Jump to content

10. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 февруари 1913 г., село Подима


Recommended Posts

10. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ

28 февруари 1913 г., село Подима

28 февруари 1913 с.
Подима

Учителю!

С препълнено от радост сърдце, с висок бодър дух и с крепка весела душа се осмелявам да се явя и наново да благодаря Господу за неизчерпаемите Му щедрости, големите милости и безгранична Любов, които още веднаж показа към Мен, слабия и немощния Негов раб!
О! Милостиви Боже, с какво заслужих аз Твоите Милости? Не ли само с моите нескончаеми грехове! Ти, велики Отче на Небето, Господи Иисусе, нееднократно вече втая война и много явно даже ме избави от неприятелски куршум, от болести, от напасти. Ти, Христе Боже нееднократно ми помага и Сам поразяваше противника, с който ми предстоеше да се боря!
Ти води моите стари ратници към бляскави победи над мрака, невежеството, над лъжливото учение. Ти никога не си ме оставил!
А с какво заслужихме ний Твоите неизчерпаеми милости? С нашето непослушание, с нашите прегрешения.
Милостиви Господи, бъди и за в бъдеще с нас. Нека всичките победи над тъмнината бъдат за Твоята вечна слава, за въдворяване Царството Ти на Земята.
Амин!
На милостта Ти О, Боже и с моето производство в майор бе вече безпределна. "Не нам, не нам, а имени Твоему."[1]
Аз падам на колене и Те моля, Отче Святи, запази ме от пътя на съблазните и изкушенията. Дай ми чисто сърдце, бистър силен ум, възвишена душа. Святия дух да ме ръководи всякога в пътя на Правдата, Истината и Живота.
Нека тая и всички световни награди бъдат за Твоята Слава. Ако и слаб и немощен Твой раб, приеми ме Господи за един от постоянните работници на Твоята Божествена нива. Аз вярвам О, Боже, че ще посея поне една семка, че ще поправя поне една паднала душа в пътя на спасението й.
Всякога си ме послушвал Господи и сега ще ме послушаш. Амин!
Учителю, не ще ли да падне Одрин? Нима тоя град ще бъде още в тъмница? Не е ли волята на Отца да пусне Светлина в тия дни още своите Божествени лъчи и в тоя град!
Вярвам, че с падането на Одрин ще настъпи по-интензивна работа за облагородяване световните нрави, за прогреса на избрания български народ, за въдворяване по-скоро на Твоето Царство О Господи.
А мир на земята не ще ли има или ще е угодно Богу да продължи още тая година освобождението и на останалите роби!
Наистина, сега се чувства от всички така да се каже бездействието. То вредно влияе във всяко отношение, особено в развиване пороците. Желанието на всички се свежда: или напред до окончателно уничтожование на полумесеца, до "отсичането на неплодните пръчки" или до сключване мира. Знае се едно, обаче, че всичко каквото дойде е само за доброто на България и с радост да го приемеме, с дълготърпение понасяме, като хвалиме и песнопееме Богу Господу, Комуто Слава да бъде във вечността и Името Му благословено всякога. Амин!
Ваш верен и послушен ученик под постоянния Ви контрол Минчо Сотиров.
-------------------
[1]
3абележка на съставителя:
Псалом 115:1, Библия на Учителя, издание 1885 г.: "Не нам Господи, не нам, но на името Си дай слава. За милостта Си и за Истината Си."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...