Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_08_24 Търпение и вяра24 август 1925 г., Съборни беседи, Велико Търново

Съборни Беседи Велико Търново

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 11 януари 2011 - 23:17

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата "Свещеният огън", Съборно Слово,  1925 –1926
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Две свещени положения", съборни беседи 1925 г.
Първо издание:София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Съборни беседи

Търпение и вяра


В съзнателния живот има три положения, които трябва да се поставят в ума на всеки, който иска да се развива правилно. Разбира се, тук не е въпросът за обикновените схващания, за обикновените разбирания на живота. Обикновените разбирания няма какво да се повтарят, те сами по себе си се налагат от външния, от физическия живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. От това се раждат противоречията, но в края на краищата тия противоречия пак се хармонизират. За нас са важни резултатите, а те са различни. За оня, който отива към Небето, материята се разредява, условията на живота се подобряват, там има повече светлина; за оня пък, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И на едното, и на другото място обаче живеят разумни същества. На Небето живеят светлите духове, а в ада – тъмните духове. Според това, движите ли се от Небето към ада и обратно, във вас се създава известно раздвояване. Туй раздвояване се отразява в ума и сърцето ви. Когато сте свързани с Небето, вие сте под влиянието на светлите духове, преживявате техния живот, т.е. живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, т.е. преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая този живот не е ваш. Някой ден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите. На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено, вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две различни състояния.

Ще взема един пример за пояснение на мисълта си. Да допуснем, че вие имате в кесията си 200 000 лева, с които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате в кесията си и да си служите с тия пари даже и когато не са ваши. Другото положение: да допуснем, че вие ставате гарант някому. Ако той не плати дълга си, вие трябва да платите един ден вместо него. Каква полза, че имате тия 200 000 лева в кесията си? В този случай те не са ваши. Аз казвам: гаранти не ставайте! – Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство, е една гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: в моята кесия, с моите пари мога да разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари! Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби.“ Тогава откажете се и от радостите. Щом искате радости, ще имате и скърби.

Ще ви дам друг пример. Влизате вие в един магазин с бижутерии, с много скъпоценни камъни. У вас ще изпък¬не желанието да имате един от тия скъпоценни камъни. Това желание може да реализирате по два начина: или да си купите този скъпоценен камък, или да го откраднете. Но вие можете да реализирате и двете желания и да се считате истински притежател на този камък само тогава, когато сте работили за този бижутер. Тогава у вас се заражда желание да се учите, да работите, за да го спечелите. Целта на живота е именно тази – да предизвика това желание у вас. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум. След това идва друго едно положение в живота: вие сте гладен, влизате в една гостилница, в която има много гозби. Гостилничарят ви показва тенджерите с всичките ястия и най-сетне той ви сипва малко от едната гозба, но само за реклама. Вие излизате от гостилницата и почвате да хвалите гозбите му. Втори път, като отидете при същия гостилничар, той ви казва: „Сега ще си платите за яденето.“

И тъй, в света вие се намирате в двете положения. Най-напред у вас се заражда желание да се учите и учите много, но когато дойдете във второто положение, ще видите, че сте придобили малко. Каква ще бъде вашата изненада, като видите, че не сте забогатели от бижутера и не сте се наяли при гостилничаря? Питам: защо става така? Отговарям: ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който ти се иска, не можеш да платиш и за много гозби. Ако си бил син на някой богат баща, щеше да купиш скъпоценния камък. Следователно изводът от тия два примера е следният: ти ще тръгнеш да търсиш Баща си. Като Го потърсиш, ще Го намериш. Ако пък не си се възползвал от гостилничаря, това значи, че ти си на кривия път. Ако този гостилничар, ако този бижутер е Баща ти, тогава ти ще се опретнеш да Му работиш: или ще продаваш тия камъни в магазина на Баща си, или ще служиш в гостилницата Му. И тъй, сега вие сте или в дюкяна на бижутера, или в гостилницата. Вие можете да ми кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди.“ – Не, аз казвам: ти не разбираш отношенията си към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите?

Сега вие сте тук 62-ма души. Ако ви кажат да влезете в гостилницата, ще може ли всички да влезете изведнъж в една гостилница? Ще има ли тя нужда от 62-ма слуги? Ами ще има ли 62 гостилници за всеки едного отделно? Какво подразбирам под гостилница? – Всяко място, дето може да се служи на Бога.

Сега да дойдем до същинската задача. Вие искате да бъдете носители на Божественото учение. Можете ли да постъпите по един от тия два метода – на бижутера или на гостилничаря? Първият метод, на бижутера, е да събуди у вас желание да учите, да знаете. Вторият метод, на гостилничаря, е да възбуди вкуса на гладния. В първия случай у нас се явява нужда да вкусим от благата, които Бог ни е дал в тоя свят. Но как да удовлетворим тая нужда? Ако не я удовлетворим, ще се чувстваме недоволни, ще има нещо, което ще смущава сърцето ни. Тогава трябва да разрешите кой е този бижутер, от който можете да вземете скъпоценния камък, и кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата си? Вие ще ги намерите. В лицето и на единия, и на другия ще видите вашия Баща. Тогава само вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и нас.

И тъй, първият въпрос, който трябва да разрешите, е да определите отношенията си към бижутера, т.е. към Живата Природа, от която ще черпите знания и мъдрост. Вторият въпрос е да придобиете Любовта, която трябва да носите в света. Тя е Любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство. Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат.

Вие всички минавате за ръководители – ръководители в най-широк смисъл на думата – на себе си и на другите. Ако придобиете знание, знанието ви трябва да има поне отчасти малко приложение. Във всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Вие трябва да знаете, че хората, които идват при нас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг е като лисицата, трети е като змията, четвърти – като гълъба, и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Вие ще възразите: „Имам ли право да давам овца на вълка?“ Вие как постъпвате в такъв случай? Казвате: „Ние нямаме право да даваме на вълка да яде овци.“ Теоретически е право, но фактически вършите тъкмо обратното: давате овцата в устата на вълка.

Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и за тази цел посаждам няколко семена от нея. Вие казвате: „Защо посадихте тези семенца да изгният в земята?“ Аз ви отговарям: ако едно семе от посетите в земята изникне, то компенсира жертвата на ябълката. С този пример аз изнасям само значението на мъчнотиите, на страданията в света. Вълкът, това са мъчнотиите в света. Всъщност вълкът не може да изяде овцата, защото в Природата съществува един закон, че туй, което се изяжда, повече се размножава. Ако вълците се бяха отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи докато съществуват мъчнотиите и страданията в света, знанието на Земята ще се увеличава. Вземете например последната война, която стана. Тя причини много вреди, но и ползите от нея са грамадни. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот. Те ни донасят много блага. Павел казва: „Днешните ни страдания не могат да се сравнят с бъдещите ни блага.“

Всеки от вас трябва да има правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. Само тогава ще имате вътрешна свобода, вътрешен мир. Ако още не сте придобили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава. Защо? Защото и мирът, и свободата са на степени.

И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде. Но кога? – Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, тя отвън се дава, но вие трябва сами да придобиете търпението. Тогава от вас търпението, от мен вярата. Аз не мога да ви дам търпение, но вяра мога да ви дам. Ако питате за нещо: „Ама кога ще бъде това?“, вие сте нетърпелив човек. Ти няма да туряш в ума си мисълта, дали това нещо ще бъде сега, или след един милион години, защото един милион години може да се съберат в една минута и една минута може да се разтегли в един милион години. Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша, но вие ме нахуквате и аз я скривам. Повторно ви я давам, но вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам. Значи, за да получите крушата, не хукайте. Вие сте причината, задето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате! Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата. Ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата си. Всяко благо носи първият ден. Кой е този първи ден? – Дните на Небето не се броят тъй, както на Земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал всеки от вас да има в ума си мисълта: „Днес Слънцето изгря заради мен! Днес почувствах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух!“

На този събор аз бих желал да изгрее Слънцето на вашия ден. Това е първото нещо. Второ: да ви се даде крушата. Но за тази цел трябва да имате търпение. Вярата ще дойде, а пък и най-малкото нетърпение, което човек проявява, може да стане причина да не му се даде определеното за него благо. Нетърпеливият човек е човек със слаба вяра и със слаба любов. Търпението показва степента на нашата любов. Това е един ключ и ето, аз ви го давам. Вие ще го турите на 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки, за да намерите съответната за този ключ ключалка.

Сега аз забелязвам, че вие сте направили известен напредък. Ония стъпала, които сте направили там, долу, показват вашия растеж. Вие ги направихте, без да ви се каже колко трябва да направите, а това изразява напредъка във вас. След това ги боядисахте с бяла боя, а белият цвят е хубав, той е символ на чистотата.

Аз препоръчвам на всички ръководители да проучват добре Библията. Ще я прочетете един, два, до три пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Важно е да се види какво приложение може да имат тия закони за всеки едного от вас. Когато вършите тази работа, ще ви посетят отгоре по-напреднали ученици, а може да ви посетят и по-напреднали братя. И аз ще присъствам при вас с една лампа. Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постоянно се сгъстява и усилва. Вие ще скачате от този огън, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от тоя огън. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да бъдете носители на великото, благородното и мощното в света. Наистина, има противоречия в живота, но те не са само за вас; такива има и за най-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е, добре, ако за главния Учител имаше такива противоречия, та за вас ли, малките ученици, няма да има? Божията Правда е абсолютна! И вашите противоречия са на степени. Бог не раздава благата сам, а ги дава на други да ги раздават и те ги раздават в изобилие. Когато се дойде до страданията, Бог сам ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях на всеки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания! Щом знаете, че това е тъй, и вашите отношения към другите хора трябва да се изяснят, да бъдат правилни. Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: „Кармата му е такава.“ – Да, може кармата му да е такава, но ние трябва да му помогнем, за да се освободи от тази карма.

И тъй, ако искате да бъдете работници, от тук трябва да започнете – с търпение и вяра. Засега достатъчно е това, което ви говорих. Идущия събор ще продължим оттук нататък. Вие живеете в един свят с нов ред и порядък, но още не сте ликвидирали със стария си живот. Затова именно ние още не можем да отрежем пъпа ви. Разбрахте ли? Туй, което не сте разбрали, ще дойде Духът на Истината и Той ще ви научи.

Сега, като излезете вън, разпределете всички братя и сестри на групи и им предайте това, което ви говорих. Направете един малък опит. Кажете им: „Учителя ни каза нещо, което ще предадем и на вас.“ Давам ви тази работа да я свършите до обяд.



Беседа, държана в Горницата пред ръководителите на 24 август, понеделник, 9 ч.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Велико Търново

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни