Jump to content

Recommended Posts

СВОБОДА

Законът на свободата, законът на великата Истина изисква човек сам да се обърне към БОГА. Той сам трябва да Го потърси.

“Две думи”, стр. 242; 50

В Природата съществуват два велики закона – неизменни, общи за всички същества, без разлика. Единият закон е законът на абсолютната свобода, другият – законът на абсолютното ограничение. Никой не може да ги избегне. Когато човек постъпва разумно, той е в закона на свободата, никой не може да го ограничи. Когато постъпва неразумно, той е в закона на ограничението, там никой не може да му помогне.

“Законът на ограничението и законът на свободата”, стр. 107-108; 117

Животът се ражда без ограничения. После слиза в ограниченията. От безграничното влиза в граничното и излиза в свободата. Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата. Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода.

“Да живее душата ми!”, стр. 268; 120

Божественият закон на свободата е написан върху човешката глава, в човешкото сърдце и в човешките дробове. Божественият закон е написан във всяка частица от човешкото тяло. Следователно всеки човек трябва да живее съобразно този написан закон.

“Речи само реч”, стр. 500-501; 146

Колкото си по-близо до центъра, толкова си по-свободен, и колкото си по-далеч от центъра, толкова си по-ограничен.

“Законът на свободата”, стр. 283; 129

Христос е дал едно определение на свободата: “Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях”. Това правило трябва да е вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите.

“Свобода на Духа”, стр. 161; 2

Не подпушвайте никого! Човек не трябва да подпушва и себе си.

“Отличителни черти на човешката интелигентност”,стр.14-15; 36

Законът на солта е това, което желаеш за себе си, не го отказвай на другите. Давай им възможност и те да развият своите способности.

“Солта”, стр. 7; 3

Съвременните учени ще те вържат и развържат, ще те впрегнат и разпрегнат, затова и остен ще има. Това не е религия. В Божественото учение сам ще се вържеш и развържеш. Като дойдете при мене и ми кажете, че искате да следвате моето учение, ще ви питам: “Готови ли сте да се развързвате и завързвате?”

“Разделено царство”, стр. 63-64; 3

Съществуват два закона: закон за кармата или закон за причини и последствия. Ти носиш страданията по неволя, т.е. по необходимост. Вторият закон е закон на свободата. Законът за кармата не признава никакво право, никаква култура, никакво щастие, никаква Любов. Кой прилага тоя закон? Вие го прилагате всеки ден, но и върху вас го прилагат... Кармата е закон на тъмнината. Вторият закон – законът на свободата е също и закон на светлината, т.е. закон за правото и за човешката мисъл.

“Ще живее”, стр. 178, 179; 6

Старайте се да се настройвате вече, да може да схващате тия вибрации от духовния свят, вътрешно да се настройвате и да пласирате енергията вътре в себе си. А това значи, по закона на свободата – да се разширявате от Божествената Любов и от излишъка ¢ да изпущате навън. Естествено течение да има.

“Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили”, стр. 235; 12

Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.

“Плачът”, стр. 25; 13

Никой не може да зароби вашата душа.

“Подпушване на светлината”, стр. 88-89; 38

Свобода може да има само между две разумни същества. И когато БОГ създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон. И досега още не сме го разбрали.

“Напразно Ме почитат”, стр. 80; 24

Човешката душа е нещо Божествено. Как можеш да вземеш брата си, да го подчиниш, да го заробиш? Аз гледам на всеки човек като на свободен. Той може да мисли тъй, както и аз мисля. Той може да чувства тъй, както и аз чувствам. Той може да действа тъй, както и аз действам. И във всяко едно отношение той има право на тези блага. Нарушава ли най-малко туй правило, този основен закон, веднага Божието лице ще потъмнее, а тогава и моето лице ще потъмнее.

“Що е това?”, стр. 465; 25

Всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете потик, т.е. не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си. От туй гледище се определя закона за свободата.

“Разумност в Природата”, стр. 15; 27

Волята Божия може да изпълни този, на когото умът не е ангажиран никъде. Този, който иска да изпълни Волята Божия, трябва да бъде свободен, а свободният ум, свободното сърдце, свободната воля всичко могат да направят. Вие можете да бъдете свободни! Всеки един човек се ограничава от своите мисли, от своите желания и от своите действия.

“Волята Божия”, стр. 26; 27

Някой път и у светиите се заражда едно чувство, едно желание за уединение. И вие казвате: “Аз искам да се уединя от хората, да ги напусна”. Какво значи да се уединиш от хората или да ги напуснеш? Да се уединиш, значи да дадеш свобода на всички хора.

“Мъртвите и живите линии”, стр. 19; 27

Всеки един от вас може да стане ангел, може да стане и дявол, според както живее. И по закона на тази свобода именно човек може да направи и Добро, и зло; по закона на тази свобода именно човек може да възприеме един добър, или един лош живот.

“Който се учи”, стр. 13; 30

Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в Доброто, и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си.

“Мозъчни наслоявания”, стр. 128; 43

Оставете във вас само онези вътрешни заложби, които БОГ ви е дал. Работете с тях и за тяхното разработване. Това е законът на великата свобода, който сега иде в света.

“Позвах Сина Си”, стр. 28; 45

Човек не трябва да бъде роб никому. Не ставайте роби и на децата си! Всяко дете, което дохожда във вашия дом, иде с главната задача да служи на БОГА. Щом е така, вие ще го приемете, както БОГ го приема, ще гледате на него, като на Божи служител, и нито вие ще го заробвате, нито детето вас ще заробва.

“Каквото става”, стр. 185; 42

Естественият закон, при който човек може да добие свободата си, е законът на правата, на чистата мисъл.

“Смяна на състоянията”, стр. 8; 35

За да придобие търпение, човек трябва да има три качества: здраво тяло, здрав ум и здрава воля… Нормалният човек върши всичко с приятност. Той никога не се претоварва с излишна работа. Той приема само толкова работа, колкото може да извърши. Той върши всичко по закона на свободата… За да не остарява преждевременно, човек трябва да внимава да не се пресилва с работа. Търпеливият спазва този закон.

“Форми на съзнанието”, стр. 187-188; 40

Само едно същество не прави погрешки. Това същество е БОГ. Всички други същества правят погрешки. Туй произтича от закона на ограничението. Всяко същество, което се ограничава, има възможност да прави погрешки.

“Ще се наситят”, стр. 10; 46

Човек е свободен да учи и да не учи, но като започне да учи, той се ограничава. Човек е свободен да яде или да не яде, но щом започне да яде, той се ограничава. Оттук виждаме, че свободата, за която говорим, е относителна. Абсолютна свобода не съществува.

“Двете страни”, стр. 62; 53

Да живееш по закона на свободата, значи всеки момент да знаеш какво трябва да правиш, да можеш математически да разпределиш какви съответстващи мерки да вземеш за нещата.

“Бъдете съвършени!”, стр. 15-16; 45

Всяка свобода вън от човека е сянка на свободата. При вътрешната свобода човек сам себе си съди, никой друг не може да го съди.

“Умовете им”, стр. 229; 47

Когато един човек е свободен, друг някой непременно ще трябва да се ограничи.

“Дойде глас”, стр. 324; 59

Мойсеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а Христовият закон ги примирява и освобождава.

“Права мисъл”, стр. 138; 92

Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на БОГА. Това е един абсолютен закон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато и степен на развитие да се намират.

“Той дойде при Пилата”, стр. 25; 67

На Земята добрите хора са ограничени, а лошите са свободни. На Небето е точно обратното: добрите са свободни, а лошите са ограничени. Любовта освобождава човека.

“Определени движения”, стр. 4; 74

БОГ като работи за себе си, ограничава света, а Той сам е свободен. Когато човек иска да работи за себе си, трябва да работи за другите. Когато пък иска да се ограничи, другите трябва да работят заради него. Когато другите работят заради тебе, ти не си свободен… Когато БОГ работи заради нас, ние сме в едно естествено ограничение. Когато БОГ работи, ние се учим. Когато работим за БОГА, ние сме свободни. Тогава той ни слуша, а щом ни слуша, ние се чувстваме свободни. Казвате: “Ако работя за Господа, кога ще работя за себе си? Ако работя за ближния си, кога ще работя за себе си?” Работата за ближния и работата за БОГА е един и същи закон, който се изразява в две направления.

“Раждането на свободата”, стр. 58, 59-60; 51

Представете си сега, че при вас дойде някой външен човек и ви каже: “Моля ви се, понеже сте окултен ученик и знаете добре законите, кажете ми, какъв метод за възпитание трябва да приложа към своето дете, което е много своенравно, упорито?” Вие ще му отговорите, че детето трябва да се остави свободно. Обаче законът на свободата работи само при формулата Вn. Тази формула е вярна през всичките времена на вечността. Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път. За това се изисква много време. Ето защо човек, оставен свободно да се развива, сам на себе си, той ще може да се добере до правия път, но за това се изискват дълги лутания. Друго е, ако той знае законите и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати времето на своето развитие.

“Пътят на желанията”, стр. 58-59; 44

Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство именно седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от Любов, а не чрез насилие.

“Вечно благовестие”, стр. 145; 78

Едно от качествата на разумността е това, че тя си служи със закона на свободата, а не с насилието.

“Стойност на нещата”, стр. 83; 86

Доброто е основа на великия закон за освобождаването. Да бъдеш добър, това значи да се освободиш от робството, т.е. от света на ограниченията и смъртта.

“Разумното слово”, стр. 290; 90

Човек трябва да постави живота си върху точката на равновесието, т.е. върху правилните отношения между всички души. За да съществуват правилни отношения между душите, трябва да се спазва закона на свободата. Всяка душа иска да бъде свободна. Следователно правилните отношения подразбират отношения на свобода.

“Точка на равновесие”, стр. 306; 92

Ако иска да бъде ученик, човек трябва да спазва законите на свободата, да не причинява ненужни страдания нито на себе си, нито на ближните си.

“Просветено съзнание”, стр. 30-31; 93

Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи – това е закон на свободата.

“Душата ми е отегчена от живота”, стр. 17; 95

Казано е, че БОГ е ходил между животните и оттам е взел човешката душа. Значи грехът е съществувал и преди човека, в животинското царство. Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в Райската градина. Не, грехът е съществувал и преди Адама. На тази душа, която била между животните, БОГ вдъхнал живот и ¢ казал: “Отсега натаък ти няма да бъдеш като животните, но ще живееш според закона, който сега ти давам – според закона на свободата. И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да пристъпиш Моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега”. Тъй седи Истината.

“Син человечески отхожда”, стр. 141; 95

Онова същество, което търси свободата, то не трябва да я търси отвън, то трябва да търси свободата отвътре. Човек сам трябва да стане господар на своята свобода.

“Освободени”, стр. 38; 96

Бъдете ограничени и в Доброто, и в злото; бъдете свободни и в Доброто, и в злото. Ако едновременно не сте ограничени и в Доброто, и в злото, вие не сте на правия път. Ако едновременно не сте свободни и в Доброто, и в злото, пак не сте в правия път.

“Свобода и ограничение”, стр. 50; 110

Като говорим за привличането и отблъскването, ние имаме предвид известни закони. Привличането подразбира закон на свобода. Само ония същества се привличат, между които има стремеж, обич.

“Разумност и светлина”, стр. 135; 91

Нещата не се дават даром – ще учиш и ще работиш. Даром се дават само условията, а ти ще работиш и ще учиш, да постигнеш нещо. Ако искаш от БОГА да ти даде всичко, ти ще нарушиш закона на свободата... Човек трябва да бъде свободен. Ако носиш страданието си съзнателно, ти си свободен... БОГ може да те освободи от страданието, но ако го махне, преди да си разбрал смисъла му, с това се нарушава закона на свободата.

“Възпитание на волята”, стр. 33, 34; 103

Светът се обосновава на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, човек трябва да бъде свободен.

“Ще влезе Духът”, стр. 32; 109

Даването става по закона на свободата. И Доброто става по закона на свободата. С други думи казано: няма закон, който да застави човека да дава и да прави Добро.

“Двата пътя”, стр. 22; 190

Щом на един човек му отнемеш волята, щом му отнемеш свободата, никаква Любов – нито човешка, нито Божествена може да се прояви. Това е закон.

“Съработници на БОГА”, стр. 124; 143

Човек, когато чувства, когато мисли и когато действа, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон.

“Четирите струни”, стр. 339; 143

Оставете тялото, ума и сърдцето си свободни. Защото БОГ се проявява само при свободните хора. Той ще дойде с Духа Си и когато ви намери свободни, ще почне да действа. Законът е такъв.

“Имаше някой человек”, стр. 194; 146

Ако искаш да изучаваш Истината, ти трябва да освобождаваш другите хора. Като освобождаваш тях, и себе си ще освобождаваш.

“Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване”, стр. 173; 136

Свободата е закон за постижение на онези копнежи, които има човешката душа. Ти искаш да постигнеш щастието. Щастието се постига само в свободата. В тази свобода животът трябва да функционира, знанието трябва да функционира и то положително знание.

“Великото благо на живота”, стр. 604; 151

Има три неща, на които може да вярвате: мислите ви никой не може да ограничи, чувствата ви никой не може да ограничи и постъпките ви никой не може да ограничи. Постъпката аз разбирам, даже като си вързан, едно малко движение пак можеш да направиш, не може да те спъват. Има един закон: Ако вие знаете да се движите – и най-дебелото въже може да го скъсате.

“Правата посока”, стр. 269; 172

Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен.

“Под слънчеви лъчи”, стр. 358; 152

Никой никого не може да насили. Не си правете илюзии, че може да насилите някой човек, да му наложите вашите възгледи. То е невъзможно, понеже БОГ създаде света, никой не може да изнасили БОГА.

“Жената самарянка”, стр. 276; 153

Свободата подразбира разумно мислене и чувстване, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен.

“Вяра и вярване”, стр. 119; 167

Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, трябва да бъде свободна. Остави мисълта си сама да се прояви, не я обръщай на една, на друга страна.

“Скрито богатство”, стр. 132; 195

Ако ти работиш за свободата на другите, работиш и за свободата си.

“Зелен и узрял”, стр. 35; 176

Ако мислиш както трябва, ти си свободен. Ако съгрешиш в едно от правилата на мисълта, ти се ограничаваш. И в чувствата е същият закон: Ако чувстваш по законите на чувствата, ти си свободен. Ако нарушиш едно от правилата на чувствата, ти се ограничаваш.

“Обработване”, стр. 87; 173

В древността, когато адептите изучавали законите на дългия живот, те имали предвид законите на свободата. Да бъдеш безсмъртен, това значи да владееш силите на живота.

“Тънки и дебели линии”, стр. 247-248; 105

Що е закон и що е свобода? Законът е ограничение, а свободата е разграничение. Свобода и закон, произтичащи от едно и също място. Законът е човешко схващане, ограничение на човешкия дух. Свободата е нещо, което е излязло от БОГА.

“Закон и свобода”, стр. 289; 185

Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта ¢ се премахва – това е закон. Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от техните последствия. Следователно каквато и мисъл да дойде, т.е. каквато и да се зачене, трябва да се реализира. Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата.

“Поради радостта”, стр. 109-110; 201

Ако искате в един праволинеен свят да влезете, най-първо трябва да се освободите от онова, което носите. Следователно вие само при В може да се освободите. Ще се запознаете с него. Тогава А се отнася към В, както С към Д. То е закон на освобождаването.

“Математически отношения”, стр. 129; 173

В БОГА живеем, съществуваме и се движим. Ние сме в БОГА, но трябва да оставим Господ да живее в нас. Ние сме в БОГА, сега да оставим БОГ да се всели в нас по закона на свободата. Това е спасението, това е избавлението на човека – когато той доброволно допусне БОГ да се меси в неговия живот.

“Единствената врата”, стр. 134; 176

Два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тия прояви са различни.

“Тихият глас”, стр. 134; 205

Казвам: противоречието е наше разбиране, противоречието в света излиза от закона на свободата – понеже хората искат да бъдат свободни, оттам идат противоречията.

“Новото в света”, стр. 101; 177

Та в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. С тази свобода ние трябва да работим за всички. Всяка вечер като си лягаме, ние трябва да проектираме мисълта си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към БОГА, и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за Доброто на всички хора, за Доброто и на нас. Така работи Божественият закон.

“Да не се смущава сърдцето ви!”, стр. 25; 30

Досега сте искали да бъдете само духовни хора. Не, бъдете обществени, политически, културни и духовни хора. На мъже, жени, деца – на всички еднакво препоръчвам това правило. Този е великият закон на Свободата.

“С Любов се взима”, стр. 245; 201

Грамадните разстояния са причина за голямата свобода... Като не разбират закона на свободата, хората искат да се сближават.

“Единствената сила”, стр. 167; 189

Чисто религиозният живот не е еднообразен, а в него трябва да вземат участие умът и чувствата, повдигането да става спиралообразно. Моралът е Мойсеев закон, а Христовият закон е свободата. Следователно трябва да бъдем свободни.

“Да бъдем готови”, стр. 40; 208

Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни.

“За свободата”, стр. 5; 26

Христос каза на своите ученици: “Блажени вашите очи, които виждат, които познават този закон на великата свобода”. Да бъдем свободни, да знаем, че в света трябва да познаваме само един господар – това трябва да турим като мото на бъдещата култура.

“Което вие виждате”, стр. 15; 30

Развържете сърдцата и умовете си от онова, което ги ограничава и заробва. Като се освободите от тези връзки, направете нова връзка с Божията Любов, с Божията Мъдрост и Божията Истина... Тази връзка дава абсолютна свобода на човека.

“Вързано и развързано”, стр. 63; 76

На всеки човек трябва да се даде неговото право, което БОГ му е дал, а на всеки един народ да му се даде онова, което БОГ му е дал – на всеки народ да му се даде границата, която БОГ му е дал – това е свободата. Ако ние дадем на всички хора тая свобода, която БОГ им е дал, тогава ще се оправи светът.

“Колко е добър Господ”, стр. 401; 130

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...