Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_03_07 Ще управлява всички народи7 март 1920 г. неделна беседа

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 11:01

От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). София, 1948.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето.


От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). Издание на ИК "Жануа'98", 2009 г.,
Преписана от първото издание, София, 1948 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Ще управлява всички народи



Беседа от Учителя, държана на 7 март 1920 г. София.

„И роди дете мъжко, което ще управлява всички народи с жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол.„ *)

Сега ще се спра само върху половината от цитирания стих. Детето, за което се говори тук, съставя ядката на цялата глава. Ще направя една аналогия върху цялата глава, т.е. ще свържа емблемите и символите, за които се говори, чрез роденото дете.

Съвременните културни хора, едва сега, са в първата фаза на живота, да изучават езика на природата. И когато се научат да говорят, не само по форма, но и по съдържание, не само по съдържание, но и по смисъл, светът ще се представи в нова форма, в ново съдържание и смисъл. Най-голямата спънка, в сегашния стадий на човешкото развитие, е дълбокото убеждение, всадено в човека, че е културен. Аз не отказвам, че сте културни, не въставам против думата „култура", но приемам, че сте културни само по форма; не по съдържание и смисъл. Значи, културни, в пълния смисъл на думата, са само една трета от хората.

Какво искал да каже евангелист Йоан в тази глава? Какво представя тук жената? – Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек. Какво представя детето? - Детето може, същевременно, да се представи като символ на идеалите, към които се стреми човечеството; детето е плодът на тези идеали. Ще ме попитате: Какъв е стремежът на ябълките, крушите или черешите? Отговарям: Стремежът им е да родят, да създадат поне една ябълка или круша. Вън от плодовете им, ябълката и крушата нямат друг смисъл. Какво представя змеят? – Той е символ на онези противодействащи сили в природата, които пречат на растенето на хората, на техните мисли и желания, т.е. против доброто. Змеят не е емблема на грубата сила, той е интелектуална сила, употребена да спира всеки процес на растене, всяко разширяване на човешкото съзнание.

Какво представя борбата между архангел Михаил и змея? – Тази борба е емблема на двете велики сили в света, които ние наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас, окултистите – тъмни и светли сили в природата. Тези две сили се борят. Михаил е богът, т.е. великото, разумното в света се бори с неразумното. В змея има известна интелектуалност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото човечество. Змеят паднал на земята - това подразбира, че условията на земята се изменили, след падането на змея. Жената избягала в пустинята. И до днес, тази история се повтаря. Няма да се впускам в разяснения, защото, за тези неща, има цели томове богословски тълкувания. Моето тълкуване се различава от техните; то обяснява текста тъй, както си е. Жената представя бялата раса. Тя е носител на онази жива Божествена идея, която се олицетворява с раждането на детето. Когато майката добие детето, а бащата го роди, те трябва да кажат: Живата Божествена идея започва своето правилно развитие. Интересно е, че новороденото дете не остана на земята, а го отнесоха на небето. Майката пък, отиде в пустинята. Майката и синът се разделят. Следователно, детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на земята се изменят и то бъде готово за новия живот. Майката, която още не е  готова, отива в пустинята. Колко дни останала да живее там? – Всичко 1260 деня. Сега спорят, какво означават тези дни. Едни ги смятат за дни от годината, други – за периоди. Може да се вземат и като дни, и като периоди. Не е важно, колко е стар човек, но колко е умен и добър. Живото куче е за предпочитане, пред умрелия лъв; и силният лъв е за предпочитане, пред умрялото куче.

Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. И тази война, която е предвидена там и се изразява в боя между Михаил и змея, до известна степен, представя световната война, която ние преживяваме, но още не е завършена. В 19 глава на Откровението се среща повторение на събитията. Там символите се изменят. Говори се за бял коя. Изхвърлянето на змея от небето означава – изхвърлянето му от умовете на хората, да не ги изкушава, да слезе долу, на физическия свят, защото най-големите заблуждения и изопачавания съществуват в ума. Не можете да поправите някого, докато умът му е изопачен; не можете да накарате човека да ходи правилно, ако кракът му е изкривен. Следователно, първо, човешкият ум трябва да се очисти от всички противоречия. И тъй, детето се възпитавало на небето. На друго място, Евангелието характеризира детето с думите „нов човек".

Често се говори за религия. Онези, които са издигнати, които имат духовни преживявания и са във връзка с Бога, разбират, че религията не е нова форма, но велик живот, отношение, връзка на човека с Бога. Всички сте били деца, млади; изпитали сте първите ласки и обич на вашата майка. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други – любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото сърце. Има тайни неща в живота, които ние търсим. Това са преживявания, за които, човек е готов да пожертва живота си. Божествените преживявания се отличават от обикновените: в тях няма промяна, те са постоянни. Когато се нахраните, вие усещате приятно чувство, което постепенно отслабва и след пет – шест часа, се сменя с неприятно чувство – усещате глад. Отново задоволявате глада си и пак усещате приятност; след няколко часа огладнявате – неприятност. Приятност и неприятност – това са променливи преживявания. Такъв е физическият човек. Ако искате да угодите на този човек с кокошки, агънца, кюфтета и др. подобни, от него нищо няма да излезе. Значи, смисълът на живота не е в яденето. Аз взимам тези два противоположни полюса в преживяванията, за да разберете, че във физическия свят има смяна в преживяванията, докато в духовния свят няма промени. Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в състояние да изменят стремежа ни към духовния свят. За духовните преживявания, човек е готов да се жертва, да страда. Това наричам любов. В нея се включват всички стремежи.

Мнозина от вас се стремите към богатство, чест, да бъдете силни, да имате знания. Питам: Какво ще остане за вас, от всичко това, след 100 години? Ще кажете: Поне, ще ме помнят хората, името ми ще бъде записано в историята. – Всичко това може да бъде, но какво ще се ползваш ти, сам, от тази слава? След като преминеш от този свят в другия; след като минеш през устата на змея; след като се бориш с него, ще задържиш ли, в себе си, тези преживявания? Съвременните философи казват: Това нещо трябва да се докаже. – Аз нищо не доказвам, нищо не аргументирам, защото, както вие, така и аз, можем да го докажем, моментално, едни на други. Например, вие сте гладували няколко дни, и за да разберете, дали може да получите нещо, отдалеч се осведомявате, дали съм добър, честен човек, какви убеждения имам и т.н. Обаче, без да ви отговоря, аз слагам трапеза и ви гощавам. Вие се усещате добре, доволен сте от мене. Огладнеете, пак се съмнявате в мене. На другия ден, пак ви изхранвам – съмнението изчезва. Но, след като ви храня десет години наред, има ли смисъл да се съмнявате? Така постъпват природата и Бог, Който работи в нея. Ако, десет години наред, Бог слага на човека трапеза – хубав обяд и вечеря, а той продължава да пита, има ли Господ, какъв човек е той? Тогава Господ ще каже: Навън това магаре! Като го изпъдят, турят го в ковчег, събират се около него роднини и приятели, със сълзи на очи, да му четат молитви, да го помене Господ в Царството си. Не, няма да го поменат никъде! Втори път, като дойде, Господ ще му даде доказателства по обратен път – има ли Господ, или няма. И аз няма да аргументирам този въпрос, защото земята е така създадена, че ние, сами по себе си, ще се убедим в истината. Ще изясня мисълта си с един пример, от окултен разказ, претърпял много преводи.

В старо време, още след грехопадението, имало две царства: едното се наричало Мензи, а другото – Есперти. Царят на първото царство имал син, който, според тогавашния обичай, трябвало да мине своето школуване, т.е. своето посвещение. Един знаменит учител, в царството, приближен до двореца, разгледал астрологически живота на царския син и намерил, че някога, в миналото си, той извършил едно престъпление, което станало причина за разделянето на двете царства и за възникване на враждата между тях. Знаменитият учител казал на царя, че синът трябва да напусне бащиното си царство, да стане някъде овчар, да пасе овцете, да размишлява и да гледа небето, докато получи светлина. След десет години, царският син ще се върне при своя учител, ще го посвети. Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на еспертите. Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар, десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала, на кон, дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време, изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: Кой кого спасил? Това е било развръзката. След тази случка, двете царства се помирили.

Казвам: Ако очакваме да изсмучат отровата от нашата ръка, а оставяме отровата в ръката на нашия ближен, ние не сме истински хора. Момата беше готова, веднага да даде жертва за жертва, и изсмука отровата от раната. Ще ме попитате: Какво приложение има този пример? – Отлично приложение. Ако всеки мъж и всяка жена са готови да изсмучат отровата от раненото място, би ли имало страдания и смърт в този свят? Забележете, че момата беше ранена в дясната ръка, а момъкът – в лявата. Момъкът каза на момата: Ти пострада от животинска отрова. Момата каза на момъка: А ти пострада от човешка отрова. В този свят, има две отрови, които разрушават мъжа и жената, които разрушават човешкото общество.

„И мъчеше се да роди." Както се мъчеше тази жена, така ще се мъчите и вие. Колцина от вас се мъчат сега! – Защо? – За да родите. Гледайте да родите такова дете. Бременната жена ме пита: Ти вярваш ли в Бога, или не? Казвам: Жено, ако родиш детето си, и ти вярваш в Бога; ако не го родиш, не вярваш. Ако се роди детето ти и го вземат на небето, да го възпитават, може да кажеш, че имаш вяра в Бога, и Бог се грижи за тебе. В Писанието се казва, че Бог е приготвил за тази жена място в пустинята – това значи, да живее при оскъдни условия. Така и израилският народ излезе от Египет – културна страна, и отиде в пустинята, дето прекара цели 40 години. – Защо? – За да премахне страха от себе си. И съвременното човечество има ужасен страх, като този, у евреите в Египет. И досега още, евреите имат страх. Днес хората се страхуват, как ще прекарат живота си, какво ще стане с тях, ще спечелят ли и т.н. Това са странични въпроси. Ако родите, ще вземат детето ви на небето; вие ще отидете в пустинята, а Михаил ще се бори заради вас. Змеят ще падне и ще се бори с онези, които вярват в новото учение. Всички хора, които искат да поддържат ред и порядък в света, казват, че всяка власт е дадена от Бога. Аз прибавям: Всяка праведна власт е дадена от Бога.

Тези, които се застъпват за властта, за правата на змея, ще го видят да дойде на земята, като се прояви по различни начини. Ние не искаме да намалим страданията в този свят, но и да искаме, това няма да ни помогне. Страданията ще се намалят само тогава, когато се разбере смисълът на този велик закон, в живота на човека и придобие правилно разбиране. Вие казвате: Ние вярваме в Господа. – Готови ли сте да се пожертвате за Него? "Аз съм християнин." – Готов ли си да умреш за Христа? – Аз съм евангелист, православен. – Готов ли си да се жертваш за евангелието, за православието? Ако не си готов, ти си актьор на сцената. Где са онези велики хора, които са готови да се жертвуват за своите идеали? Разбира се, щом те уловят в престъпление, ще дойде съдията, ще те осъдят. После, свещеникът ще те изповяда, ще окачат въжето на шията ти и ще кажат: Той умря, жертва стана. За какво? – Жертва за своето престъпление. Аз намирам, че тези хора, които умират, на въжето, за своите престъпления, са по-големи герои от вярващите, които не са готови, да пролеят капка кръв, за своите идеали. Ако боднеш някой вярващ и му протече капка кръв, ще си наведеш с това най-голямата беля. Всички парадират, като казват: Ние сме вярващи. – Ако не си готов, да пролееш капка кръв, не си вярващ. Така е било с всички светии, с всички велики хора, когато се опитвала вярата им. Който е готов да защити своите принципи, той е готов да пролее и кръвта си. Когато бъдем готови да се жертваме, тогава ще се събуди у нас великото, Божественото.

„И змеят се спря пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди". (4-ти ст.) Змеят стоял до жената, но тя не се бояла от него. Тя не била страхлива като сегашните жени, затова била героиня. Тя казала на змея: Аз ще родя, но ти няма да вземеш детето ми. Жената представя – Божественият живот в човека, а мъжкото дете – Божественият разум. Значи, във времето на Йоана, когато ставали тези събития, бялата раса, т.е. петата раса на човечеството, се мъчела да роди. Раждането на това дете произвело брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и до днес, змеят се мъчи да задуши детето на раждащата. Целият свят да се опълчи срещу този акт, целият ад да въстане против него; и дяволът да падне с главата си надолу, детето ще се роди. С други думи казано: Светът да се обърне наопаки, главите на всички хора ще узреят.

Един пътник минал край един паяк, който развивал изкуството си да преде, и го запитал: Какво правиш? – Както виждаш, преда; аз съм трудолюбиво същество, макар че хората имат лошо мнение за мене. Всички ме обвиняват в неща, за които не съм виновен. Аз изпридам такава тънка прежда, каквато никой досега не е направил. При изложбата, в райската градина, аз взех първа премия. Моето изкуство е ненадминато. Пчелите и осите имат жило, с което жилят, аз не жиля никого. Обвиняват ме, че съм хващал мухи в мрежата си и съм смучел кръвта им. Какво правят хората, когато влизат в магазините? Купуват нещо и срещу това плащат. Според мене, мухите са мои клиенти. Те влизат в магазина, да си купят нещо. Аз ги омотавам в мрежата си, приближавам се към тях и казвам: Плащайте сега. Това правя от любов към мухите. Като си взема необходимото, казвам им „сбогом" и ги оставям свободни, да си вървят. Така правя аз своите научни изследвания. Мухите трябва да бъдат умни, да не хвърчат там, дето тъка мрежата си. Щом не са умни, ще плащат и ще носят последствията на своята глупост. Птиците хвърлят изверженията си отвисоко, но всички казват, че това е в реда на нещата, никой не ги съди. Хората вършат най-големите престъпления, но и за тях не се говори лошо. Щом започна да прилагам своето изкуство, всички хора ме обвиняват в жестокост. Ако някой има право, да се оплаче от мене, това са мухите. Нека те подадат заявление против мене и се оплачат, да видим, аз ли съм виновен, или те. Сега питам и вас: Кого обвинявате – мухата, или паяка? Учените казват, че паякът прави паяжината си, специално за мухите. Не е така. Първоначално, паякът изучавал своето изкуство, от любов към него. Той нямал предвид мухите. Отпосле е започнал да лови мухи. Защо се е занимавал със своето изкуство, никой не знае.

Да се върнем към детето на раждащата жена, т.е. към човешкият ум, който трябва да се издигне. Всички хора се нуждаят от убеждение, от правилно разбиране на нещата. Цветята са цъфтели и разнасяли аромата си надалеч, още когато хората не са съществували. Те цъфтели и благоухаели за себе си, а не за нас. Те не са мислели, че някога човешкият нос ще ги мирише. Хората се оплакват от условията, казват, че нямат възможност да цъфтят и да се развиват. Те не са прави. За всички има условия да цъфтят, но хората искат, да има кой да им се радва, да ги мирише. Вземете пример от цветята в природата. Няма защо хората да миришат цветовете им. Задачата на цвета е, да върже плод и плодът да узрее. Това е велик закон, към който трябва да се стремите.

Сега, като говоря по този начин, някои си казват: Каква ли скрита цел има този човек? Когато изказвам една мисъл, или изнасям една истина, аз имам само една цел: да проектирам мисълта си, колкото може по–далеч в пространството, за да правя своите научни изследвания. Ако някой се хване в мрежата ми, както мухата в паяжината, казвам: Кой ти даде право да се оплиташ в моята мрежа и да нарушаваш нейната цялост? Ако паякът тъче паяжината си, с единствената цел, да лови мухи, в скоро време, той ще изгуби своето изкуство. Ако изкриви пътя на своята мисъл, и човек ще изгуби изкуството да преде и да тъче своята мрежа. Следователно, ако и вие се усъмните в живота и кажете, че няма добър и честен човек в света, веднага ще изкривите пътя на правото мислене. Приятелю, отде знаеш, че няма честни и добри хора на земята? – Така е писано в книгите. – В кои книги? – В свещените книги. – Ако искаш да кажеш, че човек е свободен да греши, това е друг въпрос. Давид казва за себе си: „В грях ме зачена майка ми". Хората четат това, което е казал Давид и го вземат като нещо Божествено. Трябва да се знае, кой е казал това: Бог, или човек. Това са човешки думи, от които само 50% са верни. Вярно е, че човек сам създава условия за греха и греши. Следователно, той може да се зачене и роди в грях, но Бог никога не може да ни роди в грях. Да мислите, че Източникът, от Който сте излезли, е нечист, това е най-голямата лъжа. Само по форма човек е роден в грях, но не и по същество, т.е. по съдържание и смисъл. За да се измени съдържанието на човешкия живот, това зависи от самия него. Под думите: „в грях ме зачена майка ми", Давид подразбира само външната страна на въпроса.

„Змеят се спря пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й, щом роди." В случая, змеят представя неблагоприятните условия за жената, която ще роди, за да пречи на плода й. Колко пъти, този змей, е пречел на вашите добри желания да се повдигнете или да повдигнете някого! Той казва: Не му е времето сега. Вие се съгласявате с него и казвате: Наистина, не е време за добри дела. Да ни прости Бог, но ще отложим за по-добри условия. – Няма защо Бог да те прощава. Ти ще застанеш смело пред змея и ще кажеш: Моето дете ще се роди и ще отиде при Бога, т.е. на мястото, дето няма грехове и престъпления. Умът на човека трябва да бъде бистър, трезв, да схваща истината. Казваш: Каква ли задна цел има този човек? – Никаква задна цел нямам. Моята цел е да вдигна запалената свещ и, който знае да чете, да дойде при светлината и да чете. Щом изгрее слънцето, духам свещта и казвам: Всички навън с книжките си! Дойде денят. През деня не паля свещ. Щом се мръкне, отново запалвам свещта. Така отговарям на въпроса, каква е моята задна цел. Като запаля свещта, на моята светлина могат да дойдат десетки и стотици хора, да се ползват от нея. Сега, хората философстват отвън, каква цел имам, да събирам около себе си адвокати, съдии, учители. Аз нямам нужда от никакви адвокати, от никакви съдии. Запалвам свещта си и чета. Ако и вие искате да четете, елате при мене, заедно да четем. Ако не искате, сбогом! (Вън се звъни продължително). – Последният звънец бие, затова е толкова продължително. Всички трябва да го чуят. Който успее да влезе във влака, добре ще бъде за него. Който не успее, ще чака друг влак, за други времена.

Време е вече, хората да отправят мисълта си в друга посока. – Как ще стане това? Коя е правата посока? В едно царство, някой си се провинил в политическо престъпление, за което бил осъден на смърт. Царят решил да пощади живота на престъпника с условие, да обиколи целия град, с гърне мляко на главата, без да пролее капка на земята. Осъденият се съгласил на това условие. Турил на главата си гърне, догоре пълно с мляко и обиколил града, без да пролее капка мляко. Животът му бил подарен. Като го запитвали, какво видял в града по това време, той отговарял: Нищо и никого не видях. – Защо? – Защото мислех само за гърнето с млякото на главата си.

Казвам: Докато виждаш всичко в града, ти си на опасен път. Трябва да забравиш всичко, да бъдеш сляп за всичко, каквото виждаш. Само така животът ти ще бъде подарен. Щом имаш една Божествена идея, трябва да жертваш за нея целия си живот, всичко, каквото имаш. Днес, когото срещнеш, всеки разказва, какво видял и чул. Докато виждаш и чуваш всичко, което става около тебе, ти не можеш да носиш гърне с мляко на главата си, без да го разлееш. Религиозните хора постоянно спорят, кой е прав и кой – крив; кой ще отиде в рая и кой – в ада. Питам ви: Плащат ли ви за работата, която вършите? – Плащат ни, разбира се. – Щом ви плащат, няма да влезете в рая. – Защо? – Защото на вратата на райската градина е писано: Всеки, който проповядва Словото Божие користно, няма да стъпи тук. – Какво да правим тогава? – Правете, каквото искате. Ставайте търговци, учители, свещеници, адвокати, съдии, но никога не изопачавайте истината. За пари никога не работете. Свещениците и проповедниците ще опитат истинността на моите думи. Който проповядва Словото Божие, трябва да работи безкористно, без никакви задни цели, с готовност да се жертва за Бога. Християнинът трябва да бъде абсолютно безкористен. – Тогава, как трябва да живеем? Трябва ли да се откажем от сегашния си живот? Питам: Какво благо се крие във вашия живот? Виждал съм, как син бие баща си; след време го изпъжда от собствения му дом и го туря в лудница. Синът се освобождава от баща си и разполага с неговите имоти. Това се върши от културни хора, които вярват в Христа и четат всички молитви, които черквата препоръчва.

„И жената побягна в пустинята." Тя отиде да живее в пустинята, защото разбра, че не е възможно да остане между хората, да живее с техните мисли и чувства. Отворете, коя и да е книга, кой и да е вестник и кажете, какво смислено намирате в тях. Отворете един учебник, например, геометрия, и вижте, за какво се говори. Ще видите чертежи на триъгълници, четириъгълници, петоъгълници, тангентни линии и т.н. Какво означава това? Ще кажете, че все означава нещо. Един ден, ще разберете живата геометрия, живите линии, които така се кръстосват, че едни от тях излизат от ума, други – от сърцето, а трети – от волята; ще разберете, че силата на волята регулира двата вида линии – на ума и на сърцето. Например, двете страни на триъгълника показват посоката на съзнанието, от което излизат линиите на сърцето и на ума. Тези линии са противоположни, не се съвпадат, но лесно се примиряват, благодарение на третата страна на триъгълника – основата. Тя представя равнодействащата сила – волята в човека. Значи, равностранният триъгълник представя силите на ума, сърцето и волята, които са в пълна хармония помежду си. Върху този триъгълник се създава истинският живот.

Като изучавате лицето на човека, виждате един триъгълник – носът. Българинът има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята. Носът му има дължина средно от 3,5 – 4 см. Българинът е упорит, не е волев човек. Упоритостта е едно качество, а разумната воля – друго. Турчинът изразява упоритостта на българина със следната поговорка: „И чука си продавам, и чергата си изгарям, но не се покорявам." Тази черта на българина е причина за честите войни. Може да се каже, че на всеки 10–20 години се пада по една война. От народите на Балканския полуостров, българите са воювали най-много. Никое българско царство не е траяло повече от сто години. Това не е за упрек, но факт, който са констатирали всички учени, мислещи хора. Ще кажете, че сте герои. – Това е друг въпрос. Мястото, което заемат българите на полуострова, ги заставя да воюват често. По този начин, те усилват волята си и изучават закона на жертвата. Българите трябва да се откажат от своя егоизъм. Те са готови, за една педя земя, да убият брата си, или, за един грош, да развалят приятелството си с човека. Това е лоша черта, от която трябва да се освободите. Казвате: Сърбите и гърците по-добри ли са от нас? – Това не е ваша работа. Какви са сърбите и гърците, това се отнася до тях. Вие, като народ, трябва да развивате благородни черти в себе си, да усилвате волята си, като необходимост за вашето бъдещо развитие. Безволието води към робство. Без воля, умът и сърцето не могат да се хармонизират. Безволието е причина, дето двама славяни, събрани на едно място, не могат да дойдат в съгласие. Разногласието на славяните е пословично. Понеже ги обича, Бог ги прекарва през огън, да се обединят. Няма други народи в света, които са минали през толкова страдания, както славянските. Бог казва: От нас трябва да излезе нещо добро! Кой добър баща не наказва сина си, когото обича? И славяните са възлюбените чада на Господа, затова Той ги наказва. Те имат велико бъдеще.

Като говоря за славяните, обръщам специално вниманието си към българите, да ги предупредя, че ще бъдат бити, на общо основание. Готви се вече за българите камшик, не човешки, а Божествен. Този камшик ще играе по гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Божията воля и кажат: Ние ще турим ума и сърцето си в съгласие с великата Божия воля; ще турим нов ред и порядък в държавата си, в съгласие с Божествените закони. Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги проверите. Няма да се минат 10–20 години, сами ще видите, какво иде. Аз няма да кажа, какво иде – ще го опитате. Великият закон, който действа в целия свят, е архангел Михаил. Той иде със своя нож. Бог разгръща книгата на живота и отдава всекиму заслуженото. Иде съдба на земята! Няма да остане човек, който да не се яви на съд пред Господа. Всеки ще бъде съден, според писаното в книгата на живота. Щом Бог се наеме да оправи хората, змеят ще бъде изхвърлен навън. Не се ли наеме Бог с оправянето ви, и вие, и змеят ще бъдете хвърлени в пропастта. В бъдеще, Христовото учение не може да живее в човешките сърца – в тези малки черупки. Не казвам, че свещениците са лоши, но те още не разбират Христовото учение. Нека дойдат при мене, да им държа една беседа, да отворя очите им, да видят, как са живели в миналото. Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора!

Писано е: „Книгата на живота ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и – или живо дете ще се роди, или мъртво. Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън.

Днес пред жената – вашата душа, която иска да роди вашия ум, стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярваш? Не бъди толкова глупав; и без вяра се живее. Ако го слушаш, змеят ще погълне твоето дете, без да ти даде нещо. Толкова години сте яли и пили, добре сте се обличали и спали на меки легла, но, въпреки това, пак сте недоволни. Какво сте придобили от този живот? – Какво трябва да се прави? – Ако си недоволен от пухените възглавници и дюшеци, смени ги със сламени; ако и от тях си недоволен, смени ги с дъсчени. Постоянно сменяй обстановката и условията, докато почнеш да ставаш от сън доволен и разположен, с бодър дух. Щом имаш това разположение, ще знаеш, че всичко е за добро. Ако станеш от сън неразположен, когото срещнеш, ще бъдеш готов да се караш с него. – Защо си неразположен? – Защото не можах да спя. – Не можа да спиш, защото дюшекът ти е много мек. Не само това, но си вечерял късно и си ял много. Може ли, след всичко това, човек да спи добре? Един варненец, богаташ, изял няколко свински пържоли, изпил две кила вино и веднага си легнал да спи. На сутринта го намерили мъртъв. Човек трябва да яде навреме и да си ляга навреме.

Казва се в прочетената глава, че жената ще роди дете. Коя е тази жена? Според свещениците, тази жена е черквата. – Какво ще роди тя? – Своите деца, пасомите си. В Стария Завет се казва, че безплодната Рахил, най-после, родила много деца. Нисшите животни, както и рибите, раждат много деца. Жената ражда едно дете – някакъв символ, но в него се крият много неща. Всеки човек, който живее в съгласие с ума, сърцето и волята на Бога, струва повече от цялото човечество, което не живее в съгласие с Божествените закони. Един ден, когато хората заживеят в хармония с Бога, ще кажем, че е дошъл вече съвършеният живот на земята.

Иде Божественото дете на земята. – Кое е това дете? Христос. Днес всички Го очакват да дойде в облаците, придружен с много ангели. Някои очакваха Христа, още в 1845 година, в началото на 19–ти век; и като не дойде, усъмниха се в Него. Други Го очакват и до днес. Някои вярващи се облякоха с бели дрехи и излязоха да посрещнат Христа. Той дойде, но не както Го очакваха, затова, много християни се разочароваха. В 45–та година се яви спиритизмът, който обърна умовете на хората към Бога. Те се убедиха, че има и друг живот, вън от физическия. Някои гледаха на спиритизма като на дяволска работа. Значи, Христос дойде чрез спиритизма, но малцина Го познаха и приеха. Излъгани в своите тълкувания и изчисления, някои вярващи отново започнаха да изчисляват, кога ще дойде Христос, втори път, на земята. Те изчислиха, че Христос ще дойде в 1915 г. на земята, но на никого не казаха, мълчаха си. И този път дойде Христос, но пак не Го познаха. – Как дойде? – С камшик в ръка. Така Той обиколи цяла Европа. Отвори касите и пръсна парите; отвори хамбарите на богаташите и ги изтърси. Христос запита богатите: Защо дойдох на земята и пролях кръвта си? За богатите търговци и фабриканти ли, да измъчват и насилват своите братя? Защо ви са тези пушки и топове? Въпреки това, мнозина казват: Не е дошъл още Христос на земята. – Дойде Христос, но с камшик в ръка. И досега още Го питат: „С каква власт правиш това?" Архангел Михаил скоро ще дойде и ще покаже на хората, с каква власт прави всичко. Вие ще бъдете зрители на великото, което Бог приготвя на цялото човечество. Светът ще познае, че Бог не може да бъде поруган. Ще се изпълнят законите на Неговата милост, правда, истина, мъдрост и любов. „Небето и земята ще преминат, но нито една точка от великия Божи закон няма да се премахне".

„Роди дете мъжко, което ще управлява всички народи." - Кое е това дете? – Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Всички знаете, че съществува ад, но няма защо да определяте, какъв е той и где е, защото, от хиляди години, горите в неговия огън. И аз мога да ви заведа в ада и да ви покажа, где се намира той, но има нещо по-важно от това.

Кое е то? - Идеята за братството. Христос казва: „Всички сте братя." Можете ли да внесете тази идея в умовете си и да кажете на брата си: Братко, защо ме гониш? Всичко, което взех, ти върнах. Прости ме за всички пакости, които ти причиних. Всичко ще ти въздам четирикратно. Да заживеем братски, както Бог изисква.

Мнозина казват: Това учение не е за българите. – Ако българите не приемат това учение, както го слушат, след десетина години ще разберат, говоря ли истината, или не. Архангел Михаил ще им докаже, по всички правила, дали съм говорил истината. Аз никого не съдя, не съм дошъл за съдба, но казвам на българите и на всички европейски народи, че ако не заживеят братски, ще познаят, кой е Христос. Всички, които ме слушате, започнете да живеете братски, не както ви говоря аз, но както вие разбирате, както вашето сърце ви диктува. Само така ще се обновите. Аз вярвам, че истината е във вас. Умът и сърцето ви са добри. Турете волята си в съгласие с тях, и очите ви ще се отворят. Някои казват: Докажи ни, че съществува Бог. Питам: Виждате ли, в тая тъмна стая, нещо? – Не виждаме. – Обаче, ако пусна един светъл лъч отгоре, ще видите хиляди прашинки. Ако усиля светлината, ще видите още много работи. Следователно, пространството, в което живеете, има много неща, но ще ги видите, само, ако то се освети. Само така ще разберете, че всичко около вас е живо, че навсякъде има живот. „И мъчеше се да роди." – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство! Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората. Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу. Решено е, в бъдеще, да не се вършат престъпления в името на Христа, в Неговата кръв, в името на Неговото Слово. Който си позволи да прави престъпления, ще падне на земята, и тя ще го погълне.

Казва се в Писанието: "И изпусна змеят, след жената, из устата си вода като река, да стори да я повлече реката. И помогна земята на жената, и отвори земята устата си и погълна реката". Водата представя лъжливото учение, което се поглъща от условията. Днес се проповядва едно лъжливо учение, утре друго, после трето, но земята постоянно поглъща и руши. Много обещания се дадоха на българите, докато ги накарат да воюват. Те влязоха във война и очакваха да получат Македония, но изгубиха и това, което имаха. – Съдба ли беше това? – Не. Те трябваше да разчитат на Бога. Той щеше да им даде повече неща. Съдбата на всички народи, както и на българите, се определя от друго място. Нито Франция, нито Англия, нито Германия, нито Русия определят съдбата на народите. Бог определя съдбините на всички народи. Когато иска да повдигне един народ, Той му изпраща умни майки и бащи, свещеници, проповедници, учители и управници; когато иска да накаже един народ, отнема идейните му и разумни хора и го оставя на произвола на съдбата. Този народ, сам по себе си, ще се унищожи. Ние се нуждаем от умни и добри хора. Аз викам всички свещеници, да дойдат при мене, да им говоря, а не да говорят лоши работи за мене. Каквото и да говорят, те не могат да ме спънат.

За българите е казано: Ако приемат новото учение, още тази година ще има плодородие; ако не го приемат, очакват ги, седем години, такъв глад, какъвто България и целият свят не са запомнили. Аз говоря истината. Това всички трябва да знаят. Всички ще разберат, че друг закон управлява света. Този закон не е поставен от мене, нито по свой ум говоря. Бог сам ще покаже на хората, съществува ли Той, или не съществува. Той ще им покаже, че всичко е в хляба. Докато имате хляб, силни ще бъдете; щом нямате хляб, силата ще ви напусне. Това не говоря от себе си. Ако са недоволни от мене, да ми кажат направо; аз съм готов да напусна България. Ако съм опасен за вас, кажете ми, не правете никакви интриги. Аз не искам да се натрапвам на никого, ще ви напусна и ще ви оставя свободни, да живеете, както искате; не искам да преча на свещениците, но ви казвам една велика, Божествена истина, която носи добро за вас. Готов съм да направя всичко за вас, само да бъдете добри. Добри думи са казани за България. Добро бъдеще я очаква, но от нея се иска разумност, благородство, да приеме онези, които сеят Божието Слово свободно. – Как ще познаем, кой носи Божествената истина? Казано е: „По плодовете си ще се познаят."

„Мъчеше се жената да роди." Бих желал, българската жена, която вече е заченала, да роди мъжко дете. Желая архангел Михаил да е на ваша страна, а не против вас. Ако той извади ножа си, да воюва заради вас, никаква контрибуция няма да ви се налага, никакво зло няма да ви сполети. И Бог ще бъде на ваша страна. Казано е, че ако България приеме новото учение, границите й ще се разширят и ще получи всичко, каквото й е нужно. Ако не приеме Божественото учение, нищо няма да й се даде. Такова е политическото положение на България. Всеки народ, който иска да бъде поставен добре, между другите народи, трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър и разумен. На всеки дом, на всяко училище, на всяка черква, на всяко съдилище трябва да стои надписът: честност, справедливост, доброта и разумност. Ако живеете така, всички народи ще отворят обятията си за вас. Кой не обича добрите и разумни хора? Казвам ви това, за да се поправите. Свещениците трябва да знаят, че Бог не бива поругаем, не се шегува. Не искам да ви плаша, но не искам да гледам страданията на хората. Казвам: Съществуват Божествени закони, от които нищо не може да избегне.

Питам: За колко време беше затворено небето? – За три години. Това предсказаха и пророците, и Йоан. Така беше определено. И аз не искам да ви плаша, но казвам: Вие сте разумни, имате ум, сърце и воля. Турете волята си в действие и потърсете вашия Господ, в когото вярвате. – Где е Той? – Потърсете Го и ще Го намерите. Който Го намери, става силен, здрав, радостен. Душата му се разширява, а духът се закрепва. Когато Бог проговори на човека, сиромашията, страданията, болестите изчезват. Навсякъде царува братство и сестринство, мир и съгласие. – Ние сме религиозни, стремим се към усъвършенстване. – Имате ли недоразумения помежду си? – Имаме. -  Значи, Бог още не ви е проговорил. Желая, Бог да проговори на българите, да дойдат мирът, любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта между тях. Тогава, българите сами ще кажат: Ние вярваме в живия Господ, защото сами Го опитахме. Ще кажете като слепия: „Едно време бях сляп, но сега вече виждам." Какво по-голямо доказателство искате от това, ако, очите ви се отворят и вие разберете великата истина? Тогава и аз ще подам ръката си и ще кажа: Братко, подай ръката си! Мога свободно да се разговарям с тебе. Ти вече не си сляп, няма защо да те водя. Аз не искам да водя слепи хора, но хора с отворени очи, които виждат красотата на света: цветята, дърветата, изворите, планините и да се радват на всичко. Това значи, да се въдвори царството Божие на земята.

„Детето беше отнесено при Бога, при Неговия престол." И вашето дете е при Бога. Кога ще ви го изпратят? Наближава времето, когато вашето дете ще дойде на земята. Аз давам срок, най-много 10 – 20 години. Детето ще дойде, когато земята се очисти. Казано е, че още малко време дяволът ще прекара на земята.

Сега, не чакайте Господ да слезе отгоре, да Го видите, но отворете сърцата си, да Го почувствате сами. Като ви наблюдавам, на мнозина от вас, мога да кажа: Ти си свободен вече, оправдан си. Излез, вън, от затвора! Влез в Божествения свят и знай, че Бог е Любов. Така ще кажа на всяка пробудена душа, на всеки брат и сестра.

Мнозина питат: Какво е новото учение? – Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще е и в бъдеще. То отрича всякакъв ад, всякакъв пъкъл. Адът е човешко изобретение. Човек сам го създава и сам влиза в него. Сега ние създаваме Божествения рай и влизаме да живеем в него. Ще се радваме на плодовете, които Бог ни дава. Бъдете смели и решителни! Не се страхувайте от змея. Бог и цялото небе са на наша страна. Всичко ще се свърши благополучно.

Това са думите, които Христос днес отправя към вас. Той казва: „Дойдох в света, за да ходите всички във виделина".

1. Беседа от Учителя, държана на 7 март 1920 г. София.


----
* Откровение 12:5


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни