Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_02_26 Човешкото лице

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 00:41

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Човешкото лице



Т.м.

Изпейте песните "Сила, живот и здраве" и "Аин фаси".

Упражнение за дишане: шест вдишвания, три задържания и шест издишвания. При вдишване и задържане на въздуха ръцете горе; при издишване ръцете се свалят долу.


Представете си, че в крака ви влезе един трън. Какво правите? Цяла нощ пъшкате, обръщате се на една, на друга страна, не можете да спите. Болката ви е толкова голяма, че ви кара да плачете. Най-после дойде някой ваш приятел, вземе игла и внимателно извади тръна. След това намаже мястото с дървено масло и го превърже. Веднага болката утихва и вие изпитвате радост, че се освободихте от тръна. Той отива на друга служба. Това е алегория, която може да се пренесе в психическия живот на човека. – Докога страда човек? – Докато е в училището и се учи. Щом свърши училището, страданията изчезват. Отношенията на учителите към ученика се изменят, стават приятелски. – Ангелът страда ли като човека? – Не страда. – Защо? – Защото е завършил своето развитие. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че много работи не разбираш и много има да учиш. Страданието е строгото лице на учителя, който пита ученика: Защо не знаеш? Защо не можеш? Защо си болен и беден? Бедността е неразрешена задача. Не питай защо страдаш, но учи се да не страдаш. Не питай защо грешиш, но учи се да не грешиш. Не питай защо не пееш вярно, но учи се да пееш вярно. Първо човек трябва да пее за себе си, после за другите. Най-добрата публика е самият той. Хората са като децата. Каквото правят, те имат предвид външния свят, поради което изпадат в противоречия и стълкновения.

Колкото и да се говори за страданията, колкото и да се изнася добрата страна на страданията, хората пак не искат да страдат. Много просто – стани камък. Щом си човек, ще страдаш. – Не искам да стана камък. – Тогава ще страдаш. Който иска да придобие знания, непременно ще страда. Камъкът не страда, но и знание няма. Човек страда и придобива знания. Кое е по-хубаво: да имаш страдание и знание или да нямаш страдание, но да нямаш и знание. Вие не се убедени още в тази истина. Има нещо неприятно в страданието, както и в работата, и в яденето. Неприятно е да работиш и да не оценят работата ти; неприятно е да ядеш и да не се наядеш; неприятно е да пиеш, без да задоволиш жаждата си; неприятно е да мислиш, без да разрешиш задачата си.

Сега, като изучавате човешкото лице, обръщайте внимание на очите и на разстоянието им едно от друго, както и на разстоянието им до устата. Колкото по-голямо е разстоянието от едното око до другото, толкова човек е по-голям консерватор, а организмът му по-издържлив. Ако разстоянието е по-малко, организмът е по-слаб. Колкото по-голямо е разстоянието от очите до устата, толкова по-активен е човек. Значи тази линия има отношение към волята. Чувствата скъсяват линиите, а мисълта ги удължава. Кръглите лица показват, че чувствата имат преобладаващо влияние над мисълта. В продълговатите лица преобладава мисълта.

Публикувано изображение

Триъгълникът ABC (фиг. 1) представя носа, а външният – устата. Аз го наричам триъгълник на живота. Освен носа голямо значение за живота има и устата. Тя разрешава много въпроси. Като яде, като говори, човек разрешава важни въпроси. Достатъчно е да ядеш правилно и да говориш разумно, за да се справиш с много мъчнотии. Ако не ядеш както трябва и не говориш разумно, непременно ще страдаш. Природата е начертала на човешкото лице два триъгълника: DFE с върха надолу – устата, и ABC с върха нагоре – носа. Соломон мислил дълго време върху тия триъгълници, докато ги е преплел в особен знак, наречен Соломонов (фиг. 2).

Публикувано изображение

Чрез тези триъгълници Природата казва на човека: Ще ядеш правилно, ще мислиш право и ще говориш разумно. Соломон е поставил същата мисъл в отрицателна форма: Ако не ядеш правилно, не мислиш право и не говориш разумно, ще страдаш. Соломон е преплел триъгълниците, за да покаже, че въпросите могат да се решават и чрез противоречия. Ако страната ДЕ в големия триъгълник се увеличава, а страната АС в малкия триъгълник се намалява, явява се дисхармония в живота. Правилно е, ако ДЕ се увеличава, и АС да се увеличава; ако ДЕ се намалява, и АС да се намалява. С други думи казано, ако носът се стеснява и очите ви се отдалечават, ще се създаде известна дисхармония. Ако очите са отдалечени от устата, човек вижда нещата по-добре; зрението му се разширява и той вижда повече предмети. Образите на тези предмети се отпечатват върху мозъка, поради което той изразходва повече енергия, отколкото придобива. Следователно, ако носът ви става по-малък, ще изразходвате много енергия, а ще придобивате малко. Колкото по-широк става носът, т.е. отвърствието на дихателните дупки по-обемисто, това показва, че развитието на човека е нормално. Ако ноздрите не стават по-големи, а носът надебелява, това показва натрупване на мазнини върху него. Колко хора могат да подобрят състоянието на организма си? В повечето случаи децата се раждат с добре устроено тяло, което впоследствие се руши и изопачава. Къщата ви постепенно отслабва, мазилката й се руши, краските избеляват, вентилацията се поврежда, светлината й намалява. Вие изучавате човешкия организъм, но като не знаете законите, които управляват различните органи и системи, оставате чужди за вашия собствен организъм. Какво се ползвате от храната, която приемате? Цял ден дъвчете като преживно животно, без да се ползвате от тази храна. – Защо? – Не знаете как да дъвчете. Работите с Питагоровата теорема, решавате задачи върху нея, а забравяте, че храненето е подобна задача. Какво гласи Питагоровата теорема? – Че сборът от квадратите, построени на двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Какво означава тази теорема?

Какво се иска от вас? – Да се учите да усилвате вярата си. – Какво представлява вярата? – Тя е завършен процес, резултат на дейността на разумни същества, които са живели някога на Земята и доброволно са я напуснали. Те са оставили вярата – своята работа, като наследство на човечеството. Като знаете това, не питайте защо трябва да вярвате и какво нещо е вярата. В закона на вярата всичко е точно определено, всичко е предвидено. Можеш да разсъждаваш върху вярата само когато я приложиш. – Не може ли без вяра? – Не може. На физическия свят вярата е основа, върху която се гради. Без вяра не може да градиш, не може да мислиш, не може да забогатееш, не може да работиш. Вярата е стимул в живота. Какво бихте направили без вяра? Има положителна и отрицателна вяра. Следователно не казвам да вярвате в това, което не съществува. Вярвайте в това, което съществува.

Ще ви дам следните прости действия:

  2 + 2 = 4    2 х 2 = 4

  2 - 2 = 0 2 : 2 = 1

Като съберете числата, получени като резултат на действията, получавате числото 9. Цялото число е 4041. Това число е щастливо. В него има две четворки. Четворката носи щастие за онзи, който я разбира. За онзи, който не я разбира, това число носи противоречие. Единицата е проблематично число. Девятката е щастливо число за онзи, който може да смята добре. Когато искаш да си създадеш приятели, ще прилагаш действието събиране. Ако искаш да подобриш условията, ще работиш с изваждането. Когато искаш да нагостиш приятелите си, ще приложиш умножението. Ако искаш да бъдеш справедлив, ще приложиш делението, ще дадеш на всеки, каквото му се пада. Значи справедливостта е в делението, радостта – в умножението, добрите условия в изваждането, приятелството – в събирането.

Казвате: Човек трябва да има воля, гръбнак, да издържа. – Трябва да знаеш как да употребиш този гръбнак. Знаеш ли колко прешлена има гръбнакът? Знаеш ли колко дупки, т.е. каналчета, има всеки прешлен? Знаеш ли кога трябва да употребяваш аритметичните действия в живота си? Кога ще изваждаш? – Когато имаш едно отрицателно чувство в сърцето си. Отрицателното чувство не излиза с любов. Ще го хванеш с щипки и ще го извадиш. Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Ако нахраниш вълка, той става по-лош. Ако нахраниш змията, и тя става по-лоша. Следователно, дойдеш ли до злото, не му давай условия да се развива, не го подхранвай. Ако подхранваш злото и му даваш условия да се развива, то ще погълне доброто и неговата сила. Тогава, ако искаш да проявиш доброто в себе си, ще видиш, че то няма сила да се прояви, неговите сокове са изчерпани.

И така, работете върху лицето си, докато сами се харесате. Оглеждайте се всяка сутрин, да видите какво ви липсва. Ще кажете, че лицето ви е много слабо. Лицето може да е пълничко, кръгло, и пак да не ви харесва. Очите ви може да са светли, ясни, и пак да не ви се харесват. Какво ви липсва? Има една подвижност на линиите, която прави лицето красиво. Ако тази подвижност липсва, лицето губи своята красота. Има една линия на лицето, която му придава красота. Тя мъчно се хваща. Даже най-добрият художник или фотограф не е в състояние да я схване. Щом видиш тази линия, ти се зарадваш; ако я изгубиш, наскърбяваш се. Тя е неуловима и неограничена. Тя е линията на реалността, линията на красотата.

Що е реалността? – Онова, което нито се ограничава, нито може да се улови. Реалността радва човека, дава му разположение и живот. Някога линията на красотата се явява в очите, някога в устата, някога на лицето и го прави особено подвижно и изразително. Понякога тя придава на лицето особена сериозност, като че очакваш онзи момент, когато в Природата се извършва важен процес, който си очаквал с години. Ти седиш напрегнат, в очакване да видиш онова, от което зависи твоето бъдеще. Схванеш ли тоя момент, лицето ти се озарява с нова светлина. Това е първият лъч, който прониква в съзнанието ти и разсейва мрака, в който си живял. Ти виждаш вече света в нова светлина, каквато никога не си могъл да си представиш.

Страшен е мракът и слепотата в човешкия живот! – Кога настава тоя мрак? Когато допуснеш греха в себе си. Тогава иде неразбирането, тогава иде и нещастието. Казваш: Животът няма смисъл. – Къде е светлината в живота ми? – В твоя мозък. В мозъка ти има толкова енергия, че ако я превърнеш на светлина, хиляди години ще си служиш с нея. Един човешки мозък може да храни света хиляди години наред. Ти забравяш това богатство и се чудиш какво да правиш.

Сега, като се оглеждаш всяка сутрин, поглеждай носа си и кажи: Хубав е моят нос, не е пораснал колкото трябва, още има да расте. Помилвай леко носа си и кажи: Бъди умен, добре мисли! Носът е свързан с разумни същества, които работят за развитието му. Този процес не е завършен още, затова и вие трябва да вземате участие в него. Не пипайте грубо носа си, не го теглете. Всяка сутрин го милвайте нежно, леко, защото от него зависи вашето щастие и благо. Той прави лицето красиво. Мисълта ти зависи от твоя нос. Колкото и да се пъчиш, ако нямаш нос, нищо не струваш. Който разбира значението на носа, радва се и го благославя. Погали носа си и кажи: Колко си хубав! Колко те обичам! Търсиш някакво богатство отвън, а забравяш, че всичкото ти богатство е в твоя нос. Няма по-добър приятел в света от човешкия нос. Той решава всички трудни въпроси. Помилвай го и му благодари. Той е станция на човешкия ум, а умът е министър на просветата. Ще дръннеш звънеца, т.е. ще погалиш носа си и ще го попиташ: Моля, мога ли да се срещна с господин министра? – Можеш. Ще влезеш вътре и ще се поклониш учтиво.

Като ученици от вас се иска добра обхода с носа. Щом станеш от сън, ще погалиш нежно носа си и ще му благодариш за работата, която върши. Ще гледаш никой да не те вижда какво правиш, защото няма да те разберат. Ако се секнеш, ще помислиш малко и ще кажеш на носа си: Мога ли да ти направя една услуга? След това ще вземеш кърпата и ще се осекнеш. Като правите така, ще видите какъв резултат ще имате. Станеш сутрин от сън мрачен, неразположен, като че светът се обърнал наопаки. Не се сърди, но погали леко носа си и кажи: Тежко ми е нещо, помогни ми. Няма да мине много време и неразположението ти ще изчезне. За колко дни искате да направите упражнението с носа, да го гладите нежно? Хайде за една седмица. Ще милвате леко носа си всяка сутрин и ще му благодарите. След свършване на упражнението милвайте носа си, когато сте неразположени, недоволни или когато някой урок не ви върви. Учите, но забравяте, разсейвате се. Хванете леко носа си и поискайте от него помощ, той веднага ще ви помогне.

Казвам: Радвайте се на благото, което Бог ви е дал – вашето лице. Отдавайте му нужната почит и уважение. Душата, умът, сърцето се изявяват чрез лицето. Вътрешният живот на човека се изразява чрез лицето. Като благодариш за лицето, благодари специално и за носа – главния съветник на човека. Каквото ти каже носът, слушай го.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.

20. Лекция от Учителя, държана на 26-ти февруари 1932 г., в София – Изгрев.

Прикачени файлове


Този пост е редактиран от Ани: 04 януари 2017 - 19:55


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 07 ноември 2011 - 15:24

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Човешкото лице



11 година
20 лекция на 1 мл.ок.клас
26.II.1932 година, петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.

Добрата молитва.

Изпейте „Сила, живот и здраве“. „Аин фаси“. Направихме дихателни упражнения с движение ръцете нагоре и надолу, вдишване ръцете нагоре. Задържане, ръцете горе. Издишване – ръцете долу.


Представете си, че влиза един голям трън в крака ви, цяла нощ седите, неспокоен сте. Болките ви са толкоз големи, че даже плачете. Дойде някой и ви извади тръна, после намаже мястото с масло и ви е приятно. Щом се извади трънът, изпитвате малка радост. Радвате се, че трънът е излязъл и са го назначили на друга служба. Разбира се това са алегории. Ако бяхте един ангел, завършил своята еволюция, и дойде страданието при вас, какво разбиране щяхте да имате? – Когато сте в училището, когато учителят ви учи, щом влезете в училището, всички сте сериозни, но когато свършите гимназия, учителят има друго отношение към вас. Следователно, ако страдате, знайте, че много работи не знаете. Затова страданието постоянно ви гълчи. Страданието е сериозно. Страданието е сериозното лице на учителя, който ви пита как да не знаете. Как да не можете, как да сте болен, как да сте сиромах. Сиромашията е неразрешена задача. Или явяването на една погрешка, не трябва да се спираме да казваме: Защо страдам, но да се научим да не страдаме. Защо трябва да се правят погрешки? – Научете се да не правите погрешки. Защо някой не може да пее верно? – Защото не се е учил. Защо човек да не може да пее за себе си. Най-първо човек трябва да пее за себе си, после за другите. Най-хубавата публика е самият той. Но понеже стимулите са външни, то сегашните хора са като децата. Всичко каквото го правят, те го правят за един външен свят, следствие на това има едно голямо стълкновение. Добре. Допуснете кое състояние е по-хубаво? – Вие не искате да страдате. Камъните не страдат, а човек страда. Природата ти казва: Какво искаш? – Ти казваш: Не искам да страдам. Природата казва: Стани камък. Ти казваш: Не искам. Ти искаш знание, тогава ще страдаш. Камък не страда, но и знание няма. Човек страда, но има и знание. Кое е по-хубаво. Да имаш страдание и знание, или да нямаш знание, но да нямаш и страдание. Но вие не сте убедени. Хората не са още убедени. Те са твърди, но не са убедени. Има едно страдание неприятно. Да работиш без да ти плащат. Да ядеш без да се наяждаш. Да пиеш без да се напиваш. Да мислиш без да разрешиш една задача.


Публикувано изображение


Какво имате приблизително? – Тези фигури съществуват ли? – A и B са едното и другото око. C, D са устата. Тогава какво отношение имат тези продълговати линии? – Да допуснем, че C, D е по-тясно, тогава вместо A C ще имаме A M. Колкото линията между очите A B е по-голяма, по-широка, организмът е по-издръжлив. Същевременно организмът е по-консервативен. Колкото тази линия е по-къса, толкоз организмът е по-слаб. Колкото A,C и B,D са по-дълги, толкоз активността е по-голяма. Линиите от окото към устата са волеви линии. Колкото тези линии са по-дълги, толкоз волята е по-силна. Колкото са по-къси тези линии, преодоляващо влияние имат чувствата. Чувствата винаги правят линиите къси. Мисълта прави линиите дълги, вследствие на това, ако имате едно валчесто лице, винаги във валчестите лица преодоляват чувствата. Геометрическите линии са по-къси там. В образи, дето линиите са по-къси, преодоляващо влияние имат чувствата.

Този триъгълник ABC е носът. Аз го наричам триъгълник на живота и устата има голямо значение. Много въпроси се разрешават чрез устата. Като ядеш, като говориш, ти ще решиш въпросите. Ако ядеш добре и ако говориш разумно, ти ще разрешиш добре въпросите. Но ако не ядеш както трябва, ще страдаш. Ако не говориш както трябва, пак ще страдаш.


Публикувано изображение

В лицето има два триъгълника. Единият триъгълник представя носа с върха нагоре, а другият триъгълник представя устата с върха надолу. Соломон мислил, мислил и преплел тези два триъгълника. Природата казва така: Ще ядеш добре и ще говориш добре, ще мислиш добре. Соломон ги е турил в отрицателен смисъл: Ако не знаеш да ядеш добре, ще бъдеш болен. Ако не знаеш какво да говориш, ще ти бъде зле в света. Соломон е преплел триъгълниците. Защо ги е преплел? – За да решава въпроса с противоречие. Ако в големия триъгълник, A B се увеличава, а пък A1 B1 се намалява, какъв процес ще имате? – Ще имате тогаз вече една дисхармония. Щом се увеличава A B, същевременно трябва да се увеличи A1 и B1. Щом се намалява A B, трябва да се намалява A1 и B1. Хубаво е стеснението на вашия нос. Ако вашият нос се стеснява и очите ви се отдалечават, ще има дисхармония. Обаче, ако тази линия A B се отдалечи, т.е. твоите очи се отдалечават, тогаз вие ще виждате нещо повече. Зрението ви ще бъде разширено, ще виждате повече предмети. Тези предмети се отпечатват върху мозъка. Тогаз мозъкът ще изразходва повече енергия. Външно, ако вашият нос става по-малък, тогава ще харчите повече енергия, повече разноски ще имате, а по-малко придобивки. Може да стане и обратното. Ако и A, и B се намаляват, A и B се увеличава, тогава какво ще стане? Ще имате обратния процес. Представете си, че при увеличението на A B се увеличават вашите чувства. Разноските ви ще се увеличат. Навсякъде ще имате разноски. Сега разбирате ли отношението на един широк нос. Не надебеляването на носа, но отверстието на дихателните дупки да станат обемисти, по-големи. Това показва, че развитието е нормално. Но ако тези дупки не се изменят, а само носът надебелява, това е натрупване. Когато горният триъгълник се увеличава в своята основа, A B трябва да стане нагоре. Когато горният триъгълник се увеличава в своята основа, A B трябва да стане нагоре, понеже в строежа на очите трябва да станат малко по-големи. Ако линията A B се увеличава, а очите остават същите, тогава имаме дисхармония, това е натрупване. Колцина от вас знаете как да подобрите организма си. Най-първо като се родите, организмът ви е добре устроен, от онези, които са го направили. После колкото повече вие растете, вие съвсем загазвате. Започва да отслабва къщата ви, мазилката ѝ започва да става слаба. Краските ѝ се изгубват. Светлината ѝ замъждява. Вентилацията малко се поврежда. Може да изучавате строежа на организма си – кръвообращението, сърцето, мозъка, но ако не разбирате законите, ако не знаете как да се ползувате от дихателната система, от вашия стомах, каква полза ще имате. Вие ако дъвчите целия ден, ако преживяте като някое животно, какво ще се ползувате? – Вие казвате: Ще се яде. Ти искаш да разрешаваш някоя Питагорова задача, но и яденето е Питагорова задача. Какво иска Питагор да каже със своята задача? – Че сборът от квадратите, построени на двата катета, е равен на квадрата на хипотенузата.

Важно е следното: Трябва да се учите да вярвате. Вярата е един завършен процес на най-разумните същества, които някога са живели на света, без да са умирали. Следователно, те са оставили вярата като едно наследство. Този процес са го оставили като наследство да се ръководим ние с вярата. Никога не чопли какво нещо е вярата. Защото трябва да вярваш, във вярата всичко е точно определено. Няма нищо непредвидено. То е завършен процес. Ти като вървиш по закона на вярата, след като извършиш нещо по закона на вярата, тогава имаш право да разсъждаваш. Ти казваш: Без вяра не може ли. Вярата на физическото поле е основата, върху която трябва да градиш. Защо ще се гради върху вярата? – Ако нямаш вяра в нещо, ти не можеш да градиш. Ако не вярваш, ти не можеш да мислиш. Ако не вярваш, че ще станеш силен, богат, не можеш да работиш, но ако вярваш, че ще станеш богат, имаш стимул, трябва да вярваш. Вие казвате: Защо трябва да вярвам. Какво бихте искали да правите на земята, кажете ми? – Вие искате да кажете, че не искате да вярвате. Не да вярвате в това, което не е, защото има отрицателна вяра. Тя е да вярваш в това, което не е. Ти казваш: Защо ще вярвам? – Ще вярваш в това, което е. А пък да вярваш в това, което не е, то е отрицателна вяра.

В общия окултен клас нали ви дадох онази задача.

2 + 2 = 4
2 − 2 = 0
2 × 2 = 4
2 : 2 = 1

4041, това число е красиво число. 4 е едно щастливо число. 1 е малко проблематично. Числото 4 е щастливо число. Всеки, който не го обича е противоречие за него. Който го обича, по-щастливо число от него няма на земята. Който не го обича, огъва го, товари го. А пък който го разбира, носи щастие. 4041, като съберете цифрите на това число получава се 9. То е едно красиво число. Онези, които знаят добре да смятат, по всичките правила. Той е щастлив човек. А онзи, на когото умът не му стига, той е нещастен човек. Ако искаш да си създадеш добри условия за себе си, ще употребиш изваждането. Когато искаш да направиш приятелство, ще направиш събиране. Когато искаш да дадеш угощение на хората, ще дадеш умножението, да ги разположиш към себе си. Ако искаш да се покажеш много справедлив, ще употребиш делението, ще дадеш на всекиму каквото му се пада. Делението е справедливост. Радостта е в умножението. Условията са в изваждането. Събирането е приятелство.

Някой казва: Човек трябва да има воля, трябва да има гръбнак. Но трябва да знаеш как да употребиш гръбнака. Знаете ли колко прешлени има вашият гръбнак, не сте ги чели. После знаете ли колко дупки има всеки прешлен? – Изваждането е хубаво, когато имаш работа с едно отрицателно чувство. Тогава употреби изваждането. Тури изваждането и го извади навън. Ти казваш: Ти му прости. Тогава не излиза. Ти ще му кажеш аз зная да смятам. Ще дойдеш до него и ще му кажеш: Ела насам да те науча. Кажи му, влез в кофата и като влезе завърти, за да излезе навън, за да му покажеш как се изважда. Особено страданието не обича да го изваждаш. Ти казваш: Прости му, обикни го. Не, с любов не става. Ти лошия човек колкото повече го обичаш, толкоз по-лош става. Разбирайте ме сега. Ако не ме разбирате, ще кажете: Как? – Ако един вълк го нахраниш, не става ли по-лош? – Ако една змия нахраниш, не става ли по-лоша. Ти не давай условията на злото да се развива. Прекрати му условията. Защо човек не трябва да дава място на злото. Защото злото ще погълне неговата сила. Когато дойде време, за да прояви човек доброто, няма да има сила, с която да разполага.

Ще поглеждате своето лице всяка сутрин. Вземете си по едно огледало, оглеждайте се, докато започнете да се харесвате. Като погледнеш на очите си, на веждите си, във всичко това да намериш нещо хубаво. Да има нещо приятно в лицето ти намерено. А пък сега понякой път се огледаш, не се харесваш, липсва ти нещо. Не го знаеш какво е, но нещо ти липсва, не е в пълнотата. Лицето може да е пълно и пак да не се харесваш. Очите ти може да са светли и пак да не се харесваш, има нещо в лицето ти, то е онази вътрешна подвижност на линиите. Има една линия, която се проявява някой път. Нито фотографите могат да я фотографират. Щом се съсредоточиш, тя се губи. Щом съзнанието ти е свободно, тя се появява. Има в човека една линия на красотата, която никой художник не е в състояние да я схване. И като я видиш затупти сърцето ти и като се изгуби, ставаш пак обичаен човек.

Та онова реалното, е нещо, което не се ограничава. Тази живата реалност не е нещо, което може да го схванеш и да го ограничиш. Ти може да се радваш, може да си добре разположен, но речеш ли да направиш една малка обида, веднага тази реалност изчезва. Тази линия е линия на красотата. Понякой път се появява, когато имаш светлина в очите си. Тази линия понякой път я имате в устата си, но после се изгубва. Когато тази линия е в лицето ти, то лицето ти е живо. Понякой път вие седите много сериозни. Онзи, който размишлява, какво трябва да прави? – Някой казва: Втасахме я. Представете си, че вие се намирате в един от най-важните процеси в природата. Да видиш едно събитие, което милиони години си чакал и от този момент зависи бъдещото твое добро. Каква напрегнатост ще имаш, за да схванеш онова, което има да видиш? – Това, което ще видиш, ще внесе в тебе новата светлина. Това е първият лъч, който прониква в твоето съзнание. По-рано е било тъмно в тебе. Като видиш всичко наоколо ще видиш. Дотогава ти си бил в мрак и тъмнина, но дойде светлината и тогава виждаш, че този свят не е такъв, какъвто си мислил. Слепота има, когато грехът влезе в света. Тогава има неразбиране. Тогава ставаме нещастни, затваряме си очите и казваме: Не си струва трудът да се живее. Това е неразбиране. Във всеки един мозък има толкоз енергия вътре, че ако тази енергия могат да я превърнат, тя би могла с хиляди години да осветява света. Един човешки мозък с хиляди години може да храни света. Вие оставяте това голямо богатство и казвате: Какво да правя? – Сега, като се огледаш, погледни си носа и кажи: Хубав е носът, той не е израснал още. Вашият нос не е един завършен процес. Той расте. Помилвай го малко. Кажи: Много хубав си. Бъди по-умен, мисли по-хубаво. Понякой път го помилвай и кажи: Много си умен, много си красив. Вашият нос е свързан с известни същества. Ти като го милваш, той усеща това и те благославя. Вие барате грубо носа си, много грубо се отнасяте с него. Вие като се секнете нямате етикеция. Няма да хващате грубо носа си. Ще го хванеш, ще го погладиш. Казвам: Най-първо трябва да се възпитавате. Ще ви дам няколко правила: Сега ви давам едно правило за носа. Като станеш помилвай го и речи: Най-голямото благо за човешкото лице е носът. И човешкото щастие зависи от това. Какво ви костува да кажете това? – Ти си се намусил, мисълта ти зависи от твоя нос. Колкото и да се пъчиш, ако нямаш нос, нищо не струваш. Твоят нос струва повече от всичкото ти пъчене. Който не разбира, носът се пъчи, който разбира, носът се радва. Казва: Хубав е носът ми. Колко си е хубав. Може ли да бъдеш тогава песимист? – Вие седите и мислите за неща, които нямат нищо общо с вас. Вие гледате за вятъра отвън. А пък, носът, който е едно ваше богатство, вие не му обръщате внимание. Помилвай носа си и му кажи: Колко те обичам. Каква услуга ми правиш? – Като милваш цветята, какво ухание чувствувам. Отличен приятел е носът. Всички мъчни работи, все той ги прави. Помилвай го и му благодари. Много му благодари. Де ще намерите вашия ум? – Станцията му е тук. Както дирекцията в една гимназия или както министерството, техният ум е там. Ще го погладиш и ще му кажеш: Моля, мога ли да видя господин министъра. Ще го поздравиш учтиво. Сега помилвайте вашия нос. Това за вас да си остане, защото, ако разправяте това на другите, те няма да го разберат, това е само за вас. Когато станете сутрин и сте сам в стаята си, никой като няма, ще гладиш носа си и никой да не те види. Ще затвориш всички завеси, да не вижда никой какво правиш. А пък отвън като се секнеш няма да барате носа си грубо. Преди да се посекнеш, ще си помислиш малко и ще кажеш на носа си: Искам да ти направя една услуга, мога ли? – Това ви се вижда малко смешно, но е хубаво. Ще направите опит и ще видите един добър резултат. Някой път, когато сте неразположени, песимистични, погладете носа си и вижте какво ще стане. Неразположени сте, някой път като че целият свят се е обърнал с главата надолу. Криво ви е, ще се пукнете. Спрете се малко и погледнете носа си. Попитай го: На тясно съм, но всичко това ще си иде. Сега на вас ще оставя за колко дни ще можете да гладите носа си, колко деня да правите това. Но не го натискайте, като го гладите. Много деликатно трябва да го пипате, та той да остане доволен от вас. Ако пипате грубо, няма да е доволен от вас. За една неделя направете този опит, после правете този опит, когато сте неразположени, песимистично неразположение имате. Или когато учите някой предмет, погладете носа си и кажете: Тази работа не върви. И тогава работата ще тръгне напред.

Та казвам: Лицето, което Бог ви е дал, е едно благо. Едно огледало ви трябва да го гледате с най-голямо уважение. Лицето дава цена на човека. Душата, умът, сърцето се изразява чрез лицето. Всички вътрешни сили на душата се простират там. От нормалното състояние на твоя организъм зависят и дарбите, които могат да се развият в тебе. Поетически дарби, музикални дарби и пр. Щом носът ви взема участие в нещо, там работата е успешна. Той каквото каже; той е главният съветник. Той ще ти каже: Тази работа не става. Тогава каквото ти каже, ще го направиш. Станете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни