Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_03_05 Вяра5 март 1920 г., Беседи пред сестрите, Извънредни беседи, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 11:00

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г.  
Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


Беседи пред Сестрите

  

Вяра



Каква е основната мисъл от последното събрание?

Реплика: Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим, да станем като децата, да развиваме милосърдието, да се упражняваме върху духа, върху добродетелите, върху развиване на сетивата и приготовление за Петдесетница.

Като дойде Петдесетница11, трябва да влезете в закона на самопожертването. Който приеме Божествения Дух, той трябва да върши Волята Божия, а не каквото сам си поиска. Впрочем, и сега вие не вършите своята воля, а някоя чужда воля се намесва вътре във вас.

Ще гледате да усилите Вярата в себе си. Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан? Малко биха сторили това, защото се изисква геройство. А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи Вярата си.

Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгвани. Разбира се има Вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна Вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Като имат Вяра, техните страдания се осмислят. Всички вие имате опитности за Вярата и затова няма да градите нова, а ще развиете тази, която имате, за да мине тя през нова фаза. Да допуснем, че имате лодка, която искате да изтеглите на брега. Някой я тегли, тегли, но не може сам да я изтегли и изгуби Вяра. Дойде още един, теглят двамата, но не могат да я изтеглят; дойде трети, четвърти – пак не могат да я изкарат. Съберат се най-после десетина души и я изкарват на брега. Те имат Вяра, че само десетина души ще могат да я изкарат. Така и вие ще приложите този закон в действие: ако един не може да направи някоя работа, ще се съберат двама, трима, четирима, до десетина души, докато най-после успеят да я свършат. Това е закон на Вярата – когато всички се обединят, Божественият закон започва да действа. Слабостта на християните се заключава в това, че са разединени и когато не може един да свърши някоя работа, те се отчайват и мислят, че и повече хора не могат да я свършат. Не, трябва да се обединят десет, двадесет, тридесет души и с тази обща сила да я свършат! Само по този начин като действате, ще имате резултат. Воля, воля трябва! За да успеете в мълчанието, трябва да развиете добрата си воля. Доброто, което е затаено в теб, трябва да се развие по един или по друг начин. Всеки човек си има методи, чрез които може да работи.

Сегашното положение на хората е като това на чиновниците, които очакват всеки месец заплатата си. Добре, ако тези чиновници бъдат изхвърлени от местата си, какво биха правили? Значи Вярата е онова състояние, онази Сила вътре в душата, която позволява на човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент да не се изненадва от условията. Но трябва да размишлявате, да премахнете тази сгъстена атмосфера, която съществува между вас. Бъдете постоянно в размишление, докато започнете да чувствате, че придобивате една малка Сила. Онези, които се упражняват в гимнастика, мускулите им започват да нарастват, а след това могат да вдигат вече и по-големи товари. Това е процес, който постепенно ще се увеличава. Вярата на едно дете и Вярата на един светия се различават: Вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. И Ангелите имат Вяра, но тяхната е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Ако понякога нямаме резултат, причината се крие в това, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получава, то е, защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във Вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене.

Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, когато се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. Това, което е говорено в неделя, това, което е говорено в четвъртък, постарайте се да го приложите. Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материал без някакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци: учениците не могат да ги усвоят, претрупват паметта си и с това затъпяват. Говори се за воля, за интуиция, за вяра и за още много други работи и човек не знае какво да избере. Започнете да съзерцавате върху Вярата. И тъй, когато се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствате, че у вас се създаде хармония и че у всички дойде едно повдигане. Това показва, че умовете ви започват да хармонират. Но за това се изисква работа. Упражнявайте се така неделя, две, три – постоянно правете такива упражнения тук, а после и вънка.

За този петък имате ли определени въпроси, определена цел, върху която да разисквате?

Реплика: За да постигнем единство, хармония помежду си, за да можем да работим, ще се разпределим на групи.

Започнаха ли тези групи да действат?

Реплика: Някои са започнали.

В тези групи могат да влизат по две-три сестри и те ще могат да свършат работа, каквато биха свършили и десет души. Понякога двама души ще могат да свършат работа за тридесет – изобщо, не зависи от мнозинството.

Вяра, Вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в духа; голяма увереност трябва, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество, та по време на мълчанието да издържите всичко. Има методи за тези работи, но същевременно има и толкова залъгалки, които ви отвличат, та не ви остава свободно време. Но, от друга страна, това е по-добре за вас, защото иначе не бихте знаели как да употребите времето си. Това място, на което ви е поставил Господ, е най-доброто за вас. Той добре е разпределил работата ви, само че трябва да знаете как да я вършите. Например, ако всяка от вас си зададе за цел, колкото познати има, които не си живеят добре, да въдвори между тях хармония, да им говори за възвишени неща, за Бога, като остави личните си дертове настрана, колко нещо бихте направили! Ако чакате така да се оправи света, то и след десет хиляди години няма да се оправи. Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. От вашата воля зависи и бързината на вашето развитие. От силата на волята ви зависят и богатствата ви, които ще имате. Един човек може да се познае, като му дадеш сто лева и следиш как ще ги употреби: ако отиде да ги изпие, то утре, като му дадеш хиляда лева, и с тях ще направи същото. Мислите ли, че ако една пчела няма възможност да ви ужили със задницата си, не би ви сторила нещо повече? Смисълът не е в това, което имате, а как го употребявате. Ако Господ ви даде талант и с него разколебаете хиляди хора и ги тикнете в пропастта, питам ви този талант защо ви е? Така и сегашните учени изнамират различни средства, с които убиват хората. Защо тогава им е тази наука? Вашите знания трябва да се употребят само за благото на човечеството.

Ето какво можете да направите вие: да допуснем, че сте ключ на една инсталация – тази работа ви е определил Бог да вършите. Ще кажете: „Какво зависи от мен да направя?” Много зависи! Като се завъртите, навсякъде ще светне. Ако сте ключ, от вас зависи дали някой ще направи някое престъпление, или не. Ако се завъртите и му светнете, той ще има възможност да види ясно и ще извърши престъплението; ако не се завъртите, той няма да види нищо в тъмнината и престъплението е избягнато. Добрите хора са ключове. Някои казват: „Да се помолим за лошите хора!” Няма защо, вие ще държите ключа и според нуждата ще го отваряте или затваряте. Едно време Илия молил Господа да вали дъжд, защото цели три години Бог бил заключил небето и не пускал дъжд. Така трябва да схващаме въпроса: всеки да знае, че е ключ и че много нещо може да извърши. Ако той е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: “Сегашните хора децата ги управляват.” Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете. Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия!” Действително това нещо става в света с всички хора: някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на Божественото възпитание – набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем, когато ни пои, ще пием, когато ни учи, ще учим и така ще избегнем неприятностите в Живота.

Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в Знанието. Как заключи Илия небето, какво направи, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате Вяра и Знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира Знание. А има за какво да се молите: трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа – обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие. Да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави. Не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка от вас да намери в себе си най-слабата си страна, най-слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да намери излаз, обикаля насам-натам и когато намери някое слабо място в оградата, оттам минава. Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него – лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна – един в едно отношение, друг в друго отношение. А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни.

Реплика: Как може нетърпеливият човек да стане търпелив?

Забийте една топлийка някъде в ръката си и вижте доколко може да търпите. Няма защо това сами да си го правите, има кой да ви забива игли. Вие поне на това нещо сте майстори. Която иска да се научи на търпение, да повика някоя друга да и забива игли.

Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това желание ви идва друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща. И първото желание отстъпва, най-важното нещо бива отложено. Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за теб!” Много пъти ти си казваш: „Аз ще бъда търпелив!”, но от Черната ложа ти казват: „Ти не си узрял още, затова не можеш да бъдеш търпелив.” И ти отлагаш това за по-благоприятни времена. Ами че ти, докато не си узрял, имаш нужда от търпение. Когато узрееш, то си идва самò по себе си, естествено.

Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най-голямото благословение.

Реплика: Има някои, които мълчат само външно, но отвътре кипят.

Вие ще разбирате духовното мълчание – да се мълчи пред Бога. Когато се събирате, изолирайте се – създавайте си навик, когато се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; когато говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; когато мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание.

Ако аз ви дам едно правило, вземайки под внимание, че имате деца, мъже, обществени работи, и ако вие не можете да го изпълните, това не е умно от моя страна. При това положение, което имате, вие искате да бъдете силни, но първото нещо, което ви предстои, е да победите малките мъчнотии, които ви се явяват в дома. Домашните ви мъчнотии са много сериозни. Например някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си!” Там ти е слабата страна. Ами тогава как ще влезете в Небето? Първото условие, за да влезете в Небето, е да търпите всички. Казва се, че всинца ще се изменим. Ако не се измените, и след десет хиляди години, и след повече години да дойдете, пак същото разположение ще имате. Така един американски професор казал, че има някои хора, които не би желал да ги вижда и след десет хиляди години. Но и тогава да ги види, ако не се измени, пак със същото чувство ще се бори. Времето самò по себе си не лекува нещата – времето лекува само дотолкова, доколкото в сегашния момент ние правим усилия да ги изменим.

Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си – това е най-трудната работа. Ще развивате Вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате, и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил два часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, които са били дълго време затворени и после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно – то има бълхи, които го безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете!” и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още веднъж да не ме заключвате!” Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепелта, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи.

Някои от вас повече са прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически.

Реплика: Може ли чрез усилена работа върху себе си да изменим положението на душата си?

Ако сме в положението на гъсеници, колкото много и листа да изядем, не ще можем да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. През това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до състояние на пеперуда. Вие може да се поляризирате. Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години. Всяка вечер човек трябва да се очиства пред Бога, но не и да става мек. Добрият човек трябва да бъде силен.

Често казват, че човек трябва да победи себе си. Не е съществено да победиш себе си, това е лошо, но трябва да познаеш себе си. И тъй, смисълът не е в побеждаването на себе си. Да допуснем, че имаш обичай да побийваш по малко и сега, за да не вършиш това нещо, вземеш, че строшиш ръката си. Спечели ли нещо от това, защо трябва да строшиш ръката си? Напротив, ти трябваше да кажеш: „Тази ръка е под моята воля и аз трябва да я владея!” Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл – работете върху владеенето на тези мисли и им кажете: „Тук, вътре, не ви е мястото, тук е канал и вие може само да минете, без да се задържате!” Вие трябва да бъдете като онзи служащ на железопътните станции, който със своя ключ отваря релсите, за да минат различните тренове и им дава изправен път. Така и вие с вашия ключ ще можете да дадете правилно направление на вашите мисли и желания.

Реплика: Понякога човек външно се въздържа, но отвътре му трепери; как да спре това вътрешно вълнение?

Нека си трепери. Аз бих могъл да излекувам всинца ви за една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове и една зеленчукова градина, след което да ви пратя между тях да ги обработвате, за да черпите от тях енергия и спокойствие. Ако сте анемични и неразположени, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е Вярата – ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом – тури ръката си на челото и всичко ще се измени за пет-десет минути. Ако не употребите това средство, то тези от вас, които обичат да смятат, да пишат или да чертаят, нека приложат едно от тези свои любими занимания. Начертай един триъгълник, боядисай го червен, син или зелен, след което няма да се минат три-четири минути и настроението ти ще се измени.

Реплика: За да се отвлече вниманието, нали?

Не, това ти дава известна сила, с която впрягаш дявола и казваш: „Разбираш ли тези триъгълници?” Той ти казва: „Разбирам ги.” А сега седиш вкъщи, този те дразни, онзи те дразни – и най-търпелив човек да си, ще излезеш от равновесие. Най-трудното нещо е да бъде човек винаги търпелив, учтив. Понякога следя някои: намират се в много натегнато състояние, едва чакат да мине покрай тях някой и без да гледат дали той е виновен, или не, наплюват го, избухват с всички сили срещу него и казват: „Да не минаваш оттук!” След това им олеква, но като се размислят, виждат, че този човек не е бил виновен в нищо, че е един случаен минувач. Това са чисто психологически състояния. Това е едно натегнато състояние на атмосферата: срещат се например два черни облака, тяхното електричество се привлича, въздухът се озонира и вие започвате да привличате това електричество от долу нагоре. Гневен ли си, излез някъде из гората, започни да викаш, да кряскаш на дърветата, на камъните, те ще се озонират и ще ти мине. Ще видиш после колко смешно ще ти стане, когато се забележиш в такова състояние. Един американски професор ми разправяше такъв случай: той не обичал да ходи на бал, но обичал да танцува, затова когато имал силно желание, той хващал един стол и си поигравал с него вкъщи. Смешен бил в това положение и пред самия себе си, но му олеквало.

Тези методи, които ви се дават, може да ги приложите, като някои ще използват един от тях, други друг и т.н., според нуждата, която имате. Ние трябва да използваме Природата, тя е истинският начин на лекуване. Сегашният градски живот е много неестествен, вследствие на което се поражда неестествено състояние, липса на енергия, която няма откъде да се почерпи. Всеки я търси, а отникъде не идва.

Имате и друг метод за работа: например някоя има големи препятствия, затова няколко от вас да насочат своите добри мисли към нея и да и помогнат. Когато някой е болен и не може да изоре нивата си, нека двадесет негови ближни отидат вместо него, да работят двадесет часа и ето че нивата ще бъде изорана. Нали се казва, че трябва да си помагаме! Най-тежкият живот е, когато човек живее сам. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Защо в Природата изникват на едно място много треви заедно? За да задържат влагата. Там, дето се среща само едно цветенце, то по-бързо изсъхва. И тъй, когато в едно общество са събрани повече хора, те задържат за по-дълго влагата. А когато човек е сам, той трябва да се намира при много благоприятни условия, да има много знания, за да може да издържи в света. Сега и вие имате условия, имате всичко.

Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключение, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно, но Божията милост е друг закон. И според него, ако човек е готов да възприеме нещата, дава му се даром. Вярно е и едното, и другото – вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се издигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се издигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Когато те повикат на една трапеза, могат да те турят на първо място, но в обществото не могат да те турят на първо място, ако не заслужиш това. Тъй че първото място подразбира работа.

Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив!” Нали знаете приказката за недоволството на магарето: когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания. Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат на работа и с това го направили още по-нещастно. Тъй че, смисълът на Живота се състои не в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете къде ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас. Ако сте едно малко семе и ви посеят в песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас.

Сега ще се замислите за вашето саморазвитие. Не мислете, че няма да имате изкушения, отегчения. И Христос се отегчи. Ще дойде момент, когато човек ще каже: „Докога ще нося това бреме?” Да определим една премия за тази от вас, която може да развие една добродетел. Каква премия да определим?

Реплика: Ние сами не можем да си определим.

А, колко сте умни вие, продавате ме десет пъти на пазара! Някои хора казват: „Ние нищо не знаем по тази работа, кажи ти”, но щом дойде до техния интерес, те заявяват: „Не е така работата, ти не вярвай!” Значи имат и те мнение. Някои казват: „Ние сме готови за всичко, готови сме да те слушаме!” Тъй се говори, но истината е, че не сте готови да слушате всичко. Ако ви предпиша на всички да станете вечерта в 12 ч. и да излезете всред града, колцина от вас бихте сторили това?

Реплика: Ще излезем, стига да е за добро.

Не е важно това. Някои ще го направят, а някои не. Ако ви кажа, че вие, децата ви и мъжете ви ще умрете, ако не излезете, тогава ще отидете – от страх ще го изпълните. При това положение и картечници да турят зад гърба ти, ще излезеш дори и на война. Вие трябва да изпълните това, което вашият дух в даден момент и случай може да приеме.

Сега у всички вас липсва силата на добрата ви воля. Лошата воля е по-силно развита. Това не е, защото не сте добри, а лошата воля взема надмощие над добрата воля. Тези две сили – добрата и лошата воля – вземат едно или друго направление и понеже част от материята на нашето тяло не е чиста, у нас стават пертурбации. Трябва да се пречистваме от греховете, защото у нас има нещо нечисто, което препятства на нашата добра воля, и ние трябва да направим големи усилия, за да изхвърлим тези нечистотии навън, да призовем Божествената материя, т.е. да създадем Новия човек. Казвате за някого, че е слаб. Разбира се, докато човек не се очисти от тази материя, която го спъва, той не може да бъде силен.

И тъй, ще работите сега за развиване на Вярата и волята. За да развиете волята си, трябва да си поставите в ума някакъв идеал. Вземете за идеал Христа, т.е. Живия Господ, който се е проявил в света. Отбелязвайте най-възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия Живот – те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този образ, който се е проявил във вас, ще гледате да го запазите.През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори най-много един, два, три пъти в годината, затова трябва да запазите този говор. Колкото повече Господ ви проговаря и колкото повече се отдалечава от вас, толкова повече се усилват страданията ви. Това е много естествено: имате дете, което обичате, но отдалечи ли се то от вас, започвате да се безпокоите за него и да страдате. Така постъпва и Господ. С това отдалечаване и приближаване Господ чисти храма ви. Когато се очисти храмът ви, тогава ще дойде Господ. Затова се казва в Стария Завет: „Слава Господня изпълни храма.”

И тъй, добрата воля всички може да я имате. Аз говоря за опитности, които може да имате всички. Воля, воля ви трябва! Всички сте добри! Вие се смеете, когато казвам, че всички сте добри. Като ви казвам, че сте добри, знаете ли какво подразбирам? Това значи, че който живее с Бога, той не може да бъде лош. Понеже всички се стремите към Бога, значи сте добри – тази е моята мисъл.
Аз ще ви определя към коя категория спадат известни ваши преживявания. Например усещате глад – какво чувство е гладът? Физическо. Наядете се – усещате една приятност. Какво чувство е приятността в този случай? Пак физическо. На тази приятност не може да разчитате, защото тя е на физическото поле. Имате някой приятел, когото обичате, и когато той е при вас, вам е приятно, усещате се силни, мощни, но отдалечи ли се от вас, усещате една неприятност. Това е душевно състояние, но това чувство е непостоянно, на него човек не може да съгради къща. Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на Обичта: когато вие обичате някой човек и не усещате никаква промяна, безразлично дали той е при вас, или не, това е Божествено чувство. Всички форми, които се менят у вас, са несъществени.

Вие си представяте Христа така, както едно време сте Го знаели. От тази пластична форма, която остава във вашия ум една и съща, когато се обърнете към нея, изтичат някакви разумни Сили.

Реплика: Тази форма еднаква ли е за всички?

Тя е различна за всички. Щом имате състоянието на гладния човек, ще си представите Христа как бос ходи из Палестина. Някои видели Христа в светлина, с ореол на главата и т.н. Има форми, чрез които Христос се изявява някога във физическия свят, някога – в Астралния свят, а някога – в Божествения свят. Когато правите опити и наблюдения върху мислите си, ще дойдете до това положение да ги възприемате така, че да не произвеждат във вас никакво раздвояване. Когато мислите идват от Астралния свят, в тях има едно малко съмнение.

Реплика: Когато Христос се яви на една душа, няма ли тя да разбере, че Той е нейният идеал?

Христос ще каже на всички: „Ако не се отречеш от баща си, от майка си и от себе си, не можеш да бъдеш Моя ученичка! Ако не вдигнеш кръста и не дойдеш след Мен, не можеш да бъдеш Моя ученичка!” Това е първата форма, чрез която Христос ще се изяви. Щом приемете Христа в тази форма, всички страдания ще изчезнат. С това ще трябва да дойде саморазвитието на вашето съзнание... Това е отвлечена материя. Някои от вас имат религиозни преживявания, а за други това е тъмно.

Друго нещо, което трябва да придобиете, е да се научите да мълчите. Който е видял Христа, той трябва да мълчи. Тогава Христос ще бъде една Сила вътре във вас. Ако аз съм една горяща свещ, ще има ли нужда да доказвам, че съм такава? Има ли нужда розата да доказва, че е роза? Няма нужда – уханието и ще докаже това. Ако ти не вярваш в уханието и, то по формата ли ще познаеш, че е роза?

С тази мисъл свързвам друга една спотаена ваша мисъл: вие искате да се освободите от много страдания и колебания, да станете силни. Тогава направете следния малък опит: вземете някоя бедна ваша сестра и заработете върху нея, вижте какво може да направите. Какво подразбирате, че трябва да правите с нея? Ще ви приведа една фигура: допуснете, че някоя ваша сестра е изгубила всичкото си състояние, няма никакви пари, къща, никакъв имот, намира се в безизходно положение – вие как ще и помогнете? Тази от вас, която има повече, нека и даде едно супниче, друга – тиганче, трета – възглавница или някоя постелка и т.н. Ще видите как в скоро време тя ще се съвземе. Това са форми, с които искам да схванете мисълта ми. Помагайте на всеки с това, от което се нуждае. Някой няма търпение – дай му твоето саханче на търпението; друг няма Вяра – дай му твоето тиганче на Вярата; трети няма възглавничка – дай му от твоите. Няма да мине дълго време и ще видиш, че твоят брат или сестра са се поправили и казват: „Колко са добри тези братя и сестри!” Ако не занесете нищо, ще страдате. Това не може да го направи един човек, но мнозина могат да го сторят. На всинца ви липсва по едно саханче. Направете един опит в това отношение. Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Молитвата има сила, когато между вас има хармония. Дисхармонията произтича от това, че ви е акордирал човек, който не разбира от това изкуство. Затова хармонията между вас мога да нарека акордиране или настройка. И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулката и на другите инструменти.

Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в отдаване помежду си на взаимно уважение и почит. Това, което извършваме отвън, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна; направете следната маневра: представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и именно тази ваша сестра ви спасява. Поспрете се тогава в себе си и вижте какво чувство ще изпитате. Веднага ще започнете да се смекчавате и ще кажете: „Ако това нещо може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна!” Или обратно – допусни, че тази твоя сестра, която не обичаш, се дави в морето; веднага иди при нея и си кажи: „Хайде аз ще я спася, защото съм по-силна от нея, а всякога по-силният трябва да спаси по-слабия!” Това са случаи, които ви се дават за саморазвитие.

Сега вие ще правите опити. Ще попитате как. Щом пожелаеш да извършиш този опит, ще се молиш един, два, три, четири, до четиринадесет дена наред да го изпълниш и след това време ще почувстваш в себе си едно вътрешно разположение, че си готов да го извършиш. Едва тогава ще пристъпиш към това добро предприятие. А сега вие чакате нещата сами по себе си да се изгладят. Наистина, те се изглаждат и по този начин, но резултатът е съвсем друг. Опитайте се всинца да направите един от тези опити. Само така ще има смисъл стихът: „Молете се един за друг, за да изцелеете.” Молете се един до четиринадесет дена и Духът ще каже: „Сега вече може да се направи опитът.” Духът казва: „Когато пътят на някого е богоугоден, Бог ще го примири.”
И тъй, сега всички трябва да започнете да се молите, да станат вашите пътища богоугодни на Господа, за да ви примири с другите и да внесе хармонията и Божественото у вас, за да можете да се разберете и обичате.

Този е Пътят, тези са опитите, които трябва да правите, за да се приготвите за Петдесетница.


1 Петдесетница – първоначално е юдейски празник на благодарност за Божествените закони, дадени на Синайските планини, който се чества осем седмици след Пасха. На този ден Светият Дух за първи път се излива над апостолите (Деяния 2: 1-4) и Мойсеевият закон отстъпва пред Неговите дарове.

Беседи пред Сестрите
05.03.1920 Петък, София


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни