XV. Величка Няголова Примери из моя живот

[Dela]

XV.

Величка Няголова

Примери из моя живот

1.

Беше някъде към 1975 г. Отидохме с първия ми мъж на Мусала. Мисля, че беше януари месец. Зима беше на планината, но нямаше много сняг. Качихме се по въжето нагоре до върха. Седяхме малко горе. Времето беше ясно, слънчево и много студено. Стана време да слизаме. Отначало бе леко, но после оставихме въжето и се отбихме надясно, по летния път. Но сега имаше лед и сняг по него. Стигнахме до една малка скала и трябваше да скоча долу на пътеката. Много беше стръмно и плъзгаво. Опитах се - не можах. Страх ме беше, че ще се плъзна. А надолу е огромната пропаст чак до езерото “Окото”, И всичко е заледено.

Мъжът ми веднага скочи долу и започна да ми казва как да сляза, къде да стъпя. Но аз нямах доверие. Времето вървеше и скоро слънцето щеше да се скрие. Беше към 5 часа следобед. Събух обувките си - по чорапи. Но все не можех да се реша. Предпочитах да се плъзна по урвата, но не и да сляза. Това беше по-лесно за мене. Но долу бе сигурна смърт. Мъжът ми взе да ми крещи. Времето вървеше - вече повече от половин час седя на тази канара и не смея да скоча. И колкото повече седя, толкова повече се завърташе главата ми. Само с хеликоптер можеха да ме спасят. Но къде?

По въжето до нас прескочиха двама души - също като кози - (раз-прас) и профучаха. Не им се дори обадихме. Те бяха с хубави туристически обувки. И много леко слязоха надолу.

Аз бях цялата изтръпнала и се вцепенявах вече. Мъжът ми крещеше и ми протягаше ръка. Но аз не можех да се доверя на нищо. Все предпочитах да се плъзна по пропастта.

И тогава стана чудото. Когато човек се намира между живот и смърт, става ясновидец. И дойде до мене едно същество, много строго и категоричо. Така ми каза: „Ти ще стъпиш тук с десния си крак! И няма да паднеш - държа те!” И ми показа точно къде да поставя десния си крак. И беше толкова строго, че не можах нито да му противореча, нито да не му окажа доверие. Напротив - на Него имах пълно доверие! И искам, не искам - поставих десния си крак на показаното място. След това Съществото ми посочи вляво и каза: „Ето тук пък ще сложиш левия си крак! И няма да паднеш! Аз те държа!” И отново го послушах. То просто ми заповядваше с много авторитетен глас. И отново десния крак и накрая слязох от тази скала. Нощта вече падаше. Но надолу не ни беше така трудно.

И така, благодарение на тази невидима помощ, аз слязох благополучно и останах жива. Не видях добре дори образа на това Велико Същество, което беше оставило важната си работа и бе пратено да ми помогне и спаси. Да бъде благословено!

АМИН

2.

Бях студентка. До нашия двор на Изгрева далеко, започваше дворът на комшията ни Любо. Той не беше от Братството. Имаше куче - овчарска порода. И се държеше грубо и лошо с него и го възпитаваше. Кучето стана лошо и опасно. Но беше все вързано и в двора им.

Вървя по улицата ни „Латинка” и се връщам а къщи. Изведнъж, изневиделица, отляво, от двора на Любо, изскочи това куче. Мисля, че се казваше Видра. И веднага се хвърли на мене да ме разкъса. Насочи главата и зъбите си към дясното ми коляно.

Нямаше време за мислене. Само извиках: „Учителю!” И чудото стана. Парализираха се зъбите на кучето и макар че устата му беше вече на коляното ми, то не можа да ме докосне! И си тръгна.

Продължих пътя си до нас. Учителят ме спаси! На Запад има много деца, ухапани лошо от кучета, лекуват ги в болница. И невинаги оживяват.

Така аз видях силата на Бога, на Учителя. Само при едно повикване за помощ - Той веднага се отзовава и спасява дори и от смъртта.

Благодаря, Учителю!

3.

Колко пъти ми е помагал Учителят! При всяко затруднение Го позовавах и винаги ми е помагал.

Бях малка, в отделенията. Влезе лекарката и каза всички деца да приготвят ръката си, на която имат ваксинация против вариола. Изтръпнах от ужас. Аз нямам такава ваксинация! Учителят не е позволил да ме ваксинират. Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди!” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми!” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми.

А сега - аз седя с голям вътрешен страх и подготвих ръката си, и мълча. Но призовах силно Учителя да ми помогне. И стана чудо! Мина лекарката със сестрата, и не разбраха, че аз нямам тази първа ваксинация за вариола.

4.

Синът ми Благовест беше на 3 г. и се разболя много и повръщаше. И се обезводни организмът му. Искаха да го вземат в болница. Но аз не го дадох. И с клизма успяхме да спрем повръщането. Както и на всяка една минута разтвор със солена, после със сладка вода. И спря да повръща. Спаси се, но много трудно!

И на сутринта веднага идва у нас уплашена лекарката от поликлиниката, и ме накара да подпиша документ, че не желая да дам детето в болница, И отново му предписа лекарства и антибиотик. Насили ме да му дам, а аз не исках. Детето се беше оправило.

Но на сутринта - дадох му. А лекарката в уплахата си, не видяла, че това лекарство подсилва повръщането. И детето започна отново да повръща и този път нямаше спасение за него. При неговия отслабнал организъм, лекарството поднови повръщането и нямаше никакъв шанс да се спаси детето. Постепенно то си умираше - отиваше си.

Беше слънчев, пролетен ден! И майка ми дойде и казва: „Ще оздравее детето, чудо ще стане!” А тя имаше много силен, борчески дух. Но аз й отговорих: „Не, майко! Детето си отива!” И се обърнах с последна гореща молитва към Учителя. И казах така: „Вие можете, Учителю! Детето е все още живо. Вие можете да го спасите!” И Го помолих със силна вяра и голяма молба, защото не можех да понеса да си замине това малко дете.

И стана чудото. До половин час детето взе да се оправя, повръщането спря, и след 1 час детето яде малко. Та, спаси го Учителят! И от за Слава Божия! За да ви разкажа сега този случай.

Учителят всичко може! Бог всичко може! Любовта е над всичко в света. Дори и над смъртта!

5.

Дълги години нашето семейство дружахме с брат Петър Филипов. А брат ми Светозар живееше у него и му помагаше за всичко. Много хубаво работехме с този брат. От него аз се научих какво значи „Молитва”, и то дълги молитви и непрестанна връзка с Невидимия свят. Школата на този брат беше строга и безпощадна. „Посипете главите си с пепел!” - казваше често той. И ни съветваше да водим чист и свят живот.

Много пъти бяхме заедно на екскурзии на Витоша - през Бистрица, И цял ден изкарвахме в рая! Само в работа, песни, молитви и чудни разговори за Невидимия свят. Четяхме и 1 беседа от Учителя. Изкачвахме се чак до този чуден и необитаем връх „Купена”.

Та, брат Петър имаше роден брат - Илийчо. Той беше певец - тенор. Пееше много хубаво. Имаше нещастен брак, беше се развел, а все обичаше жена си. Тя беше пианистка. Той по-рядко идваше при нас на срещите ни. Имаше много добро сърце и ние всички много го обичахме. И от мъка той се разболя. И брат Петър ни каза, че има рак и е осъден да си замине. Но той ни каза още: „Ние можем да направим чудо и да го спасим. Трябва да имаме силна вяра и в непрестанна молитва - и ще стане чудо. И Илийчо ще оздравее и няма да си замине.”

Аз взех присърце всичко. И започнах да се моля с гореща молитва и много силна вяра. Просто бях убедена, че Илийчо ще оздравее.

Бях студентка. На сутринта отивам за университета си в София, Вървя по улица „Патриарх Евтимий”. И все се моля за Илийчо. И изведнъж пред вратата на един магазин припаднах в несвяст. Веднага ме вкараха вътре, седнах на стол и една клиентка - лекарка се занима с мене. Мина ми.

И после разбрах закона. Когато съдбата е определила някой да си замине и ние много силно настояваме пред Бога да остане, възможно е. Но ще трябва ние да си заминем на негово място. Понеже молитвата ми беше силна и много чиста, отговори ми се. Но така, че разбрах закона. Значи никога и за нищо да не настояваме да бъде нашата воля, дори и в молитва. Винаги трябва да приемаме волята Божия и като се молим, да казваме така: „Моля Те, Господи, помогни да оживее и оздравее Илийчо, но ако е такава Волята Ти. Да бъде Твоята Воля!”

Така научих този закон за болестите, за заминаването и за решението на Съдбата. Беше към 27 януари, когато Илийчо си замина от този свят. Коя година? Или 1960 г., или 1961 г. - не помня. Изпратихме го с дълбока скръб. Но такава беше Волята Божия! Амин.

6.

Имах приятелка Пенка. Тя ми беше колежка в Университета. Заедно завършихме. Имахме и трета приятелка - Мария. И трите бяхме неразделни и се дипломирахме и трите като електроинженери.

Пенка не вярваше в Бога. Аз никога не открих идеите си на моите колежки. Те знаеха, че съм вегетарианка, и вероятно се досещаха. Но никога не говорехме по тези въпроси. Те и досега са ми приятелки - толкова години! Но сега им говоря и книги им давам да четат от Словото на Учителя. Но тогава бяха комунистически времена и за вяра в Бога не можеше и да се спомене. А сега и двете се интересуват и четат.

Пенка беше сама в семейството си. Майка й беше германка, а баща й българин, архитект и комунист. Много беше добър човек и много обичаше осиновената им дъщеря Пенка. Наричаше я Калинка. Като отивах у тях, много ми се радваха. Особено бащата.

И ето - той се помина. А беше атеист. И в семейството му, жена му и дъщеря му Пенка нищо не разбират - нито се молят, нито се интересуват от „невидим свят”.

И ето, че аз сънувах сън - видение.

Чукам на вратата у Пенка. Отваря ми баща й. И както винаги, много любезен: „Здравей, Величке! Как си?” И т. н. И аз му отговарям. И изведнъж той ми каза: „Добре, че дойде! Защото само ти можеш да говориш с мене. Не зная какво стана - но вече не ми обръщат никакво внимание и жена ми, и дъщеря ми - не ми говорят, не ме чуват, не ми слагат да се храня, не ми дават храна. Нищо не разбирам. Добре, че дойде ти, защото с теб мога да се разговарям.”

А аз му казах: „Вие не знаете ли, че с Вас стана една промяна!” – „Не - отговори ми той, - не зная.” А аз продължих: „Вие си заминахте и сега сте в Невидимия свят, като душа, и затова жена Ви и дъщеря Ви нито Ви виждат, нито Ви чуват, нито разбират. Вие сте невидим за тях!” А той ми казва: „А ти Величке, как ме виждаш и можеш да говориш с мен? Много съм ти благодарен.” А аз му отговорих: „Аз нямам проблем да виждам душите в Невидимия свят и да се разговарям с тях!” Толкова много се зарадва този човек, че му отворих очите, че разбра. И се успокои. И повече не го сънувах. Помогнах на душата му да се ориентира горе, в другия свят.

А на Пенка казах, че до 40 дни трябва да му оставят храна на масата. Но дали тя изпълни това - не зная.

Така помогнах на този човек, който ме беше обичал и уважавал, да се ориентира в новата обстановка, в която трябваше да продължи да живее, но вече като душа. И защо намери мене? Душите в страдание търсят най-малката светлинка, за да им се помогне. Той ме познаваше и мене намери. Всъщност аз сама отидох у тях и така се срещнахме с него и му помогнах много. Слава на Бога!

И така, бяхме три приятелки - колежки в университета - Пенка, Мария и аз. С Пенка бяхме родени в една година, а Мария беше 7 ÷ 8 години по-възрасна от нас и имаше дъщеря на 15 ÷ 16 години.

И така стана като чудо в природата, че и трите забременяхме по едно и също време. С Пенка родихме синовете си в един и същи ден - 1 август 1970 г., но в различни родилни домове. А с Мария бяхме в един и същи родилен дом. И тя беше с миома и чакаше трудно раждане. Но не се отказа от второто си дете, нито заради тази миома, нито заради голямата си вече дъщеря, която се срамуваше от майка си. Аз родих сина ми на 1 август 1970 г., а Мария - 1 седмица след мене. И идваше да ме види и решеше косите ми, които бяха станали на топка. Помагаше ми. И какво стана! Роди дъщеря, и помен не остана от миомата й. Толкова човечна и добра, с големия си корем идваше всеки ден да ме види, докато излязох от родилния дом. И Бог й помогна. А сега и двете четат окултна литература, която им подарявам.

7.

Отидохме с мъжа ми в Алпите. Наши приятели устройваха стаж по Паневритмия. Всеки ден се качвахме на една полянка и играехме, било с магнетофон, било с цигулка и китара. Млада двойка свиреха.

Височината бе над 1000 м. Един ден решихме с мъжа ми сами да отидем на екскурзия нагоре. Някъде към 2500 м имало голямо и красиво езеро. И пътят бил лек до там. А нагоре се издигаха високи върхове, много красиви и над 3000 м височина.

Приготвихме малки ранички и термос с гореща вода. Беше идеален, слънчев и горещ ден. А това е рядко за тук. Обикновено всяка вечер има буря и пороен дъжд, а сутрин небето е ясно, времето хубаво. И така играехме всеки ден Паневритмия.

Тръгнахме сами с колата. По шосето стигнахме до един малък заслон. Оставихме колата. Казаха ни, че нагоре, по виеща се „козя” пътечка, директно се изкачва до това голямо езеро на 2500 м. Вие качвали ли сте се по права линия от 1000 до 2500 м.? То беше един огромен баир и пътечката се въртеше наляво, надясно и беше отвесно - почти 80 ÷ 85°. Само на някои места се образуваше нещо като „легла” - хоризонтални, и човек можеше да си почине.

Заизкачвахме се весело нагоре по стръмния баир. Мъжът ми взе малка раничка с термоса, а аз - още по-малка и без термос. Вървяхме смело нагоре. Слънцето печеше безмилостно. Страшна горещина. И по този отвесен баир лъчите падаха почти перпендикулярно. И беше доста трудно. То имало и друг, обиколен път, но ние не знаехме.

Мъжът ми отиде напред, нагоре, а аз останах по-назад, по-бавно се движех. То няма място и къде да се спреш. Сърцето се задъхваше.

След мене се качваха и други хора, че и цели групи от туристи.

Както вървях, Слънцето ме напече силно, и почувствувах, че губя съзнание. А това го правя много лесно. Още от малка, и особено като ми биеха инжекции в училище. И все по-трудно и по- трудно ми беше да вляза обратно в тялото си. Лесно излизах, но трудно се връщах, чак с конвулсии понякога.

И сега, като видях, че излизам от тялото си, спрях се и не мърдам. Всяко мърдане е опасно. Малко по-нагоре, намерих една равна тераска и легнах в нея, и не мърдам! Двойникът ми е излязъл вече наполовина. И, ако припадна тук, кой ще ме спаси? Дори и с хеликоптер ще е много трудно. Лежа, мълча и виждам, че само „гореща вода” би ме спасила. И ето, минава покрай мене една дълга група - защото се върви само по един, толкова е тясна козята пътечка. Веднага ги попитах - имат ли термос с гореща вода. Отговориха ми: „Не, имаме само вино.” Отказах им.

Казах им нагоре да кажат на мъжа ми в какво положение се намирам. Но те не разбраха, че бях между живот и смърт. Организмът ми бе обезводнен и силно загрят от палещото слънце, което гореше безмилостно. Групата се изниза нагоре. После разбрах, че намерили мъжа ми, казали му, но той колко е разбрал! А и невъзможно му беше да слезе по тази пропаст.

Аз лежах и се борех да не изгубя съзнание. Молех се, но се обезсърчих и си казах така: „Сега, Господи, и да искаш да ме спасиш - не можеш! Невъзможно е!”

Нямаше вече хора, които да се изкачват нагоре. Лежах, не мърдах, не смеех дори да дишам. Двойникът ми - почти изскочил от мене. И в това мое отчаяние, изведнъж по пътеката нагоре се заизкачва една жена, сама, на известна възраст. Добра туристка - с екип и с хубави туристически обувки. Наближи ме - аз лежа в дупката. Като стигна до мене, и нея попитах много внимателно за гореща вода, без да мръдна. Само устните си движех. И тя не разбра положението ми. Но ми каза така: „Нямам гореща вода, но имам ябълка!” И бръкна в раничката си и ми подаде една ябълка. Казах й да си отреже половината за нея, но тя ми отговори, че имала и други ябълки. И си продължи пътя нагоре по стръмния баир, без да се тревожи за мене.

Взех ябълката, и много не вярвах, че тя ще ми помогне. Полека-лека я изядох, като все лежа и не мърдам. И с всяка хапка - животът се вливаше в мене. Изядох я. Надигнах се и полека-лека продължих изкачването си. А то трая 1 или 2 часа. Пооправих се, намести се двойникът ми. По- нагоре мъжът ми, предупреден от туристите, ме чакаше. Невъзможно му беше да слезе по пропастта. Разказах му за преживяното от мене състояние. Пих гореща вода от термоса.

И така, когато в крайния и критичен момент аз казах: „Господи, сега, и да искаш, не можеш да ме спасиш!”, Той пак ме спаси, чрез тази самотна туристка, която Той изпрати и тя ми даде ябълка. Така оживях. Да бъде благословена!

Качихме се най-после на това толкова красиво езеро на 2500 м. А нагоре от него - огромни, високи и красиви върхове! Не се качихме по-нагоре. Обиколихме езерото, ядохме и по дългия и лек, обиколен път си слязохме. Пътят се виеше всред красиви поляни, отрупани с чудни, нежни цветя. Беше като в рая! Не видяхме никакво затруднение при слизането ни. Радвахме се на тези девствени, райски градини.

Закон е: Не оставай сам в планината! Носи си винаги термос с гореща вода! Не губи вярата си в Бога! Той работи в невъзможното!

Да, физически беше невъзможно да се спася. Дори и духовно беше непостижимо. Реално погледнато, никой не разбра състоянието ми и никой не можеше да ми помогне! Но Бог пак успя да се изяви - и то чрез тази самотна туристка и ябълката, която ми даде.

Прочетох написаното на съпруга ми. Той ми каза, че тази група туристи не са го намерили и нищо не му е казано. Той седял и все ме чакал. Ако е знаел положението ми, щял да слезе при мене, колкото и трудно да беше. Учителят написа писмо и по него аз създадох чудна песен. Ето и част от него.

„Вярвай в невъзможното.

Вярвай в непостижимото,

за да видиш тяхната реалност

и постижимост!

Бог е Бог на непостижимото,

на невъзможното!

Ако търсиш възможното,

търсиш света.

Ако търсиш невъзможното,

търсиш Бога!

Там е смисълът на Живота!

Любовта е Любов

за Непостижимия живот,

Мъдростта е Мъдрост

за Непостижимата виделина,

а Истината - за Необятната свобода!

Това е Идеалът на Великите души,

Великите души,

които служат на Бога с пълнота

и търсят Невъзможното,

но Постижимото.” И т. н.

Значи, че Небето разполага с методи да ни помогне, в каквато и беда да попаднем! Трябва да имаме силна вяра в това! Те правят и чудеса и са способни да ни спасят и от смъртта! Амин!

8.

Отидохме с мъжа ми да видим една приятелка в Париж и вечерта останахме да спим у нея. Мъжът й беше заминал със синът им. Християн спа на леглото на детето, а аз - на походно легло в коридора. Зад мене беше входната врата.

Заспах. Събуждам се от силно притискане върху мене. Бях обърната наляво. И отгоре, върху тялото ми, ме натискаха с огромна сила две яки ръце. И все по-силно и по-силно, задушавах се вече. И това ме събуди. Защото спях дълбоко. И от силното притискане, да ме смачка съществото над мене вършеше работата си, и аз за съжаление не можех да мръдна. Бях хваната като в клещи. И не беше нито видение, нито сън - защото се събудих и продължавах да бъда все по-смачкана и по-смачкана. Не можех нито да се обърна, нито да помръдна. Ужасно тежко изпитание! И целта беше да ме смачка, да си замина. Аз мислех, че е физически човек, нали вратата беше зад главата ми?

И тогава, без да се мръдна, и без да мога и да дишам повече, вземах да изговарям формулата: „Бог е Любов!” И то така бавно, защото не можех да произнеса добре думите, от силното притискане: „Бо-о-о-г... е... Любов!”

Докато стигна до „Любов”, и само успяла да кажа „Бог”, и то с голямо усилие, махнаха се тези ръце над мене, просто изчезнаха. Веднага се обърнах надясно и гледах да видя някой, очаквах, че е човек. Но нямаше никой в коридора. Гледах наляво, надясно, напред, назад - няма! И не можех да повярвам, защото стискането беше напълно физическо. И тогава разбрах, че е било астрално същество, нещо като „фантом” (между физическо и астрално), и че то ме е натиснало, за да ме унищожи и да си замина. Лекарят би констатирал „сърдечен удар”. И толкова!

Но в моето будно съзнание, се яви формулата: „Бог е Любов”, а тя е велика формула и е равна на пистолет във физическия свят. Такава сила има тя! И то не успях да я изговоря до края, и съществото изчезна. И помен не остана от него!

Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си. И без нея и магическата й мощ, никой не можеше да ме спаси. Та, да знаете, и да я употребявате в случай на нужда.

Сутринта разказах преживяното на приятелката ми. Тя ми каза, че това същество е търсило нея, а е намерило мене. А брат ми Светозар ми обясни, че в къщата е имало магия, която с тази велика формула - аз развалих! Амин!

9.

Не помня коя година беше. Майка ми беше жива и много болна тази нощ. Сънувах Учителя. „Срещам Го някъде и Той каза: „Които не изпълнят Волята Божия - ги чака смърт!” Аз се стреснах. Учителят беше строг! Но изведнъж лъчезарна усмивка заля лицето Му. И Той бръкна с дясната Си ръка вляво, във вътрешното Си джобче, и извади едно малко тефтерче. Отвори и прочете с усмивка: „А които изпълнят Волята Божия, ги чака Живот и Възкресение.” Успокоих се и се зарадвах. Събудих се сутринта и майка ми беше по-добре. Кризата беше минала. Учителят я спаси. Благодаря!

10.

Още много малка имах едно „хоби” - страхувах се много от разгарящи се нагоре пламъци на огън. Имахме вкъщи един примус, не помня с какво работеше, но като го манипулираха баща ми и Светозар, се вдигаха нагоре високи пламъци, чак до покрива на бараката ни. Като видех това, отварях вратата и беж да ме няма. Тичах чак горе, до Симеонов, недалеко от салона, и нямаше сила, способна да ме върне вкъщи. Имах панически страх. И моят баща се принуди и махнаха този примус.

Минаха много години. И веднъж сънувах как горях на огромен огън - клада, висока. И моята душа отстрани наблюдаваше горенето на физическото ми тяло. И тогава разбрах откъде идваше този страх от пламъците на огъня. Бях изгаряна на клада като християнка или богомилка. Вече преодолях този си страх, останал в моето подсъзнание. Така че - всичко остава складирано - и хубавото, и лошото. И един ден излиза.

11. Смаляване и уголемяване

Днес ще ви опиша едно мое преживяване. Моят Асцендент е Риби (аз съм Рак) и Управителят Нептун е в Дева. Това ми дава да се виждам малка, да се смалявам, по-малкат отколкото съм. И така цял живот. Бях много срамежлива, чак до комплекс. Девата вижда нещата малки и дава скромност.

Вторият господар на хороскопа ми е Юпитер. Той пък вижда отвисоко! Неговият цикъл е 12 години, И така, при едно от неговите преминавания през моя Асцендент, и в опозиция на Нептун, някъде към 1978 г, ми даде следното преживяване (те никога не се повтарят и не са еднакви): Изведнъж се почувствувах голяма, голяма (това беше психическо изживяване) - 10-на метра и повече, като големите апартаменти. И тръгнах навсякъде, вървя и все съм голяма. Гледам от много високо долу хората вървят, колите се движат, и аз се страхувах да не ги смачкам. Тръгна за метрото в Париж, и все така голяма вървя. Чудех се как ще вляза в това метро, как ще изляза и т. н. Качвам се по стълбите за апартамента ни, където живеех, и все тези затруднения с ръста - огромен и как ще мине. А минаваше, и то много леко. Изведнъж - гледам едно красиво, фино същество в небето, насреща от прозореца ни. Толкова хубаво, лети, лети и седи насреща ми. Чувствувам, че това съм аз, т. е. - моят етерен двойник. Защото те са много красиви! Всички хора имат извънредно красиви двойници! И аз виждам този двойник толкова изящен и с неземна красота и зная, че това съм аз. Това ми е ясно в главата. И лети с различна скорост, и много й е леко да лети, а аз я следях.

И знаех с абсолютна сигурност, че това същество съм аз! И бях в необикновено преживяване! Не мислете, че беше сън. Това състояние продължи няколко дни - 1 седмица. И присъствието на това ефирно същество във въздуха беше голямо благословение както за мене, така и за Париж! Гледах и се чудех. И това същество влизаше в мене и тогава аз пак се чувствувах голяма, висока - като гигант! И вървях по улиците, метрото, отивах на работа - и бях сериозна и задълбочена. С мене беше все това велико съществои аз се чувствувах все така огромна.

Зная, че бях много учудена и писах на майка ми затова мое преживяване. Тя беше жива. Замина си в 1995 г. Тя ми отговори и писа, че това състояние ще продължи няколко дни, 1 седмица, и постепенно ще изчезне. И така стана. До 1 седмица - изчезна това мое видение, а и физическо и психическо преживяване. Много разсъждавах по това събитие в моя живот. Никога досега Юпитер не ми беше давал такова нещо! Много пъти е минавал през моя Асцендент, т. е. на всеки 12 години. И сега ми даде това силно изживяване, което, беше психическо, но и физическо. Защото е много трудно изведнъж да се почувствува човек толкова огромен по ръст. Казах си, нали се чувствувам все малка, и сама се намалявам, сега Юпитер искаше да ме прекара и през тази опитност - какво е човек да бъде огромен! Това беше някъде към пролетта и при точното минаване на Юпитер през моя Асцендент.

След 12 години пак очаквах какво ли ще ми даде Юпитер, с новото си минаване през Асцендента ми. Даде ми всичко друго, но не и същото психично преживяване. А то беше такава красота и великолепие, сила и мощ! И това само Юпитер може да даде! Той е Големият благодетел! Той е и Великото Всемирно Братство! Той е и вождът, ръководителят, Учителят!

Та така имах това изживяване, та реално почувствувах какво значи транзит на Юпитер (и мой господар), и то върху моя Асцендент.

17.03.2003 г. Франция

12. Защо Горбачов бе определен за ръководител на СССР

Някъде към 1983 ÷ 84 г. (не помня точно), дойде в Париж Горбачов (ръководителят на Съветския съюз), заедно с жена си - Лариса, мисля, че се казваше. И Горбачов с белега на главата си - значи белязан от Небето! А жена му - фина, модерна! Влюбиха се французите в тази двойка. И изведнъж жена му казва, че иска да види френския филм „3-ма мъже над люлката”, филмът беше излязъл наскоро и аз не бях го гледала. Разправя се за 3-ма мъже - приятели, които отглеждат и се грижат за бебето на общата им приятелка. С тънък хумор, какъвто само французите могат да направят! И жената на Горбачов пожелава да види тоя филм. Правителството се намира в чудо. Казват й, че не могат да й осигурят „охрана” в никое кино, но тя настоява, иска да види непременно този филм. И накрая взимат една бобина с филма и й го прожектират в Руското посолство в Париж. Като прочетох всичко това, взех, че отидох и гледах филма. Защо толкова много настояваше тази жена да го види! И наистина - много ми хареса! Хумор, смях и как чудесно се грижеха тези трима мъже за това бебе! Имала е право Лариса, и в комунистическия Съветски съюз, тя не може дори да помисли за подобен филм! А тя - една елегантна, хубава! Падна им шапката на французите по нея.

И Горбачов даде интервю по телевизията. Въпросите ги поставяше един от най-известните френски журналисти - Мурузи. И аз слушах въпросите и отговорите на Горбачов, и се много ядосвах. Питаха го за политическите затворници, за живота на руския народ, за диктатурата и др. И Горбачов отговаряше. А аз с яд все казвах: „Лъжец! Как лавира! Това не е вярно!” и др. подобни. Изобщо бях силно настроена против него и комунистическия режим.

Мина време. Изведнъж, съвсем ясно Небето ме предупреждава: „Започни да работиш над Горбачов! Той има да свърши една много важна работа!” Щом ми дадоха тази задача - аз веднага започнах, и то с пълното съзнание, че ще трябва да помогна в някаква много важна работа на Небето.

И на другия ден, в работата ми, чувам радиото да съобщава: „Вчера беше рожденият ден на Горбачов.” Беше някъде 3 ÷ 4 март, мисля. Годината не помня. Казах вече 1983÷ 84 г., може би. И разбрах, че точно на Рождения ден на Горбачов Небето ми постави тази задача за работа над него. Това беше голямо потвърждение, че посланието е от Небето, защото как пък точно на Рождения му ден!

И оттогава, всеки ден, с години, аз работех над Горбачов. И му бях станала толкова близка, че го чувствувах вече като мой роден брат. И все си мислех, че той има една много близка душа в Париж, и не знае това. А в началото, много ме беше яд на него, като представител на комунизма и на Съветския съюз.

И така - работих с години. И чудото стана! В 1989 г. падна Берлинската стена без война, без жертви - в мир и разбирателство. Тази стена на позора, която разделяше Берлин на 2 зони - комунистическа и капиталистическа. И колко млади хора бяха загинали да се опитват да я преминат.

Това е! Послушах повика на Небето, веднага отговорих и може би и аз имам малък принос за ролята на Горбачов в тези важни исторически събития! Важно е будността на съзнанието.

И така Горбачов изпълни с чест мисията си, като представител на Великото Всемирно Братство и Учителя, Който отговаря за нашата земя.

17.03.2003 г. Франция