Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_04_11 Отиде след Него11 април 1920 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 11:11

От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). София, 1948.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето.


От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). Издание на ИК "Жануа'98", 2009 г.,
Преписана от първото издание, София, 1948 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Отиде след Него




Беседа от Учителя, държана на 11 април, 1920 г. София.

„И като минаваше Исус оттам, видя едного человека, че седеше на митарницата, Матей на име. И рече му: „Дойди след мене!" И той стана и отиде след Него.“ (Матея 9:9)

Сега ще ме запитате, защо не говоря върху някой стих за Великден. – Не говоря за Великден, понеже на земята няма Великден. Това, което хората сега вършат на земята, е репетиция, приготвяне. На земята няма още Великден. Ако съществуваше Великден, нямаше да има затвори, убийства, бесилки. Житото, хлябът, маслото щяха да бъдат евтини. Понеже не живеят, както трябва, хората се лъжат, като мислят, че има Великден на земята. Сега иде Великден!

„И като минаваше Исус, видя едного человека, че седеше на митарницата." Питате: Какво общо има митарят с нас? – Всички вие сте митари. Митарят е човек, който седи на митарницата и чака да му падне отнякъде нещо. Има ли някой от вас да не е митар, в смисъл, бирник? Всеки очаква да вземе нещо. Като минал край митаря, Исус му казал: „Дойди след мене!" Той напуснал митарницата и тръгнал след Христа. В един момент той ликвидирал с противоречията и дълговете си. – На какво се дължат недоразуменията и противоречията в живота? – На факта, че хората не са готови да плащат дълговете си. Те имат да плащат полици, данъци, но постоянно отлагат. Всички недоразумения в живота се дължат все на неправилно вземане - даване. Ето защо, казвам: Сегашната култура е на вземане - даване. Даваш ли, добър си; не даваш ли, лош си. Даваш ли, добър си; вземаш ли, лош си. Казвате: Нали вярваме в Христа? Вярваме, че Бог съществува, че Христос е дошъл на земята. – Това са празни думи. Ако наистина вярвахте в Христа, в идването Му на земята, щяхте да измените живота си. Ако не сте го изменили, не вярвате в Христа. Гръбнак трябва да имате! Момъкът казва на своята възлюбена: Ти не ме обичаш. – Обичам те, много те обичам. – Докажи това! Как да го докажа? – Напусни майка си и баща си, т.е. митарницата, и тръгни след мене. Лесно е човек да се прекръсти; лесно е да се провре под масата, дето е поставено тялото на Христа, но готов ли е да тръгне след Него? Всички заявявате, че служите на Христа, но какво служене е това, ако не сте готови да напуснете митарницата? Когато Христос казва на момата да тръгне след Него, тя започна да се отдръпва от обещанието си и казва: Как ще погледне обществото на това? Какво ще кажат майка ми и баща ми? Ако момата обича искрено, тя ще каже: Ще дойда след Тебе, защото любовта ми е и майка, и баща. Майката и бащата, в пълния смисъл на думата, са емблема на любовта. С тях започва любовта. Христос казва на митаря: „Дойди след мене!" – Защо? – За да се освободиш от всички мъчнотии и неприятности. Мъжът седи на митарницата и преглежда тефтерите си, какво има да взима и дава. Жената също седи на митарницата, отворила тефтерите си и казва: Мъжът ми нищо не ми с купил, а мене ми трябват 400 лв. за рокля, 300 лв. за обувки, 200 лв. за шапка, 200 лв. за масло, за козунак и т. н. Мъжът нрави сметките си, кои полици да плати, колко да даде за захар, за масло, за брашно. И мъжът, и жената живеят за реализиране на този дълъг поменик. От друга страна, на мъжа се казва: Слушай, длъжнико, гледай навреме да изплатиш старите си полици. Ако не ги изплатиш, нов кредит няма да ти се отпусне. Христос казва на жената: Остави старите тефтери настрана. Те не могат да оправят света. И с нови дрехи, и с нови обувки, ще си останеш пак такава, каквато си. Лошата жена и с нови дрехи, и обувки си е пак лоша; и без тях е пак лоша. Добрата жена и с нови дрехи, и без тях си е пак добра. В книгата на природата никъде не е писано за обувки с високи токове. Никъде в природата няма да срещнете модни рокли и шапки. Модата, като външна проява на човешкия живот, разваля благородните мисли, чувства и желания в човека. Те развалят хармонията в живота.

Христос казва: „Дойди след мене!" Митарят напусна митарницата и тръгна след Христа. Един американски милионер, благочестив християнин, обичал да прави добрини. Често давал пари на черкви, на училища, на болници, за което минавал като голям благодетел. Като умрял, той се отправил към рая, с надежда, че за добрите си дела ще бъде приет за гражданин на Царството Божие. Свети Петър го спрял и го запитал: Какви добрини си правил на земята? – Какви ли не! На една черква дадох един милион лева. – Как ти благодариха за това? – Бях на особена почит и уважение. – Друго? – Дадох един милион лева на едно неделно училище. – Те дадоха ли ти нещо? – Направиха ме член в главния комитет на училището. – Друго? – Дадох два милиона лева на университета. – Как ти благодариха? – Приеха ме за почетен член на университета. – Кажи едно добро дело, за което не ти е платено. Американецът започнал да се рови в паметта си, да си спомни такова добро. Най-после казал: Един ден, като отивах на работа, една бедна вдовица ме спря и започна да се оплаква от положението си. Понеже бързах, подхвърлих й един долар и продължих пътя си. – Виж, тази работа е малко особена, аз не мога да я разреша – отговорил свети Петър. Трябва да отидем при Господа, Той да разреши въпроса. Отишли двамата при Господа и Му разказали случая. Господ ги изслушал внимателно, и като се обърнел към свети Петър, казал: Дай му два долара и го върни на земята.

И тъй, хората вършат много добрини, но като отидат при Господа, Той ще каже: Дайте им по два долара за всичките им дела и ги пратете на земята, там да се учат. Човек трябва да разбира основните начала на добрия живот, основан на любовта. Добрите импулси на всички същества, от най-малките до най-големите, се крият, именно, в този живот. Всеки търси човек, общество или народ, който да го обича. Въпреки това, историята ни показва, че няма човек на земята, когото да са разбрали.Всеки човек остава неразбран. От осем хиляди години досега, хората се оплакват, че никой не ги разбира. Ако срещнете мъж и жена, които се обичат и разбират както трябва, и двамата заедно ще отидат на другия свят. Като души, те са свързани в името на любовта и са неразделни.

Сега, да се върнем към епохата на робството. Момък и мома се влюбват един в друг: момата е свободна гражданка, а момъкът – роб. За да се оженят, момата трябва да заеме положението, в което се намира момъкът, да стане робиня. Който слиза на земята, непременно ще се зароби. Не си правете илюзии. Животът на земята е робство. Ако мислите, че не е така, не разбирате истината. Следователно, ако обичаш някого, ще слезеш на уровена, на който е той, и ще приемеш неговото иго. Само така ще проявиш своята любов. Обичаш една мома и казваш: Да се целунем! – Да се целунем. Обаче, след малко червата и на двамата започват да гуркат – хляб искат. Любовта се заключава във вътрешно ядене. Без ядене никаква любов не съществува. Казвате, че това е ново учение. – Не, то е старо учение, което хората искат да заместят с целувки и прегръдки. Целувката е вътрешен подтик, както въздухът, който се вкарва в помпата. Чрез тази помпа се пълнят гумите на автомобилите и моторите, да пътуват леко по пътя си, без сътресение и отскачане.

„Дойди след мене!" С тези думи Христос покани митаря да напусне митарницата и да слезе оттам. Това значи: да напусне старите разбирания и да приеме новите разбирания за живота. Какво правят сегашните млади? Съберат се двама млади и се питат: Обичаш ли ме? – Обичам те. – Ами ти? – И аз те обичам, – Тогава, да се целунем. Аз ги наблюдавам: момата има широко и високо чело, със силно развито чувство към музика и поезия, със силно въображение. Момъкът има ниско чело, той е краен материалист. Момата мисли за музика и поезия, а момъкът – за богатство, за къщи и имоти. Съберат се двамата и започват да спорят, без да дойдат до някакво заключение. Това става и между християните. Съберат се двама души и казват: Да сме солидарни! Да имаме еднакви убеждения! – Добре е да имат еднакви убеждения, но как се постига това? Единият има широко и високо чело, а другият – ниско и тясно. Главата на единия е тясна, а на другия – широка. Който има тясна глава, е кавалерист, бързо напада; широката глава е на броненосец, артилерист. Момък, на когото главата е тясна, не обича да работи. Той казва на момата: Веднъж да се кача на коня, ще видиш, какво мога да направя. Качи се на коня и слезе, но нищо не прави. Той може само на кон да язди. Който има широка глава, може и с кон, и без кон. Това не е само в преносен смисъл, но е фактически така, ако не напълно, поне наполовина.

Какво трябва да се прави сега? – С търпение ще носиш последствията на своя сегашен живот. Вие сами сте създали своя живот. Сами сте дали плана и средствата за устройване на своята глава, както и на своето тяло. Къщата ти е тясна, вратите и прозорците й са малки. – Защо? – Толкова средства си имал. Вината е в тебе. Дойде ли ти гост, трябва да се навежда, за да влезе в къщата ти. И ти сам мъчно влизаш в пея. В това отношение, вие приличате на онези българи сватбари, които се спрели пред вратата на своята ниска къща и не знаят, как да вкарат булката, която била доста висока. Най-после се събрали на съвет и решили да отрежат главата не булката. Това им се видяло много страшно и почнали да плачат. Един пътник минал край тях, видял, че плачат и ги запитал: Какво нещастие ви се случило? Те разказали причината за плача си. Пътникът им отговорил: Лесно ще ви помогна, но с условие, да ми платите за съвета. Те обещали да му дадат, колкото иска, само да им помогне. Той казал: Аз ще се кача на врата на булката, а вие ще я теглите напред. Наистина, той седнал на врата й, и те започнали да я теглят навътре, докато минала през вратата. Така правите и вие. Слизате на земята във вашите малки, ниски къщички, но искате да влезете прави, без да се навеждате. Срещате пътника – съдбата, която се качва на врата ви и ви заставя да се наведете. Щом влезете във вашата колибка, започвате да идеализирате всичко и казвате: Баща ми беше добър и благороден човек, майка ми също беше добра и благородна жена. – Остави това настрана; виж, какво ще правиш в тази колибка, дето нямаш нито стол, нито маса. Христос проповядваше на хората учение за реалния живот, за реална наука. Обаче, щом се отдалечиха от Христа, науката се отдалечи от своя път, и те се почувствуваха безпомощни.

Сега, по случай Великден, ще ви обясня, какво представят агънцата, прасетата, кокошките, които днес пълнят трапезите на хората. Духът на тези животни живее в центъра на земята, телата им – на земята, между хората. Като дойде тържествен ден, например, Великден, хората започват да колят тези животни. Те крякат, блеят, викат за помощ. Духът им отдолу ги запитва: Какво правите? Какво е това смущение, което става на земята? Казвам: Великден има горе, тържествен ден е настанал за хората. Сега и вие страдате и питате: Защо идат страдания на земята? – Великден има горе. Като не съзнавате причината за страданията, казвате: Колко хубаво беше опечена кокошката! Колко вкусна беше гъската! Вие се радвате, а кокошката и гъската страдат. Каквото правиш, това ще ти се върне. Ти причиняваш страдания на едни, други – на тебе и т. н. Това е строг, кармичен закон. Казвате: Бог е наредил така. Той е допуснал да се колят агнетата, прасетата, кокошките. – Не вярвам в това учение. Според мене, то е лъжливо учение. Вие сами си нареждате живота, сами си допущате едно друго, а приписвате всичко на Господа. Ако това беше наредено от Бога, нямаше да има страдания. Ако клането на животните беше допуснато от Бога, агнето само щеше да дойде при човека, да се пожертвува за него. Всъщност, така ли е? Агнето бяга, човек го гони, докато най-после го заколи. След това питаш: Като умра, де ще отида? – Ще отидеш при свети Петър, който ще те заведе при Бога, да се произнесе за делата ти. Той ще каже: Дайте му два гроша и го върнете назад. Това не е за осъждане. Аз констатирам фактите. Всеки трябва да признае грешките си и да ги изправя, с цел да подобри живота си.

Мислите, чувствата и желанията на човека са живи същества, с определено въздействие върху човека. Всяка мисъл е живо нещо, в нея има сърце и мозък. Всяко чувство е живо, в него има сърце и душа. Ако мислите и чувствата не са живи, как ще си обясните вътрешния спор в себе си? Кой спори в човека? – Чувствата и мислите, с желание всяко от тях да вземе надмощие. Мислите са синове и дъщери на мъдростта, носители на новата култура. Те са деца на херувимите и серафимите, но днес са още в зачатък. Казваш: Моите мисли и желания. – Не са твои, те са само твои пансионери, които един ден ще си кажат мнението за тебе. Те държат сметка за твоя живот, колко агнета и прасета си изял и ще те държат отговорен за всичко. Тогава ще кажеш: Господи, аз ли съм най-грешният човек? Щом не признаваш грешките си, Господ ще каже: Извикайте този праведен човек да каже, какви добрини е направил в живота си. Ще кажеш, че си дал един грош на бедна вдовица, за да се освободиш от нея, да не те безпокои. Господ ще каже: Дайте му два гроша и го пуснете да си върви. Ето, какво представя сегашната култура. – Лоши са хората. – Не са лоши, но своенравни, представят се такива, каквито не са. Какво коства на хората да насадят навсякъде плодни дървета, житни храни и зеленчуци, да има за всички изобилно? Ще кажете, че има достатъчно месна храна. – Кой ви даде право да колите животните? – Те са говеда, не разбират. – Не е така.

Ще кажете за някого, че е благороден, високопоставен човек. – Кръвта му е напълно покварена. – Защо Бог ни изпраща толкова наказания? – Той не ви е наложил дори една хилядна част от наказанията, които заслужавате. След всичко това ще кажете: Христос Възкресе! – За вас Христос още не е възкръснал. – Това с еретическо. – Всички хора са еретици. Като отидат на небето и оттам ще ги изключат. От сто хиляди християни едва един може да се приближи към вратата на Царството Божие. Господ казва на архангел Михаил: Иди при онези немирници на земята, да им наложиш такова наказание, да помнят, как се престъпват великите закони на Битието. В продължение на 10–20 години главите на хората ще узреят. Такава е волята на Бога. Той казва: Сит съм на вашите лъжи и заблуждения; сит съм на вашите свещи, кандила, тамяни. Сит съм на вашите лъжи, на вашата неискреност. Като слушат това, дяволите във вас, казват: Страшно нещо ни чака! – Страшно е за онези, които не изпълняват Божия закон и Божията воля. Аз не вярвам в закон, писан от човеците. Вярвам в онзи закон, написан в самите вас.

Днес всички управници и учители спорят върху въпроса, трябва ли предметът „Закон Божи" да се изхвърли от училището, или да остане и занапред да се преподава. Питам: Какво се е постигнало с преподаването на този предмет толкова години. Ние не се нуждаем от закон Божи; нуждаем се от Божия Закон. Когато Божият закон влезе в нашите умове, сърца и души, ние ще имаме правилно разбиране за живота. Вън вас се крият незнайни сили, които като се развият веднъж, няма да бъдете вече роби на условията, но господари. Всичка ще се занимавате с физическа работа само по два часа на ден. Останалото време ще употребите за великото Божествено училище на живота. Христос казва на митаря: „Дойди след мене". – Защо? – За да те науча на великото изкуство да живееш.

Преди пет – шест хиляди години, в Египет царувал един велик цар, който имал само една дъщеря. Неговото нещастие се заключавало в това, че устата на дъщеря му била крива. Коя е била причината за това, не казвам. Ще си помислите, че Божията воля била такава. Коя е причината за това, не е важно; важно е, че никой лекар, никой учен не могъл да помогне – устата на царската дъщеря си останала крива. Най-после, бащата се принудил да направят маска на дъщеря му, с която да прикрива недостатъка си. След това той я изпратил в Едем, да се учи при един велик Учител, член на Бялото Братство. Според законите па това Братство, никой член нямал право да целуне жена, колкото и да е света и чиста. Царската дъщеря се учила дълго време при своя Учител, но всякога носела маската на лицето си. Един ден тя се почувствувала крайно отегчена от нея и решила да я хвърли, да се яви при Учителя си такава, каквато била в действителност.

Понякога и хората постъпват по същия начин. Когато устата или очите им са изкривени, те носят маска да ги скриват. Обаче, като им дотегне хвърлят маската и се показват такива, каквито са всъщност. Като видял кривата уста на своята ученичка, Учителят почувствал голямо съжаление към нея и пожелал да й помогне. Само с една целувка той би могъл да я излекува. Най-после той решил да й помогне. В него се явила борба, две чувства се борели: от една страна, желанието му да й помогне – дълг към ближния; от друга страна, страхът, от нарушаване на строгия закон на Братството. След дълга борба в него надделяло съжалението към царската дъщеря, и той решил да се пожертвува – целунал я. Недоволна от това, тя турила маската на лицето си и се върнала при баща си. Той я запитал, защо напуснала учението си. Дъщерята казала на баща си, че Учителят и целунал. Бащата извикал Учителя при себе си да го пита, защо постъпил така. Той обяснил на бащата причината – целувката. Така той изпълнил задължението си към своя ближен, но не закъсняло и изключването му от Братството. И вие, в сегашния си живот, изпадате в положението на този велик Учител – член на Бялото Братство.

„Дойди след мене!" – Защо? – Защото си направил едно добро. Значи, който направи едно добро, напуща митарницата. Щом напуснеш митарницата, ще те уволнят, защото не можеш да бъдеш едновременно слуга на света и служител на Бога. Бог и светът искат да им се служи. Вие трябва да бъдете герои. Не само да възприемете новите идеи, но и да се опитате, готови ли сте да ги задържите и себе си. Приближавате се до една жена, целувате я, за да се оправи устата й, но не се оправя. Какво ще стане тогава с вас? – Ще ви турят в затвора.

В Америка, през една тъмна нощ, един негър се осмелил да целуне една американка. Като дошла до светлината, тя видяла, че този човек е негър и го предала на властта, която го глобила 10,000 долара. Десет хиляди долара за една целувка! Аз не критикувам нито вас, нито обществото. Критиката не е наука, но казвам: Трябва да изправите грешките си. Трябва да знаете, как да ги изправите. Ако си митар, не можеш да служиш на Бога. Трябва да напуснеш митарницата – старият живот на ограниченията. Всички нещастия в живота ти се дължат на митаря в тебе. Докато страдаш, ти си с митаря. Щом престанеш да страдаш, ти си с Христа. Отказваш се от митарницата, но после ти домъчнее, връщаш се при нея. Отиваш и се връщаш, не можеш да се откажеш веднъж завинаги от нея. Откажеш ли се веднъж, това трябва да почива на дълбок вътрешен принцип. Напусни митарницата, без да съобщаваш на хората, без да пишеш по вестниците. Без да искаш, вестникарите ще се научат и ще пишат, че еди кой - си напуснал митарницата.

Христос казва на митаря: „Дойди след мене!" Питам: Каква е вашата опитност за Христа, в Когото вярвате от две хиляди години? Казвате, че той е дошъл на земята, страдал, разпнат бил и на третия ден възкръснал. Сега Го очаквате да дойде втори път на земята. Въпреки всичко това, нямате доблест да напуснете митарницата. Като ви каже Христос да Го последвате, отговаряте: Господи, имам още малко работа. Като минеш втори път оттук, тогава ще дойда след Тебе. Отлагате работата от ден за ден, а като остареете, съжалявате, че наближава време да отидете на онзи свят, без да сте подготвени. Като отидете при Бога, Той ще каже: Дайте му два гроша и да си върни! Не се лъже Бог! Ако не посветите живота си от младини за благородна работа, да знаят всички същества – хора и животни, кокошки и агънца, че сте човеци, ученици на новото учение, Бог няма да ви приеме. Ако сте от новото учение, кокошките и патиците няма да бягат от вас, но ще ви отворят път да минете.

Вчера седя на двора и размишлявам върху днешната беседа. По едно време дойде една котка и започна спокойно да се търкаля по земята и да си играе. Изведнъж се изправи на краката си, вслуша се в стъпките на улицата и избяга през оградата. След малко пак се върна. Питам я: Защо избяга? Тези хора не са опасли. – Аз още не вярвам, че те са от новото учение. Колко кожи са ви одирали за жените! Казвам й: Имаш право да се страхуваш. Сега на вас се вижда смешно, че съм се разговарял с котката. Това е факт, разговарях се. Човек може да се разговаря с животните. Наистина, езикът им е различен от този на хората, но мога да се разговарям и разбирам с тях.

„Дойди след мене!" Първото нещо, което се изисква от хората, е да напуснат греха, в който живеят, без да се самоосъждат. Казваш: Всяка година коля по едно агне, курбан на свети Георги. Кажи си: Тази година ще наруша обичая си, няма да заколя агне. Нима не си в сила да се откажеш от клане на агнета? Направил ли си договор с някого да колиш? Казваш: Снощи сънувах покойния си баща, яви ми се и пожела да му помогна нещо. Ще заколя едно агне за Гергьовден, дано свети Георги му помогне. Така постъпваха и евреите – принасяха жертви. Днес Господ казва: Сит съм та вашите жертви; сит съм на клането на агнета и кокошки. И свети Георги казва: Сит съм на вашите агнета. Ако искам да ям, от вас ли ще очаквам? Хората се извиняват със свети Георги. Те си хапнат, а казват, че за свети Георги ги колят, той да отговаря. Хитри са хората! Те ядат, а свети Георги плаща! Такова е било положението на Якова, който работел при Лавана. Колкото овце изяждали вълците, все Яков ги плащал. Ако хората са хитри, Бог е умен. Той ще навика в тях, и свети Георги и ще го пита:" Ти искал ли си да ти колят агнета? – Никога, Господи! Голямо дело ще се заведе против нас. Това трябва да знаете! Можеш да заколиш едно агне, но кое агне и кога? Да заколиш едно агне, това значи, да го трансформираш, да мине от по-низко в по-високо състояние, от по-долен в по-горен живот. Да заколиш една кокошка, значи, да подобриш живота й. Вън от това, клането е престъпно действие. Всичко в природата се основана на закона за трансформирането. Когато изядеш един плод, семката те моли да я посадиш в земята. Тя казва: Заплата за труда ти е моето месце. Питам: посади ли семето на кокошката, която изяде? Това са символи, на които трябва да разбирате вътрешния смисъл.

Сега, да се върнем към нашия обществен живот. Питате: На какво се дължат нещастията в живота ни? – Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, на безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройство между хората. Казвате, че убивате разбойника, опасен човек за обществото. Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът. Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според Божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. Докато хората се бият и наказват, трябва да знаят, че започват по човешки и постъпват по човешки - по старата култура. Щом дойде новата култура, тя щя се обоснове на съвсем нови принципи, различни от старите. Аз нямам право да се меся в живота на свинете, че ровят. Това е тяхна работа. Аз не съм страж на свинете. Защо рови свинята, има си причина за това. Тя си търси храна.

Казвате: Хайде да хванем тези прасета в гората! Това е същото, както апашът рови в кесиите на хората. Ще кажете, че е позволено да колите агнета и прасета, кокошки и гъски. Така казва и апашът. – Защо? – Защото той може да те обере и по законен, и по незаконен начин. Това не е култура. Това не е Христовото учение. Христос казва на всички хора да живеят разумно. Той казва, че майките и бащите могат да оправят света по естествен път. Майката трябва да вложи благородни мисли и чувства в децата си. Ето защо, видите ли, че убиват някого, ще знаете, че в никоя свещена книга не е допуснато убийството. Видите ли, че убиват някого, всички хора да станат на крак и единодушно да извикат: Този човек трябва да живее!

От две хиляди години очакват Христа, и днес Го очакват. Но преди да дойде Той, на земята ще се вдигне такъв прах, какъвто никога не са виждали. На земята ще стане генерално пречистване, защото иде такъв Великден, какъвто не са предполагали. Това е естествено. Какво става с лозата, когато земеделецът я обрязва? – Лозата започва да плаче. – Кои пръчки плачат? – Здравите. Която пръчка не плаче, тя е суха. Земеделецът я отрязва и хвърля в огъня. Питам за някого: Плаче ли този човек? – Плаче. Значи, той е добър. Аз съжалявам онзи, който не страда и не плаче. Той живее в удоволствия. Сега не се позволяват никакви удоволствия. Веднъж завинаги трябва да се ликвидира с удоволствията и да кажем: Всички на работа! Казвате: Като дойде на земята, Христос ще оправи света. – Не очаквайте всичко от Христа. Добри закони има на земята, но те трябва да се прилагат. Ако няма кой да ги изпълнява, как ще се оправи светът? Колко добри култури са пропаднали по причина на това, че нямало хора, които да ги прилагат. – Ние ли сме виновни за това? – Не казвам, че вие сте виновни за греховете на цялото човечество. Вие сте виновни за своите грехове. Ако между вас се крият някъде първата Ева и първият Адам, ще ги дадем под съд, като виновници за греха на земята.

Често слушате да се говори за Христовата религия. – Христос не донесе религия. Той донесе едно велико, Божествено учение, което може да се приложи на земята. Неговото учение е за земята, а не за небето. Христос показа на хората как могат да живеят по Божествен начин, според законите на материалния свят. Който живее по земному, в Божествения свят не може да живее; който живее по Божествен начин, той може да живее и на земята, и на небето. Ще кажете, че това е противоречие. – Къде няма противоречия? Като говоря, понякога вдигам главата си нагоре. Това не е естествено, но го правя, защото трябва да говоря музикално, с чисти, ясни тонове. Мислите, които ви изнасям, са преживяни и опитани. Те са абсолютно чисти. Нямам право да ви изнеса нито една нечиста мисъл. Вие сте в положението на бедни хора, които очакват всичко от богатите. Обаче, попаднат ли между тях, нищо не получават. Казвате: Нищо не дават богатите хора. - Не очаквайте на тяхното подаяние! Не подавайте ръка за подаяние на никого!

Първото нещо, което ви се налага днес, е да се откажете от просията. Не очаквайте на подаяние! Ако искаш нещо от някого, предложи му труда си. Кажи: Аз владея изкуството да свиря и да рисувам. Зная още да шия, да копая. Готов съм да направя всичко, от което се нуждаеш. Щом свършиш някаква работа, веднага ще ти се плати. Казвате: Трябва да се помогне на този беден човек. – Не е беден, той е актьор на сцената. Такава роля му е дадена. Според мене, сегашните бедни са някогашни аристократи, които са живели охолно и са изпаднали. Днес, като не могат да работят, стоят по улиците, очакват да минат слугите им, да им дадат нещо. Ако им дадат малко, не са доволни, роптаят. Аз съм правил опити с просяците. Мина край един просяк, дам му десет стотинки. Преди да види колко съм дал, благодари. Щом види десетте стотинки, започва да роптае, не е доволен. Върна се, дам му още пари – благославя ме. Днес всички хора благославят за пари. Аз искам, всички, които ме слушате, да знаете по няколко изкуства. Жената иска от мъжа си да й купи нова рокля, обувки, шапка, а самата тя нищо не работи, очаква на слугинята. Преди да иска нещо от мъжа си, жената трябва да е изчистила къщата, да е наготвила добре, да му е ушила нова риза, да му е оплела чорапи. Тогава може да каже, че има нужда от рокля или обувки. И мъжът първо трябва да се грижи за издръжката на къщата, а после да очаква да получи нещо. Тъй както сега живеете, това е криво прилагане на християнството. Ето защо, не може да очаквате благословението на невидимия свят. Затова съществуват толкова болести и нещастия във вашия живот! Като правя своите психологически наблюдения, намирам, де се крият причините, които развалят обществата.

Христос казва: „Дойди след мене!" Напусни митарницата, не събирай повече данък! Който иска да служи на Бога, не трябва да събира никакъв данък. Да събираш данъци, това е старо учение. Който живее в закона Божий, може да събира данъци, но който живее в Божия закон, по никой начин не може да събира данъци. Питам някого: В кой закон живееш? – В закона Божий. – Тогава имаш право да даваш и да взимаш. Ако живееш в Божия закон, трябва да владееш изкуства и да не събираш данъци. – Как ще науча този велик закон? – Като тръгнеш след Христа. Казвам: Още сега можете да живеете по Божествен начин. – Какво доказателство ще ни се даде за Божествения живот? – Никакво. Ще посадиш семката и ще чакаш да израсне. Достатъчно е човек да няма абсолютно никакво съмнение в Божественото, да е проникват от искрено желание да намери истината. Не се занимавайте с мене, отде съм дошъл, кой съм и т. н. Казват: Ти ли се намери за тази работа? – Ако не съм аз, друг ще бъде – все ще се намери човек, който да проповядва Божието Слово. Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. - Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни. Един стих от Евангелието казва: „С устните си ме почитате, а сърцето ви е далеч от Мене". С устните си Го почитат, защото ги храни. Аз съм подал заявление против българите. Този път те няма да се освободят от отговорност. Аз съм прав, искрен човек, не мога повече да нося неискреността на хората. Този път ще говоря истината така, както никой не я е изнасял. Когато изнеса истината, в света няма да има вече затвори и бесилки, няма да има вече пролетариат и буржоазия – навсякъде ще има братство. Хората ще работят върху своите добродетели. Дали е вярно това, или не, времето ще покаже. Който вярва, да вярва. За мене е безразлично, вярвате, или не вярвате. Когато дойде новото време, ще разберете, че това е Божият закон, а не закон Божи.

Да се върнем към живия Христос! Има хора вън от църквата, които са разбрали живия Христос по-добре от ония, които са в църквата. Хората в църквата са прави по ум, криви по сърце, а хората вън от църквата са прави по сърце, криви по ум. Ние сме решили да оженим правите по ум и кривите по сърце с кривите по ум и прави по сърце. С този процес ще започне новата култура. Като срещнеш брата си, кажи му: Братко, твоят ум е крив, а сърцето ти е право; моят ум е прав, а сърцето ми е криво! Хайде да се заемем на работа, двамата заедно да свършим нещо. Тона изисква Христовото учение от всички хора, от всички народи. Митарят, когото Христос извика от митарницата, имаше крив ум, криви разбирания, но право сърце, затова напусна митарницата и тръгна след Христа.

Новото учение не трябва да вдига шум около себе си. Ние не сме дошли да кореним. Преди нас има други, които ще коренят и разорават. Ние ще сеем семена в тези леговища и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато израснат. Това всички трябва да разберат. Не мислете за някакъв рай. Напуснете вашите криви разбирания за рая. Раят, конто търсите, е в самите нас. Вие всякога можете да го имате. Ако влезете неподготвени и този рай, не може да издържите на неговата светлина, тя е непоносима за вас. Какво ще прави нашето кученце, ако го оставите да слуша музика в широка, добре осветена концертна зала? То ще се измени, ще започне да лае. Такова ще бъде и вашето положение, ако влезете неподготвени в другия свят, във великото мълчание, да слушате Божествената музика. Ако отида по-далеч в обясненията си, ще обвиня и вас, и себе си.

Сега, аз развивам пред вас един въпрос като пред виновници за страданията на Христа. Аз се упражнявам върху вас, като върху мишенки, с които се упражняват войниците. Ще ме извините за това, но знайте, че колкото дупки направя, ще ги запълня; колкото рани ви причиня, ще ги излекувам. Считам ви живи мишенки. Зад вас има крепости, в които се крие неприятелят. Аз бия върху тези в крепостта. Всички трябва да научите това изкуство.

„Дойди след мене!" Това се отнася до съвременните християни. Ако християните вярваха в Христа и прилагаха Неговото учение, като се заговори за война, всички единодушно ще кажат: Ние не искаме да се бием. Това изисква нашият Учител! Какво направиха християните? Всички отидоха да се бият и да молят Господа да подкрепи и усили тяхното оръжие. Това са все правоверни хора! Христос казва: Моите последователи не можаха да издържат първия си изпит. Евреите от първите векове издържаха изпита си, а тези от вторите векове, не можаха, всичко изгубиха. Сега Христос трябва да слезе отново на земята, да оправи работата. Ако Христос не слезе, хората ще се избият като кучета; ще се колят и бесят, докато земята се зарази. Хората ще се заразяват един от друг, докато напълно се унищожат. Време е вече да дойде друга култура в света. За да се избегне злото, което иде на земята, повтарям: Христос трябва отново да слезе между хората. Аз виждам, че всички бягате от фронта, но ви питам: Готови ли сте да се върнете на фронта? – Готови сме.

Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на земята, за да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мене ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. Няма да остане един богат българин в България. Така казва Господ, така казва Небето. Не се лъжете да мислите, че има още време. Всички трябва да бъдете честни и справедливи! Аз искам да измеря онези честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще измия краката, ще им дам угощение и ще ги нарека мои братя.

Днес всички седят и казват: Нищо лошо няма да стане. – Не, никой няма да се избави от Господа. Голяма отговорност пада на духовенството. Всички ще бъдат съдени за престъпленията си по правилата и законите на Бялото Братство. Така говори Живият Господ, на Когото аз служа. И те ще проверят Неговите думи.

Мнозина казват, че обичат Господа. – Никого не обичат те. Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята. Това е разврат, проказа в света. Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва „Христос възкресе!". Тази година ще помнят българите, че за тях няма „Христос възкресе", няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот: Българите трябва да приберат между тях всички плачещи, всички страдащи и да ги задоволят.

Днес Христос възкръсна. За кого? Бедните казват, че Христос не е възкръснал. Вдовиците казват същото. А за мене казват, че заблуждавам народа. – Не, братя, никого не заблуждавам; вие сте заблудени, а аз говоря истината. Господ иска от вас да се повдигнете, да бъдете смели и решителни, да сте готови да се жертвувате за своята идея, да изтриете сълзите на своите братя, на страдащото човечество. Вместо да се гоните и преследвате, направете това, което изисква Бог от вас. Че един бил комунист, друг – радославист, трябва ли да се гонят? Комунистите искат братство и равенство. Те имат добра идея, добре работят. Нека използуват доброто от тях. Нека използуват доброто и от буржоазните партии. Казва се, че някои от тях убивали народа. – Де е този народ? Когато народът започне да говори, ще бъде страшно. Когато всички народи започнат да говорят, ще настане плач и ридание, скърцане със зъби. Не чакайте цялото тяло да се поквари. Дойде ли момента на пълно разлагане, ще настане най-голямото зло в света. За да не дойде това зло, Христос казва: „Напуснете вашата митарница и тръгнете след мене". Плач не искаме вече. Децата да останат в къщи, а които могат да носят, да тръгнат след мене! – Да почакаме още малко, да наредим живота си! Никога няма да го наредите. Вие трябва да оправите своя ум, своето сърце и своята воля. Само така ще се разберете като братя.

Приложете новото учение още сега. Не ви съдя, но казвам да направите това, преди да е станало всичко, което ви говорих. Когато някой счупи стомната, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода. Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път – пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой. За това е нужно голямо самообладание. Светът представя бурно море и ако не го преминете, не сте за този свят.

Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят. Казвам: Ако Христос беше толкова велик, учен, разумен, благороден и беше толкова гонен, та мене ли няма да гонят? – Ще говорят лошо за тебе. – За Христа не говориха ли? Христос не избегна това, и аз няма да го избегна. Когато говоря Божествената истина, от нищо не се страхувам. Аз виждам нещата така, както никой не вижда. Достатъчно е някой да живее с мене една година, за да научи повече, отколкото, само ако ме слуша. Много хора идат при мене, насочват мисълта си, с цел да ме уловят в нещо и да ме критикуват. Те казват: Да видим, какво ще каже! Нищо не искам да кажа. Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося; за мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям – от нищо не се страхувам. Мъчението е играчка за мене. Не могат да ме мъчат; достатъчно е да ритна тези, които ме мъчат, да отидат далеч от мене. Само онзи може да ме мъчи, който е по-силен от мене. Днес никой не може да мъчи Христа, защото Той е милион пъти по-силен от по-рано. Днес Христос не може да бъде разпнат. Това трябва да знаят всички! Казват: Ще те разпнем! – Кое ще ми разпнете? Мислите ли, че, като убиете тялото ми, ще ме премахнете? Аз не живея в тялото си. Тялото ми е привидна маска. Като изляза от тялото си, аз ставам опасен. Докато съм в тялото си, докато имам собственост, не съм опасен. Изляза ли от тялото си, ставам вече опасен.

Христос дойде на земята да научи хората да живеят по Божия закон, защото бъдещият живот се крепи на Божествения. Казват: Да си поживеем малко, защото много мъчения и страдания ни чакат. Не се заблуждавайте. В света не съществуват нито страдания и мъчения, нито смърт. Те са преходни състояния. Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това! Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието; отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа. Божественото учение не е ново, не го изнасям сега. Аз само правя превод от великата книга на живота.

Кой е днешният човек? – Митарят. Христос минава край митарницата на всички мъже и жени и казва: „Напуснете митарницата си и тръгнете след мене!" Казвате: Сериозна е тази работа. Дошло ли е времето вече? Готови ли сме за това? Имаме ли достатъчно знания? Можем ли да издържим изпита си? Какво ще стане с нас, ако пропаднем? Какво ще каже общественото мнение за това? – Не е въпрос, какво ще кажат другите. Важно е, готов ли си ти да напуснеш митарницата? Ние се нуждаем само от двама души, един мъж и една жена. Достатъчно е те да са готови да напуснат митарницата и да тръгнат след Христа. Нали Бог създаде двама души, Адам и Ева? От тях произлязоха всички хора на земята. Жалко е, че и досега още Христос не е намерил такива двама души, готови да се съединят в името на Христа и да тръгнат след Него.

Христос казва: „Напусни митарницата и тръгни след мене!" Ако решиш да я напуснеш, напусни я, без да казваш за това на кого и да е. Ако речеш да съобщиш на майка си и на баща си, че си намислил да приставаш,- няма да пристанеш. Знаят ли, че се готвиш да се жениш, вериги те чакат. Ще отвориш една вечер прозореца, ще скочиш през него и хайде навън. Който мисли да се жени, вериги го очакват. Ще пристанеш – нищо повече! Днес трябва да пристанеш, а не да се жениш по обикновен начин.

„Напусни митарницата и дойди след мене!" – Ако днес чиновникът си позволи да напусне службата, нали ще го глобят? – Не само ще го глобят, но и ще го уволнят. Днес е Великден само за онзи, който се реши да напусне митарницата и да пристане на Христа. За останалите още не е дошъл Великден. За тях Великден е в бъдеще.

Сега, като ме слушате, онези, които ме разбират, да не изопачават думите ми. Вземете моите думи в техния прав смисъл, първо за себе си, а после за другите. Използувайте ги така, както душата ви ги разбира. Бъдете верни на душата и на сърцето си, на духа и на ума си. Бъдете верни на великото и свето начало в себе си. Само така ще имаме допирни точки помежду си. Аз набелязвам колебание, страх във вас. Не сте още герои. Когато решите да напуснете митарницата без страх и колебание, вие ще бъдете големи герои. Който се реши да напусне митарницата, ще бъде герой, великан, от всичко доволен и щастлив. В него ще потекат нови мисли и иден, и един ден ще се подмлади и ще каже: Слава Богу, че напуснах митарницата. Казваш: Състарих се, преждевременно се прегърбих. Защо стана това? - Защото още не си решил да не пуснеш митарницата. Напусни митарницата, за да се подмладиш, да дойде новата светлина в ума ти.

Сега, ще свърша беседата си с една мисъл, която не мога да изкажа. Да видим, кой от вас може да я прочете. Който я схване, той е намерил ключа на нещата. Когато Духът на истината дойде във вас, Той ще ни каже, коя е тази мисъл. Тя е най-великата мисъл, която някой може да изкаже. Ще намерите формата на тази мисъл и ще я наредите така, както е в Божествената гама. Търсете, всеки за себе си, тази мисъл.

Носете любовта на всички. На хората прощавайте, а към себе си бъдете строги. Към грешките на хората бъдете снизходителни и ги извинявайте. Своите грешки не извинявайте, но изправяйте по всичките правила. Само така, грешката е простена. Това изисква Божественото учение.

Ясното небе е служител на слънчевата светлина.

Тихото време е служител на слънчевата топлина.

Росните капки са служители на нежната трева.

Божията Любов е служителка на човешките сърца.

Беседа от Учителя, държана на 11 април, 1920 г. София.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

1 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 1 гости, 0 анонимни