Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1933_11_29 Придобивките на деня29 ноември 1933 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 12 януари 2011 - 00:58

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Вечният порядък". Общ окултен клас. Година XIII (1933–1934). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Придобивките на деня


Сряда, 5 часа сутринта

Отче наш

Ще ви прочета 5 стиха от 105 Псалом, а другите стихове на 105 Псалом вие сами ще си ги прочетете (от 1-ви до 5-ти стих).

Пишете за идущия път върху темата: „Правата мисъл“.

Какво трябва да разбираме под думите: Пробуждане на човешкото съзнание. Наука е това, което помага на човека в живота. Науката има отношение към живота. Едната е външна страна, другата е вътрешната страна у човека. Има и трета една страна, която се намира по средата. Тя е основата на същия триъгълник. (Липсва рисунка в оригинала.) Ежедневният, обикновеният живот лишава човека от стремежа да мисли. То е онова, което ви занимава обикновено. Например когато сте гладен, вие не мислите. В ума ви седи само хляба, но щом задоволите това, у вас настава временно безразличие. Почва да ни се спи. Искате да си почините – иска да ви се каже, че трябва да оставите да се смели храната ви. А пък какво е смилане на храната? Що е почивка? Ти си взел при ядене товар на гърба си. Най-първо, като ходиш ти е приятно, но после търсиш да си починеш някъде, да оставиш товара си някъде. След всяко ядене искаш да си починеш. Има нещо в стомаха ти. Ще повикаш на помощ сили да те освободят. И ако ти не повикаш живота да те освободи от храната в стомаха, много зле ще ти бъде. Ти казваш: „Трябва да идем, трябва да се смели храната.“ Но онзи, сложния процес в това храносмилане, ние още не го проучаваме. Няма защо да го проучаваме, защото ако го проучаваме, ще ни отнеме много време и нищо няма да научим. И тогава казваме, че човек трябва да яде множко. Множко ли човек трябва да носи? – Колкото се може по-малко трябва да яде. Не с идеята, за да спечели, защото много хора не ядат, но за да отделят пари, да се натоварят на друго место. Той иска да спечели малко пари. А пък тези, които не искат да спечелят, множко ядат. Светията не яде, защото иска да спечели на друго место. Някои религиозни хора не ядат, за да спечелят на друго место, за да станат по-благоугодни на Господа. И другият, който яде, и той иска да бъде благоугоден на господаря – да бъде здрав. И ако е слаб, той ще яде пищна, изящна храна, за да се оправи лицето му. Ще туриш малък товар на лицето си.

Сега ние имаме известни схващания за човека. Ако на някой човек потънат бузите му надолу, хората вече започват да не го обичат. И като изпъкнат бузите му, могат да го обичат. Има някои народи според които, когато бузите на някой човек спадат, те считат, че този човек е направил известен прогрес. Когато хората почват да се развиват умствено, техните лица се удължават. А пък у онези, които се занимават повече с чувствения свят, с обществения живот, техните лица стават валчести. Чувствата винаги вървят по кривите линии. Щом те преодоляват, на лицето има криви линии. И ако искаш да туриш някъде на лицето си крива линия, ти непременно трябва да развиеш чувствата в себе си.

Сега тази наука трябва да бъде обоснована на нещо по-дълбоко. И това, което сега имате, там гдето сте достигнали, всички мислите, че имате известни познания. Тези познания са много добри. Те до сега са ви помагали, но за в бъдеще, те не могат да ви помагат. Сегашното ви познание в бъдеще нищо няма да ви помага. Така че ви трябва познание, което за в бъдеще ще ви помогне. Някой казва: „Мен не ми трябва много знание.“ Добре, онова дете, което се е научило да лази, то може да каже: „Не ми е потребно повече, зная да лазя.“ Ти ще му кажеш: „Трябва да се изправиш.“ То може да каже: „Мене ми е достатъчно малкото, което имам. Да пъпля, това ми е достатъчно.“ Каква философия може да има в това. И когато някой каже: „Мен не ми трябва много знание“, то е все едно да кажеш: „да пъпля, стига ми това.“ Един червей изяде няколко листа и казва: „Достатъчно ми е това.“ И после изяде други листа и пак казва: „Повече не ми трябва.“ Мнозина още не сте се освободили от онова внушение на растенията и животните. Някой път, ние сме под тяхно влияние. Всички хора са под влияние на животните. Но това животинско състояние е хубаво, по някой път. Хубаво е някой път, човек да пъпли. Когато се движиш по някое стръмно место, тогава ще лазиш, ще пъплиш. Но когато лазиш, пъплиш в царски път, тогава е смешно. Пъплене при неблагоприятни условия. Пъпленето е ограничено. Когато пъплиш, ти имаш малко средства. Когато имаш малко знания, ти пъплиш. Когато не разбираш от духовния живот, ти пъплиш. Малкото, което човек има, то е пъплене. Но многото, дава на човека възможност да ходи.

Знанието, което човек има, трябва да отговаря на самата действителност. Да не мисли човек, когато пъпли, че той ходи.

Да дойдем сега до същността на нещата. Представете си, че на този триъгълник имаме едни везни, с които се теглят нещата по обикновеному. Имаме от две страни по едно блюдо. Турят се равномерно. На едното блюдо туряш това, което искаш да купиш, а на другото блюдо туряш тяжестта. В природата има други теглилки. Представете си, че тук имате една ос и една малка кофичка, която е спусната. Когато двете везни са свободни от своите тяжести, те са в равновесие. Ако вие туряте една малка тяжест от едната страна, ще се изгуби равновесието. Нали така? Сега колко трябва да турите, каква тяжест трябва да турите на другото блюдо, за да дойдат везните отново в хоризонтално положение.

Човек трябва да пази равновесие, това равновесие е вътре в тебе. Но ако ти в ляво или в дясно туриш по-голяма тяжест, ти ще измениш своето положение. Допуснете, че чрез тези везни, някой път претеглиш един килограм, два килограма. Но ако тяжестта е по-голяма, везните ще дойдат в отвесно положение, ще изменят своето положение. За да добиеш първото положение, какво трябва да направиш? Защо човек дига дясната си ръка нагоре? С това казва: „Това, което аз съм придобил, е за идеалния живот.“ А пък в другата си ръка е хванал нещо. То е за обикновения живот. (Липсва рисунка в оригинала.)

Това положение ние имаме у растенията. У тях има две теглилки, едната е надолу. Ние още имаме тези състояния. Дигането на ръката нагоре, това е човека. А пък другата ръка, която поставяш надолу, това е растителното царство, което е свързано с материалния свят. Сега тази материя е отвлечена. Сега вие не можете да си представите от где накъде тези везни да представляват нещо у човека. То е само едно подобие. (Учителят нарисува думата „Любов“ на черната дъска.) Питам ви аз сега, от где това да представлява Любов? Ти казваш: „Това е любов.“ Никаква Любов няма там и като ти напише някой любовно писмо, тебе ти се свива сърдцето. Че каква любов има в надрасканите черни букви. Где е Любовта там? Това е един повод. Любовта не е там, но това е един ключ. Представете си, че у дома си имате ключа на стаята, вие знаете положението на ключалката, знаете де да бръкнете, да отворите и да влезете в къщи, а пък в къщи имате вече всички възможности. Това е ключът. И човек, който веднъж ви е писал тази дума – Любов, той е дал ключ на вас и щом бръкнете с ключа ще отворите, тогава ще имате сила. А щом не направите този опит да отворите вратата, нямате сила. Щом имате ключа, вие трябва да направите един малък опит, ще отворите с ключа вратата. Когато някой ви е казал, че ви обича, вие трябва да направите опит. А пък вие не правите опит. И ти му напишеш същата дума – „Любов“, и ти му даваш ключ. И ти му казваш в отговор – „Любов“. Тогава по какво се различава твоята любов от неговата? Първият, който е дал любовта е равен на две линии, а пък втория е равен на една линия: = Любов; – Любов. Двете линии показват опит, който разумно трябва да се направи.

+ Когато ти позагазиш в живота някъде, не туряй кръст, защото при кръста ти ще се въртиш около едно колело, неразрешен остава въпроса. Ти ще завъртиш тези два диаметъра. ⊕

Вие имате една отлична идея, искате да знаете как е създаден света. Ще мислиш и най-после ще намериш, че той прилича на тебе. Питам, пръстите приличат ли на човека? Ръката прилича ли на човека? Или коя да е друга част, прилича ли на човека? Всичките части в купом взети, дават представа за човека. Човекът е съставен от всички части на телото, от всички органи, кости, които човек има взети заедно. Те, съчетани по особен начин, дават представа за човека. Ако искате да имате ясна представа за Бога, вие трябва да знаете цялото Битие, всичките същества от най-малките до най-големите. И тогава ще си съставите една малка представа за величието на Бога.

Ние искаме да знаем какво нещо е Бог. Бог можем да познаем в малките работи. Представете си, че вие сте един пътник за в този свят и искате да знаете дали в света има добри хора. Представете си, че добрите хора, със своето съзнание, могат да схващат всяко едно желание. Един добър човек схваща положението на един гладен и знае къде е той. В дадения момент вие искате да знаете дали има добри хора. Вие сте без пари, без подслон, без дрехи, гладен сте. Вървите и няма да отидете на гости при мечките, вълците и змиите, а търсите един добър човек. Онзи, който може, в даден случай, да ви услужи, той е добър човек. По какво се отличава добрия човек? Кои са отличителните черти на добрия човек? Как схващате добрия човек? Нека вземем друга една дума – красота. Вие казвате: „Тоя човек е красив.“ Коя е отличителната черта на красотата? Кое е основното, по което можете да я отличите? Кое е основното качество на сладкото, на захарта? Кое е основното качество на горчивото, на пелина? Кое е основното качество на красотата? Много бегло засягат този въпрос. Красотата това е външен израз на светлината. Красота наричаме това, което дава, това, което ни представя светлината, която излиза от Бога. Тая светлина, която се отразява в нашето лице, в нашия екран, всичко това наричаме красота. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора. А пък грозният човек е онзи, който има деформиране, което крие част от тая светлина и за това той е грозен. Красивият дава пълно отражение на тази светлина. Тогава честност, красота и справедливост, те са почти синоними, имат все същия характер. Красивият човек трябва да бъде добър, честен и справедлив. Много черти трябва да има. Ти трябва да бъдеш екран и да отразиш Божествената Светлина, която е излязла от Бога. Ти трябва да бъдеш красив, за да видят какво нещо е Божествения свят. Божественото, Което човек проявява на своя екран, то е красота. Лицето е един екран, отразява се Божествената светлина. По лицето можем да съдим какво е красота.

А пък съзнанието, аз го определям като вътрешната страна на нашата душа. То е пак лице, пак обективно нещо. Както лицето отразява вътрешния душевен живот, така и съзнанието ни, отразява светлината, която излиза от Бога. Без тази светлина, която излиза от Бога, ние никакво знание не можем да имаме за Битието. Ти можеш да философствуваш, можеш да мислиш едно-друго, каквото и да е, но ако не можеш да имаш тая светлина, ти всякога ще имаш един недоимък, ще усещаш, че ти липсва нещо. Вие искате да ви обича някой. Мнозина ви обичат и вие пак сте недоволен. И колко може да бъде човек доволен в Любовта! Онзи, който ви обича, той много ясно може да развали вашата Любов. Вие го обичате и му пишете любовни писма, но ако той вземе една игла и я забие 4–5 пъти на разни места по телото ви на дълбочина 2 см. и вие ще почнете да се колебаете в любовта. Аз искам да ви представя една реална страна на живота. Че страданията не са ли губерките. Някой път тънки губерки се забиват, а по някой път доста дебели губерки. И казват: „Трябва да обичаш!“ Как ще обичаш? Губерка е това. Докато ти в любовта си страдаш, ти си едно дете, имаш много знания, но не разбираш законите, не разбираш Божествените неща. Това е твоето детинство. Трябва да възмъжееш, да се освободиш от губерките и от малките игли. Ти казваш: „Аз не искам да страдам.“ Не е въпрос да не страдаш, само като растеш, ще се освободиш от страдания. Ако не растеш, ти винаги ще бъдеш в областта на тези малки губерки. Тия губерки са на своето место. Нали си имате всеки един от вас гребен. Тези губерки, с които са ви дупкали в миналото, от тях сега сте направили гребен и се чешете. Знаете ли, тези гребени колко полза принасят, чистят от въшките. Вие казвате: „Той е въшлясъл.“ Аз мога да ви кажа каква полза принасят въшките. Те са един подтик, който кара човека да се чеше, да се чисти, да се упражнява. Без въшките големи пакости би имало в света. Мислите ли, че вие сте освободени от въшките? След като се освободите от въшките, има и астрални въшки, например сърби те по ръката, това е въшка.

Публикувано изображение


Да си представим един квадрат. Преведете какво означава този квадрат. AB е бащата, DC е майката, AD е сина, BC е дъщерята. Тези числа имат и други отношения едно към друго. Какво е отношението на бащата към сина? Бащата образува два ъгъла. И майката образува два ъгъла. Преведете сега тези ъгли. От едната страна бащата и синът образуват един ъгъл. Това е една възможност. Бащата и дъщерята, образуват друга възможност. От друга страна, майката и синът образуват един ъгъл. Също така майката и дъщерята образуват един ъгъл. Тези хипотенузи вътре показват отношенията, които съществуват. Имате три триъгълника. Тези триъгълници показват, какви са съотношенията на бащата към сина и дъщерята и какви са отношенията на майката към сина и дъщерята.

Та казвам, ще превеждате нещата. Това е външната страна. Домът е един екран. Това, което става вън в Битието, става и вътре. Вие ще преведете сега, кое е вашия баща. Вашият баща, това е Бог. Коя е вашата майка? – Природата. Кои са вашите братя и сестри? – По-напредналите ви братя са ангелите, които не ги виждате. Те имат своето отражение на земята. Отражението на ангелите, това са четвороногите – крави, волове и пр. Те са отражение на ангелите на земята. Кои са дъщерите? – Синовете и дъщерите са тук между вас. Как се отнасяте вие със синовете и дъщерите. Ти казваш: „Това е една крава, вол, овца и пр.“ Тогава, какво разбиране имате вие за Битието? Че това сте вие. Това са вашите братя и сестри, които се жертвуват за вашият живот. Всеки ден те умират. Колите ги, ядете ги, вземате маслото и млекото им и разрешавате един велик въпрос: Какво нещо е Господ? Разрешавате въпроса така, както в средните векове разрешаваха някои богословци, колко духове могат да играят на върха на една игла. Сегашните учени хора разрешиха този въпрос. Ние имаме една смътна представа за Битието. Ние виждаме слънцето малко. Даже едно малко дете мисли, че слънцето може да го хване, да го помилва. Слънцето изглежда толкова малко в сравнение с реалността. В същност слънцето е 1 300 000 пъти по-голямо от нашата земя. А пък това, голямото слънце, ние го виждаме малко и даже има сегашни хора, които мислят, че слънцето не е толкова далеч, колкото си мислим. Гърците допущаха, че слънцето е по-голямо от Атина и от Гърция.

Нужно ни е едно знание и приложение, за да излезем от това трудно положение, в което се намираме сега. Да допуснем, че ти си болен. Ти говориш за Бога, за Небето, за рая и казваш: „Като умра ще отида на онзи свят.“ Аз правя едно възражение на твоето твърдение, че като умреш ще отидеш на онзи свят. Ти казваш: „Аз като осиромашея, ще отида при някой богат човек.“ Не, ти като богат, можеш да отидеш на тая богата трапеза, но като сиромах – не. Само като си готов, ще отидеш в онзи свят, в Царството Божие.

Щом една стомна се счупи, ще я хвърлят в онзи свят, но в кой свят? – Във външният свят. Ти си една счупена стомна и мислиш, че ще влезеш в онзи свят. Да, в света на парчетата. Най-първо смъртта има един други процес. При смъртта, ако ти не минеш през огъня, да се стопиш и да се превърнеш във въздухообразно вещество и да те възприемат растенията, ти в Царството Божие не може да влезеш. Или другояче казано: Ти трябва да минеш през огъня на Божественото, за да изгори тази дисхармония, която съществува в тебе. Например, ти седиш на земята и си недоволен от баща, майка, син и прочее и казваш: „Като умра ще отида на онзи свят.“ Тук ти никого не обичаш и как е възможно да отидеш на онзи свят. Тук не знаеш нито да пееш, нито да свириш и мислиш, че ще отидеш на онзи свят да пееш и да свириш. Как е възможно това? За да отидеш на онзи свят, трябват чист ум, чисто сърдце и непокварена воля. А непокварена воля е следното: Като ти кажат да направиш нещо, да го направиш. А не да казваш: „Слуги има.“ Ти като не работиш, си слуга, а пък като работиш си господар, а ние мислим обратното. Който седи е слуга. Господарят е слуга, а слугата е господар. Христос казва: „Отец Ми работи и Аз ще работя.“ А пък ние, учените хора имаме идеята, че Бог е един неподвижен център. По-работливо същество от Бог няма. Бог е единственото същество, което всякога работи. А пък ти искаш да бъдеш господар, да седиш на едно место, не искаш да учиш. Ти искаш да бъдеш богат, господар. Искаш да бъдеш светия. За светията мислиш, че е един човек, който е завършил своята еволюция и е седнал и само наблюдава на ляво и на дясно, светнал е на всякъде. Оставете това понятие. Светията, като се е освободил от всички свои мъчнотии, обхожда всички страдущи и казва: „Едно време и аз бях като вас.“ През деня ще разправи на 200 души и ще им помогне, утре пак, на трети ден – пак. Ще го питат: „Верно ли казваш?“ Той ще каже: „Верно. Колко е патила главата ми!“ – „Няма ли по-лесен път?“ – „Няма. И аз си блъсках главата на сто врати, най-после намерих тази врата и тя ме спаси.“

Всеки ден да знаеш толкоз, колкото трябва, то ти е достатъчно. Ще вземеш ключа и ще отвориш най-малката стая и ще намериш това, което Бог е турил, да го изучиш днес. Не трябва да отваряш всичките врати, за да угодиш на своето тщеславие. Но само една врата днес. На другия ден ще отвориш друга стая. [Три] години ще отваряш стаите и ще четеш. Всяка една мъчнотия е една стая, която отваряш и ще четеш.

Боли те глава. Не знаеш причините. Някой идва при мене и ми казва: „Мъчно ми е.“ Аз зная, коя е причината, че му е мъчно. И не искам да му я кажа, за да не го докача. Казвам му: „Може би храната не е била добра, може би не си спал, може би водата не е била добра.“ Залъгваме го. А пък аз знам защо го боли главата и корема. Той казва: „Мене ми трябват обуща, добри обуща, инак ще се простудя.“ Много хубаво, зимно време ни трябват обуща, а лятно време защо ти са обуща, когато е толкова топло. Защо, по някой път, ни е срам да ходим боси? Едно време беше срамота хората да ходят гологлави, без шапка из града. Сега вече ходят доста хора гологлави. Под думата бос, аз разбирам друго – човек, който не живее добре, той е бос, а човек, който живее добре е обут. Когато казвам: „Аз искам да имам хубави обуща“, аз превеждам тези думи така: искам да бъда един добър човек, да мисля добре, да имам добър ум, да имам добра воля. Ако аз нося обуща и същевременно, ако моят ум, сърдце и воля не работят, то тези обуща на краката ми не са на местото си. Те са букаи. Думите: „не искам да бъда бос“, значат – искам да бъда с добра мисъл, добро сърдце и добра воля.

Някои казват: „По някога трябва да ходим боси.“ Ние сега сме боси. Ние започваме от босотата и тепърва започваме да се обуваме. Трябва да имаме най-модерни обувки. Какви трябва да бъдат обущата? Обущата не трябва да свиват пръстите на краката ти. Всички пръсти трябва да бъдат добре разположени. Хигиеничните обуща имат голямо влияние върху човека. Ти не може да бъдеш морален човек, ако нямаш хубави обуща, че ти сам да си доволен. Понеже, ако твоите пръсти са прибрани, енергиите не течат правилно, енергиите на природата нямат правилен достъп в тебе. Та в природата модата е: краката трябва да бъдат свободни. Като погледнеш обущата си, да ти е приятно. И винаги, като погледнеш тия обуща, те да ти наумяват за твоя ум, сърдце и воля. Тогава обущата ни са на место. И кога човек почувствува, че е гол? Когато съгреши. Казват някои, че по-напред Адам бил гол. Не. Като съгреши изчезна неговата дреха. Каква беше дрехата, която Бог направи на Адама? Бог направи, след грехопадането, друга дреха на Адама и го изпрати в света да работи и да се развива.

Та казвам, тия страдания, които сега изпитвате, това е излизане от центъра навън. Щом страдаш, ти излизаш от рая навън. Що е страданието? – Излизане из рая навън. Що е радост? – Влизане в рая. Че как няма да скърбиш! Щом дойде скръбта, казвам: из рая навън си излязъл. Човек страда до тогава, докато измени своето положение. Нека да ви направя идеята малко по-ясна. Да кажем, че вие сте на известен планински връх и по невнимание се хлъзгате надолу и не може да се върнете назад. И казвате: „Дано да слеза благополучно.“ – Това е излизане из рая. И щом стигнеш до дъното, ще кажеш: „Слава Богу!“ И тогава ще намериш път за горе. Това го наричам влизане в рая. Като съгрешиш, ангелът ще те бутне надолу и няма да влезе с тебе. Той горе ще остане. И ти, като слезеш долу, ще погледнеш ангела горе и ще търсиш новия път, по който да се върнеш в рая. Ще кажеш: „Като се кача, ще бъда втори път много внимателен, да не се хлъзна пак.“

Сега искам да ви обясня онези страдания и радости, които стават в живота. Защо страдаш? – Хлъзнал си се. Някои деца се хлъзнат и им е приятно. Нещата трябва да се изяснят. Всичката ни съвременна дейност, дейността на всички тези учени хора, това е един подтик на Божествения Дух, Който работи в цялото човечество, за да обърне нагоре насоката ни. Науката, в каквато и да е област съдействува да обърнем нашите движения нагоре към онзи център, от Който сме излезли. Тази енергия, правилно трябва да се пречупи. А пък това пречупване какво е? Това е упътване към центъра на живота. Центърът на живота – това е търпението, опорната точка, на която се теглят нещата. Вие трябва да имате една опорна точка на която вашите везни трябва да работят – от една страна вашето сърдце, а от друга страна – вашия ум, а пък отдолу вашата воля. Волята ще показва на коя страна е тежестта, към сърдцето или към ума, като давате и като вземате. Кой дава и кой взема? Според вас, кой е онзи, който харчи във вас? И кой е онзи, който придобива? Умът ли дава или сърдцето дава? Вие не сте мислили върху това. Помислете върху това, кой направи погрешката – умът или сърдцето. Умът даде съвет, а сърдцето възприе. В дадения случай, умът беше в Луцифера, адепта. Той е ума. А пък сърдцето беше Ева, която яде. Онзи, който дал съвет не яде този плод. Той каза: „Може да вземете от него, ако вие ядете, ще бъдете като богове. Вижте ме, едно време и аз бях като вас, но като ядох, вижте как съм.“

Като видите един човек, кое е онова, което апелира на вашия ум? Ако дойде един учен човек, той с какво апелира? Или като дойде снажният човек, пехливанина, с какво апелира – с мускулите. И певецът, с какво апелира към вас? Той, като се представи пред вас, ти можеш да знаеш, може ли да пее или не. Като дойде ученият човек и той си има свои белези, по които може да го познаеш. По какво се изявява светията? Геният е горещ, светията е студен и свети, а пък богатият е тлъст.Това са общи думи, казани. Щом се намерите в присъствието на един светия всичките ви тъги и скърби ще изчезнат и вие ще се намерите в приятно положение. Щом се намерите близо до един гениален човек, той ще ви внуши една мисъл да учите. Щом почнете да мислите, гениалният е пред вас. Щом се явите пред един банкерин, хубаво огладен, у вас ще се зароди едно желание, да си имате нещичко, нивички, парички, да сте облечени хубаво и пр. Щом искате да бъдете хубаво облечени, това е банкерина, който ви направлява, а не геният. Банкеринът е стомаха, геният това са дробовете, а пък светията е главата. Всеки ден вие може да имате съвета на светията, на гения и на банкерина. Не е лош банкеринът, но трябва да знаете, че този банкерин, всяка сутрин пита светията какво трябва да прави днес. Той пита и гения, по кой начин да го направи. По някой път, банкериът загазва и пита: „Какво трябва да правя?“ Светията казва: „Не си постъпил така, както аз казах.“ И геният казва на банкерина: „И ти не си употребил моя метод.“ Банкеринът казва: „Потрудих се.“ – „Потрудил си се, но не си го направил както трябва.“ Светията и геният определят да наложат на банкерина едно наказание. Какво е това наказание? – Четиридесет дена да боледува и да не му дават да яде. Лишават го от всичкият му капитал. И банкеринът става сух, хлътне коремчето му, стомахът му и още малко ще се скъса. Банкеринът казва: „Моля ви за снизхождение, ще живея добре.“ И тогава идва пак здравието и банкеринът почва да се разпуска. Когато заболеете, боледува вашия банкерин.

Според мене, главата на човека не може да боли. Болката на главата е едно отражение на това, което става в стомаха. Щом в стомаха има известен безпорядък – в банкерина, това има като отражение главоболието. Не може да има болки и в дробовете. Не могат да боледуват. И болките на дробовете са отражение на това, което става в стомаха. Всичкото става в стомаха и червата под пъпа. Това е долния свят, това е ада. Вие търсите къде е адът. Тънките и дебели черва са в ада, всичките нисши духове. Ще турите ред и порядък във вашият ад, ще турите ред и порядък във вашия банкерин – не насилие. Ще го учите, че не трябва да яде много, да не е много лаком човек, той е материалист, той казва: „Гладен мога да умра, ако не работя.“ А пък банкеринът нищо не работи, а работят ръцете. Ръцете са на гения, краката – на светията, а банкеринът нищо не работи. Дават му ръцете и краката и каквото му дадат, карат го да работи с това. Банкериънт казва: „Това жито аз го изработих.“ Не, нищо не е направил банкеринът. Светиите и гения са работили. А пък този банкерин казва: „Аз го изработих.“ Работи главата, работят дробовете и банкеринът мисли, че всичко, каквото става в човека, той го прави и казва: „Без мене нищо не може да стане.“

Бог се проявява най-първо в нашия ум, проявява се в нашето сърдце, проявява се и в нашата воля. На три места Бог се проявява. Щом дойде една добра мисъл в ума ви, Бог се е проявил. Щом дойде едно добро чувство в тебе, Бог се е проявил. Щом направиш една добра постъпка, Бог пак се е проявил. Всеки ден трябва да се стремите да възприемете една добра мисъл, едно добро чувство и да направите една добра постъпка. Кога Бог ви е проговорил и ще видите с колко празни неща се занимавате. Слугинята счупила някоя чиния и вие цял ден разправяте това. Казвате, че от баба ви останала чинията и тоя ден сте го изгубили за хубавата чиния. А пък тази чиния е трябвало да я счупите, защото прогресът ви зависи от счупването на тая чиния. Ако се строшат вашите букаи, захвърлете ги и да ги вземе, който иска. Букаите и златни да са, оставете ги. Не дръжте в ума си онази голямата чиния на баба си, оставете я.

Всяка една мисъл, която може да ви държи в робство, всяко чувство, което може да ви държи в робство и всяка постъпка, която може да ви държи в робство, освободете се от тях. Аз говоря за един момент. И ако се освободите, може би този момент да е онзи, който ще определи посоката на нещата в живота. Може един момент да определи, да отвори пътя ви за онези, великите постижения. Някой път вие мислите, че имате постижение. Имали сте. Но за днешният ден, успехът ви ще зависи от днешните постижения: от една добра мисъл, която възприемате, от едно добро чувство и от една добра постъпка. Христос казваше на своите съвременници евреи: „Не мислете, че вие сте чада Авраамови.“ Не трябва да се хвалим с миналото си. Бог може да въздигне от тези камъни чада Авраамови. Миналото е за поука, но настоящето е важно, в дадения случай. Не се спирайте върху миналите работи. Каква работа стои пред вас? Ти казваш: „Ние не ги разбираме тия работи.“ Не само не ги разбирате, но и много други неразбрани неща стоят за мнозина за разрешение.

Когато се учите да тъчете, трябва да имате стан, основа, кросно. Най-първо ще се научите да сновете и по тези нишки да почнете да тъчете. Вие ще кажете каква полза има от такава работа. Има голямо значение. Полезното всякога трябва да се прилага. Полезното е резултат на един разумен живот. Почнете да мислите върху Любовта.

Да кажем, че вие напишете думата „любов“ с гънка на горния край на буквата „“. Това показва, че онзи, който е писал така, не е сигурен в любовта си. Ако тези гънки са в горния край, той е несигурен в чувствата си, а пък ако тези гънки са при основата, той е несигурен във волята си. А, ако има гънки горе, по средата и долу, тогава човек е прав във любовта си и в мисълта и в чувствата и във волята. Природата не иска фалш. Човек, като пише, в писането се издава какъв е. Човек се изявява какъв е като пише, като говори. Например някой казва: „Видях го!“ Друг казва: „Видях го с очите си.“ Трети казва: „Аз го видях с очите си.“ На кого ще турите по-голяма вяра? (– На първия.) Защо?

Не си служите със следующия аргумент: баща ми е богат и аз съм богат. Не е така. Баща ти може да е учен, но ти може да не бъдеш учен. Ти можеш да наследиш чертите на учеността, но ти трябва да се учиш толкова години, колкото е учил баща ти. Ти казваш: Ще добия по закона на наследството. По закона на наследството се онаследяват само възможностите, но ти трябва да учиш да работиш. Ти може да имаш предразположенията на баща си, но не си като него. Ние казваме: Бог е Всеблаг. Но Бог през цяла вечност е работил, но ние не сме работили като Него. У нас има предразположение да бъдем като Бога. Следователно ние трябва да направим едно усилие, много малко усилие, за да бъдем така добри като Него. Че имаш препятствие в живота си, това нищо не значи. Че имаш прегрешения, падане, ставане, това нищо не значи. Може да имаш грехове колкото искаш. Това е спънка за тебе, това е една възможност за тебе, при която твоята вяра да се развие. И даже Христос нямаше никакви грехове и Той взе греховете на другите, за да се научи на нещо. Да има една опитност.

Ти казваш сега: „За кои свои грехове аз тегля?“ Христос знаеше за кои грехове тегли. Та малките спънки, които срещате, лошите мисли, лошите чувства, които идват и лошите постъпки да не ви спъват. Кажи си: „Аз съм човек, който мисля, чувствувам и работя.“ Могат да се поправят погрешките и никой не може да избегне погрешките. Никой не може да избегне лошите мисли, те ще дойдат. Не се спирай върху въпроса защо са дошли. Дошли са, за да мислите и да ги разрешавате.

Та казвам сега, ако аз съм един бакалин, ще гледам с всичките си клиенти да направя една връзка, а не само да върша своята търговия. Да образувам онези с клиентите си, че да възприема нещо от тях и да им дам нещо хубаво. И то не само от стоката си, но и нещо от себе си. Вие всички сте бакали. Всеки човек се занимава с бакалство. Бак-ал, т.е. вземате и давате. Ученият, каквото възприеме в училище, после ще го каже на баща си и майка си.

Трябва да разрешавате въпросите правилно. И в религиозно отношение сте бакали. Това е само за обяснение. Не, че по същество това е така. По пътя, по който минавате, трябва да възприемем известни идеи, да ги обработим и да ги препратим в света. Всеки един от вас трябва да изработи една мисъл, едно чувство и една постъпка и всеки ден трябва да изпраща поне по една добра мисъл, по едно добро чувство и по една добра постъпка, най-малко. И вечерта ти ще си доволен от това, което си направил през деня. Най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка прояви през деня, за да има на какво да се радваш. В това е придобивката.

Добрата молитва

10-та лекция на Общия Окултен клас
29 ноември 1933г.
София, Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни