Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_04_18 Молих се18 април 1920 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 11:12

От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). София, 1948.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето.


От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). Издание на ИК "Жануа'98", 2009 г.,
Преписана от първото издание, София, 1948 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Молих се



Беседа от Учителя, държана на 18 април, 1920 г. София.

„И молих се на твоите ученици да го изпъдят, но не можаха. А Исус отговори: "О, роде, неверни и развратени, докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука!“ (Лука 9:40–41)

Библията е книга на противоречия, понеже й се дават различни тълкувания. В старо време, един невежа, гръцки свещеник, тълкувал следния стих от славянски „лук свой напреже": Господ опържи лук и го приготви за ядене.

„Молих се на твоите ученици да го изпъдят, но те не можаха." Значи, един баща помолил учениците – едното положение: те не могли да изпъдят лошия дух – второто положение. Христос упреква учениците си за тяхното неверие и казва на бащата: „Доведи сина си тука!"

Съвременните християни са учениците на Христа, пръснати из цяла България, Европа и Америка, които и до днес не могат да изпъдят лошия дух. Че не можаха да го изпъдят, това може да се докаже статистически, но няма да се спирам върху този въпрос. Каже ли някой, че е правоверен, питам го: Можа ли да изгониш лошия дух от дома си? – Не можах. – Изпъдихте ли лошия дух от черквата? – Не можахме. – Наистина, лошият дух и до днес още не е изпъден от света. Христовите ученици се състезаваха, кой от тях да бъде по-близо до Христа, кой да заеме първо място. И между сегашните християнски държави има състезание, коя от тях да бъде по-близо до Христа. Тази е причината за разделянето на черквата на източно и западно православна. Въпреки това, никоя черква не можа да изпъди лошия дух. Един от членовете на един християнски дом заболява от тифус и, макар вярващи, всички започват да се молят, да търсят лекар и да казват: Моля ти се, господин лекарю, кажи нещо за положението на болния. Лекарят посещава болния всеки ден, дава му лекарства, измерва температурата, която ту се вдига, ту спада, докато най-после изпъди духа от болния, и той оздравява. Домашните му, които минават за християни, не можаха да изпъдят лошия дух от него. Религиозните се нуждаят от положително, истинско знание, а не от сляпа вяра. Някои казват: Повярвай! – В какво? - В Божията Любов, в Божиите закони, които управляват света. – Защо да повярвам? – За да бъдеш спасен, ти и домът ти.

Значи, без вяра няма спасение. Истинската вяра се нуждае от знание. Някои религиозни мислят, че човек може да бъде прост, невежа, но ако има вяра, всичко ще постигне. Не е така, не се лъжете. Ако вярата на сегашните хора се основаваше на положителното знание. съвременните общества щяха да се намират на един уровен, сто пъти по-висок от сегашния. Всъщност, така ли е? Може ли да наречем сегашните народи културни? Само здравият човек е културен. Болният не може да бъде културен. Не можеш да бъдеш здрав, докато не мислиш право и не разбираш великите закони на Битието. От две хиляди години се проповядва Евангелието, защото било казано, че трябва да се проповядва. Евреите, а преди тях египтяните, също проповядваха Божието Слово, но светът и до днес не е оправен – има нещо криво в тези проповеди. Как ще примирите противоречията между Мойсеевото и Христовото учение? Моисей казва: „Око за око, зъб за зъб." Как ще си обясните жертвата на евреите за всяко тяхно престъпление? Ще сгрешиш и за изкупване на греха ще заколиш гълъб, агънце или вол. Христос, в противоположност на Мойсея, казва: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата. Ако ти вземат едната дреха, дай и другата. И Моисей, и Христос се вдъхновяват от Бога. И двамата са прави, но възгледите им са противоречиви. Моисей е проповядвал учение за болните. Той казва: Ако имаш някъде цирей, ще го пробиеш, ще го натискаш, ще го намажеш със зехтин и ще го превържеш. Христос казва: Когато имаш някаква рана, ще хвърлиш горната и долната й превръзка и ще я изложиш на слънце. Христос препоръчва слънцето, като метод за лекуване. Който не разбира законите, пита: Кой от двамата е по-прав – Моисей, или Христос? –И двамата са прави. Когато няма слънце, ще се лекуват в стаята си, ще превържеш раната със зехтин или с лук; когато слънцето грее, ще излезеш вън, ще развържеш раната си и ще я изложиш на слънчевите лъчи. Следователно, Мойсеевото учение е за хора, които живеят вътре, в стаите си. Христовото учение е за хора, които живеят вън, на слънчевата светлина и топлина. Приложете Христовото учение не само към отделните хора, но и към обществата.

Сегашният свят е пълен не само с недъзи, но и с болести. Гноясалият цирей не се нуждае от четене на молитви, от „Отче наш". Той се нуждае.от нож. Ще го изрежеш и ще го изчистиш, като му кажеш: Твоето място не е тук. Ако си ял нечиста храна и разстроиш стомаха си, ще вземеш очистително, да я изхвърлиш навън. По-добре да се освободиш от тази храна, отколкото да остане в тебе. И пред тогавашните ученици на Христа, които се мислели за вярващи, за близки на Христа, се яви болен, обсебен от лош дух, но те не могли да го изпъдят. И лекарите се справят мъчно с този дух. Те дават на болния едно или друго лекарство и като не могат да го изпъдят, оставят болния да замине за другия свят. Казват: Болният замина. – Защо? Духът го задигна. - Защо не могат да го изпъдят? – Защото нямат достатъчно вяра. Тя не е нещо отвлечено. Аз уподобявам вярата на силна магнетична струя или на здраво въже, на двата му края вързани две кофи, които се спущат в кладенеца да вадят вода. Скъса ли се въжето, кофите остават в кладенеца, без да се извади вода. Двете кофи са умът и сърцето на човека, които се спущат и вадят от кладенеца с пълни кофи вода. Скъса ли се въжето, т.е. стане ли нещо с вярата, двете кофи – умът и сърцето, остават долу, дето се образуват нечистотиите – носители на всички болести,

Христос казва: “Доведете сина си тука!" – Къде тука? – При Христа. На земята ли? Под „земя", в обикновен смисъл, разбирам живота на болките. Обаче, Христос не е между болните хора. Той е извън човешките болести, извън техните грехове и слабости. След всичко това, хората искат Бог да ги обича. Какво ще направи момъкът, ако види своята възлюбена с четири големи цирея на лицето? Единият цирей е на чедото, двата са на страните й, а четвъртият – на брадата. Ще се ожени ли за нея? Той ще каже: Отлагам сватбата до второ разпореждане. Това зависи от четирите цирея. Днес всички хора казват, че не е време още за идване на Царството Божие. – Защо? – Защото всички имат на лицата си по четири цирея. – Кога ще дойде Царството Божие на земята? – Когато се махнат циреите.

„Двама человека се разговаряха с Него, а те бяха Моисей и Илия." Значи, учениците бяха там, а Учителят Го нямаше. Той се разговаряше с Моисей и Илия за велики работи, за своята смърт. Хората гледат на смъртта като на нещо страшно; когато влязат в Царството Божие, ще я срещнат, и тя ще ги запита: Познавате, ли ме? – Познаваме те. – Наистина, няма дом на земята, който да не съм посетила. По-добра учителка и възпитателка на земята от смъртта няма. – Докога ще ни посещава смъртта? – Докато сте невежи, докато възприемете Божията Любов и Мъдрост. Тя влезе в някой дом и взима бащата, майката, сестрата или брата и с колесница го занася на другия свят. Ти оставаш сам и плачеш. Смъртта казва, че носи вашия близък на зелени пасища и при бистри отоци, а свещеникът му чете упокойна молитва. На гроба му пишете: Умря той млад и зелен, грабнат от немилостивата смърт. Това са тълкувания на съвременните християнски ученици.

Питам: Как ще излезете от противоречията на живота? – Защо идат противоречията? – Защото нашият живот не е нареден, както трябва, не се основава на правилата, върху които е поставен християнският живот. – Безсмислен е животът ни. Безсмислен е, защото не знаете да градите. Седиш на едно място и се молиш, мислиш, че си вярващ. Казваш: От нищо не се страхувам. Утре ти се случи нещо, разтрепериш се и почваш да бягаш. Казваш: Страшна работа било! Една малка причина заставя хората да губят равновесие. Някой казва: Бог не съществува. – Прав си, Бог не съществува, защото в твоя ум Го няма. Друг казва: В този свят няма ред и порядък. – И ти си прав, защото в твоя ум владее пълен безпорядък. Седнали двамата да спорят, един друг да се убеждават. – В какво ще се убеждават? – Че били здрави. Има ли смисъл, здравият да убеждава хората, че е здрав? Може ли момата, с четирите цирея на лицето, да се жени? Може ли тя да ви убеди, че е здрава? Докато циреите са на лицето, тя не може да говори за здраве. Щом циреите й изчезнат, тя е здрава и може да се жени.

“Доведи сина си тука!" Вие завеждали ли сте сина си при Христа? – Няма нужда от това. – Има ли мир в дома ви? Бих желал да вляза в един дом и да видя, че майката, бащата, синът и дъщерята живеят щастливи и радостно. Бих желал да ги видя здрави и весели. Какво виждам, всъщност? В който дом вляза, виждам, всички се навели над медицински книги, прехвърлят лист след, лист и търсят начин за лекуване. Те се питат, как се лекува тази или онази болест. Като прелистват книгите, спират вниманието си върху последното откритие на учените: намерили някакъв серум против еди-каква си болест. Те си казват: Да извикаме един лекар, да впръсне малко от този серум в кръвта ни. Иде лекарят, църка от този серум, но духът не излиза от болния. Духът казва: Аз не се поддавам на такива малки гранати. За мене са нужни големи, тежки гранати. – Защо учениците на Христа не можаха да изпъдят лошия дух? Христос казва: “Този род лукав не излиза, освен с пост и молитва." Християните са постили, и сега още постят, но те трябва да проникнат във вътрешния смисъл на думата, да разберат, какво означава постът.

Под „пост" разбираме нов живот, обновяване на организма. Под „молитва" се разбира общение, единение с Бога. Христос казва: Този дух ще излезе от човека, когато той насочи пъпката на своя живот към Бога така, че лъчите Му да го огряват, докато цъфне. Слънчевата светлина изкарва всички духове навън. Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. – Защо не излиза духът? – Защото хората имат криви разбирания за живота. Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на великия живот. Велик подтик се крие в разцъфтяването. Ново разбиране е нужно на всички. – Какво разбира свещеникът? – Каквото и да му се говори, той има предвид богомолците. Учителят има предвид учениците, съдията – подсъдимите, майката – своите деца. С една дума, всеки разбира това, което е близо до него. Майката казва: Да си родя едно детенце! Ще роди, но след пет-шест години детето умира. Какво разбра тя от детето си? Един ден и майката умира. Казваш: Има друг свят, там ще продължат живота си. – Ти провери ли това? – Не съм го проверил, но така е писано в книгите. - Каква опитност имаш ти? Ходил ли си на онзи свят? Значи, вие приемате онзи свят на доверие.  И това е добре, но по-добре е да влезете там, да имате опитности. От Божествено гледище, човек е малко, дребно същество, което мисли само за ядене и пиене. Като си хапне и пийне, има добро разположение. Когато мъжът се връща от работа уморен и неразположен, жената му слага вкусно, добре сготвено ядене, което внася разположение в него. Тя му казва: Виждаш ли, каква магическа сила се крие в яденето!

Един млад човек отишъл в едно министерство да търси работа. Чиновниците, от които зависело, назначаването му, отлагали постоянно. Времето вървяло, той отивал и се връщал от министерството, без резултат. Един ден разсилният на министерството му казал: Господине, ти си народен човек. Не знаеш ли, какво прави коларят, когато колата му спре? Той взима катран и намазва осите на колелата, и колата тръгва. Масло трябва и тук. Без масло нищо не става. Казваш: Не искам да подкупвам хората! - Защо подкупваш стомаха и червата си с масло, с агънца и пиленца? Няма човек в света, който да минава без подкуп. Няма човек, който живее по Христовото учение. Не съдя никого, но казвам, че сте закъснели. Днес се проповядва учение по-високо от Христовото. Ще кажете, че това е заблуда. – Не е заблуда. Сам Христос казва: Има много неща да ви казвам, но още не сте готови. Когато дойда втори път, ще ви кажа неща, за които сегашните ви умове не са готови. Казвате, че Христос е живял някога на земята, но са Го разпнали, след което възкръснал. Къде е днес Христос? – На планината, дето се разговаря с Моисей и Илия. Учениците Му, които не разбраха Неговото учение, заспаха. Ако днес дойде Христос на земята и започне да проповядва своето учение, хората пак ще заспят и ще кажат: Това мистично, отвлечено учение не е за нас. То не ни интересува. – Какво ви интересува? Червеното вино и тлъстата кокошчица ли? Златните монети хубавите, къщи и облекла ли? Според вас, това е смисълът на живота. Не ви съдя, не казвам, че трябва да ходите без дрехи, да се напуснете, но тези неща са сенки, опаковки на живота.

Истинският живот не се заключава във външността на нещата. Заболееш от ревматизъм – веднага викаш лекар, търсиш начин да се освободиш от него. Защо ти е лекар? Отправи мисълта си към рамото, дето е болката, и заповядай й да слезе в лакътя; от лакътя - в китката; от китката в пръстите, докато я изпратиш вън от тялото си. После обърни се любезно към ревматизма и кажи: Приятелю, не се обиждай, че те изпратих навън. Ти си объркал пътя си. Мястото ти не е в тялото ми. Излез вън, на свобода. Така ще го изпратите и от краката си. Какво правите вие сега? Като дойде ревматизмът у вас, веднага туряте вендузи, разтривате го, приемате лекарства и го задържате в себе си. Не, покажете му пътя, той иска да излезе вън. Човек трябва да знае, какви сили действуват в неговия организъм, да може правилно да ги използува. Дойде ли до познаване на себе си, човек ще може сам да се справя и с ревматизма, и с всички болести. – Възможно ли е това? –- За учителя е възможно, но не и за учениците. За майстора е възможно, но не и за чираците. Дължиш на някого десетина хиляди лева и си отчаян, обезсърчен, не знаеш, какво да правиш. Тези пари са книжни, мъртви пари. Защо се отчайваш? Друг е въпросът, ако са златни или сребърни. Този малък дълг е малко упражнение, дадено на сегашните християни. Колко тежат десет хиляди лева златни? Вие можете да носите и по-голяма тежест.

Христос казва: „Доведи сина си при мене!" – Какво ще прави Христос с него? Ще му предаде основните правила, по които трябва да живее. Хората трябва да извадят от ума си мисълта, че светът е лош. Светът е такъв, какъвто сте го създали. Това е вашият свят, а не Божественият. Въпросът е, можете ли да излезете от този свят? Можете. Къщата ви не е хигиенична, и лекарят казва, че трябва да я напуснете. – Ако нямаме средства? – Докато оздравеете, може да излезете и вън от града, в някоя малка къща, на чист въздух. Вие сте си втълпили мисълта, че не може да живеете по друг начин, освен по методите на лекаря. Като живеете по методите на лекарите, по тяхната хигиена, колко години живеете.? Някои една дохождат до 50 – 60 години, в редки случаи до сто години. Повечето хора остаряват преждевременно. Това показва, че невидимият свят ги заставя да излязат вън, да напуснат старите си къщи. Като замине за другия свят, човек оставя на земята само костите си – своите мертени. Мазнините изчезват, остават само сухи кости. На някои главите се търкалят в черквите. Господ поглежда към тях и казва: Ето, какво остава от човека! Колко години прекарва този човек в безсмислие! Колко години младата мома прекарва в бездействие, с единствената цел да запази ръцете си меки и гладки, да я хареса нейният възлюбен. Като дойде възлюбеният й, ще целуне ръката й, ще я погали и ще каже: Колко мека, гладка ръка имаш! Обаче, един ден момата замине за другия свят, и от нея останат само сухи кости. Какво й допринесе тази целувка?

Казвате: Ние очакваме да дойде Христос да ни спаси. – Очаквате Христа, но не сте готови да се откажете от къщите си, от своите лоши навици. Това са връзки, които постоянно ни спъват. Не казвам да нямате връзки, но да бъдат такива, че, когато пожелаете да се развържете, сами да направите това. Има връзки, при които човек не може да се развързва, трябва да дойде някой отвън, да го развърже. Това са лошите връзки. Добри връзки са тези, при които човек сам се връзва и сам се развързва. На земята човек не може без връзки, но трябва да бъде внимателен, да знае, какви връзки прави. – Какво общо има това с нашия живот? – Между връзките и вас има нещо общо.

"Молих се на твоите ученици, но те не можаха да го изпъдят." Вие сте ученици, духът е във вас, но не можете да го изпъдите. Народът въз вас се бунтува. – Кой е народът? – Болестта. Когато човек се разболее, народът в него се бунтува, става революция и казва : Учителю, твоят ученик не може да управлява тази къща. Питате: Какво трябва да правим, за да подобрим живота си? – Всички искат да подобрят живота си, но методите, с които си служат, са криви. Тръгнете в правия път, дето и методите са прави.

Преди години, в Търново стана голям пожар – изгоря съдилището, което се помещаваше в Градския дом. По този случай изгоряха около хиляда дела. Срещнах един познат, който ми каза: Добре, че изгоря съдилището. — Защо? – Защото против мене беше заведено дело. След него срещнах един познат адвокат. Като се разговаряхме, той ми каза: Знаеш ли, че съдилището изгоря? — Какво от това? – Как, какво от това? Имах един голям процес, от който щях да спечеля много, а сега губя. Значи, единият се радва, а другият скърби – интересите им са противоположни. Ако днес стане едно внезапно преобразование на обществото, който има да дава, ще каже: Съдилището трябва да изгори! Който има, да взима, ще каже: Съдилището трябва да се възстанови по някакъв начин. И двете страни са заинтересовани. Казвам: Съдилището не трябва да изгори. Изгарянето му подразбира, да се внесе в него правото по такъв начин, че да насочи хората към правия живот. Ако християните решат само за един ден да говорят истината, те щяха да оправят света. Срещнеш един черковник и се разговаряш с него. Той казва: Благодаря, че Бог е с мене, че всякога ме е ръководил. Този човек не говори истината. Да вярваш в Христа, това значи, да нямаш никакви дългове, да не си заинтересован от никакви сметки на земята, да си свободен в своите действия като птичка.

И тъй, всички мъже и жени трябва да са свободни в своите вярвания, без да се налагат на другите, как да вярват и в какво да вярват. Някой ме пита: Ти вярваш ли в триединния Бог? – А ти, приятелю, вярваш ли в Него? Вярваш ли в Христа? Прилагаш ли Неговото учение? – Как да не вярвам? Колко черкви са съградени в името на Христа и Христовия кръст! – Вярно, хиляди черкви са направени в името на Христа, но това не е доказателство, че хората вярват в Него. Христос не се нуждае от такива черкви. Той иска живи черкви – в тях ще влезе да живее. Като не разбирали Христовото учение, християните правели, и досега още правят каменни черкви на Христа. Обаче, Христос казва: Аз не се нуждая от вашите каменни черкви, от вас се нуждая. Вие сте ми потребни, а не вашите каменни постройки. Ако бих се женил някога, щях да предпочета, моята възлюбена да бъде в прости дрехи, но с добро сърце и светъл ум, отколкото да е модерно облечена, а с лошо сърце и изопачен ум. Това значи: предпочитам добродетелта в дрипи, отколкото греха в модерно облекло. Външният блясък на нещата помрачава човешкия ум.

Помнете: Христос е във вас. Не Го търсете отвън. Де ще Го търсите: в главата, или в корема си? Когато спите, де отивате? Трябва да знаете, че къщата и човекът са две различни неща. Тялото на сегашните хора е доста изопачено, то трябва да се преустрои. Това можем ние сами да направим. – Как? – Работа и учене се иска от нас. Като се говори на хората за истинската, положителна наука, те казват: Това е празна работа! Нали е казано, че като повярваш в Господа Исуса Христа, ще бъдеш спасен, и ти, и домът ти. Нали е казано, че трябва да вярваш в триединния Бог? Ето, това се изисква от вас. Казвам: Остави това нещо настрана! Животът не се заключава в твоите вярвания. Ти трябва да знаеш, че Бог живее в тебе. Само така ще се освободиш от заблужденията на лъжливите учители, както и от своите заблуждения. Само така ще бъдеш в сила да оправиш своя живот, своите мисли и чувства. Ако вървиш още в стария живот, всеки ден температурата ти ще се повдига и спада от 37° - 41° и от 41° – 37°. Какво придобиваш с това? Не, не ти трябват никакви черкви, никакви вярвания. Влез дълбоко в себе си! Ако най-благородните и културни хора се запитат искрено, какво велико дело са оставили на човечеството, какво ще си отговорят? Какъв отчет може да си направи всеки човек? Жената ще каже, че е прекарвала по пет-шест часа в кухнята да чука лук, да пържи кюфтета, с мисълта, че възлюбеният й ще се върне от работа, пиленцата й – от училище, и тя трябва да ги нахрани. Бог пише в книгата: Лук, месо, кюфтета и др. Ученият казва, че се занимавал с математика, астрономия и др. И това се пише в книгата. Всички хора работят, всички имат актив, но, в края на краищата, никой не е направил едно истинско добро, което да остане завинаги записано в книгата на живота. Питам: Можете ли да съберете 5 + 5? Ще кажете, че можете. Как ще съберете пет крави и пет вола? Как ще умножите пет вола по десет крави? Как ще разделите 4 круши на 4 риби? Като научите великата математика на живота, ще знаете как да съберете 5 крави и 5 вола, 5 кокошки и 5 петли на едно място.Като съберете 5 петли и 5 кокошки, ще получите 10. Като ги разделите на 2, ще получите пак 5. Значи, 5 петли и 5 кокошки дават само 5 яйца. От това събиране, като резултат, имате тяхното произведение – 5 яйца.

Сега, аз няма да се спирам повече върху математиката на противоречията, понеже, както сте изложени вън, на силното слънце, някои могат да слънчасат. След това може да кажете: Заслужава ли да стоим толкова време на слънце, да слушаме глупости, как се събират крави с волове, петли с кокошки и т.н. Казвам: Умът е петелът, а сърцето – кокошката. В един дом има трима сина и три дъщери – шест; майка и баща – двама, стават всичко осем: четири петли и четири кокошки. Превеждам: майката и бащата трябва да усилят своята дейност, за да изпъдят лошия дух навън. – Защо Христовите ученици не можаха да изпъдят лошия дух? – Защото не бяха свързани с Христа, Сегашните християни казват: Да прочетем „Отче наш, 91 Псалом". Четат и Отче наш, и 91 Псалом, но от четенето им нищо не излиза.

Преди години бях в Търново. Дойдоха при мене познати да ме молят, да помогна на един болен: изкълчил крака си, и никой не може да му помогне. Изпратих двама от нашите приятели, да видят, какво е състоянието на болния и да се опитат да му помогнат. Като се върнали вкъщи, единият от тях усетил силна болка в крака си и се отказал втори път да посети болния. Питат ме, защо не могат да помогнат на болния. Казвам: Вие отивате при болния да му помогнете, но не вярвате в Бога, Който живее във вас. Когато отивам да помагам на хората, първата ми работа е да се свържа с Живия Господ в мене. Ако не направя това, не мога да помогна на никого.

Сега, като ме слушате да говоря, казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е само 25%, а 75% не е вярно. С други думи казано: Само 25% от казаното влиза в работа, а 75% не влиза. – Кое е вярното? – Вярно е, че вие трябва да се молите и да постите, да влезете във връзка с Живия Бог, Който е във вас. Много пъти е бил разпъван Той, много е страдал, но никога не е умирал. Когато казваме, че Бог умира, подразбираме явяването Му в нов живот. Когато се казва и за нас, че умираме, тока значи минаване от стария в новия живот. Ако житното зрънце не умре, няма живот за него. Като мислите така, ще се освободите от ненужните страдания. Всеки човек има свои страдания. Затова, именно, хората се събират, да си помагат взаимно. Въпреки това, не могат всякога да си помагат. – Защо? – Не са научили закона на събирането. Защо не го научиха? – Защото и те, като някогашните евреи, не вярват, че Христос е пратен от Бога.

Когато дойде на земята, Христос ще каже на християните: „В тъмница бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме посетихте; болен бях, не ме нагледахте." Той ще съди човечеството за неизпълнение на тези неща. – Кога трябва да посещаваме болни? – Ще посетиш болния преди заболяването му, а не когато заболее. Докато боледува, той се учи. Болестта е благословение за човека. Болният е като бременната жена, която ще ражда. Тогава ще го посетиш; тогава има нужда от баба. Христос казва: „Болен бях и не ме посетихте." Това значи: бременен бях и не ми помогнахте да родя. В ума на някого се ражда една благородна, възвишена мисъл. Казвате му: Остави настрана тази мисъл. Тя е празна работа, не е време за такива мисли. Казвам: Аз съм.дошъл до заключението, че всички хора, които мислят и чувствуват, имат права мисъл и прави вярвания, безразлично, дали са в черквата, или вън от нея. Мнозина мислят, че спасението е само в черквата. В това отношение, турците имат по-права мисъл. Те казват, че правоверни има и между гяурите, а не само между мюсюлманите. Те вярват, че са определени около 70 хиляди камили да пренасят умрелите от всички гробища на небето. Значи, има правоверни в света, има и, кривоверни в черквата.

Запитаха Христа: „Защо твоите ученици не можаха да изпъдят този дух?" Христос им отговори: „Този дух може да се изпъди само с пост и молитва. Доведи сина си тука!" И вие трябва да отидете при Христа. Познавам много хора, които, като ги заболи нещо, отиват при Христа. И на вас казвам: Идете при Христа, потърсете Живия Господ, Който живее едновременно и във вас, и във всички хора. Ето, толкова години ви говоря, това да ви науча. Ако имаш вяра, всички ще ти се притекат на помощ; ако нямаш вяра, никой не може да ти помогне. Вярата е здравото въже, което се спуща и вади от кладенеца.

Беседата, която днес ви държа, е малко строга, затова може да не ви харесва. – Де е нейната строгост? - Дето казвам, че не сте правоверни. – Как да не сме правоверни? От 20 години живеем с Христа, молим се, постим. – Пожертвувал ли си нещо за Христа? Пожертвувай всичко за Него и, като войн, застани на краката си и иди да помагаш на братята си. Само така може да се наречете истински християни. Докато мъже и жени, дъщери и синове, деца и родители спорят, кой от тях е по-прав, това не е истинско християнство. Под „истинско християнство” разбирам готовността на сина и дъщерята да се жертвуват за родителите си; както и родителите също за децата си. Всеки човек, всяко общество, които приемат Христовото учение, и го прилагат, ще се изявят но друг начин, а не както сега. И тогава ще пием, но виното ни ще бъде сладко. И тогава ще ядем, но малко, без преяждане. Храната ще се смила добре, няма да има остатъци. В бъдещата култура няма да има отходни места, нито канализации. – Вижте канализациите и отходните места на сегашните хора и ще разберете, каква е тяхната култура. Думите на Христа: „Ако не се родите отново от дух и кода, нямате живот в себе си", се отнася до бъдещата култура. Значи, ако не преобразите ума, сърцето и тялото си и не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота, при страданията и нещастията.

Сега, искам да ви оставя мисълта, че вие сами може да се спасите, не като уповавате и вярвате на себе си, но на живия Господ., Който е вътре във вас. Нека тази мисъл възкръсне в умовете ви и започнете да се жертвувате за Бога. Само така ще видите Неговите прояви и ще Го познаете. Търсете Бога в себе си – в своя ум и в своето сърце. Когато морето ви е развълнувано, Бог не е във вас; когато морето ви утихне и се успокои, Бог е във вас. Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; когато се успокои, Бог е във вас. Когато пророк Илия отишъл в гората да прекара в пост и молитва, явила се голяма буря – човешкият ум се вълнувал; после се явили огънят и човешките страсти. Най-после се чул тихият глас на Бога. Затова е казано: „Бог не е нито в бурята, нито в огъня, но в тихия глас". Когато чуете тихия глас на Бога, вие ще възкръснете и ще влезете в Божествения свят. Една учителка ми разправяше, че в лицето на своите ученици видяла много от близките си покойници. Ще кажете, че дъската на учителката е мръднала. Не е така. С други очи тя е видяла това. Душите на покойниците живеят в къщи, различни от тукашните. Според някои вярващи, душите на умрелите отивали на звездите, дето прекарват до второто пришествие. Това е заблуждение. Няма умрели хора. За умрелите се казва, че са живи и живеят на едно място с живите. Вие ще разберете това учение, тази идея, когато възприемете Христовия Дух. Тогава ще разберете, защо хората се раждат и умират. Тогава ще разберете, какво представя умът, сърцето, душата и духът. Ако ви попитат, какво нещо е сърцето, ще кажете, че то е мястото, дето се проявяват чувствата ; умът е място, дето се проявяват мислите. Душата и духът са невидими. Понеже са невидими, едни ги отричат, като несъществуващи, а други ги признават. Прав е онзи, който казва, че има душа, къщата му е пълна, т.е. душата му е в него; прав е и онзи, който казва, че няма душа – къщата му е празна – душата му е вън от него. Човек може да остане и без душа. Христос казва: Какво се ползува човек, ако има всичкото богатство на света, а душата му го напусне? Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. Заедно с душата иде и Христос. Някои казват, че душата е в кръвта на човека. – Това е неразбиране на нещата. Кръвта е едно нещо, душата друго, а духът нещо различно от тях. Той твори и създава. Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Дето е духът, там е знанието и мъдростта. Ако ме питате, защо стават престъпления в света, отговарям: Защото духът не е в него. – Защо съществува безлюбие? – Защото душата отсъствува. – Какво да направим, за да дойдат душата и духът в нас? – Отворете прозорците и вратите си. Духът влиза през специални прозорци, а душата –- през специални врати. Затова Христос казва: „Аз съм вратата на кошарата." Това значи: Аз съм душата.

„Доведи сина си тука!" И аз казвам: Доведи парализирания си син тука! В това отношение, сегашните християни трябва да направят опит, да видят силата на Христовите думи. Ако проповядвам новото учение на свещениците, ето какво ще им кажа: Всички свещеници, от най-големия до най-малкия, покрийте главите си с вретище и пепел, хвърлете царската дреха и корона, предайте се на пост и молитва и кажете: Господи, сгрешихме, не изпълнихме Твоята воля. Това е великата истина, която всички ще опитат. Христос слиза вече от небето, с голям камшик в ръка. За любимите камшикът ще бъде благословение, за умните – също благословение, а за глупавите – страдание. Казвате: Добър е Господ, няма да ни остави. Да, приятелю, Господ е добър, но в хората няма желание доброволно да изпълняват Божията воля. За да изпълните Божията воля, това не подразбира да се откажете от мъжете и от жените си; това не подразбира да се откажете и от децата си. Не, аз съм готов да бабувам на всички, които се готвят да родят. Сега, в умовете ви влива една нечиста мисъл, която трябва да изхвърлите навън. Като ражда, жената изпълнява свещен дълг. Който не разбира това, гледа с презрение на този дълг. – Не изопачавайте свещените работи в живота.

Народът запита Христа: „Защо Твоите ученици не можаха да изпъдят този дух?" И сегашните народи запитват Христа: Защо християнските народи не можаха да изпъдят този дух? Христос отговаря: „Доведете го при мене!" – Кой е този, когото трябва да доведат при Христа? –. Това е мирът, който ще дойде. Христос казва: Доведете детето при мене, аз ще му бабувам. Христос иде от небето, да донесе мир на човечеството, такъв, какъвто никога не си го представяли. Щом слезе Христос на земята, всички нечисти духове ще излязат навън от онези, които сега боледуват, гърчат се, ритат. – Нека се гърчат, лошите духове трябва да излязат от тях.

Взели къщата на някого, обрали го; майка му и баща му умрели от скръб. Питате: Така ли трябваше да стане? – Как трябваше иначе? По-добре от това не можеше да стане. Ние сме на земята в едно велико училище. Чудни са хората! Като свършиш училището, ще излезеш вън от него. Бил си малко дете, пораснал си – ще хвърлиш детските си дрешки – ще се простиш с тях. И вие трябва да се простите с детските си дрешки, т.е. със старите си тела. Казвате: То ще се мре, но голям зор ще бъде. Не е така. Това е най-хубавото нещо. – За кого? – За онзи, който разбира законите. Той ще отвори вратата и ще си замине.

Често, християните постъпват като попския слуга Стоян. Господарят му дал една кошница с пет пържени риби и едно писмо, да ги занесе на приятеля му, също свещеник. Стоян взел кошницата и тръгнал към дома на свещеника, да му предаде подаръка от неговия приятел. Като вървял, от време на време, слугата хапвал по малко от рибите, докато ги изял. Стигнал най-после в дома на свещеника. Предал му кошницата с писмото. Свещеникът прочел писмото и го запитал: Стояне, тук има пет риби. – Така ли, аз мислех, че съм ги загубил? – Рибите са в писмото, но не и в кошницата. Сегашните християни живеят само с писаното християнство в книгите, но не и в сърцата и умовете им. Свещеникът казва: По-добре рибите да са на скарата, отколкото в писмото.

И тъй, ние се нуждаем от великата Божествена наука, чрез която да превърнем страданията си в радост, недъзите си в добродетели; всички болести, всички затвори да изчезнат, и животът на земята да се превърне в музика и песен. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Кога? – Когато християните решат, само един ден да говорят истината и да пожертвуват всичко за Господа. Казвате: Като дойде Христос, ще направим всичко за Него. – Как ще го направите: доброволно, или чрез насилие? Днес очакват на комунистите, те да извършат това. Не чакайте никого, не отлагайте. Съгласете се всички партии – комунисти, земеделци, радикали, доброволно да направите нещо за Христа. Ще видите, че един ден ще се разреши важният въпрос – ще изпъдите духа навън. Казвате: Да бъдем благочестиви, да се молим, че като дойде Христос, да Го посрещнем добре. – Да, но народът пита Христа: „Учителю, защо Твоите ученици не можаха да изпъдят духа?" Христос отговаря: „Доведете го при мене!" Какво ще направи Христос кай-после? Той ще каже на Михаила: Доведи всички християни при мене. Да не остане нито един от тях на земята. Така ще бъде. Христос те ви повика при себе си и ще ви пита: Докога ще чакате, за да приложите моето учение? Ако не Го приложите, Той ще каже на света: Вземете воловете, нивите, имотите им! Вземете къщите им! Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие. Под “нива” разбирам човешката душа, в която растат всички добродетели. Като приложите Христовото учение, Живият Бог ще влезе във вас.

Сега, като ме срещат, хората казват: Този еретик, този изедник, който носи новото учение. Казвам: Гответе се, всички християни ще бъдете повикани при Христа. Против вас е заведено дело. Христос ще ви пита: Какво чакахте досега, че от две хиляди години още не сте приложили моето учение?

Като се върнете по домовете си, ето какво трябва да направите: Съблечете белите си дрехи и се облечете в кожи, във вретища. Посипете главите си с пепел и кажете : Господи, ние опозорихме Твоето име! Не изпълнихме Твоята воля и Твоя закон и станахме за посмешище. Ако не знаете, как се обличат кожени дрехи, ще ви покажа. Не гледайте моите дрехи. Те са модерни, но с такива дрехи човек не се спасява. Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен; аз съм дошъл в ада, между вас. Тук се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: Мястото ви не е тук. Преди две хиляди години Христос ви изведе от ада. Какво търсите още тук? Хайде, навън, горе! Горе е земята. – Ами къщичките ни? – Това са къщичките на ада. Всички да излезете вън от този ад! Който излезе оттам, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура! Ад е земята. Излезте вън от този ад.

Днес всички сте на планината, и Христос ви казва: От всички се иска пост и молитва. Отправете се към царския път, към царската врата. Всички излезте вън. Ако някой продължава да се бави, ще го хвана за ръката и ще го изведа вън. В срок от десет години да не остане нито един в ада! Това изисква новото учение. Христос ми казва: Кажи на всички да излязат вън от ада, да турят раниците на гърба си и да се отправят към планината. Аз ще ги изведа от кошарата навън и ще ги заведа при зелени пасища.

Върнете се по домовете с мисълта, че Бог живее във вас. Само тази мисъл ще ви изведе от ада. Освободете се от мисълта, дали говоря право, или не. Аз говоря право, но вие не чувате – ушите ви са запушени. Те ще се отворят Христос иде на земята, да извади всички от ада и да ги поведе нагоре. Божествената светлина ще ви изтегли вън от ада, въпреки вашата воля. Ние сме решили, този път насила да ви спасим; искате, или не искате, ще ви извадим от ада. Царството Божие насила се взима, но този път и спасението ще бъде насила. Който победи, той ще бъде спасен. Господ и Христос са с вас, затова не отлагайте, но кажете си: Трябва да се приготвим! Щом станеш от сън, започни да се готвиш. Ако мъжът ти пита, какво правиш, кажи: Готвя се. – Кога ще поживеем? Кога ще се женим? – Когато излезете на повърхността. Горко на онзи, който се жени в ада! Неговите деца ще се колят като агънца. Адът е място на поквара и нечистота. Децата на онзи, който се жени горе, ще бъдат подобни на ангели. Блажен е, който се жени там! Само в горния свят има братство и равенство. Един ден ние пак ще се срещнем, но не тук, в ада, а горе.

Сега, не мислете, че имам намерение да говоря лошо за някого. Аз не съм лош човек. Понякога съм строг, но когато трябва да изстисквам циреи. Щом няма циреи, и от мене по-добър човек няма. Мислете добро един за друг. Обичайте се, но не само на думи. Да възкръсне нашият Бог в нас! Да проявим Неговата доброта!

„Доведи сина си тука!" Днес и аз ви заведох при Него. Като се върнете по домовете си, лошият дух ще ви тръшне на земята и ще излезе навън. Така е било всякога. И тъй, приложете новото, Божественото учение, с вяра и знание, за да придобиете опитности. Без опитности не може. Виж нещата и ги опитай!. Сега има условия за това. Като посадя една семка в земята, казвам: Блажен е онзи, който, без да види, вярва. Когато семката израсте, цъфне, развие се в голямо дърво, което дава плод, казвам: По-блажен е онзи, който вижда нещата и вярва. Днес това дърво е израсло и дало своите плодове. Казвам: Най-блажен е онзи, който е опитал плодовете на това дърво. От две хиляди години дървото е израсло, дало е своите плодове, и всеки има право да си откъсне по един плод. Плодът му има отношение към възкресяване на вашите души и сърца, а листата му – за лекуване.

И тъй, приближете се до плодовете на това дърво и ги опитайте, за да видите, че Господ е жив. Това дърво е жива реч.

Вярвайте, че Христос е с вас и във вас. Щом повярвате в това, работата ви е свършена.

Беседа от Учителя, държана на 18 април, 1920 г. София.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни