Jump to content

1923_06_17 Имаше двама синове


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Надка Иванова

От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.)

Издание - София, 1949.

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето.

От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.)

Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VII

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Имаше двама синове

Някой си человек имаше двама синове. И дойде при първия и му рече: „Синко, иди днес, работи на лозето ми“. (Матей 21:28)

„Някой си человек имаше двама синове.“ Числото две само по себе си не е интересно, но може да стане такова. – Кога? – Когато стане положително или отрицателно по количество и качество, по съдържание и смисъл, по живот и по смърт. Ако кажа двеста хиляди златни монети, два милиона добре въоръжени войници, два милиона волта електрическа енергия, това е положителната страна на числото две. Обаче ако кажа, че двеста хиляди души умрели, две хиляди крави продадени за клане, това е отрицателната страна на числото две.

Бащата казва на единия си син: „Синко, иди днес, работи на лозето ми“. Синът обещал да отиде на лозето, но не отишъл. Има хора, които дават много обещания, но нищо не изпълняват. Ако са ученици, от тях очакват много, но нищо не излиза. Други нищо не обещават, но в края на краищата от тях излиза нещо. Който много обещава, много се насърчава, но в края на живота си вижда, че нищо не е направил. Какво ще кажете за богатия, който цял живот събира пари, а стомахът му е разстроен и се храни само с овесена чорба. Природата затворила стомаха му, нищо не може да яде. Дворът му е пълен с кокошки и патици, касата му – с пари, а той само гледа и пие овесената чорбица. Какво предпочитате: да имате хиляда милиарда лева и да се храните само с овесена чорба, или да имате здрав стомах, с който да опитвате благата на живота? Всички хора са дошли до едно лъжливо, криво схващане за живота, за което са отговорни. Колкото и да поддържате заблуждението си, ще се натъкнете на един велик закон в себе си, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека. Той показва кое е истинно и кое не. Този закон има много имена. Аз го наричам „закон за определяне на нещата“. Според мене природата в своята целокупност е разумна. Във всички свои прояви тя е абсолютно разумна. Ако извадя с дилафа един разгорещен въглен и го туря в огнището, дървата непременно ще се запалят. Въгленът и дилафът не знаят какво мисля аз, но зад тях стои една разумна ръка, която ги управлява. И зад оръдията, които действат на километри, се крие разумна сила – човешката ръка. Тя пък се направлява от човешкия ум. Оръдието и снарядите не са разумни, но разумна сила ги управлява. Следователно зад всяко явление, каквото и да е то, се крие разумна сила. Тя го направлява. Като изучават природата, едни хора дохождат до заключението, че всичко е случайно, че съществува съвпадение между явленията и фактите. Те отричат всякаква закономерност в природата. Други поддържат обратното. Те казват, че между явленията в природата съществува известна закономерност, че нищо не е случайно. Това може да се провери и ще се види, че зад всяка мисъл, чувство и постъпка стои разумна сила.

„Дойде при първия си син и му рече: „Синко, иди днес, работи на лозето ми“. А той отговори и рече: „Не ща“, а после разкая се и отиде.“ Каква е причината, че този, който се отказа да изпълни волята на баща си, после се разкая и я изпълни? „Дойде и при втория син и рече на него същото. И той му отговори: „Ще отида“ и не отиде.“ Коя е причината, дето вторият син обеща да изпълни волята на баща си, но не я изпълни? И за едното, и за другото си има причина. Задача на всички ни е да определим нещата не механически, а от научно гледище. За това се иска външен и вътрешен опит. Каквато философия, каквито идеи да имаме, без опит нищо не се постига. Важно е човек да си отговори: има ли ум, сърце и воля; има ли душа и дух, с които може да работи? Мнозина отричат съществуването на душата. И това е добре. Но никой не може да отрече съществуването на сърцето, понеже чувства болки. Дойдем ли до ума, всеки приема, че има ум. Ако го отрече, трябва да признае, че е безумен. Значи въпросът за съществуването на душата и духа е проблематичен. Той може да се разреши по закона за вероятностите. Той е философски въпрос, с който учените от хиляди години се занимават. Коя е причината, дето вторият син, след като обещал на баща си да отиде на лозето, не отишъл? Има религиозни хора – свещеници, проповедници, които с десетки години са проповядвали Словото Божие, водили са добър живот и в един ден се отказват от убежденията си, изопачават живота си. И обратното се случва. Някои с години водят лош живот, но един ден става преврат в живота им и те тръгват в правия път. Има богати хора, които от висотата на своето положение постепенно слизат до дъното на живота. Те са започнали добре, а свършват зле. Други излизат от дъното на живота, от ниските полета и стигат най-високото положение, заемат първото място. Мнозина поддържат идеята, че за да се повдигне човек, трябва да има условия. Това са условия на живата, разумна природа, т.е. Божествени условия. Те се отнасят към всички хора. В живота има изкуствени условия – на бедните и богатите. Те са създадени от хората, затова водят другите към заблуждение. Например богатският син, който се уповава на парите на баща си, не иска да учи. Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо? – Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят. Там тя е принцип, неразделен от Бога. Това може да се докаже на опит. В човешката душа са вложени ред качества и сили, както и известни дарби и способности, които всякога може да прояви. Само така ще се разбере нейното предназначение. Душата всеки момент може да свърши своята работа, а може и да се откаже от нея и да свърши точно противоположното.

Синът, който първо обещал да работи на лозето, обичал себе си повече от баща си, затова се оженил и се отказал да му служи. Той си казал: „Толкова години служа на баща си, нищо не спечелих. Ще се оженя, ще работя за себе си, ще си поживея малко“. Обаче един ден жена му го изпъжда и той, разочарован от живота, казва: „Ще отида пак при баща си, ще поработя на неговата нива, дано изкарам поне хляба си“. Това е външната страна на въпроса. Като се дойде до вътрешната страна, там въпросът е другояче поставен. Там всеки казва: „За да живее добре, човек трябва да има религия“. Ако иска да живее добре на земята, той може и без религия. Нима животните имат религия? Рибите, птиците, имат ли религия? Млекопитаещите имат ли религия? Въпреки това някои животни, например птиците, живеят добре на земята. Знаете ли какъв е животът на птиците? Живели ли сте между рибите, да знаете какви са отношенията помежду им? Животът на рибите е цял ад. Големите риби гълтат малките; малките гълтат по-дребните от тях. Животът на рибите е живот на самоизтребване. Според Дарвиновата теория птиците са произлезли от рибите. Можете да си представите през какъв ад са минали рибите, докато се превърнат в птици. Те си знаят как са превърнали перките си в крила и как са се освободили от ограничителните условия на водата. На същото основание и хората се развиват по закона на необходимостта. Поради голямото зло, което ги притиска, те вървят напред, растат и се развиват. Хората се трудят да забогатеят не от любов към труда, а да осигурят жена си, децата си. Страхът още действа на хората. Те не са дошли до съзнанието да служат на Бога. Вие, които проповядвате за Бога, свързани ли сте с Него? Като говоря така, аз не ви упреквам, но казвам: Щом говоря за слънцето, аз трябва да имам връзка със светлината. – Тогава как да се свържем с Бога, как да отидем при Него? – Има условия, при които човек може да отиде при Бога; има условия, при които отиването при Бога е невъзможно. Представи си, че живееш в стая от стъкло, херметически затворена. Ти си лишен от въздух, от вода. Те са живи елементи, хлопат на вратата ти, но не могат да влязат. Казваш: „Искам да ви отворя, но не мога, херметически съм затворен“. Само светлината има достъп при тебе. Защо въздухът и водата не могат да влязат при тебе, а само светлината? Що е светлината? – Тя е емблема на великата, възвишената човешка мисъл. Следователно само възвишеното, благородното, чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне в светлина. И ние също трябва да станем светлина. Който не може да отиде при Бога, той е направен от вода и въздух. Щом може да отиде при Бога, той е направен от светлина.

Когато Христос казва, че по-лесно камила може да влезе в иглени уши, нежели богатият – в царството Божие, Той има предвид именно това: Само светлината може да влезе в Царството Божие. Докато имате сегашните тела, докато се храните със сегашните мисли и желания, по никой начин не можете да влезете в живота на безсмъртието, дето Бог живее. Сегашните хора имат странно понятие за живота след смъртта. Те мислят, че целият живот е съсредоточен към земята. Ако се разсъждава така и рибите могат да кажат, че животът е само във водата и вън от тяхната форма нищо друго не съществува. И те имат право да кажат, че техният живот е идеален. Нима птиците нямат право да кажат, че целият живот се крие в тяхната форма и тяхната среда? Нима млекопитаещите нямат право да кажат същото? По какво се отличава животът на млекопитаещите от човешкия? – Животните нямат училища, църкви, къщи и др. Нямат свещеници, проповедници, учители, но затова имат военачалници. По-големите заповядват на по-малките. Досега никой не се е домогвал до някаква писана история на животните. От гледище на животните те имат съвсем други обяснения. Как ще си обясните философията на живота на съвременните хора? Как се е създала тя? Как ще си обясните страданията на хората? – Ще кажете, че човек сам е причина за своите страдания. – Защо? – Задето коли и измъчва животните. Това е причинило човешкото падение. Човек се отклонил от своето първоначално състояние. Ще кажете, че Бог е наредил човек да яде месо и затова клането на кокошки, агънца, прасета е в реда на нещата. Днес е така, но в далечното минало не е било така. Има ред причини, които са изменили нещата. Нещо жестоко се е внесло в човешкия живот. Зад жестокото има нещо благородно и възвишено. Има закон, който бди за запазване хармонията в живота. Той следи не само за престъпленията на хората, но и на животните, които също се наказват за престъпленията.

В село Чакма, Варненско, пред кръчмата на един селянин имало голямо дърво, дето две лястовички си правели гнезда. Кръчмарят седял пред кръчмата и ги наблюдавал. Едната лястовичка, по-енергична и работна от другата, непрестанно отивала и се връщала със сламчици и кал в устата, с които правела гнездото си. Втората лястовичка се изхитрила и очаквала всичко наготово. Когато първата лястовичка отивала да събира материал за гнездото си, другата използвала готовия материал и правела своето гнездо. Първата лястовичка поглеждала към гнездото си, чудела се защо работата не върви. Цели две седмици работила и не могла да довърши гнездото си. Един ден, като се връщала с пълни уста, тя забелязала другата лястовичка в гнездото си, че краде кал и сламки. Тя се хвърлила върху нея и се започнала борба. В борбата и двете паднали на земята. В това време котката на кръчмаря, която отдавна ги дебнела, се спуснала върху тях и хванала едната. Кръчмарят се заинтересувал, искал да види коя от двете лястовички е пострадала. Крайно изненадан, той видял, че пострадалата лястовичка била крадецът.

Има един велик закон в природата, който бди над постъпките на всички хора. Никой няма да избегне този закон. Природата е разумна. Да мислите, че тя е лишена от разумност, това е заблуждение. Неразумни са хората, като мислят, че само простите търсят Бога и Го признават. Той отбелязва постъпките на хората, преценява ги и въздава всекиму заслуженото. Ще приведа още един пример за една случка през последната война на българите със сърбите. Тази случка ми разправи един познат офицер. Понеже сърбите го ранили, той бил принуден да отстъпи. Паднал на земята и очаквал помощ. Покрай него минали повече от 20 войници, но никой не му помогнал. Всички минавали, заминавали, без да дадат ухо на неговата молба. Най-после минал един непознат войник, на вид нехранимайко. Той не му внушавал никакво доверие. Въпреки това той решил да се обърне за помощ към него – от височината се задавали вече сърбите. Офицерът му казал: „Братко, помогни ми!“ Войникът се навел, вдигнал го, метнал го на гърба си и го понесъл. Както виждате, законът следи. Последният, в когото нямаш доверие, той проявява разумност. Бог в него му казва: „Дигни този човек, помогни му, той заслужава да живее“. Не мислете, че онзи, когото познавате и на когото разчитате, той може да ви помогне. Всъщност вие не знаете кой ще ви помогне. В сърцето на последния войник живее Бог. В него проговори Божественото. – „От този момент – каза офицерът – аз повярвах в Бога, Който може да помогне и да спаси човека и без приятели и познати. Аз уповавах на моите войници, вярвах, че те ще ми помогнат, всъщност излязох излъган. На помощ ми дойде един непознат войник, на вид нехранимайко – той ми помогна.“

Сега вие живеете на земята и едни разсъждават има ли бъдещ живот, или няма; има ли живот зад гроба, или няма. Други разсъждават върху въпроса какво обществено положение трябва да заемат, на какъв морал да служат и т.н. Според нас морал е всичко това, което е в съгласие с великата Божия воля. Моралът е един, общ за всички. Доброто трябва да бъде добро за всички. То не може да бъде добро само за едного. Същото се отнася и за религиите, за църквите. Влизате в една църква и чувате да се говори: „Тук е спасението на човека. Само тази църква може да ви спаси“. – Не е така. Всяка религия, всяка църква може да спасява, зависи от проповедника, както и от онзи, който слуша Словото. Като ученик ще напредваш, ако учителят ти е добър и ти учиш добре. Ако учителят е добър, а ученикът не учи, нищо не може да постигне. Бог е велик, всемъдър, всеблаг, но ако ти не изпълняваш Неговата воля, нищо не постигаш. Бог помага на онези, които вървят в правия път. – Защо съществува църквата? – За да ви научи да се молите. – Защо е създаден светът? – Да познаете Бога и Неговите велики дела.

Ще ви приведа един мит от времето на първата раса, която живяла на земята в далечното минало. Днес тази раса е известна под името Всемирно Бяло Братство. Белите братя, които я съставят, са завършили вече своето развитие. Те не са въображаеми, но реални, действителни лица. Те имат представители на земята и се отличават по това, че изпълняват волята на Бога и живеят според Неговите закони, т.е. според законите на живата, разумна природа. Те живеят и на високите, и на ниските места, между хората. Първият цар на Белите Братя се наричал Бентам Берухи. Той имал единствена дъщеря – Елита. Когато свършила своето образование, според обичая баща ѝ трябвало да даде на всички братя от царството си тържествено угощение за благодарност, че дъщеря му завършила с успех науките си. Бог изпратил от висшия свят трима ангели да донесат подарък на младата мома. Първият ангел, Амерфил, донесъл най-хубавия скъпоценен камък. Вторият ангел, Зуневил, ѝ подарил от най-хубавите плодове в света, а третият ангел, Табитуил, ѝ подарил прекрасен бял кон. Като видели красотата на Елита, и тримата ангели се влюбили в нея, но всеки криел любовта си дълбоко в себе си. Макар че завършили своята еволюция, ангелите се почудили на тази неземна красота и интелигентност. Всеки решил да остане по-дълго време на Земята. Първият ангел си казал: „Ще вляза в скъпоценния камък, та като го носи Елита, да усещам диханието ѝ“. Неговото решение се съобщило в ангелския свят. Амерфил влязъл в камъка, но се свързал със земята. Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече. Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи. Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя радост на прекрасната Елита. И неговата мисъл се отбелязала на небето. Влязъл той в семката, но се свързал със земята. Третият ангел си казал: „Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да чувствам нейното присъствие“.

Често хората се запитват коя е причината за тяхното нещастие. Не са изпълнили своите задължения. Някой е изпратен да работи за издигането на България. Той заема висок пост, става пръв министър, но забравя своето предназначение. Властта, славата, парите го заслепяват. Той казва: „Не мога ли и аз, като всички хора, да се осигуря?“ Мисълта му вече се отбелязва в другия свят и той се свързва със земята. Много изкушения има на земята, които ограничават, свързват човека. Ако ангелите, изпратени с мисия на земята, са се поддали на изкушението, колко повече се изкушават обикновените хора. Аз не говоря само за светските хора, но и за религиозните. И те се изкушават. Страшно е, когато един министър или управляващ стане причина за пропадането на хиляди хора. Защо този министър трябваше да се заслепи пред славата и парите? Не казвам, че парите са причина за нещастието на народа. С парите той може да повдигне своя народ. Ще кажете, че народът е богат. Предпочитам да бъде той беден и честен, отколкото богат и безчестен. Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината на дявола, а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола, заедно с човека“. Честен ли е този, който се ползва от добитъка и същевременно го коли? Честен търговец ли е този, който е спечелил богатството си от кожите на добитъка? Колко пъти той е ставал рано сутрин да оре и копае земята, да приложи своя труд? Той е спечелил благодарение на тия кожи. И след това ще каже, че работи и печели честно. Не, неговото богатство се гради върху страданието на тези животни. Виждали ли сте какви сълзи се леят от очите на нещастните животни? И те чувстват, но никой не влиза в положението им. Днес хората не разбират даже положението на другите хора. На какво се дължи това безсърдечие? – На безлюбието. Кой религиозен или светски човек е дал път на великата Божия Любов в своето сърце и душа? Достатъчно е само за момент да отвориш сърцето си за тази Любов, за да почувстваш страданието на всички живи същества. Само Любовта може да изправи погрешките на човека. Питам: Как ще се оправи светът? Как ще се подобри животът? – Чрез Любовта. Тя е метод, чрез който се разрешават всички противоречия. Аз не говоря за еротическата любов, от която страдат хората. Днес млади и стари не разбират Любовта. Старите казват, че любовта е за младите; младите пък не я разбират. Аз говоря за Любовта, която ражда живота. Това, което вие наричате любов, не е още Любов. Когато Любовта влезе в човека, тя внася в него разширение и мир, прави го здрав и силен. Който живее в Любовта, не може да боледува. Ето защо лекарите могат да лекуват всички болести чрез Любовта. Понеже безлюбието е причина за всички болести, затова Любовта ги лекува. Аз мога да направя точна статистика, за да докажа истинността на моите твърдения. Оженете най-здравата, най-красивата и благородна мома за човек, когото тя не обича, и вижте какво ще стане с нея след една–две години. Оженете най-силния, най-благородния момък за мома, която не обича, и в една–две години той ще слезе до дъното на живота. Въпреки това майките и бащите гледат да оженят дъщерите и синовете си за когото и да е, стига да е богат. Те казват: „Да я оженим, да мине по реда си“. – За кого? – За онзи, който не я обича. Не, великият Божествен закон казва на майката: „Ще ожениш дъщеря си за онзи, който я люби като тебе“. Нашият Баща, Когото ние днес отричаме, иде при нас и ни казва: „Живейте по закона на Любовта!“ Като слушат беседите ми, някои казват: „Отсега нататък ще живея по закона на Любовта. Няма да бия децата си, няма да се карам на слугинята; към всички ще се отнасям с Любов“. Щом си отидат вкъщи, работите излизат другояче. Жената се сърди на слугинята, че прегорила яденето; бащата се сърди на децата си – и плесниците започват. След това и двамата казват: „Това учение не е за земята, не може още да се приложи“. Попитайте кой да е свещеник, може ли да се приложи Христовото учение, и той ще отговори: „Не му е дошло още времето“. – Не, закъснели сте даже. Времето за Христовото учение беше преди 2000 години. Любовта може всякога да се приложи. Нещастията и страданията в домовете могат да се премахнат в един момент. Нещастията на българския народ могат да изчезнат моментално. – Как? – Чрез Любовта. Нека всички свещеници кажат: „Времето на Христовото учение е дошло“. Любовта може да се приложи още сега. Само свещи ли трябва да се палят в църквата? Да приложим Христовото учение на опит! Ще ме питат, православен ли съм, евангелист ли съм. Аз като те срещна, ще те питам: Ти изпълни ли волята на своя Баща? Можеш ли да любиш? Това се иска днес от всички хора.

Сега аз не говоря за държавниците, но за религиозните. Смешно е тези хора, които уповават на Бога, да очакват днес да дойде такова управление, което да оправи света. То е все едно Бог да разчита на слугите си те да оправят работите. То е все едно господарят да уповава на слугата си, учителят – на своите ученици. Не, господарят сам ще оправи своята работа и учителят сам ще реши задачите си. Ще кажете, че говоря против църквата. Който мисли така, не разбира какво му се говори. Питам: Като палите свещи в църквата, приложихте ли Христовото учение? Приложимо ли е то? Христос казва: „Който ме люби, ще опази моя закон“. Да оставим Христовия закон настрана. Питам: Вие, които минавате за православни, приложихте ли Любовта? Нека българите отговорят живеят ли по Любов. Не живеят още по Любов. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта! Любовта носи живот, а Мъдростта – светлина и знание. Тези два закона работят усилено в света. Ние виждаме как бързо идат последствията на нещата. Докато разбереш причината, последствието иде вече. Третият закон на Бялото Братство е Истината, която носи свободата. Вън от тези закони не може да се съгради никакво общество, никаква държава. Те са основните принципи, на които се основава бъдещият живот. Вън от Любовта, Мъдростта и Истината никакво учение не съществува. Те имат приложение в цялата природа.

„Синко, иди днес, работи на лозето ми!“ Лозето е светът. Който отиде да работи на лозето, ще се развие, мускулите му ще укрепнат. – „Защо съм дошъл на земята?“ – Да укрепнат мускулите ти. – „Защо идат мъчнотиите и страданията?“ – Да се засили волята ти. – „Не може ли без мъчнотии?“ – Ако нямаше мъчнотии, животът щеше да бъде пълен с противоречия. Ще дойде време, когато ще живеете без мъчнотии, но сега те са необходими. Ако днес се освободите от мъчнотиите, животът ви ще се влоши. В едно семейство се ражда сакато дете: ръцете и краката му не се движат. Родителите търсят начин да му се помогне. Викат свещеници да му четат молитви, водят го на бани в странство, но нищо не помага. Защо се е родило сакато? – В това дете са вложени големи пороци. Ако беше здраво, то щеше да извърши кражби, престъпления, убийства. За да го предпази от това, разумната природа го свързала, да смекчи сърцето му. Както и да лекуват това дете по външен път, нищо няма да се постигне. И ако Провидението е поставило хората пред толкова мъчнотии, това се дължи на факта, че те проявяват повече своята зла воля, отколкото доброто в себе си. Хората не са толкова добри, както си мислят. Как ще постъпиш, ако някой беден похлопа на вратата ти и те помоли да пренощува в твоя дом? Ще кажеш, че няма място, да отиде другаде. Той ще отиде на друго място, но и там ще получи същия отговор. Като хлопа от врата на врата, стражарят ще го хване и ще го заведе в участъка. Докато постъпваш така, дълго време ще се питаш защо си сакат или болен. – Защо има участъци? – За престъпниците. Щом има много престъпници, това показва, че хората със своите действия стават причина за престъпността. Не ви упреквам, но всеки трябва да работи върху себе си, да изправи грешките си. Само така ще се оправи светът. Един от законите на Бялото Братство гласи: „Не се позволяват никакви отношения, никакви сделки между същества, които нямат Любов в сърцето си“. Ако Любовта не ги свързва и не работи в тях, никакви отношения не им се позволяват. Само Любовта сближава хората. Който престъпва този закон, всякога ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Ще ви дам още един важен закон. Когато двама души се свързват в името на Любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина – никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях“. Под „сляпа събота“ разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнина, да не ги виждат хората. Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло; да не се пробуди в тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят. – Защо? – Защото робът ражда пак роби. Новото учение гласи: „Робът да не се жени!“ Какво ще излезе от двама роби? За кого ще жениш дъщеря си? Ако я жениш за роб, по-добре не я жени. Ако я жениш за свободен, я ожени. – Кой е свободен? – Бог. Следователно, жени дъщеря си за Господа. Това ви се вижда странно. Отворете книгата на пророците и ще видите, че това са препоръчвали и те. Това е вътрешната, мистичната страна на въпроса. – Де е Господ? В коя посока? – Направете едно обръщане под ъгъл от 90 градуса и ще намерите Господа. Вашият изток не е точен. Сегашните хора се отклонили от правия път на 90 градуса. Не им остава нищо друго, освен да се върнат в правия път, в посоката на Любовта. Изток е горе, а не там, дето се обръщате днес. Дето е изток, там е и Любовта. Тя се движи между два полюса – радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдеща радост. – „Как мога да почувствам Господа?“ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа. Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти. Казано е: „Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“. Каква по-голяма радост от тази, да ти проговори Бог? Прави добро и не мисли за нищо. Безкористието води в пътя на Любовта. Опитай се да направиш едно престъпление, да видиш как ще се почувстваш. Веднага ще чуеш гласа на Господа, Който ще ти каже: „Постъпката ти не е добра, не съм доволен от тебе“. Ще кажете, че това е гласът на съвестта. – Както и да го наричате, казвам: Няма човек в света, на когото Бог да не е проговорил.

„Синко, иди днес, работи на лозето ми.“ Така казал бащата и на двамата си синове. Единият отказал да изпълни волята на баща си, но после се разкаял и отишъл да работи. Другият обещал, че ще изпълни волята му, но не я изпълнил. На друго място Павел казва: „Боя се, аз, който се стремя в този живот, да не изостана назад“. Той говори за своето верую. Обаче сигурността е във вътрешните опитности, а не във външното верую. Всеки може да направи опит да се свърже вътрешно с Бога. Въпросът за Бога не е временен, не се отнася само до ума и до сърцето. Той има отношение и към човешката душа. Всеки сам лично ще разреши този въпрос. След това ще дойде до онези методи, чрез които ще работи върху себе си. Опасно е човек да мисли, че сам може да оправи работите си. Мнозина отричат намесата на Провидението и на съдбата в човешкия живот. Те се питат що е Провидение. Един прогимназиален учител в едно казанлъшко село разказва своя опитност. През световната война, при едно отстъпление на българите, той объркал пътя си и попаднал между гърците. Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал цели три дена без хапка хляб. Мислел си: „Ако изляза оттук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в този момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него“. И той започнал да се моли: „Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Тебе. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад“. Тъй се молел този учител. Не се минало половин час и ето, една костенурка, с парче хляб в устата си, се отправила точно към входа на пещерата. Оставила хляба на земята и си отминала. Той взел хляба, изял го и като се върнали силите му, благодарил на Бога с думите: „Господи, като се върна при учениците си, ще проповядвам за Тебе“. Наистина, като се върнал в селото си, той събрал учениците си и казал: „Деца, знайте, че има Господ! И аз вярвам в Него“. Той им разказал случката с него в пещерата. Значи едно парче хляб може да убеди един български учител-атеист в съществуването на Бога. Всички твърдения на философи, учени, богослови пропадат пред опитността на учителя за съществуването на Бога. И аз мога да докажа това в един момент.

Седят няколко философи в една тъмна стая и разискват върху въпроса има ли светлина в природата. Аз слушам разискванията им и мълча. Когато спорът се разгорещява, аз казвам: „В един момент мога да ви докажа, че има светлина“. – „Докажи!“ Изваждам от джоба си кутия кибрит и една свещ и я запалвам. – „Има ли светлина?“ – „Има, разбира се.“ – Ето, всеки от вас може да разреши въпроса така. В джобовете си имате кутия кибрит. В нея ще намерите клечките на Любовта, Мъдростта и Истината. Запалете тези клечки и веднага ще се убедите, че има светлина. Запалете свещта на вярата, да я опитате. Запалете свещта на Мъдростта, която носи знанието. Запалете свещта на Любовта, която носи живот. Запалете свещта на Истината, която носи свободата. Като запалите и трите свещи, ще бъдете абсолютно свободни. При тази светлина ще четете всички книги и ще ги разбирате правилно.

Питам: Де ще бъдете след 100–200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството и костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си. Смешно е, като изгори къщата на човека, да го търсите в нея. Човек е вън от тялото си. Тялото е малка къщичка, дадена за временно използуване. Докато човек е на земята, душата му обитава от време на време в тази къщичка. В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. Когато пожелае, той ще може да става невидим. Той ще става въздухообразен, воден, според желанията си. И тогава, щом реши да отиде на слънцето, веднага ще литне там. Сега човек вдига главата си, гледа към слънцето, но не знае какво има там. Знанието на сегашните хора е относително. Иде ново знание, нова култура в света. Павел я нарича култура на синовете Божии. Аз я наричам култура на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как трябва да живеят. Учените ще работят във всички области на науката, изкуствата и музиката. Те ще дойдат до превръщане на материята от едно състояние в друго. Както виждате, предстои ни сериозна работа и учене. Много усилия, много занимание е нужно на човека, докато разбере това, което е проповядвал Христос. Каквото научите, трябва да го поставяте на вътрешен опит, на вътрешен анализ. Казано е: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“ Бог казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ“. Опитът ще покаже истината. Лесно е да се отричат нещата, както правят много от сегашните учени. Лесно се казва, че без насилия, без убийства светът не може да се оправи. Опитът доказва ли същото? Ледът може да се строши с чук, но може и да се стопи от топлината на слънцето. Това зависи от степента на човешкото развитие. Но да оставим настрана разбиранията на външния свят. Аз се чудя на умовете на християнските народи, които приемат, че Христос е дошъл да спаси света, а от друга страна казват, че Христовото учение е неприложимо. – Приложимо е Христовото учение. То носи спасението на света; то носи новото знание; то ще научи хората как да се освободят от страданията.

Тази сутрин вашият Баща иде при вас и ви пита: „Какво ви каза вашият Учител?“ После Той казва: „Идете на лозето ми да работите“. Ако изпълните Неговата воля, Той ще ви даде своето съдействие. Той ще бъде всякога с вас. Ние сме опитали законите на природата и знаем, че тя е разумна. Който не вярва, нека дойде при нас, ще му докажем това на опит. Ще направим опит и с растенията да видим, че и те са разумни. Достатъчно е да направиш най-малкото добро на едно плодно дърво, да видиш как ще ти се отблагодари то. Ако всяка сутрин поливаш една круша, като узреят плодовете ѝ, тя ще ти даде доброволно от своите плодове. Ако не се грижиш за нея, плодовете ѝ не падат лесно. Като положиш грижи за нея, пред краката ти ще падат най-хубавите плодове. С това тя изказва своята благодарност към тебе. Всички живи същества са признателни, важно е да проявят своята признателност. Само посредственият, невежата мисли, че у животните и растенията няма разумност. Повтарям: Всяко живо същество е разумно. Не измъчвайте животните и растенията! Който мъчи животните, ще мъчи и хората. Който се отнася добре с животните и растенията, с хората ще бъде още по-внимателен. Този е моралът на новата култура. Майките трябва да научат децата си, че Божественият живот прониква в цялата природа; че Бог е жив и че Божественото е над всичко. Някои от вас са изпратени като делегати от разумния свят, да донесат скъпоценния камък. Други са изпратени да донесат най-хубавия плод. Трети са дошли да донесат най-хубавия кон. Понеже сте се оплели на земята, объркали сте пътя си, вие се питате: „Защо сме дошли?“ – Дошли сте на земята да поздравите царската дъщеря по случай завършване на нейното образование. – В какво сме се оплели? – В един външен Бог.

Днес предадох разказа до половина. В друга беседа ще разкажа по какъв начин трите ангела се развързали. Тогава и вие ще разберете как може да се освободите от вашите връзки и да влезете в културата на Всемирното Бяло Братство.

Беседа от Учителя, държана на 17 юни 1923 г. в София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Пътят на героите". Събрани неделни беседи.

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2007

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Имаше двама синове

„Някой си человек имаше двама синове

и дойде при първия и му рече:

Синко, иди днес, работи на лозето ми.“

Матея 21:28

„Бог е любов“

„Добрата молитва“

Ще прочета част от 21. глава от Евангелието на Матея от 28. стих нататък.

Аз ще взема част от 28. стих: „Някой си человек имаше двама сина.“

Както виждате, числото 2 само по себе си не е интересно, нали? Но това число може да стане положително, може да стане и отрицателно – по количество и по качество, и по съдържание, и по смисъл, и по живот, и по смърт. Ако аз ви кажа двеста хиляди лева в звонкови швейцарски или два милиона швейцарски, или 2 милиона американски долари, туй число е ефикасно, нали? То има ужасна динамическа сила. Или ако ви кажа две хиляди волта електричество пуснато. Или ако ви кажа два милиона войници, добре въоръжени, добре екипирани, идват и т.н. Туй е положителната страна. Ако пък ви кажа двеста хиляди умрели хора или двеста хиляди продадени волове. Това е отрицателната страна.

„Този баща имал двама сина.“ Той отива при едного и му казва: „Синко, иди на лозето.“ Той обещава и не отива. Има известни хора в света, които идват с големи обещания, те са първи в училището, много обещават. Учителят казва, че от тях нищо не става. Има други, които са мързеливи и нищо не дават, но в края извършват туй, което другите не очакват.

Сега има два вида хора, които се обезсърчават в света. Едните най-първо се насърчават, мислят, че много ще свършат и в края на живота си виждат, че нищо не са свършили.

Представете си един богат човек, който е посветил цял живот да спечели пари и е спечелил. Представете си един такъв милиардер като Рок Фелди, който има хиляда милиарда, най-богатия човек в света, а при това лекарят от три години не му позволява да яде нищо освен овесена вода. Хиляда милиарда има този човек, а Господ му заключил стомаха, не може да яде. Пред него кокошчици и пуйчици, и агънца, и ябълки, и круши. И Господ му заключил устата, не му дава да яде. Питам, ако Господ ви повика и ви каже: „Какво искате да ви дам? Хиляда милиарда лева или да ви дам един здрав, отличен стомах, че да опитате с него всичките богатства на света, кое е по-хубаво?“

Всичките съвременни хора имат в основата си едно лъжливо схващане за живота. Ние сме отговорни за туй лъжливо схващане. Ако някой би казал, че туй, което върши, не го разбира, това не е вярно, не е истина, защото вътре в нас има един велик закон, който самоопределя мислите ни, желанията ни, постъпките ни, действията ни, самоопределя ги.

Според сегашното схващане на съвременната наука този велик закон се именува с повече от стотина имена. Аз го наричам велик закон, който определя нещата. Защото според нашето схващане природата в своята целокупност е разумна. Във всички свои схващания, във всички свои проявления, във всички свои прости елементи, във всички свои прости тела тя е разумна. Вие ще кажете: „Как?“ Ако аз взема с дилафа едно въгленче от огнището и го туря във вашия главник, огънят и дилафът не знаят какво върша, но тази ръка, която работи зад този огън и дилаф е една разумна причина. Зад дулото на онова голямо пушкало, дето е турен снарядът, има една разумна сила. Самото пушкало и снарядът не разбират това, но онзи, който повдига пушкалото, за да отправи нанякъде снаряда, той е разумната причина.

Следователно зад всяко едно явление, каквото и да е то, което става в природата, седи една разумна сила, която направлява туй явление.

Сега съвременните учени хора, част от тях, не приемат случайностите, част от тях казват, че всичко е случайно. Но думата „случайност“ и тя сама не е определена. И нито един от тия философи не е определил думата „случайност“ или думата „съвпадение“ на нещата или дали има някаква закономерност. Това може да се провери.

Зад всяка една мисъл, зад всяко едно чувство, зад всяко едно действие седи една разумна сила или вътре в самите елементи или вещи, или вън от тях.

Сега този баща отива при двамата си сина, нали? Отива при първия. Какви са били причините, че единият обещава, но не изпълнил волята на баща си? То е лесно да се каже, но има причини защо не е изпълнил. А другият, който отказал, после се разкаял и изпълнил. И туй си има причини.

Сега, в живота ние трябва да определим нещата строго научно, но не по съвременната механическа наука, но да ги определим строго по своето вътрешно приложение и по външния опит, който ние можем да направим с тях. Защото, каквато и философия да имаме, каквито и идеи да имаме, най-важното в света е това – човек има ли ум, има ли сърце, има ли воля, има ли душа, има ли дух. Някои могат да отрекат душата. Много добре, да допуснем, че отричат душата, но ще приемат, че човек има сърце, понеже чувстват болки. Щом дойде до ума, всеки приема, че има ум. Не може да отрече, че има ум, защото иначе ще бъде безумен. Щом дойдем до душата, до духа, това е един въпрос малко проблематичен, който трябва да се разреши по закона на вероятностите. Математически трябва да докажем съществува ли душа, съществува ли дух. Това е, разбира се, философски въпрос, който учените хора от хиляди години го доказват.

Питам, коя е била причината, която заставила първия син, след като обещал, да не изпълни волята на баща си? Тъй, има много религиозни хора в църквата, много свещеници, проповедници, които с години са проповядвали, водили са един строг живот и не се минават десет-петнадесет години, те се отказват от убежденията си и започват един обратен живот. Има много хора пък, които са водили един живот на отрицание и след десет-петнадесет-двадесет години у тях става един преврат в живота, изменят се тия хора. Законът е верен. Има богати хора, които от висотата на своето положение са започнали много добре, благородни родители са били и слизат до дъното на човешкото общество, свършват с един крайно развален живот. А други от дъното на този развален живот, родени в миазмите на човешкото общество, изкачват се на най-високото положение, заемат най-видно място.

Сега мнозина оспорват, казват, че човек трябва да има условия. Туй е вярно. Трябва да има условия, в които трябва да расте. Има условия – ние ги наричаме условия чисто на живата природа, чисто Божествени условия, които са еднакво дадени на всички хора, а има условия изкуствено пригодени, условия на бедните и богатите. Това са условия изкуствено създадени, това е едно заблуждения. Онзи ваш богат син, който има упование на парите на баща си, няма да се учи. Следователно парите са като една спънка. А онзи, който е беден, беднотията е един стимул на душата. Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб. На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест. И едното, и другото може да създаде.

Не е богатството, което създава благородството. Не е сиромашията, която създава пороците. Това са условия, при които човешкият характер може да се опита. Знаете ли защо? Ние приемаме, че всяка душа, която е излязла от Бога, приемаме я като един елемент на духовния свят, като един принцип, който вечно съществува заедно с Бога. И тъй е. Сега може да ни оспорват, но ние затова имаме своите данни, може да докажем това на опит. Тази душа има всички свои качества или сили, всички способности, всички дарби, всичко има дадено вътре в себе си. И ако тя иска, в дадения живот, в който е дошла, може да свърши своята работа, за която е предназначението ѝ. Но тази душа същевременно може да се откаже да не върши това и да свърши точно противоположното. Онзи син, който обещал, най-първо той обича баща си, после обикнал себе си и вследствие на това влюбил се в една мома, за която се оженил и се отказал да служи на баща си. Казал: „Двадесет години му работих, не прокопсах. Малко да поям, да посветя време и за себе си.“ Тази негова възлюблена го затирила и той казва: „Чакай, аз отказах по-рано да служа на нивата на баща си, но сега ще отида на нивата да служа поне за хляб.“

Сега туй е външната страна на този въпрос. Ако дойдем сега в днешното общество, там се проповядва, че за да бъде човек добре в този свят, той трябва да има религия. Ако е само това, да бъде на човека добре в този свят, той може да мине и без религия. Аз ще ви докажа. Нима животните имат религия? Птиците имат ли религия? Млекопитающите имат ли религия? И те живеят, и те преживяват. Птиците даже много добре преживяват. Но били ли сте в положението на птиците, да знаете какъв е техният съществен живот? Били ли сте между рибите, които нямат никаква религия, за да знаете какъв е техният обществен строй? Това е ужасно мъчилище, цял ад. Големите риби гълтат малките, малките – по-големите. И тъй, в морето е само гълтане, гълтане. И когато според Дарвиновата теория предполагат, че от рибите са произлезли птиците, предполагат, че рибите най-после от голям зор, като мислили, мислили, са измислили крилата и са излезли да се освободят от туй общество и са станали птици. Та и в туй отношение, като еволюират хората, те еволюират по закона на необходимостта, от голямото зло, което ги притиска. Някои казват, че човек еволюира от голямо добро, защото човекът се облагородил. Казвам, онзи милионер става милионер от страх да не умрат децата му, да не умре жена му, неосигурени, а не от някакво друго подбуждение към труд. Страхът е, който още у всички съвременни хора действа, а не е още от съзнание за Бога.

Аз ви питам, вие, които за Бога проповядвате, имате ли връзка с Бога? Сега това не е за упрек, но аз, като говоря за слънцето, трябва да имам връзка със светлината на слънцето.

Някои ще кажат тъй: „Как да отидем при Господа?“ Аз ще ви дам едно изяснение. Има условия, при които ние не можем да отидем при Бога. Има условия и ето следующия пример. Представете си, че аз живея в една стая, направена от стъкло, и съм херметически затворен. Да допуснем, че водата е жива и въздухът е жив. Хлопа водата на вратата и казва: „Моля, отворете да вляза във вашата стая.“ Казвам, как така е направена стаята ми, че аз не мога да отворя. Тъй съм затворен. Тази вода обикаля наоколо, не може да влезе. Казва: „Не ме приема вътре този господин.“ Хлопа въздухът: „Моля, отворете ми да вляза във вашата стая.“ Не може, херметически съм затворен. И той набляга. Седят и водата, и въздухът отвънка. Питам, защо водата и въздухът не могат да влязат вътре, а светлината влезе вътре? Що е светлината? Значи светлината е емблема на великата, най-възвишената човешка мисъл. И само възвишеното, благородното, онова, което е пълно със светлина, само най-светлата мисъл може да влезе в този непроницаем чертог, дето той живее. И затова всички ние трябва да се превърнем в светлина, светлина трябва да станем. И ако сега не можем да влезем при Бога, ние сме направени от вода и въздух. Разбира се, ние при това имаме някои още потвърди частици и когато Христос казва, че е по-лесно камила да влезе през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие, това се разбира.

Но аз казвам, докато имаме тия тела, тия мисли, тия желания, при сегашните условия при никой начин не можем да влезем в живота, в който Бог живее. Не можем по никой начин да влезем в живота на безсмъртието. Сега и за живота на безсмъртието съвременните хора имат едно странно понятие. Те мислят, че всичкият живот е тук, на земята. Като разсъждаваме по закона на аналогията, нима рибите имат право да кажат, че всичкият живот е тук, във водата вътре, в тяхната форма. Нима те нямат право да кажат: „Нашият живот е най-идеален.“ Нима птиците нямат право да кажат, че всичкият живот е вътре в тяхната форма и среда? Нима млекопитающите нямат право да кажат, че тук, при нас, е животът? Но питам, техният живот в сравнение с нашия по какво се различава? Различава се по това, че животните нямат училища, нямат църкви, нямат свещеници, а военачалници имат. В туй се различават. По-големите от тях са военачалници, но по-малките има кой да ги ръководи. Но досега още науката не е открила да имат свещеници, не е открила още никаква тяхна азбука, написани книги, не е открила още тяхна писана история. Тогава питам, от тяхно гледище животът има ли правилно разбиране? Как бихте си обяснили философията на съвременните хора? Ще кажат, че човек е причина за всичките свои страдания. Защо? За тия коления, бесения, впрягания. Ами защо човек измъчва животните? Самият човек е паднал. Този човек не е в първоначално състояние. Съвременните хора казват, че Господ тъй е създал света, че човек трябва да си похапне месце, да си заколи кокошка и агънце. Тъй е при сегашните условия, но не и първоначално. Значи повидимому има една причина, която видоизменила нещата. Сега отвънка има една жестокост и тази жестокост се е пренесла между царството на хората, но зад тази жестокост има нещо благородно, възвишено. Значи има един закон, който бди не само за престъпленията на хората, но и на животните. И те също се наказват.

В село Чакма, Варненско, на едно дърво пред кръчмата на един селянин кацват две лястовички, две дружки, които си правят две отделни гнезда. Кръчмаринът седи, наблюдава ги. Едната лястовичка донесе тиня, тури я на своето гнездо. Дойде другата лястовичка, вземе тинята ѝ, тури я на своята полочка. Седи, чака наготово. Гледа първата – не върви нейното гнездо. Две цели седмици той наблюдава какво ще стане. Тъй всеки ден, едната като се връща, другата вземе тинята, калта, и я занася в своята полочка. Взимат да се давят и падат долу. Котката на кръчмаря се спуща и хваща една от лястовичките. Отива кръчмаря да провери и вижда, че котката хваща крадеца, лястовичката, която краде калта.

Сега, има един велик закон в света, който бди над всичките постъпки на хората и никой няма да се изплъзне. Природата е разумна. Ние мислим, че в нея няма разум. Там е всичкото заблуждение. Неразумността у съвременните хора е там, дето казват, че Господ е само за простите хора. Не, има един Господ, който хроникира постъпките на хората, определя ги и ги оценява и всекиго въздига според тия постъпки – същият закон. Аз ще ви приведа друг един пример. Разправяше ми го един български офицер. Случило се при последната война, която имаха българите със сърбите. Ето какво се случва: „Като ме раниха сърбите, отстъпих. Минава покрай мене един от моите войници от отряда. Моля му се да ме вземе. Той ме отминава. Минаха повече от петнадесет-двадесет души мои познати. Моля им се, плача да ме вземат. Всеки минава и отминава. Най-после виждам един друг войник, непознат, минава и като му гледам лицето, казвам си: “Този нехранимайко!„ Но гледам, той е последен и след него вече от височините идват сърбите. Казвам му: “Братко, помогни ми.„ Той току се наведе, взе ме на гърба си и ме понесе.“

Значи има един закон, който бди. Този последния, в който нямаш вяра, онова разумното, Господ в него, му казва: „Този човек ще го вземеш. Той заслужава да живее. Вземи го и го изнеси.“

Следователно не мислете, че онзи, който познавате в живота си, той е, който ще ви помогне. Вие не знаете кой ще ви помогне. Само искам да ви кажа закона. В сърцето на последния, на този войник, живее Господ. Там проговори това Божественото. Казва офицерът: „Аз повярвах, че има един Господ, който може да спаси и без приятели. Аз уповавах на своите приятели, че тия мои войници, те ще ме избавят, а онзи, когото не познавам, – тогава за пръв път видях лицето му, той ме избави.“

Добре. Сега вие сте на земята, нали? Вие разсъждавате има ли бъдещ живот, няма ли бъдещ живот, ще живеете ли зад гроба, или няма живот, какво ще бъде вашето обществено положение, трябва ли да бъдете честни и т.н. Вие имате философски възгледи какво е морал и какво не е морал. Вие имате един определен морал. Морал е това, което е в съгласие с великата Божествена воля, което е в съгласие с всичкия живот в света. Това е морал, това е благо. Като направим едно добро за всички, това е добро. Доброто трябва да бъде добро за всички. То не може да бъде добро за едного, а за другиго не. И съвременните религии в туй отношение обещават, те казват тъй: „Елате в нашата църква, елате между нас, слушайте ни, вие ще бъдете спасени.“ Не е така. Въпросът не седи тъй. То е вярно – учителят може да предаде своето знание, но зависи от самия ученик как ще възприеме туй учение. От учителя зависи, но зависи същевременно и от самия ученик. Учителят може да бъде отличен професор, може да е свършил три факултета. Туй ни най-малко няма да ползва ученика. И от самия ученик зависи още.

Сега казваме – Господ е много добър, всеблаг, всемъдър, но туй, което направим, то е заради нас, не е заради него. Ние казваме – той ще ни спаси. Как? Ако правим неговата воля.

Сега, защо е създадена тази земя? Църквата е създадена, за да се молим, а светът – да живеем. Външният свят се отличава по това, което можем да направим ние в даден момент.

Ето сега къде са нашите заблуждения. Аз ще ви приведа един стар мит. Той е следующият.

Във времето на първата раса – това са били най-видните хора, които тогава са съществували, те отдавна са завършили своето развитие. Сега тази раса образува едно царство на земята, наречени бели братя или Всемирно бяло братство. Не вярвайте, че това са въздухообразни хора. Не, това са хора, които имат направени тела и те разбират законите на природата. Те имат разни форми, могат да се явяват и изчезват. Те не живеят в най-високите места на земята, не отгоре, отдолу живеят.

В първоначалното появяване на тяхното царство Бентам Берухи – тъй се наричал първият цар на този народ, имал дъщеря, която завършила своето образование и според обичая той трябвало да направи едно угощение на цялото Бяло братство. Трябвало да даде едно велико угощение за благополучното свършване на курса на дъщеря му по всички науки и затова от световете на ангелите и архангелите, които били по-високи от тях, Господ изпратил трима ангели да донесат на тази млада мома, наречена Елита, по един подарък.

На първия ангел, Емрифил, му било поверено да донесе един скъпоценен камък, най-хубавия скъпоценен камък, с който ангелското царство разполагало. Вторият ангел, Зуневил, бил натоварен да донесе най-хубавите сочни плодове, а третият, Табитуил, бил натоварен да донесе един прекрасен бял кон, за да може тази мома по някой път да си прави своите разходки. Дошли те в царството на белите братя и тия тримата ангели, които били толкова чисти, като я видели, и тримата се влюбили в нея, но не се изказвали – всеки таял това дълбоко в себе си. Тия трима ангели са завършили своята еволюция, но като я видели, почудили се на нейната хубост и интелигентност и всеки гледал по какъв начин да остане за по-дълго време при нея. Първият, като мислил-мислил, най-после решил да влезе в скъпоценния камък, та, като носи тя този камък, да усеща диханието на тази мома. Но като помислил туй нещо, то се хроникирало в ангелския свят и той останал на земята. Само като помислил, влязъл в скъпоценния камък и се вързал.

Турила тя този пръстен със скъпоценния камък на ръката си. Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък. Тя носи камъка, но той не може да се изяви. Вторият, който носил ябълката, му дошло наум да влезе в семето на ябълката, че като се посади туй семе и израсне, като пипне тя това дърво, да му е приятно. Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се. Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да чувствам нейната приятност.“

И съвременните хора питат днес кои са причините на техните нещастия. Вие можете да имате една почетна длъжност. Пратени сте в България да я повдигнете, може да сте пръв министър, но като влезете, и почват да минават покрай вашите ръце пари. Вие ще кажете: „Аз не мога ли да вляза в този брашнян чувал, не мога ли да го поразтърся малко, да се осигуря?“ Помислите ли така, вие се свързвате вече. Така ще мислите не само вие, след вас ще дойдат хиляди хора. Има изкушения в света, с които можете да се свържете. Ако един ангел, който е носил този скъпоценен камък, бил изложен на изкушения, така ще бъде и със съвременните религиозни хора. Не говоря за съвременните хора, защото светските хора казват, че еди-кой си министър изял еди-колко си милиона лева на българите. Но ние гледаме малко по-другояче. Ако този министър със своя живот може да стане причина да пропаднат хиляди души, тогава какво струват тия пари? Аз бих казал, нека този министър да изяде един милион лева, но да не поквари нито една душа.

Какво ни ползва нас, че един народ е богат? По-добре беден и честен, отколкото богат и неморален. И право е казал един стар българин на сина си: „Синко, цялото богатство на един честен човек, спечелено с труд, е половина негово, половина на дявола, а богатството на един човек, спечелено нечестно, и всичкото му богатство, и той принадлежат на дявола.“ Значи честното богатство, придобито с труд, половината принадлежи на дявола. Казват: „Че как да не ми принадлежи?“ Питам, онези, които клаха воловете, честно ли ги клаха? Ако ти си един търговец на кожи, то благодарение на тези кожи си станал богат човек. Станал ли си ти рано сутринта, та с честен труд да спечелиш? Не. Благодарение на онзи, който коли кожите. Казваш: „Честно спечелих.“ Да, ти спечели своето богатство на страданията на тия животни. Аз съм виждал как плачат те. Сълзи текат на тия животни. Тия животни чувстват, но ние не влизаме в положението на един вол. Даже, представете си, ние не си влизаме в положението един на друг. На какво се дължи туй? Дължи се най-първо на това, че нашето сърце не е обсебено с любов, малко любов имаме ние. Има ли любов в душата на когото и да е – дали този човек е религиозен или светски, закваси ли се с нея неговото сърце и душа, той веднага става чувствителен и много скоро може да се откаже от своите погрешки.

Някои казват: „Как ще се подобри светът?“ Ние всички трябва да внесем любовта като един метод за подобрение на света вътре. Ние, съвременните хора, не че сме злоради, но ние нямаме начин как да придобием любовта. Всички съвременни писатели, щом заговорят за любовта, ние я считаме за нещо еротическо. Но питайте всички млади и стари, всички писатели какво нещо е любовта, всички казват: „Любовта е, докато си млад.“ Не от любовта произтича всичкият живот. Туй, което вие считате любов, то не е любов. Когато вие придобиете любовта, когато тя влезе във вас, тя дава едно разширение и ще усетиш в себе си един велик мир, ще усетиш една вътрешна сила и няма да бъдете изложени на различни болести. По закона на любовта съвременните лекари може да лекуват всички болести. Всички болести се дължат на безлюбие. Всичките болести се дължат на отрицателните качества, на безлюбие, на известни чувства, които носят омраза. Да, цяла статистика имаме за това. Оженете най-красивата, най-благородната мома за един мъж, който не я обича. Тази мома в една-две години ще се схуми, ще се загуби. Оженете един момък – най-благородния, най-красивия, за една мома, която не го обича, в две години отгоре той ще слезе в дъното на живота. И въпреки тия факти съвременните майки и съвременните бащи гледат да оженят дъщеря си за когото и да е. И казват: „Да я оженим.“ За кого? За онзи, който не я обича. Не. Онзи велик Божествен закон казва тъй – ожени дъщеря си за онзи, който люби тъй, както ти я любиш.

И сега този наш баща, когото ние отричаме, идва и ни казва да живеем по любов. Аз слушам много религиозни хора да казват: „Отсега нататък, от утре ще взема да живея по любов.“ Някой, като ме слуша в беседите, казва: „Аз, като си ида сега, няма да бия, да хукам слугинята си, ще я гледам сестрински.“ Но като си отиде вкъщи, намери, че яденето поизгоряло малко, казва: „Туй учение не е още за приложение. Чакай.“ И шамарите вървят. Ето, ти обеща на събранието, че ще изпълниш волята на баща си, че ще живееш по любов. Идете в църквата и запитайте кой и да е свещеник може ли да се приложи Христовото учение, ще каже – не му е дошло още времето. Не, времето беше още при него, във времето на Христа. Две хиляди години сме закъснели.

Любовта може да се приложи. Тя има свои опити. Туй нещастие, което имаме сега в домовете си, можем моментално да го премахнем. Туй нещастие, което има българският народ, може моментално да се премахне. И нега сега свещениците кажат, че Христовото учение, Христовата любов може да се приложи, а не само да палим свещи в църквата. Не, да приложим туй учение на опит. Не само да ме пита някой: „Ти православен ли си, ти християнин ли си?“ Но аз, като те срещна, питам те: „Ти изпълни ли волята на своя баща? Можеш ли да любиш?“ Туй е, което се изисква сега. Не говорим за държавните мъже, а говорим за онези религиозните. Смешното е, че тия хора, които очакват Бог да оправи света, надяват се да дойде едно управление, то да оправи света. Чудното е да очаква Господ на слугите те да оправят работата. Чудно е да очаква един професор на ученика той да оправи работата. Не, професорът ще оправи сам своята работа. И когато ние говорим по този начин, нас криво ни разбират и казват: „Ето, той говори против църквата.“ Но казвам, Христовото учение, за което палите свещи в църквата, прилагате ли го, приложимо ли е? „Ако ме любите – казва Господ, – ще опазите моя закон.“

Да оставим Христовия закон, но питам, ние сега, православните религиозни хора тук, на земята, живеем ли по любов? Българите нека отговорят живеем ли ние по любов. Не живеем по любов още. Значи любовта във Всемирното бяло братство е един метод. Трябва да се прилага този закон. После мъдростта, това е един втори метод. Любовта носи в себе си живот, а мъдростта светлина, знание. Следователно тя е вторият метод на Бялото братство, в който чрез тия страдания този Божествен закон е почнал вече силно да работи. И ние виждаме сега как бързо идват причините и последствията в този свят. Третият метод, това е истината, която дава свобода. Не можем да съградим съвременното общество на никакви други начала, на никакви други принципи. Вънка от любовта – никакво друго учение. Вънка от мъдростта – никакво друго учение. Вънка от истината – никакво друго учение. Тя в природата си има свое приложение.

Сега, дошъл бащата при първия си син и казва: „Синко, иди на лозето ми.“ Да допуснем, че това лозе е светът. След като ида да работя на лозето, аз ще се развия, мускулите ми ще укрепнат. Защо Бог го е изпратил в света? Да укрепнат мускулите. Защо идват мъчнотиите? Да укрепне нашата воля. Да допуснем, че някои искат да живеят без мъчнотии и казват: „Не може ли без мъчнотии?“ Не, направете живота без мъчнотии – и ще видите противоположностите. Ще дойде време, когато ще се живее без мъчнотии, а сега направите ли живота без мъчнотии, ще видите лошите последствия.

Да допуснем, че едно дете се ражда със сакати ръце и крака. Защо? В това дете има заложени такива отрицателни качества, че то ще стане крадец, престъпник, разбойник. Вследствие на това връзват му ръцете, за да го избавят от тия лоши последствия. Майката вика един свещеник да му чете, в Европа го води при най-забележителните професори – и нищо. Питам, има ли смисъл външно да се лекува туй дете? Няма смисъл и ако нас, съвременните хора, провидението ни е оградило с толкова много мъчнотии, това е, защото имаме зла воля и ние не сме толкова добри. Всякога може да се провери, че не сме добри. Ако дойде някоя вечер някой беден човек, българин, и похлопа на вашата врата и каже: „Братко, приеми ме тази вечер“, ти ще му кажеш: „Нямам място.“ Отиде на друго място. И тук няма място. Иде другаде – ами пари нямам. Ходи тук-там, хванат го стражари, та в участъка вътре. Да, затуй в сегашните условия сакат ще бъде.

Питам, защо този човек е в участъка, какво показва този участък? Да, едновременно многото престъпници показват, че ние не сме на своята висота, не сме на правата страна да действаме, за да се отмахнат тия престъпления. Това не е упрек. Трябва да намерим един начин за оправяне на света. Този начин съществува. В науката на Бялото братство този начин съществува и той е следният.

Никога две същества, които нямат любов, не трябва да имат каквито и да е сношения, отношения или сделки. Това е първото правило. Между тях да се образуват отношения само тогава, когато любовта съдейства да стане едно сближение чрез закона на любовта.

Всеки, който престъпва този принцип, тия, които ще влязат в такива връзки, тези връзки не трябва да ги правят вечерно време, в тъмнината, а на светлина, трябва да знаят лицата си. Българите казват за онези, които се женят – дошла е сляпата събота, значи тъмнината. Тази тъмнина дава отрицателни черти, но този принцип гласи, че онези, които се обичат, трябва да се срещнат денем. В техните умове и сърца не трябва да има никаква отрицателна мисъл, всичко да бъде възвишено и благородно. И второто нещо е, че и двамата трябва да бъдат свободни. Ако и двамата са роби, ако и двамата еднакво имат връзки, не трябва да се женят, не трябва деца да раждат. И двамата роби робчета ще раждат. Който е роб, да се не жени. Тъй гласи учението. Защото, ако и двамата са роби, как ще се женят? За кого ще жениш дъщеря си? Трябва да жениш дъщеря си, когато е свободна. И за кого ще се жени? За Господа.

Ако това ви се вижда странно, отворете целия Стар завет, пророците, ще видите, че туй се е препоръчвало. Това е вътрешната страна, мистическата страна на въпроса. Ще кажете сега: „Где е Господ?“ Аз мога да ви кажа да направите един малък опит. По нашите изчисления човек се е отдалечил от Бога, от правата посока, от първоначалния живот на деветдесет градуса. Ние сме се отклонили на деветдесет градуса от правата линия на нашия живот. И следователно нашият изток е неточен, в обратна посока е, там, гдето не е изток. Запример изток е горе, а ние го търсим в друга посока.

Следователно вътре в тия радости и страдания, там се движи Божествената любов. Дето има радост и страдания, там е любовта. Дето няма радости и страдания, никаква любов няма. Следователно страданията, това е любовта в своите приготовления, тя ни приготвя нови блага. Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини радост. Следователно вие не знаете где е причината, где е Господ. Идете да направите някому добро, но без да знае той или който и да било друг. След като се върнете, ще усетите вътре във вас да трепне нещо живо, нещо вътре ви говори. Никой нищо не ви е платил, но Господ ви е проговорил. Той казва: „Синко, много добре си направил. Аз съм много доволен от твоята постъпка.“

Искате да знаете где е Господ. Идете да направите едно престъпление, счупете главата или крака някому и като се отделите, ще чуете: „Твоята постъпка е скверна, лоша.“ И веднага ще усетиш в душата си едно свиване. Господ ще ти каже: „Това не е право, постъпката ти не е права, не е хубаво.“ Ще кажеш: „Това е угризение на съвестта.“ Няма същество в света, в което този глас да не проговори. Той казва: „Няма да отида.“ Но после се разкаял и отишъл.

Сега отишъл бащата при единия син, казва му: „Иди на лозето ми.“ „Ще ида“ – но не отишъл. Павел на друго място казва: „Боя се да не би аз, който се стремя в този живот, да изостана назад.“ Сигурността не е в нашето верую. Сигурността на живота седи в този вътрешен опит. Нищо повече. Всеки един може да направи този опит. Въпросът за Бога не е един временен въпрос, той е въпрос за душата. Всеки може да го разреши лично, ако има вяра. И след като го разрешите лично, вие ще намерите онези велики методи, чрез които ще можете да работите.

Сега съвременните хора считат, че ние трябва да уредим света. Мога да ви приведа един пример за туй, което наричат провидение. Този пример ми го разказваше доктор Дуков, той сега е заминал за другия свят. Един български прогимназиален учител при отстъплението на българите в сражението си с гърците се забърква и като се вижда между гърците, скрива се в една пещера, гдето престоява три дена гладен. Ако излезе от тази пещера, ще го хванат гърците и ще го надупчат. Нищо повече. Той бил атеист, отричал Бога, но при това положение започнал да се моли, казва: „Господи, ако действително съществуваш, тъй както майка ми и учителите ми са ме учили, покажи ми чрез един пример и аз за в бъдеще ще вярвам. Дай ми малко хляб. Гладен съм, умирам.“ Тъй се молил този учител и не се минава половин час, пред входа на пещерата той вижда, че една костена жаба носи четвърт хляб, слага го там и си отива. Той взима хляба, закусва и се освежава. Като се върнал в Казанлъшко, свиква всички ученици и им казва: „Има Господ и аз вярвам в него“ – разказва си случая. Значи една четвърт килограма хляб е в състояние да убеди един български учител, че има Господ, отколкото цели трактати на Хегела, на Спенсара, на Бекона и на ред богослови, гдето се доказва има ли Господ, няма ли Господ.

Казвам, аз мога да докажа това моментално. Седим в тъмна стая, около мене много философи има и философстват има ли светлина, няма ли светлина. Аз мога да ви аргументирам. Около мене има една кутия кибрит, запалвам свещта, казвам: „Има ли светлина?“ Има, разбира се. Всичките ваши философски трактати, еди-кой си какво казал пропадат. Аз казвам, в нашите джобове има по една кибритена кутия, там са клечките на любовта, на мъдростта, на истината. Извадете ги. Там са клечките, запалете вашата свещ на любовта. Извадете ги. Не ви трябва много. Една клечка. Запалете вашата свещ на любовта, запалете вашата свещ на вярата, практическата вяра. Запалете вашата свещ на мъдростта, гдето е знанието. Запалете и третата свещ, гдето е истината. Изведнъж три свещи ще имате. Светнете вашите свещи, и вие ще бъдете свободни. При тази светлина всички книги можете да ги четете, и правилно да ги четете.

Питам сега, сред сто години къде ще бъдете? След сто години вашите тела, тази материя, която имате – всичко ще бъде разхвърляно из цялата природа, а костите ви ще останат в някой гроб. Но човек не е в своите кости. Ще бъде смешно, след като моята къща изгори, да ме търсят там. Аз съм навънка. Тялото е само една малка сглобена къща, в която моята душа сега може да живее. Има друга една къща. Запример за в бъдеще ние можем да си направим тела видими и невидими. Да станеш въздухообразно същество, да отидеш до слънцето и после да се превърнеш в едно водно същество. А сега седиш и гледаш нагоре, мислиш какво нещо е слънцето. Значи нашите понятия, нашите знания са относителни, а в туй Велико бяло братство, на което Христос е глава на сегашните религии, глава на това Бяло братство… В света за в бъдеще идва една нова култура. Павел я нарича култура на синовете Божии, аз я наричам култура на Божията любов, култура на Божията мъдрост, култура на Божията истина, която ще научи хората как да живеят. И всички учени, професори ще бъдат заняти с всички отрасли на изкуството, музиката, науката, ще научат законите, всички специални методи, при които материята може да взима най-съвършени форми. Сега туй, което се проповядва, туй, което Христос е проповядвал, то не е за афектиране.

Пак ви казвам – нас ни предстои една сериозна работа на учене, всичко трябва да подложим на един вътрешен опит, на анализи, а не да бъдем своенравни. Господ казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Следователно това опитване ще донесе онова същинското, от което ние имаме нужда. Сегашната култура във всички свои проявления все отрича нещата. Вземете най-свободните течения. Всички проповядват, че трябва да има убийства. Анархистите, които искат цялото човечество да бъде свободно, казват: „Без убийство не може.“ Питам тогава, в какво се отличават тия хора? А ние казваме – без убийство може. Снегът и ледът можеш да го строшиш с чукове, а можеш да го стопиш със светлината на слънцето и да го превърнеш в пари, във вода, в дъжд, в облаци. То зависи от степента на нашата култура. А при това тия големи парчета лед можем да ги турим в някое пушкало и да разрушим с тях културата. Аз оставям външния свят сега, не се занимавам с тия работи, но се чудя на умовете на онези християнски народи и на онези, които проповядват, че Христос е дошъл да спаси света, а при това не вярват в неговото учение и казват, че то не е приложимо. Приложимо е това учение. То е учение, което носи спасение на света, то ще внесе това ново знание и ще ни научи как да се освободим от сегашните страдания.

Сега вашият баща тази сутрин е при вас и ви пита: „Какво ще каже вашият учител?“ Той сега казва на всинца ви: „Синко, идете на лозето да работите.“ И ако вие изпълните неговата воля, той ще ви даде всичкото свое съдействие, той ще бъде с вас. Ние сме опитали природата и ако някой от вас не вярва, може да дойде да му направим десетина опита и да види, че всичко в света е разумно. Растенията, които считате неразумни, можете да направите опити с тях. Като направиш добро на едно дърво, при известни условия у него може да се събуди съзнанието и да ти отблагодари. Ако вземеш една круша и всяка сутрин ходиш при нея да я разчистваш, да я поливаш с малко водица, тя ще чувства твоето присъствие. Може да направите опит. Доближете се до една круша и разтърсвайте плодовете ѝ. Ако не я обичате, плодовете ѝ не падат. Опитайте някой път и обикнете някоя круша. Времето е тихо, няма вятър, но виждаш тъй, недалеч, пред краката ти ще падне една круша и ще каже: „Аз съм благодарна от тебе, хапни си от този плод.“

Във всичко в света има съзнание и признателност, във всички растения има съзнание. А ние дотолкова сме отпаднали, мислим, че само хората са разумни същества, а за растенията и животните мислим, че са от нисша култура. А при това ние понижаваме себе си – измъчваме животните. Ако аз измъча едно животно, ще измъча и един човек. Ако съм внимателен към едно животно, към човека – още повече. Туй е моралът, с който трябва да се започне новата култура. Майките трябва да научат децата си, че Божественият живот прониква навсякъде, в цялата природа, че Бог е жив и ние всички се проникваме от Божественото.

Сега някои от вас са изпратени делегати да донесат един скъпоценен камък и сте се заклели. Някои от вас, слушателите, сте ангели, делегирани сте тук, на земята, да донесете този хубав скъпоценен камък, този хубав плод и този хубав кон. И се питате защо сте дошли. Дошли сте да поздравите царската дъщеря със свършването на нейния курс, но сте се оплели с един външен Господ, със скъпоценния камък.

Аз ще оставя до половина недовършен този окултен разказ. А в друга някоя беседа ще завърша по какъв начин тия три ангела се развързали. Ще ви обясня по какъв начин и вие можете да се развържете от вашите връзки и да влезете в културата на Бялото братство.

„Духът Божи“

„Отче наш“

Неделна беседа 17 юни 1923 г., неделя, 10 часа

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...