Jump to content

1933_03_15 Устата


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), Издание на "Хелиопол", 1995 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Устата

Размишление

Изучаването на човека представлява велика наука. Тя разкрива тайните на живота. Тя разкрива и истината. Не говоря за външния човек. Тъй, както сега виждаме човека, той не е още напълно развит. Той е в процес на развитие. И природата е в процес на развитие. Всичко, създадено от Бога, е добро, но не е завършено, то подлежи на развитие.

Казваш за някого: „Той е човек-ангел“. – Какво знаеш за човека? Какво знаеш за ангела? Как си ги представяш? Според мене, ти можеш да говориш само за Бога, за нищо друго. – Защо? – Защото всичко, което те обикаля, цялата природа е Божие създание. Да казваш, че Бог е безтелесен, невидим, това е неразбиране. Така мислят богословите. Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Главата на човека представлява интелигентността, разумността, изявена в своята най-висока степен; гърдите, сърцето и дробовете представляват Любовта; стомахът, ръцете и краката представляват физическия човек – човекът в движение. За да познаеш какъв е човек отвън, виж как се движи. Това се отнася до външната страна на човека. Той има и вътрешна страна, която едва сега започва да се изучава.

И тъй, ако искате да изучите човека, изучавайте природата. В нея е скрит външният и вътрешният образ на човека. Устата представлява отверстие, което се отваря и затваря, за да приема храната отвън и да я обработва. Каква представа ще имате за човека, който само отваря и затваря устата си? Обаче като орган, устата изпълнява няколко служби: орган за приемане на храната, за изпитване на вкуса и за говорене. Тя изразява най-разумното нещо – словото. Човек се познава по словото и по движенията. Всяко движение има своя подбудителна причина. Някои се страхуват, да не ги познаят какви са. Обаче в Писанието е казано: „Махнете се, защото не ви познавам“. Не е добре да не те познават. Щом живееш, трябва да те познават. Какво означава познаването? Свещта гори. Трябва ли да се сложи под шиник? Човешкият ум е запалена свещ. Той трябва да свети, да бъде полезен на хората. Понеже се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие, значи той е част от Божията светлина. Следователно по човека отчасти познаваме и Бога. Не говоря за сегашния човек. Той би дал крива представа за Бога. Говоря за първия човек. Бог изпълва цялата вселена. Тя е Неговото тяло. Има още много неща за Бога, които хората не знаят. Знае се обаче, че частта прилича на цялото. И човек, като част от цялото, се познава по лицето и главата. Каква е главата, какво е лицето, това са въпроси за изучаване. Някои си представят Бога троеличен. Това е теория, чрез която Бог не може да се познае. Първата задача е да изучавате себе си, да изучавате човека. Той е съставен от глава, труп и крайници. И така да се мисли, това са ценности, които никога не губят стойността си. И на другия свят да отидете, пак ще имате същите органи. Както и да разглеждате човека, вие ще го познаете отчасти. За да познаете човека в истинския му вид, трябва да имате вътрешно зрение. Без него вие ще имате ограничено понятие за човека. Изобщо, от човека ще съдите и за ангела. Ангелът е светещо същество. Значи същество на интелигентността, на разумността. Това разбираме под понятието „светлина“.

Какво е огънят? – Емблема на чувствата. Значи ангелът е огън и светлина, т.е. любов и разумност. Неподкупна е любовта на ангелите. Като изучаваш човека, ще дойдеш до понятието „ангел“, а оттам до понятието „Бог“ – образ на светлина, любов и благост. Видиш ли този образ, ти имаш вече идеал, към който се стремиш. Работи върху себе си и не се страхувай, че ще те познаят. Какво ще видят в тебе? Едно деформирано ухо. То показва, че в миналото не си имал обхода. На друг носът е деформиран – не е разумен, няма нужната интелигентност. На трети устата е деформирана. Той не е давал ход на чувствата си, не ги е развивал. Като знаете това, възпитайте децата правилно, за да се оформят техните уста, нос, уши, очи. Това значи истинско възпитание. Какво се иска от сегашния човек? – Да работи върху себе си, за да преустрои своето тяло. Физическото тяло е създадено по образ на духовното. Казвате: „Остаряхме вече, това не е за нас“. Ка̀жете така и обръщате погледа си надолу. Мислите за вашите старини. Смешно е да се говори така. Не мислѝ за старините си. Остарял си, защото грешиш. Ти си изгубил силата, интелигентността, волята си, защото не живееш правилно.

Преди да действаш, вслушвай се във вътрешния си глас. – Чий е този глас? – На Бога. Той всякога ти говори. Той казва: „Аз съм те създал да мислиш право, да не грешиш“. Питам: Защо да не се занимаваш с ухото си, с устата си? Намери един светия и започни да изучаваш ухото, устата, носа му. Не говоря за светии, създадени от хората. Имам предвид истинския светия. Сравнете скъпоценния камък с кристала, изработен от човека, и вижте разликата между тях. Като изучавате идеалните образи, ще видите своите недостатъци. Изучаването на човека, неговата същина, ни приближава към Бога. Ако искаш да изучиш устата си, пипай я отвреме–навреме, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е устата. Тя е крайно чувствителна. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет на устата, всичко сте изгубили. Дръжте устните си свободни, за да възприемате правилно енергиите.

OOK_12_2_11_1.JPG

Фиг. 1 представлява уста на човек, който мисли само за себе си; иска всичко да му е наредено добре. Той не е лош, не е сприхав, но е човек на кефа, на удобствата. Той е човек с образование, свършил е два факултета, може да пише, да говори, но си търси удобствата. Човек, който има трапчинка на горната устна, е способен да се контролира. Лявата страна на устната е женска, а дясната – мъжка. Жената се стреми да заповядва на мъжа, а мъжът – да заповядва на жената. И двамата са прави. Но единият, като заповядва, трябва да даде свобода и на другия. Изобщо, който заповядва, стои по-горе от другия. Следователно само онзи може да заповядва, който е по-разумен. Той трябва да бъде образ на Любовта. В този смисъл, някога жената трябва да бъде учител, а мъжът – ученик; някога мъжът трябва да бъде учител, а жената – ученичка. Във всеки дом трябва да има двама слуги и двама господари – на всеки господар по един слуга. Казваш: „Ще се оженя, за да бъда щастлив“. – Ако мислиш, че като се ожениш, ще бъдеш щастлив, ти си загубен. Ако преди женитбата не си бил щастлив, женитбата не ти осигурява никакво щастие. Ти се жениш, за да работиш. Учителят ще те застави да работиш, да учиш уроците си. Това не показва, че не си способен. И да си способен, пак ще учиш и работиш.

OOK_12_2_11_2.JPG

Някой се хвали, че имал видения, че виждал светлини и сенки. Какво от това? Спрете вниманието си върху модела – отворената уста, фиг. 2. Този човек обича да го хвалят; ако е ученик, обича учителят му да го хвали. Днес го хвалят, утре го укоряват. Това не е важно за него. Той се радва, че днес го похвалили, писали му шестица. Тази уста е за предпочитане пред устата на скъперника, т.е. алчния – фиг. 2а. Долната устна на тази уста е по-силно развита от горната. Такъв човек е повече пасивен, отколкото активен. Изобщо, горната устна предава, а долната – възприема. Ако на човек със силно развита долна устна дадеш 10 лева, той ще ти даде 1 лев. Ако му продаваш яйца, ще гледа да ги купи евтино; ако той продава, ще иска много пари. Ще каже: „Сега има голяма криза“. Благодари, че можа и за толкова да ги купиш. Като търговец, не може да се разчита на неговия морал.

OOK_12_2_11_3.JPG

фиг. 2 а

Като ученици, правете наблюдения, да знаете как постъпва човек, на когото долната устна е по-развита от горната. Ако не си разположен, вземи огледало и виж каква е устата ти: затворена, или отворена. Когато устата ти е затворена, със свити устни, а лицето ти е сериозно, строго, и юмрукът ти ще бъде свит. Всичко това говори: „Знаеш ли какво мога да направя?“ – Какво ще направиш? Колко време трае това състояние? Няколко минути. Важно е, че по лицето, по устата се познава вътрешното състояние на човека. Каквото човек преживява вътре в себе си, това става и в природата. Аз взимам природата в широк смисъл. Следователно човек се отвращава, гневи, възмущава и т.н. Същото става и с природата. Постъпваш добре, и природата ти отговаря по същия начин; постъпваш зле, и природата ти отговаря така. Тя казва: „Каквото се провикнало, такова се откликнало“. За всяка неправда, извършена от човека, тя дава урок. Обидиш някого несправедливо. Не се минава много време, и ти пострадаш нещо. Трябва ли да питаш защо си пострадал?

Млада мома се влюбва в красив момък. Не е лошо, че се е влюбила. Лошо е, че тя иска да го обсеби, да го задържи като своя собственост. Интересно е, как се явило в нея желанието да го обсеби, да го задържи само за себе си. Като види, че той говори с друга мома, тя се сърди. Колкото повече го ограничава тя, толкова по-силно е желанието на момъка да говори с други моми. Той си казва: „Щом не я обичам, свободен съм да търся други моми. Тя не ми дава това, което търся“. Момата казва, че това не е право, не е Божествено. Според мене, Божествено е само това, в което има разумност, любов и истина. Питам момата: Ти постъпваш ли Божествено? Ако не постъпваш така, нямаш право да се възмущаваш от постъпките на хората. – „Той не постъпва добре.“ – Ти казваш така. Я питай другата мома, да чуеш какво ще каже тя. Тя ще каже, че момъкът е благороден, добър, честен човек. Коя от двете моми е на прав път? И тъй, научете се първо вие да обичате, без да очаквате да ви обичат. Понеже Бог е мярка за всичко, щом ти обичаш, както трябва, пръв Той ще бъде доволен от твоята любов. Значи има Един, Който е доволен от твоята любов. Този, когото ти обичаш, може да не е оценил твоята любов – това нищо не значи. Знаеш ли колко векове са минали, докато ти съзнаеш, че Бог те обича? Той се радва на всяко свое дете, което Го е познало. Той иска всички хора да живеят добре, но не ги насилва. С търпение очаква времето, да се пробуди всяка душа. Всичко, което става в света, се хроникира. Ако това става само във вашето физическо тяло, работите лесно се оправят. Обаче всичко се пише, както на физическото тяло на човека, така и на неговото астрално и ментално тяло. Всяко чувство и всяка мисъл имат своя определена форма. Ако мислите и чувствата на човека са изопачени, те се отразяват не само на носа и устата му, но и на цялото лице. То придобива тъмен цвят, чертите стават остри. Ако мисълта на човека не е светла, чувствата нямат нужната топлина, мускулите на лицето му се свиват. Горната устна у него е слабо развита (фиг. 2). Такъв човек обича да си похапва повече. Ако в ред поколения се запази алчността, устните стават тънки. Това не е здравословно. Добре е устните на човека да бъдат малко дебели. Като работи духовно върху себе си, човек трябва да оформи устните си, да изправи всичките им недостатъци от миналото.

OOK_12_2_11_4.JPG

Фиг. 3 представлява уста на тщеславен човек, с високо мнение за себе си. Той мисли, че много знае; иска да покаже пред хората, че е щедър, без да е такъв.

OOK_12_2_11_5.JPG

Ако долната устна е малко завита надолу (фиг. 4) този човек има желание да задържа всичко за себе си. Трябва да бъдеш справедлив, да знаеш на какво имаш право и на какво нямаш. Добре е да отстъпваш, но да знаеш кога и къде. Например, никога не отстъпвай в Любовта. Щом трябва да обичаш, ще обичаш – нищо повече. Какво ще каже жена ти, мъжът ти или обществото, че обичаш този или онзи, не обръщай внимание. Ти си извор и трябва да напояваш земята. Целият свят да се превърне на кал, ти трябва да любиш. Иначе калта ще се превърне на прах и ще проникне дълбоко в дробовете ти. В такъв случай калта е за предпочитане. Направил си една грешка – това е кал; казал си една обидна дума – и това е кал. – „Знаеш ли какво мога да направя?“ – Зная. Можеш да подпалиш една къща, на набиеш някого. Това е отрицателната страна на твоя характер. Обаче и добро можеш да направиш на човека. Кое е по-хубаво: да направиш добро, или зло? – „Какво ще каже Братството за мене?“ – За кое Братство говориш: за хората, които се наричат братя, или за Братството, което обхваща и небето, и земята? Бог обитава и на небето, и на земята. Ето защо, като говоря за Братството, аз имам предвид Бога, с Когото се разговарям. Преди да говоря с хората, говоря с ангелите и с Бога.

Как трябва да се яви човек пред Бога? Ще ви кажа как аз отивам при Него. Първата ми работа е да се освободя от всичко човешко. Аз не оставям в себе си нито едно човешко желание, нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Така освободен, аз обличам своята чиста, бяла премяна и отивам при Господа. Там, в Неговата светлина, виждам и най-малкото петно на своята дреха. Не съжалявам, че имам едно петно, не се обезсърчавам, но веднага се връщам да изправя грешката си. От ангелите, които обикалят Бога, взимам модел за красиво ухо, за правилен нос, за хубава уста и бързам да приложа всичко, което съм видял. Ако устата е добре оформена, човек е запазен от болести.

Казвам: Дръж устните си свободно, едва да се допират една до друга. Ако имаш някакъв дефект на устата си, помоли се на Господа да ти даде светлина, да го видиш добре и изправиш. Горната устна представлява мъжкия принцип, а долната – женския. При това, лявата страна на устните е пак женският принцип, а дясната – мъжкият. Като бутнеш дясната страна на устата си, кажи: „Трябва да обичам своя мъж. Той е добър, разумен“. Като пипнеш лявата страна, кажи: „Трябва да обичам жена си. Тя е добра, умна, като нея няма друга“. Питам: Ако сам не харесваш устата си, кой друг ще я харесва? Гледайте се в огледалото и нарисувайте устата си. Рисувайте я няколко пъти, докато най-после я харесате. Така постъпва и художникът, когато рисува портрети. Той нарисува устата един, два, три пъти, докато най-после му хареса. По устата познавате кой човек е твърд, страхлив, кой има вяра.

OOK_12_2_11_6.JPG

Фиг. 5 представлява уста на твърд човек. Когато се оглеждате, с цел да нарисувате устата си, извиквайте на помощ ума, сърцето и волята си, и те да вземат участие, да предадете вярно линиите. Дайте свободно положение на устата си, нито много отворена, нито затворена. Ще рисувате устата си, докато видите, че сте схванали линиите ѝ точно, както са.

Старото е отживяло времето си. Например, според старото разбиране, светията е строг, замислен. Всъщност истинският светия е весел, разположен, със светъл поглед. Очите му са отворени, той вижда всичко. Като те срещне, ще те поздрави, ще ти пожелае добър път; ако си болен, ще ти даде съвет, ще ти помогне. Старите светии са егоисти, от сутрин до вечер мислят само за себе си. И да отидат на небето, това ще бъде за ден и половина. На втория ден ще ги върнат на земята. Който отиде неготов на небето, веднага се натъква на топлината на ангелите и така се нагорещява, че бърза да се върне назад, не може да издържи. Ангелите насочват умовете си към него, да видят колко може да издържи. Много естествено, който не люби, не може да издържа небесната светлина и топлина. Казваш, че обичаш, но само тези, които те обичат.

Един слуга обрал своя богат господар и след това се разкаял. Господарят бил разбран човек. Той си казал: „Толкова време този слуга работи при мене, но аз не проявих любовта си към него. Дадох ли му нещо? Ако бях на негово място, щях да взема три пъти повече, отколкото той е взел. Той взел една торба, аз щях да взема три“. Извикал слугата при себе си и му казал: „Слушай, приятелю, аз не се отнесох към тебе, както трябва. Не задоволих твоите нужди. Ето, вземи и тези две торби“. Слугата се извинявал, съзнавал грешката си, но господарят му простил и го наградил щедро. Това наричам Любов. Така постъпва Бог. Няма желание в света, което да не се реализира, от какъвто характер да е то: добро или зло, явно или тайно, непременно ще се реализира. Всичко скрито в човека ще се изяви навън. Като знаете това, бъдете внимателни. Бог иска да ни покаже онзи велик закон, че благото не е в многото. Искаш да бъдеш свободен. И без това желание ти си свободен. Имаш жена, която те обича; имаш дъщеря, син, приятели, които те обичат. Какво повече искаш от това? – „Искам всички да ме обичат.“ – Ако 100 души те обичат и всеки ти донесе ядене, как ще се справиш с него? Ще се чудиш от коя чиния да ядеш. Друг е въпросът, ако един човек те обича и ти донесе ядене. Неговата любов е твоят обяд. Ще се нахраниш и ще благодариш. Защо ти е повече? Да се върнем към устата. Тя трябва да бъде израз на интелигентност. От устата зависи да бъдеш здрав. Ако си болен или неразположен, вземи една зряла круша и вкуси малко от нея. Като влезе в устата ти, вкусът на крушата ще произведе промяна в твоите чувства. За това се иска интелигентност. Това се постига и със захар, и с чиста вода. Вземи една чаша гореща вода, сложи парченце лимон, 1–2 бучки захар и пий. Неразположението ти веднага ще изчезне. Като влезе храната в устата, в човека стават чудеса. Ето защо, бъдете крайно взискателни към храната. Никога не яжте храна, която не обичате. Храненето е особен род музика. От тази музика зависи здравето на човека. Отиваш при болен, искаш да му занесеш нещо за ядене. Занеси му само това, което той обича.

Яденето е като блага дума, която излиза от устата. Искаш да помогнеш на някого. Кажи му една блага дума. Щом постъпваш така, и разумният свят ще ти каже една блага дума. С това ти помагаш на другите, помагаш и на себе си. – „Трябва ли да хваля човека?“ – Като похвалиш някого, ти хвалиш и себе си. Ще го похвалиш, когато е обезсърчен и отчаян. Ако го укоряваш, и себе си укоряваш. Да си служиш със сладки, благи думи, това е службата на устата. Като кажеш една сладка дума, лицето ти трябва да бъде весело, засмяно; мислите и чувствата също трябва да бъдат в съгласие. Казваш: „Знаем ги тези работи. Учили сме всичко“. – Учили сте, но още не сте учени. Истински ученият е крайно смирен. Той знае, че най-малкото опущение може да го спъне. Той знае, че колкото по-малко греши, толкова по-голям е неговият авторитет.

Помнете: Устата е израз на чувствата. Вкусът, здравето на човека също зависят от устата. Щом имаш уста, ще чувстваш добре, ще говориш добре, ще се храниш добре. – „Колко голяма трябва да бъде устата?“ – От 5 до 7 сантиметра. Устните не трябва да бъдат много тънки, нито много дебели. Най-малко 3 милиметра, най-много половин сантиметър дебели. Дебелината е в зависимост от цялото тяло. Молиш се. Вдълбочи се в себе си и остави устата леко отворена. Работи за оформянето на устата си, за да засилиш здравето си.

Често се питате: „Защо Бог ни е създал такива?“ Не мислете така, но кажете: „Защо ние сме се изопачили?“ Искате да бъдете красиви и добри. Това е отлична Божествена идея. Стремете се да реализирате Божественото във вас – да имате едно отлично ухо, красива уста, правилен нос. Един ден външното ухо, външната уста, външният нос ще останат на земята, а оригиналите ще занесете на небето. Като се върнете отново на земята, ще донесете това, което сте взели със себе си. Физическата уста и физическото ухо са само модели за работа. Благодарете за тези модели. Животните биха дали милиони, за да имат лице, уши, уста като човешките. Но колко далеч са те от човека! Човешкото лице е образ на небето. Животните нямат още представа за небето. Донякъде само те имат представа за ада, но за небето нищо не знаят. Тялото на човека, неговата глава, лице дават идея за организираното небе. То е място, където живеят възвишени, интелигентни, красиви същества. Тези същества наричаме ангели – ангели на първото, на второто, на третото небе. Най-красиви са ангелите от първото небе. Колкото по-долу се слиза, и красотата им се намалява.

Човек живее в областта под третото небе. И той е кандидат за ангел. Възможно ли е това? И ангелите са минали по пътя, по който вие сега минавате, но понеже са живели през разни времена и епохи, през различни култури, те се различават по характера и по светлината на своя ум. Те се различават и като индивиди, и като общества. Голямо разнообразие има в формите, както на земята, така и на небето. И ангелите се учат като хората. И там има гимназии, университети. И вие, като отидете на онзи свят, ще се учите, ще придобивате знания, с които ще дойдете на земята, да изучавате истинските форми.

Човек се стреми към хармоничен живот. Затова горната и долната устни трябва да бъдат симетрични. Каква е устата ви днес, за това отговарят вашите родители. Каква ще бъде устата ви утре, за това вие отговаряте. – „Така съм роден.“ – Дали си доволен, или не от това, което имаш, не е важно, ще работиш по-нататък. Ще работиш поне 10 години върху устата си, да подобриш линиите. Това значи разбиране и знание. – „Аз съм физиономист.“ – Можеш ли да измениш твоите форми? – „Не мога.“ – Тогава не си физиономист. Да гледаш само недостатъците на хората, това не е наука. Ако изучаваш човешкия характер и търсиш недостатъците му, с това изопачаваш своя характер. Стреми се да виждаш хубавото в човека. Намери една добра черта в него и остави отрицателното настрана. Това е за твое добро. Важно е да знаеш каква тежест да сложиш на даден конец. На тънък конец можеш да сложиш тежест най-много 100 грама. Като видиш устата на човека, ще знаеш какво може да направи той. Нарисувайте всички тези модели уста и ги изучавайте. Дълго време трябва да наблюдавате, за да схващате разликата между една и друга уста. Погледнете фиг. 5, да видите линията на твърдостта, изразена в горната устна. На фиг. 1 мъжът е силен. Той има всякога инициатива, макар че не е много умен. Навсякъде той излиза пръв. Някой казва: „Аз не искам да изпъквам. Скромен човек съм“. – Скромен човек е онзи, който отстъпва на всички – те първи да опитат нещо, а той остава последен. На втората фигура и той се опитва да направи нещо, но малък е процентът на това, което може да направи.

Сега ще обобщя казаното: Ухото е за послушание, носът е за схващане, устата е за приемане на разумността и за укрепване на здравето. Разположението на духа у човека зависи от устата. Здравият човек има красива уста и симетрични линии на устните. Богатство е да имаш красива уста; богатство е да имаш правилни, красиви устни. Това значи да бъдеш в съгласие с живата природа, да възприемаш нейните жизнени енергии. Ако чрез устата си не можеш да възприемаш живота, нищо не си придобил. – „Трябва ли да се целуват хората?“ – Ако целуваш мъртвия, какво придобиваш? Да целуваш ябълката, крушата, гроздето, хляба, хубавите работи – разбирам. Това са целувки, които придават нещо. Тогава, колкото повече целуваш, по-здрав ще бъдеш. Ако не можеш добре да целуваш, всякога ще боледуваш. Велика е службата на устата. Не само да показваш на хората, че имаш хубава уста, но така да си служиш с нея, че всякога да бъдеш здрав. Не оставяй прах да падне на устните ти. Най-малко по три пъти на ден ги измивай. Всякога носи по една чиста кърпа, леко да изтриваш устните си. – „По колко кърпи да носим?“ – Две кърпи. Една за носа и една за устата. Благодарете на Бога за устата, която ви е дал, за устните, за красивия език, с който изразявате хубави и сладки думи. Носете всякога по една чиста кърпа и леко изтривайте устните си. Знанието, което ви дадох за устата, е достъпно и за малките деца. Друг път ще ви дам по-сложни работи.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 15 март 1933 г., София, Изгрев.

Ustata - 0002.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Устата

5 часа сутринта

Добрата молитва

Изучаването на човека съставя една велика наука. Единствената наука, с която може да се разгатват нещата. Не човека, както сега го виждаме, т.е. не външния човек. Външният човек е недоразвит. Той е в прогрес. Следователно има да се развива. И цялата природа е в прогрес. Можем да кажем, че всичко, което Бог е направил, е добро, но всичко не е съвършено. Някой имате стари възгледи за идеята за Бога, за ангелите, за човека. Какво нещо е човек, какво нещо са ангелите, това са неопределени идеи. Вие ангела не може да си го представите. Единственото нещо което може да си представите, то е само Бог. Всичко друго е само едно изражение на това, което Бог е създал. Който казва, че Бог е безтелесен и прочие, това са богословски залъгалки. Казва се в Писанието от Мойсея, че направи Бог човека по образ и подобие свое.

Главата на човека представлява неговата интелигентност, разумността в най-високия израз. Гърдите на човека представляват любовта – широчината на гърдите, сърдцето и дробовете съставят любовта. Неговите удове и най-после стомахът и краката представят външния човек, човека на движението. Човек по движението може да се познае какъв е. Но има една вътрешна страна, как е създаден човек. Цялата природа е създадена по образ на човека.

038.jpg039.jpg040.jpg
041.jpg042.jpg

(Чертежи към беседата „Устата“ от томчето „Работа на природата“ издадено 1948 г.)

Запример вземете неговата уста, тя представя едно отверстие, през което човек приема храната си. Ако само виждате един човек, който си отваря и затваря устата, тогава какво заключение ще направите? Но устата има няколко функции: органи за движение, после органи за вкуса и органи за говора, на най-разумното нещо – Словото. Един човек се познава по своето слово и по своето движение. Запример човек прави разни движения, разни мимики, запример замижи. Всяко движение си има своя подбудителна причина. Вие сега се плашите да не ви познаят какви сте. Писанието казва: „Махнете се, защото не ви познавам.“ Щом не те познават, тогава не е добро. Всички се боят, да не ги познаят. Че хубавото в света е да се познават хората. Вие ще кажете: „Не искам да ме познават.“ Какво разбирате под думата „да ме познават“? Една свещ гори, трябва ли да се тури под шиник? Човешкият ум е запалена свещ. Той трябва да свети, да бъде полезен някому в света. И всеки, ако съставя една част от Бога, тази идея донякъде е вярна, човек представя образ и подобие на Бога. Човек не съставя част от Бога. Една част от онова, което виждаме в човек, ние може да съдим какво нещо е Бог донякъде. Ако съдим само по това, което човек е сега, ние ще имаме крива представа за Бога. Бог изпълнява[1] целия космос, цялата вселена. Цялата вселена е Неговото тяло отвън, а има още един плюс, който хората не знаят. И хората казват, че всяка една част наподобява цялото. Запример, човек се познава по своето лице. Но познава се и по формата на главата си. Може главата да е сплесната отзад. Някой представят Бога троеличен, с три лица. Това е един образ, теория.

Значи образът на човека, така както е създаден човек, неговата глава, гърди, стомах и удове, представят известни ценности в света. И тези ценности ни най-малко не губят стойността си. Като влезете в другият свят, вие пак ще имате глава, гърди, стомах, ръце, крака и нещо повече, плюс. Едно същество в другия свят, което има една форма, трябва да имате по-деликатно зрение, за да го видите. Вие не може да си представите един ангел в друга форма, освен като човек. Някой ще каже: „Те са ангели.“ Не, под думата „огън“ се разбира любов. А под думата „светлина“ се разбира интелигентност. Светлината е израз на човешката разумност, на човешката интелигентност. Огънят е емблема на човешките чувства, на любовта. Значи един ангел е пълен с любов. Като срещнете един ангел, той има лице, извънредно красиво, не така заспало. В лицето на ангела се изразява една неизменна Любовна интелигентност, която с нищо не може да подкупиш. И като видиш Бога, ти ще се забравиш и ще видиш там всичкото благо, което се проявява в Бога. После няма да искаш да видиш друго лице, т.е. в тебе ще има един идеал да станеш като Бога.

Сега не се плашете да ви познаят, на някой от вас ухото ви е деформирано. Значи в миналото не сте се обхождали добре. На някой от вас, носът му е деформиран. Значи неговото схващане не е правилно. Няма добре развито интелигентно схващане. Той не се учи да схваща, да прониква нещата и затова неговият нос е деформиран, изгубил е първата си форма. Или ако той не е давал ход на своите чувства, той е деформирал своите уста. Ако възпитавате едно дете така, че да няма никакви отрицателни черти, вие ще имате отлични форми на устата, носа, веждите, очите. Значи по деформацията, в каквато част на тялото е, или липсва нещо или криво нещо в мисълта, чувствата и волята.

Значи да придобие човек едно тяло, трябва да работи. След като се освободи човек от физическото тяло, остава духовното тяло. Физическото тяло е създадено по образ на духовното тяло. Вие казвате: „Ние вече остаряхме“, и след това си обърнете надолу мисълта, само за старините мислите, кой ще ви гледа, как ще ви погребат. Това е смешно. Ти за старините не мисли, ти си остарял, понеже грешиш. Ти изгубваш своята сила, своята интелигентност своята воля, или своите чувства, понеже не живееш, както Бог живее. Когато направиш някоя погрешка, вътре нещо ти говори. Кой е той? Бог всякога ти говори. Бог казва: „Аз не съм те създал да грешиш, ти не мислиш правилно.“ Бог ти казва: „Ти не мислиш правилно, както аз те направих.“ Тогава научи се да мислиш. Какво ти костува сега, запример, да си проучаваш ушите. Намери един светия и проучи ухото. Но не такъв светия, когото хората са направили, но същински светия. Сравнете един скъпоценен камък с един кристал, вижте каква е разликата. Та трябва да проучавате тези неща, да видите къде са вашите дефекти. Ако проучаването на човека ни води към велика наука за приближаването до Бога.

Вие някой път искате да се контролирате, тогава ще хванете ухото си, ще го побутнете. Аз ви говоря за носа, за устата. Ако искате да си изучите устата, всеки един от нас, като идете тук в класа, ще носите по една чиста кърпа и с тази кърпа ще бутате устата си, а не със сополива кърпа. Единственото най-деликатното чувство, с което човек може да чувствува нещата, това са човешките устни. И ако вие изгубите тази чувствителност, на този вътрешен усет, тогава какво ще познаете в живота? Ако вие имате едни стиснати устни, то е неестествено. Погледнете централната рисунка, устата, както е направена тук, е направена на човек, който мисли за себе си, иска всичко да му е наредено. Той не е сприхав, не е лош, но е човек на кефа, но не турски кеф, не някой думбазин[2], но някой възпитан човек. Той е свършил най-малко два факултета, с образование е, може да пише, да говори, но има кеф. Всичко трябва да му върви така. Този господин, който има тези устни, той обича да странствува, да пътува, трапчинката на горната устна показва способност за контролиране. Тази вдлъбнатост на горната устна:044.jpgНа лявата страна е женска, а дясната – мъжка. Винаги жената заповядва на мъжката страна. Такъв е законът, а мъжът заповядва на женската страна и затова всяка жена, като се ожени, иска да заповядва на мъжа си и е права. И всеки мъж иска, като се ожени, да заповядва на жена си, но той, като заповядва, трябва да остави и жената да заповядва на мъжа. Онзи, който заповядва, е по-горе, той е по-разумен. Значи, да заповядваш на някого, ти трябва да бъдеш по-разумен, ти трябва да бъдеш образ на любовта. Някой път жената трябва да бъде учител, а мъжът ученик, а някой път мъжът трябва да бъде учител, а жената трябва да бъде ученичка на мъжа. В къщи трябва да имате две слугини и двама господари. Всеки господар ще има по един слуга.

Някой иска да се жени. Ако ти се жениш, за да бъдеш щастлив, че да прокопсаш в света, ако ти преди да се ожениш, не си щастлив, ти щастлив след женитбата никога няма да станеш. Трябва да знаете, щастлив трябва да бъдеш преди да се жениш. Ти се жениш за светлината, там професорът ще ти направи една забележка, когато не си знаеш урока. Не, че не си способен. Някой от вас имал видение, че какво от това, че видял някой светлинка или сенки, които се движат, погледнете този модел, с отворените уста, и зъбите му се виждат, какво показват тези уста? Той има желание всички да го хвалят, като му кажеш една дума, приятно му е и цял ден се хвали, че Учителят му е казал тези думи. Следущия ден могат да му турят двойка, той не мисли за това. Долната устна е добре развита, но горната е стисната. Като му говориш, като го хвалиш, той казва: „Не можеш да ме залъгваш.“ Но аз бих предпочел първите уста пред вторите. Той е скържав, той не е активен човек. Долната устна е по-силно развита. Това са подробности, които ще забравите много лесно.

Горната устна е, която предава, а долната е, която възприема. Следователно когато долната устна е силно развита, както в тази рисунка, този човек, ако му дадеш 10, той ще ти даде 1. Яйце ще му продадеш на този, той ще го купи за себе си, но евтино. Той е скъпчия, за другите, а ефтинджия за себе си. Ако е той търговец, ти не може да разчиташ на неговия морал. Той ще каже, че има криза, че няма пари, като отидеш при него, ще ти каже: „Благодари, че аз ти дадох на тази цена.“ Той няма да бъде такъв човек, че да ти каже: „Толкоз ми струва.“

Когато на някого от вас, долната устна е така широка, а горната е тънка, тогава как трябва да постъпите. Някой път вие се наблюдавате, когато имате едно неестествено разположение. Вземете едно огледало и се погледайте. Устата ви ще бъдат така свити и гледате сериозно. Значи вие сте решили да имате едно състояние. Вие сте си свили юмрука и казвате: „Аз какво може да направя?“ Но колко време вие ще държите юмрука си свит? 10, 15, 20 минути, след това ще го отворите. Следователно силата на човека не седи в това. Това са вътрешни обяснения, които съществуват и природата. Всички тези страсти, които ги има в човека, има ги и в природата. В природата има отвращение, обич, възмущение и т.н. Аз вземам природата в много широк смисъл. Природата може да вземеш като много идеален човек. Щом постъпиш добре, тя се отзовава добре, а щом постъпиш зле, няма да се минат 5-10 минути и тя ще ти даде урок. Често вие обидите, някой човек върви по пътя, но вие несправедливо го обидите, няма да се мине много време и ще поседите някъде и ще кажете: „Какво стана с мене?“ Природата иска да каже: „Всеки, който не знае цената на думите си, може да пострада.“ Вие ще пострадате. И всички страдания и изпитания, които има в света, се дължат на едно ваше неестествено положение.

Да допуснем сега една мома се е влюбила в един момък. Не е лошо това. В реда на нещата е да се влюбват хората, да се обичат. Но каква е мярката на влюбването? Ако тя се е влюбила в един момък и иска да го има като една собственост, тя ще се намери в едно разочарование. Той не е едно дете, което тя може да го носи дето иска. Това е човек. И утре ще види, че той разговаря с друга мома. От къде у нея се е родило това чувство, че той не трябва да говори с друга мома. И колкото у нея се ражда чувството, че този момък не трябва да говори с тази мома, толкоз в момъка се ражда противоположното чувство, че той трябва да говори. И той говори с другите моми по единствената причина, че не я обича. Щом не я обича, казва: „Аз имам право да говоря с другите моми.“ Аз в тебе не мога да намеря това, което търся, затова ще го намеря в друга мома. Но момата казва: „Това не е право, това не е по Бога.“ Кое е по Бога? По Бога е само това, което е разумно, което е Любов, което е Истина. Щом нямаш тези неща, ти нямаш право да се възмущаваш от постъпките на другите хора. Ти казваш: „Той не постъпи добре.“ Ти казваш така, но другата мома, с която той говори, казва: „Той е отличен благороден, красиво говори.“ Коя от двете моми е авторитет, кажете ми?

Вие искате да бъдете обичани. Но най-първо ще се научите едно нещо: вие да обичате без да очаквате да ви обичат. Щом вие обичате, съществува един закон, той е следния: понеже Бог е мерило за всичко, щом ти изразили. своята любов, както трябва, Бог ще каже: „Аз съм много доволен, че ти показваш любовта ми както трябва.“ Следователно ще има Един, който ще бъде доволен от твоята любов. Ти не очаквай този, когото ти обичаш. Той още не е съзнал, че ти го обичаш, той не е дошъл до това. Колко време е минало, додето се пробуди вашето съзнание, за да знаете, че Бог ви обича. Той се радва, че едно от Неговите деца вече го познава. Той се весели. Бог е толкоз внимателен, че иска всички същества, които създал, да Го обичат и да ги обича. И всички да бъдат разумни. Той иска да живее добре, но не иска да ги изнасилва и затова Той хроникира нещата. Вие не може да избегнете това хроникиране. Ако хроникирането е само в физическото тяло, то работите се изправят лесно, но ако това хроникиране [е] във вашите чувства и мисли, защото всяка мисъл и чувство има своя форма, тогава дефектите по-малко се изправят. Ако съществува някой дефект във вашия ум, то този дефект ще се изрази в следното: ако съществува един дефект във вашия ум и чувства, то не само носът и устата ни ще бъдат деформирани, но в цялото ви лице ще има тъмна краска, няма да има мекота, симетрия. После, свиването на мускулите зависи от човешката мисъл, чувство и воля. Ако мисълта ти не е достатъчно светла, ако чувствата ти не са достатъчно топли, тогава в тези органи няма да има достатъчно сила и затова органите се деформират.

Погледнете тази предпоследната рисунка. Този човек иска само да го обичат, но не да обича. И затова горната устна се е свила, долната надебелила. Те са обичали да ядат, да си похапват. Ако ред поколения са били скържави, тогава устата остават тънки. Всеки от вас трябва да напрани устните си малко дебели. Много тънките устни не са здравословни. Оставете устните си съвсем свободни. Намерете някой човек, на който устните са малко дебели и се влюбете в неговите устни, щом сте в духовния живот, устата ни трябва да се реформират.

Трета рисунка от края е патологическа. Този човек е тщеславен, има голямо мнение за себе си, но е голям будала. Той мисли, че всичко знае, но има едно качество, има едно чувство на щедрост. Той иска да покаже, че е щедър, но не че е такъв. Както е поставена устата като човка, малко завита надолу е. У всичките грабливи птици защо е завита човката? У тях има чувството, че всичкото да остане за тях. Когато ти искаш всичко само за себе си, тогава тези черти ще дойдат, ти ще развалиш лицето си. Бъди справедлив, да видиш къде имаш право. Хубаво е човек да отстъпва, но не да отстъпва постоянно. Ако човек постоянно отстъпва, той е добил други черти. Не мислете, че във всичко човек трябва да отстъпва. В любовта никога не отстъпвай. Ето какво подразбирам: когато трябва да любите, никога не отстъпвайте да не любите. Някой ще каже: „Какво ще каже този или онзи?“ На нищо подобно не обръщай внимание. На жена ти, брат ти, обществото, че не били съгласни, не обръщай внимание. И ти като извора течи, нищо повече. Целият свят да стане на кал, ти люби, нищо повече. Защото ако ти не любиш, тогава калта ще се превърне на прах. Калта ще остане по краката ти, а пък прахът ще влезе в дробовете, ще влезе по-дълбоко в човешкото тяло. Затова предпочитай калта, от прахта.

Аз представям само контрастите. Направили сте една погрешка, считай това за кал. Казали сте една дума, не на място, това е кал. Казали сте: „Знаете ли какво мога да направя?“ Какво може да направиш? Може да запалиш една къща, един огън, може да потупаш някого, това е отрицателната страна, а може да направиш и добро, може да помогнеш някому, може да кажеш една сладка дума. Кое е по-хубаво. Вие казвате: „Какво ще каже Братството?“ Тези 100 души какво ще кажат на Изгрева. Ако под думата Братство разбирате цялото Братство, цялото Небе, тогава разбирам. Защото за мене цялото Небе е, в което Бог обитава. Аз това наричам Братство. И когато се разговарям, най-първо отивам да се разговарям с Господа, после се разговарям с ангелите. Вие какво ще кажете на това?

Но когато се разговаряш с Господа, там няма да бъбриш. Там всяка една дума или постъпка е определена. Аз не се представям там какъвто не съм. Аз се представям такъв, какъвто съм. Никога там няма, там нещо, което не е мое. Никога няма да имам едно човешко желание, колкото и да е отрицателно, ще се освободя от всичките желания, мисли и постъпки, от всичко това ще се очистя и ще отида с най-хубава премяна, която имам. Аз ви казвам, как аз ходя при Господа. И след това, като ме погледне Господ, Той нищо не ми казва. При тази светлина, виждам къде е останало по дрехите ми някой дефект. Аз говоря с Господа и отбелязвам своята погрешка, като се върна, заемам се да поправя своите дефекти. Лицето на Господа е толкоз хубаво! Аз, като погледна, че в Бога няма никакъв дефект, като видя всичките Негови светли ангели, всички чисти и погледна себе си, не ми е жалко, но само направя бележка, какво трябва да поправя. От ангелите мога да взема модел от ухото, от устата, от очите. Вземам само модел и като се върна, започна да работя за реализирането му.

Ако вие имате едни добре сформировани уста, тогава ще бъдат изключени много болести. Устата не трябва да бъде много свита. Многото притискане не е хубаво. Оставете си устата колкото се може по-свободно, едва да се прилепват устните. При това помолете се някой път за ваште уста и кажете: „Господи, благослови устата ми, благослови горната и долната ми устни.“ Ако зад горната устна не чувствуваш мъжът, а зад долната устна не чувствуваш жената, в нейната любов, ти не разбираш. Като буташ долната устна, ще се възпитаваш, ще напредваш. От лявата страна е жената, а от дясната е мъжът. Като бутнеш лявата страна, ще кажеш: „Ти обичай мъжа си, той е много умен, добър.“ А, като буташ дясната страна, един мъж – ще кажеш: „Обичай я, като нея няма друга. Много добра е.“ Ти сам трябва да харесваш своята уста. Най-първо вие трябва да харесвате своята уста. Един художник, за да харесва едни уста, той трябва да ги нарисува хубаво и като ги нарисува веднъж, той може да не е доволен, после втори път ще ги нарисува, трети път.

Вземете огледалото и нарисувайте устата си, някой от нас е повече твърд, отколкото трябва. По устата се познава. Някой от вас е повече страхлив, отколкото трябва. Някой от вас има по-малко вяра, отколкото трябва. Някой от вас е повече скържав, отколкото трябва. Ще вземете едно огледало и поставете тогава свободно устата си. Представете си, че вие ще се представите на едно рандеву на Небето. Представете си, че ще ви избират и ще ви турят на служба и то една комисия от най-учените хора, че ще зависи как ще си поставиш устата. Ако са стиснати устата ви, ще ви пратят назад, ако са много отворени, пак ще ви пратят назад. Като се погледнете на огледалото, вижте как да турите устата си. Ще повикате ума си най-първо на помощ, после ще повикате сърдцето и вашата воля на помощ и ще кажете на ума си: „Какво да направя с устата си?“ Той ще каже и след това ще попитате чувствата и волята си. Волята е физическата страна. Вие имате старите възгледи, както вашите деди и прадеди са живели.

Ето новите светии сега. (Учителят се представя намръщен и гледа надолу.) Новите светии всички са замислени. Истинският светия не е замислен, той е весел. Той има едно око светло и всичко вижда. Ще те поздрави светията, ще ти каже: „Къде отиваш? На добър път.“ Ако си малко болен, той ще се приближи, ще ти помогне. Не е замислен този светия. Новите светии аз ги наричам егоисти, които от сутрин до вечер мислят само за себе си. Те могат да се качат на Небето само за ден и половина. На вторият ден ще се намерят вън от Небето. Когато отиде някой на Небето, който не е готов, ангелите, като го погледнат, там понагорещят, че той няма да издържи. Ангелите имат силен ум. Насочват умовете си, да видят колко ще издържиш. Или казано другояче: ти не може да издържиш топлината на Небето, ако ти не обичаш. Вие казвате, че обичате, но вие обичате само тези, които ви обичат.

Ето аз какво наричам обич: Един богаташ го обира слугата му, но слугата му се разкайва. Богаташът нищо не казва. Богаташът казва: „Толкоз време е служил той при мене, но аз не съумях да проявя любовта си към него. Ако аз бях на неговото място, щях да взема повече.“ И богаташът един ден го срещнал и му казал: „Ако бях на твое място, щях да взема три торби повече, отколкото си взел. Ела да ти дам две торби, малко си взел.“ И му дал още две торби. Слугата казал: „Ще ми простиш, аз направих нещо, което не е хубаво.“ Това го наричам любов.

Някой богаташ обрали, Бог казва: „Дайте му още. Бъдете внимателни.“ Няма желание в света, което да не се реализира някога. Дали е явно или тайно, от какъвто и да е характер, всичко това ще се реализира, и добро и зло. Което е във вас, не може да го избегнете. Всичко това, което е във вас, ще се реализира. Бог иска всичко явно или тайно във вас да се реализира. Виждам, че Бог се изявява навсякъде в света – и на Небето, и на Земята. Бог иска да ни научи на онзи велик закон, че благото не седи в многото. Някои от вас може да искате да бъдете свободни. Вие и без това сте свободни. Вие имате един мъж, който ви обича. Вие имате една дъщеря, която ви обича, един приятел, който ви обича. Какво повече искате от това? Но вие искате повече души да ви обичат. Ако 100 души ви донасят храна, колко храна ви трябва за един обед? Ако 100 паници ви донасят, вие се чудите от коя паница да ядете, ако има един човек, който ви обича, то е обед за вас. Защо ви са повече?

Сега за устата. Тя трябва да бъде израз на вашата интелигентност. От устата ви зависи дали да бъдете здрави или не. Ще ви дам няколко правила: Ако ти си болен, ако ти си неразположен, вземи една круша, която е хубава, вкусна, само я вкуси малко, не я изяждай. Този вкус ще произведе промяна в тебе. Може да близнеш малко захар или да вземеш малко вода. Неразположен си. Пий една лъжичка вода, тури малко лимон или портокал в устата си или тури в устата си нещо с някакъв хубав вкус и веднага може да измениш състоянието на тялото си. В яденето трябва да бъдете крайно взискателни. Никога не яжте една храна, която не обичате. Никога не яжте храна, която не е вкусна. Да ви е приятно храненето. То е музика. От тази музика ще зависи вашето здраве.

Аз ви давам това правило. Вие искате да отидете при някой болен и да занесете нещо. Трябва да знаете какъв е неговия вкус. Тури нещо в супата, което той обича. Ти отиваш при някой човек да му помогнеш. Кажи му една сладка дума. Понеже ти, като му я кажеш, то и Невидимият свят ще ти каже тебе сладката дума. Ти ползуваш себе си, ползуваш и другия. Ти казваш: „Не струва да кажа тази дума, да го похваля.“ Ти някой път, като похваляш него, похваляш и себе си, а като кориш него, кориш и себе си. Тогава и той ще каже: „В него има някои недъзи.“ Та научете се да говорите хубавите работи. Когато говориш любовно, трябва да имаш израз, а не сериозен, намусен вид. При мимиката трябва да има съгласие на мисълта и чувствата. Някой казва: „Колко съм учил!“ Учените хора са много смирени. Защото най-малките работи могат да ги компрометират. Авторитетът ни зависи от това: колкото по-малко погрешки допущаме.

Да се върнем към устата. Най-първо устата е израз на човешките чувства. Най-хубавото, най-благородното се определя от устата. После вкуса на човека, здравето му и то се определя от устата. От устата му се определя какво е лошото. Човек трябва да чувствува добре, да говори добре, да Се храни добре. Устата не трябва да бъдат малки. Устата трябва да бъдат най-малко 5 и половина – 6 сантиметра. Не трябва да надминат 7 сантиметра по права линия. После устните не трябва да бъдат много тънки. Горната и долната устна най-малко да бъдат 3 милиметра, 4 милиметра, 5 милиметра – половин сантиметър. После се взема предвид цялото устройство на човека. Когато човек се моли, той трябва да се остави свободен. Забравете себе си някой път. Оставете устата си свободни и се вглъбете в едно хубаво чувство, да започнат устата ви да придобиват правилна форма, по този начин може да преобразите устата си. Инак, ако не се преобразят устата ви, по-мъчно човек може да се лекува и не може да бъде така разположен.

Та вие казвате: „Защо Господ ме е създал така?“ Не мислете така, но кажете защо вие сте направили така. Вие искате да бъдете красиви и добри. Това е отлична идея. Стремете се да реализирате това, Божественото във вас, да имате едно отлично ухо, една отлична уста. Това ухо няма да го оставите тук. Външното ухо ще го оставите тук, а оригинала ще го вземете със себе си. И когато дойдете на Земята, вие ще дойдете със същото ухо. Физическото ухо е само малък модел, върху който трябва да работите. И благодарете за това ухо. Животните биха дали милиони, за да имат такова ухо, като човека. Животните биха дали милиони, за да имат лице като човека. Но къде са те далеч! Човешкото лице представя какво нещо е Небето. Животните не могат да представят какво нещо е Небето. Животните донякъде представят какво нещо е адът. Лицето на човека, тялото па човека, главата на човека, могат да представят какво нещо е организираното Небе. Защото Небето е място на същества, които са крайно красиви. Голяма красота има на Небето, в ангелите, които живеят в третото небе, във второто Небе и в първото Небе. Тези на първото Небе са крайно красиви, имат такова лице, каквото не сте сънували. Във второто Небе ангелите и те са красиви, но не толкоз, а пък в трето Небе, те са по-обикновените. Ние не сме на третото небе. Ние сме в областта под третото небе. Един ден вие всички сте кандидати за ангелите. Всички ангели са минали по същият път, по който вие сега минавате, но понеже са минали през разни времена, всички ангели се различават по характер, по склада на ума си. Единично се различават. И обществата пак се различават. Та има едно крайно разнообразие в формите. И там изучават, и там следват някой факултет. И като изучите там и после дойдете на Земята, ще знаете правилните форми.

Горната и долна устни трябва да бъдат симетрични, към това се стремим. За досегашните ви уста са отговорни майка ви и баща ви. От сега какви ще бъдат, за това вие сте отговорни. Както сте родени, ще започнете да работите. За 10 години като работите, да измените вашата уста и тогава ще покажете, че разбирате от тези органи. Само онзи е физиономист, който може да измени своите форми. Много физиономисти гледат само дефектите на хората. Онези, които са физиогномисти, не трябва да търсят само дефектите на хората. Има опасност, онзи, който изучава човешкия характер, да развали своя характер. Запример видиш някого и кажеш, че е малко вагабонтин. После отидеш при друг и кажеш: „Много е надут.“ Това не е физиогномика. Стремете се да намерите в някой човек една хубава черта. Оставете настрани неговите отрицателни черти. Тона е за ваше добро. И ще знаете на кой конец каква тяжест ще може да турите. На един тънък конец, ще знаете каква тяжест да турите – около 100 грама. Като видите устата на един човек, ще знаете. Ще знаете какво може да направи. Вие само нарисувайте тези уста. Дълго време трябва да наблюдавате разликата между тези устни.

Погледнете третата рисунка, линията на горната устна е линия на твърдостта. В първата рисунка мъжът е силен, той има всякога инициативата, макар и да не е от много умните. Той е готов да води каквато и да е комисия. Той е от първите. Често вие не искате да предприемете нещо, защото казвате, че сте скромни. Скромен човек е онзи, който чака всички да опитат и после той да опита. Във втората рисунка и той се опитва, но не зная на 100, колко свършва.

Ухото е за послушание. Носът е за схващане. Устата служи за разумното, което човек може да изкаже. Здравето на човека, неговото разположение зависи напълно от неговите уста. Здравият човек всякога има едни уста хубави и симетрични. Когато устата е симетрична, това показва едно добро състояние. Едни хубави уста са едно богатство. Две хубави устни е цяло богатство. Вие тогава постоянно сте в съгласие с живата природа и възприемате живота чрез устата. Ако ти чрез устата не може да възприемеш живота, тогава? Като се целуват хората някой път, хубава е целувката. Но, ако целувате мъртвите, какво ще добиете? Ако целуваш ябълки, круши, грозде, хляба, хубавите работи, това са все целувки. Колкото по-хубаво целуваш, толкова по-здрав ще бъдеш. И ако не знаеш хубаво да целуваш, тогава много болести ще се създадат. Устата играят една функция първокласна, не само да се покажат на другите, но и за самите вас.

Някой път ще имате една чиста кърпа, ще погладите устните си, не оставяйте прах по устните си. Най-малко по три пъти на ден трябва да измивате с топла вода устните си. За носа една кърпа, за устата – друга кърпа и то много чиста и не натискайте устните си. При такова правило, след 2-3 месеца може да видите какъв резултат може да имате. Вие благодарете на Бога, че е създал такава хубава уста и с такива хубави устни и е вложил хубав език, който говори най-сладки неща. И следующия път, като дойдете, ще си носите по една хубава, чиста кърпа. Сегашното е достъпно за децата, а втория път ще дойдем до малко по-сложно. Леко с кърпата ще изтривате устните си.

Отче наш

26 лекция, 12 година ООК

15.III.1933г., сряда,

Изгрев, София

Забележка: В оригинала, от който се публикува беседата не са запазени рисунките, за които споменава Учителят. Поради голямата разлика между текста на настоящото издание и „Работа на природата“ София 1948г., не можем да определим с точност кои рисунки към кой текст се отнасят и затова не сме ги препечатали.

---------------------------

[1] изпълнява – в смисъл на „изпълва“ (бел.ред.)

[2] думбазин – (тур. от перс.) богаташ; човек, който живее на гърба на другите

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...