X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

[Dela]

X.

Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов

и за приятелите

1. Светозар Няголов ............................................................................................................................. 671

2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов ........................................................................ 674

3. Женитбата на Светозар.................................................................................................................... 675

4. Светозар и Рила ................................................................................................................................ 676

5. Съборният ден 19 август 1999 г...................................................................................................... 677

6. Екскурзия със Светозар ................................................................................................................... 678

7. Светозар и брат ни Костадин .......................................................................................................... 680

8. Светозар и аз - сестра му Величка .................................................................................................. 681

9. Студентските ми години ................................................................................................................. 687

10. Братството и Светозар ................................................................................................................... 688

11. Светозар и Паневритмията на Учителя........................................................................................ 690

12. Светозар и градината в Айтос....................................................................................................... 691

13. Христиан - съпругът ми, и Светозар ............................................................................................ 693

14. Светозар и астрологията................................................................................................................ 694

15. Светозар и книгите......................................................................................................................... 695

16. Светозар и приятелите му ............................................................................................................. 698

17. Пояснения за движенията.............................................................................................................. 699

18. Братството в Бургас ....................................................................................................................... 700

19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж ................................................................................ 702

1. Светозар Няголов

Светозар е роден на 21 юли 1932 г. в София. Той е зодия Рак с Асцендент Стрелец. Вода и огън се сменят непрекъснато! С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня!

Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная!” Майка ми не е била чувала друг път това име. И го записва. И то изиграва ролята си: Светлина, която озарява света! И така и става.

Майка ни Стевка е осиновена дъщеря на баба ни Величка Стойчева, от първите ученици на Учителя. Когато в началото на века Учителят обикаля България и търси Своите ученици, Той отсяда винаги при баба ни, когато посещава гр, Бургас. Баба ни Го е посрещала както Господ се посреща! Учителят е оставал по 1 ÷ 2 месеца у тях. Дядо ни Костадин Стойчев е бил чиновник в пощата, а баба ни е от заможно семейство в Габрово. Братята й там са имали фабрики за платове и са били много богати хора. Баба ни Величка е изнасяла сказки в близките села и градове, според указания на Учителя. Имало е за деца, както и женско събрание. Заминава си в 1918 г, когато Учителят е интерниран във Варна, в хотел „Лондон”. Отива дядо ни Коста да Му каже. Той излиза горе на балкона и казва: „Грабнаха я Величка, докато ме нямаше.” И по-късно Той посвещава песента „Ще се развеселя”, по текст от Библията, на Величка Стойчева.

Баща ни Крум е роден в многобройно семейство в 1903 г. в гр. Силистра, на Дунава. Имал е и братя, и сестри. Като става младеж, се интересува от новите прогресивни идеи и става вегетарианец. Бил е протестант. Намира Учителя и за всичко Него пита за съвет. Идва да живее на Изгрева и построява барака, дървена. Бил е идеалист и не е искал да се жени. Отишъл да следва право в Университета и се е готвел за проповедник. Протестантите решават да го изпратят да учи в Америка, с хубава стипендия, и като се върне, да проповядва. Той веднага отива да пита Учителя, влиза при Него и стои 3 часа - от 8 до 11 часа. Навън станала тълпа и притеснение, защото и други искали да влязат при Учителя. Баща ни е мълчал почти през всичкото време, след като е казал на Учителя за предложението на протестантската църква. Учителят също е мълчал. Така в мълчание Учителят променя съдбата на баща ни, и той не заминава за Америка. И след 9 септември 1944 г., при новата комунистическа власт, всичките тези проповедници, завършили в Америка и завърнали се в България, са обвинени в шпионаж и пратени по затворите Белене и др., където и умират.

Веднъж майка ни вървяла по улица в София и след нея се затичала една циганка - гледачка. И й казала: „Ти виждаш ли този, който върви след тебе? За него ще се ожениш!” Майка ни не е знаела кой върви след нея. Обръща се и вижда далеко, че Крум върви. Тя не повярвала на циганката. Но после всичко това се реализирало.

Майка ни е била строга и идеалистка и не е мислела за женитба. По това време тя е обичала безкористно брат Лулчев и често е отивала при него на разговори. А той нищо не вкусвал, без да го сподели с нея. Например първи плод на пролет, чака я да дойде и така заедно ще вкусят плода. Братът е бил женен и по-късно си има други приятелки, като Елена Андреева - стенографката на Учителя. Тя много го е обичала и за нищо на света не е можела да се освободи от него. А връзката им е била кармична. Още по времето на Пилат, който съди Христос, тя му е била жена. И сънува през нощта сън, че осъденият е голяма светлина, и сутринта казва на мъжа си Пилат да не осъжда този човек. И Пилат е искал да го спаси, казвайки на тълпата, че този човек е невинен. Но тълпата, разярена, крещи, че иска Христос да бъде осъден и сложен на кръста. Тогава Пилат измива ръцете си и казва: „Наказанието да падне върху вас!” Както и става с евреите. А този Пилат е бил брат Лулчев. По-късно той дружи с Невена Неделчева дълги години - и пак връзката им е кармична. Брат Лулчев го е знаел това - както за Елена, така и за Невена. С майка ми Стевка е имал чиста и свята връзка. Тя датира още от древността, от времето на Соломон. И чак сега, при Учителя, се срещат тези две любящи се души.

Майка ни забременяла преди брака си с баща ни. И той, като научил това, взел, че избягал, нали е идеалист и не желае да се жени? И като се връща на Изгрева, отива при брат Лулчев и той му казва: „При Стевка ще отидеш!” И той отива и се жени за майка. Явно е, че майка ни по това време все обича брат Лулчев. А в астрологията има закон, че първото дете на жената идва не по линия на мъжа й, а по линия на този, когото тя обича. А това е било брат Лулчев! Така че духовният баща на Светозар е той, той е, който е повикал духа на Светозар. Говореше се, че и физически Светозар е син на този брат. Не съм чувала от майка ми да е имала физически контакти с брат Лулчев. А и когато тя е забременяла - някъде октомври-ноември 1931 г., по това време брат Лулчев е със сестра Невена Неделчева и Учителят ги е изгонил от Изгрева и те са в провинцията (мисля, в Кнежа). Това прочетох в томовете на „Изгревът” и така сметнах и реших за себе си, че не може физически баща на Светозар да е брат Лулчев. Но и така да е, ние се радваме на всичко, а и нали по дух той е син на брат Лулчев?

Когато се оженват майка ми и баща ми, богатите роднини на баба ни Величка, Заимови - фабриканти, извикват майка ни да й предадат дела на Величка Стойчева за сватбата й. Но тъй като баща ни е питал за всичко Учителя, отива при Него и Му обяснява случая. Учителят казва да не взима тези пари, защото са спечелени с експлоатация на работниците и нямат хубави вибрации. И баща ми и майка ми послушали Учителя, и не отишли на срещата и не получили този сватбен подарък. А това е било голяма сума. И по това време баща ни е бил безработен. Много по-късно намира работа, където и остава до пенсия – „Транспроект”.

И така, Светозар расте и живее в едно от най-бедните семейства на Изгрева. След него се ражда Костадин - 1934 г. След него - аз, Величка - 1941 г, и накрая - най-малкият ни брат, Любомир - 1943 г. На това голямо и затруднено семейство много е помагал дядо ни Кънчо Стойчев, с голямата си пенсия. Всичко е давал. А на Изгрева казват подигравателно: „Стевка с многото деца!”

Светозар завършва гимназия и е добър ученик. Но заедно с брат ми Косьо са отивали да работят в един гараж. И в училище ръцете им все били черни и с масло. Класният им (мисля, че се казваше Червенков) веднъж ги видял как работят и разбрал защо са такива ръцете им. Така че още от млад Светозар е научен на труд и дисциплина.

Като деца, те - Светозар, Косьо и синът на комшиите ни, Божидар, играят в техния обширен двор. А там били опънати няколко братски палатки. Шиела ги е сестра Елена Андреева - стенографката. И децата взели, че пробили с пирони всичките тези палатки, играли си добре. И после Братството съдило децата и решили родителите ни да платят похабените палатки. А те били бедни - как ще платят? И завеждат децата на съд при Учителя. И сестра Елена Андреева е била там, И Учителят заявява: „Аз ще платя палатките” - взима вината на Себе си. Като чула това, сестра Елена Андреева пребледняла и взела да казва: „Не, Учителю, не е нужно да се платят тези палатки, те бяха стари и изгнили. Аз ще ушия нови!” И така се разрешил този спор. Но от този случай нататък и за през целия живот на Светозар, Учителят го взима под Своя закрила и го носи на гърба Си. Поемайки да плати детинските лудории, Той поема Светозар за цял живот. И все му е помагал, и го е крепил в трудни моменти. Често Той е взимал на колене Косьо и Светозар и им е разказвал приказки.

И Учителят казва, че това са двама видни философи в Гърция, но с противни възгледи. А на Светозар казал: „И ти, как така се реши да слезеш на Земята?” Значи Светозар горе си е бил добре, но е слязъл на Земята, за да присъствува на нея по времето на Великия Учител и да помага с каквото може за делото Му. И когато Учителят си заминава на 27 декември 1944 г., Светозар е бил още малък, но е отишъл с Гради и другите братя да помага в копаенето на гроба Му.

Светозар участвува още млад в работата на Изгрева. Включва се в различни мероприятия. Пее в Братския хор и помага на разни възрастни братя и сестри. И когато подава молбата си в Университета, кандидатствува да следва, молбата му е отхвърлена със забележка: „Пее в Братския хор и е дъновист.”

Когато отива да завърши войнишката си служба, отказва да носи пушка. Оставят го почти без храна, нали е вегетарианец, и цели 17 месеца, мисля, е ял само хляб и лук. Станал на вейка. Освен това, тези събития са по времето на Сталин и са решили, че той е агент на чуждо разузнаване. И един ден шефът му, офицер, го взима с колата си и го отвежда далеко извън казармата. Слизат от колата и отиват в съседното пусто поле. Офицерът вади пистолета си и го насочва към Светозар, за да го разстреля. Светозар извиква: „Учителю!” И веднага офицерът сваля ръката си с пистолета и като пробуден от сън започва да вика: „И защо сме ние тук? Бързо в колата!” И връща Светозар в казармата, без да може да изпълни пъкления си план. След това повикват родителите ни. Отиват майка ми и баща ми и обясняват на военните защо Светозар се държи така, и че той е с такива миролюбиви идеи. От този ден започват да му дават храна и той се поправя. И успя да завърши военната си служба, която по негово време е удължена. И той изкарва 3 години и половина. Щяло е да коства живота му, но Учителят го спасява и го оставя за работа. И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне хороскопът му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта. Но господар на хороскопа му е Юпитер, Асцендент Стрелец. А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет. Съвпад на Юпитер с Меркурий и далечен - с Нептун! Това му дава голям ал-труизъм, идеализъм и готовност на саможертва. В Лъва- обаятелност, магнетизъм и способност да ръководи. Обаятелен в говоренето, той е като един извор. И започне ли да говори, не спира. Може да говори с часове и отгоре тече знанието. С идеите на Аристотел, той се ражда в Новата епоха, да се подготви като проповедник на Новия живот и епохата на Водолея. Това е казал и Учителят за всички Свои ученици. Бялото Братство неведнъж му е възлагало важни задачи. И е бил и известен цар в Русия. Това го сънувах и после търсих в речника. Кой ли цар е бил? Предположих един, който е бил много духовен. Не зная точно. Владеел е закона и е бил много строг и неумолим за истината. Тази му Луна в Риби е добре, в 3-ти дом на Близнаци и в съвпад с Главата на Дракона - целта на прераждането му. Ще му даде популярност, силно въображение и писателски качества. Той написа, много ценни книги и свърши хубава работа. С Венера в 7-и дом, в Близнаци, дава голяма обаятелност и красноречие, силен магнетизъм и привлекателност. Особено за дружества. Има силен Сатурн във Водолей и половината Козирог в 1-ви дом. Дава му голяма дисциплина, много трудно детство - недоимък и беднотия, също и гони все високите върхове. И така е! Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без път и по най-трудното място. Беше отличен скиор, слизаше от хижа „Алеко” на Витоша до Драгалевци по шосето. Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е!” И така намерили хижата и се спасили всички. Често пъти е отивал зимно време на хижи в Рила и като влезе - няма никой! Запалва огън, изсушава се и си приготвя топъл чай. Хижарите го познават и понякога още долу в селото му дават ключа на хижата.

2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов

Майка ми Стевка и баща ми Крум много обичаха своя първороден син. Те виждаха в него необикновени способности и духовни качества. За всичко взеха да се допитват до него. И което кажеше - така и ставаше. И всички заедно, и аз с тях, взехме да посещаваме брат Петър Филипов. Един прекрасен и духовен брат. Много верен на Учителя и на чистия и свят живот. Светозар отиде да живеe у него и му помагаше в домакинството. Защото много често в къщата на този брат ставаха духовни срещи, празнуваха се празници, работеше се. Идваше и сестра Мария Тодорова и свиреше на пианото. Там беше непрекъснато и брат Галилей Величков. Той ни свиреше с цигулката. Нали беше музикантът цигулар в Школата на Учителя! А Мария - на пианото. Изкарвали сме чудно, потопени в духовна атмосфера, музика, разговори за Невидимия свят, за Учителя свещен. И Еленка идваше, тя стана и съпруга на Светозар. И помагаше в кухнята. А Светозар прекопаваше големия двор и се грижеше за дърветата и ягодите. И всички отивахме в неделя на Витоша, от Бистрица нагоре до Купена горе. Тръгвахме в ранни зори - 2 часа и към 3 и половина минаваше един персонален автобус. И с него - до селото и после - нагоре по обширните поляни. Имаше много лоши, свирепи кучета в това село. Те бяха овчарски - но големи като мечки. Отначало се хвърляха. Но ние ги превърнахме в приятели. Носехме им хляб и те сладко ядяха. Познаваха ни и ни чакаха всяка неделя. Тръгваха с нас. Някои ни напускаха нагоре, но други идваха с нас и прекарваха заедно целия ден. Страхувахме се, че овчарите ще им се карат. Но на тях им беше много приятно с нас. Обградени с грижи и любов!

Посрещахме Слънцето на баирите нагоре и полека-лека се изкачвахме на върха Купена. Откриваше се чудна гледка към Рила и се виждаха върховете на Витоша. Приготвяхме чуден чай от боровинки и листа, пиехме, закусвахме и четяхме беседа. Почивахме си на тази височина и обядвахме всички заедно. Започвахме да слизаме върха към 4 часа след обед. А имаше едни огромни камъни! Често с нас идваше и Донка, която е работила в къщата на генерал Стоянови и ги познаваше много добре. Сега тя работеше във вегетарианския ресторант в София. И носеше чудно хубави неща за хапване! Големи, едри маслини, червени едри чушки и др. Тя много обичаше и уважаваше брат Петър. А какви разговори имахме с брата, както и с Галилей! Просто бяхме потопени в хармоничната атмосфера на един възвишен и невидим свят, а брат Петър ни отваряше очите към този свят и ни говореше за светли същества, които присъствуват, и той ги виждаше. И така, обградени с тази чудна светлина, в молитви, песни и разговори с невидимите същества, прекарвахме деня. Това бяха незабравими дни, години. Родителите ми бяха много доволни от брат Петър, и че Светозар има тази привилегия да бъде с него. За мене това бяха най-духовните ми години. От брат Петър се научих какво значи молитва, и то дългите молитви, какво значи служене на Бога и връзка с Учителя. Много му дължа, на този свят брат! Той ме учеше да живея чист и свят живот, да бъда „дева” и да пазя чистотата на тялото си, за да мога да работя с този възвишен свят, с който той работеше. Често брат Петър ни съветваше: „Сипете пепел на главите си и започнете нова страница в живота си! Покаите се и се изчистете!” Той беше неумолим за тази чистота и много строг. Към Светозар се държеше често троснато, караше му се и когато искаше да говори - все го възпираше. Имаше някакъв страх, че Светозар може да го надминава духовно и по знания. И чрез този брат се сближиха Еленка и Светозар и по-късно се ожениха. Но мога да кажа, че брат Петър „скъса цървулите си”, за да стане това явление и така да бъде сигурен, че Светозар пада надолу с тази си своя женитба и не го надминава в духовно отношение. Брат Петър си имаше и свои създадени песни, и често ги пееше. Говореше и на един език - казваше, че е ангелският. Школата му беше много строга и с голяма дисциплина и чистота. Не беше за всички! Той самият много изискваше. Например с мене - непрекъснато ме питаше дали съм чиста и девствена, да не съм допуснала физическа близост с младеж. Разпитваше ме и изискваше! Този велик брат изигра огромна роля в моето духовно пробуждане. При него често идваше и Елка Кралева от Бургас. Тя учеше фотография. Беше тиха, кротка, мила и много духовна. За разлика от сестра си Милка, която ми се виждаше винаги агресивна. Елка преспиваше у брат Петър и идваше с нас на Витоша. Братът я уважаваше много! За Елка Кралева - тя си замина отдавна, като остави две деца. Брат Иван Бойчев от Бургас, ръководител на Братството там, ми беше казал, че тя е роден ангел. И така беше! Толкова смирена.

По-късно отношенията ни с брат Петър се влошиха нещо и ние престанахме да го посещаваме. Но Светозар остана да живее там и да му помага - и материално, и физически. А баща ни Крум продължи да отива у брата. И Петър започна да го привлича все повече и повече, с цел да го отдели от семейството ни. И щеше да успее! Защото боравеше с разни сили, че и с магии. Но майка ми - тя е много силен дух - духът на Клеопатра, отива при Петър и смело го заплашва, че ако не остави Крум да си гледа семейството, тя ще потърси властта. Уплашва се Петър и така се спаси баща ни. Но Светозар остана да живее там и трябваше да му прави политика. И то беше да не контактува с нас, с родителите си и семейството си. И ние минавахме всеки ден по пътя покрай тях, и често Светозар беше в градината и копаеше ягодите, но не ни казваше „Добър ден” - и ние не казвахме на него. Това продължи с години и накрая Петър реши да се отърве от Светозар. Задачата я възложи на брат Галилей Величков. И той взе да минава всеки ден през нас и все едно и също разправяше: че Светозар трябвало да дойде тук, при родителите си, и че щял да получи апартамент с тях при събарянето на Изгрева. Родителите ми се радваха много, ако дойдеше Светозар при тях. И накрая той дойде - Светозар, и действително получи апартамент чрез родителите ми. Баща ни почина и апартаментът в кв. „Дружба” беше за Светозар и семейството му. Той се беше вече оженил. Там живя и майка ни. Брат ми Любомир също получи стая, но се отказа в полза на Светозар. И така Светозар се освободи от голям гнет с брат Петър. А последният даде цялото си имущество на племенника си Филип, а той излезе, че е с властта и комунистите, и Петър беше изигран по всички линии, както и той изигра Светозар.

3. Женитбата на Светозар

Светозар държеше много да не се жени, както и е препоръчвал Учителят на всички от Младежкия клас - чист и свят живот. Но чрез брат Петър Филипов той влезе в контакт с Еленка, която всеки ден идваше в дома му и помагаше. И работеха заедно със Светозар мозайка. Светозар, като брат Борис Николов и други, работеше този занаят, и то в бригадите на Борис.

И постепенно се увеличава дружбата на Светозар и Еленка. Светозар й е помагал много. А брат Петър Филипов ги поощряваше, за да бъде сигурен, че надминава духовно Светозар. Нали той не беше женен. И един ден Светозар идва при родителите ми и им заявява, че ще се ожени за Еленка. Те се просто изумиха от ужас, че той ще се жени, а не от Еленка. Те я познаваха вече. И аз се размислих много. И го попитах направо: „Еленка бременна ли е?” Той ми отговори: „Да!” Аз тогава казах: „В такъв случай, ти ще се ожениш за нея.” И родителите ми се съгласиха.

Светозар си остана с мъката, че се ожени, но с радостта, че има син. Всички много се радвахме на това дете, А то излезе много способно и с много знания. Светозар се погрижи много за образованието му. Завърши техникум по телефонна техника, мисля, а сега следва физика. Научи се и много хубаво да свири на цигулка. И макар че сега и отдавна вече и Светозар, и Еленка са пенсионери и в тези трудни времена, те продължават да се грижат за сина си, който е вече на 27 години.

А Павел е много работлив и навсякъде помага. Кой ще запали огъня на Рила, на бивака? Още в 3 ÷ 4 часа Павел става и го запалва. И после свири - дава концерт и събужда лагера. И помага за багажите, за конете. Конете спират пред палатката им. Тича Павел да помага на багажа. Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна. И Павел ще събере децата и всички ще тичат до близкия извор и ще донесат вода. А Пазел им даваше бонбони и шоколади на всички.

Жената на Светозар - Еленка, е селско, трудово момиче, от село Мърчаево. Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г. Но Учителят отива в къщата на Темелко, че е по-настрани. Еленка е много трудолюбив човек и отлична домакиня. Много добре се грижи както за мъжа си Светозар, така и за Павел. Готви много вкусно! На Рила често взима дежурството и приготвя много хубаво ядене - било боб или леща. И с такава радост раздава на всички! Също и на съборите в Айтос, на градината. Ще приготви чуден боб, или гювеч, ще изпържи и мекици. И с каква радост раздава на всички! Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб.

През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя. Че и Учителят Сам е работил. Светозар дава пример, въпреки напредналата си възраст. По-късно Братството взе да купува дърва за огъня на Рила. Нямаше повече резерви. Конете донасяха дърветата.

4. Светозар и Рила

Вече писах много за помощта, която оказва Светозар на бивака на Рила. Това е физическа помощ. Но той работи и духовно за хармонизирането на братята и сестрите. Също и за хубаво време! Защото има и много по-възрастни приятели, на които им е трудно, дори и при идеално време! А на Рила често стават бури, че и урагани, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре. Понякога е падал и сняг! Всяка сутрин Светозар с жена си и малка група отиват още в 2 ÷ 3 часа на Молитвения връх и работят до 5 ÷ 6 часа, докато вземат да идват братя и сестри за изгрева и беседата. Но атмосферата е вече приготвена. А също и денят! И като чели времето го слушаше! През 1999 г, все хубаво беше и почти не валя. Веднъж съм простряла пране и след обяд взе да гърми много силно и валеше долу, в долината. Изгърмя до нас! Скочих и казах: „Ще бързам да събера дрехите!” А Светозар казва: „Няма да вали тук, не бой се, тези същества са наши приятели.” И представете си - не заваля! Навсякъде гърмеше и валеше, но не и на нашия лагер. Хубавото време е важно условие и за провеждане на събора на 19, 20 и 21 август! Защото обикновено след 19 август - Преображение, времето се променя, започва да вали, а понякога и сняг е падал: Беше 1999 г. и пълното Слънчево затъмнение на 11 август! Големият космичен кръст и разплатата на човечеството. Този кръст е означен и на последната карта от Таро с № 21, което отговаря на 21-ви век. Засягат се неподвижните знаци - Лъв и насреща Водолей, Телец и насреща Скорпион. И всичко - в кръстове помежду им, И сега се изяви този кръст с това пълно затъмнение. Времето беше слънчево и чудно красиво. А се очакваше краят на света! И всички гадатели и астролози го предричаха! И в неделята, нашите приятели музиканти решават, че Паневритмията ще се играе на петото езеро, а обикновено през този период се играе все на поляната на езерото на Чистотата. Щели да дойдат важни светски хора, да посетят Паневритмията, и понеже били на Новата хижа - да се играела Паневритмията на петото езеро. А Светозар определяше на Рила къде да се играе Паневритмията, кои беседи да се четат, както и той ръководеше празника за 19 август - Събора. И Светозар казва: „Не - пак ще се играе на Чистотата.” И го определя по дух, без да обяснява защо. Всички музиканти и близките им се просто „озвериха” срещу Светозар. И ме срещнаха мене и изляха всичката си отрова върху мене. Зъбеха и крещяха. Аз спокойно им отговорих: „Тук е окултна школа и програмата се определя от Небето и от този, който е определен да я провежда. И вие нямате право да правите изключение заради тези светски хора. Това не се допуска в никоя окултна школа по света!” После, след Паневритмията горе на Чистотата, следва беседа в 10 часа на поляната. Музикантите направиха „бойкот” на Светозар и не дойдоха да свирят. Светозар им казал: „Ако не дойдете, то аз ще взема цигулката си и ще свиря!” И дойде само Таничка и свири. А по-долу, преди баира за слизане, Йоана свиреше и даваше концерт на минаващите братя и сестри, на връщане след беседата.

На мене Светозар обясни. Този ден и поради пълното затъмнение на 11 август, Небето беше предвидило да си заминат четирима души от лагера на Братството. И, ако бяхме играли горе на петото езеро - това щеше да се реализира. Но тук, на Чистотата, Харамията прие удара върху себе си (този остър и негативен връх отстрани на поляната), и така се спасиха тези 4 души. Единият от тях щеше да бъде нашият брат Косьо. Той е болен от сърце и след тежък инфаркт. Всеки миг може да си замине.. И той се качи на Рила. И изведнъж стана много зле. Веднага викнах Светозар. Той го сложи сам в своя палатка. И му направи добър масаж, както той си знае. И ми каза: „Този масаж ще го поддържа още 1 година!” И оздравя Костадин, оправи се! И никой от лагера не си замина.

5. Съборният ден 19 август 1999 г.

Учителят е казал още в 1939 г, че условията ще се повторят едва в 1999 г. И наистина, на езерата се събраха хора от цял свят. Имаше много дошли от страх за това пълно Слънчево затъмнение на 11 август. Но то не даде много външна изява! Но от този момент се завъртя ключът на Историята на човечеството и то започна усилено да плаща кармата си. Защото сме в „Ликвидация на века” и няма време. Учителят обяснява това. Природата започна своя танц срещу човека - бури, ураган помете горите в Европа, наводнения, смерчове, голямото земетресение в Турция - Цариград и то веднага след затъмнението. А на Рила се яви много силен вятър.

За събора на 19 август станахме рано- в 2 часа и 30 минути. Небето е цялото осеяно с едри звезди, каквито има само на Рила! Хладно е. Взимаме си фенер и дебели дрехи и тръгваме за Молитвения връх. Тъмно е, спъваме се, лазим нагоре. Лагерът още спи! И стигаме Молитвения връх. Започваме наряд - молитви, песни, окултни движения. И така с часове! Подготвяме аурата за Великия Празник! Посрещаме изгрева на Сириус - най-силното Слънце в Небето. Мисля, че изгря някъде към 5 часа и 45 минути. Изведнъж изскочи зад Рупите. Едър, красив, блестящ! Казваме формулата: „Да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в нашите умове и да изпълним волята Божия в този свят!” Поздрав с дясната ръка. Постепенно започва да се развиделява и братя и сестри тихо, в медитация, идват и заемат място на върха. Скоро няма да има никакво свободно място. Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от даровит художник! Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който свети, осветен с лампи. Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи! И всички очакват този тържествен миг - Изгрева на Слънцето! Върхът е препълнен с народ! Че и долу, по скалите, по клека! Трудно е да се види Слънцето! Ето, и то се показва! Най-великият миг в живота на човека! Това Божествено око всичко озарява, живот дава, мир и хармония раздава! Медитация, песни, молитви. Музикантите са на поста си, макар че е хладно сутрин. Но Слънцето ще ни стопли! После се чете беседата. Светозар е съставил наряда - според начина при Учителя. Чете се една от чудните беседи, които Учителят е държал в 1939 г. тук, на Рила! Чудна красота! Мъдри слова! И Слънцето ни стопля вече. Небето е синьо, лазурно, и ни облива със светлина. След беседата - песен, молитва, и всички слизат надолу към кухнята, да пият гореща вода. Водата отдавна е готова, казаните са пълни, огънят игриво гори! Дежурните са на своя пост, че много хора има - над 1000 души, и всеки трябва да си пийне гореща вода. Така ни е учил Учителят! На Рила - само гореща вода. И опашката е дълга. Всеки чака своя ред, взима си в канче водичка. А някой брат от провинцията е донесъл цял бидон с чуден мед. Загребваме и лъжица от меда. Да е благословен! И един французин, директор на министерство, гледа тази картина и споделя: „Не съм виждал такова чудо! Толкова много народ, и всички сутрин пият само гореща вода!” А имаше чужденци от цял свят. Чуваха се разговори на английски, френски, немски, руски!

И след закуската, тръгваме към петото езеро за Паневритмията. Денят е чуден - светъл и красив! Тръгва веригата от хора! Някои са вече горе на поляната на петото езеро, а други едва сега тръгват от Бивака. Дълга верига по целия път до горе! И там, на голямата поляна, всички слагат бели дрехи, музикантите са в кръга 10 ÷ 15 души, има и хор. Дирижира Петър Ганев. Чудната музика започва заедно с нежния танц. Играем в 3 кръга - много народ има! И наоколо туристи, на големи групи, гледат тази красота. „Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Любовта - носят сила и живот!” Ехото отговаря: „Сила и Живот!” Цялата природа е тържествена, смълчана и гледа и слуша този необикновен оркестър. И всичко е в движение. И все напред!

След Паневритмията - общ обяд. Насядали хилядите хора на тревата, всеки вади от раницата си и споделя с околните от скромното си ядене. А долу, в кухнята, дежурните са приготвили чуден обяд! Казаните врат! Зарзават - доматки, картофки, боб. Всеки си взима порция от топлото и вкусно ядене! Яли ли сте така на Рила? Такъв апетит и в тази дивна красота, чистота и светлина? Прозвучава: „Сладко-медено, сладко-медено”! Обща молитва и всички си хапват- кой където намери място там сяда.

И след обяд, на мястото на Учителя, на малката полянка, започва концерт. Свирят братя и сестри, пее хорът - дирижира Петър Ганев. Еква силният и мощен глас на Огнян Николов: „Ти си ме, мамо, човек красив родила!” Пригласят му върховете. След чудния концерт - обща благодарствена молитва, и всички сияят. Така завършва един тържествен ден с Учителя! Защото Той е там. Присъствува, и всички чувствуват мощната Му аура. Той е невидим, но всичко следи и благославя! Най-важно е хармонията! В Мир и Любов да премине този тържествен ден, както когато на теб, Земя, бе Учителят!

6. Екскурзия със Светозар

Щом се чуе в лагера, че Светозар тръгва нагоре по върховете, веднага се събират много хора (15 ÷ 20) души, че и повече. А е трудно със Светозар! Той познава отлично Рила и върви без пътеки. Слизаме на второто езеро, после - баирчето над третото, пресичаме го отдясно и - нагоре по урвите към петото езеро. Чудни клекове, треви, цветенца нежни! Радва се душата ни! И разговорите със Светозар нямат край. И са толкова интересни! Разказва за Учителя, за Рила, за Небето! Всички слушат, питат го. Аз вървя най-накрая, бавно, трудно ми е по тези непристъпни скали. Не мога всичко да чуя и съжалявам. А те ме изчакват! Ето - стигаме и голямата поляна на петото езеро. Паневритмията още не е започнала. И пак надясно, покрай петото езеро, по урви и скали, треви и клекове - изкачваме малкия Кабул. Тук почти не идват хора. И природата е девствена. Долу синее дълбокото езеро, Ний сме вече почти горе и на четири крака пълзим по отвесната стена! Замайва се главата! Ето, долу започва Паневритмията! Чува се съвсем ясно и кръгът се задвижва, Най-после стигаме върха. Молитви, песни. И надолу слизаме в долината - над шестото езеро. Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца. Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти. Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца. Говори Светозар: „Тука има свещена школа и ни чакат нас. Днес сме им на гости и заедно ще кажем молитва:”Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Ти! Да дойде Царството Ти! Да бъде волята Ти - както на Небето, така и на Земята!” Пеем „Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости!...” Слизаме малко надолу, на малка полянка, и всички приготвяме за обяда. Всеки вади от раницата си блага! А колко е трудно да се качи дотук храна! Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук. Който яде домати, не яде сирене. Не трябва да се смесват храните. За десерт - ябълки и шоколад! Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг път и трудно изкачване! Въздухът е свеж! Вижда се наоколо цялата панорама! Дивна красота! И съществата тук са особено внимателни към нас - рядко имат такива гости, скъпи гости!

Тръгваме по билото над седемте езера. Долу се виждат всичките! Любуваме се на красотата и мислите ни летят нависоко. Пред нас идват туристи. И хоп - вятърът грабна шапката на един и тя полетя точно над пропастта. Никой не би могъл да я намери. „Господи! - рекох аз, - шапката!” И като по чудо, невидима ръка я хвана, изви я над пропастта и я постави леко, нежно пред краката ни. А туристът се чудеше, че спасил шапката си от пропастта.

И така напредваме бавно по пътя за Дамга. Но свиваме вляво и по ръба отиваме за Салоните. Вдясно е чудната Урдина долина, горе Мальовица сияй и след нея - веригата на Рупите. Чудна мащерка - никъде няма такъв аромат! Чудни розови цветя. Снимки правим. А наляво е пропастта към Харамията и Чистотата. Вървим и разговорите нямат край. Все за Тебе - Учителю любим! Стигаме Салоните! Тук е друг олтар в Рила! Чудни скали и бели мрамори. Бял и розов кварц! Тук идваха с палатка брат Борис Николов със съпругата му Мария. И колко пъти сме им идвали на гости. Играли сме и Паневритмия. А сестра Мария - все гости посрещаше. И споделяше скромния им обяд с всички нас. Веднъж - доматена супица с ориз! Толкова малко количество, а на всички раздаде. А бяхме 15 ÷ 20 души. И не я забравих цял живот, тази супа! Макар и по една лъжица- всеки си вкусна и благослови. А аз си спомням още - като че вчера беше! Сядаме на каменната маса, направена от брат Борис. Хапваме си, пийваме си водичка. Тука няма дърва. От термосите, или слънчева. Че тука след брат Борис взе да идва Гриша Кьосев с група мъже и жени (уж от Братството били) и им проповядваше „окултен секс”. За да измърсят святите места. Но бурите ги прогониха и повече не стъпват там. На тези святи места! Какъв резил!

И след закуската надолу, покрай пропастта над езерото „Съзерцание”. Много ми е трудно на мене. Вися над урвата. Йорданка от гр. Шумен ми подава ръка, Светозар - с мисълта, а Еленка, и тя ме чака, изчаква и макар че я болят ръцете - гледа да ми помага и тя. Слизаме опасната зона. Стигаме до изворчето „Адюнай” над езерото на Чистотата. Тук идваше брат Петър Филипов с малка група: Светозар, Галилей, Донка, Еленка и др. И работеха - далеко от света и хижата. И покрай Чистотата - нагоре по лекия баир до полянката на Паневритмията. И после, надолу по стръмната пътека, направена още при Учителя, се слиза до бивака. Навсякъде има палатки! Белеят се! Какъв възвишен, свят живот! И после - стигаме бързо, че в 2 ÷ 3 часа - отново на върха! Молитвения връх! И наново ще започне ден тържествен по стъпките на Учителя.

А вечер на Рила, гледаме звездното небе. И някой брат ни обяснява: Плеядите, Телеца, Алдебаран, Касиопея, Ориона, Сириус. Красиво небе е сътворил Нашият Баща! А в голямата палатка на кухнята - Светозар разказва случаи за Учителя. И всички го слушат с отворена уста. Той е сладкодумен и мисълта му блика като извор, тече като река. И така - с часове. Лягаме да спим, че утре пак рано върха ще изкачим!

Години наред Светозар участвуваше в работата на първата работна група на Езерата. Идваха 15 ÷ 20 братя и подготвяха лагера. Кухнята, казаните, тоалетната, изворът от Молитвения връх, че е наблизо и е удобен за нуждите на кухнята. Приготвяха дърва, построяваха палатки и тъй - цял ден работа. Тази група идваше към края на юли, за да подготви лагера за август. По това време все валеше, рядко имаше слънце. Идваха и някои сестри, за да готвят. И аз веднъж отидох, сестра Жейнова, Надя, тя беше главният готвач. И готвеше много вкусно. А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на пътеките, изворите. Имаше много работа. И Светозар редовно участвуваше в този братски живот.

7. Светозар и брат ни Костадин

Както вече казах, те са били двама известни гръцки философи, с противни възгледи. И още като малки са били все врагове! Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо. Косьо е близо 2 години по-млад от Светозар. И пътят им по-късно се раздели. Косьо тръгна по света, като стана и голям директор на Обединение, с ранг на министър, и обикаляше обекти из цяла България. Той прие блясъка и славата на света.

А Светозар пое духовния път. И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа. И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите. В тази му организация, както и любовта му към планините и високите върхове, се чувствуваше силното, положително влияние на Сатурн. А Светозар е и висок.

Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим пътища и почти нямат допирни точки. Остават чужди един за друг.

След инфаркта на Косьо, той беше в много тежко състояние и почти не се движеше. И аз, като дойдем с мъжа ми Християн от Франция, взех да го водя с нас сутрин на Паневритмията. Ще му намеря място да седне в трамвая, и после го завеждахме в гората и го слагах в центъра, при музикантите. Сядаше и слушаше. И полека-лека взе да играе и той - и играй и пей цялата Паневритмия - от началото до края. Той знае думите още от малък, и си ги пее, дори са по- различни от сегашните думи. Той така си ги пее. Казвам му: „Не се ли уморяваш, като играеш и пееш?” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее. Той пее много хубаво. И сам се е научил да свири и на акордеон, и на китара. Без ноти.

И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри.

По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила. Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника.

Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх. Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели! И Косьо казваше: „Само да чуя нещо против Светозар!” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат. И му казал, че трябва да се спасят от това зло - Светозар. Косьо се облещил и му отговорил: „Нашият разговор беше дотук и повече не искам нито да те чуя, нито да те видя!” И така двамата вековни врагове станаха отлични приятели. И това чудо го направи Учителят! Слава на Бога!

Светозар умееше да лекува. Явно, че и тази дарба е развил в минал живот. Имаше на Изгрева едно куче, Белчо се казваше. В братския двор имаше женско куче - Роза, и брат Ради се грижеше за нея. Той се грижеше и за градините. И това лято тази кучка беше родила много кученца. А беше много лоша и никой не я доближаваше. Отиваме ние с брат ми Любомир, малки бяхме, и гледаме: едно от децата на Роза - бяло и красиво кученце, все отделно си стоеше, настрана от другите. Ние го харесахме и попитахме брат Ради може ли да го вземем. Той ни позволи. Взехме го и го отгледахме, този Белчо, и той стана много лошо куче. Пазеше ни много и с достойнство. Но и нападаше хора - не всички. Подбираше си ги според вибрациите им. Беше много опасно и почти все вързано го държахме. И всички ни беше хапало. Много мразеше кучето на Йордан шофьора. Така му викаха. Неговото кученце беше черно и много добро. И когато той минаваше с кучето си по долната, отдалечена от нас улица, Белчо го усещаше и се хвърляше като бесен да го лае. И Йордан казваше: „Вашето куче е бяло, но душата му е черна, а моето е черно, но душата му е бяла!” Белчо живя много години - 15, мисля. Остаря накрая, студено му беше и седеше все в кухнята ни до печката. А то - и кухня, и стая, и всичко. Никой не можеше да припари у нас! Всички знаеха, че кучето е лошо. А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря. Та, когато кучето беше вече старо, взе да се схваща и парализира. И все вътре у нас, до печката. Веднъж съвсем се схвана и явно си умираше. Изтичахме да повикаме Светозар - той живееше у Петър Филипов по това време. Идва Светозар и грабва с две ръце кучето. Изтръпнах от страх, че ще го ухапе. Но не - то почувствува, че Светозар ще му помогне! И като взе да му прави масажи - по гръбначния стълб и навсякъде. Съживи се животното и още дълго живя. Светозар спаси живота му. И най-важното е, че той хич не се смути от кучето, и с голяма енергия и сила, а аз бях тази, която изтръпнах от страх, каква ще бъде реакцията на кучето. А то, горкото, така добре схвана, че Светозар ще го спаси.

8. Светозар и аз - сестра му Величка

Аз съм третото дете. Имам трима братя. Всички много ме обичаха. Но Светозар много ми е помагал. Водеше ме редовно на Витоша, често - и на Рила. Като станах студентка, той дойде и донесе на всички ни по 1 часовник - купил ги за нас. А часовникът е израз на живота! И с този негов часовник аз изкарах всичките ми години на следване в университета. Никога дотогава не бях имала часовник. И то подарен с толкова много любов! Една година, някъде към (1959 ÷ 1960 г.) Светозар живееше, мисля, у брат Петър Филипов. И за Коледа цялото ни семейство отидоха у брат Петър - за духовно чествуване на Коледа. Беше страшен студ, сняг, лед. Аз не можах да отида. Бях много болна от грип и с висока температура. Лежах в малката ни дървена стаичка на Изгрева. Печката до мене бумтеше. Мъчно ми беше, че не мога и аз да отида. Постепенно печката загасна и стана студено. Наближаваше полунощ. И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа.

Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала. Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем. Поехме по пътеката, която върти и слиза надолу в долината и точно до хижата: Пресякохме няколко преспи, а аз бях с гуменки. И по една преспа, пресичайки я, полетях надолу с шеметна бързина. Светозар беше пред мен. Нямах време да мисля. Само извиках „Учителю!” И раницата ми се спря на един клек по средата на урвата и аз се спрях. Ако бях летяла до долу, щях да се разбия. Долу бяха само камъни, а и скоростта беше огромна. Повиках веднага Учителя на помощ и Той веднага ме спаси. А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до пътеката. Нищо ми нямаше, само задната ми част беше охлузена и ме боля 2 ÷ 3 дни. Така благополучно със Светозар стигнахме хижата. На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”. И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата. Пазачът познаваше отлично Светозар както го познаваха и в повечето хижи на Рила. Изкарахме незабравими дни! А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода. И гледам аз долу Маричините езера и водите, които текат. Всичко беше кристално ясно! И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина!” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда!” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа

„Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също. А ние - сухи, вървим, и нито капка дъжд. Щом стигнахме в хижата, ни казаха, че паднала градушка със зърна, едри като яйца. И все така. Докато ние се движим, няма нито капка дъжд, а навсякъде около е буря, дъжд и град. Това преживяване съм го имала често със Светозар. Неговите молитви бяха дълбоки и винаги имаха резултат. Смиляваха се съществата над нас и ни пазеха и закриляха. Случвало ни се е, че бурята ни изчаква 1 ÷ 2 часа, и щом пристигнем и влезем в палатката на Рила, и започва силна буря, дъжд, гръмотевици.

Ходили сме със Светозар за 1 ден до Мальовица и обратно, от лагера на второто езеро. Тръгвахме както винаги в 2 ÷ 3 часа. И през Чистотата, нагоре по Зелени рид до билото. И след това се спускахме в Урдината долина. Там има няколко езера. И е чудно красиво. Вървим по треви, качваме, слизаме, съзерцаваме красивите езера. Тук често има и овчари. Ще се срещнем със стадата им и с тях. Ще поискаме да си купим кисело мляко. А то е толкова хубаво! Ако ги няма - влизаме в кошарата, взимаме си мляко и им оставяме пари. Ако са там - те ни дават, ако имат.

И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица. Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти. Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец. Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата. Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места.

Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта. Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст. Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш. И то пак над пропаст. И - горе имаше книга - който се качи, се разписваше. Явно, че само алпинисти можеха да се изкачат. То да се качиш, както и да е, но как ще слезеш после! Просто невъзможно. И ние петимата пристигаме до улея за изкачване. Горе се качи Благи, а отдолу Светозар и всички ни качиха. Благи дърпа отгоре, Светозар бута отдолу. И горе се разписахме в тетрадката. По-късно я махнаха, тази тетрадка. Как слязохме? Един Бог знае. Но бяхме щастливи, че успяхме да се изкачим на този Зъл зъб.

През годините след 1970 г, когато властта забрани отиването на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по пътечката към Сфинкса, вляво. И се настанявахме на една малка полянка под върха Дено. А насреща ни беше красивият връх Иречек. И всяка сутрин в 3 ÷ 4 часа тръгвахме за Сфинкса, за изгрев Слънце. Носехме си фенерчета. Беше хладно и небето - осеяно с огромни, красиви звезди, каквито има само на Рила. Че кой ли не е идвал при нас! И Крум Въжаров, и Мария Митовска, и майка ни Стевка, и синът ми Благовест, и Данаил, и Иоанна, - идваха и англичаните Кар Гом, както и много руснаци. Изкарвахме отлично, като обикаляхме чудната природа около връх Мусала. Тук рядко стъпваше човешки крак. Имаше силно присъствие на светлите същества. И тук създадох едни от най-хубавите ми песни за Рила и Учителя. Та, тук идваха и брат ми Любомир, както и Светозар и Еленка. Те отиваха на хижата. А сутрин рано, в ранни зори, идваха до лагера ни и заедно поемахме нагоре към Сфинкса. Изкачването е трудно, по малката алпийска пътечка, която се вие до горе, до върха Сфинкса. И е трудно да се намери. Трябва да се познава местността. Изкачвахме се на Сфинкса и мръзнехме. В хубаво време имаше слана. Но после Слънцето ни сгряваше. Четяхме беседа, молитви, песни, а понякога и Паневритмия сме играли. И после поемахме нагоре по билото и до върха Иречек, Приятно е да вървим със Светозар! Разговорите ни бяха все духовни и възвисяваха душата и духовете ни летяха нагоре и нагоре! Светозар е неизчерпаем източник на спомени с Учителя, както и на знание. Той не завърши висше образование, защото комунизмът- властта не му позволиха. В досието му писаха: „Дъновист, пее в братския хор”. Но той си носеше знанието от горе. Той беше слязъл с духовно знание. И така всички заедно ще посетим този чуден и много висок връх, Иречек, от страна на Мусала. Горе има чудна поляна, а надолу към север са страшни пропасти и игли. Често ще продължим по билото и по иглите след него и ще се намерим над пропастта, която слиза до алпийската хижа под Мусала. То е пропаст, но има треви и ние на четири крака слизахме до тази хижа. Над нея има дървен заслон. В случай на нужда, може да се преспи. И сме преспивали там със Светозар. Запалим огъня, донесем вода от леденото езеро „Окото” и направим топъл чай. И сутрин рано, в ранни зори, потегляхме към Мусала. Изкачвахме се на върха за изгрев Слънце. И пак в молитви, тишина - посрещахме изгрева. Случвало ни се е със Светозар да преспиваме и в наблюдателницата на върха. Познаваха го всички и го приемаха. Седяли сме по няколко дни. И си спомням гръмотевичните бури, когато по металната мрежа на наблюдателницата прескачаха искри. Други път пък от Иречек сме продължавали към връх

„Малка Мусала”. Но това е алпийски обект, и за мене беше много трудно да се изкача. Замайваше ми се и главата от пропастите. Имаше и трудни места - отгоре ме дърпа брат ми Любомир, а отдолу ме подпира Светозар. Качвал се е с нас и мъжът ми Истиан (Христиан). Тя, майка, му даде това име! Каза: „Кристиан, а, има кръст! Ще го махнем!” Мисли, мисли и каза: „Ис-ти-ан”. И така му викаме сега. А майка ни беше силен дух, носеше духа на египетската царица Клеопатра. И каквото правеше, с дух и мощ го правеше! И нали, когато Учителят беше парализиран след побоя 1936 г. и тръгна за Рила, но много зле, той избра майка ни да поеме част от Неговата отрова и да Му помогне! Трябваше някой от учениците да се пожертвува. И Той избра майка ни! И затова я гледаше така строго, строго и я подготвяше! А тя тръгнала с баща ни Крум, и с двете си деца - Светозар и Костадин. И си мисли, че Учителят я гледа строго, защото не Го е попитала дали да тръгне с тези 2 малки деца. И я ухапва пепелянката. И Той я спасява, макар и толкова болен и парализиран. И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад.

И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо. Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря. После обратно - до върха Мусала. Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил.

Врата за Агарта има и над 4-тото езеро - Близнаци. Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата. Едно лято Светозар ни заведе там - но насреща, високо на една полянка над езерото и срещу нас беше пропастта и тези стъпала. И Светозар ни обясняваше за този Олтар и тази врата към Агарта, за което Учителят е говорил. Изобщо - всички екскурзии със Светозар бяха много интересни, много трудни, но богати на духовен живот и много интересни разговори. Просто се потопявахме в една духовна атмосфера и разговорите ни нямаха край, а Светозар ни отговаряше на зададените от нас въпроси. Пък носеше и цигулката си и ще я извади и засвири! Хубаво свири, макар, че не е професионалист, а може би е и „самоук” - не зная точно. И понякога на езерата, преди празника на 19 август, ако има някой труден астрологичен аспект, или дисхармония в Братството, за да се създаде хармонична среда, а и за да се оправи времето, Светозар ни извикваше няколко души да се качим след обяд, към 4 часа, на Молитвения връх. И той носи цигулката и провеждаме специален наряд от подбрани песни от Учителя и молитви. Често с нас са и двете близначки Румяна и Радостина от Поморие. И Светозар ще даде цигулката на Радостина и тя ще свири.

Целият ни живот със Светозар беше пълноценен! Просто един осмислен и разумен живот. И колко пъти той ще ни каже някои важни неща, ще ни предпази от някоя трудност, която той виждаше! Например, лятото на 1999 г. - на езерата горе. Бяхме и ние с мъжа ми Истиан. И Светозар ни каза: „Сега, като се върнете у вас във Франция, и бащата на Истиан ще си замине. Викат го вече горе!” А аз му казвам: „Как така бе, Светозаре! Че той е здрав и макар на 80 години, работи градината си и произвежда зеленчуци и все ни дава и на нас!” И пак питам: „Кога, бе, Светозаре?” А той пак ми повтаря: „Ей - сега, след като се върнете.” Връщаме се у нас и аз забравих случая и предупреждението му. Ходихме на гости на свекъра ми, а той живее на 400 км от нас и от Париж - към океана. И добре беше, и аз дори не можех и да помисля, че ще си заминава. Дойде Коледа, той ни телефонира и ни каза, че не е добре. И за Новата 2000 г. влезе в болница, дишаше тежко. И там, с тия лекарства и антибиотици, а той не взимаше лекарства - само природни билки. И до 2 седмици си замина, изненадващо за всички нас. Нямаше и 6 месеца от предупреждението на Светозар. Просто Небето грабна свекъра ми.

Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при пътуванията. И наистина все така ставаше! От Париж със самолет до Виена и тук прехвърляхме. Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си!” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов!

Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине пътуването ни?” А той се позамисли (пита горе) и ми каза: „Пак няма да е лесно, но ще си стигнете благополучно!” И отново същата история - самолетьт за Виена не тръгна въобще, и цялата ни група намериха различни места в други полети. И ние се намерихме в самолет за Лондон. Във всичките тези авантюри, с мъжа ми виждахме хубавата страна. Той не беше ходил в Англия и сега му се удаваше тази възможност! И се даже радвахме. И от Лондон веднага с друг самолет - до Париж. Стигнахме си посред нощ. В бързането, единият ни тежък сак, 20 кг., не го качили на самолета в София. И провериха по компютъра в Париж на летището. И ми казват: „Вашият багаж въобще не е тръгнал от София. Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас!” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището.

Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам.

То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал. Но има и нещо друго - тази светлина, мир и хармония, които се отделят при тази всеотдайна работа и възраждат аурата. И до такива святи хора, тъмните сили се страхуват да се доближават.

Понякога се разговарям с него по въздуха. Питам го нещо и той ми отговаря. И е много по- млад, силен и светъл. Защото той навърши 70 години и е вече в напреднала възраст. Понякога му пиша, или по телефона. И му казвам: имам такъв и такъв проблем. Например срещу нашата къща има голяма вила, дели ни само пътят. И там живееха под наем едни хора. И синът им редовно пристига с колата си и пуска в пълен марш музиката си - звучи като високоговорител, ечи, влиза навсякъде в стаите ни, чак до кухнята. И не можехме да си почиваме с мъжа ми. Аз получих и „шок”, защото не знаех в кой момент ще пристигне младежът с тази силна музика. И тя беше

„модерна” и за мене много неприятна. А аз съм много музикална и пея песните на Учителя. Че и издадох една книга с мои 136 песни, духовни песни - за Учителя, Рила и т. н. И му бях казала най- малкото 100 пъти на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н. Предупредих и родителите му. И те ми крещят на мене. А не желаех да се оплаквам на властта. Той понамаля малко силата, но временно, и после отново пусне много силно, и то по всяко време. И аз се оплаках на Светозар, писах му. Казвам: „Молитвите ми са слаби, Светозаре. А то не е каприз! Много зле ми влияе тази силна и негативна музика!” И не се мина много време - няколко месеца, и тези хора напуснаха къщата, преместиха се. И заедно с тях изчезна и този ужасен шум.

Та, методите на Светозар са тихи, кротки, но ефикасни. И много ми помага, дори и от разстояние! Говоря с него по въздуха.

Друг пример: Сънувам, че идва „кредиторът” на Костадин, брат ни. И това е едно силно и ужасно същество с изцъклени очи. И ми казва: „Ей-сега, декември 2001 г., е редът на Костадин. Ще го вземем!” А аз го погледнах, погледнах и към Небето и посочих с ръка нагоре, като казах: „Небето ще разреши този въпрос! Да бъде волята на Небето!” А съществото ме гледаше с тези изцъклени очи и искаше да ми каже: „Небе, небе, но то е вече решено и ще го вземем.” Защото Косьо се беше залутал в света и беше опитал всичките му блаженства и удоволствия. Но Учителят го е обичал винаги и го е защитавал. Писах този сън на Светозар. Той ми каза по телефона само:

„Ще видим тази работа!” И до декември оставаха 3 ÷ 4 месеца. Аз усилено работих да остане още Костадин на земята и да работи за Делото Божие, тъй като точно сега се е събудило съзнанието му и защо да не постои още. А той е болен от сърце, имаше много силна криза и едва остана. Беше сънувал астрала и казваше: „Не се страхувам вече да умра, познавам астралния свят, ходих там.” И от своя страна и Светозар работеше усилено за живота на Косьо и дойде декември и аз бях изтръпнала. Дойде и отмина. А Светозар ми каза по телефона само 2 ÷ 3 думи: „Видя ли, че Косъо остана.” А Косьо не знаеше нищо за опасността за него, не му казахме нищо. А и за нашата усилена работа.

Светозар е един „феномен” в Братството и голяма рядкост. Такива велики братя имаше по времето на Учителя. Но вече почти ги няма, И Светозар е един от последните, който е бил физически край Учителя. И след него - сме ние, които бяхме малки деца тогава и малко си Го спомняме! Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време. Думата на Великия Учител е закон. И аз Му благодаря.

Та, Светозар не е нито „маг”, нито „светия”. И той си има слабости. Но работи добре, старае се да бъде истински ученик на своя Учител, учи се от грешките си и върви напред, И ако има резултат, то е благодарение на огромната му работа. И зиме, и лете, и болен, и здрав, със своята силна положителна воля, той преодолява всичко и излиза всяка сутрин в природата за изгрев Слънце. Няма чудеса тук! Всеки, който работи като него, и то с годмни, и то цял живот, би постигнал подобен резултат. Нали Сам Учителят ни казва: „Гледайте Мене какво правя и как живея, и правете същото.” Това е тя, магическата формула. Да правим като Него! Да мислим като Него! Да любим като Него! И Бог ще ни благослови.

В своите наряди - молитви, Светозар включва отделни хора, закъсали или болни, които го молят за помощ. Той включва и цялото Братство, всички, които работят на Земята за делото Божие, както и ония, които са горе и продължават да работят. Той включва и градовете и селата в България, София, Изгрева, както и цялата Земя. Т. е. прави връзка с всички души от различни школи, които работят по Земята. Прави връзка с Рила и светилищата й, както и с Хималаите и Агарта. И когато една такава връзка и молитва са системни - те дават резултат и цялата природа му съдействува. И така оправяше времето на Езерата за празника - 19 август, също и времето, когато сме били на Мусала. Прогресът е в работата! Но се изисква будно съзнание, много смирение и силна воля. Всеки не може като него. Че и аз не мога. Но некавсеки да работи според силите си и възможностите си - без да се упреква. Учителят е казал, че трябва да отделяме поне 1 час за работа за Бога, и то за деня. И ако работата е усилена и молитвата се качва до горе, по перпендикуляра, то резултатът е голям! Защото в тези усилни години за Земята, най-вече до 2024 г., се изискват „стълбове”, хора, които да работят истински за спасението й от катастрофата и войната, надвиснала над нея. Свещена е Земята и няма да погине, но много страда тя! И вече с векове! А човечеството е неразумно и спящо. Затова са нужни такива силни души като Светозар, за да работят. И заедно с всички други будни и работещи души по цялата земя, тя ще бъде спасена и ще възкръсне за Новия Живот на Шестата раса! Значи всички на работа и всеки според възможностите си.

На много хора е помогнал в болест или мъка, и е правил дори и чудеса. Но с много усилена работа и с молитва: „Да бъде Волята Ти, Господи!” Помагаше на една сестра, болна от рак. Мисля, че се казваше Емилия Минкова. Тя много го обичаше! Живя доста с неговата помощ и после си замина. Помогнал е много на някои сестри да имат деца. Но аз не ги познавам, той само ми е споменавал. Защото той не се хвалеше. Някои сестри на Рила му целуваха чак ръцете. И Таничка музикантката, възмутено ми каза: „Чак и го целуват и прегръщат!” А аз й отговорих: „То не е случайно. Сигурно им е помогнал с нещо и те за благодарност целуват ръцете му.” И така беше.

На мене ми излекува една бучка на главата - липом ли, как се казва. От 30 г. и все растеше и растеше и се виждаше. И Светозар ми каза: „Трябва да се махне, защото пречи на центровете на главата ти!” И през лятото, като бях в България, той започна да разтрива тази бучка силно, сложи и компрес от царевично брашно. Но резултат нямаше много. Бучката се зачервяваше. И след дълги усилия всеки ден, като се върнах във Франция, тази бучка проби и взе да тече и изтече. Така се освободих от нея с помощта на Светозар и златните му ръце.

9. Студентските ми години

Имам един много интересен случай със Светозар през студентските ми години. Беше някъде към 1961 г. и бях втора година студентка по електротехника, машини и апарати. И тази година е една от най-трудните. Получавах и стипендия, защото и брат ми Любомир взе да следва, същата специалност. Дадоха на мене стипендия, а аз я разделих на две - за него и за мене. И помня, че с първите две стипендии, които получих, заедно отидохме с Любомир в магазините и му купих един костюм, да има. Това беше първият негов костюм. И с него завърши електроинженерство. Тази моя стипендия бе много важна, защото всъщност беше и за двама ни. А моите родители нямаха средства да ни поддържат. Та, трудни бяха тези студентски години за нас. И втората година ми останаха 3 много мъчни изпити за септември. И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят. Толкова го ненавиждаха! Ако днес се явят 30 ÷ 40 студенти при него, само 2 ÷ 3 изкарваха. Другите ги скъсваше. А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година. А тази година голяма част от студентите я повтаряха. Изпитът се провеждаше с билета. Във всеки билет имаше по 3 въпроса - един от I част, един от II част и един от III част. И без да се отговори изчерпателно и по трите въпроса, не бе мислимо да се издържи изпитът. Чрез студенти бях успяла да намеря някои билети - около 10-на, значи 30 въпроси. И за тези 2 дни и нощи едва можех да приготвя, и то сравнително добре, 3 билета - т. е. 9 въпроса. А аз съм „Марко Тотев”. Само 1 въпрос да не зная, то той ще ми се падне. Такъв шанс имах. Но сега беше изключително, и аз бях длъжна да издържа изпита на всяка цена, и то при „Минчо мъглата”. Представете си! Учех вечер до към 11 часа, лягах си и от 2 часа сутринта започвах отново. И така - приготвих тези 3 билета, но имах шанс само 1 % върху 100 % да ми се падне някой от тези билети. А дори и да се паднеше - почти сигурно беше, че професорът ще ме скъса, както и всички други. И със Светозар започнахме усилена работа. Той ми даваше надежди. И с молитви и медитация молехме Небето да има милост! Първо - да изтегля един от тези 3 билета, които бях понаучила, второ - да изкарам при професора изпита!

Дойде денят. Учих от 2 до 7 часа сутринта и тръгнах. Светозар ме подкрепяше с мисълта си и молитвите си. Отивам за 8 часа пред залата, където се провежда изпитът. Чакаха около 20 студенти и трепереха от страх. А бяха учили цялото лято! И аз застанах до тях. И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне! А Светозар продължаваше своята велика работа от разстояние. Влязох в залата без страх, една от първите. И отидох до професора и на масата пред него имаше разположени много билети. Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си. Първото чудо беше, че този билет беше един от тези три, които аз едва успях да приготвя. Поуспокоих се и видях, че Небето се намеси в съдбата ми, и че молитвата на Светозар е чута!

Концентрирах се. Професорът каза: „Ако някой от вас има въпрос - да го зададе.” И аз го попитах един въпрос. Той ми каза: „Ето такива студенти обичам! Да се интересуват!” И тези негови думи ми дадоха кураж. Писахме по 2 ÷ 3 часа. И после един по един сядаха студентите при професора и един по един той скъсваше всички. Дойде и моят ред, Седнах съсредоточена. Развих първия въпрос - добре, втория - също, а третия - по-трудно, защото не бях доучила всичко. И все се моля на Учителя да ми помогне. Изкарах сравнително и третия въпрос, И професорът ме пусна - изкарах! И каза: „три - мину-у-у-с! (3-}. Което е и най-долната оценка за „изкарал” при него. Той и не пишеше повече, И аз бях първата, която изкарах, и то за „чудо и приказ”. И този ден от 20 ÷ 30 студенти, той пусна едва 2 ÷ 3 и първата бях аз. И ако това не е чудо?

После имах след 1 ден изпит по специалността ми вече - електрически машини. Тук за 1 ден и 1 нощ нищо не можех да приготвя. Казаха ми, че професорът ми поел, машини - Ангелов, е и ректор или заместник, не помня вече. И написах молба за отлагане на изпита, като се явих „лично” при него, да му обясня причините. Като му казах, че е трябвало да работя цяло лято и не съм имала време да се подготвя, той веднага ме разбра и пак за „чудо и приказ” ми позволи да се явя по изключение след 10 дни. На всички други беше отказал. И се явих. И той беше толкова разположен към мене, с такава любов, и изкарах изпита чудесно, писа ми много добър (5), което е много висока оценка. И той като че ли знаеше, че съм от Братството. Живееше надолу, под Изгрева, и изглежда ме познаваше. И беше съмишленик, така си мисля аз. И той веднага ми помогна! Значи Учителят го беше избрал за това! И стана това „голямо чудо” - изкарах и трите толкова мъчни изпита и преминах в третата година. И най-важното - стипендията оставаше, а тя беше за двама ни с брат ми Любомир, И мисля, че беше 300 лв. (или 30, не помня вече). Друга толкова тежка година по-нататък не съм имала. И Небето, и Учителят, и Светозар много ми помогнаха! А за мене това събитие ми послужи да усиля вярата си в Бога и в молитвата, и то със Светозар, и че за Небето и Учителят няма невъзможни неща. И Учителят казва: „Вярвай в невъзможното, вярвай в непостижимото, за да видиш тяхната реалност и постижимост!” Това е едно писмо от Учителя и аз написах песен върху този текст.

10. Братството и Светозар

Светозар е взимал винаги участие в братския живот, както по времето на Учителя, така и на Изгрева, а и сега, в третата фаза на братския живот. Който ида го помоли за услуга - тича! Много работлив, че чак и панталонът му работи. Необходими са наряди за Рила, за празниците, за Школата - сяда и приготвя всичко. На него може да му се гласува пълно доверие! И е безкористен. Изпращат пари от странство - приятели, до Светозар - да ги раздаде на нуждаещи се. И той добре ги използува! На Рила – 2 ÷ 3 безплатни обяда - Еленка готви! Или раздава хляб! А когато ще има празник, например за 12 юли - денят на Учителя, Светозар с Еленка и синът им Павел ще отидат в магазина „Метро” и ще купят кашкавал или халва, кайсии, хляб и приготвят сандаичи (а то е огромна работа) и ги раздават на всеки на мястото на Учителя.

Направили, мисля, в Англия, окултен сеанс - с радиестезия, мисля, за да намерят кой е най- почтеният човек в България, за да дават на него десятъка и така да помагат на Братството. И се паднало, че този човек е Светозар.

Светозар е един от първите пионер и да се играят 6-те упражнения - програма на ученика за всеки ден, като се започва с десния крак напред. Защото те и досега се започват назад. А такова явление не съществува в никоя окултна школа по цялата Земя. И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв път на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата пътя” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас. На 19.08.1922 г., събота - Преображение, на Събора във Велико Търново, Учителят дава шестте упражнения на учениците от Школата, като тяхна ежедневна задължителна програма за всеки ден. Упражненията започват напред с десния крак, както и всички упражнения, дадени от Учителя в Школата.” Така те се играят до 1938 г. Във връзка с подготовката на Втората световна война, Учителят дава следната задача на братята и сестрите. Да възстановят пълна хармония и мир помежду си, без никакви спорове и разправии, и тази хармония да се предаде на целия български народ и тази вълна да залее цяла Европа и така да се избегне избухването на войната. Учителят отбелязва, че ако ние не изпълним тази задача заедно с българския народ, то България ще загуби своите благоприятни духовни условия за 60 години - от 1939 г. до 1999 г. Черната ложа, която тогава беше много активна, щом разбра плана на Учителят веднага развали нашата работа и ние не изпълнихме повелята на Бога!

Последствията от нашето непослушание се изсипаха върху главите ни. Сега България е в своя златен век, което се обуславя от присъствието на Духа на Истината - Беинса Дуно, с физическо тяло в нашата страна. Учителят отбелязва в един разговор, че България е единствената страна в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен - Елохил, Който е Света Богородица, и Учителят Беинса Дуно - Духът на Истината.

След неизпълнението на повелята на Учителя, след 1939 г. Братството премина в един инволюционен период на развитие и първите шест упражнения започнаха да се играят назад. Ние навлязохме в един шейсетгодишен тъмен период на мъки и страдания. Учителят обяснява на ръководителите тежката ситуация, в която се намира светът, и понеже злото е много силно и активно, трябва да започнем да играем упражненията временно назад и черните да не забелязват светлината, която излиза от тях, и да не ни пречат и спират. По-късно Учителят шеговито добавя: „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналите векове.”

Понеже музикалното упражнение с гамата се даде в 1942 г. - то започва напред с десния крак, и сега така се играе.

И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в пътя на еволюцията, в пътя на Любовта - да се приближим до Бога! На мене преди повече от 30 години ми се каза да ги играя напред, и аз така ги играя. Преди няколко години ми се каза да кажа това на приятелите, и аз го казах писмено и устно. Колкото години човек се е връщал назад с първите упражнения, толкова години трябва да ги играе напред, за да стигне до мястото, от което се е отклонил, и да продължи по-нататък своето правилно еволюционно развитие.

Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да пътува, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред? Напротив, ние тръгваме винаги напред, и то с десния крак. Десният крак и дясната ръка са Новото, еволюционното в човешкия живот и с посока към Бялото Братство, а левият крак и ръка са свързани със старото, миналото, негативното, което често ни спъва.

Това е, което написва Светозар за 6-те упражнения, а аз ви го предавам малко съкратено. Аз самата съм го започвала все назад, така се играеше на полянката на Изгрева, и не съм се запитвала защо е така! Но във Франция, последователите на Учителя често идват от различни окултни школи. А такива има много на Запад. И някои мои приятели от 30 г., откак познават Учителя, и играят 6-те упражнения, са си задавали въпроса: „Е, защо започват първо назад? Защо Учителят ги е дал така?” И не са намирали отговор на въпроса си. И аз им казах: „Че, Учителят още отначало ги е дал напред, да започват напред” - и им обясних защо са били променени преди Втората световна война - назад. А те ми казаха: „А, така ли? А ние толкова години сме се чудили защо започват назад. И отсега нататък все напред ще ги започваме.”Разбрахте ли? А тези хора са французи, а не славяни. Но те разбират Учителя по дух.

И каква беше „остра и безпощадна” реакцията срещу Светозар, че напомнил на колектива как е Истината! И аз си спомням на Рила, на петото езеро, през 1999 г., на Събора на 19 август, цяла група „разярени” братя от провинцията и София се нахвърлиха като „зверове” срещу мене, че им обясних тази проста истина за 6-те упражнения. Просто те бяха готови да ме разкъсат! Че кой им пречи да си играят тези упражнения назад? Тогава защо се ожесточават толкова? Нима виждат края на царството си? Защото само тъмните сили могат така „със зъби и нокти” да защитават инволюцията. И затова, ако няма такива братя като Светозар, с будно съзнание, а и много е чел и чете, то докога ли ще продължи да се започва назад? Ето го въпросът. Отговорете вие всички! Защото и аз все назад щях да започвам. Необходими са такива хора като Светозар, със светлина и разум, за да разкъсват мрака! А Светозар хич не се смущава от тези остри реакции и критики. На мене казва: „Имам и методи и разполагам със сили, да ги сложа на мястото им, но това не ми е работа. Аз със Злото не се занимавам!” Това е той, Светозар! И добре, че го има, че съществува! Да бъде благословена майка му, която го е родила, и баща му, който е извикал духа му от Вселената, да дойде и помага на работата на Великия Учител на нашата Земя. Амин!

11. Светозар и Паневритмията на Учителя

В Паневритмията непрекъснато се правят промени.^ в какъв вид ще стигне тя за следващите поколения? Затова книгите „Изгревът” играят огромна роля и опровергават промените. А аз ще ги дам в Националната библиотека в Париж, където се пазят всички книги „шедьоври” на света. И така, Истината ще се знае! И за песните, и за Паневритмията, и за Словото на Великия Учител. И всеки, който си позволи да променя, макар и запетайка, името му остава записано за вечни времена! Амин!

Например: „Евера” - свири се 1 път до края и после повторението. Кой ви позволи да го свирите 2 пъти и пак с повторението? Няма ли ноти? Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо! Това е самата Истина! Ще ви дам и нотите - да видите.

Също и от „Слънчевите лъчи” песента „Ти си ме мамо родила...” - Свири се 2 пъти и всички пеят, като се повтарят думите на първия куплет. Ще ви дам нотите - да видите.

Светозар се бори против всичките тези промени, но кой го слуша?

Също и упражнението „Изгрява Слънцето” - При „Зум” - ръцете са на гърдите, при „Ме-зум” - ръцете се отварят. Чудя се кой ви научи да го играете обратно? Защо не четете? Писано е как трябва да се играе. И Светозар ви обяснява, но вие нито го зачитате, нито уважавате. Той е един от последните край Учителя и живял на Изгрева и Школата. След него - няма кой да ви учи! И, ако приемате! Но Истината е една, и тя ще остане в поредицата на „Изгревът” и бъдещите поколения ще я знаят.

Също и за ритъма! Защо е бърз? Като французите на Михаил Иванов ли искате да го играете? Че, идете там, а не в България, Учителят е определил ритъма*, както и дистанцията между двойките, за да няма „врати”**. Ако не слушате какво ви говори Светозар, то поне четете „Изгревът”, от доктор Вергилий Кръстев. Там е отбелязано всичко подробно. И е било така по време на Учителя. Че кои сте вие, да променяте? За мене сте платени наемници в тези тежки времена и имате роля всичко, което е от Учителя, да го опорочите и промените!

Но няма да успеете! Така да знаете! Истината е една и за нея говори един от най-великите Духове, които управляват Цялата Вселена (а те са 7) - и то Духът на Истината - Беинса Дуно.

„Всичко друго може да ви се прости, но лъжата – никога” - казва този Дух на Истината. С Него ли ще се борите? Знайте предварително, че ще загубите всичко! Запишете си го в главата!

* Виж „Изгревът”, том IV, стр. 225 ÷ 233.

** Виж „Изгревът”, том IV, стр. 332 ÷ 333 № 22; том VII, 323 ÷ 324 № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

12. Светозар и градината в Айтос

Единствен от салоните на Братството се запази този на градината край гр. Айтос. Там работеше брат Георги Куртев, а той беше един от отличните ученици на Учителя. Той прилагаше Словото на Учителя и затова се запази там салон. А на Изгрева беше се превърнало на секта - с ред, с обряди, с пищни трапези за празниците и около тях - само няколко „избрани” възрастни братя с бели дрехи, И хапваха, а останалите гледаха. А имаше и много спорове! Нямаше мир и хармония. И затова, по решение на Учителя, салонът бе съборен и всичко - конфискувано. И сега затова не се дава салон. Който действително иска да служи и учи, има го Словото, да чете и да прилага. Има и вътрешна Школа на Учителя, тя е скрита, в нея участвуват само тези, които работят. Тя винаги е съществувала и съществува.

Светозар познаваше и общуваше с почти всички възрастни братя и сестри. Работеше мозайка с Борис Николов, Петър Филипов, Методи Константинов, Гради Минчев и др. и беше приятел с тях. Сестра Мария Тодорова, жената на Борис Николов, беше много близка със Светозар. И преди да си замине, тя му споделя: „Светозаре, тези хубави отношения между нас ще останат за вековете!” А сестра Олга Славчева го обичаше много и му казваше „Пророчето”. Сестра Райна Калпакчиева, която даде дома си на Изгрева за клуб, го наричаше: Светла заря!

Та, Светозар беше близък и с брат Георги Куртев на градината в Айтос. И редовно посещаваше там братството. И сега продължава. За празниците 12 юли - Петровден, и 28 август - Дева Мария, те са все там с Еленка и сина им Павел, И са като у дома си! Имат си стая долу да спят. И ние с мъжа ми, че и с брат ми Косьо и Красимира, като отидем там - те ни чакат! И Еленка е направила чудна картофена супа и ни посреща с нея! А там е много приятно! В салона са запазени вибрациите на тези братя и сестри, комто така добре работеха тук! Има аура и аз я почувствувах. Особено като запеем в Салона песните на Учителя! Има и оркестър - няколко цигулки. И се пее с вдъхновение! Там идват приятели от цялата страна, и от Варна, Поморие, Габрово, София и др. И е много задушевна атмосферата. А и братът, който ръководи молитвите, е много духовен!

А сутрин рано, още в 2 часа, ставаме. Навън на поляната спят някои гости. А по-долу има и няколко палатки. А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята!” (3 пъти)

При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце!” (3 пъти)

И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари. И ясно е, че нямат земен произход, защото са много силни и мощни, повече от планетата Венера. И светват «изведнъж», и докато ги видим, и слизат плавно надолу и изчезват. Това са някакви космически прожектори - фарове и присъствие. Нито го приемаме като присъствие на този възвишен и сюблимен свят, който съществува и ни следи, а и благославя. Такъв мощен фар от земен произход - не съществува.

След наряда ни и посрещането на Сириус и Венера, се качваме нагоре по баира за изгрева на Слънцето. Тук е идвал и Учителят с много братя и сестри и огньове са горели и горещата вода е пяла своята песен! Изкачваме се горе, на върха. Чудна красота! Навсякъде - баири, а далеко вдясно свети градът Айтос. Тук почти винаги има силен вятър. И растат едни чудни, нежни сини и червени цветенца, които не съм срещала никъде другаде. А Изгревът е прекрасен! Ето и първият лъч на Слънцето, погалва главите ни. Казваме формулата при изгряването на Слънцето: „Господи, да изгрее Слънцето на Новия Божествен Живот в моята душа, тъй както изгрява днес това велико Слънце на Новия Живот в света! Благословен Господ Бог наш, Който праща Слънцето, да се ползуваме от неговата Светлина и топлина!” (3 пъти)

И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият - изгревът на Венера, и третият - изгревът на Сириус!”

„Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на Новия живот!”

„Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант, поет, артист или човек на изкуството!”

„Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав, светия, гении!”

И отново слизаме надолу по стръмния баир, и през лозята стигаме на поляната пред къщата, където ще играем Паневритмия. Има дух и бодрост! Всички се приготвят. Няколко души ще свирят. И Павел е там - синът на Светозар. И взима едно въженце и от центъра очертава с него кръга, движейки се! Така са правили и по време на Учителя! После оркестърът засвирва, но Павел следи и диктува ритъма, да не е бърз! И така показа на всички как да се играе Паневритмията, с умерен ритъм.

След това, в 10 часа - беседа. Всички са насядали вън на пейките. И музиканти свирят „Благославяй, душе моя, Господа!” А настрани дежурните работят. Навън е запален чуден огън и след горещия чай се приготвя яденето за обяд. Обикновено е стар боб в събота, а в неделя - гювеч. Идват много братя и сестри от цяла България и някои донасят зеленчуци и плодове. За обяда е дежурна Еленка. Тя тича, пъргава е и всичко приготвя с любов, А няколко сестри сервират храната на обяд. Всеки взима и благодари! А когато има време, Еленка прави и мекици. А те са тъй хубави.

В разговори и музика се приключва денят. И в неделя - отново на работа!

Ние с мъжа ми Християн, с приятели от Габрово Петю Николов и Веска, с Косьо и Красимира заминаваме за Поморие, на морето. Отиваме в къщата на сестра Стоянка и дъщерите й - двете близначки Румяна и Радостина. Те също идват на градината в Айтос и двете свирят на Паневритмията.

И така стигаме в Поморие и само оставяме багажа си. И веднага тичаме на морето! Горещо е! Водата е много топла. Плажът не е далеко от къщата на сестра Стоянка, Тя посреща вкъщи и дава под наем дома си на курортисти. А ние сме приятели! И ни посрещат с много любов. След банята в морето се прибираме радостни и весели! Към надвечер пристигат у с. Стоянка и Светозар и Еленка и Павел. Значи всички сме тук! Хапваме чудното ядене, приготвено от сестрата, а вечерта близначките ни свирят песни от Учителя, Марин Камбуров, Надка Куртева (дъщерята на брат Куртев, ръководител на градината, а сега - горе) и много други. Тук научих, че тази песен, която така често я пееше брат Петър Филипов и аз я научих от него, е от сестра Куртева: „Идем, идем, идем, от света на Светлините, носим, носим,носим, радост за душите!”

Сестра Стоянка ни набира чудесни смокини от двора си - едри и сладки. А това е голям лукс! Ядем и домати от градината й. След няколко чудни дни се прибираме - ние всички към София, а Петю и Веска - към Габрово. Приятно е да срещнеш мили приятели и да изкараш няколко приказни дни. Павел идва често тук, да посети сестра Стоянка и дъщеричките й. Тя има и трета дъщеря - Мария, която е женена и идва тук през лятото с децата си. А Павел като дойде - помага. Ще нацепи дърва, заедно със Светозар или Косьо, ще донесат хубава вода от един извор. Или Светозар и Еленка наесен им помагат да съберат бадемите или гроздето им. Те тук са приети като членове от фамилията. И са помагали и при строежа на къщата. Нали това е братски живот? И много често двете сестрички, Румяна и Радостина, идват с нас на екскурзия на Мусала или на 7-те езера! Често изкачват Мусала със Светозар и Еленка. И те се качват за всяка важна дата: най- напред - за Пролетта (21 ÷ 22 март), когато е истинската Нова година. Значи с първия ден на влизането на Слънцето в овена и започване на Пролетните енергии. После - през лятото, 1 или 2 пъти, обезателно за рождения ден на Светозар. И отново - за есенното равноденствие и започване на Класа към 21 ÷ 22 септември и когато могат - и за зимата - 22 декември. Значи и в зима, и пролет - в буря и сняг, или в дъжд и вятър, а се е случвало и при хубаво време, Светозар с малка група изкачва Мусала. И при сняг - по въжето за алпинистите.

И обикновено след пристигане в хижата започват масажи на всички. Първо са тези, които са най-зле. Например Светозар започва с Костадин - брат ни, и му прави пълен масаж, което възвръща силите му. После - Истиан -съпруга ми, после - мен и така всички - близки и далечни. А на Светозар прави масаж сестра Емилия - много добре работи и има силни ръце. Също и Еленка. И така се възобновяваме за нови екскурзии в планината.

Колкото да градината край гр. Айтос, ще отидат Светозар, Еленка, че и синът им Павел, и ще им занесат храни. Защото там има 3 сестри, които пазят и нямат храна. А често идват и гости. Ще отидат с Косьо и с колата му в „Метро” и всичко купуват на едро и по-евтино. Ще платят и тока за къщата и салона. Въобще много се грижат, а Павел помага с труда си. Як е, силен и много трудолюбив. Много мил човек.

13. Христиан - съпругът ми, и Светозар

Моят мъж има 3 имена: Кристиан-Жан-Робер. При тях няма презиме на бащата, и затова имат по 2 ÷ 3 имена. И още към 1990 ÷ 1992 г., като заведох моя мъж в България, майка ни Стевка чу, че се нарича Кристиан (на български Христиан) и каза твърдо: „Има кръст! Трябва да се смени името!” Мисли, мисли, мисли - и отсече: „Ис-ти-ан”, което идва от Истина, Та, майка ни беше много силен дух и изведнъж прекръсти съпруга ми. Тя си замина през 1995 г. А ние всички вече казваме на мъжа ми: Истиан. А той и отговаря на това име! Няма нищо случайно! Той не е ученик, но ги надминава всичките. Сам е станал вегетарианец и се храни само с чиста, биологична храна. Този човек никога не е лъгал, и не може да употребява лъжа. И самите му кротки и добри очи говорят истината. Много е еволюирал и много обича и уважава Учителя! И без много да съм му говорила. Него Учителят ми го изпрати и чрез него работя над Франция.

Та, Светозар много обича Истиан! Радва му се и като каже: „Истиан, коман са ва?” (Истиан, как си?), сякаш мед има на устата си. И понеже Истиан има астма и трудно диша (майка му е била болна от астма цял живот), Светозар се грижи много за него. Прави му масажи, разтрива го. И не само това. Когато Истиан получи криза, телефонирам на Светозар, и той ми помага по въздуха. И когато през 1997 г. Истиан получи много тежка, смъртоносна криза при баща си, бяхме там и оздравя благодарение на моята силна молба към Небето, Светозар ми писа: „Добре, че ми остави тази машинка за бръснене, та остана жив.” Така с един предмет, който той взима в ръцете си, помага! А още той пази един часовник, който му даде Истиан, и все го следи работи ли, или не, и така съди за живота на Истиан. И ми каза Светозар: „Замина си майката (1995 г.), за да живее синът й Истиан, и то заради тебе, Величке, да не останеш там сама.” После си замина и баща му на 80 години (2000 г.), а беше здрав и як, и работеше градината. Мина през Франция този страшен ураган за Коледа в 1999 г. (след затъмнението на 11 август) и унищожи цели области с гори. При бащата на Истиан, нямаше много щети. Но точно в неговия двор пада най-хубавият и красив бор (а това е символ)! И бащата си замина много набързо. А още лятото Светозар ме беше предупредил, че бащата ще го вземат. И така стана, макар че аз не можех да повярвам. И бащата си отиде, за да се продължи животът на сина - т. е. на мъжа ми Христиан. И като питам Светозар: „Още колко ще живее Истиан?” А той ми отговаря: „Още ще живее. От теб зависи! Ако го обичаш, ще живее!”

И на Рила разтрива Истиан, лекува го, дава му разни рецепти за лекуване. Ето, и сега ми е писал в последното си писмо, че най-ефикасното лекарство за астма е (дадено от Учителя): 5 глави чесън, очистени и счукани и се слагат 2 ÷ 3 лъжици зехтин и 1 лъжица оцет. Яде се по 1 лъжица преди ядене - сутрин, на обяд и вечер. И така Светозар и аз, с молитви и молби поддържаме живота на Истиан и сега е много по-добре. Няма вече тези тежки кризи. Амин!

14. Светозар и астрологията

Светозар е добър астролог. Учил се е от Иван Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам. Всичко, което Учителя го е дал за аспектите и влиянието им, го използува. Искаше и книга да пише по астрология.

На мене ми пише в последното си писмо, че звездата Арктур е на Франция. И ми обяснява как да я намеря на небето, и чертеж ми е начертал. Голямата Мечка - и вдясно се пада тази звезда. И сега се вижда! След опашката на Голямата Мечка - веднага вдясно! И ми пише така: „Сутрин след Юпитер изгрява една светла звезда. Това е Арктур, звездата на Любовта и на Франция. Опашката на Голямата Мечка я сочи!” И допълва: „В петък се разбрах да изнеса лекция за Учителя и астрологията в клуба и Андрей Грива ми каза за неделя - 24.11.2002 г., че прогнозата дава дъжд, а трябва да се изнесе лекцията на пейките в къщата на Изгрева (на Райна). Значи - навън.” „Аз отговорих, продължава Светозар: „Ще си поръчам хубаво време.” И в събота валя през нощта, но отидохме с Елена на бивака. До обяд беше слънчево. След обяд преваля. В неделя бе прекрасно, слънчево време и аз изнесох лекцията си и им говорих повече от 3 часа. Направиха видео касета и ще може да го чуеш!”

В писмо ми пише, че по транзита на Плутон в Стрелеца, е разбрал, че Асцендентът му е точен. И точно когато Плутон транзитира Асцендента му на 27:10.2000 г, започва екземата му.

„Понеже е в 1 дом и в Стрелеца, засегна най-силно краката ми” - пише Светозар. „Благодаря за голямото пречистване, което правят с мене. По годишен хороскоп ми се пада мъчно излечима, особена болест - Плутон е в 6 дом (на болестите). Почти мина, ям доста моркови, но иска време за всичко. Аз направих 2 поста - житни, по 10 дни, което много ми помогна!”

Светозар ми пише; „На небето има две звезди - Плеядите и Алдебаран с триъгълник. До него е Сатурн, а Юпитер е до Кастор и Полукс (Близнаци).”

„Защо има толкова бедствия във Франция? Защото затъмнението (пълното слънчево на 11 август 1999 г.) бе на 18° Лъв (а Франция е под знака на Лъва) и две години и нещо ще друса Франция и Русия (оста Лъв-Водолей). Значи Франция -Лъв, и Русия - Водолей. Добре, че не е на мавматарите (15° Лъв).”

През май 2000 г. ми пише: „По дирекция, аз имам един изключителен астрологически период: Венера ми прави съвпад с Нептун в Дева - събира се човешката любов с Божествената в 9- и дом, в съвпад с Юпитер, Меркурий. Точният аспект беше декември 1999 г. Орбисът е 3 години.”

Светозар ми пише още: „Човек започва от Асцендента, минава 1-ви, 2-ри, 3-ти дом (душата), 4-ти, 5-и, 6-и - Десцендента (сърцето), 7-и, 8-и, 9-и дом и Медиум Цели - Духа. Например, когато планетите на един човек са в 7-и, 8-и, 9-и домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят (когато е издигнат). А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10- и и 11 -и дом - Духът (умствен свят). Когато Слънцето е на Медиум Цели (МС) в рождения хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтиквано от неговото вътрешно ръководство. Отношенията в света са 7-и дом, другият свят - 8-и дом и духовното - 9-и дом. А Духът дава простор на индивида, да се изяви в пълнота.

Умът е мястото на светлината и виделината. От Асцендента започва физическото и духовно развитие на индивида, и резултатът е в обходата, в живота за цялото (Десцендента). Най-важната точка е Медиум Цели (МС) - където е свръхсъзнанието на човека, какво Бог е вложил дълбоко в неговата душа за този живот. Например за мене МС е във Везни, Венера, Любовта.”

„На запад е Юпитер, Сатурн, съвпад в Овена (писмо от октомври 1998 г.), Плеядите, Алдебаран, Орион, Сириус. Вляво е Капела, Кастор и Полукс (Близнаци), Процион и Сириус и правят една красива парабола. На Земята най-силно влияе Орион, Сатурн и Юпитер.”

Сънувах един сън за Светозар - 07.12.1999 г: Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента, а той беше ниско вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с голяма точност - и минути, и секунди. Светозар ми каза, че това го направили, с най-точни изчисления, неговите хора в лабораторията му, която той ръководел. Каза го скромно: „Те, моите хора, са ти направили този твой хороскоп!” Но този хороскоп се отличаваше коренно от моя действителен такъв.

15. Светозар и книгите

Светозар издаде доста книги. Той написа една брошурка, „Учителят за значението на стария правопис”. И в нея обясни значението на старите букви в азбуката ни, и сега отхвърлените. Например за „е – двойно”. Най-важната буква, или знаменосецът на славянската азбука, е буквата ѣ („е” двойно), която е съставена от числата 1 и 7. Това е Сатурнов знак. Буквата "е двойно" е хубава. Ако се изхвърли от употребление - българите ще загазят. В тази буква са свързани заедно Божественият и човешкият принцип и българите ще оправят всички народи, понеже в техният език е тази буква - двата принципа, свързани в едно. Никой не може да оправи света, освен славяните и българите. Това се дължи на тази буква .... кръста, търпението. Тази буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото.”

Друга много важна книга е Библията, която Учителят употребява. И Националната библиотека в Париж, където се съхраняват много важни, световни книги, се заинтересуваха много от тази Библия. Понеже и Учителят си е правил своите схеми и бележки по нея, и на края има раздел със символите и обясненията от Учителя, има огромна светлина в тази книга, и Светозар я издаде много трудно, с много забавяния и бяха откраднати и парите. Но накрая излезе - 2000 г.! Излезе и ще пръска Светлина в мрака! Амин!

Много е важен накрая, отделът: „История, значение и сила на Цариградската българска библия от 1871 г.” И нашият писател Петко Рачев Славейков участвува в превеждането на тази Библия и Учителят казва за него, че е бил повикан специално да слезе на Земята и да състави тази Библия. Той работи заедно с Христодул Костович, д-р Ал. Лонг, д-р Елиас Ригс и самият той - Петко Рачев Славейков. И от 1859 г, до 1871 г.

Важен е и разделът: „Учителят за библейското Слово”. Тук са събрани почти всички изказвания на Учителя за Библията. Например Учителят казва така: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърлена, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.” - Протоколи от Годишните срещи на Веригата 1906 ÷ 1915 г., стр. 229, 15 (18).VІІІ. 1912 г.

И още Учителят казва: „Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята.” И още: „Библията е един малък превод от Истинската Библия. Не мислете, че Евангелието съдържа всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 ÷ 4 часа. Ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляда книги, големи като Библията.” - Из „Мисли за всеки ден” (1993 ÷ 1994 г.)

Накрая на тази Библия е отбелязана разликата между българските думи „светлина” и „виделина”. Защото думата „виделина” я няма в другите езици, а тя се употребява в Библията. Докато светлината е външна, виделината е вътрешна, духовна светлина. Както и думите „любов” и „обич” - няма „обич” в други езици. А Любовта слиза отгоре, а обичта се качва нагоре. Затова и тази Библия е една от най-точните по превод и съдържание.

Друга книга от Светозар е „Светъл лъч”. В нея в 400 страници Светозар дава накратко образа на някои братя и сестри от Школата на Учителя. И това са стотина образа! И ако нямаше томовете на д-р Вергилий Кръстев, само тези образи щяха да останат в Историята. А те са много важни за бъдещите поколения и новата 6-та раса и ще се изучават в бъдещите университети. Някои от тях са разгледани най-подробно от Вергилий, а има и такива, за които никой досега не е споменавал, а те са много важни. Като например братята от селото Мърчаево, където се приютява Учителят през Втората световна война. И много други. Накратко е дадено, но нали остават в Историята.

На края, последните страници са много силни и аз ги преведох тук на някои французи и те се изумиха! Като например (на стр. 409): „При един разговор с група братя и сестри на Изгрева за величието на Космоса, който ни заобикаля, за законите, по които се движи и развива, един от присъствуващите братя Го пита: „Учителю, кой управлява тази необятна Вселена с милиардите звезди и планети, които я изпълват?” - Учителят оглежда присъствуващите, заобиколиш Го в кръг, ученици и отговаря: „Вселената се управлява от Бога, Който се е вселил в тялото на Петър Дънов и сега се проявява чрез Великия Учител - Беинса Дуно, Който в момента стои пред вас!”

И на стр. 410: „Моето учение е на Любовта, на братството и сестринството, на абсолютната свобода, в която всеки зачита правата на другите. Но не опорочавайте Любовта, не говорете много за нея! Ама ще кажете, че аз много съм говорил за Любовта! Не, аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта въобще не съм казал дума! Ако аз произнеса за Любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна!”

Тази книга „Светъл лъч” се беше изчерпала много бързо и Светозар я преиздаде и разшири. Купува се и от светски хора.

Друга книга: „Учителят Беинса Дуно за Рила и екскурзиите”. Тя е също много интересна и важна! Например на стр. 8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.”

Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?” Учениците отговарят: „Монт-Еверест в Хималаите.” Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога. Този връх беше Изгревът в южната част на София.”

И друго за височината на Мусала: Учителят казва, че е над 3000 метра. Той обяснява така: „Има идеи и чувства, които се появяват само на височина над 3000 м. Други идеи - на височина 3200 ÷ 3500 м. Например един месоядец се качва на една планина. По едно време у него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнали на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианството. Тази височина е 8000 м. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност.”

Друга важна книга беше: „Истината за спасяването на евреите в България”. Светозар получил тази идея от Горе, но казал: „Учителю, не помня всичко, не съм сигурен, че ще успея да напиша такава книга!” Но му се отговорило: „Ще ти пратим помощници!” И той сяда и я написва.

И тя също беше много важна за Националната библиотека в Париж. Тази книжка развълнува много среди и в България и Светозар бе търсен за обяснение. Защото Истината беше, че Великият Учител Петър Дънов, чрез своя добър ученик Лулчев, а и Методи Константинов, спаси евреите! Тази книга бе цяла „сензация”.

Светозар написа и книга за „Житния режим” - за пречистване на организъма и за здраве. Още –„Пентаграмът” с обяснения от Учителя. Въпросът е разгледан подробно и в томовете на „Изгревът”.

Още Светозар написа и книга „Паневритмия”, в която обяснява окултния смисъл на упражненията. Той през този си живот не е учил в никоя окултна школа, освен при Учителя. Но в миналото си е минал през всичките окултни школи и познава добре, дори „отлично” законите им, А сега на Запад е пълно с окултни школи и тези хора имат знания и всякога си задават въпроса какъв е окултният смисъл на всяко движение от Паневритмията на Учителя. Например - упражнението „Аум” (аоум). „Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно дясната ръка се издига с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата ръка остава спусната покрай тялото. И после - същото с лявата ръка, а дясната остава спусната покрай тялото. Вижте във филма, който е заснет, как Учителят играе това упражнение." А когато дясната ръка е напред и нагоре, а лявата - назад, се черпят енергии от Земята. Аз лично показах на Рила голяма снимка на Учителя как играе това упражнение. Заинтересуваха се братя и сестри, мина снимката от ръка на ръка, гледаха и после пак си играеха своя си балет.

Също и за „Изгрява Слънцето” при третата част: Зум - ръцете идват на гърдите (възприемаме енергия от Слънцето), после се отварят при думата Ме-зум (даваме на нуждаещите се от нашите блага.) Всички сега го играят точно обратното. И Светозар пише на стр. 46: „Ние сме отишли да посрещаме Източника на Живота - Слънцето, и искаме първо да му дадем на Него (като отваряме ръцете си). Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности, ние сме крайни сиромаси. Ние сме отишли първо да вземем нещо от Слънцето (Зум - ръцете идват на гърдите) и излишното от това, което приемем - да го раздадем на нашите братя и сестри (Мезум - ръцете се отварят напред). Значи ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си!”

Друга книга е „Себе си познай!” - главата, лицето, ръката, с извадки от беседите. Светозар съставя тази книга заедно с приятелите Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев. Тя се изчерпва бързо, защото събуди силен интерес на само в нашите приятели от Братството, но и много хора си я купуват от книжарниците. И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2 пъти. Например на стр. 70, за аурата: „Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро!”

Светозар ви предлага и една книга, голям формат, красива и дебела - това са моите песни, които създадох преди 30 г. – „Песни - Величка Няголова”. Нотите написа специалист - Иоанна Стратева. Ако не можете да четете нотите (защото песните са доста трудни, а някои и дълги), то може да четете текста. Тези песни са ми давани от цял колектив горе. А аз не съм специалист, но съм много музикална. И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те рилски езера, Молитвения връх, Изгрева и България.

Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си!” (3 пъти)

А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога!” (3 пъти)

Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов! А Еленка - баница, боб, бялото разкошно ядене - картофи с ориз и масло и др. Поканиха и една певица - специалистка - Плама се казва. Не я познавах. Пяла е в Италия, Испания. Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”. А Павел й пригласяше с цигулката. Така чудно зазвуча песента! А тя е много хубава! И за първи път чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист! И беше толкова хубаво! И тогава разбрах, че песните ми ще имат бъдеще, особено за 6-та раса. А вие не ги купувате! Жалко! Както и томовете на „Изгревът”. А една друга позната ми певица не иска да ги пее. Гледа, гледа - и говори за „аз-ът” и др. неща. И нито една песен не чух да изпее. Ако желае! Нека и тя напише толкова песни (136 на брой) и над 250 страници и голям формат! Небето ми ги даде, тези песни и ги написах, колкото можах. Те ще служат и за пример на бъдещите композитори на Новата духовна музика.

16. Светозар и приятелите му

Трябва да подчертая чудесното отношение на Светозар към приятелите му. Например сестра Стоянка от Поморие. Често я посещава и той, и Еленка, а и Павел. И как се отнася с двете сестрички близначки Румяна и Радостина! Лекува ги, помага им. Защото едната, мисля, Радостина, я беше повлякъл влакът. Тя скача от него, но той я повлича и влачи дълго време. Спаси се, но с голяма трудност. И после Светозар все им помагаше, и на двете, за здравето им. А и всяка година си правят среща в Боровец и заедно се качват на Мусала. Двете сестрички са много симпатични и не могат една без друга. Също така и търсят и Светозар, той им е като духовен закрилник. Техният дом е отворен за него и семейството му.

Друг приятел на Светозар е сестра Мария Шопова. Тя е вече възрастна и на легло - болна е. Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина! Тя цялата свети! Беше отлична шивачка. Шиеше разкошни сватбени дрехи. Тя идва в Братството чрез свекърва си - София Шопова. Тя е била край Учителя. И е участвувала в „Женския съвет”, заедно с Милка Периклиева, Вичка Георгиева (беше ни съседка на Изгрева) и др. Те често приготвят храна в кухнята и помагат в братския живот. И чрез свекърва си, Мария Шопова възприема Новото учение. Тя е наша много предана сестра. Често я срещахме на Витоша с брат Иван Антонов, Влад Пашов и др. И тя със съпруга си, слагаха една голяма палатка на Витоша, нагоре, към брезовата горичка, и там изкарваха лятото по 1 ÷ 2 месеца. Често сме им гостували с майка ми и баща ми. И имам с нея такъв един много важен случай. Бяхме нагоре, към хижа „Алеко” с майка ми и баща ми. И както вървях, настъпих клонче и влезе долу в десния ми крак едно парче. Помъчих се да го извадя, но не успях. И в усилието си да сторя това, взех да припадам, като казах на майка: „Аз сега ще припадна малко” и легнах на земята. Интересно е, че като припаднах - всичко чувах наоколо си, но не можех да отговоря. Така ще е и при смъртта! Моите родители се уплашиха много! Дойдох на себе си и трябваше да вървя така, с парчето клонче в крака ми. А то все по-навътре влизаше! И решихме да слезем надолу пеша и да минем през мястото на Мария Шопова - палатката й. Отидохме при нея и тя веднага схвана сериозността на положението. И като разбра за крака ми, каза че ще направи „операцията”, и то с подръчни материали. Стопли вода и направи сапунена течност. После взе иглата си - а тя е специалистка, голяма шивачка! И полека-лека - извади парчето дърво и намаза със сапунената течност. И успя! Спаси ме тази сестра и Бог да я благослови! Защото на другия ден работех, а бях преподавател в техникум и не можех да отсъствувам. А за операция при лекар - много се смущавах. Та, тази сестра много ми помогна тогава и аз никога не забравих това. С нейната дъщеря сме отлични приятелки и колежки. И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”. Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”.

Ще ви кажа още за сестра Мария Шопова. Тя икономисвала своя „десятък” за Бога, макар че има от минималните пенсии. И казала: „Ще ви го дам, но искам да направите нещо - така че да се вижда и да остане. Да построите нещо с тези пари. И така Братството построява тази чудна чешма в „Градинката на Учителя» на Изгрева. Та, тази чешма ви е от Мария Шопова. Тя е още жива и ми обеща като си тръгне „нагоре”, да ми се обади. И зная, че ще го стори. Тя е много сериозна и задълбочена. Бог да я благослови! А Светозар поддържа непрекъсната връзка с нея. Ще ви дам и една хубава снимка - тя и Светозар.

Понякога на Светозар му е много трудно с най-близките му хора. Еленка се грижи много за него, много е трудолюбива и издръжлива. Винаги участвува и в духовната работа с него. Само един кусур има - много е ревнива. А след Светозар често вървят хора, най-вече сестри, на които е помогнал с нещо. Еленка го ревнува и понякога много.

Единственото дете в рода ни, което уважава майка си и баща си, е синът на Косьо - Владимир. Той е атеист, пуши, ожени се и има две деца. Нито една лоша дума не е казал нито на майка си, нито на баща си. Инженер е и жена му, също. И макар и не от „Братството”, Господ им помогна, заради доброто отношение към родителите им. И заминаха за САЩ със зелена карта. И сега и двамата работят, че и синът им работел и учи, за да си дойде в България, която много обича. И двете внучета на брат ни Косьо идваха на Рила и играха Паневритмия. Това ви го написах за поука! И е много важно.

17. Пояснения за движенията

Във връзка с движенията и смисъла им, било при молитвите с движения, било като се играе Паневритмията, ето какво срещнах днес в беседа от Учителя от 1919 г. на Събора в Търново. Ще ви го напиша, като много важно за разсъждение:

”Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате. Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие. Когато видите два триъгълника, единият-нагоре, а другият-с основата надолу, че се преплитат, вие ще се запитате: „Дали моите стремежи са като в един от тези триъгълници - надолу или нагоре?” Вие издигате ръцете над главата си, така че да се образува еврейската буква шин - това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага, Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, която по-рано е означавала: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш. Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, и с всичката си воля, и ще й дам всички условия за развитие.” Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Във всичко това има голям смисъл. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други - наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни! Не са случайни и несъществени - в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, които имали желание да бъдат красноречиви като него, почнали и те да държат главата си малко наляво - подражавали му. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата вземат надмощие, а у когото главата е малко надясно - умът взима надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си, и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва!”

Из беседа на Учителя „Разбиране и прилагане”, държана на 20.08.1919 г. на Събора в Търново, стр. 31 ÷ 33.

Та, продължавайте да играете „Аум” - най-святото упражнение - като балет, „Изгрява Слънцето” при „Зун-Мезун”, едни - с ръце навън (погрешно), а малко - с ръце „навътре”, което е вярното, и много други.

18. Братството в Бургас

С това приключвам за Светозар Няголов. А сега ще напиша някои неща за Братството в гр. Бургас. Неща, които зная и помня. И най-вече ще кажа няколко думи за брат Иван Бойчев, който беше ръководител на Братството в града Бургас, Когато четях томовете „Изгревът”, все си мислех за него и си казвах, дали Вергилий няма материали и за него, да напише нещо. Жена му се казваше Радка. И като четях 15-и том на „Изгревът”, при спомените на Жечо Панайотов, той споменава за брат Иван Бойчев - познавал го е. Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил. Също видях и снимки - има го брат Иван Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво). Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си. А той беше чудесен брат!

Аз бях млада, ученичка, и всяко лято с майка ми и баща ми отивахме в гр. Бургас, и то все у брат Иван Бойчев. Тогава той беше ръководител на Братството в града. Било е към 1950 ÷ 1955 г., не помня точно. Те живееха в голяма къща, но я бяха дали на роднините си, или под наем, не помня. И братът живееше цял ден долу, в една съвсем малка стаичка, кутийка. Вътре имаше едно миндерче, малка масичка и прозорче. Там прекарваше дните си, и то в работа. Съвсем скромно и бедно! Те бяха възрастни със сестра Радка, и пенсиите им трябва да са били нищожни. Защото си спомням, че имаха котка. Тя седеше все в градината им. И сестрата й даваше всеки ден храна - и то само водичка с малко напоен хляб. Това беше. И всеки ден. Ние, като отивахме у тях, им занасяхме разни храни - маслини, сирене, зехтин и др. Те живееха в голяма мизерия и скромност.

Брат Иван Бойчев беше много духовен и издигнат брат. Верен на идеите на Учителя, той ръководеше там Братството. Често са ни водили в салона, който беше в града някъде. И братът всичко осветяваше с присъствието си и работата си. Пееше много хубаво, сякаш и сега чувам гласа му. Той беше от възрастните приятели по това време. Познаваше баба ми Величка Стойчева и много я уважаваше. Тя също е живяла а гр. Бургас и е от първите ученици на Учителя. Живеели са с мъжа си Коста Стойчев в голяма гръцка къща, в която имало салон със 100 стола. И събранията на окръга са ставали у тях. И то, когато е идвал Учителят. Тогава Той обикаля България и търси учениците Си. И като дойде в Бургас, е отсядал в дома на баба ми и дядо ми, и е преседявал по 1 ÷ 2 месеца. Баба ми Величка Го е посрещала както се посреща Бог! Толкова много Го е обичала и ценяла! Тя си заминава в 1918 г, когато Учителя е бил интерниран от правителството във Варна, в хотел „Лондон”.

Та, брат Иван Бойчев познаваше баба ми и често ни говореше за нея. Той я ценеше и уважаваше много. Той казваше, че аз съм преродената Величка Стойчева (родена съм 8.1941 г.). И ми обръщаше много внимание. Имахме много духовни разговори. У тях прекарвахме в духовна атмосфера и работа. Четяхме беседите от Учителя и Библията. А братът излъчваше голяма светлина. Той беше ясновидец. Виждаше аурата и цветовете й. Имаше и видения, особено сутрин при изгрев слънце. Записваше си в една тетрадка. И веднъж ми каза, че ще ми даде една такава тетрадка, да я прегледам и разуча, но да не я показвам на никого. На родителите ми не я даде, само на мене. Взех я в София, разглеждах я, четох я. Вътре имаше и много чертежи, сигурно на това, което виждаше той с духовните си очи. После му върнах тази тетрадка, но нищо не преписах. И за съжаление е. Ето, че сега го споменавам, а нямам нищо конкретно да й предложа.

Брат Иван Бойчев и сестра Радка познаваха и семейство Кралеви. И ни запознаха и с тях. След заминаването на брата, Кралю Кралев става ръководител на Братството в Бургас.

И едно лято им отидох на гости. Така се запознах и с тях. Жена му беше симпатичен човек. А той ми се видя остър и нервен. Имаха 2 дъщери - Елка и Милка.

Аз се запознах най-вече с Елка. Тя беше чудесна, много добричка и скромна. Точно обратна на сестра си Милка, която не опознах добре, и останах с впечатление, че е остра и с труден характер. За Елка брат Иван Бойчев казваше, че е ангел. За никой друг не казваше това. И така беше. Тя беше тиха, скромна, мила, добричка. Нямаше нищо общо със сестра си Милка.

Елка учеше в София във фотографско училище. И често в събота идваше у брат Петър Филипов на Изгрева и там преспиваше. И в неделя е идвала с нас на екскурзия на Витоша. Ставахме голяма група - и Галилей, и Светозар, родителите ми, аз, Елка. И прекарвахме чудесно, в един духовен живот, потопени в аурата на Учителя. Брат Петър Филипов обичаше много Елка и когато тя дойдеше да преспи в къщата му, той я обсипваше с внимание. Другите повече не бяха така важни за него. Той много държеше на Елка.

По-късно тя се оженила и имаше 2 деца. Веднъж се срещнахме на Рила - Мусала, където вляво имаше лагер, под Дено. И я срещнах, тя беше с двете си малки деца. И много се зарадвах! Мисля, че бях със съпруга ми. По-късно научих, че тя си заминала, И остави децата си на мъжа си. Аз запазих вътрешна връзка с нея и я споменавам редовно в молитвите си. Беше прекрасен човек.

И минаха години. Веднъж с мъжа ми Христиан бяхме на чешмичката на Рила, на второто езеро. И помолихме някой да ни направи снимка. И веднага се впусна един брат и ми каза: „Ето, дъщеря ми ще ви снима!” Снима ни младо момиче. Благодарихме. И мъжът продължи: „А знаете ли кой ви снима?” – „Не” - отговорих. „Че това беше дъщерята на Елка, а аз съм съпругът й!” Толкова много се зарадвах. Елка си беше заминала, но се прояви чрез дъщеря си и мъжа си. Така си останахме с нея завинаги добри приятели.

Но не беше така със сестра й Милка. Нямах нищо против нея, но ми беше чужда, груба, че и арогантна ми изглеждаше. Веднъж на Рила, качваме се с мъжа ми горе към петото езеро за Паневритмия (към 1992 ÷ 1993 г. беше). И отзад - далече, забелязах, че идва Милка, заета с разговор с някого. Не ме интересуваше с кого. Спрях се и я изчаквах, обърната към нея, да я поздравя. Радвах се да видя една позната личност. А тя, като ме наближи, каза ми иронично: „А, чакаш ме, за да чуеш какво си говоря на френски с този човек!” Погледнах я и разбрах, че повече няма да имам нищо общо с нея. Вулгарна и безцеремоннаг тя ме обвини веднага, че искам да я подслушвам. А аз я видях от толкова далеко, и нито чувах що говори, нито разбирах, че било на френски, и че този човек, с когото вървеше, бил французин. И това беше. Повече с нея нямах никога нищо общо! И свиренето й ми се виждаше грубо. Имах касетка с нейно изпълнение, но не обичах да я слушам. Свиреше на цигулка.

Живях във Франция 7 ÷ 8 години и не бях се връщала в България да видя майка си и тримата ми братя. Бяха комунистически години. Страхувах се да си дойда през лятото. И някъде към 1988 г. си дойдох - най-после, за голяма радост на майка ми и братята ми. И отидох на Рила, заведоха ме на лагера на Вада. Там беше и брат Кралю Кралев и много други братя и сестри. Имаше много палатки и носехме вода от един извор, насреща в гората, И веднъж сме се събрали няколко души и братът Кралю ми каза: „Ела, ела, имам да ти казвам нещо много важно!” И аз тръгнах с него настрани, с пълно доверие в добрите му мисли за мене. А той ме погледна остро и още по-остро ми каза: „На тебе кой ти позволи да отиваш във Франция?” Този въпрос беше така неочакван, като че заби сабя в тялото ми. В момента се шашардисах и не можах нищо да му отговоря. Смути се силно моята душа. Всичко друго бях очаквала, но не и такова отношение. Петър Ганев и Божанка бяха наблизо и взеха да му казват: „Остави жената, остави я!” А аз в момента, неподготвена за този удар, нищо не му отговорих. По-късно описах този случай, но не казах, че братът се нарича Кралю Кралев. Сега ви казвам. А на него отговарям: „Той - Учителят ми разреши да отида във Франция и нищо не направих без да Го попитам. И то дълго време, с години! Докато накрая отговорът Му беше: „Сега вече можете със сина ти да заминете за Франция!” Аз Му бях писала писмо.

Познавах д-р Вергилий Кръстев отдавна. Често с мъжа ми и него сме ходили на екскурзии на Витоша, Рила. И той е, който ме подтикна да напишем с майка ми нейните спомени с Учителя. Аз не знаех тогава каква огромна работа работи той! Но седнахме веднага с майка и записахме на касетки нейните примери с Учителя, Така, че изпълних задачата веднага!

И когато научих, че се бил оженил за тази Милка Кралева, много се учудих. И когато прочетох в "Изгревът" за нейното толкова лошо и вулгарно отношение към него - не се учудих много! Нямах много добро впечатление за нея и баща й Кралю. И толкова много са изтормозили Вергилий! Да има дъщеря, която никога не е видял, да плаща издръжка редовно до нейните 21 години, и да бъде пренебрегнат и опозорен! Това може да се случи само с хора от това Братство. Защото няма по-добри хора от тези в него, но няма и по-лоши от тях! Навсякъде в света си има закони и детето има право да вижда баща си. Дори има организации „за защита правата на децата”. Така е на Запад. Например: един французин се оженил за виетнамка. Тя избягва, напуска страната, изчезва, но взима със себе си и детето им. Години наред този човек я търси и иска да види детето си. И с помощта на тези организации, той замина, чак във Виетнам (или Япония - не помня), и там намери детето си, вече пораснало. И голяма радост беше. Всичко беше филмирано, защото този случай го разгледаха по телевизията. А такава неправда, която е понесъл д-р Вергилий Кръстев, съществува само в България и никъде другаде. И това не им прави чест на семейство Кралеви. И на всичкото отгоре откраднали и материалите му за Учителя, които той събира толкова години! И ги продавали и печелели. Че и салона в Бургас продали! Че как така? Кой ви даде това право? Той не беше ваша собственост, този салон. Там работеше този чудесен брат Иван Бойчев!

Учудвам се от толкова злини, които направиха сем. Кралеви на Братството! Но и ги бях добре познала! Отчетът си ще дават горе! Както вече си бил заминал братът Кралю Кралев и какъв отчет ще даде горе?

19. За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж

Много е пострадал брат Вергилий в живота си и добре познава Бялата и Черната ложа, как работят и какви прийоми имат. Но той е много силен! Издържа на всичко и много работа свърши. Отдаде живота си, силите си, средствата си за делото на Учителя! И е много силен дух! С него не можете да се борите. Във всички случаи ще бъдете победени!

С какъв замах и енергия той работи денонощно над томовете на „Изгревът”!

 

Ето, че искам да напиша и няколко реда за д-р Вергилий Кръстев. Познаваме се отдавна! С него и мъжа ми и други приятели, често ходехме на екскурзии на Витоша и на Рила. Не знаех тогава какво работи той. И когато ни каза с майка ми да напишем спомените й с Учителя, ние седнахме веднага с нея и с магнетофонче записахме всичко. И аз предадох касетките на Вергилий. Така излязоха спомените на майка ми с Учителя. Този енергичен брат Вергилий ме е подсетил какво да направя. И Бог до го благослови! Няма друг като него в това Братство! И ще кажа, че и той е „феномен”. След като първият, вторият, третият и т. н. не свършиха работата за Братството и Учителя, ето че Небето изпрати като10-ти - последен, този брат да свърши работата. А 10-тият е този, който свършва обезателно работата за Бога! Такъв е законът - обяснява Учителят.

А в началото д-р Вергилий не е бил и от това Братство. Идвал е на полянката на Изгрева да спортува и играе топка (мисля, че беше). И така се запознава с Братството и Изгрева, а и с много ценни братя и сестри, като Борис Николов, Галилей Величков, Пеню Ганев и много други, и започва работата си, и то в тези тежки,

комунистически времена. И така 30 години той работи в тайна и събира спомените на учениците на Учителя. С какъв плам и кураж, с много сили и ентусиазъм, с много преданост и всеотдайност! А той не е бил нито при Учителя, нито на Изгрева. Намира го Самият Учител, и то като най-способен да свърши работата. Нямаше кой друг! Вие разбирате ли това? Нека на всички да стане ясно - нямаше кой друг да свърши тази Велика работа!И нека да бъде благословен през вековете! Защото всичките тези образи на ученици на Изгрева са необходими за бъдещите поколения! И всеки образ ще се изучава в бъдещите университети на подготвителната раса за 6-тата раса! И ще се търсят начини и пътища как да се избягват за в бъдеще грешките. Това ще бъдат „задачи” за разрешаване на „новия човек” през следващите векове! Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена! И да не се намери кой да напише и остави тези спомени за бъдещето! Голям резил! Та вие, и всички ние, за в бъдеще ще „целуваме нозете” на този велик брат Вергилий, за делото му! И вечно ще остане името му във вековете!

А как се бори той! Защото го гонят отгоре духовете на всички братя и сестри, заминали си и несвършили работата си за Бога за и Учителя, за поколенията! И го натискат нощем и той не спи - толкова е силно напрежението горе на всичките тези духове. Те искат да се изявят, но трябва чрез някой, който ще ги разбере, да им довърши работата!

А брат Вергилий е натискан и от тези братя и сестри, които са във физическо тяло! Колко лъжи и измами, кражби на материалите му, и то от най-близките му хора - жена му Милка и баща й Кралю! Че и този прекрасен брат Борис Николов - пример за всички нас и как защити Братството на Процеса в 1957 г.! И как геройски понесе затвора - като истински ученик! И той, моля ви се, си е изгубил ума и е пожелал „да открадне” и жената на Вергилий - Милка! А този брат беше много възрастен. И всички много го почитахме и обичахме! Значи е станал „проводник на Черната ложа”. А д-р Вергилий го е лекувал, живота му е спасявал. С години е бил у тях, и е помагал както на Борис, така и на жена му Мария. А тя беше чудесен човек! Истински ученик на Учителя, и много строга и взискателна! Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий! Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем! И тази му сила идва директно от Небето и Учителя! Защото той е избран като последен да свърши работата. И с мощния дух на Мойсей - с него ли ще се борите! Предварително сте загубили, знайте го това! С него работи цялото Небе и ще се слави името му! А и ще е обсипан с Любовта и благодарността на всички горе приятели, чиято работа ще свърши!

Че и сега Братството „забранило” да се купуват томовете на „Изгревът”. Браво! Но знайте, че всички, които спъват тези томове свещени, работят от името на Черната ложа, която присъствува и винаги е била. Та, всеки да се определи на кого служи! И по това ще ги разпознавате!

„Всеки, който е против „Изгревът”, принадлежи към Враговете на Бялото Братство”. И така - да е ясно! И завинаги! И за бъдните времена! Амин!

Сега чета в том 15. за някакви сестри Шкодреви от Габрово. И те писали против Вергилий и делото му! И разнасяли писмата си навред из България! И вие сте от „тях”, познавам ви - ще кажа аз. Щом се опълчвате против труда на този безкористен брат - от черните сте. Това да ви е ясно от мене, Величка! А аз съм назначена за „инспектор”, както в Европа, така и в България. Учителят ме е назначил. И ви казвам - Небе и земя ще паднат, но делото на брата Вергилий ще успее! И той ще завърши работата си успешно! И нищо няма да ви помогне - нито магиите ви, нито лошите ви мисли, нито клеветите ви срещу него, нито писмата ви! Щом Бог живее в него, кой може зло да му стори? Амин.

Когато пиша - имам дарба, и не съм аз, която пиша. И някой ми купи и подари един том, мисля 1-ви, от „Изгревът”, преди години. Може би беше брат ми Любомир. И веднага разбрах това толкова велико дело! И си казах: „Че аз може би познавам този Вергилий? Дали е той?” И му писах и казвам: „Вие ли сте този Вергилий, с когото ходехме по Витоша и Рила, и когото аз познавам?” И така влязохме във връзка. И аз много голяма оценка дадох на труда му. Но не живея в София, нито в България, а във Франция! И отдалеко се вижда още по-ясно!

И колко е предан да не се редактира Словото на Учителя! Никаква редакция. Как си позволявате? Че Паша Тодорова, която редактираше беседите Му, накрая остана сляпа. И когато комунистите вземаха с камиони литературата на Братството на Изгрева - това е било все редактирано Слово! И Учителят е разрешил на комунистическата власт да ги конфискува и претопи! Защото за Изгрева, което беше Скинията на Бога, без Неговото разрешение нищо не става! Че и Изгревът и Салонът бяха пометени! Защо? Искаха на „секта” да го направят, учението на Учителя. А това беше Школа. И този брат Икономов, който променя само един тон от песните на Учителя, завърши живота си парализиран! Също и сестра Милка Периклиева, защото се забави

4 години в нерешителност и не приложи Паневритмията в училищата! Може би България щеше да избегне болшевизма и комунизма - този бич на Бога и духовно невежество и тъпота цели 45 ÷ 50 години! Цял половин век! И сега - какво наказание: да нямате пари за хляб и сирене! Не е случайно. Защото България е най-великата страна в света и от събитията в това „Братство” се диктуват и събитията в цялата земя! Знаете това! Тогава защо на Рила вече толкова години играете променена Паневритмия, грешна, и я защитавате? Защо започвате първите 6 упражнения с крак назад? Защо променихте песните, гамите, заглавията им? Кой ви позволи? Запитвам Благи Жеков, който беше председател на Братския съвет. Че нали той отиде да се поклони на тази „секта” на Михаил Иванов във Франция! И заради пари и подаръци! Бъдете горди - българи сте! И Учителят избра България и Изгрева в София за център на Великото Всемирно Бяло Братство и за център на Школата Си и работата Си! Още питам и Петър Ганев за променените песни и заглавия! Също и Симеон Симеонов - певец, дето променя Паневритмията, Лъчите със солото: „Ти си ме, мамо, родила...”, също питам и Ина Дойнова: защо е променена Паневритмията! Няма да се размине на никого! А Гриша Кьосев, който създава нови, поетични думи на Паневритмията, написани от сестра Олга Славчева и с участие на съществото Асавита, дошло специално от Слънцето за целта и изпратено от Великия Учител? Че и нови имена на езерата - той ги дава - Гриша Кьосев и духът, който работи с него.

Против всички тези промени се бори със „зъби и нокти” този брат Вергилий! Ценете го! И няма да намерите друг като него! И сега пише материалите за брата Любомир Лулчев. Знаете ли колко мръсота и презрение изсипа Братството против този брат! И той си замина насилствено с името на Бога и Учителят на уста! И колко хора спаси той от смърт, чрез близостта си с царя и правителството! Имал грешки! Че кой няма! А той беше един истински ученик на Учителя и Бог разчиташе на него. Знайте, че закон е - колкото се говори лошо за някой брат или сестра, толкова по-внимателно трябва да изучаваме живота им. Има и отрицателни - това е неоспоримо! Но има и много злоба, завист и омраза. В Братството нямаше друг толкова силен и ерудиран брат като Любомир Лулчев. Не можеха и на пръста му да се мерят!

И това е работа на брат Вергилий - да ги опише в томовете „Изгревът”, с техните слабости и погрешки, както и с техните велики дела! И бъдещето поколение ще прецени!

А брат Вергилий организира и много концерти! С музика от Учителя, както и рецитали с пасажи от „Изгревът”. Няма друг, който да е свършил толкова много работа, и така ценна! Да се изявят музикантите, певците, хорът, че и да се чуват примерите на някои братя и сестри, живели и работили по време на Учителя! Много е важна работата му. И не искам да го хваля! Но той заслужава „благодаря” от вашите уста, Той и горе ще си има „трон” и ще свети! Защото Славно е делото му и велика е жертвата му! Амин.

Написано с много обич: Величка Няголова