43. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 октомври 1916 г., събота, Бургас

[Ани]

43. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

28 октомври 1916 г., събота, Бургас

28 окт. 916 г„

събота,

Бургас

Учителю,

Види се и аз трябва да понеса изпитания по длъжността ми, която заемах през войната. Не било угодно само страданията от раната, а трябвало и душевни мъки да понасям заради Правдата, заради стремлението ми да изпълня повече отколкото трябва и се налагаше от длъжността ми, като командир на 3 дружина от 24 полк. Обвиняват ме, че като такъв през периода от 15 октомври до 12 ноември 1915 г. като съм бил отделен от полка - от бригадата със Заповед № 11 от 15 окт. и изпратен към 46 полк, за да го подкрепя и съдействувам на атаката му към Гиляки, аз: "не съм действувал при неотлагателни обстоятелства по собствена инициатива и не съм потърсил връзка с бригадира си, вследствие което не съм получил и не съм предизвикал да получа от същата заповед за военни действия." Заради горните обвинения ми поискаха обяснения тая година през април. Дадох ги много обстойно и документално и представих на 27/14 април с цитати и № на заповедите, които съм получавал и се вижда, че всякога съм се проявявал повече отколкото трябва. Аз се боях повече да ме обвинят с превишение на власт и действия, а те тъкмо обратното. Дадените ми тогава обещания види се не са ме оправдали и назначено било следствено дело против мен като обвиняем. Тоя месец от 23 до 25 дадох наново обясненията си. Тоже в същия смисъл, като приложих и всички писмени документи каквито имах под ръка, а за другите указах, че са в архивата на 3 дружина от 24 полк на фронта.

Обясненията ми в кратко са в 3 части:

 

1. От 15 до 20 октомври съм бил в пълно подчинение на командира на 6 полк и в неговия боен участък.

 

2. От 21 до 31 октомври имах задача да пазя посоките - пътищата от долината на р. Българска Морава към Скопие и Куманово, в участъка на р. Бимча до прохода Голямо Куманово форсира в долината около 20 км., и то само с 4 роти и 2 картечници.

 

3. От 1 до 5 ноември бях в действие по моя инициатива с дружината и всички мои действия са били в духа и исканията на разпорежданията на по-високото началство - това се потвърди от получените ми по-подир заповеди. На 5 ноември след обяд около 4% часа ме раниха. Какво е било до 12 насам не зная - не бях в строя, а в болницата.

 

За неотклонението ми по причина следственото дело, като съдебна мярка поставят ме под надзор и наблюдението на най-близкото началство - началника на 3 Балканска дивизия, обл. Сливен.

Като Ви излагам горните факти - изпита на който ме подлагат, моля за Вашето съдействие Учителю за по-скорошното му изясняване и прекратяване на делото, ако това е волята Божия за тържеството на Правдата и Истината. Може би чрез мен други се стремят да се оправдаят. Но аз моля Господ да бъде съдията и Той да даде всеиму заслуженото.

Приемете Учителю сърдечните поздрави на брат Пеню и др. приятели ш дома.

Целувам десницата Ви.

Ваш верен, предан, послушен и покорен ученик

М. Сотиров