СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЯТА ПРИНЦИП И ЗАКОН

[Blagost]

СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЯТА ПРИНЦИП И ЗАКОН

Законите на Божествения свят са: в бъдеще трябва да ходите по принципи, а не по закони. В законите има противоречия. Божественият свят се изявява по принципи, ангелският – по закони, а човешкият – по факти. Например еди-кой си направил престъпление, това е факт, а законът е: Наказват го за това престъпление. Съединяваме фактите със законите. Тогава има връзка. Когато направиш Добро, никой не те похвалва. Вие изучавате законите на ангелите само в негативен смисъл, затова не успявате. А в бъдеще ще изучаваме само законите за Доброто – потик ще се даде. В окултната школа ще има правосъдие на добрите хора. За в бъдеще ще унищожим съденето на грешните, а ще съдим праведните, няма да наказваме, а ще възнаграждаваме. В окултната школа са новите закони на бъдещето общество... Ако вашата душа е свързана с причинния свят, дето съществуват принципите, там хората ще може да се обединят. Там, дето има закони, няма едногласие; дето има принципи, разногласията изчезват.

“Работа върху чистотата и самообладанието”, стр. 109, 110; 10

Под думата закон аз разбирам нещо разумно. Има закони, които се менят, но има закони, които никога не се менят. Закони, които се менят, са преходни и в тях разумността е слаба. Има закони, които човешкият дух е създал. Има закони, които ангелите са създали. И най-после, има закони, които БОГ е създал.

“В Името Божие”, стр. 91; 153

В какво се заключава Волята на нашия велик Баща. Един от Неговите закони гласи: “Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе”. Под думата закон разбираме проявеното, оформеното в света. С други думи казано: законите не са нищо друго, освен форми, по които може да се изпълнява Божията воля.

“Божията воля”, стр. 100-101; 4

В живота има три фази. Едната е чисто материалистична, в която се събира материал за обработване. Във втората фаза се обработват тия материали. Третата фаза е чисто интелектуална. Ако един човек не е събирал... Събирането седи във фактите. От фактите се образуват законите, а законите управляват силите в света. Туй, което ние наричаме принципален свят, то е разумният свят.

“Даровити”, стр. 326-327; 185

За да бъде една идея вярна, тя трябва да се разглежда в Божествения свят като принцип, в духовния свят – като закон и във физическия свят – като явление или факт.

“Добрата покана”, стр. 375-376; 167

Запитаха Христа: “Кой е големият закон?” Големият закон е тоя, който може да ни научи как да живеем. Това значи да познаем БОГА... Коя е голямата заповед? Да възлюбим Господа. Тая заповед ни учи да мислим, да чувстваме и да действаме правилно.

“Да възлюбиш Господа”, стр. 4, 5; 6

Един факт трябва да знаеш как ще употребиш. Един закон, който знаеш, трябва да го употребиш, да го туриш на работа. И принципът ще го туриш чрез твоята мисъл. Законът ще го туриш чрез онова, което чувстваш, а фактите ще използваш чрез силата.

“Положителен живот”, стр. 37; 187

Ние сме обусловени от три неща: от факти, от закони, от принципи. Що е факт? Един факт е резултат на един закон. Що е закон? Резултатът на един принцип. Що е принцип? Проявление на БОГА. В света принципите създават законите, законите създават фактите, а фактите създават условие за самия живот.

“Факти, закони, принципи”, стр. 4; 187

Като е дошъл на Земята, човек първо ще изучава фактите, после – принципите, които обединяват всичко в себе си. Значи, за да разбере законите, човек първо трябва да изучи фактите; за да разбере принципите, той трябва да изучи законите.

“Побеждавайте злото”, стр. 156; 79

Мислете добре за Първата Причина, то е Принципът. Чувствайте добре, това са законите, и наблюдавайте нещата, това са фактите. Фактите създават силата, чувствата създават законите, а мислите създават принципите.

“Факти, закони, принципи”, стр. 293; 188

Мисленето, чувстването и постъпките трябва да се съединят. Принципите, законите и фактите трябва да се съединят и тогава ще дойдем до онова разбиране – да разберем какво нещо е Любовта. Любовта вече спада към музикалния свят; Мъдростта спада към Божествения свят; а Истината спада към физическия свят.

“Сгъстяване, разредяване и разширяване”, стр. 135; 164

Цялото ни тяло е свързано с Божествения, с духовния и физическия свят. Ако знаехте тия закони и ако постъпвахте съобразно с принципите на Божествения свят, съобразно със законите на духовния свят и съобразно с фактите на физическия свят, ние щяхме да бъдем здрави.

“За Добро е”, стр. 403; 164

Що разбирате под думата закономерност? Отмерени принципи и изявени факти.

“Отмерени принципи и изявени факти”, стр. 34; 184

Причината е в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха.

“Факти, закони и причини”, стр. 111; 195

Трябва да разбираш промяната на една сила фактически – както се проявява в най-малките измерения. След туй, ще намериш закона на пътя, по който тази сила се проявява. Тогава ще дойдеш до принципите. Един принцип образува един закон, законът образува фактите вече.

“Студ и топлина”, стр. 149; 166

Щастието на човека зависи от онова съчетание на фактите, законите и принципите в Природата. Страданията произтичат от фактите, несгодите произтичат от законите, а пък добрият живот, благото на човека зависи от принципите. Принципът е, който показва новия път. Няма принцип на злото в света.

“Умни, добри и здрави”, стр. 239; 166

Съвременният ред трябва да почива върху известни факти, фактите – върху известни закони, законите – върху известни принципи, а принципите – върху Любовта. Ако човек не може да работи с фактите, със законите, с принципите като с елементи, нищо не може да постигне... Безсмъртието и Любовта са духовни закони, а не физически.

“С огън и сол”, стр. 311, 313; 80

Фактите не представят науката. Има закони, които трябва да се спазват, но и законите още не представят науката. Трябва да дойдете до принципите. За да имате ясна представа върху даден въпрос, преди всичко човек трябва да знае фактите, законите и принципите, които го определят.

“Закони на дишането”, стр. 389; 167

Съвременните хора се делят на светски и духовни. Те се различават по начина на работата си: светските хора, към които се отнасят материалистите, се движат от резултати към закони и от закони към принципи. Религиозните и духовните се движат по обратен път: от принципи към закони и от закони към резултати.

“Божествена радост”, стр. 149; 167

Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят... И тъй, разграничавайте добре нещата и поставете всяка работа на своето място: физическата – за физическия свят, астралната – за астралния, умствената – за умствения. След това качете се в причинния свят, да видите причините на всичко, което става на Земята. Разберете ли причините на нещата, ще се освободите от всички противоречия. В причинния свят всяко нещо е на мястото си. Обаче, ако разглеждате Божествения свят от физическо гледище, със законите на физическия свят, вие няма да имате ясна представа за него. Моралният свят не може да се разглежда нито чрез законите на физическия свят, нито чрез законите на астралния свят, нито чрез законите на умствения свят. Физическият, астралният и умственият свят са относителни светове – светове на Доброто и злото.

“Причинният свят”, стр. 281, 283; 126

Хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според областта, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята; астрални, които се отнасят до сърдцето, до света на желанията; и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърдцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания, сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот.

“Малкият повод”, стр. 82-83; 56

Всеки, който не прави погрешки, говори Истината. Всеки, който прави погрешки, говори факти и закони. Този човек е изложен на много противоречия в живота.

“Умни, добри и здрави”, стр. 230; 166

Ще разглеждате нещата принципално. Това значи да влезете в света на принципите – най-високият връх, отдето ще разглеждате света. След принципите идат законите. Като природни закони, те са живи. Друг е въпросът за човешките закони, които са подложени на постоянни промени. Природните закони обаче са неизменни. Те са предназначени да подържат великата закономерност в Природата. Законите регулират силите. Те водят към физическия свят, дето се изявяват формите. Значи принципите създават законите; законите създават силите; силите създават формите. Никоя форма не може да съществува, ако няма сили, които да я поддържат. Следователно формите представят физическия свят; силите представят чувствения свят; законите – умствения свят, а принципите – Божествения свят. Ако търсите принципите, ще ги намерите в човешката глава, законите ще намерите в сърдцето и дробовете, а формите и силите, които се изявяват чрез тях, ще намерите в стомаха.

“Принципи, закони, сили и форми”, стр. 219; 116

Ако ви кажа така: изучавайте закона на фактите; ако ви кажа така: изучавайте самите закони и изучавайте законите и принципите, какво ще разбирате вие? Да изясня. Що е един факт? Фактът винаги се отнася до добрите хора. Трябва да изучавате добрите хора. Щом говорим за фактите, фактът за мене е Доброто в света. Щом се говори за закона, разбирам Правдата, справедливостта в света. Туй за мене е законът – справедливостта. Щом се говори за принципи, разбирам разумния живот. Принципите – това е разумният живот. Що е фактът сам по себе си? Каква реалност има? Ако фактът е една емблема на един добър човек, този факт е като основа в живота. Доброто в нас, това е основата в живота, на която трябва да градим. Правдата в нас е самият материал, с който трябва да градим. Градеж трябва. Справедливият човек трябва да работи. Добрият е основа, а пък човекът на принципите е разумен човек. Разумният човек е онзи, който трябва да влезе да живее в тази къща, да приема и да изпраща близките, които има той. Тогава животът има отношение. Ако турим принципа като отвлечена величина, нищо не е. Какво е принципът? Принцип значи човек, който обича да заповядва. Хваща принципа да заповядва. Законът е да ограничаваш, фактът е да биеш. Ние разбираме факта – да го биеш, закона – да го ограничиш и принципа – да го владееш. В това няма никаква философия. Да изучаваме фактите значи да изучаваме добрите хора, да имаш връзка с тях. Да изучаваме законите в света, подразбира – справедливите хора да знаеш каква работа вършат в света. Това са живи същества, не смъртни сили.

“Постоянна благодарност”, стр. 43-44; 176

Законът – това е първото ограничение на разумния живот. За да се изяви Великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и на неговото движение. Под думите движение и стремеж подразбирам две различни идеи: стремежът – това е вътрешен разумен потик, а движението – това е физическата страна на нещата. Христос казва: “И знаем, че Неговата заповед е живот вечен”, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед. Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви. И, след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно същото е с всички онези, които търсят БОГА: БОГ е велик принцип, Той е нещо повече от принцип, и ние трябва да познаваме Неговия закон.

“Неговата заповед”, стр. 346; 14

Когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. Защо? За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти.

“Сеятелят”, стр. 51-52; 11

Ако вие вземете вярно до, вземате вярно и последователно и всички други тонове. Ако вземете до криво, и всички други тонове, които следват, няма да бъдат верни. Или казано другояче: ако имате един принцип, който прилагате зле, ако не разбирате този принцип, няма да разбирате и фактите, които произтичат от него. Ако не разбирате закона, и фактите, които произтичат от закона, няма да ги разбирате.

“Теория, реалност и приложение”, стр. 80; 166

Фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи между фактите, законите и принципите съществува връзка. Обаче, на Земята, между фактите и законите няма връзка. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл. Всяка форма подразбира определен живот. Ето защо, каквато форма си създадете на Земята, с нея ще влезете и в другия свят. По тая форма ще четат как сте живели на Земята, не само в един живот, но във всички минали животи.

“Ангелът отговори”, стр. 221-222; 11

Закон може да съществува за здравите, за умните хора. И следователно изпълнението на законите в света трябва да става само от духовните хора. Само те могат да ги изпълняват.

“Истинната лоза”, стр. 25; 30

Човешкото съзнание – да се изразя на един строго научен език – минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота, субстанциалната страна включва законите на живота, а материалната страна – фактите на живота. Следователно групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, като се формуват, образуват един закон, и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното към общото и от общото към целокупното.

“Пробуждане на колективното съзнание”, стр. 26; 12

В законите на живата Природа няма никакви изключения. Следователно кажете ли за нещо, че е закон, в този закон не трябва да има изключения. Щом има изключения, той е правило.

“Човешкият дух”, стр. 154; 54

Закон се дава само на разумните същества, а на неразумните същества се туря юлар, никакъв закон не им се дава.

“Моята заповед”, стр. 4; 30

Един принцип е верен, не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи в живота. Когато изучава законите и принципите, с които Природата си служи, човек не трябва да се задоволява само с теоретическото им познаване, но и с методите на тяхното прилагане.

“Съчетание на числата”, стр. 171-172; 85

Законите на Великата Природа, на живата Природа, която е настойница на Земята, са така строго определени, че никое действие, никое последствие не може да се избегне. Вие може да вярвате в каквото искате, може да живеете както искате, но резултатите ще бъдат такива, каквито законите ги изискват.

“Царството Божие се благоветствува”, стр. 429; 25

Законите трябва да обясняват всички явления, които влизат в тяхната област, и да докажат отношенията, които съществуват между тия явления. Природата има свои правила и закони, на които вашите мисли, чувства и действия трябва да се подчиняват.

“Влияние на вътрешната светлина”, стр. 25; 34

Има закони, на които не знаем бъдещето. За всеки закон има ред правила, чрез които той може да се провери.

“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 16; 36

Има една положителна философия, чиито принципи са неизменни. Следователно, ако някой иска да гради своя философия, той трябва да вземе за основа на тази философия онези неизменни принципи, общи за всички времена и епохи и върху тях да гради. Тези принципи ще ви бъдат помощници в съграждане на вашата философия. Тях ще приемете на доверие, макар и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами.

“Първата причина”, стр. 187; 65

За да се домогне до Любовта, човек трябва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да имат резултати. Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го подигне, или ще го разруши. За да не пострада, човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не му противодейства.

“Време и вечност”, стр. 211-212; 64

При такова едно състояние, когато чувствата не функционират правилно и сетивата не възприемат правилно външните прояви в Природата, какви заключения ние можем да правим? При тези заключения ние може да сме близо до Истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на Слънцето. Стават постоянни промени. Каквото е било преди милиони години, не е това, което става днес. Съвсем друго е сега. И законите са се изменили. Вие ще кажете, че законите са нещо постоянно. Няма по-непостоянно нещо от закона. Законът е една изкривена дума от хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нямало закон, затова било беззаконие. Че какво лошо има в това, ако човек живее без закон? Там, дето има закон, значи има престъпление. Каква чест е за една държава, че има закони? Престъпници има в нея, щом има закони. Там, дето няма никакъв закон, тези хора са светии. Кое е по-хубаво – за престъпници със закон или за светии без закон? И ако някой направи така, че престъпниците да живеят без закон между светиите, той е един глупак. Законът е за престъпниците. И ако в Природата съществува закон, той съществува само за престъпниците. Един закон не е меродавен за хората. “Ама той е точен закон”. Законът е за физическите тела, защото физическите тела са престъпници.

“В последното време”, стр. 191-192; 96

Ние нямаме право да тълкуваме думите на Господа, да казваме кой колко ще бъде наказан. Не е въпрос за наказанието, но има закон, който хваща човека. Законът наказва, а не БОГ. Това трябва да знаете всички. Някога, в една минута човек може да преживее страданията на хиляди години. Значи страданията и наказанията не се определят от времето.

“Дойдох да изпълня”, стр. 114; 23

Който иска да развие някои свои дарби, той трябва да са свърже с разумната Природа, да разбере нейните закони и да върви съобразно с тях. Всеки закон крие в себе си известни методи, а зад всеки закон пък има по един принцип.

“До край”, стр. 45; 62

“Не дойдох да разруша, но да изпълня”. Значи Христос е дошъл в света не да разруши, но да изпълни закона, да покаже на хората начин за тяхното изправяне. За да изпълни закона, човек трябва да повдигне съзнанието си на по-висока степен, да подобри своето положение. Който вярва в БОГА, той може да изпълни закона.

“Да изпълня”, стр. 109; 77

Днес нещата се налагат със закони, а дето работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с Любов, а не чрез закони и правила. Дето управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положението да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо.

“Хармоничен избор”, стр. 132; 83

Силата не е в строгостта на закона, във външните условия. Със закони хората няма да станат добри. Законът трябва да стане едно вътрешно условие за разумен живот, който функционира без насилие. Човек трябва да стане закон сам за себе си.

“Ще влезе Духът”, стр. 48-49; 109

Никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сили, на които познавате закона!

“Няма да угаси”, стр. 171; 95

Съвременните хора страдат и търсят причините за страданията вън от себе си. Всъщност причината на страданията се крие в техните криви разбирания. Често те говорят за закон, за принцип, без да се спират върху отношенията на закона и принципа към самите тях. Законът и принципът са общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи от условията, при които индивидът живее.

“Закон и принцип”, стр. 186; 86

В Природата има закон, който нарежда. Законът не е причина. Зад закона седи един принцип. Чрез закона се регулират тия сили. Но зад всяка сила съществува нещо разумно, което функционира в дадения случай. Това е принципът. Законът функционира чрез други сили и ги туря в действие. Тогава се образува животът. Животът от един общ център се предава на тия малките центрове, в които ние се индивидуализираме.

“Живейте разумно”, стр. 231-232; 97

Първата Причина, която е невидима сама по себе си, след като направи едно малко пречупване, тя е образувала закона. Законът – това е едно малко пречупване на правата линия. Следователно ти виждаш известно ограничение, в което ти вървиш. Законът, след като се е пречупил, той е станал видим – образувал е резултати. Всеки един закон има свои последствия. Сега това са общи твърдения, но важно е да приложиш един закон.

“Ценни мисли”, стр. 312-313; 97

Всеки закон има трояко приложение: механическо, органическо и психическо. Когато известен закон действа върху човека със своята механическа страна, разумността на този закон остава отвън. Когато същият закон действа върху човека със своята органическа страна, разумността му остава вътре, в самия закон. И най-после, когато законът действа върху човека със своята психическа страна, разумността му е и вън, и вътре в него.

“Както светът дава”, стр. 33; 80

Там, дето има закон, там има старо мислене. Там, дето има скърби и страдания, там има закон. Там, дето има смущения, там има закон. Там, дето има недоразумения на някои работи, там има закон.

“Стар и нов порядък”, стр. 49; 129

Онзи човек, който мисли, че всичко може да направи, той е прав, но при условие, ако разбира законите, ако разбира принципите и явленията в живата Природа. Той трябва да знае същевременно какви ще бъдат последствията, крайните резултати от тия закони и принципи, и да ги предвижда. Защото всички явления в света са свързани с известен род разумни същества. Всеки закон, всеки принцип, всяко явление и всеки факт имат отношение не само до вас, но и до всички напреднали същества. И ангелите имат закони, на които се подчиняват. И БОГ даже има Свой закон, по който Той действа. Обаче Той не е подчинен на закона.

“Който сее и който жъне”, стр. 139; 125

Има една страна в живота, която е красива. Ние искаме известни постижения. Постиженията по закона – те са външни постижения. Законът може само да те облече, да ти построи къща, да ти направи ограда. Но законът не може да ти даде щастие. Законът не може да ти даде разумност. Законът не може да ти даде сила. При закона всичко е външно.

“Върховният авторитет”, стр. 426; 119

Какво е условието? Условието е вън от човека, а причините са вътре в него. Това е едно ново разбиране на живота. Условията не участват в живота на човека, а принципите и причините участват. Следователно БОГ е поставил свободата в зависимост от нас. От нас зависи да бъдем свободни или не. От нас зависи да бъдем господари на условията. Но за да бъдеш господар на условията, ти трябва да познаваш онези закони, по които принципите действат.

“Който сее и който жъне”, стр. 153; 125

Някой е добър и гледа да изпълни закона. Щом той гледа да изпълни закона от страх, този човек е добър само една трета. Ако законът ви заставя да бъдете добри, вие сте добри една трета. Добри сте, но само една трета!

“Бъдете прочие разумни!”, стр. 342; 125

Когато аз говоря за нещо, това е едно, когато аз развивам една теория, това е друго нещо, а когато прилагам тази теория в живота си, това е трето нещо. Тези трите положения се различават. Всеки закон, всеки принцип, това е теория, която може да се приложи в живота.

“Светите Твои градове”, стр. 539; 125

Външната форма не представлява реалността. Вътрешното, то е принципът, с който живеем; вътрешното, то е реалността, към която се стремим.

“Развитие на справедливостта”, стр. 8; 130

Преди да имаше закон в света, грехът съществуваше. Не мислете, че грехът не съществуваше преди Адама. Понеже законът не съществуваше, затова и грехът не се явяваше. Не мислете, че грехът сега се е образувал. Грехът съществуваше от памти века като сила в света, но законът изявява присъствието на тази сила.

“Любов и безлюбие”, стр. 262; 169

Има един закон, който го наричат случайност. Случайността има връзка със законите, които функционират и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му.

“Законът на свободата”, стр. 266; 129

Докато си в принципа, прав трябва да бъдеш, но влезеш ли в закона, там трябва да се огънеш. Законът е една крива линия – нищо повече.

“Законът на сегашния човек”, стр. 576; 153

Забелязано е, че неща, които стават по закон, са неустойчиви; тези, които стават извън закона, са по-трайни.

“Фарисеи и садукеи”, стр. 65; 132

Ако дяволът в този свят работи, той работи по единствената причина, че има закон.

“Мекота”, стр. 308; 136

Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната деятелност на каквото и да е същество.

“Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека”, стр. 235; 162

Прилагането на един метод не е вечен закон, затова методите постоянно трябва да се сменят.

“Двете течения”, стр. 259; 144

“В това сърдце ще напиша закона Си”. Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише.

“Нови пътища”, стр. 20; 161

Защо е страданието? Защото има закон. Законът защо е? За ред и порядък. Защо ни е порядъкът? Защото животът без порядък не може да се прояви.

“Силна вяра, силна надежда и всесилна Любов”, стр. 218; 178

Закон, който не може да внесе у вас респект, уважение, той е посмешище. Сегашните закони трябва да бъдат такива, на които хората еднакво да се подчиняват, да не са конци.

“Кротките”, стр. 25; 206

Казвате: “Трябва да вървим по закон”. Трябва да вървим по закон, но за кого е създаден законът: за здравите или за болните? Законът е създаден за здравите, за добрите, за умните хора – за лошите хора няма закон. Повечето хора имат понятие за закона, като за някакво ограничение. Това не е закон, това е животинско състояние.

“Най-красивият ден”, стр. 44-45; 194

Законът излезе от Любовта. Не Любовта от закона. Следователно законът е едно последствие на Любовта. Трябва да се върнем към Любовта.

“По закон и по Любов”, стр. 713; 151

Мене законът ми трябва, а зад закона седи един принцип. Зад принципите седи Любовта. Зад Любовта седи Божественият Дух. Ти не можеш да разбереш Духа без Любовта. Ти не можеш да разбереш живота без Любовта. Ти не можеш да разбереш живота без постъпките. Не можеш да разбереш живота, ако не мислиш правилно. Не можеш да разбереш живота, ако не чувстваш правилно. Не можеш да разбереш живота, ако не постъпваш правилно. Следователно, за да се разбере животът, той трябва да се разбира. За да мислиш правилно, трябва най-първо да слушаш.

“Бъдете служители”, стр. 308-309; 156

Единствената сила в света, която не се подчинява на никакъв закон, това е Любовта. В Любовта не може да кажеш, че обичаш едного повече, а другиго по-малко. В Любовта – в най-голямата Любов и в най-малката Любов силата им не е еднаква. Силата не е еднаква по отношение на времето и начина. Любовта е огън, от който хората се запалват.

“Четирите елемента”, стр. 690; 151