4.6. ОБЕЗСОЛЕНО И ПРЕСОЛЕНО - ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ

[Ани]

4.6. ОБЕЗСОЛЕНО И ПРЕСОЛЕНО - ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ

Живот, Г. I, бр. 13,14 юни 1929, с. 4.

"Да поправим обществото!..." Един зов се чуе и от писатели и от журналисти и от моралисти и от философи.

"Да поправим обществото!" се заповядва от управническото кресло на властниците и се редят закони и правилници за определяне пътя, по който трябва да върви обществото. Така е по днешния свят във всички държави. И въпреки литература, проповеди и закони, обществото продължава да си върви по пътя, по който е тръгнало, а той е пътят, по който се движат неговите водачи... Пътят е оправен, обществото е поправено, водачите обществени го водят - те имат своя факел, бихме рекли свещен факел, а самите те - светилата на обществото казват, че обществото трябва да се поправи. Явява се въпрос: кой кого ще поправи... гдето е обществото, там го води водача обществен със своя факел. Кой ще поправи обществото, кой ще поправи водача? Всички признават, че пътя, по който сега се върви е трънлив - не само трънлив, но и с наклон надолу, който все повече и повече се усилва и се обръща на сипей, гдето само една силна мощна ръка, една твърда воля, която да бъде рожба на един светъл мъдър ум, пропит със знания на разум свише и на едно благородно сърце чисто от корист и силно за самопожертвувание за общо благо, биха могли да спрат катастрофалното падение, към дъното на пропастта, към долината на смъртта. Смърт!... Да, тя е нарамила своята "коса", своето оръжие и за коситба се готви, защото времето е дошло, а "обществото" спи и ще бъде изненадано в своя сън, с привидно спокойствие в обятията на Морфея, всъщност с нощни видения на неспокойствия, виждайки движущите се призраци на катастрофи икономически, финансови, политически, просветни, природни, атмосферни бури и др. И стряска се спящия, отваря очи, за да види, че "косата на смъртта" се е спряла до неговата шия... но късно е вече да противодействува... и отлетява си във вечността, както са отлетяли цели народи, общества, великани на злото и само историята ни напомня за тяхното някогашно "минало величие", а сега вече смъртни и в забвения, а са останали да живеят само гениите на доброто, творците на общото благо, жертва на безкористната Божествена Любов... техния Дух само витае над човечеството и го зове към неизчерпаемия извор на живота на безсмъртието.