1915_11_30 Учителя до Елена и Константин Иларионови

[Ани]

София, 30. XI. 1915 г.

Любез. Е. И

Животът па земята е училище, в което трябва добре человек да изучава преподадените уроци. Сегашният живот на всекиго е израз на неговото минало, а бъдещият му ще бъде израз на сегашния. Законът за превъплътяването или странствуването на Душата е закон за условията, а тъй нареченото спасение, това е Божествен метод за повдигането, това е почвата, влагата, въздухът, а спасението, това е светлината, топлината за душата. Прераждането, това е капиталът на душата, а спасението, неговото използуване. Невежите, които не разбират Божия закон, само кряскат и шум дигат наоколо. И защо ли? Питайте пътника, който пътува през прашлив път, защо прах дига? И той ще ви отговори, защото е суша. На мнозина умовете се намират в такова състояние, че само прах дигат. Бъдещето пред вази е велико. Отсега нататък ще живеете. Досега не сте живели, но сте се измъчвали с хиляди съмнения и несполуки в живота. А това не е живот. И сегашните страдания са израз на миналото, те са неизбежни. Новият Цар на земята за бъдеще ще тури в действие Великите закони. Человеците ще се научат да живеят по-добре. Всички гледайте светло на бъдещия живот. Господ е приготвил добро. То чака всички без разлика. Стига те да развият своите чувства, да схващат и разбират. Смъртта, това е едно преходящо състояние, това е временно уволняване от длъжността, а животът, новото назначаване. Работете добре, да ви назначи наново пак Христос. Велик е животът, мощна е Душата, силен е Духът, всеблаг е Господ.

 

Поздрав на всички.

 

(Свещеният подпис)

Източник:

Писма до първите ученици (1889-1906г.)