Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1933_12_24 Трите изпитания

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3544 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 12 януари 2011 - 01:21

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Новото разбиране за времето" . Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание от 1996 г., Духовно общество "Бяло Братство"

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Новото разбиране на връзката в живота". Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Новото разбиране" . Утринни Слова (1933–1934).
Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Трите изпитания



Изпълни се нарядът.

Ще прочета 14-а глава от Евангелието на Марка.

Три неща има, които изпъкват в прочетената глава. Силният повидимому не може да си помогне. Верните Му не издържат своите обещания. И става едно нарушение на задачата. Казват, че Христос беше Син Божи и не можеше да си помогне. В дадения случай не можеше да си помогне. Случи Му се това, което Той не искаше. Защото, ако искаше това, Той не би ходил да се моли да се отмени тази работа. Той се помоли така: „Да не стане тази работа.“ Някои казват, че от Бога така е отредено. Въпрос е това. Когато някой човек вземе пари назаем и дойде кредиторът и си иска парите, това от Бога ли е? Кой го е нагласил така? Онзи, който е взел парите. Ако не беше взел парите, не щеше да дойде онзи.

Изваждайте правилно изводите. В света има много ревностни хора. Апостол Петър беше един от тях. Но когато дойдат изпитанията, не издържа. После пак се съвземат. Онзи, младият момък, на когото хванаха дрехата, и той, като се видя в трудно положение, остави дрехата и избяга гол. Тази дреха беше от една тога.

Сега, коя е тази дреха, която човек оставя? Това са неговите убеждения, неговото верую. Този момък оставил дрехата си и избягал. Кое е онова, което човек оставя? Някой път човек оставя своите убеждения. Той има убеждение, но като дойде на тясно, казва: „Всичко това е празна работа.“ И избягва, като първоначално е бил гол. И казват, че човек изгубил убежденията си. В реда на нещата ли е да се откажеш? Не че Бог го иска това. В реда на нещата ли е да оставиш дрехата?

Кое е същественото, за което трябва да се устои? По какво се отличават съществените работи от несъществените? Ще си послужа само с един пример, много прост. Вземете вие каквото и да е желязо, нагорещено в огъня. След като го извадите от огнището, няма да се минат 15 минути или половин час, и това желязо ще изстине. Защо? Защото тези качества, които са дошли в желязото, са дошли отвън. Тези качества не са негова същина. Това, което губиш, то е дошло отвън.

Сега, последните неща може да ги уподобим на друг един пример: Една стомна, в която сте налели вода, съдържа едно важно качество. Излейте водата, стомната остава празна. Но така не е с извора. Той не престава да дава вода. Това, което постоянно тече и което никога не престава, това е реалност. В живота трябва да отделяте съществените неща – вашите съществени чувства. Има някои чувства, които са преходни. Има и мисли преходни. Има и някои постъпки преходни. Аз бих ви навел на много работи, но няма защо да се разправят. Същественото се отличава с едно качество – то носи живот. Реалното в света носи подмладяване или обновяване, или зараждане. Това, [чрез] което човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално. А реалното ние наричаме Божественото.

Трябва да знаете кога човек се е отклонил от Божественото. Има две състояния. Това, което наричаме „апетит“, това е човешкото. То е един неорганизиран апетит. Онзи, който има апетит, той постоянно мляска. Цял ден яде. Постоянно яде. Яде, за да стане по-тежък, по-тлъст, по-мазничък. Това е едно неестествено положение. Пък реалното е гладът. Гладът иде периодически в човека. Всякога не се явява гладът. Гладът се отличава с едно качество: че ти, като ядеш само хляб, пак си доволен. А пък другият, с апетита, иска месо, аперитив, различни яденета, печено и пак е недоволен. Казва: „Покривката не е хубава, лъжицата не е на мястото си“ и пр. Той не търси храната, а търси едно удоволствие в яденето. А пък заплатата на всички удоволствия са болестите. Човек, който се удоволствува, ще му се плати с всичките болести – ще го намерят всички смущения.

Сега запитвате защо светът е така направен. Знаете ли на какво прилича съвременният свят? Една жена, като се оженила, нито работила, нито прала, нито тъкала и почнала да пита: „Защо оголяхме?“ От майка ѝ каквото останало, събрала го, износили го и тя се питала защо дрехи не идват отвън. Сега ще ви кажа едно нещо. Вие казвате, че блудният син, който напуснал дома си, отишъл в далечна страна. Кой е този блуден син? Аз всеки ден го виждам. Из София ходи. Онзи, който яде и пие, седнал в една кръчма и се разполага – не е ли той блудният син? А пък на другата страна го виждам, че няма нито пет пари в джоба си, оттук-оттам проси. Вие по някой път го виждате и казвате: „Блазе му.“ Но казвам: Няма да се минат и 10 години, и той ще бъде като онези американски милионери, които фалираха и направиха банкет със своите скъсани дрехи. И после казваха: „Какви бяхме едно време и какви сме сега?“ Обедняване по всичките области на живота. Вие ще го намерите, блудния син, на физическото поле, в астралния свят, в умствения свят. Когато човек стане самостоятелен и мисли, че е намерил истината, и казва на баща си: „Остави ме свободно да си поживея!“ Този стремеж не е лош, но пътят е погрешен. Погрешката не е в мисълта, в желанието и постъпката на човека да придобие, но в какво седи погрешката?

Всяка мисъл, която се ражда без любов, е престъпна мисъл; всяко желание, което се ражда без любов, е престъпно желание и всяка постъпка, която се ражда без любов, е престъпна постъпка. Така седи истината. Това е необходимо в живота. Всяка мисъл, която се е родила без любов, тази мисъл ще ви създаде на всички такива големи страдания, каквито не сте и сънували. А това желание, което е родено без любов, ще ви причини на всички такива страдания, каквито не сте и мислили.

Вие искате да знаете защо идват тези страдания във вас. Вие решете въпроса защо са дошли тези страдания на Христа. Вие изплащате страданията на Христа. Защо Христос трябваше да пострада? Вие нямате обществено положение. Христос имаше ли обществено положение? Вие нямате дом. Христос имаше ли дом? Христос имаше 12 ученици, 12 приятели, но те бяха видни приятели. Всичките му апостоли бяха все пророци от хиляди години. Те в миналото пророкуваха, че Христос ще дойде, те бяха всички еврейски пророци, събрани около Него – Неговите приятели.

Това е моето тълкуване. Това е само за обяснение на работата. Те са онези близки души. Всяка една душа, всеки един от вас, като слиза от Невидимия свят, с него слизат близки души, които се въплотяват заедно с него – за да бъдеш щастлив, иначе ще бъдеш самотен. Ближният ви с вас е дошъл, това не е една случайност. И кога човек иска да замине за Невидимия свят? Когато вашите приятели започнат да заминават за Невидимия свят. Защо ще бягат приятелите ви? От щастие ли? Не. От големи нещастия, които идват в света.

Вие ще кажете: „Какъв е изходният път на това? По кой начин трябва да се разрешат нещата?“ Вие казвате: „Какво ще стане с нас най-после?“ С вас ще стане това, което стана с Христа. Това е едната страна. После? Ще стане другото, което стана с Христа – ще излезе от гроба, ще възкръсне! После какво ще стане? Ще се възрасти там, отдето е дошъл. Най-първо ще стане това, което стана на физическото поле. После ще стане другото. Ако първото не стане, второто и третото няма да станат. Някои от вас не гледат същността на страданията. Има някои страдания, които са на мястото си. Аз говоря за съществените страдания, които придружават живота. Житното зърно, ако не падне и ако не загине в земята, то няма да даде плод. И няма да опита после такава голяма радост. Аз искам вие да мислите, да не вървите по ограничения път на мислите. Казвате: „Защо ни са тия страдания?“ Вие, като съшивате една дреха, защо не направите само един бод и да сметнете, че това е достатъчно? Защо правите хиляди бодове? Законът е еднакъв, и в радостите, и в страданията има една последователност. На всяко едно страдание съответствува и радост и на всяка радост съответствува едно страдание. Вие сте тук, слушате ме, но знаете ли колко страдания са принесли вашите глави? Вие ни най-малко не помните това. Само майка ви знае – за да дойдете на Земята, знаете ли колко е струвало това на Бога? Вие не сте помислювали върху това? Вие, за да дойдете на това положение, какво е струвало това на Бога или на природата – на нашата Майка? Вие сте забравили. Вие на Земята сте като малките деца, които се занимават с външните предмети. И всички желания, които имате, искате да ги изпълнят.

Но трябва да знаете, че всичките ви желания, които имате, не са ваши желания, те са чужди желания. Могат да дойдат през живота ви хиляди желания. Когато дойде в тебе някое желание, ти трябва да знаеш за тебе ли е или за друг. Няма желания лоши. Лоши желания са само онези, които не са твои, не са за тебе. Или една мисъл, която не е твоя, не че е лоша мисъл, но тя е за друг. Или една постъпка, която искаш да направиш, тя не е за тебе, тя е за друг. Друг трябва да я направи. Коя мисъл е права? Кое чувство е право? И коя постъпка е права?

Аз ще си послужа само с едно много просто изяснение. Вие сте на един кладенец и искате с кофа да изкарате вода. Като вдигнете кофата, въжето се скъса. И може наполовина да докарате кофата, и въжето се скъса. Някой път сте близо до края, до горе, и се скъса въжето. Някой в началото на своята работа не успява, а някой – в края. Значи това въже, с което си служите, не е годно. А пък здравото въже е това, с което изкарвате водата.

Една мисъл, едно желание, една постъпка, която може да послужи като това въже, това е правата мисъл, правото желание, правата постъпка. Всяка мисъл, която се къса или в началото, или в средата, или горе, вече не разчитайте на нея.

Вие сте разочаровани. В какво? Всякога съм срещал разочаровани хора. Скъсало се е въжето там, на кофата. Казвам: Дайте нова кофа. Но и при новата кофа, с това въже, ще се скъса въжето. Казва: „Какво да правя?“ Казвам: Промени въжето. С това въже кофата все ще остане в кладенеца. Казваш: „Нямам толкова пари.“ Щом нямаш толкова пари, не изваждай вода от този кладенец. Като няма средства, да не се вади вода от този кладенец. Че, животът, който живеете, не е ли един кладенец, от който трябва да изкарвате вода? Онези условия, онези средства, чрез които искате да добиете вашето щастие, не са ли вода? Трябва здраво въже. Всички имате въжета, трябва да са здрави. Някои от вас ще ми кажете: „Как мислите, моето въже здраво ли е?“ Че, вие знаете това по-добре от мене. Казвам: Твоята кофа къде е? – „В дъното на кладенеца.“ Ти питаш да ти кажа здраво ли е въжето ти? Щом твоята кофа е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е. Ти ми казваш: „Дай ми твоята кофа.“ Аз моята кофа не свързвам на такова въже като твоето. Ти казваш: „Нямаш ли малко човещина?“ Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже. Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога да ти услужа. Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи си толкова вода, колкото искаш. И пак си отвързвам въжето и кофата. Благодеяния не правя никому. В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа. На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и кофа. На Земята е така. Онзи, който е турил на кладенеца въжето, той ще си вземе вече парсата. Той ще вземе повече, отколкото струва въжето. Според мен, аз никога не бих отишъл при един кладенец, дето има кофа и въже. Чудни сте. Когато отида при един извор, аз ли трябва да изтегля водата навън? Онези, които живеят на физическото поле, трябва да изваждат водата си от дълбоко. Онези, които живеят в духовния свят, водата им сама изтича, няма защо да я вадят.

Ние някой път си казваме: какво е направил Христос, как е пострадал Христос, как апостолите са пострадали, как мъчениците са пострадали. Всички привеждат примери. Аз съм привеждал примери, но аз правя всякога един опит. Когато искам да говоря, всякога опитвам. Някой силен човек могъл да вдига 100 килограма. И ако аз мога да вдигна 100 килограма, казвам, че е възможно това. Щом не мога да постигна това, мълча си за това. Не правя и въпрос. За нещо, което не мога да го направя, аз и въпрос не правя.

Мога да ви препоръчам едно правило. Вие и въпрос не повдигайте за неща, които не можете да направите. Например сега се проповядва, че ще отидем на онзи свят. Ти казваш: „Дълго време се изисква да отидеш на онзи свят.“ Че, това е една съвсем физическа представа за онзи свят. Вие така говорите и така мислите, като че онзи свят е по-малък. А пък този свят е същественият. Вие го мислите като че отивате от един град в друг. Не е такова положението за духовния живот. Сега ще си послужа с един пример за изяснение. Представете си, че вие сте един ученик в Университета, но всякога отивате с неподготвени уроци. Изважда ви професорът и вие нищо не казвате. Най-ниските бележки имате вие. В кой свят сте? Но ще кажете: „Аз искам да отида в онзи свят, на способните ученици.“ Че, тези способни ученици са с тебе заедно! Чин след чин са наредени там. Онзи свят е до тебе. Вие казвате: „Ние искаме да видим Христа.“ Че, Христос седи на същия чин с вас. Той може да е един от професорите, който ви говори. Вие мислите, че като видите Христа, всичките ви работи ще се изгладят. Прави сте. Идеята ви е права, но има нещо непълно. Защото мнозина видяха в Израел Христа, но нищо не стана. Не казвам, че желанието ви е лошо, то е едно от хубавите ви желания. Но в това виждане трябва да влезе един много съществен елемент. Да видиш Слънцето с обич и когато го видиш, да се зарадваш и то да внесе в душата ти нещо. А пък да видиш Слънцето, ти едва го видиш и се отдалечиш, без да изпиташ обич, то никаква полза няма да ти принесе. Това не е никакво виждане. Под „виждане“ ние разбираме постоянна връзка, която съществува в живота вътре. Вие искате да видите Христа. Кой е уреждал живота ви? Онези щастливи минути в живота ви на кого се дължат? Онези, хубавите ваши мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, на кого се дължат? На вас ли се дължат? Ако аз се кача на един трен, за 14 часа ще бъда във Варна, нали така? Ако аз се кача на един аероплан, за 3–4 деня ще бъда в Индия, Калкута, в Лондон, но това не се прави с крака. Ти си отишъл с чужди превозни, други средства. Тези средства се дължат не на тебе. Един човек се качва на аероплан и лети. Ти казваш: „И аз мога да направя това нещо.“ Можеш, но средството, с което ще летиш, нито ти си го измислил, нито е твое.

Искам да ви насоча на една съществена мисъл: Ние най-първо трябва да оценим това, което Бог е направил. Даденото да оценим. Да оценим сегашния живот. Ние не оценяваме сегашния живот. Погрешката е там. Ако ти не оценяваш сегашното, ти не можеш да оцениш и бъдещето. Ако ти не можеш да оцениш най-малката любов, ти не можеш да оцениш и голямата любов. Ако ти не направиш най-малката постъпка, ти не можеш да направиш и голямата. Един ден ние искаме да влезем в съвършения свят. Но там ще се намерим в друго едно противоречие. Ние ще се намерим в такова противоречие, в каквото се е намерил един българин, когато отишъл в странство, но не знаел никакъв език. Англичаните се разправят на английски, немците си говорят на немски. А пък този българин не знае нито английски, нито немски и затова не му обръщат никакво внимание там. Той казва нещо на англичанина и последният не го разбира. Той иска сега този англичанин да знае български език, но не знае. Говори на един французин на български, но французинът иска ти да знаеш неговия език. И той си повдига рамената на зададения въпрос и отминава.

Един брат седи при мене и казва: „Искам да се запозная с напредналите братя от Бялото Братство.“ И той мисли, че тези Бели братя са българи. По никой начин не мога да те представя на тези братя. Да те препоръчам на тях – ти не им знаеш езика и аз не искам да се излагам. Трябва да знаеш езика им. Христос знае всички езици, а вие кой език знаете? Вие казвате: „Духът ще проговори чрез мене.“ Знаете ли какъв е езикът на Духа? Аз съм слушал евангелисти говорят езици и казват: „Духът говори.“ Духът говори, но ти не разбираш нищо от този език. Духът говори, но ти не разбираш. Трябва да се говори на един разбран език. Това не е български език, нито английски, нито френски. Това е новият език на мисълта, която трябва да се разбира. Новият език се различава по следното, законът е този. Когато ученикът влиза в училището, с какво се отличава един ученик? По какво се отличава живото дете? С живота. Детето, като дойде на Земята, трябва да има живот. На какво се дължи животът? На Любовта. Животът носи със себе си една интензивна мисъл – да реализираш нещо в света.

В живота има един вътрешен стремеж. Онова дете, което е родено, веднага влиза в училището и майка му ще бъде с него. Но в деня, в който детето напусне живота, майка му го оставя и казва: „Бог да го прости, умря.“ Сега, същият закон – и за друга област. Докато ние сме живи, докато сме в Любовта, нашата майка е с нас. Тя е на наше разположение. В деня, в който се откажем да носим живота, да служим на Любовта, ние се погребваме. Трябва да знаете, че всеки ден човек 10 пъти могат да го погребат и да го изваждат от гроба. Някой път се молите, молите, молите и нито глас, нито слишание. Колцина съм слушал да ми разправят за молитвата.

Вървят двама християни и единият разправя на другия: „Аз за каквото се помоля, все ми е отговорил Бог. Нямам изключение в живота си!“ А пък другият казва: „Не зная, за моята молитва не съм уверен, още не ме слуша Господ.“ А онзи му казва: „Аз ще те науча как да се молиш“, но още не изрекъл думата си, ето че идва една мечка със своите мечета. Онзи, на когото се чува молитвата, почва да се моли, а пък другият се качва на крушата. Но и първият, който се моли, и той се качил после на крушата. Тогава онзи схванал, че и онзи има толкова верую, колкото и той. Първият за свое оправдание казал: „[Когато] човек се моли, трябва да е нависоко място, така Бог го слуша по-добре.“ Качили се на крушата, помолили се и мечката си отишла. Другият казал: „Много ти благодаря. Научих една тайна – че щом съм горе, нависоко, молитвата ми ще бъде послушана.“ В душата на първия има една вътрешна неискреност. Той вижда, че молитвата му не е хванала дикиш и измисля една нова философия, за да излъже и себе си, и другите. Това е самоизмама.

В дадения случай умният човек няма какво да среща мечки. Какво изяснение ще дадете на мечката? Аз я създавам. Разберете ме сега. Вие създавате вашите мечки. И големи мечки може да създадете, и малки мечки може да създадете. Може да направите едно престъпление и мечката да ви гони – и то не една, но две, три и много мечки. Тогава ще се качите на дървото и ще кажете: „Защо, Господи, създаде мечките?“ Божиите мечки са много добри, а нашите мечки са много лоши.

Христос казва: „Има да Ми се случи нещо много важно и сериозно, но както ви гледам, вие ще Ме напуснете. Ще се разбягате всички.“ Това Той го е казал, защото е познавал човешкото естество. Петър казва: „Всички могат да се разпръснат, аз обаче не.“ Исус му отговоря: „Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ В Гетсиманската градина Христос помолва учениците Си да не заспиват, докато Той се моли на Господа. Обръща се и вижда, че са заспали. Казва на Петра: „И един час ли не можеш буден да бъдеш?“ Пак се моли и пак вижда, че Петър и Яков спят. Три пъти ги моли да не заспиват, и трите пъти ги намира заспали.

Следващата случка е в двора на първосвещеника, когато Исус е вътре на разпит при старейшините и книжниците. Петър се грее на огъня отвън на двора, заедно със слугите на първосвещеника и когато една от слугините на първосвещеника му казва: „И ти беше от учениците на Исуса Назарянина“, Петър отрече. Това е третият път, когато Петър отрече, че познава Христа. Пак, когато петелът пропя, той разбра какво е искал да каже Учителят му с думите: „Преди петелът два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен.“

Хубавата страна беше в това, че като излезна вън и пропя петелът, той съзна, че по стария начин не могат да се разрешат работите. Трябва да се вземе ново въже. С това въже, с което се късат кофите, нищо не става. Мъчнотията седи в това, че вие не можете да свързвате духовния живот с физическия живот.

Ако схванете Христа като представител на Любовта, то Любовта е необходима за целия ваш живот. Любовта трябва да бъде подкрепа на всяка ваша мисъл, чувство, желание, постъпка. Любовта трябва да бъде непреривна сила, която да работи във вас. В деня, в който не работи във вас Любовта, нищо не може да постигнете. Някой път спите. Защо? Защото няма токът на Любовта. Някой път зная защо спите тук. Защото не сте си починали. Работа трябва, а вие сте уморени. И някой казва: „Да свърши беседата, че съм гладен.“ Някой има да дава 2030 000 лева и аз му проповядвам, а той казва: „Какво ще ми разправяш сега? Аз имам да давам толкова пари!“ Или някой е уволнен от служба и казва: „Какво ще ми разправяш сега? Аз съм без работа.“ Един американски проповедник казва: „Аз проповядвам и на онези, които спят.“

Сега, аз гледам психологически на въпроса. Има две изяснения. Учениците на Христа заспаха тогава, понеже не можаха да изтраят на онази тежка атмосфера и на мисълта, че ще защитят Учителя си. Те казваха: „Тежка работа е тази, не е за нас!“ Това показва слабата страна на човека. Има една мисъл, която е обременителна. Спиш. Не е лошо. Има моменти, когато човек, като спи, той слуша по-хубаво. Някой казва: „Аз спах, но чух.“ А пък тези, които не са спали, те не помнят. Аз тогава бих казал да спите и да помните.

Съзнанието на човека трябва да бъде будно, ангажирано с известна любов. Някой може да каже: „Това, което говори Учителят, не разрешава моите въпроси.“ Вярно е, но казвам ви: Има известни неща, които всякога ни засягат в нашия живот. Когато вятърът ни духа, интересува ни, понеже този вятър е една реч, той пречиства въздуха. Този вятър е за моя полза. Защо духа вятърът? Заради мен, заради вас. Изгря Слънцето. Аз мога да кажа: „Това Слънце изгрява за мен.“ Понеже аз се ползувам от него. Аз трябва да съзнавам в душата си следното: Слънцето изгря и неговата работа е за мен. Слънцето има отношение към мен. И като изгрее Слънцето, аз в този ден мога да свърша на физическото поле своята работа. Ако ние съзнаваме, че всичко, което е създадено в света, подтиква нашата мисъл, чувства и постъпки, ние имаме отношение, една връзка. Ако ти се радваш на вятъра, който духа, ако ти се радваш на дъжда, който вали, ти имаш връзка с вятъра и с дъжда. Дъждът ще донесе своето благо. Ако не обръщаш внимание на тези неща, тогава ще се обезсмисли животът ти. Но някой път е много мъчно да се направи едно заключение, но трябва да се направи едно заключение. Ние живеем в един свят, дето Бог ни се изявява. Ние сме в едно училище, дето професорите ще проявяват своето знание. В клас ще ходим, за да слушаме онова знание, което се проповядва в университета. Ако ти ходиш в училището и нищо не придобиваш, ходенето е безполезно. Ако ти вярваш и тази вяра не ти допринася нищо, тази вяра е безсмислена. Всички си образувайте едно верую, което да не се къса.

Преди няколко време дойде при мене една сестра и ми разправя: от дълго време иска тя да има едно съобщение от Невидимия свят; и става една сутрин и чувствува, като че някое същество иска да влезе вътре в нея. И тя го чувствува. То влиза в нея и веднага се изменя нейното състояние. Аз зная как стои работата. То ѝ казва, че тя е на погрешен път, че всичко, каквото е правила досега, не е право, че всичко е погрешно. Но кое е постоянно в живота? Тази светлина, която влиза в очите, може да ти причини дразнение, но може да ти стане и много приятно. Тази сестра се е намерила под влияние. Това не е влияние на духове, но това е приемане на посторонни мисли, които завладяват човека. Както един отровен газ може да парализира, както въглената киселина може да парализира, така и някой духовен човек може да се парализира и той да си мисли, че духове са дошли в него. Когато вие имате посещение на един Божествен дух, няма да се смущавате – той ще внесе едно светло чувство, една светла мисъл у вас и този ден ще бъде епохален, какъвто беше денят на Петдесятницата за апостолите. Те имаха връзката с Невидимия свят и чуха да се говори на духовния език, и всички ученици знаеха духовния език. Духовния език и вие трябва да научите. Да допуснем, че един човек ви казва: „Ще ви запаля“, но не може да ви запали и нищо не става, а пък друг нищо не казва и ви подпалва. Тогава питам: В кого е силата? В мълчаливата мисъл, мълчаливото желание и мълчаливата постъпка, които запалват, които внасят любовта, в това е силата. Не трябва да я търсите отвън. Колко любовта се е проявила отвън, у другите хора, вие не може да знаете, но във вас колко е, това може да знаете. Вашето щастие седи в това да проявявате любовта.

От Невидимия свят казаха на Христос: „Твоето въже ще оставиш, ние ще турим нашата кофа и нашето въже.“ Христос си сне въжето. Голямо разочарование претърпя Христос, няма друг човек, който да е претърпял по-голямо разочарование, отколкото Той! Всичко рухна. Разбягаха се учениците Му и всичко, каквото е казал, рухна повидимому. И Христос каза: „Тогава да бъде Твоята Воля!“ И тогава дойде Божественото! Докато нашето човечество не отстъпи на Божественото, не може да имаме успех, иначе ти ще имаш временни успехи и не може да придобиеш онова правилното, което търсиш. Само когато Божественото дойде, ти ще имаш един приятел, когото обичаш. Само тогава ще живееш в едно общество, което ще те разбира и ти ще го разбираш. В Божественото има това разбиране.

„Бдете и молете се, да не би в прегрешение да влезете.“ По някой път ние уповаваме на нашето знание, не виждаме, че знанието не ни помага. Някой път и вярата, която имаме, не ни помага. Някой път и силата, която имаме, не ни помага. Вярата ни някой път е много малка в сравнение с мъчнотиите, които срещаме; някой път и силата, която имаме, е много малка в сравнение с онези мъчнотии, с които трябва да се справим в живота си. Всяка мисъл, която носи в себе си скръб, има нещо нечисто в нея. Всяко желание, което носи скръб, има нещо нечисто в него. И всяка постъпка, която носи скръб, има нещо нечисто в нея. Трябва да се очистят. Трябва да разпознавате чистите мисли от нечистите. Всяка мисъл, която носи само радост, е чиста. Всяка мисъл, която носи скръб, не може да градите с нея, трябва да се молите тогава. Старини ще дойдат – ще остареете и тогава ще ви оставят всички. Когато преминавате на онзи свят, нито един от вашите приятели, които са тук, няма да ви придружават. Ще дойде това положение и тогава на кого ще разчитате? Всичките ви приятели ще дойдат само до последната станция и ще ви кажат само: „Господ да бъде с теб!“

В живота ви дойде болестта, баща ви, майка ви не могат да ви помогнат. Вие имате страдания – какво ще кажете тогава? Там трябва да се прояви вярата! А не да се обезсърчавате. Някой казва: „Ще се мре.“ Умирането е да ни се покаже само кой може да ни помогне. Кой може да ни помогне? Ще намерим Онзи, Който може да ни помогне! Който може да ни избави от смъртта, Той е истинският. При смъртта на Христа всички се разбягаха. Но Христос издържа на всички страдания! Това е първото положение. Има един, на Когото ние можем да разчитаме! Той е Онзи, на Когото Христос разчиташе! Разчитайте на Този, на Когото Христос разчиташе, вярвайте в Този, в Когото Христос вярваше! И постъпвайте така, както Христос постъпваше. От това правило се водете и всички противоречия ще се разрешат.

„Отче наш“

14-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 24.XII.1933 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни