Jump to content

1930_07_16 Проява, връзка и причина


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цветанка Георгиева

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),

Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ПРОЯВА, ВРЪЗКА И ПРИЧИНА

Т. м.

Чете се темата: Влиянието на въздуха и на водата върху живите организми.

Изпейте песента: „В начало бе Словото”.

В първа глава от Евангелието на Иоана е казано: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.” Преведен на съвременната логическа мисъл, този стих означава: Проява, връзка и причина. В началото бе Словото – това означава проява на нещата. „И Словото бе у Бога” – връзка междунещата. „И Словото бе Бог” – причина на нещата. Следователно, когато човек се проявява добре в живота си, това е Словото, което действува в него. Когато пребъдва в Бога, човек е свързан вече с Него. Щом Словото влезе в човека, той е дошъл до причината на нещата. Когато Бог се проявява в човека, това е едно положение. Когато човек образува връзка с Бога, това е второ положение. И най-после, когато Бог изявява същината си в човека, имаме трето положение. Отношението на Бога към човека и на човека към Бога геометрически представя две прави линии, перпендикулярни една към друга – черт. 1.

OOK_9_47_1.JPG

В отношението на правите АВ:CD има простор – широчина и височина. Правата АВ може да расте нагоре до безконечност, а правата CD – на дължина и широчина до безконечност. Това значи, да има човек правилни отношения към Бога. Обаче, ако отношенията на човека към Бога не са правилни, непременно някъде ще се създаде известно ограничение или препятствие. Този човек ще бъде стеснен в материалния си живот. Като няма възможност да се разширява и удължава на физическия свят, той се принуждава да върви нагоре. По този начин от двете линии АВ и CD се образува прав ъгъл – АВС – черт. 2.

OOK_9_47_2.JPG

Като се движи нагоре към слънцето, т.е. към Бога, човек се стреми да придобие ония енергии, които му липсват. Значи, когато хоризонталната линия в живота се увеличава безгранично, този живот има добри материални условия. Когато вертикалната линия се увеличава, духовните условия се подобряват. Като се движи във възможностите на правия ъгъл от А до В и от В до С, човек се намира при благоприятни условия. Не използва ли тия възможности, той губи благоприятните условия, и ъгълът постепенно се стеснява, става все по-малък, докато се превърне в права линия. Правата линия дава възможности само на едно измерение, т.е. движение само на физическия свят. Изпусне ли благоприятните условия на живота си, човек се натъква на неблагоприятни условия. От него зависи да използва добрите условия и да подобри своя живот.

Следователно, когато се казва, че човек трябва да използва живота, разбираме да използва добрите условия, които Бог му е дал. Не използва ли добрите условия на живота, като права реакция, ще дойдат лошите, като обратна реакция. Защо е така, никой не знае. Закон е, обаче: на всяка права реакция отговаря обратна. В този смисъл, ако не живее разумно, човек се намира пред опасността да изгуби добрите условия. Най-голямото благо, дадено на човека, това е животът. Няма по-велико нещо за човека от възможността да живее.

В древността един учен човек бил осъден на смърт. След голяма борба между неговите приятели и неприятели, да го спасят по някакъв начин, най-после съдът решил: Този учен може да бъде помилван при условие да тури на главата си гърне, пълно с мляко, и да обиколи града с него, без да излее една капка от млякото. Ако изпълни задачата си добре, животът му ще бъде подарен. Той изпълнил задачата си точно, както изисквали съдиите – капка мляко не разлял. След това съдиите го запитали: Какво видя в града? – Нищо не видях. Мисълта му била силно концентрирана. Той мислел само за едно: да обиколи града с гърнето на главата си, без да разлее една капка от млякото и да се върне при ония, в чиито ръце е бил неговият живот. Това значи концентриране на мисълта.

Като ученици, вие трябва да държите в ума си своята свещена, Божествена идея и с нея да обиколите цял град, без да виждате, какво става около вас. Държите ли се здраво за своята свещена идея, вие ще бъдете чужди за дребнавостите на живота. Вие ще минавате и заминавате край тях, без да ги виждате. Не се ли държи здраво за Божественото в себе си, човек постепенно губи светлите лъчи на изгряващото слънце от очите си, докато един ден изгуби всичките лъчи и в съзнанието му настава мрак и тъмнина. Защо? Изгубил е добрите условия на живота. Изгуби ли тия условия, страданията и недоволството идат. Колкото благоприятни условия е изгубил човек, толкова страдания му дохождат. Мине ли през последното страдание, той започва отново да се качва по възходящата линия на своя живот.

Дойде ли отново до възходящата линия на живота си, човек трябва да приложи своята разумност и любов, да върви правилно, да не губи благоприятните условия на своя живот. Като работи върху себе си, човек трябва да приложи любовта си, да не очаква другите да го обичат. Щом свърши дадена работа и се намери пред някакъв резултат, човек може вече да се надява на любовта на окръжаващите. Значи, докато не приложи своята свещена идея в живота си и не види някакъв резултат, човек не може да изисква любовта на хората. Изгуби ли това условие, ще дойде обратната реакция. Който използва добрите условия, той ще бъде богат човек; не може ли да ги използва, той ще се намери в крайна сиромашия. Тогава ще го нападат кредиторите му и, като не може да плати дълговете си, ще го ругаят, ще го мъчат и изтезават. Дойдат ли при богатия, кредиторите ще се поклонят учтиво и ще чакат. Той ще ги покани да седнат, ще извади кесията си и ще им плати дълга си, с лихвите заедно. Те ще му благодарят и ще кажат: Ето един благороден човек.

Като знаете това, бъдете внимателни към задълженията си. Не оставяйте други да плащат заради вас. Не очаквайте другите хора да работят за вас. – Ама Бог може да направи всичко за нас. – Той е направил най-важното: дал ви е условия. Бог ви е дал ум, сърце и воля. На вас е възложил задачата да работите върху ума, сърцето и волята си и чрез тях да усъвършенствувате своята форма – тялото си. Щом формата е съвършена, и съдържанието и ще бъде съвършено. Това значи, да работи човек съзнателно за себе си, за ближните си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осъден на смърт. Кой човек, кое семейство, кое общество или коя държава, като са работили за себе си, са оцелели до днес? Обаче, всички отделни личности, семейства, общества и народи, които са работили за Бога, са записани в свещената книга на живота. Техните имена се четат от всички.

Христос казва: „Радвайте се, че имената ви са записани на небето.” Ако имената ви са записани на небето, радвайте се на мнението, което съвършените същества имат за вас, а не на мнението на хората. Радвайте се и веселете се, ако името ви е написано на дланта на Онзи, Който ръководи съдбините на целия свят. Ще кажете, че правите усилия да бъдете добри. Това е празна работа. По естество човек е добър, няма защо да прави усилия да бъде добър. От човека се иска да прояви доброто в себе си, да не затваря неговия път. Не даде ли път на доброто в себе си, човек става лош. Там е грешката на човека. Щом даде път на Божественото в себе си, всички енергии в човека потичат навън, и той става проводник на доброто. Доброто в човека представя здрава, чиста, лесносмилаема храна, а злото – нечиста, мъчносмилаема храна. Тъй щото, искаш ли да проявиш доброто в себе си, приемай в стомаха си само такава храна, която хармонира с твоето тяло, в ума си – само такива мисли, които хармонират с твоя ум и в сърцето си – само такива чувства, които хармонират с твоето сърце.

„В началото бе Словото.” След като мислил цяла вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, т.е. чрез разумността. Започнете и вие с разумността, със Словото на Бога. После Бог е довел всички неща до една велика цел – велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трябва да бъде за слава и величие на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото царство. Така трябва да постъпва всеки човек. Каквато работа предприема, първо трябва да я обмисли и после да си отговори за кого я прави и как трябва да я направи. Обичаш ли някого, трябва да знаеш, защо обичаш; обичат ли те, също трябва да знаеш, защо те обичат. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да не знае, защо обича и защо го обичат. Някой иска Бог да го обича, но не знае, защо иска тази любов. Той пък обича Бога от страх. Обичайте със свещен трепет на душата си, да се слеете с любовта на Великия. Мислете със свещен трепет на ума си, да свържете мисълта си с Великата мисъл на Бога. Чувствувайте със свещен трепет на сърцето си, да се свържете с Общия пулс на живота. Работи ли по този начин, човек има ясна представа за това, което иска да направи. Не се ли ръководи от тия принципи, той нарушава Божествения ред на нещата и създава свой специфичен ред, който е причина за нещастията в света. Животът на сегашните хора представя редица от положения и предпоставки, които човек е поставил на пътя на Божественото, с което го ограничил. Тази е причината за големите нещастия и противоречия в човешкия живот.

Като говорим, че всеки човек трябва да има поне една свещена идея, това не значи, че той може да я реализира изведнъж. Десетки, стотици, а понякога и хиляди години са нужни, за да може човек да реализира една велика идея. Запример, колко години са нужни на човека, докато свърши образованието си на физическия свят? Четири години са нужни за първоначалното училище, три години – за прогимназия, пет – за гимназия, четири – за университет – всичко 16 години. Това представя едно малко образование в сравнение с онова, което му предстои да мине в по-високите светове. Колкото да учи на земята, човек занася със себе си една малка част от знанието, което прибавя към това, което носи от миналото си. Съвременният човек не вярва в минало съществуване. Дълго време трябва да го убеждавате, за да приеме, че е съществувал някога и носи със себе си способности и дарби на миналото си, върху които е работил и продължава да работи.

Като срещнат човек с високи идеи, хората започват да му се подиграват, че вървял на високо. Всеки човек трябва да бъде свободен да се развива, както той разбира. Не се месете в чуждите работи. Както растенията се нуждаят от свобода, така и човек трябва да бъде свободен. За да не се преплитат корените и клоните на дърветата един в друг, те трябва да бъдат на известно разстояние, да не си пречат. За да се развива правилно и да устоява на бури и ветрове, дървото трябва да има известна височина на която да отговаря известна дебелина. И човек, за да се развива правилно, трябва да има определена височина и дебелина. За да придобие тези неща, в помощ му дохождат великите принципи на живота – любовта, мъдростта и истината. Любовта внася в него топлина и го кара да се развива на широко; мъдростта внася светлина и го прави висок; истината закръглява формата. Истината е съединителна връзка между топлината и светлината, между чувствата и мислите на човека. Ако човек не е достатъчно висок, това показва, че не е работил с мъдростта; ако не е достатъчно широк, той не е работил с любовта; ако не е достатъчно закръглен, не е приложил истината. Ако не е дал място на истината в себе си, човек не може да постигне своите стремежи. Чувствата и мислите в него остават разпръснати, без съединителна връзка. Всяко чувство трябва да бъде подкрепено от една мисъл; и всяка мисъл трябва да бъде подкрепена от едно чувство. Това подразбира връзка между мислите и чувствата на човека. Истината внася подтик в човека. Без истината няма движение. Земята и слънцето се движат благодарение на истината. Тя ги тласка към тяхната велика цел. Същото се отнася и до човека. Всеки момент, той се движи в своите мисли и чувства, отива към великата цел на своя живот. Измени ли някъде посоката на своето движение, или се отклони малко от своя път, човек се намира пред катастрофа. Съществата, които управляват планетите, трябва да бъдат съсредоточени в мисълта си, да не се отклоняват. Увлекат ли се в някаква велика мисъл, движението на планетите се изменя. Това отклоняване от пътя им създава катастрофа на всички низкостоящи светове. Като знаете това, за да не се отклонявате от своята орбита, не се ровете в постъпките на хората. Давайте си едни на други свобода, да не се преплитат корените и клоните ви. Кой как живее, това е негова работа – не съкращавайте разстоянието помежду си. Ама картината на еди-кого си не е хубава. Той сам ще я изправи. Друг е въпросът, ако той сам извика някой свой приятел, художник, и го помоли да се произнесе за картината му. Докато не искат вашето мнение, не бързайте да се произнасяте.

Съвременните хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но само за себе си. Той не позволява да се месят в работите му, но сам се меси в чуждите работи. Като види, че някой не постъпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вместо да изправи грешката му, той повече го обърква. Всеки иска да бъде учител на другите, да го учи, как да постъпва. Не бъдете учители на хората. Не давайте мнението си, преди да са го искали. Бъдете учители само на себе си. Това е ваше право. Никой не може да отнеме правото ви да се учите, да се самовъзпитавате. Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближните си. Имате ли тази свобода, вие ще бъдете силни, да понасяте мислите и чувствата на обкръжаващите. Бъдете свободни и не бързайте. Искате ли бързо да постигнете нещо, вие ще изкарате недоносче. Определено е за колко време може да се реализира една идея.

Днес говоря за онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Не е ли будно съзнанието им, те ще слушат, но мъчно ще разбират. Като казвам, че никой никого не може да оправи, имам предвид хора с непробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието е будно, сам се изправя. Преди да видят другите хора грешката му, той вече я изправил. Мъчно се изправя човек с обикновено съзнание. Как ще накарате котката да не върви след рибаря? Рибарят носи пълна мрежа с риба, а котката върви след него. Той и говори, че рибата не е за нея, но тя не иска да знае и си казва, че и тя има дял от рибата. Както котката постъпва с рибата, така човек постъпва с Провидението. Той върви след Провидението и му говори: Виж, колко е богат този човек, а отгоре на това има две-три къщи. Защо не дадат и на мене една къща? Казвам: Той не подозира, че ако му дадат една къща, ще се спъне в пътя си. За да стане учен, да придобие знания, човек трябва да бъде беден. Има ли къща, той не може да учи. – Поне да се оженя, да имам едно-две деца, че тогава да уча. Ожениш ли се, родят ли се две-три деца, ти още по-малко ще учиш. По цели дни ще слугуваш на жена си и децата си и няма да учиш. – Ама самотен съм. – Докато си самотен, ти си свободен, имаш време да се учиш, да се молиш, да служиш на Бога. Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз говоря за вътрешната свобода на човека, а не за външната. Щом е вътрешно свободен, и като женен и неженен, човек може да учи, да служи на своя идеал.

„В началото Бе Словото.” Това значи: всяка човешка проява трябва да бъде разумна, да има вътрешно съдържание и свобода. Чувствата представят вътрешното съдържание на постъпките. Без чувства постъпките на човека са разхвърляни, връзка няма между тях. Всичко, което човек прави, е добро, но все още нещо му липсва. Добре е да се жени човек, да има деца, но той трябва да разбира смисъла на женитбата. Добре е човек да е свършил известна наука, да има диплом, но дипломът трябва да отговаря на знанието му. Добре е човек да бъде мъдрец, но да има светлината на мъдреца. Човек трябва да бъде свободен, да знае, на какво разстояние да поставя нещата, и оттам да ги разглежда. Поставите ли един предмет близо до очите си, ще видите само част от него. Каква представа ще имате за този предмет? Поставете предмета на такова разстояние от себе си, да го виждате ясно, и тогава се произнасяйте за него. Има едно геометрическо и математическо разстояние, отдето човек вижда предметите ясно. Ако днес хората не разбират Божествените идеи, ако не се разбират и обичат помежду си, това показва, че не са застанали на мястото, отдето нещата се осветяват и виждат добре. – Не ме обичат хората. – Не си застанал на определеното място. – Обичат ме хората. – Застанал си на определеното място. Който не е застанал на определеното място, той винаги остава неразбран.

Сегашните хора се оплакват, че никой не ги разбира. Прави са. Вътрешно разбиране е нужно на хората. Имат ли това разбиране, те лесно ще се справят с мъчнотиите си. Каква по-голяма радост може да изпита човек от тази, след като е гладувал три-четири дена, без да каже на някого това, да срещне един свой приятел, който го завежда у дома си и го угощава добре? Приятелят влиза в положението му и веднага му се притича на помощ. Ще дойде ден, когато хората ще се разбират, без да си говорят. Тогава те ще познаят и разберат Божия Промисъл. И днес, обаче, не се иска много, за да види човек, как Бог работи в света. Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват, и помощта веднага ще дойде. Докато живее със старите си разбирания и възгледи за живота, човек мъчно ще се освободи от страданията си. Време е вече да приемете новата мисъл, новите чувства и новите постъпки. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Иска ли да бъде учен, той трябва да се свърже с учените. Иска ли да бъде богат, той трябва да мисли за богатите. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става.

„В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.” Разберете дълбокия смисъл на тия думи и ги приложете в живота си. Можете ли да ги приложите, животът ви ще се измени коренно. Нов живот, нови разбирания, нови мисли и чувства, нови постъпки са нужни на хората. Само по този начин умът, сърцето и волята на всички хора ще вземат направление към великата цел на живота.

Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот.

47. Лекция от Учителя, държана на 16 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Доброто оръжие". Общ окултен клас. Година IX (1929–1930). Том III. Първо издание.

Издателска къща „Жануа-98“, 2008

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ПРОЯВА, ВРЪЗКА И ПРИЧИНА

„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

(Чете се темата „Влиянието на водата и въздуха върху живите организми“.)

В първата глава от Евангелието от Йоан е казано: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.“ В съвременната логическа смисъл „В начало бе Сло­вото“ - това е проявата. „Словото бе у Бога“ - това е връзката. „Словото бе Бог“ - това е причината.

Следователно, когато човек се проявява добре в живота си, Словото действа в него. Когато той пре­бъдва в Бога, той вече има една връзка, а щом Слово­то е в него, то е вече причината. Едновременно човек трябва да знае, когато Бог се проявява, има едно по­ложение. Когато Бог образува връзката в него, има друго положение. И когато Бог изявява своята същи­на, ние имаме третото положение в живота.

proiava1.jpgИмате този перпен­дикуляр А, имате тази хоризонтална. От чисто ге­ометрическо гледище пер­пендикулярът има едно отношение към някоя пра­ва линия, към хоризонталната линия.

proiava2.jpgХоризонталната ли­ния е хоризонтална, кога­то има отношение към един перпендикуляр. В ге­ометрията това са. сило­ви линии, които дейст­ват. Но тази права линия има и друго приложение.

Там, дето условия­та на един органически живот са стеснителни, когато едно растение ня­ма условия, то става високо. Този живот се стреми към нещо и не може да го придобие. Показва, че няма условия долу в материалния свят, затова животът му се стремял към слънцето, към Бога, за да придобие ония енергии, които липсват. Онзи живот, който има богати, изобилни условия, той ще прояви по-голяма широчина. Тази хоризонтална линия се увеличава. Зна­чи, когато хоризонталната линия в един живот се уве­личава, показва, че материалните условия са добри. Когато вертикалната линия се увеличава, духовните условия се увеличават. Тогава, ако съпоставим перпен­дикуляра към хоризонталната линия, имаме един прав ъгъл, който има 90 градуса. Какво заключение ще из­вадите? Вие, ако разбирате този ъгъл в живата при­рода, може да го разберете, когато изучавате живот­ните. Запример, когато хвъркат птиците, ако поста­вите ръцете настрани, имаш две прави. Ако си прос­треш ръцете така, имаш една отворена врата, през която може свободно да минаваш, условията са бла­гоприятни. Но да допуснем, че тази линия започва да се стеснява.

proiava3.jpgПредставете си, че този ъгъл представя изгря­ващо слънце. Значи, ако 1 е първият лъч, 2 - вторият, 3 - третият, и т.н., тогава какво заключение може да извадите? Имате една зона, в която може да дойдеш. Туй, което не може да схванеш с първия лъч, ще схванеш с втория, с третия, с четвъртия. Това са възможности вътре в природата, пос­тижения. Който разби­ра закона. Щом се про­ектира прав ъгъл, давам ти една задача, пиша ти едно писмо, давам ти първия ъгъл да разре­шиш. Ще разрешиш, ще преведеш, ще направиш един превод на този символ. Значи използвам на правия ъгъл всичките възможнос­ти. Ако не ги използваш, ще имаш обратни резулта­ти, ще дойдат всичките неприятности в живота. От низходяща степен ще започнеш. Колкото да били бла­гоприятни, в обратна посока ще дойдат твоите не­щастия.

Следователно трябва да знаете, закон има. Вся­кога, когато човек изпусне благоприятните условия в живота си, има неблагоприятни. И тъй, когато казвам използвайте живота, подразбирам - използвайте онова, което Бог ви е дал. Защото, ако не го използвате, ще дойде обратна реакция. Защо е така, никой не е дал отговор. Всеки, който в живата природа не използва благоприятните условия, иде обратна реакция, която създава сегашното нещастие. Та всеки един човек има опасност да изгуби благоприятните условия. Или аз съм ви давал онзи пример.

Осъдили едного на смъртно наказание, но само с едно условие щели да му спасят живота - ако той може да пренесе едно гърне, пълно с мляко, през целия град, без да изскочи нито една капка. Представете си, че турите едно гърне на главата и го носите, без да падне една капка. След като обиколил града с гърнето на главата - той бил учен човек, попитали го: „Какво видя?“ „Нищо не видях.“

Някои искате да знаете какво е концентриране на съзнанието. Когато имате една свещена идея, вие мо­же да я турите така на главата и така да привлече вниманието ви, че може да посетите града и да не видите никого. Когато човек се занимава с Божестве­ния живот, трябва да изключи всички посторонни вли­яния. То е Божественото положение.

Казвам, благоприятните условия всякога трябва да се използват. Когато човек не ги използва, изгубва благоприятните условия, чувства нещо под лъжичка­та, в сърцето недоволство, скръб вътрешна, тъга, едно неразположение. Всичките неразположения - съз­нателни и несъзнателни, които се явяват в нас, са все на онзи възвишен свят, който казва: изгубих първия лъч, втория, третия, четвъртия, петия. Най-после ония възвишени същества казват: „Какво ще те учим.“

proiava4.jpgСтраданията вървят по същия закон. Тия стра­дания са толкоз, колкото възможности си изгубил. Минава едно страдание, второ, трето. Страдани­ята ще бъдат точно тол­коз, колкото благоприят­ни условия си изгубил. Ка­то дойде последното стра­дание, пак ще дойде онази възходяща линия.

Казвам, законът на самовъзпитанието не може да го имате, ако нямате онази интензивната любов. Трябва да обичате. Човек трябва да започне не да го обичат. Обичта тя е един резултат. Когато ти вече си свършил нещо, ще те обичат. Но преди ти да си свършил нещо, ти трябва да обичаш. Започни с обичта. Що е любовта? Че мо­же да кажеш някому една сладка дума. Ти трябва да имаш любов към някоя идея. Ти, след като си прило­жил тази идея, тогава ще чакаш. Ние имаме право другите да ни обичат само когато сме приложили първия закон. Представете си един човек, неприложил тази идея, пак ще дойде обратна реакция. Ако се възползва, той ще бъде богат. Ако не се възползва, той ще бъде беден. Тогава всичките кредитори ще дойдат, ще го наругаят. Но ако е богат, всичките кредитори, които може да дойдат, ще кажат, ти си благороден човек. Всеки ще говори добре за него.

Казвам, трябва да бъдете внимателни. Казва­те, Господ всичко ще направи. Трябва да разбирате дълбокия смисъл. Господ всичко ще направи. Щом той е дал всичките условия, ти трябва да ги изпол­зваш. Господ няма да дойде да работи заради тебе. Ти трябва да дойдеш да носиш любовта за Господа. Господ направил земята, ти вземаш тапията, каз­ваш, тази земя е моя. Ти трябва да кажеш, тази земя е направена от Господа. Тя е един капитал, ти трябва да бъдеш честен, да изплащаш всичките за­дължения.

Казвам, имате тяло, имате сърце, имате и воля. Някой казва, трябва да живеем за Бога. Оставете да живеете за Бога. За себе си трябва да живеете. Питам сега, кой е онзи, който живее за себе си в този смисъл и да е прокопсал? Покажете ми една фирма, която да е работила за себе си и да е оцеляла. Колко фирми има в света, които да са оцелели? Нито една. Всички ония велики хора, на които имената са записани в света, са работили за Божествения свят. Техните имена стоят, които са работили за една свещена идея. Всички техни имена са останали в съзнанието на хората, понеже име­ната им са записани.

Казва Христос: радвайте се, че вашите имена са записани горе. Не какво мислят хората на земята, но какво мислят съвършените същества, които ръково­дят съдбините на целия свят. Сега някой път се явява едно малко недоволство. Запример някой път ние пра­вим усилия за добрия живот. Да прави човек усилие за добрия живот, е една празна работа. По-празна работа от това няма. Да искаш да бъдеш добър, то е много трудна работа. Казва: „Искам да бъда добър.“ И без това ти си добър, но остави доброто в тебе да се прояви. Ние сме лоши по една причина, че не оставяме доброто в нас да се прояви. Там е всичкото зло. Ние сме лоши по това, че не оставяме Бога в нас да се прояви и оттам започва великият грях. Ние не искаме Божественото в нас да се прояви. Вследствие на това произтичат тия противоречия.

Знам, вие имате желание да ядете. Хубава, отлична идея. Но представете си тази храна. Заколят ви кокошка, изядете я. Представете си, че тази кокошка е един адепт, който знае много повече, отколкото вие. Вие вземате една чиния, изядете кокошката. Предста­вете си, че тази кокошка започва да рови в стомаха ви. Питам, заслужава ли човек да яде една кокошка, която ще рови в стомаха. Туй в науката наричат мъчносмилаема храна. Ти не възприемай един адепт, на който месото е много сухо.

Или казано другояче, никога не вземай една храна, която не е в хармония с тебе. Сега този закон може да приложите. Никога не приемай една мисъл, която не може да хармонира с тебе. Никога не приемай в сърце­то си едно чувство, което не хармонира на твоето сърце.

Та проявата на първия човек е започнало „в начало бе Словото“. Ще започнете с туй, с което Бог е започ­нал. С разумното. Господ, като създавал света, дълго време е мислил, много е мислил. Той е мислил цяла една вечност. След туй, като намислил добре работата, за­почнало Словото да действа. После всичките работи Бог ги е свеждал към една велика цел - всичките неща да си хармонират. Най-после всичко това да бъде за добро и за славата на Бога, за славата на всички същес­тва, които живеят в неговото царство. Тия три неща имал Бог в своя ум. Когато искаш да гадаеш, ще започ­неш по същия начин - дълго време трябва да мислиш. Всеки един от вас трябва да знае в какво вярва, защо живее, кого той обича, защо трябва да го обичат и като те обичат, пак трябва да знаеш защо те обичат. Много пъти човек не знае защо го обичат, не знае и защо той обича. Няма по-голямо нещастие от това, да обичаш, и да не знаеш защо обичаш; да те обичат, и да не знаеш защо те обичат.

Сега вие имате желание Бог да ви обича. Защо? Или вие искате да обичате Бога. Защо? Някои от вас обичат Бога от страх. Не онази свещена любов про­изтича, от онази хармония, която високо трябва да повдигне човешката душа. Във всички неща ние тряб­ва да се спираме да мислим. Човек, каквото и да вър­ши, трябва да се спре да мисли, за да бъдат неговите мисли в хармония с първичната мисъл на всички съ­щества. Или казано на конкретен език, мислите ви да бъдат в хармония с мислите на Бога. Разбира се, мис­лите на Бога всякога действат. Когато човек иска да направи нещо, ако внимавате на себе си, всеки един човек има една права представа за онова, което ще направи. Първоначално се дава представата, но щом се противи на тази представа, тя се заличава. Най-първо се представя какво трябва да се направи. Щом ти се усъмниш, тогава туй, което е направено, изчез­ва, настава тъмнина. Ти го не виждаш вече. Щом се усъмниш, вече затваряш твоите кепенци, ти завър­таш твоя кран, ти сам си направиш ново мото. Вся­кога това мото, което човек пише, всякога тия по­рядки, които ти създаваш, всякога те носят нещас­тие. Сегашният наш живот не е нищо друго от ред такива предпоставки, които ние сме поставили на Божественото. Тия предпоставки са поставени от хората.

Това е долната част на челото. Този човек го интересуват само ма­териални работи. Да допуснем, че има сто къщи, сто квартиранти плащат му по десет хиляди лева. Сто къщи по десет хиляди лева колко правят? proiava5.jpgЕдин милион. От този милион колко ще влязат в неговия джоб? Ако вие пренесете на гърба си сто килограма жито, пътувате, колко ще изядете на ден? След колко години вашият жи­вот ще се подобри? За да се избавите от едно голямо нещастие на сто килограма жито, вие всеки ден трябва да пътувате половин километър. Пред­ставете си, че вие всеки ден изядате по сто грама жито, колко дни трябва да минат, за да се облекчи вашият товар? Трябват ви хиляда дни един усилен труд. Последния ден вие ще бъдете най-щастлив, когато гър­бът се освободи от този големия товар. След хиляда дни вие ще превърнете всичкото жито. Хиляда дни ви трябват да превърнете всичкото това жито в пасивна енергия, в една трезва мисъл. Хиляда дни колко години правят? Три години.

Казвам, когато се даде една идея, тя има опреде­лен период. За един ден не се постига, и за два деня не се постига, за хиляда дни, за десет хиляди и десет хи­ляди години се изискват. Казвам, щом една идея влезе във вашия ум, да знаете след колко деня тази идея ще се реализира. Една майка знае след колко години дете­то, което се родило, ще иде в училище. След седем го­дини детето отива в училище. В седем години колко дни има? 365x7=2555. Потребни са толкоз дни, за да постъпи в първото отделение. Трябват му 365 дни, за да свърши първото отделение. Във второто отделение пак му трябват 365 дни, за третото му трябват 365 и за четвъртото 365, всичко 1460. Това е едно дете, което завършва образованието си на физическото по­ле. Сега, за да довърши своето образование, трябват му още седем години в астралния свят или в духовния свят, шест години да свърши гимназия, значи той свър­шил прогимназия и гимназия в астралния свят и още седем години, за да свърши университет. За бъдеще по седем години ще свършват.

Мъдреците дотам са дошли. На колко години ще бъде? 3x7 прави 21. За 28 години той минава през физи­ческия, астралния и умствения свят. В последните фа­зи на живота той се учи в по-високите полета. Всяка една възраст съответства. Ако не разбирате живота - младите мислят за едно, старите мислят за друго. Не че има разногласие. Но старите, които са минали през този курс, са забравили. Мнозина от вас сте забравили какво сте учили. Сега повтарят, повтарят, докато ти започнеш да си спомняш нещо. Много пъти в туй пов­торение се изгубва знанието. Дълго време трябва да убеждаваш някого, че той живял в миналото, да му навеждаш ред доказателства. Запример сега се занима­ват с Конан Доил. Той от онзи свят казва, че е много уморен от пътешествието, да го не питат. Тъй гово­рят специалистите от Америка.

Сега това са обяснения на закона, който искам да ви наведа. Туй, което може да ви се даде, няма практи­ческо приложение, то е като идея. Да бъдеш висок, е трудна работа. Висока идея, казва. Оставете човека, не го стеснявайте, в идеите защо е станал много ви­сок. Високите работи се пречупват. Ако една топола расте петдесет-шестдесет метра, някоя буря ще я пре­чупи. Оставете човека свободен, да направи нещо, не се ровете в неговите работи. Растенията трябва да бъ­дат оставени така, че да не се преплитат клоните им едно в друго.

Тогава човек ще добие едно нормално развитие. Защото любовта увеличава в него неговата топлина. Мъдростта увеличава светлината. Истината завърш­ва. Първо мъдростта да даде височина, любовта ще му даде широчина, истината закръгля нещата между зако­на на мъдростта и закона на истината. Ако ти не си достатъчно висок, значи ти по пътя на мъдростта достатъчно не си вървял. Ако нямаш достатъчно ши­рочина, значи условията са били тесни. Ако не си зак­ръглен както трябва, истината в тебе не е работила. Истината прави нещата кръгли, завършва. Тя съединя­ва отношенията между закона на мъдростта и любов­та, или развитието на човешките мисли и развитието на човешките чувства. Тази съединителна нишка обра­зува истината.

Ако вие нямате истината, вашите мисли и чувс­тва няма да бъдат свързани. Следователно нищо не може да се постигне. Само когато едно чувство се свър­же с една велика мисъл и една велика мисъл се свърже с едно чувство, ще дойде тогава този подтик за завър­шване.

Истината дава този подтик. Вие може да имате чувства и мисли, но истината е, която дава този под­тик. Нашата Земя се движи, но истината е, която тласка Земята и Слънцето към тяхната велика цел. Значи ние, като се родим, и ние сме като Земята. Всеки ден правим известно движение, в мислите и в чувствата правим едно отклонение, както земята. По някой път и Земята иска да кривне от пътя си, но има един закон, който постоянно я направлява. Значи съз­нанието на този, който направлява Земята, се отвли­ча някъде.

Запример този дух, който направлява Земята, ка­то погледне небето, нему се иска да влезе в по-висока йерархия. Като започне така да мисли, изопачи тия закони, и тогава стават тия неприятности на Земя­та. Когато той се отвлече от своята идея, тогава стават нещастията на Земята. Той трябва да мисли за своето предназначение. Та в неговата велика мисъл седи нашето нещастие. От невидимия свят му каз­ват, ти за него не мисли. И вие хванете някоя идея, тогава вие страдате, вашият ум страда, вашето сър­це страда, тялото страда. Тогава ви казват: внимавай­те! Ти като погледнеш някоя къща, казваш: „Да имам тази къща. „Вие за тази къща не мислете. Мислете за онова, което може тебе да те повдигне. Гледай твоят ум да е силен, твоето сърце да е силно и твоята воля да е силна.

В Божествения свят може да се реализират тво­ите въжделения. Най-първо ти трябва да се учиш да рисуваш, да те оставят свободен. Та има една опас­ност. Вие седите сега и се критикувате. Отдалечете се. Свобода е необходима. Колкото по-голяма свобода си дадете, толкова по-добре. Не се ровете в корените на другите, не се ровете в постъпките на другите. Не казвайте, така направи или не. Оставете го свободен да се прояви. Да повика другия художник и да каже каква е картината. Той да му каже: виж тук, малко носът, или лицето, или устата, или ръцете, или в позата има нещо, което трябва да се поправи. В природата е така - да му покажеш този образ. Да го оставим свободно той да коригира. Втори път, трети път да му покаже, и той да коригира. И най-после да каже, хубава е карти­ната. Но никога не трябва да отива сам да коригира картината му.

Казвам, лошото сега е, че вие, като видите няко­го, че е сгрешил, вие хич не питате, но като учители се поставяте. Нали учителят, като дойде, как рисува. Учи­телят надраска, надраска. Не вземайте мястото на учители, не давайте мнението си, оставете вашият другар сам да коригира погрешката си. И вас да оста­вят по същия начин. Вие, като коригирате, казвате само мнението си.

На първо място се изисква абсолютна свобода. Съвсем да бъдете свободни. Ако във вас няма свобода, мислите на другите хора и чувствата на другите хора няма да може да ги издържите. Вие всякога ще се нами­рате в противоречие. В новите ученици има една опас­ност. Казвам, нямам време. Аз съм дошъл от еди-къде си. Ти може да си дошъл от оня свят, ти може да си дошъл от края на вселената, време нямам сега. Ти си дошъл, но време нямам. Не може да се създаде за тебе ново време. За онова, което ти искаш, чакай. То си има свое време. Ако ти ме заставиш аз да го направя, ще имате вече едно недоносче. Казвате: „Учителю, ама ти трябва да направиш това, трябва да кажеш това, тряб­ва да дадеш това.“ Казвам, не му е времето. Когато дойде времето.

Сега се обръщам към онези от вас, на които съз­нанието е будно. Защото има някои, които другояче схващат. Те имат друг темп на тяхната мисъл. Но да ви наведа на онази правата мисъл. Много мъчно е човек да постъпи правилно. Много мъчно е да морализираш една котка, когато човек носи една въдица с риба, да кажеш на котката: „Няма да ходиш подир рибата.“ Ти може да й проповядваш, колкото искаш, но котката върви, и не само една, но две, и три. Рибарят казва: „Не го нося заради вас.“ Казва: „И на мене се пада.“

Да ви приведа един пример. Казвате, защо туй благо не се пада на мене. Онзи човек е богат, има къща, аз нямам. Тази риба не е за тебе. Тази къща не е за тебе. Ако ти дадат къща, ти ще се спънеш в своята еволюция. Преди всичко ти, за да станеш учен човек, трябва да се лишиш от къщата. Защо? Защото, дока­то ти имаш къща, ти няма да учиш. Ако имаш жена, ти няма да учиш, ти трябва да бъдеш слуга на жена си. Ако ти имаш дъщеря, ти ще бъдеш слуга на дъщеря си. Ти се учиш, докато нямаш жена, докато нямаш дъщеря. Казва: „Чакай да се оженя, че тогава ще уча.“ Ти нищо няма да учиш. Ти няма да можеш да се молиш. Като речеш да се молиш, ще дойде жена ти, ще каже: „Няма време за молитва. Когато останеш празен, тогава се моли. Мързелан си.“ Някои се оплаквате, казвате: „Са­мотен съм в света.“ Мнозина дойдат, казват: „Само­тен съм.“ Самотните хора са свободни. Самотен съм.

Какво искаш? Гем? Аз говоря за вътрешния живот. Животът, както се изразява, има вътрешна свобода. Ако ние познаваме вътрешната свобода, не искай това, не му е дошло времето.

В първия стих „В начало бе Словото“ всяка наша проява трябва да бъде разумна. Всяка наша проява тряб­ва да има една вътрешна връзка, съдържание трябва да има. Чувства трябва да има, защото чувствата обра­зуват връзката. Право движение трябва да има, това е силната мисъл. Не че онова, което вършим, не е ху­баво. Хубаво е. Хубаво е човек да бъде женен. Хубаво е човек да има деца. Хубаво е човек да има диплом, но той трябва да е учил, да разбира. Този диплом да съот­ветства на знанието. Хубаво е човек да бъде мъдрец, но той трябва да има силите на този мъдрец. Хубаво е човек да бъде светия, но той трябва да има и него­вата светлина. Хубаво е човек да бъде гениален, но той трябва да има гениалността на гениалния. Ако той минава само за гениален като някоя кукла, пък няма никаква гениалност...

Казвам, в новия път трябва да изучавате, свобода се изисква. Не се бъркайте в чужди работи, но се меси в своите работи. Когато те повикат да си дадеш мне­нието, стой малко настрана. Има един закон. Ако пос­тавиш един предмет близо до окото, нищо не можеш да видиш. Ще го поставиш на такова положение, отдето може да го виждаш. Математическо, геометричес­ко отношение на нещата има. Ако Божествените идеи и човешките идеи не са поставени намясто, не може да ги разбираш. Ако една постъпка не е на своето място, тя ще остане неразбрана. В този живот ние не разби­раме себе си, не разбираме и ближните си, понеже неща­та не са поставени намясто. Ти щом се поставиш на едно място, тебе хората ще те обичат. Хората няма да ме обичат, щом не съм поставен, дето трябва. Щом някой се е поставил, дето не трябва, той ще остане винаги неразбран.

Казвам, за поправяне на живота ни трябват вът­решни разбирания. Запример имате стеснителни усло­вия, вие сте сиромах, нямате пет пари в джоба си. Най-първо един ден ще видиш дали някой може да отгадае, че нямате пари. Да опиташ веднъж, два пъти, трети ден да опиташ Божествените сили, без да кажеш, да се намери някой да каже: „Приятелю, аз те познавам. Ти имаш нужда. Заповядай днес у мене на гости.“ Божест­веният закон, той ще поработи. Или три деня си гла­дувал, обикаляш града, срещаш приятеля си, казва: „За­повядай.“ Той ще те заведе в един ресторант. То е красиво съчетание, което Бог туря вътре в живота.

Та в големите мъчнотии, когато обикаляме града, за да намерим някой наш приятел, вие ще срещнете някой ваш брат. Ако вие спазвате закона, все ще се намери някоя душа, която да помисли за вас. Вие тога­ва ще оцените вашия брат. Казваш: „Много се радвам, че ви срещнах днес.“ Защото ти имаше нужда. В Бог има желание да помогне на всички. Сега трябва да из­бягвате да се спирате, да преплитате корените на жи­вота, корените на вашата мисъл. Не искай да проник­неш какво мисли някой. Запример, ако аз ида при една машина и мисля какво прави машината. Какво ще пра­ви, като се запали огънят или водата вътре? Или какво има в ума на някой богат човек. Или да кажем, какво мисли мечката или някой вълк.

Да допуснем, че в дадения случай знаете. Какво ще ви ползват всички техни мисли? Преждевременно ако вие се съединявате с кое да е същество, вие се цапате. Ако мислиш за светията, светия ще станеш. Ако мис­лиш постоянно за богатия, богат ще станеш. Ако мис­лиш постоянно за сиромасите, сиромах ще станеш. Ако мислиш постоянно за болните, болен ще станеш. Ако мислиш постоянно за здравите, здрав ще станеш.

Те са общи положения, които са верни. Туй, за което човек мисли, то се реализира в света. В туй отношение всякога трябва да мислиш за Божествения живот, който може да ни въздигне. Спри се. В каквото положение да се намираш, измени само хода на своите мисли, измени хода на своите чувства, измени и хода на своите постъпки. Веднага онова малко желание, което имаш, то ще се регулира по един естествен път.

Сега тия правила са ви потребни в живота. На всички казвам, че сте кандидати за светии. Всички сте кандидати за адепти. Всички сте кандидати за мъдре­ци. Кандидати сте, но ако нямате светлината на све­тията, не сте светии. Ако нямате мъдростта, не сте мъдреци. Тогава питам, какво ще придобиете? Нищо няма да придобиете. Сега аз ви оставям това само за размишление. Не какво съм казал е важно, но какво ще приложите, е важно. Каквото ще приложите в живота си, то е важно.

Във всичките окултни науки има една опасност. Тя седи в следното. Представете си, че на всички ви давам по десет хиляди английски лири. Казвам, употре­бете ги, кой за каквото мисли, че е добро. За какво ще ги употребите? Някой от вас, след като вземе английс­ките лири, ще тръгне по света, тук няма да бъде в класа. Някои от вас ще си правят къща, че ще се возят на автомобили, трети се качил на кон, друг се облякъл с хубави дрехи. Казва: „Слава Богу, уредих си живота.“ Някои ще ви намеря в театъра, взели сте ложа, с би­нокъл гледате. Някой ще го намеря, че отива на курорт на Карнобатските бани. Някой ще го намеря, че се оже­нил вече.

Туй е сега, което става в света. Но в този случай с парите не се постига онази великата цел, за която са дадени. То е безразборно употребление. Според мене, когато човек се ожени, той не трябва да има нито пет пари в джоба си. Когато двама души се оженят, нито момата, нито момъкът трябва да имат пари. Тогава според туй учение той ще бъде маг, тя магица. Първия ден той, като тръгне със своята възлюблена, ще хлоп­не и ще я угости. Втория ден хлопне пак, тя ще хлопне, и пак паниците с яденето дойдат. И така, той хлопа, тя хлопа. Там ще намерите силите на живота. Като се съберат двама души, да нямат пет пари в джоба си и да прекарат най-красивия живот пет-шест години, без да кажат една горчива дума. Хайде за една година.

В начало бе Словото. И Словото бе у Бога и Сло­вото бе Бог. Когато разбираме дълбокия смисъл на тия думи, да ги приложим вътре в живота си. Приложете тия думи в ума си, приложете ги в сърцето си, прило­жете ги и в своята воля. В тяхното приложение ние ще имаме едно ново разбиране за живота, върху което ще построим живота си. Свободно трябва да се построи животът.

„Само проявената Божия любов, само проявената Божия мъдрост и само проявената Божия истина но­сят пълния живот.“

Четиридесет и седма лекция

на Общия окултен клас

16 юли 1930 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...