Jump to content

XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар


Recommended Posts

XIII.

Спомени на Костадин Няголов,

рожден брат на Светозар

1. Детство на Изгрева и Рила

Роден съм на 23.01.1934 г. на Изгрева.

Нашето семейство е едно от първите, които се запознават и приемат идеите на Учителя.

Още в началото на века баба ми Величка и дядо ми Кънчо Стойчев, които тогава са живеели в Бургас, се запознават с Учителя, с Новото учение, и стават ревностни привърженици на Бялото Братство.

Къщата в която са живеели в Бургас, е била голяма, с доста обширен салон, където са могли да се съберат 40 ÷ 50 души. Учителят, когато е идвал в Бургас, винаги е отсядал в нашата къща и там е провеждал срещите си с братята и сестрите.

Баба ми Величка е била много одухотворена жена и е водела постоянна кореспонденция с Учителя, като някои от писмата и кореспонденцията с Него са отпечатани в предишни томове на „Изгревът” (том VII, стр. 469 ÷ 475).

За съжаление тя се е разболяла зле и през 1918 г. си отива от този свят. По това време Учителят е бил заточен във Варна и не е можел да се движи из страната, и когато научава за кончината й, само казал: „Жалко, изпуснахме Величка.”

Когато Учителят създава лагера на Изгрева, дядо ми и майка ми напускат Бургас и идват да живеят там. Тук майка ми се запознава с Крум Няголов, за когото след това се омъжва.

През 1932 г. се ражда първото им дете - брат ми Светозар, а през 1934 г. се появявам аз на Божия свят.

Моето раждане е било много трудно. Родилните мъки на майка ми са започнали още в полунощ, но аз не съм се раждал и след около 4 часа мъка, когато се появила опасност мама да си замине, а и аз с нея, баща ми около 4 часа сутринта е отишъл при Учителя с молба за помощ. Още докато пристъпвал по стълбата, вратата горе се отворила, и го посрещнал Учителя. Той го попитал: „Какво има брат?”, и баща ми му обяснил голямото затруднение и опасност за живота на майка ми и мене.*

Учителят казал: „Сега ще се върнете вкъщи, ще напълните една чаша с вода и ще дадете на Стевка (майка ми) да духне в нея.” Баща ми това и сторил. Майка ми била много изнемощяла и едвам имала сили съвсем слабо да духне, но чудото станало и в 4 часа и 10 минути съм се родил благополучно - с помощта на Учителя - явно Той тогава е помагал с мисълта си.

Още от най-ранните ни години ходехме всяка година на Езерата. Аз съм бил едва 2-годишен, когато баща ми ме качваше върху раницата и ме изнасяше до лагера.

Независимо, че бях едва 2-годишен, много ясно си спомням случая, когато мама я ухапа змия - пепелянка.

Бяхме на почивка на поляната на Вада, преди да започне голямото изкачване. На мене ми се е припишкало, и майка ми ме завежда настрани в тревата, за да ме изпишка. В този момент тя настъпила змията, и тя я ухапва.

Аз си спомням само как тя изписка, и след това някой брат каза: „Трябва да се намери някой брат или сестра със здрави зъби, който да изсмуче и изплюе отровата.”

Явно това е станало от една страна, а от друга Учителят е бил незабавно уведомен. Това е тогава, когато Учителят беше бит от побойници, и почти не излизаше от палатката си на езерата. Но майка ми със сигурност твърди, че Учителят слязъл до нея, казал й какво да прави и какви билки да пие и тя за около 5 ÷ 6 дни се оправила и напълно се възстановила.

Явно Учителят се е излъчил и е дошъл да спаси майка ми. Тогава бил ухапан и един кон от змия и той бе умрял.

Интересно е, че конярите, като минавали покрай палатката ни, а мама седяла отвънка я попитали: „Абе госпожо, какво стана с онази жена, която я ухапа змията, дали вече умря, защото нашият кон умря?” Тя им казала: „Аз съм жената, която змията ухапа и сега вече съм съвсем здрава.” Конярите много се учудили и започнали да цъкат с уста - просто не вярвали, че това може да стене.**

Но те не знаели, че майка ми е била спасена само от Учителя.

Спомням си още един интересен случай. Тогава съм бил може би на 4 ÷ 5 години. Пак отивахме на Рила, само че този път - през Сапарева баня. Тогава пътят минаваше през Паничище, х. „Скакавица”, Бъбрека и стигахме до лагера на второто езеро. Влакът беше късно вечерта, а ние бяхме сами. Майка ми, баща ми, Светозар и аз. Сигурно доста сме вървели, защото някъде към 3 часа сред нощта, малко след хижа „Скакавица” изведнъж срещнахме един коняр с 1 кон. Той каза: „Праща ме вашият Учител, да ви посрещна и кача децата и багажа, защото насам идвало едно семейство с две малки деца и багаж.” Това е още едно доказателство за големите грижи на Учителя за хората от Братството.

Ще разкажа още един интересен случай от детските ни години. Трябва да съм бил на 3 ÷ 4 години, а брат ми Светозар - с 2 години повече. Като всички деца и ние правехме бели. Какво ни е дошло на ум, но с ножове сме намушкали изцяло палатката на сестра Елена Андреева, и тя прави голям скандал, разбира се, тьй като палатката вече е негодна за използване, и иска да й се купи нова. Ние бяхме едно от най-бедните семейства на Изгрева и купуването на нова палатка щеше да ни затрудни много. Мама решава да ни заведе на съд при Учителят и ни заведе при Него. Той беше седнал на пейката на поляната, където се играеше Паневритмията. След като мама Му разказа какво се е случило, Учителя ни взе със Светозар, сложи ни на колената си, погали ни по главите и каза: „Те са добри деца и вече няма да правят такива пакости.” След това извика сестра Елена и й каза: „Сестра, не се тревожете, аз ще платя палатката.” Тогава сестра Елена веднага би отбой и каза: „А, не Учителю, тя беше стара, гнила и трудно можеше да се използва” - с което и приключи инцидентът. Това е още един пример за величието на Учителя.

Image_130.png

* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458 ÷ 459.

** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 453 ÷ 455. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

2. Паневритмията

С Паневритмията сме закърмени още от самото й създаване. Още от съвсем малки, започнахме да играем с брат ми Светозар и смятам, че се научихме добре както да я пеем, така и да играем.

Даже по едно време играехме заедно със сформираната от Учителя група от сестри за показно изпълнение.

Но тъй като напоследък се навъдиха много „знаещи учители по Паневритмия”, даже и организация, която издава дипломи за Паневритмията, трябва да кажа, че се допускат редица отклонения от начина на игра, посочен от Учителя и разпространяван от новите „знаещи”. Най- фрапиращото изменение е при упражнението „Изгрява Слънцето”. Трябва да кажа, че никога, никога по времето на Учителя „Зун Мезун” не е игран по начина, по който обучават „новите специалисти”.

Винаги на „Зун”, ръцете са прибрани до гърдите и на „Мезун” се отварят. Това е толкова ясно - Паневритмията е един пълен Божествено синхрон между музика и движение, т. е. няма движение без музика. А по поуките на „новите преподаватели”, след като привърши музиката, те правят допълнително ново движение, като прибират ръцете към гърдите си.* Това е крайно неправилно и колкото по-скоро се изправи, толкова по-добре ще е за Братството.

В допълнение на горното ще кажа, че след 9.ІХ.1944 г. по-голямата част от сестрите, които по волята на Учителя учеха и показваха правилно Паневритмията, заминаха в чужбина и в тамошните братски групи научиха братята и сестрите да играят правилно Паневритмията. И сега е парадоксално, че в чужбина това упражнение – „Зун Мезун” се играе правилно, а тука, в България, се проповядва и въвежда изменение.

Има и доста промени в текстовете. Особено в упражнението „На ранина”, където се пее „няма нивга да умра”. Дължа да отбележа, че никъде в братските песни не съществува текст за „умиране”, тъй като ние всички знаем, че не се умира, а само се променя начинът на живот. **

Текста „и за Тебе ще умра” от песента на Ел. К. имаше в първоначален вид и в песента „На Учителя”, но още скоро след това беше променен на „и след Тебе ще вървя” - по Негова препоръка.***

Явно може би в някое от най-ранните издания на Паневритмията е съществувал текстът за умиране, но след това беше променен. Пееше се: „Който играй гимнастика, той ще бъде вечно млад” - повтаряше се 2 пъти.

Има и други по-малки промени, но те общо взето са по-дребни и остават на съвестта на тези, които обучават, и на тези, които се учат.

Image_131.png

* Виж „Изгревът”, том XX, снимка № 53.

** Виж „Изгревът” том VII, стр. 223, № 23. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

*** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 152. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

3. Брат Лулчев

Тъй като напоследък се изсипа много помия по образа на този светъл брат, съм длъжен да изясня някои неща и да обясня голямата му роля по съхраняването на Братството, а така също и на България.

Брат Лулчев беше съветник на цар Борис. Независимо, че царят никога не се срещна с Учителя, посредством брат Лулчев той беше запознаван с мнението и препоръките на Учителя, и така, макар и невинаги, но царят се съобразяваше с тях.

Особено силен е случаят със спасяването на българските евреи. Когато Учителят научава, че царят е подписал заповедта за изпращането им в лагерите на смъртта, Той извиква брат Лулчев и му казва да намери царя и да го предупреди, че ако допусне изпълнението на тази заповед, то от неговото семейство няма да остане и следа - ще бъде унищожено. Брат Лулчев обикаля 3 дни, в крайна сметка с помощта на Учителя намира царя в Кричим и му предава думите на Учителя.

Тъй като царят знае, че Учителят е предупредил баща му - цар Фердинанд, да не влиза във войната, понеже тя ще завърши с катастрофа за България и лично за него, и това се е сбъднало, той веднага се връща, отива при министъра на вътрешните работи и скъсва заповедта. Това става - 1 ден преди влаковете с евреите да потеглят за лагерите на смъртта - ешелоните с конските вагони са били готови.

Брат Лулчев беше един от най-добрите хироманти на Изгрева и приемаше доста хора, на които помагаше чрез гледането на ръка.

Освен това той беше противник на убийствата и благодарение на него бяха отменени от царя много смъртни присъди, главно на комунисти.

Въпреки това, след комунистическия преврат на 9.IX.1944 г. брат Лулчев беше арестуван, съден от Народния съд, осъден на смърт и убит. Въпреки, че някои видни комунисти, спасени от него, са му предлагали да го спасят, той е отказал и е приел смирено съдбата си.

Искам да кажа и няколко думи за „Упанишадата”, понеже и тя беше доста оплюта. Брат Лулчев създаде при себе си група от братя и сестри, в която участвуваше и баща ми, която я нарече „Упанишада”. От това, което знам, там са се обсъждали основно беседите на Учителя и приложението на учението Му, тъй като не всичко се разбираше от всички, а за братята и сестрите е най-важно не само да слушат и четат беседите, а да ги прилагат. Така че за мене Упанишадата беше много полезна за Братството.

4. Заминаването на Учителя и живота в Братството след него

В началото на 1944 г. започнаха големите англо-американски бомбардировки над София, особено тази на 10.01.1944 г., когато над 200 самолета през деня и след това през нощта бомбардираха София, в това число и Изгрева. На Изгрева паднаха доста бомби, но общо взето пораженията бяха нищожни в сравнение с тези в града.

На 13.01.1944 г. ние заедно със службата на баща ми се евакуирахме в с. Бяла Черква, и там изкарахме края на войната. Завърнахме се на Изгрева през м. октомври 1944 г.

Междувременно през 1941 г. се роди сестра ми Величка, а през 1943 г. - брат ми Любомир.

На 27.ХІІ.1944 г. Учителя си замина от този свят. Спомням си, че мама ни заведе да Го видим за последен път.

Той беше положен вляво до централната врата на салона. Видът Му беше свеж и розов като на жив човек. Мнозина от братята и сестрите очакваха и говореха, че Той ще възкръсне, но, разбира се, това не стана.

По-късно разбрахме, че комунистическата власт беше решила да Го арестува и унищожи, но Той ги изпревари и не ми позволи да се гаврят с Него.

След Неговото заминаване се получи разединяване в Братството и се появиха някои болни амбиции за власт. Новоизграденият братски съвет не беше единен. Особено зле се отрази изгонването на брат Антов от Братският съвет, за което той се закани да отмъсти и разруши Братството.

Тогава той беше много силен при комунистите - беше председател на VI Район на ОФ, в който влизаше и Изгревът и понеже знаеше доста работи от вътрешната кухня на Братството, в т. ч. и нередности по заплащане на данъците, укриване на злато и т. н., той извърши своето черно дело и спомогна много за разрушаването на Изгрева.

Отначало бяха конфискувани салоните и се наложи за воденето на братския живот и четенето на беседи да се плащат високи наеми.

След това за финансови неуредици и други нарушения по комунистическите закони бяха арестувани, съдени и осъдени на затвор брат Борис Николов като Председател на Братския съвет и брат Жечо Панайотов - като счетоводител на Братството. Постепенно бяха конфискувани и всички братски имоти, независимо, че за много от тях имаше нотариални актове на името на отделни братя и сестри.

Впоследствие Изгревът беше изцяло унищожен, като се изградиха там посолства на редица държави като най-голямото беше това на бившия СССР.

5. Светозар

Искам да напиша и някои спомени за брат ми Светозар, който през целия период след заминаването на Учителя досега работи много всеотдайно за Братството.

В началото, когато дойдоха на власт комунистите, всички бяхме увлечени от техните приказки за братство, равенство и социална справедливост. Тъй като нашето семейство беше едно от най-бедните на Изгрева, ние със Светозар бяхме въодушевени от тези идеи и се включихме в тяхното разпространение. Светозар владееше стенография и започна да ходи и пропагандира техните идеи, като за всичко си водеше стенографски бележки и считаше, че те не противоречат на учението на Учителя.

В казармата той изживява жесток катаклизъм. Тъй като е вегетарианец, той не е можел да яде храната, която готвят, и се е хранил главно с хляб и лук. Така той отслабнал много и стигнал до положение, че не можел да си носи пушката, и отказал да я носи. Командирите му озверели и се отнасяли много жестоко с него, извеждали го няколко пъти и на разстрел, с цел „да го вкарат в пътя”, но той бил непреклонен.

Тогава става чудото, Една нощ му се е явил Учителят и му е казал, че той ще остане жив и ще работи за Братството, за което му е дал и указания.

След този случай офицерските власти намират неговите стенограми и решават, че ще го съдят за държавна измяна, тъй като мислели, че това са шпионски бележки за чуждо разузнаване. За голямо тяхно учудване, те разбрали, че това са техни пропагандаторски идеи и веднага променили отношението към него. Спрели насмешките и издевателствата, определен му е бил 10 лв. порцион на ден, с който да се храни и така той постепенно се възстановил. От казармата Светозар се върна съвсем нов човек - скъсал завинаги с комунистите, готов всеотдайно да работи за Братството и учението на Учителя. Тогава в него се развиха силно някои центрове на ясновидство, способности да лекува и помага на хората.

Трябва да кажа, че Светозар направи един голям жест към мене, след като ме приеха студент, като заяви, че той повече няма да кандидатства, тъй като баща ни нямаше да може да издържа втори студент, а ще работи, за да помага както в семейството, така и на моето учение. И той изпълни своето обещание.

Оттогава до сега Светозар е неразривно свързан с Братството и с неговата дейност. Почитан и уважаван от мнозина, честен и всеотдаден в братската дейност, като се започне от изготвянето на нарядите и организиране зимните беседи, изграждането на лагерите в Рила, помощ в оздравяването на много братя и сестри както от болести, така също духовно, и по лични въпроси. Той е един пример на безкористност и всеотдайност за всички, които искат да учат и прилагат учението на Учителя.

Полезна и поучителна е и неговата дейност като автор на редица книги за историята и живота на Братството, лагерите в Рила, Пентаграма, спасяването на евреите, житния режим и др.

Лично мене Светозар на няколко пъти ме е връщал към живота, когато съм бил на път да си замина.

6. Отдалечаването

Искам да напиша няколко реда и за моето временно отдалечаване от редовния братски живот. След като завърших висшето си образование - геодезия, започнах работа, която беше свързана с непрекъснати командировки. Това - от една страна, а от друга - не харесвах тази непрекъсната борба за власт, фанатизма, сектантщината - т. е. стремежа да се откъсне Братството от всичко и от всички, овчедушието, както го наричам, а това е, че Бог и Учителят ще свършат всичко вместо нас, - спомогнаха за моето оттегляне от редовния братски живот, или по-точно - от хората, които ръководеха Братството тогава.

Разбира се, през цел ми този доста дълъг период от живота ми, учението на Учителя живееше и се проявяваше в мене, ходех редовно на Бивака на Витоша, и почти всяка година - на лагера в Рила.

През март 1997 г., вече пенсионер, прекарах много тежък инфаркти бях на път да си замина. Спомням си само, че докато ме караха в болницата, навлязох в тъмен и непрогледен тунел, в края на който видях силна светлина и се появи образът на Учителя. Той не ми каза нищо, но аз знам, че с Неговата помощ аз бях върнат към живота, и постепенно се стабилизирах. Явно Учителя ме е върнал към живота, за да си довърша работата, която ми е била предвидена.

Пристигна сестра ми Величка от Франция, и започна да ме извежда всяка сутрин на Паневритмията. Отначало само седях на пейката и гледах и пеех, а след това постепенно започнах и да играя и да пея. Играта на Паневритмията ми се отрази много добре на здравето, което бързо се възстанови.

Започнах постепенно да ходя на Витоша - до Бивака, до Черни връх, а след това през 1999 г.,2000 г. и 2001 г. ходих и на три пъти на Езерата.

През 2001 г, и 2002 г. даже успях да се изкача на Мусала.

Всичко това показва колко много ми е помогнал от една страна Учителят, и от друга - колко важно е да следва човек Неговото учение - то дава здраве и живот.

7. Бистрица

Искам да напиша и няколко думи за моето отношение към проекта „Бистрица”.

Преди това трябва да заявя, че цялата моя трудова дейност е преминала в строителство на големи промишлени обекти, жилищни сгради и др., като съм започнал от помощник технически ръководител, инвеститор на обект и съм стигнал до Директор на Инвеститорска дирекция и Заместник-ген. директор по строителството. Така че тези проблеми са ми до болка ясни.

Но преди това ще изразя моето мнение, а то е, че тук се спекулира с изказването на Учителя. Това, че в някакъв разговор Той е споменал за евентуална възможност за изграждане на Братски център на Бистришките поляни, не значи, че това е категорично Негово становище.

Още повече, че Бистришките поляни отдавна вече не съществуват, тъй като селото се е многократно разширило и ги е населило, а са останали Бистришките чукари.

Считам, че хората, които се занимават в момента с Бистрица, нямат и представа колко по- сложен е въпросът с изграждането на един толкова голям и скъп комплекс - каквото се предвижда, тъй като за някакъв проект въобще не може де се говори.

Смятам, че и върховният Братски съвет, дал съгласие за това, съвсем не е наясно по въпроса. За да се изгради такъв огромен център, както се иска, е необходимо следното:

1. Направа на хидрогеоложки доклад на цялата площадка. Това се прави, като на всеки 1,5-2 м се бият сонди и се прави карта, на която се нанасят резултатите - това е необходимо преди всичко, за да се разбере въобще възможно ли е да се изгражда такъв голям комплекс, няма ли свлачища, какво ще е фундирането и т. н., а не само един сондаж, за да се разбере дали има или няма вода. Такъв един проект ще струва около 100 хиляди лева, по мое виждане.

2. Изграждане на микроструктура, представляваща пътна мрежа, електрическо захранване с трафопост, водоснабдяване, канализация с евентуална пречиствателна станция за битово фекални води, което е сложно и скъпо съоръжение. По най-общи предвиждания това ще струва около 500 хиляди лева.

3. Следва изработване и съгласуване на идеен проект и работни чертежи след одобряването му - стойността на проекта е около 10 % от стойността на обекта - около 300 ÷ 400 хиляди лева, където включвам и задължителния контрол по строителството.

4. Изпълнение на самото строителство, което ще струва също приблизително около 4 милиона лева. Това строителство в никакъв случай не може да стане само с доброволен труд. За целта е необходима реномирана строителна и монтажна организация, разполагащи с необходимата техника и изпълнители.

Явно такъв комплекс трудно може да се реализира в близките 50 ÷ 100 години, като знаем с какви незначителни средства разполага Братството. Моето скромно мнение е, че на Бистрица - Орфей ще трябва да се култивира земята, насадят дръвчета, зеленчуци, да се изградят някакви допълнително леки навеси и бараки, и да се ползва за братски нужди през лятото.

Изграждането на бъдещия международен и световен център на Всемирното Бяло Братство трябва да стане там, където го създаде Учителят, а именно - на Изгрева и аз със всички мои сили, опити и знания ще работя за това.

В заключение искам да кажа, че съм приятно изненадан от навлизането на много млади хора - братя и сестри в Братството. Те идват с много желание да се учат, да работят за разпространение учението на Учителя и в тях е бъдещето. Аз вярвам, че може би те ще са тези, които ще разпространят учението първо между българският народ, а след това - и в света.

Още повече, че вече до голяма степен са преодолени фанатизма и сектантщината.

Все повече се пише и говори за Учителя в пресата, телевизията, издават Му се беседите в оригинал, които се купуват и четат от много повече хора у нас и чужбина, отколкото даже предполагаме.

Тъй като съм непоправим оптимист, считам, че мрачните прогнози на астролози и други за световни катаклизми няма да се сбъднат, човечеството ще се извиси и ще създаде условия за идването на Шестата раса, без да бъде унищожен сегашният живот.

17.01.2003 г. Написал: (Подпис на Костадин Няголов)

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

1. За да се разбере как стои въпросът за Бистрица, трябва да се прочете и изучи отбелязания материал в „Изгревът”, том XV, стр. 878 ÷ 879 и 877 ÷ 878. И накрая - том XVI, стр. 788.

2. И накрая трябва да научат песента „Писмото”, да я изпеят, като предварително изучат защо е дадена тази песен. Виж „Изгревът”, том XIX, стр. 985.

3. И главният въпрос е признават ли Учителя Петър Дънов за Учител и ще изпълняват ли Неговата воля без никакво изключение.

4. Ще трябва да се определят. Ще изпълняват ли Неговата воля, която е Волята на живия Бог, или ще изпълняват своята си воля, която е деяние на предателите. Това е.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...