Jump to content

Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ


Recommended Posts

Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Дългогодишен ръководител

на Бургаското Братство

Спомени и опитности преди Първата световна война,

а също така и след нея.

Тези са записани, а има и други,

които не са записани

Бургас, 1974 г.

Машинописен текст

Опитностите, които описвам, са проверени лично от мене в продължение на 52 години - начиная от 1908 г. до 1961 г. Описвам това, което съм видял и опитал - по желанието на моите приятели, да им оставя личен опис.
Започнах описанието на опитностите през януари 1961 г. - Бургас.
Бях на 19 години, когато започнах да виждам непознати за мене неща, за които нито бях слушал от някой човек, нито бях чел в някоя книга.
Забелязах, че от страни на очите ми и отпред, над главата ми се спущаха кълба. От начало бяха тъмни и с всеки изминат ден ставаха все по-светли и се спускаха по-близо, без да се изгубват нито през деня, нито през нощта. Забелязах, че когато съм гладен, светлината е по-чиста и по-близко се виждат, а когато се нахранех, кълбата се замъгляваха и отдалечаваха от мене. Това беше в продължение на лятото на 1908 г. Аз изпитвах голяма радост като гледах тези неземни неща, които не се изгубваха от очите ми и все по-красиви и по-светли ставаха, особено когато бивах гладен. С време започна да се образува около мене светла мрежа с различни очертания - като тантела, кардела и др.
Образуваха се така: отначало - топка, после тя издава клончета, а по-после се образуваха и други форми, които тук ще покажа някои от тях:
Izgr_25_13.jpg

Трябва да кажа, че тези светли фигури започнах да виждам след като почнах да вярвам и да се моля със сълзи на очи Бог да ме приеме в Своето Царство.
Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до Рилския манастир, без да ям хляб. Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна. Почнаха да се явяват и други форми по целия път. Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях.
ПЪРВИ сън
През нощта ми се яви насън свети Иван Рилски и ми каза, че за известно време ще стоя на това положение и след това ще отивам все по- нагоре и нагоре.
И наистина, в продължение на 10 години останах на това положение През този период служих 33 месеца войник, 10 месеца Балканска война, 3 години Първата Световна война. През тези 10 години светлината не се изгуби нито денем, нито нощем. Със затворени и с отворени очи, винаги я виждах, в най-разнообразни форми. Но трябва все пак да кажа, че светлината на тези форми не беше тъй честа и светла както беше през пътуването ми до Монастира.
В този период от 10 години имах много ясни сънища и ми откриваха бъдещето. За тях ще пиша по-нататък. През тези 10 години аз все още бях месоядец.
ВТОРИЯТ
забележителен сън, който видях около 3 месеца след моето духовно пробуждане беше:
"Намирам се на небето пред Божия съд. Държа Новият завет в ръце. а на тялото ми сърчена, жълта, свещеническа одежда. Изпитваха ме дали съм изпълнил всички правила на Новия завет. Като си помислих, че не съм още изпълнил всичко, което се е изисквало, дойде ми страх, че не ще мога да се оправдая през Бога.
Тогава чувам гласът на Бога Отца да казва на Христа защо ме е представил неприготвен още на съда.
В същият момент дойде вихрушка и ме вдигна от мястото ми. Отнесе ме далеч от Съдът. Видях да се отваря на небето една шахта, подобна на минна галерия. Почнах да слизам по въздуха надолу до към следата на шахтата. Тогава аз изчезнах като форма и се превърнах на светъл, бях облак. Като слязох на дъното на шахтата, видях голямо, огнено езеро, пълно с голи хора. Едни бяха до гуша в него, други бяха до гърдите, а други до колената си, но всички бяха неподвижни в езерото като че ли замръзнали в тази каша. Аз бях във въздуха, в белия облак и като видях този ужас, в който хората там живеят, вдигнах се като орел от това място и излязох моментално. Намерих се пак на небето при шахтата, отгдето бях слязъл. При входа на шахтата стоеше Христос и с усмивка ме запита:
 
- Как е живота там долу?
 
- Господи, ужасен е - отговорих Му аз.
 
- Ами ти да си там, можеш ли да изтърпиш? - запита ме Той.
 
- Не мога изтърпя - отвърнах Му аз. А Той ми каза:
 
- Ще изтърпиш!"
 
Този е вторият важен сън, който сънувах след завръщането ми от екскурзията ми, която направих пешком до Рилския манастир и обратно през София, Казанлъшката долина до Бургас. Екскурзията ми трая 1 месец. В манастира престоях един ден. В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех.
Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя.
Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът. Жълтата сърмена одежда представлявала душата на ученика, която трябва да придобие търпение в материалния свят, без да заробва от него. Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята. Но все пак биволът и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат. Приличат на парализирания човек, който сам не може да се премести от едно място на друго, а трябва друг да го премести.
Велики добродетели са нужни на човека, велик идеал за вечен, безсмъртен живот, които да освободят човека от робството на низшето съзнание, което е владяло човека хиляди, милиони години и го е правел послушен роб на всички животински страсти, инстинкти. Изисква се усилена работа над себе си, за да може човек да се издигне над калта на удоволствието, на неразумните навици, за да може Голготата му да се облича с дрехата на добрите човешки качества.
За съществата с пробудено съзнание всичко е открито като бял ден - няма нещо, което може да се скрие. Лошите черти и на добрият и на лошият човек се виждат. Доброто в лошият човек е записано със светли краски и лошото на добрият човек е записано в него с тъмни и кални петна. За да ги очисти, трябва усилено да се стреми към великия идеал - чист и свят живот. Трябва да изкорени всички пороци, като се въздържа от всякакви егоистични навици. Това може да постигне само човека на Новото Учение на Светлината, което го е озарило и го напътва към съвършенството, към нравственото и морално издигане. Да се освободи от обикновеното съзнание на егоиста, на религиозната фанатичност и от материализма. Науката за душата не се намира нито в църкви, нито в университети - тя се придобива с усилено въздържание по отношение на злото и постоянство във всички добродетели. Добродетелите са светлината на душата. Човек без добродетели е слепец за Реалното, той е инвалид.
ТРЕТО
забележително съновидение:
"Слезе при мене ангел в гълъбов цвят. Носеше в ръце светло синя мантия с жълти звезди по нея, която подаде на мен. Аз я взех и си завих тялото с нея. Много се зарадвах на хубавата си дреха. Както бях с дрехата облечен, прегръщах ангела и му казвах: "О, хубавата ми дреха, о хубавият ми ангел!" Но ангелът стоеше във въздуха, а аз почнах ту да лягам на земята с дрехата си, ту се изправях на краката си да прегръщам ангела, но Той никаква дума не ми казваше. Само ми се радваше, като ме оставяше да разгадавам значението на дрехата."
ЧЕТВЪРТО забележително съновидение:
"Вървях по черен, много кален път. Мъчно се движех по него. На едно място като полянка спрях да си отдъхна малко. Забелязах, че от въздуха слезе пред мене човек висок и много силен, като исполин. Със сиво облекло и сабя от страната на бедрото. Той тръгна с мене по калния път. Както вървяхме, аз го запитах: "Как се казвате вие?" - "Аз се казвам Михаил" - отговори ми той.
Пред него аз бях като малко момченце, на няколко години само, а той великан като Голията. Той ми каза да се кача на гърба му както дете което майка му го носи. Той се наведе и аз се качих на гърба му. Като ме носеше, аз казах на себе си: "Колко мъчнотии понасят ангелите за нас да ни пренасят през калните пътища.
Като ме пренесе през калния път, аз слязох от гърба му и той стана невидим за мене."
Но и досега като си спомня за всички изпитания, които съм имал в живота си, все този Великан ме е изнасял на гърба си. До запознаването ми с Учителя, Той ми беше Ръководител и избавител.
ПЕТО забележително съновидение:
През войната 1915-1916 г., бяхме в Скопие на почивка. През това време имах възможност да се запозная с ученици от Бялото Братство. Те ми дадоха адреса на Учителя. След като отидохме пак на фронта, имах това съновидение за Учителя, Когото не бях виждал дори на снимка. Нито пък някой бе ми казвал за Него, че е голям човек.
Сънувах, че "отивам при един човек да си искам свободен билет за пътуване. Само той раздавал тези свободни билети. Влизам в малка стая, всред която имаше малка маса, покрита с бяла покривка. Един човек седеше на стол пред масата. Като ме видя, Той стана от стола радостен и ме запита: "Дали има други хора от нашия край, които да се подвизават по този път, по който й аз вървя?" Аз му казах, че има една малка група, за която съм чувал. Не ги знаех колко са, но има. Той се обърна да отиде в другата стая, но когато тръгна, аз видях около цялото му тяло един бял облак от светлина, който го окръжаваше."
Като се събудих, изпитвах голяма радост, че съм имал среща с необикновен човек!
Когато си взех отпуска от фронта за България, отидох да търся Учителя. Похлопах на портите на улицата и номера, които вече знаех от приятели. Учителя ме посрещна весело и аз видях същата стая, масата с бялата покривка и Той ми зададе същите въпроси, които ми беше задал в съня. Тогава Той отиде в другата стая и оттам забелязах, че излизаше бяла светлина като душ от баня. На мене ми ставаше леко и приятно, като че се намирам в баня. Като си спомних с какъв човек имам работа, не можех да се нарадвам на хубавата среща и предсказателния сън, който се повтори и в действителността, без никакво изменение - 1917 г.
ШЕСТО важно съновидение:
"Виждам група жени и един мъж, че идват към мене, за да се запозная с тях. Като наближиха към мене, те се спряха на едно разстояние около десетина метра, радостни и весели.
Забелязах, че лицата им бяха все на млади жени, само една по- възрастна вървеше пред тях на около пет крачки. Мъжът също беше по-възрастен. Но най-забележителното, което видях, беше това, че над групата имаше един златист облак светлина. На всеки около главата имаше жълт ореол от светлина. На възрастната жена, която предвождаше групата, венецът на главата й беше по-голям от тези на другите жени. На мъжът светлината стигаше до пояса - във вид на ореол."
 
Като се върнах в отпуск от фронта, нашите хора ми казаха, че им дохождали гости от едно съседно село, група жени и един мъж. Били много радостни и весели. Аз отидох в това село и видях жените и мъжът, който беше ръководител на Братството. Тогава се свързахме завинаги с тези светли души. Повечето от тях вече се преселиха в другият свят, но светлият им образ ще остане вечно в съзнанието ми.
СЕДМО важно съновидение:
 
"Виждам, че нашите войски отстъпили от фронта, който държаха около три години на позициите в Македония и отстъпват панически без порядък. Мене ме нямало на фронта, бил съм някъде в тила, далеч от фронта и аз отивам да посрещам нашите войници, които бягат от фронта."
 
Тези картини ми се явяваха и по-рано, в началото на настъплението ни в Сърбия и Македония, но тази последната картина беше много ясна.
Освен това, често пъти сънувах местности и лица с които се срещах после в будно състояние.
А също така ми се откриваха на сън почти всички важни моменти през войната. След последното съновидение, казах на войниците: "Ще бягаме. Ще има грозен бяг! От фронта ще бягаме!"
Но точно по кое време, не знаех. Някой бе занесъл моите изказвания на командира на ротата ни, капитан Юрдан Пашов. Той ме повика и ме попита:
 
- Верно ли е, че си говорил, че ще бягаме от тука?
 
- Верно е - отговорих му аз, че съм говорил, че ще бягаме от фронта, но не ми е известно кога ще бъде това.
 
- Макар и така да е - каза ми той, недей говори между войниците, защото те се плашат от това.
 
В 1918 г., през лятото, пред отстъплението, мене ме изпратиха по служебна работа да следвам курсове по германско пионерно дело в гр. Враня - Сърбия. Там бяхме около 20 деня и в това време стана разбиване на фронта и ние прекратихме курса и отидохме да посрещаме неприятеля и влязохме в боя с неприятелските войски и оттам отстъпихме и ние както и другите части и войната свърши с паническо отстъпление точно така, както го бях сънувал по-рано.
ОСМИ важен сън:
"Сънувам, че нощно време сме на молитва с една група от Братството в една гора - там, където се събирахме след 1918 г. в продължение на няколко години в неделните дни с братята и сестрите от три села преди жътва.
През времето, когато бяхме събрани за молитва, виждам: на север: от нас една голяма светлина, подобна на прожектор, която се движеше бързо към групата. Като се приближи групата и аз леко се приближавам- към светлината да видя какво е това светло кълбо. Тогава видях в него; един голям светъл ангел, който с голяма бързина замина пред мене. Аз му извиках със силен глас: "Ангеле Господен, благослови ме!" Той се обърна на запад към мене с вдигната ръка и каза: "Бъди благословен!" И тръгна към мене като държеше копие в ръцете си. Като допре копието до: пъпа ми, рече: "Какви са тези тъмни петна тука?" Аз погледнах и видях, тялото ми беше светло до пояса ми, но тъкмо на слънчевия възел имаше едно петно с тъмни петна по него. Аз рекох на ангела, че като всеки човек имам още известни полови слабости, като му внуших, че за напред ще поправя тези погрешки, като заживеем чист и свят живот с жена ми. Тогава Той дръпна копието си от мене. Аз го гледах дълго време колко светъл беше той, без никакво петно по тялото си. Цялото му тяло светеше с чисто златист цвят.
После той се обърна на запад - Учителя стоеше на едно разстояние около сто метра от нас и наблюдаваше срещата ми с ангела. Ангелът пусна една стрела към Учителя и тя се заби между чатала на Учителя и Той трепна от нея, но после падна на земята и като въртележка се въртеше под Учителя."
После разбрах, че Учителя бе приел Него да стрелят заради моят недъг, приел бе страданието, за да ме освободи от сладострастието, което ми пречеше в духовният ми живот.
Ангелите ни възпитават да бъдем целомъдрени като тях, без никакви своенравия и изопачения, нечист живот в каквато и да е маска - форма: дисхармонията да се премахне абсолютно от нас.
ДЕВЕТО важно съновидение:
"Намирам се в една колиба. В това време идва при мен Учителя и застава при огнището. Аз отивам при Него. Той ми казва: "Сега ще ти покажа разликата между астралното тяло и духовното." Астралното ми тяло беше като един напластен облак, в който преобладаваха разни петна, но не прозрачни и белезникави. После стана едно раздвижване като вентилатор и облака се разредяваше и избистряше и преобладаваше вече жълт цвят.
Учителят ми каза: "Това е духовното ти тяло." Тогава забелязах какъв е цветът и красотата на духовното ми тяло. Като тръгнах да отивам към кревата, гдето спях, гледам тялото си на кревата, и като приближих тялото си, то трепна, като кога се опари нещо. Това ме накара да разбера, че аз съм бил вън от тялото си и съм видял душата си как се отделя и влиза в тялото."
ДЕСЕТА опитност:
"Виждам се в една стая сам и то във въздуха. В стаята душата ми свети като електрическа крушка с чиста жълта светлина - прозрачна. Виждат се всички части на тялото ми: глава, ръце, очи, уши, лице - прозрачно - нозе и се държи душата за тялото с една нишка сребърна,
подобна на кабела на крушката. Като се движех по въздуха из стаята с голяма лекота и радост, виждам тялото си на земята да лежи и цялата стая осветена от душата. Като почнах да слизам от въздуха към тялото си, светлината в стаята почна да намалява, както кога се намалява фитила на лампата. Като слизах по жицата, която държеше тялото и душата, в смисъл, свързваше ги, и стигнах до сами тялото си, светлината угасна, а тялото се стресна и всичко се изгуби."
Това не бе сън, не бе и съновидение, а реална опитност да се види как душата е свързана с тялото.
ЕДИНАДЕСЕТА опитност:
Една сутрин, като се събудих от сън, виждам една синя завеса се разтваря на запад, подобно на завеса в театър. Отведнъж се намерих в една западна държава, в Австрия, в графски дворец. Като влизам в двореца, в градината ме посреща мома - двадесетгодишна, поздрави ме и каза: "Знаеш ли, че в миналият си живот ти си бил тази мома?" Аз я погледнах и видях, че прилича по всичко на мене. Тя продължи да разправя, че съм живял в този дворец като в затвор, че моите родители не обръщали никакво внимание на моите духовни идеи и точно на 22-та си годишна възраст съм си заминал за другия свят с болка на душата от туберкулоза. За добрите хора нямало място на Земята да се развиват духoвнo при тези условия - на материални удобства. Затова сега съм пожелал да се родя в бедно семейство и в мъжко тяло да изпълня това мое желание за духовен подвиг.
 
След това се обръщам на изток. Пак тази синя завеса се отваря и аз веднага, като на кино се намирам в Индия, в една местност - на север равна, на юг - ниска гора, в едно малко село, във времето на Кришна.
Отивам на една поляна, на която играем гимнастика. Като стоях там, дойде и Питагор, и той бил от това село, и почнахме да правим кръгообразни движения по кръга, като желаехме, движейки се по земята, да се издигнем и във въздуха. Обаче, не можахме да се издигнем и летим.
И тъкмо си казвах: "Ех, да е сега тук Учителя, Той ще ни покаже как можем да летим." И веднага Учителя дойде при нас и направи няколко кръга във въздуха и ние се радвахме, че можахме да видим това, което ние не можахме да сторим. Учителя тогава е бил Кришна и ние Негови ученици.
Всичко това ставаше в будно състояние. После завесата се спусна и всичко изчезна. Видях се при тялото си сам.
ДВАНАДЕСЕТА опитност:
"Пътувам по едно шосе от запад към изток като войник и бързам да стигна някои каруци да си дам раницата, за да ми олекне пътуването.
Както вървях, видях един старец с бяла брада и с торбичка, пълна със златни монети. Като ме видя, той каза: "Зная аз къде отиваш ти, искаше да си качиш раницата на каруците!" Като чух тези думи на стареца, разбрах, че този човек е пророк и го запитах: "Как се казвате?" Той ми каза: "Аз се казвам дядо Иван." Тръгнахме с него по едно стъклено езеро и ходехме по езерото като по лед, но стъкло, твърдо и прозрачно. Аз запитах старее за светлината, която виждам от дълго време, какво значение има тя каза: "Това е злато." После го запитах за моята годеница, дали ще въ: = в моят път. Той каза: "Аз като отида във вашето село и раздрънкам звонкови златни, не само тя, но и всички ще дойдат!"
 
Аз казах на Учителя тази опитност и Той ми каза, че златото представлявало Божествената Мъдрост, която чрез вас привлича всичко. Аз разбрах кой е дядо Иван и каква връзка имаме с него от миналия живот. Езерото показва миналия живот в небето и на Земята във време на първия
;
век на Християнството.
 
ТРИНАДЕСЕТА опитност:
 
"Намирам се в Бургас при Градската градина край морето на изток В това време се чуваше на юг, отвъд морето, стрелба на оръдия, които обстрелваха градът. Хората се разбягаха на север от града. Куршумите на пушките бяха като игли. В тази паника, която беше настанала, в градът почнаха да се виждат войници, които дошли да пленяват роби Но войниците бяха с офицерски бели дрехи, високи и снажни, около два метра, с женски красиви лица като моми, но със строго изражение. Всички си приличаха по лицата, като да са родни братя. На възраст бяха З0 годишни. Всеки войник вземаше по един пленник. При мене дойде един от тях и насочи пистолета си към гърдите ми и два пъти цъкна, но пистолета му не хвана и ми каза: "На нас ни е заповядано така: На когото пистолета не хване два пъти, ние го вземаме за слуга." Като ни събраха всички пленници на едно място, оставиха ни сами, без охрана и всички войници отидоха на събрание. После, като дойдоха, всеки войник вземаше своя си пленник. Аз забелязах, че всички пленници бяха с черни лица и брадички като на козел. Само аз бях с бяло лице и без брадичка. И когато войникът викаше своя пленник да дойде при него, той го хващаше за брадичката и го теглеше към себе си. Тогава пленника целуваше войника по устата и войника целуваше своя слуга. Но забелязах, че на пленниците не им беше приятно да ги хващат за брадите и да ги приближават към себе си. Понеже аз нямах брада, моят войник ме прегръщаше и аз го целувах право по устата и той после ме целуваше и усещах една голяма приятност от прегръдката и целувката на своят господар. Аз бях красиво и младо момче, около 20 годишен и приличах по красота на своят господар, само че по-слаб и по-млад от него."
Това беше видението, което видях, но не разбирах значението му. След дълги години като размишлявах върху скритата част на видението, даде ми се да разбера вътрешният смисъл на видението. На слугите не им било приятно да ги теглят за брадите - до това време нямаше открита Окултна школа. Учителят държеше общи беседи. С идването на Белите братя в България се откри школата за Общия и Специалния (Младежки клас) -1 922 г. Всеки бял брат се вселяваше в някой ученик и го ръководеше по законите на природата.
 
Има два метода за възпитание на учениците: или чрез страдания за неизпълнение на законите на природата, или чрез доброволно самоотричане от егоизма и чрез самообладание да се подчини нисшата природа. Черните лица и брадичките показвали изопачени чувства и своенравни постъпки, които Белите братя чрез страданията ще изправят и приближат към себе си душите, за да приемат любовта и да им предадат Божията любов чрез сладките слова. А понеже мене ме изпитваха чрез пистолета, който не хвана два пъти, показвало, че моето сърце и ум са съгласни с идеите и законите на природата, затова имам бяло лице и неупорита воля срещу методите на Бялото Братство. Затова ме пращаше моят господар, като със радост ми предаваше любовта си и аз с радост я приемах и му благодарях за всичко.
 
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА опитност:
 
Майка ми живееше в село Ичера, а ние в Бургас. За издръжката на майка ми, се грижех аз. Тя живееше в нейна къща с братовата ми жена, която беше вдовица и се издържаше с пенсията на брата ми. Напоследък с майка ми нямаха добри отношения и майка ми повече имаше връзка с двете си дъщери, а в домът си биваше повече самичка. На възраст беше около 80 годишна и от време на време имаше силно сърцебиене и хълцане. Хълцането го имаше от много години, но когато се притесняваше за нещо, болестта се усилваше.
 
Известно време преди да заболее тежко, аз често пъти сънувах, че майка ми станала млада, около 20 годишна и е облечена в гълъбов костюм. Така млада, аз не я знаех, тъй като съм най-малкият й син. Бяхме шест деца. Преди мен двама братя и три сестри.
 
Една нощ сънувам, че "двама лекари с бели мантии дойдоха при мене и ми казаха: "В неделя да бъдеш в Ичера, защото майка ти ще си замине."
 
На сутринта казах на жена ми този сън, като й споменах, че днес очаквам писмо от майка ми и отидох на работа. Вечерта, като се връщам, намирам писмото от майка ми, че е тежко болна и ме вика при нея да отида в с. Ичера. В неделя аз отидох, тъй както ми бяха казали в съня. Тези лекари бяха Учителят и Пеню Киров от Бургас.
 
В неделя вечер майка ми сънувала, че "дошла една мома при нея, и като се събудила, момата се въртяла още около нея."
 
Аз разбрах каква е тази мома: тя е душата й, която аз по-рано бях сънувал, облечена в гълъбов костюм, но нищо не й казах за това, което ми беше известено за нея.
 
В понеделник сутринта правихме закуска и тя не изглеждаше така тежко болна и още повече за заминаване. Затова сестра ми и братовата ми жена - буля ми, ме посъветваха да пазя майка ми, а те отидоха да копаят.
 
Майка ми каза, че днес много й се спи, и аз й рекох да спи. Като се събуди, каза ми, че дошло едно момиче при нея и с ножици отрязало коланчето от престилката й и пак го залепило. След това майка ми каза: "Ще става с мене нещо днеска." След известно време пак заспа. И като спеше, аз забелязах, че дишането й се усилва все по-често и по-често така, без да се събуди от сън и без да извика, спря дишанието й - и почина в понеделник.
ПЕТНАДЕСЕТО видение през 1929 г.
Сънувам, че "Учителя ще прави събор на морския бряг, около Бургас. Всички членове на Братството са се събрали на едно място, от което вижда изгряването на слънцето от морето.
Всички бяхме наредени по особен начин, не както по-рано през време на съборите, които ставаха в Търново и в София - построени само в няколко редици без интервали помежду редиците. Този път бяхме наредени следният начин: най-напред беше една група от 7 човека в кръг. В средата на кръга беше Учителя. Имаше интервал от кръгът до първите редици около 10 м. разстояние. След първите редици имаше същият интервал до вторите редици, и зад тях същият интервал до третите редици. В това положение всички чакахме изгрева на слънцето от морето - такъв изггрев който не сме виждали до сега.
Времето беше ясно, хубаво, тихо.
Преди да изгрее слънцето, появиха се две дъги на небето. И в двете дъги имаше същества във всичките им цветове.
В по-отдалечената дъга на съществата се виждаха само главите им, а в по-близката дъга до слънцето, на която цветовете бяха ярки, съществата се виждаха до гърдите им и с бели криле.
А когато изгря слънцето, в диска на слънцето имаше същества, които се виждаха цели, светлинни. Аз забелязах, че както бяха построени на земята, така се виждаха и във въздуха - телата им долу, а душите им горе В първият кръг, в който беше и Учителя, всички бяха облечени в дълги светли, бели мантии и на челата им и на гърдите им по едно слънце като прожектор, което осветляваше всичко наоколо. Само на Учителя мантията беше чисто бяла, а на братята - кремава.
И от първите редици имаха по две слънца - едно на челото и едно на гърдите. Имаха бели крила до кръста си, а надолу от корема бяха забулени с облак. Всички изглеждаха на по 30 годишна възраст.
Вторите редици, които бяха във втората дъга горе, а телата им долу, имаха по едно слънце на челото си, но по-малко от това на първите редици. Гърдите им и нозете им обвити в облак, но бяха весели, радостни А на третите редици, които бяха най-назад от третият интервал, те бяха отчаяни и недоволни от положението си.
Каза ми се, че това е положението на Братството до тази 1929 г. Но това положение се изменя. Ако от най-задните редици проявят добродетелите на съществата от духовния свят, на светиите, ще изгрее светлото слънце на челото им и ще живеят в Нирвана. И ако светията прояви качествата на ангелите, ще изгрее още едно слънце на гърдите му и ще има криле да лети във висшите мирове. И, ако ангелът прояви Божията любов, да живее целомъдрено, и той ще облече бялата одежда на Божественият свят. И обратно, който наруши целомъдрието, от първият кръг минава назад, и от вторите може да мине в третите, даже в най-задните, които нямат никаква светлина и живеят без добродетели.
225]Радостно беше, че много малко бяха тези, които нямаха светлина. Те са влезли в Братството от любопитство, без да правят усилие да живеят по неговите принципи."
 
Всички тези кръгове представяха Братството до 1929 г.
 
Казах на Учителя това видение и Той потвърди, че е така.
 
После говорих в салона на Изгрева върху това видение. След това се изреждаха да ме питат: "Аз от кои съм?" Но на някои не ми се даваше да кажа от кои са, защото постоянно става разместване от една група в друга. Така че не е лесно да се определи кой къде е в даден момент. Това зависи от усилието, което прави човек и от леността, която допуска в себе си. Усилието повишава човека - съществата, а леността ги понижава.
 
Най-задните проявяват по-малко усилие във въздържание, в желание да се освободят от егоизма и затова се лишават от светлината. Те лесно се подават на леността, която носи всички отрицателни прояви.
 
И обратно, по-напредналите, по-лесно се подават на приложението и по- малко на леността. А най-напредналите рядко се подават на егоизма и леността, а повече на усърдието и самоотричането и затова са най-светли. Само Учителят не се мени и променя. Той запазва завинаги абсолютната хармония на Духа и затова Неговата аура е диамантовият цвят.
 
Всички тези кръгове - редици показваха състоянието на Братството през 1929 г., когато беше в своят голям възход, който може би продължи още от години.
Но сега вече е друго. Повечето са регресирали назад и малко са се задържали на поста си. Много са си заминали горе. Сега има условия за прогрес и заместване овакантените постове от първият кръг, от първите редици.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...