяне на земята”, която предизвикала голяма буря, голям шум и подигравки около себе си. Като правел своите научни изследвания, англичанинът дошъл до заключението, че земята ще мине през един етерен пласт, в която атмосфера хората ще се задушат, не ще могат да живеят. Вестниците пишат за тая книга подигравателно. Те казват, че хората ще заспят и, като минат през етерния пласт, отново ще се пробудят. Това наричат те възкресение на човешката душа. Казвам: Хората, наистина, ще минат през такъв пласт, но няма да се задушат. Те ще минат през огън. Едни от тях ще изгорят, а други ще светнат. Тая мисъл е писана в Свещената книга. Етерът е Божественият огън, който ще изчисти хората. Когато видите, че едни хора се запалват, горят и изгарят, а други горят, не изгарят и започват да светят, ще знаете, че е дошъл вече Божественият огън. Първите ще умират, както сегашните хора умират, а вторите ще заминават съзнателно. Някой казва: Не мога да издържам на тоя огън. – Щом не можеш да издържаш, ще умреш. Който не е готов да издържа на тоя огън, той преждевременно ще напусне земята. Ние трябва да се приготвим да издържаме на вибрациите на благородните и светли мисли и желания. Който не е готов, той ще се обърка. Не ставаше ли същото и с евреите? Те казваха на Мойсея: На всичко сме съгласни, всичко можем да понесем, но не можем да издържаме, Бог да ни говори. Мойсей им обеща, че той ще говори с Господа, а после ще предава разговора на тях. Те не можеха да се разговарят направо с Господа.

 

„Който има ухо да слуша, нека слуша, що казва Духът.” За вас е важно да разберете тази жива, велика истина. Когато тя влезе в душата ви, очите ви ще се отворят, без да изпъкват, както в алчните хора. Погледът ви ще стане мек, ясен, приятен, пълен с интелигентност. Виждали ли сте, колко са отворени очите на сокола? Очите му са отворени, за да вижда жертвите си отдалеч. Значи, очите ви не трябва да бъдат нито много изпъкнали, нито много отворени, защото това показва голяма алчност и грубост. Очите не трябва да бъдат и много вдлъбнати, защото такива хора са склонни да виждат първо лошото в човека, а после доброто му. Ако очите бъдат много отворени, изпъкнали, или вдлъбнати, това са аномалии в човешкия живот. Когато любовта дойде между хората, човек ще има следната външна черта: устните му симетрични, с малки ъгълчета, с върха нагоре. Не е добре устните на човека да бъдат опънати като права линия. Ако устните на някого са такива, да не се обезсърчава, но да вложи в себе си повече любов и вяра. Той трябва да вярва в доброто на всички хора. Мътната вода, като проникне дълбоко в земята, през песъчливи пластове, става чиста. – Защо някой човек е нечист? – Той е голяма, дълга река, която иде отдалеч и събира по пътя много нечистотии и утайки. Добрият човек се мъчи. страда и така се освобождава от нечистотиите. Той обеднява, но става чист. Лошият човек не е отзивчив. Той върви, не се спира на пътя си. Бедни и страдащи го спират, искат помощ, но той на никого не помага. За лошия се казва, че е богат – богат на утайки и нечистотии. Злото може да бъде отвън и отвътре в човека.

 

Едно се иска от вас – да си помагате. Вие се намирате при различни условия, не сте на едно и също положение, затова трябва да се чувствате като братя, взаимно да си помагате. Вие сте актьори, дошли на земята, като на сцена, да изиграете своята роля. Всеки трябва да помага на по-слабия от себе си, да изпълни своята роля. Никой не може да играе добре ролята си, ако няма в себе си любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Ако ти имаш повече любов, дай му от своята. Мома, пълна с любов, да се ожени за момък, беден на любов. И обратно, момък, пълен с любов, да се ожени за мома, бедна на любов. Казват, че бедните не трябва да се женят. Трябва да се знае, за какви бедни се говори. Богатството на човека се определя от неговия ум и от неговото сърце. Човек трябва да учи, да познае себе си и своя ближен. Днес хората се крият един от друг, не искат да ги познаят. Аз съм правел научни изследвания върху черепа на българина и съм дошъл до заключението, че човек е сложна математична формула. Всеки уд, малък или голям, също представя математична формула. Между тия удове, като формули, съществува известно отношение. При това, забелязано е, че всеки външен или вътрешен недостатък на организма, отговаря на някое негово вътрешно качество. Например, късият палец показва, че във волята на човека има някакъв недостатък. Палецът отличава човека от животните. Едно време, в миналото, наказвали престъпниците с отрязване на палеца. Така те парализирали тяхната воля. Че, наистина, между волята и палеца съществува известна връзка, виждаме по това, че когато някой заболее, започва да свива палците си. Забележи ли се това, отначало още трябва да започне лекуването на болния. Главно се обръща внимание върху волята му, да се подържа нейната активност.

 

Човек трябва да мисли право и да не хвърля вината за погрешките си на другите. Един доктор се спречкал нещо с жена си и, за да я сплаши, извадил срещу нея ножа си. Тя се уплашила, стреснала се и изпаднала в слабо умопомрачение. Близките й веднага хвърлиха вината върху мене. Тя се умопобъркала, защото посещавала беседите ми. Ако, наистина, моите идеи са причина за това, наемам се да я излекувам. След това ще я посъветвам повече да не посещава моите беседи. Аз не искам хора, които се умопобъркват. Всъщност, причината за това е ножът на нейния мъж. Той най-добре знае вината си. Нека всички знаят това. Така говори Духът.

 

Аз не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене. Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите. Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, Който живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията, и свещеника. Той разпределя всички блага, както намира за добре.

 

„Що казва Духът?” – Да живеем всички в пълна хармония и съгласие, за да живее и Бог в нас, като наш Баща, а ние, като Негови деца. И като слушаме Бога, ще имаме права мисъл и право разбиране. От вас, като българи, се изисква геройство. В една от миналите беседи казах, че англичаните се отличават с честността си, германците с трудолюбието си, славяните със самопожертвувателността си. И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертването. Само така ще разберете смисъла на живота. Дето има саможертва, там е Духът. Ако не сееш, как ще жънеш? Ако майката не роди, как ще познае майчината любов? Приложете саможертвата, за да дойдат любовта и мирът в домовете, между мъже и жени. Да настане пълна хармония, пълно съгласие между всички хора. Когато мъжът се връща от работа, жената да го посрещне с радост и веселие, да бъде готова на всякаква жертва за него. Като види това, той ще се изпълни с любов към нея, с готовност да й услужва във всичко. Как проявяват мъжът и жената любовта си? Ако мъжът обича жена си, близките започват да действат върху честолюбието му и казват: Какво си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли, че тя те води за носа? Дай й да разбере, че ти си мъж, че си господар. Той се повлиява от думите им и постепенно изменя отношенията си към нея. Другаде на жената говорят против мъжа й, докато я настроят против него. И тя постепенно изменя отношенията си към своя мъж.

 

Една майка изпратила детето си в дюкяна, да каже на бащата, че обядът е готов. Мъжът не тръгнал веднага за дома си, понеже имал доста клиенти, трябвало, да изпрати всички. Жена му се ядосала, едва го дочакала да се върне. И, като видяла, че иде, сграбчила бастуна му и го ударила силно по ръката. Така тя проявила геройството си – счупила ръката на мъжа си. Като ходел е превързана ръка, близките му го запитвали, как е счупил ръката си. – Паднах от коня си и я счупих. Тоя мъж бил силен, с пехливани се борел и ги събарял на земята, а жена му, с един удар, могла да счупи ръката му.

 

„Що казва Духът?” Той казва да напуснеш дюкяна си и да излезеш вън. Щом ти каже, веднага изпълни заповедта му. Иначе, ще те удари един път и ще ти счупи ръката. И като те питат, как счупи ръката си, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за счупването на ръката не е външна, но вътрешна. Причината се заключава в това, че седиш в кръчмата, че мериш житото с крини, че го пренасяш с коли, че го пазиш в хамбари. За да не се чупи ръката ти, в кръчма не ходи, с крини жито не мери, в хамбари не го пази. И всеки да си вземе толкова жито, колкото може да носи.

 

Засега тоя обяд ви е достатъчен. Повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас.

 

Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде във вас, Той ще ви научи, какво да правите, и ще ви припомни всичко онова, което аз съм ви казал.” Духът ще ви научи на всичко. Той ще ви напомни всичко онова, което живият Господ ви е казал. Той ще възкръсне във вашите души.

 

Неделни Беседи

29.02.1920 Неделя, София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009

на томчето

ЩО КАЗВА ДУХЪТ

Който има ухо, нека слуша що казва Духът към
църквите. (Откровението на Йоана 3:13)
За живота е потребно разбиране в прав смисъл. Разбирането се отличава по това, че всякога носи обновление.
„Който има ухо, нека слуша що казва Духът към църквите." В този стих са важни следните две неща: „който има ухо", „да слуша, що казва Духът". Думите „ухо" и „слушане" - това са две душевни състояния.
Ухото подразбира известни органи, които душата си изработила. Значи само този, който има този орган изработен, само той може да слуша. Ухото е орган на физическото поле.
Казват, ухото е външна страна. Да, но между ухото и казването има известно съотношение, както и между слушането и Духа има съотношение. Когато българите кажат, че Духът витае, тоест обикаля около някое място, това показва, че по този въпрос те имат особено изопачено понятие, че Духът изявява своето присъствие по един осезаем начин за живите.
Когато кажем, че Духът говори в един народ, то значи, че този народ може да мисли, може да разбира. Същото е и когато Духът говори и у един човек. Този човек разбира и мисли правилно.
В аналите на окултната наука се говори, че когато Господ създал първото царство, което било още в предисторически времена, хората се намерили в едно безизходно затруднено положение и не знаели как да разрешат много въпроси в живота си. Царят им бил много благочестив човек и затова се обърнал за помощ към Бога. Бог послушал молитвата на царя, изпратил един ангел от небето, който му донесъл едно житно зърно и казал: „Това житно зърно с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го запазвате и всеки човек ще вземе на гърба си от това житно зърно толкова, колкото може да носи. Ако служите на този закон, ще бъдете щастливи, но в деня, когато му измените, ще ви сполетят най-големите нещастия."
Ако ме запитат хората, защо страдат, ще кажа: хората в съвременния свят страдат, защото това житно зърно с крини го мерят, на коли го пренасят, по пътя го хвърлят и изгнива, в хамбари го съхраняват. Всеки човек трябва да носи от житното зърно на гърба си толкова, колкото му е потребно. Това е един велик закон, който може да се приложи навсякъде в живота. Житното зърно е една математическа формула.
В геометрията си служат с прави и криви линии, с разни фигури, тела. Например кръгът е една фигура. Като сте изучавали геометрията, можете ли да кажете какво означава правата линия, какво означава кръгът? Можете ли да определите в геометрическо отношение какво приложение има правата линия, кръгът в живота? Вие казвате: „Правата линия е диаметърът в кръга." Да, но правата линия има и друго значение.
Съвременните физици, които изследват вибрациите на музиката, на светлината, правят различни опити в това отношение и са забелязали следното. Взимат два камертона - единия в хоризонтално, а другия в перпендикулярно положение, и срещу тях поставят едно малко огледалце. В това огледалце насочват малък сноп светлинни лъчи, които се отразяват на едно бяло платно. След това подвижват камертоните. При движението им, върху бялото платно се образува един кръг. И тъй, тези два камертона при движението си образуват най-простата фигура - кръг, движение в периферия. Колкото повече се намаляват вълните на този тон, толкова повече и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се образува права линия. Онези от вас, които са изучавали физиката, може да проверят това нещо.
Какво означава кръгът? Кръгът е проявлението на физическия свят. Диаметърът е неутрална зона, преходен стадий или граница от невидимото към видимото. Следователно, когато енергията на физическото поле започва да се намалява, ние се приближаваме към правата линия, а когато енергията на физическото поле започва да се увеличава, ние се приближаваме към кръга. Това показва, че всички наши съотношения на физическото поле са отмерени. Ако сега единият от тези два камертона е нагласен една октава по-високо от другия и ги ударим, то вълните на трептенията от двата камертона ще образуват една осморка. Оттук извеждам, че камертонът на сърцето е перпендикулярен, а този на ума - хоризонтален. Следователно интензивността на ума е два пъти по-голяма, отколкото тази на сърцето. Това значи, че материята на ума е по-висша, по-деликатна, или както казват простите хора - по-дребничка.
И тъй, който има ухо, нека слуша що казва Духът. Велико е това ухо, с което трябва да слушаме. Кого? Духа, разумното, Което Бог е вложил вътре в нас. Всеки трябва да вникне в това Велико. Всички съвременни хора страдат от това, че не слушат Духа, а слушат външните проявления на живота. Ако се вслушвате в онзи тъпан, който бие безразборно, какво може да научите? Ако се вслушвате в газената тенекия, която дрънка, какво може да научите? Ако се вслушвате във всички неща, които са обхванали този свят, какво може да научите? Едни от хората в света са учители, други - свещеници, трети - съдии, четвърти - бащи, майки; всички заемат разни длъжности. Но питайте тези хора какво са научили досега. От осем хиляди години майките раждат деца, но стават ли тези деца по-добри? От осем хиляди години съдиите съдят, но можаха ли да направят нещо по-добро? От осем хиляди години свещениците, проповедниците все проповядват, можаха ли да научат хората на Божия закон? Войниците, офицерите все силата прилагат, можаха ли да поставят света в тези граници, които са необходими за тяхното развитие?
Всички хора все света управляват и не е оправен. Защо? Защото са се отклонили, Духа не разбират. Ако днес някой каже думата „дух", всички се плашат. Няма защо да се плашите, Духът е един велик принцип и когато ти говори Той, в ума ти става разширение и се явява светлина, сърцето ти също се разширява и животът ти се осмисля. Духът не е някакво влияние като вятъра или като светлината, Той е нещо повече; в действията Му няма пресекулки, Той е непреривен. Той е сила, която действа и ще действа от начало до скончание на света. Тези пресекулки в действията на Духа ние ги създаваме. Ако вляза в някой замък и затворя всички прозорци, изпъдя светлината навън, кой е виновен за това - слънцето или аз?
Някои питат защо земята се върти? Въртенето на земята показва състоянието на хората. Земята като се върти, настава ту светлина, ту тъмнина. Така и вие като се гневите, сърдите, настава тъмнина, а помирите ли се, настава светлина. Хората казват: „Какъв смисъл има въртенето на земята?" Въртенето на земята показва състоянието на човешката душа. Светлата страна на земята показва, че разбираш Бога, а тъмната страна показва, че не Го разбираш. Някои казват: „Да се разберем!" Казвам: ако живеете в тъмната страна, няма да се разберете, вашите отношения ще бъдат противоположни едни на други. С гладен, с жаден човек всякога мога да се разбера. Как? Като дам на гладния половината от хляба си, а на жадния - една чаша вода. Но ако вместо да му дам хляб и вода, взема неговия хляб и манерка, пълна с вода, няма да се разберем.
Следователно вие трябва да разбирате тези прости принципи в живота на всеки човек, както и във вашия. Не ги ли разбирате, ще понасяте лошите последствия, създадени от тяхното неразбиране. Причините може понякога да са малки, но създават големи последствия.
Например преди години един американец доил вечерно време кравата си и оставил свещта зад нея. Тя бутнала със задните си крака свещта и бързо пламнало сеното, от което се запалили околните къщи, а след това и цял Чикаго изгорял. Този бил най-големият пожар в Америка. В този пожар един богаташ изнасял касата си от кантората и като вижда да минава покрай него един беден човек, казва му: „Господине, ще ти дам двеста и петдесет хиляди лева, помогни ми да изнесем с тебе парите, за да запазя живота си от изгаряне."
Сега и аз ви казвам: „Пожар има, Чикаго се запалил!" А днес всички учени хора стоят и се занимават с касите си, запитват се един друг: „Колко ще ми платиш, за да пренеса касата ти?" И ти, и касата ти ще загинете, Чикаго се е запалил.
Господ не ни е пратил да ставаме милионери, майки, бащи, проповедници, но ни е изпратил на земята да бъдем ученици на Великото Божествено учение, да се научим как да живеем. Може да кажете, че това учение е в разрез с разбиранията на хората. Може да мислите и така, но няма да се минат и десет години, и Онзи, Който е създал света, ще ви покаже дали в него има закона, дали има Божествена правда, или не. Няма да се намери човек до това време, комуто дебелата глава да не узрее. Тъй чета аз, тъй са ми казали: и най-дебелата глава в света ще разбере, че законът на Бога е всякога един и същ, че житото не трябва нито да се тегли, нито с коли да се пренася, нито в хамбари да се пренася, а всеки да носи толкова, колкото му трябва.
Не мислете, че с това искам да ви заплашвам, но като се минат десет години и се сбъдне това, което сега ви говоря, ще се уверите в моите думи, в това, което по-рано ви е казано. Запишете това в книжката си. Не ви казвам това, за да го тръбите всред света, да внасяте страх навсякъде, а да вземете във внимание думите ми. В света ще се народят такива хора, че в продължение на десет години най-много ще се откажете от правото си да служите на стария си господар. Господ ще уволни всички Свои нечестни служители, а ще остави само тези, които честно са Му служили. Ще си кажете: „Нима няма повече да съществуваме?" Ами животните не съществуват ли?
Вие ще си съществувате, но бихте ли желали да бъдете в положението на едно животно, на един кон например? Какво говорят конете, които постоянно ги впрягат? Какво говорят говедата - крави и волове, на които касапите всеки час теглят ножовете си? Какво казват невинните овци, когато стават жертва на нашия ненаситен апетит? Замисляли ли сте се някога върху тази велика загадка в живота? Ще кажете: „Тъй е определил Господ." Не е определил Господ така. Като прочетете първата глава от Библията, ще видите, че Господ е определил за храна на животните трева и корени, а за човека - плодове. Там не се говори за колене на овци и волове. Но като излязоха хората от рая, образуваха кръга, създадоха си различни „верую", но тези техни „верую" не са Божествени. Ако някой мисли, че неговото верую е право, той е прав само петдесет процента. Верни са само тези твърдения, които живеят в Божествения храм, в Божествения рай. Затова, когато някой ми говори, че веруюто му е право, питам го: „Ти живееш ли в рая?" „Не." „Тогава нямаш право да говориш."
Някой казва, че е силен. Дръжте го три дни гладен и после му дайте да носи товар, ще проверите силата му. Казвате: „Добре, но църквата поддържа моето твърдение." Коя църква? В Евангелието има две идеи: църква и Царство Божие. Църквата е един вътрешен процес, а Царството Божие е външен процес, който оформява всичко. Питам църквата: де са вашите форми, де е вашето верую, което казва: „Вярвам в Единаго Бога Истиннаго..." „Ако вярваш в Бога, вярваш ли в Неговата любов?" „Вярвам." „Вярваш ли в Неговата истина?" „Вярвам." „Вярваш ли в Неговата мъдрост?" „Вярвам." „Имаш ли хамбар?" „Имам." „Ами жито?" „Имам." „Магаре имаш ли?" „Имам." „Тогава в тебе няма никаква Божествена любов, никаква вяра, истина, мъдрост; всичко е човешко."
Това не са мои мисли, тъй говори Духът. Това са мисли на живия Господ, Който държи живота и благодарение на Когото днес всички министри, бащи, майки, учители, проповедници се ползват от благата Му. Не мислете, че живият Господ е заминал някъде на небето. Не, Той слуша, всичко слуша. Неговото ухо е толкова остро, че схваща и най-малките въздишки на хора, които страдат.
Като четете Откровението, срещате места, дето се говори как викат душите на закланите животни. Сега не искам само да се афектирате, а да приложите Божественото учение, Божествената любов. Това учение е старо, много пъти сте го учили. Как ще го приложим? Като дойде някой при мене, ще му кажа: „Аз не тегля житото, в хамбар не го пазя. Влез, вземи си колкото ти трябва." И ние сме учени хора, християни, но на нашите полици има по двама-трима гаранти. Казват ти: „Ти си наистина много честен човек. Майка ти и баща ти също са честни хора. Вярвам ти, но за да бъда сигурен, нека ми гарантират." Това показва, че този човек не вярва в тебе петдесет процента.
Като ви говоря сега, хората ми вярват само петдесет процента. Казват ми: „Дай гаранти." Аз гаранти не давам. Гарант ми е живият Господ. Ако искат, нека всички българи се съгласят да живеят тъй, както им казвам. Ще проверят сами, че Господ управлява света, и ще ми повярват. Аз не говоря схоластика. Дали аз, или друг някой, все ще се намери човек, който един ден ще направи този опит.
Съвременните хора завиждат защо еди-кой си направил нещо, а не той сам. Когато ще си правиш кола, все ще трябва да дойде човек и да ти я направи. „Ама не съм доволен както ми я направи ти!" „Добре, ти си я направи и по-хубаво." „Не мога." „Е, тогава ще бъдеш доволен от това, което ти дават." Друг е въпросът, когато се качиш на колата и започнеш да заповядваш. Като ти я поправят, ще мълчиш. Детето ти е болно, на смъртно легло е. Трябва да дойде лекар. Викат едного. „Ами този ли намерихте?" Е, хайде друг! „Ами него ли пък намерихте, нали му зная рода?" Безразлично е дали ще дойде Иван, или Драган, главно е да се даде помощ на болния.
Сегашното общество боледува. Питам: де са лекарите ви? Как ще се подобри това общество? Ако искате да поправите света с тези педагогически методи, с които досега сте си служили, все същата кал ще си гази. Със съвременните методи, с които си служите, обществото не може да се подигне нито на един милиметър. Ако искам да извадя един човек от калта, нали трябва да имам основа. Ако извадя този човек временно само от калта, нали и аз след него ще отида. Такива са сегашните реформи! Реформират се хората. Единият се качва на гърдите на другия. Казвам: в това положение и двамата ще потънат, единият - по-напред, другият - по-късно. Защо? Нямат основа.
Следователно онова учение, което може да ни по- дигне, да възпита нашите деца, да даде нов строй, трябва да се зачита. Всеки трябва да зачита правата на всяка душа, защото тя е Божествена и е създадена от Бога.
Духът казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша." Какво ще стане с този, който няма ухо? Преди десетина години на пристанището в Бургас се трупаха, блъскаха пътници, за да се качат на парахода. Идва по едно време един български овчар, придружен от кучето си. Купува си билет, но кучето го тегли, тегли назад, да излезе вън от пристанището. С това теглене назад кучето иска да каже: „Този параход няма да излезе на добър край." Всички пътници, като гледали, че овчарят се колебае да влезе в парахода, казват му: „Бързай да влезеш, че ще изгубиш билета си, щом веднъж си го купил." Овчарят им отговорил: „Нищо, няма да тръгна. Кучето ми никога не ме е излъгвало." И наистина, единственият човек, който се избави от катастрофата, която сполетя парахода, това беше овчарят, защото и до днес не се знае де е пропаднал този гръцки параход.
Аз взимам кучето като емблема на приятелство. То казва на човека: „Аз искам да ти бъда верен, затова послушай ме." Кучето обича човека и с това изплаща греховете си от миналото.
Какво трябва да се прави, след като Бог ни е кредитирал? Казвате: „Трябва да се приготовляваме за другия свят." Къде е този свят? Другият свят и този свят са едно и също нещо. Ако имате един обширен замък, а живеете само в една-две от неговите стаи, целия замък ли обитавате? Тези една-две стаи представляват само част от целия замък. Така и земята е част от Вечното, Необятното. С много доказателства, с много примери мога да ви докажа ъгъла на ограничението на вашето зрение. Вие казвате: „Аз виждам един човек." Да, но ако чрез окултните закони докараме светлината в такова положение, че човекът да стане невидим, какво ще кажете вие? Следователно всички сенки се дължат на ъгъла на светлината, на отраженията, които се явяват, и вследствие на което предметът не се вижда. Измени ли се ъгълът на светлината на 45 градуса, веднага у вас ще се открие друг свят. Тази истина е тъй ясна, че се чудя как хората не я разбират.
Ще направя едно философско разсъждение. Да допуснем, че душата ви би била поставена при такива условия, че да изпитва всички неща чрез една малка дупчица. Например душата ви е поставена в един малък камък. Какво ще забележите тогава? Ще намерите, че едни неща са сладки, други - горчиви; едни - топли, други - студени. Ще кажете: „Това ли е светът?" Да, но светът не иска това. Да допуснем, че душата ви е поставена в този камък и само окото проглежда. Какво бихте забелязали? Ще виждате всички сенки, всички цветове, всички промени на светлината, изобщо всичко, което се възприема само чрез окото. Ако се приложи и ухото, тогава ще се разбере, че има и друго нещо в света.
Да допуснем, че у вас се събуди това ново шесто чувство, което хората са изгубили, какво бихте виждали? Ще виждате на далечно разстояние, ще знаете какво става сега например в Америка или къде и да е другаде. Казвате: „А, вижда той." Е, нали имате телеграф. Телеграфирайте и проверете вярно ли е това, което ви казва. Ще видите, че е вярно. Например някой ви казва, че в Чикаго в този момент еди-кой си професор преподава еди-какви си лекции. Проверете дали е вярно това. Проверявате - така излиза. Как ще обясните тези факти? Кой е объркан - аз или другите хора? Тук не е въпросът за объркване, но за притежаване на едно чувство повече, отколкото у другите хора. Музикантът, който има развито ухо, може да чуе, да възприеме тези тонове, които хора с неразвито ухо не могат да ги възприемат. Художникът, който има развито око, схваща тези цветове, които човек с обикновено развито око не може да ги схване. Човек, който има писателски дарби, схваща и тези съотношения на речта, които човек без тези способности не би схванал. Защо? Защото нямат развити тези чувства.
Лесно може да разберете всеки човек, ако го разглеждате френологически. Тогава ще запитате: „Този човек може ли да бъде музикант?" Може. „Може ли да бъде философ?" Може. Вие казвате: „Само Господ може." Знаете ли на какво мязате?
Един български кадия отива при един турчин чорбаджия. Турчинът му заклал една кокошка, приел го добре, но по едно време му казва: „Бързай по-скоро да си отидеш, че времето ще се развали, голям студ ще има." „Отде знаеш?" „Свинята ми показва." Кадията го послушва, отива си, и наистина времето след него се развалило. Кадията отива при ходжата и го запитва: „Знаеш ли кога ще се развали времето?" „Отде ще зная?" „На попа свинята знае кога ще се развали времето, а ти не знаеш."
Вие трябва да разбирате съотношенията, които съществуват между предметите, между нашите чувства и сърца, между нашата воля и действия, между нашите души и духове. Ще кажете: „Не вярваме във всичко това." И ходжата не вярва, че свинята на попа предсказва, но наистина тя предсказва. Не само свинята предсказва времето, но и паякът го предсказва. И пчелите предсказват кога ще се развали времето. Който е наблюдателен, ще разбере тези съотношения. Това не е гадание, а е обосновано на един естествен закон.
Всичко трябва да се наблюдава. Когато казвам на хората, че чета от природата, то е защото наблюдавам всяко явление и търся причините за това явление. Виждам, че една река тече много бързо. Защо? Защото има голям наклон. Някоя река тече бавно. Защо? Защото наклонът й е малък. Правя аналогия. Виждам, че някой човек е буен. Защо? Голям наклон има. Виждам някой човек, че е тих. Защо? Няма голям наклон. Има подобие между буен човек и буйна река, между тих човек и тиха река. Влизам в някоя гора, гледам, у едни дървета клонете са нагоре, а у други - надолу. У младите дървета клонете са нагоре, а у старите - надолу. Тяхната енергия не е в състояние да държи в равновесие вибрациите на това дърво и затова клонете му увисват. Казвате: „Как са увиснали надолу, скоро ще паднат." Така и някой момък, когато ще се жени, мустаците му са нагоре, а когато фалира - увисват надолу.
Когато срещна някой човек, който ми казва, че животът на земята няма смисъл, намирам че между този човек и старото дърво има подобие.
Не туряйте в ума си мисълта, че сте стари. Думата „стар" е измислена от дявола. И думата „беден" е измислена от дявола. Не трябва да бъдете стари и бедни, а млади и богати. Аз не препоръчвам на хората сиромашия. Всички трябва да бъдете богати по ум, по сърце, по душа и по дух. Ако сме така богати, всичко друго ще дойде само по себе си.
Когато Господ се яви при Соломона, каза му: „Поискай Ми каквото ти е нужно." Той не поиска богатство или друго нещо, а поиска мъдрост. Погрешката в света е, че не знае какво да иска. Ако ме попита Господ какво искам, бих казал: „Господи, искам Твоята любов, мъдрост, истина, правда и доброта да пребъдват винаги у мене." И понеже до десетина години Господ ще се яви на всинца ви, затова искайте и вие същото. На някои ще се яви весел, засмян, а на някои - строг. Как се явява Господ? Когато у някой учен човек се явяват заразителни микроби, той се сгърчва и Господ го пита: „Ти, човече, който не употреби нито езика, нито ръката, нито краката си за Словото, разбра ли сега как трябва да се живее?" Тъпан ще бият отгоре ти.
Индийците имат начин, как да укротяват слона. Слонът е горд, гневен и горко на този, който го улови. За да го укротят, индусите го обръщат няколко пъти на гърба му и той става много кротък. Така и Господ ще ви тури на гърба ви и като се обърнете, ще разберете всичко. Като се укротите, няма да люшкате хобота си насам- нататък, а ще помагате на братята си.
Като ви говоря всичко това, не ви карам непременно да го приемете, защото най-късно след десет години ще го опитате, макар че не бих желал да опитате лошата страна на живота.
Христос казва: „Който има ухо, нека слуша що казва този Божествен Дух."
Сега може да кажете: „Този човек иска да ни плаши, да ни накара да вярваме." Аз не проповядвам вярвания, а вяра в живия Господ. Във вярата няма никакви промени. Ти може да си най-последен, най-беден човек, но ако имаш вяра, ще се подигнеш; ако нямаш вяра - ще паднеш, ще изгубиш и това, което си имал. Причината за всяко падане е това, че у хората няма вяра. Всички, които нямат вяра, чукат камъни и казват: „Е, какъв хубав беше животът по-рано!"
Аз ви казвам: „Докато мерите житното зърно, докато с коли го пренасяте и докато в хамбар го пазите, хлябът ще стане още по-скъп." За да не го теглите, какво ви трябва? Любов. Но каква любов? Не от картоф, а да се повърнете към любовта на майката, да видите с какво работи природата. Всеки трябва да има любовта на майката и бащата, след като родят детето си. И когато говорим за любов, трябва да разбираме любовта на майките и бащите. Това е идейното в света. Любовта у млади, които се обичат, не е за осъждане, но тя не е Божествена любов, а човешка, защото в нея има промени. Според учението на Духа всичко трябва да се констатира тъй, както е, ни повече, ни по-малко.
Например аз казвам на хората да не говорят за мене лошо, а да говорят това, което е в действителност. Не преувеличавайте моето зло и моето добро. Ако казвате, че съм добър, то е, защото съм богат. Ако имам знания, а не мога да помогна никому, какъв учен съм? Ако минавам за учен, а не мога да дам никому никакви наставления за лекуване, де е моята ученост? Ще мязам на онзи лекар, който съветвал болните си да се мажат отгоре с газ. Не, не се дават лекарства, които обелват кожата.
Ако искате да поправите обществото, тази работа трябва първо да се подеме от майките и бащите, след това - от свещениците и учителите, и най-после - от съдиите. Започнат ли първо свещениците и учителите, нищо няма да излезе. Майките и бащите трябва да дадат основния тон на живота.
Някои казват: „Спасението е в църквата." Аз казвам, че спасението ще дойде от майките и бащите. Онзи баща, който отрано дава всичко най-хубаво на своите деца, той е свещеник, патриарх, владика, цар. Онази майка, която вдъхва от най-ранна възраст на своите деца всички най-възвишени и светли идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща - това са най-свещените длъжности, които Бог е дал на човека. Вие ги снимате от положението, което те заемат, и си казвате: „Да дойде учителят да проповядва." Учителят може да проповядва дотолкова, доколкото майката е вложила в детето си потенциални сили. Онази земя чернозем, която е богата от хиляди векове, на нея може да посееш много нещо. Но в онази песъчлива почва какво може да посееш?
Следователно Духът готви всички за онзи свят. Онзи свят - той е Божественият свят тук на земята. Да се научим да живеем в него съгласно волята Божия. Каква е волята Божия? Духът казва: „Волята Божия, смисълът на живота според Неговата воля, е да правим добро и да не умираме." Някои философи, учени казват: „Смисълът на живота е да изучаваме планетите, цялата природа." Не, това са сенки на живота, външната му страна. Като смисъл на живота е първо да престанем да вършим зло и да не умираме.
На какво се дължи смъртта? Смъртта се дължи на това, че залагаме цялата си душа на онзи, комуто не трябва. Ако всинца се обърнете към Бога и се свържете с Него, живеете тъй, както Той иска, вие няма да умирате тъй, както всички други. След вас няма да тръгнат близките ви, облечени в черно, да плачат, свещеници да ви пеят и да казват всички: „Да го упомене Господ в Царството Си. Бог да го прости." Ако живеете и изпълнявате волята Божия, като си заминавате за онзи свят, ще кажете на всички сбогом, защото си отивате при Бога и ще носите на всички много здраве. А близките ви ще кажат: „Сбогом. Но като се върнеш в деня на възкресението, ще ни разправиш всичко."
Сега казвате: „Това не можем, онова не можем." А какво можете? Жито може да теглите, в хамбар да го пазите, войни да отваряме, да се бием и т.н. И тогава учените хора питат: „Защо е направен така светът?"
„Който има ухо да слуша, нека слуша що казва Духът." Аз бих желал да не слушате само мене, а да слушате и всички учени хора, всички, които са създали нещо в света, всички музиканти. В природата няма само едно цвете, един извор, една река, една планина, а хиляди цветя, извори, реки я съставляват. Във всичко това, събрано заедно, се проявява Този Велик Божествен Дух. И всички ние заедно сме се събрали да обмислим един въпрос: да намерим начин, по който да развием това богатство, което се крие у нас. Вие дори не подозирате какво богатство се крие у вас. Като развиете това богатство, ще може да влезете в контакт с природата и да разберете Онзи Божествен Дух, който работи всред нея. А днес вие мязате на човек, който не знае отде иде и накъде отива.
Аз ви казвам: всички идете от един далечен път, през който сте пътували милиони, милиони години и сега сте се спрели на една станция. И самата земя, като пътува, минава през разни места. Един англичанин написал една книга под заглавие „Отравяне на света", която подигнала много подигравки между хората. Този англичанин, като правил своите научни изследвания, дошъл до заключението, че земята ще мине през един етерен пласт, в която атмосфера хората не ще могат да живеят, ще се задушат и умрат. Вестниците взимат всичко това на подигравка и пишат, като че ли този човек предсказва това нещо, че ще стане и станало вече. Всички хора заспали, а земята минава през този етерен пласт. Хората спали, докато земята излязла от този етерен пласт, и след това вече възкръснали.
Аз казвам: наистина хората ще минат през такъв пласт, но няма да се задушат, а ще изгорят, ще минат през огън. Ще видите как някои хора ще изгорят, а други ще минат през огъня и останат живи. Вземете тази мисъл буквално, тя е идея от Писанието и аз я цитирам. Етерът, това е Божественият огън, който ще изчисти хората. Когато видите, че от хората излиза огън, ще знаете, че е дошъл вече Божественият огън. Когато хората го видят, някои от тях ще го издържат, но други няма да могат и ще си заминат за онзи свят, както и сега заминават.
Някой казва: „Аз не мога да издържам този огън." Който не е готов да го издържи, трябва да си замине. Аз превеждам тази идея в друг смисъл: ние трябва да се приготвим, за да издържим всяка благородна, висша мисъл или всяко благородно, висше желание. Който не може да ги издържи, той ще полудее. Така беше с евреите в пустинята. Те казваха на Мойсея: „Всичко искаме, на всичко сме съгласни, но да не ни говори Господ." Мойсей им обеща, каза им, че той ще говори с Господа и после ще им предаде разговора.
В Откровението се казва: „Който има ухо да слуша, нека слуша що казва Духът." За вас е важно да разберете тази жива истина. Когато тя влезе в душите ви, очите ви ще станат меки, ясни, прекрасни, пълни с интелигентност. Очите ви няма да бъдат много изпъкнали, защото изпъкналите очи показват голяма алчност. Виждали ли сте очите на сокола колко са отворени? То е, за да вижда отдалеч жертвата си. Тъй че вашите очи няма да бъдат нито много изпъкнали, нито много отворени, защото такива очи са алчни и груби; но няма да бъдат и много вдлъбнати, защото те са присъщи на хора, които не виждат доброто у другите, а само злото. Това са все анормалности в живота.
Когато любовта дойде у човека, той ще има следните признаци: устните му ще бъдат симетрични, ще образуват малки, обърнати ъгли нагоре, а няма да са прави - да пази Господ от права линия. Хора, на които устните са малко набъбнали, са без любов. Те не трябва да се обезсърчават, а да вложат любовта и вярата в себе си, и да вярват, че във всички хора има добро. Мътната вода, като се просмукне дълбоко в земята, като премине през ред песъчливи пластове, ще се фил- трува и ще излезе чиста. Нечистият човек е дълга река, която пътува от далечно място, изминава много път, затова е нечист. Онзи човек, който пъшка, който страда, е добър човек, а онзи, който има богатство, и като мине пред него беден човек, му се смее - той е според мене лош човек. Следователно злото може да бъде отвънка, а може да бъде и вътре.
Всички вие като братя трябва да си помагате. Не можете да бъдете всички на едно положение, защото всички тук на земята сте в положение на актьори на сцената. Важно е в този случай всеки да си играе ролята и да помага на този, който е по-слаб в изпълнение на ролята си. Вие трябва като ученици да изпълните добре ролята си.
Никой не може да изиграе добре ролята си, ако няма в него любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Ако някой твой брат няма любов, дай му от своята малко. Ако някоя мома е бедна от любов, трябва да се ожени за момък, който е богат с любов и самоотверженост. Ако момъкът няма любов, трябва да се ожени за мома, която е пълна с любов, защото тя ще спаси положението. А сега в света казват: „Бедните не трябва да се женят." Бедни, но пощо? Всички външни форми зависят от богатството на ума и сърцето.
Следователно вие трябва да се учите да се познавате. Сегашните хора се крият. Цели единайсет години аз съм измервал главите на хората и съм дошъл до заключението, че човек е една математическа формула. Всичките му кости, пръсти са известни математически съотношения. Когато в известна част от организма на човека има някакъв дефект, той не е случаен, а в свръзка с някое вътрешно негово качество. Например, ако палецът на някого е къс, това показва, че във волята на този човек има някакъв недостатък. Палецът е, който отличава човека от животните. В старо време престъпниците са ги наказвали с отрязване на палците им. С това те искат да парализират волята им, та да не вършат престъпления. Че наистина има известно съотношение между волята и палеца на човека, се вижда по това, че когато някой човек заболее и с това отслабне волята му, започва да крие палците си. Като разберем причината на това нещо, трябва да се започне още отрано лекуването.
Ще ви разкажа един факт, да видите колко повърхностно разсъждават хората. Една вечер един доктор се спречква нещо с жена си, която много обичал, и в гнева си изважда насреща й нож, заплашил я само. Тя се стреснала много и веднага става с нея едно слабо умопомрачение. Започват да говорят всички хора, че тази жена се умопобъркала от това, че чела книгите на господин Дънов. Не, причината за нейното състояние е ножът на мъжа й.
Аз казвам на онези, които се побъркват от моето учение: нека дойдат при мене, аз ще ги излекувам. Ако има някой от вас, на когото съм направил пакост, ще му заплатя десетократно. На всички, които са пострадали от моето учение, ще се изплатя по всички правила, които зная. И като ги излекувам, ще им кажа: „Понеже се разболяхте от моето учение, сега стойте далеч от мене." Ако се разболеят втори път, вече не отговарям. Всички нека знаят това. Така говори Духът. Защо постъпвам така? Защото не искам българите да обиждат Духа, Който живее в мене.
Аз нося добро на българите и казвам: житното зърно, което ви нося, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва. Ясен ли съм? Това не го казвам аз, а Божественият Дух, Разумният принцип, Който живее във всички хора. Един е
Той, няма много. Този Дух и майката възпитава, и учителя, и съдията учи. Той е, Който разпределя всички дарби, според както намира за добре.
Ако всинца живеем в пълно съгласие и хармония, това показва, че Бог живее в нас. Той е наш Баща, а ние - Негови деца. И тогава, като слушаме, никога няма да разбираме криво.
Сега от вас като българи се изисква геройство. В една от миналите си беседи казах, че англичаните се отличават с честността си, германците - с трудолюбието си, славяните - със самопожертването си. Самопожертването нека бъде като девиз и на българите. Нека впрегнат своя гений в самопожертването и тогава ще разберат смисъла на живота.
Там, дето има самопожертване, там е Духът. Ако не сееш, можеш ли да пожънеш? Ако майката не роди, може ли да изпита любовта? Следователно вие трябва да започнете с любовта. Когато има самопожертване, тогава и в домовете ще има мир и любов, а между мъже и жени ще настъпи пълно съгласие и хармония. Жената, като види, че мъжът й иде, ще стане, ще го посрещне любезно, приветливо, а дълбоко в душата на мъжа ще се зароди любов към жена му, че е готова да се самопожертва. А какво правят българите, особено в селата? Мъжът обича жена си, но другите започват да му говорят: „Какво си се оставил да те води жена ти за носа? Ти луд ли си да я слушаш толкова?" Бият на неговото честолюбие. Започва той тогава по друг начин да изказва любовта си. Взима тояжката, та от време на време я побива. На други места пък същото говорят на жената. Започва да изменя тя отношенията си към мъжа си.
Една жена селянка праща детето си на дюкяна да извика баща си, да му каже, че обедът е вече готов. Той се позабавил малко, имал повечко мющерии. Но като се върнал дома, жена му, ядосана, че се забавил, взима тоягата, набива го добре и с това му счупва ръката. Като си лекувал ръката, запитвали го: „Как я счупи?" „Е, паднах от коня си." Срам го е. Мъжът на тази българка героиня бил известен със своята сила. Борил се един път с един пехливанин и му счупил крака, а сега жена му с една плесница могла да го събори и да му счупи ръката.
И тъй, като дойде Духът, ще ти каже: „Излез от дюкяна!" Веднага трябва да излезеш, иначе ще ти удари една плесница, ще те събори и ще ти счупи ръката. Когато те питат как си счупи ръката, ще кажеш, че си паднал от коня си. Причината за това не е външна, а тази, че стоиш в кръчма, житото с крини мериш, в хамбар го пазиш и т.н. Затова в кръчми не стойте, житото с крини не мерете, в хамбар не го пазете, а всеки да си вземе толкова, колкото му трябва.
Засега ви е достатъчен този обед, а повече от това ще ви даде Духът, Който живее във вас.
Христос казва тъй: „Духът на истината като дойде у вас, Той ще ви настави и припомни всичко, което Аз съм казал." Този Дух ще ви научи, ще ви припомни всичко, което живият Господ е казал някога. Той ще възкръсне във вашите души!

29 февруари 1920 г., неделя, 10 ч.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...