Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_08_15 Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината15 август 1930 г., Младежки Окултен Клас, Съборни беседи, Рила, Седемте езера

Младежки Окултен Клас Съборни Беседи Рила Седемте езера

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 05:45

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич",  Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово,  1927 –1930
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


15 август 1930 г.

Упътвания и наставления


  

Едно от важните неща в живота е вътрешната връзка. Каквото значение и да давате на нещата, ако нямата вътрешна връзка помежду си, те са без съдържание и смисъл. Как ще изразите мисълта си устно или писмено, ако между буквите, с които си служите, няма вътрешна връзка? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание представят отделни елементи, между които трябва да има известна връзка. Не съществува ли никаква връзка между тях, човек непременно ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Следователно, когато прояви едно желание, човек трябва предварително да го е обмислил и почувствувал и след това да го изяви. Ако между мисълта и чувството има вътрешна връзка, желанието може да се реализира и да даде добри резултати. Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образи, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни. Не можете ли да запазите нито един образ в съзнанието си, вие ставате недоволни и кисели. Всеки иска да запази такива образи в съзнанието си, които хвърлят светлина върху пътя, по който върви.

Всички хора искат да им се открие нещо. Естествено е това желание, но трябва да знаете, че нещата се откриват постепенно, а не изведнъж. Ако се изкачвате на един планински връх, можете ли да го видите, докато сте още в подножието на планината? Може ли върхът да ви се открие изведнъж? Това е невъзможно. Нещата ще ви се откриват стъпка след стъпка, от подножието до самия връх. Когато стигнете на върха, тогава ще ви се открие цялата местност. С други думи казано: Когато стигнете целта, към която се стремите, тогава ще се реализират мислите и желанията ви. Всеки най-малък стремеж и всяка най-малка опитност в живота на човека го водят към върха, т.е. към неговата цел. Не се стремете изведнъж да стигнете върха. Поглеждайте към него, радвайте му се и знайте, че един ден ще се намерите горе, на най-голямата височина. Колкото по-висок и недостижим е върхът, към който се стремите, толкова по-добре - пред вас се откриват големи възможности и постижения. В стремежа си да стигне върха, човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда. Така е с всички науки. Например, някой изучава астрономия и астрология, но не може да свързва елементите им. Той изучава елементите на Сатурн, но не знае, как да ги използува. И в края на краищата, плаща данък на Сатурн, без да се ползва от доброто му влияние. Изучава елементите на Юпитер, носи неговата грандомания, без да се ползува от благородството му. Изучава Венера, образува каша от елементите и, без да се ползува от плодовете и. Каквото посади в тази каша, всичко изгнива. Той знае, че трябва да обича, но как, какви условия са нужни за обичта, не знае.

Хората говорят за любовта, но още не са дошли до нея. Отсега нататък ще се изучава законът на любовта. Това, което днес наричат любов, не е нищо друго, освен качамак. И той е на място, но скоро се смила. Който яде качамак, скоро огладнява. Да придобие човек любовта, в широк смисъл на думата, това значи, да придобие безсмъртието. Който е придобил любовта, той разбира вътрешния смисъл на живота и се ползува от него. Само при любовта човек може да придобие знанието и мъдростта. Любовта е почва, в която знанието и мъдростта посаждат своите семена. Ако няма любов, знание и мъдрост, човек не може да бъде свободен. Свободният човек има на разположение материали, с които работи. Без материали той не може да се прояви. Ще кажете, че всичко това е Божия работа, Той трябва да го направи. - Бог е създал света, а ние трябва да го изучаваме. Земята е велико училище, с определена програма, която учениците трябва да изучават. Човек слиза на земята с голямо мнение за себе си. Той мисли, че много знае, но веднага го слагат в първо отделение, да учи азбуката. Докато не я научи, както трябва, постоянно го късат. Като пропада на изпитите, той страда, мъчи се и най-после съзнанието му се пробуди и разбере, че много неща не знае и трябва да учи. Много време минава, докато разбере, защо страда.

Два закона съществуват в света: закон на доброто и закон на злото. Доброто се прилага към добрите прояви на човека, а злото - към лошите. Ако праведният не постъпва добре, злото се прилага и към него. Например, един праведен иска да спаси някой грешник, да го върне в Царството Божие. Ако се заеме да работи върху него, да го очисти, да пробуди съзнанието му, да се разкае и да стане работник служител на Бога, това е друг въпрос. Обаче, ако иска направо да го вкара в Царството Божие, той скъпо ще плати. Нищо нечисто не може да влезе там. Като се очисти и разкае човек, пътят за Небето е отворен, но докато не мине през тези процеси, кракът му не може да стъпи в Царството Божие.

Когато страдат, хората са недоволни и се питат, защо идат страданията. Ние пък казваме, че страданията са на място. Когато страдат, хората придобиват знания и се облагородяват. Страшно е, когато страданията не се използуват, както трябва. Ако праведният страда, колко повече трябва да страда грешният. Да се стреми човек само към доброто, това значи да се е пробудило в него висшето съзнание, т.е. доброто в света. Щом това съзнание в човека заспи, злото непременно ще дойде. Когато любовта отсъства, омразата заема нейното място. Когато истината в човека отсъства, лъжата присъства. Значи злото, омразата, лъжата запълват големи празнини в живота. Природата не търпи празни пространства. За да не се отварят празнини в живота ви, в които се настаняват злото, омразата и лъжата, като неканени гости, насадете всичко със семена от доброкачествени плодове. Нека животът ви стане райска градина. И нека след вас се опита злото да излезе с ножа си срещу вас. Вие ще бъдете неуязвими. И най-големият нож ще се стопи от топлината на вашето сърце. И голямото зло отстъпва пред светлината на вашия ум. Ако мисълта ви се движи с бързината на светлината, никаква външна сила не може да устои пред нея. Като знаете това, повдигнете вибрациите на мисълта си, да се движи с бързината на светлината.

Казвате: Лесно е да се говори, мъчно се постига. Наистина, има мъчни неща, но това, което говоря, не е мъчно. Например, мъчно е да носи човек земята на гърба си; мъчно е да се грижи за целия свят; мъчно е да се състезава със светлината. Но какво мъчно има в това, да учи? Щом е дошъл на земята, ще учи: и поет ще стане, и музикант, и художник, и учен, и философ. Мъчно ли е да напишете едно стихотворение? Мъчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо няма да направите. Вземете перото и започнете да пишете - вдъхновението ще дойде. - Ама не съм поет. - Ще станеш! Като работиш известно време ще станеш поет. В първо време ще бъдеш ученик. Истинският поет се познава още като вземе перото и го натопи в мастилото. Всеки ученик трябва да бъде поет. Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. Без поезия, като състояние на душата, човек не може да бъде щастлив. Щом има поетично настроение, човек пише мисли, твори вътрешно. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче, без вътрешна поезия, външната е само декламация. Следователно, истински поет е този, който живее това, което пише. Човек трябва да бъде поет, философ, мистик, учен вътрешно, и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вътрешното навън, пред света. Това значи истински поет, учен, философ, мистик. Гледате ли само на външната страна, ще изпаднете в заблуждение.

Като сте дошли на планината, вие трябва да бъдете готови на всякакви изненади. Вятърът и бурята не закъсняха да ви поздравят, дъждът - също. Атмосферното налягане е силно понижено, което показва, че далеч някъде е станало голямо земетресение. Вие платихте малко - палатките ви се събориха от вятъра, няколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощ. Не е лесно да се хармонизира човек с течението на силите на Природата. При такива случаи, светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те са нагласявали със силите в Природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: Не се страхувайте, но изучавайте Природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея. От влагата и дъжда можете да почувствувате болки в ставите, в краката, в гърба, но и това не трябва да ви плаши. Движете се, мислете върху всичко, което става около вас. Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават. Когато децата безпокоят майките си, последните им дават бонбони. Щом видят бонбоните, децата стават мирни. Когато Природата ви смущава, вие трябва да приложите разумността си. Значи, за децата бонбончетата, а за хората в планината - разумност.

Един земеделец се оплаквал от плъховете, които се наплодили в хамбарите му. Той запитал едного: Какво да правя с плъховете? - Изпразни хамбара си, отговорил приятеля му. Това значи: когато изпитанието дойде при тебе, хвърли горната си дреха. То ще вземе дрехата ти и ще почне да я разглежда. В това време ти облечи нова дреха. Новата дреха представя новите възгледи за живота. В тях се крият Божествените, светлите мисли. Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. Божествената мисъл прониква в съзнанието и в мозъка на човека. Следователно, насочете мисълта си към силите на Природата, към изпитанията и страданията, да измените теченията им. Щом измените теченията на отрицателните сили в света, това значи, че сте ги превърнали в положителни.

"Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на Небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на Небето." Този стих показва, че от човека зависи доброто му състояние. За да може да развързва и да завързва правилно, човек трябва да се откаже от стария си господар. Той говори за новото, а прилага старото. Той облича нови дрехи отгоре, а старите - отдолу - не може още да се откаже от тях.

Един млад човек разправя своя опитност, от която се вижда силата на навика. Той служил в казармата три години, като прост войник, след което се уволнил. Един ден се разхождал из града и срещнал своя ротен командир. Макар и свободен от военната си служба, облечен в цивилни дрехи, той застанал мирно и отдал чест на ротния си, който се усмихнал и му казал: Няма защо да ми козируваш! Младият човек веднага се опомнил, че не е вече войник. По стар навик, той бил той бил готов да козирува на всеки офицер. Външно не е военен, но вътре още носи мисълта за военщината.

Следователно, всяко нещо е смислено, когато се извършва на време и на място. Казват, че човек не трябва да има много желания. Не е лошо да има желания, но те трябва да се проявят на определеното за тях време. Не е лошо човек да яде, но важно е, как яде и какво яде. Забелязано е, например, че ако яде след залязване на слънцето, той не се чувства така добре, както, ако е вечерял преди залязване на слънцето. При това, когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде с благодарност и с разположение, това значи, да върши велика работа. Когато човек е недоволен от работата, която върши, в него става обратна реакция, вследствие на което кръвообращението му не е правилно.

Като ученици, от вас се иска вяра и безстрашие. Вярвайте в бъдещето, което иде. В него се крие новото, към което всяка душа се стреми. Животът има смисъл - не се съмнявайте в това. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е създал, Който се грижи за вас и всеки ден ви изпраща своите блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за вас. Ползвайте се разумно от светлината, от въздуха, от изворите, от плодовете, от цветята и тревите. Докато сте на планината още, ходете боси по два-три часа на ден. Когато слънцето грее, тревата е топла, а камъните са добре напечени. Използвайте тези часове, да се свържете с енергиите на земята. Привилегия е за човека, да ходи от време на време бос, главно по ливади, поляни и канари. Това не се отнася за градовете, където и тревите, и камъните са покрити с прах.

Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. Например, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвиквате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от асма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания. Правете наблюдения, да познавате промените на времето по облаците, по ветровете, по изгряването и залязването на слънцето. За да правите наблюдения си спокойно, без страх от простуда, трябва да бъдете добре облечени. Всеки трябва да си носи дебели, вълнени дрехи, чорапи, мушама. Който е дошъл на планината, трябва да се върне с известни знания. Иначе, малка полза ще има от пребиваването си на планината. За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са резки, човек лесно се простудява. Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да изсъхне на гърба ви.

Това са методи, които имат отношение към физическия живот на човека. Дойдете ли до духовния живот, там молитвата има голямо значение. Прилагайте молитвата като метод за работа в духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не едновременно. Ще знаете, че Бог е извън вас и вътре във вас. Той ви ръководи и външно, и вътрешно. Следователно, ще се свързвате с Бога и външно, и вътрешно и ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се от пътя, по който о ви води, сами ще се натъкнете на страдания.

Ще кажете, че може и без духовен живот. Както не може без физически живот, също не може и без духовен. Духовното в човека е основа на бъдещия му живот.

Като ученици, вие трябва да работите във всички области на науката и на живота, да развивате дарбите и способностите си, да усилвате ония от тях, които са слаби. В някои хора паметта е слаба; други казват, че наблюдателността им е слаба; трети нямат постоянство и т.н. Като не могат да постигнат желанията си, мнозина се обезсърчават и казват: Толкова време живеем на земята, и нищо още не сме направили. По-добре да си заминем оттук! - Не се говори така. И да заминете за онзи свят, пак нищо няма да постигнете. Затова, докато сте на земята, работете съзнателно и с любов, да свършите училището, в което сте дошли. Вечно няма да бъдете на земята, но докато сте на нея, използвайте времето разумно.

Земята е велико училище. Радвайте се, че сте ученици в това училище, и се молете, работете, да свършите науките си добре. Колкото и да се оплаквате от условията на земята, по-добри условия от сегашните не можете да намерите. Един ден и земята ще се преобрази, ще стане като млада булка. Днес тя е кърмачка на всички хора, на всички живи същества. Когато децата и не слушат, тя се поразтърси малко, уплаши ги, и те се стреснат, започнат да учат. Голямо участие, големи грижи поема земята за развитието на човека.

И тъй, като ученици на Новото учение, вие трябва да служите на Бога, с цел да допринесете нещо, а не само да взимате. От спечеленото ще оставите една малка част за себе си, а останалото ще раздадете на ония, които се нуждаят от него. Вашето благо никой не може да отнеме, но и чуждото не може да ви се придаде, ако някой доброволно не го отстъпи.

Желая ви сега, да бъдете чисти и светли, както и Небето днес. Желая ви да напълните торбите си с радост и веселие и да се върнете по домовете си, като занесете нещо от планината и на своите близки.

- Само Божията Любов носи пълния живот.


48. Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 15 август, 1930 г.


Начало: 10:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 12 октомври 2013 - 17:17

От книгата, Служене, почит и обич. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ПОУЧЕНИЯ, ПРЕЖИВЯВАНИЯ И

НАСТАВЛЕНИЯ НА ПЛАНИНАТА



Днешната беседа ще отиде за неделя, понеделник, вторник, сряда. В живота важна е вътрешната връзка на нещата. Каквато важност и да имат нещата, ако нямат вътрешна връзка, те са без съдържание. Даже елементарните обяснения на този велик закон - ако не знаете как да свържете буквите, те са безсмислени. Всяка една буква, всеки един характер, ако не знаете как да я свържете с един или друг елемент, те остават без смисъл. Коя е връзката, която съществува при всичките положения и явления? Желанията, които съществуват, и при всяко едно състояние на човека има една връзка, защото всяко едно желание у човека е един елемент - и ако ти това желание не можеш да го свържеш с друго едно състояние, защото всяко едно състояние има своето противоположно, но ако ти знаеш как да го свържеш с друг един елемент, веднага ти ще повърнеш неговите енергии и ще бъде едно благо за тебе. Но у вас има един атавизъм, останал от минали съществувания. Вие очакавате като богатите хора спасението да ви дойде отдругаде, като рентиери, да дойде отвън, без да работите. То е действително така, той е свободен, въздухът и светлината, без да ги викаш, ще дойдат. Като дойдем до светлината, тя е лесна работа, тя ще работи заради тебе. Но докато дойдем до нея? Докато дойдем до светлината, трябва да работим. Та сега онези от вас, които са по- напреднали, защото всеки не може. Запример някои от вас се заблуждават със знанието. Защото аз наричам знание, когато птичката знае да хвърчи. Ако тя не знае да хвърчи, а върви само по земята, това е празна работа. А щом знае да хвърчи, това е вече знание.


Сега гледайте облаците и вижте как вървят облаците - едни вървят в една посока, други - в друга посока. Това показва едно разногласие в атмосферата. Горе времето сега е лошо. И докато това съществува горе, така ще бъде. Щом видите облаците така на етажи, вие трябва да имате фланели, дебели дрехи, чорапи и да се приготовлявате за гръмотевици и за дъжд, за град и сняг. А щом видите, че на небето остава само един етаж облаци и всички облаци вървят в една и съща посока, времето ще се оправи. Но когато виждате, че едни мъгли вървят насам, други - нататък в разни посоки, ще знаете - теченията вече са различни. Едни отидат, други се връщат, наляганията са различни, и теченията са различни. Дръжте едно правило. Като излезете от палатките си и щом видите, че облаците се пръскат и отиват към разни посоки, трябва да знаете, че времето се разваля. Това е едно елементарно правило. И няма да се мине половин час, един, два, три часа, и колкото движението е по-рязко, по-силно, толкова развалата ще бъде по-голяма. Едно метеорологическо правило. Вие сега гледате горе. Какво означават тези облаци, не знаете. Сега означават дъжд. Хем, знаеш, какъв дъжд! И тук, и навсякъде! Че ние сме тук или не, това не влиза в тяхната сметка. Запример снощи имаше земетресение 2-3 труса силни. Ще видим докъде е стигнало.


Сега краят на екскурзията трябва да го свършим добре. И в духовния свят съществува същият закон. Когато човек има известна опитност, у него вече остават известни образи. И докато тези образи остават в съзнанието- на човек и са хармонични наредени, ши поне имаш едно възпоменание, на което се радваш. Но някой път вътрешният живот изглажда всичките тези образи и хубави възпоменания и у тебе нищо не остава. Остава само една тъмнота. И тогава човек става кисел и неразположен духом, а при сегашните земни условия човек все трябва да има една малка светлина в живота си, за да знае пътя си.


У всинца ви има едно желание, вие искате все да ви се открие нещо. Но откриването върви последователно. Представете си, че вие се движите към един планински връх. Може ли изведнъж да се открие цялата местност пред очите ви? Но всяка стъпка, която вие вземате от подножието до този връх, все е една притурка към постижението на тази цел. Вие изведнъж няма да излезете на върха. Всяка една стъпка допринася, а на върха се реализират всичките ви мисли. Значи то върви от основата до върха. Тъй щото с всеки един ваш стремеж, всяка ваша опитност допринася нещо към този връх. Ще дойде време, когато ще се реализира всяка ваша мисъл. А пък за върха не питайте кога ще дойде, кога ще стигнете. Погледнете го и се радвайте на него, не се смущавайте. От вас все ще излезе човек. Една вътрешна философия има.


В старо време, когато са изучавали астрономията, те са скрили науката, те са изучавали всички елементи, които са допринасяли нещо до живота. Запример всяко едно въздействие съдържа ред елементи, които са необходими за живота. Запример, ако ти не знаеш да работиш с елементите на Сатурн, ти само данък ще плащаш, такива са неговите елементи, без да имаш някакъв подход. Ти можеш да бъдеш като един търговец - каквото започнеш, все ще пропаднеш и най-после ще кажеш: „Не върви тази работа." Ако не знаеш как да се справиш с Юпитер, в такъв случай в тебе ще се яви грандомания и ще срещаш опозиция. И най-после, понеже слабите хора се опълчват против силните и като закон е, че силният опълчва слабия - той сам ги организира, привлича ги и сам ги организира против себе си по един вътрешен закон. Пък ако не разбираш влиянията на Венера, на любовта, ти ще станеш на каша, тинеста каша, и съвсем ще забатачиш, и нищо няма да направиш. Каквото посееш, все ще изгние. Бог като е създал любовта, тя е едно течение, едно условие, и ти с ума си трябва да разбираш нейните свойства.


Някой казва; „Да се обичаме." Как ще обичаш човека? Някой път ти обичаш някого, пък този, когото ти обичаш, той бяга от тебе. Някой път ти му правиш услуга, пък той не иска никаква услуга. Защо? Та казвам, законът на любовта тепърва трябва да го изучавате. Аз намирам - сегашните хора почти нищо не знаят за любовта. За мен сегашната любов, аз употребявам едно изражение, за мен то е много изразително, мамалишка каша е или качамак. То е хубаво, но като ядеш, след един-два часа пак си гладен. Скоро се смила. А пък в пълния смисъл на любовта безсмъртието на човека зависи от любовта. Когато човек изучава любовта в нейните свойства, той ще разбере как е съграден неговият вътрешен живот и той ще знае в какво е неговият идеал вътре. И той ще може да поддържа своето безсмъртие. Ти щом добиеш любовта, тогава ще има условие да се развие знанието с мъдростта в тебе. Тогава знанието и мъдростта имат основа, те могат да растат при любовта. Без любов няма къде да сееш. Знанието и мъдростта растат само при любовта. Пък ако нямаш знание и мъдрост, ти не можеш да бъдеш свободен. Защото, ако искаш да бъдеш свободен, ти трябва да имаш на какво да разполагаш. За да бъдеш свободен, ти трябва да знаеш на какво да разполагаш.


Сега ние казваме - това Господ да го направи. Господ го е направил, пък ние трябва да учим какво Господ е направил. Програма има. Земята е едно училище с всичката програма. Ще те турят някъде. Ти си мислиш, ме си много голям, много знаеш, но ще me турнат в първо отделение. И те намират, че не знаеш азбуката и те късат тук и там, докато пробудят твоето съзнание, че не знаеш. И ще минат ред съществувания, докато те научат, че ти не знаеш и не разбираш. Две-три съществувания трябва да минат, за да се научиш, че не знаеш. И ти питаш: „Защо аз страдам?" Защото не знаеш. Затова страдаш.


Два закона има: за доброто добро и за злото зло - наказанието за злите. Доброто е за добрите. Сега Божието благословение е за добрите. И ако някой път ние се наказваме, ние се наказваме само за зло. Например праведният намери някой грешник, вземе го със себе си и иска да го въведе в Царството Божие. Той е направил едно прегрешение. И заради това го наказват. Ако той иска да го очисти и да го учи, да пробуди съзнанието му, добре. Но понеже той иска да го въведе в небето, наказват го. И тогава праведният става грешник, а грешникът - праведен. Ама ти искаш да работиш. Добре. Можеш да направиш добро, никой не ти забранява, но нямаш право да въведеш даром един грешник в Царството Божие така както си е. Той трябва да се разкае и да стане работник. Не да го извадиш, тъй даром да влезе. Писанието казва - нищо нечисто не може да влезе. Т.е. може да влезе, но след като се очисти. Тъй трябва да разбирате. Желанието у вас е хубаво, че всички хора трябва да се спасят. Принципално е така, но методът, чрез който искаме да спасим света, не е верен.


Сега ние съжаляваме, че хората страдат, но е лошо, дето хората страдат. Стига страданията да произведат онези ефекти, онова знание, което е потребно. Ако праведният страда, защо грешникът да не страда? Но ти казваш: „На мен ли се дадоха тези страдания, тези злини?" Че на тебе ли трябва да се даде доброто. Бог е доброто в света. Висшето съзнание, което Бог е създал у човека, то е доброто.


Значи, когато аз вървя в съгласие с този великия Божи закон, аз се съгласявам с доброто. И аз съм добър. Злото е нищо. Ако се освободите от доброто, злото иде. Злото не е нищо друго освен лишение от доброто. Следователно какво е злото? Всякога, когато ти чувстваш, че нямаш доброто, това е зло. Значи що е зло? Дето доброто го няма. Що е омраза? Дето любовта я няма. Що е лъжата? Дето истината я няма. Празните места в живота, или аз ги наричам пропасти, защото лъжата е една пропаст. Омразата, злото са все пропасти. Ти като дойдеш там, и паднеш. Паднеш и станеш. А що е доброто? То е една градина. Градина, насадена с всички хубости и удобства, дето ти можеш да си починеш. Това е доброто. На земен език да се говори, е така. Казва един: „Да направя едно зло." Той не може да направи зло. Ако аз съм нагорещен с 5000 градуса топлина и той замахва с ножа си и замръзне, какво ще направи? Нищо. Питам, може ли да направи зло? Не. Хубаво, ако се движа с една бързина от 300 хиляди километра в секунда и той дойде със своите топове, какво ще направи? Нищо. Но щом ти се движиш като една мравка или като един охлюв, всеки може да те тъпче.


Та първото нещо - ще мислиш бързо. Сега на ваш език казано: лесно се казва, мъчно се прави. Аз разбирам мъчното. Ако някой ми каже да вдигна земята на гърба си и да я нося, това е мъчно. Ако някой ми каже да се надпреварвам със светлината, мъчно е това. И ако някой ми каже да се грижа за целия свят, и това е мъчна работа. Но тебе ти казват да се учиш. Каква мъчнотия има в това? Или на тебе ти казват да напишеш едно стихотворение от четири-пет куплета. Каква мъчнотия има в това, да натопиш перото в мастилницата и да пишеш? Това мъчно ли е? Много е лесно. И който го пише, той е разбрал закона. Пък който не знае за него, е мъчно. Онзи, който не се е научил, той очаква да му го даде


Господ. А пък поетът, той се е научил отначало да драска. И затова знае. Пък този е чакал с години да дойде вдъхновението и казва: „Аз мисля, че от мене може да стане поет, но не работи." Забележете едно, поетът още като си тури ръката на мастилницата, ти можеш да знаеш дали е поет, или не. Поетът има едно особено потапяне на перото. А обикновеният човек само тури перото и пише, пък поетът като си тури писалката в мастилницата, той отвътре вече пише. Вземете едно в неговата външна страна. И всеки трябва да бъде поет. Поезията, това е едно особено състояние. И ако човек го няма, той не може да бъде щастлив. Всеки човек в душата си трябва да бъде в поетично настроение. А пък поетът после може да изрази своите настроения, това е друг въпрос. Но без поезия щастие няма. Ти ще пишеш вътре, ще твориш вътре, умът ти винаги трябва да работи. После философия ще имаш и мистика ще имаш. Всичко ще имаш в себе си. Това е вътрешната страна. А после, като ти остане свободно време, ти ще изнесеш това на пазара, на света, философът и той ще изнесе каквото има в излишък. А онези, които имат нужда, ще се ползват нещо от това.


Та така както се разбира поезията, има смисъл. Сега хората разбират само формалната страна: ако ме обичаш, купи ми кашкавал. Един поет, или поезията, в какво седи? Един поет може да уподоби своята форма или дома си като един извор как блика. Ще тури една от най-хубавите форми. Той може да каже, че от цветето лъха светлина. Какво може да лъха от едно цвете? Хубаво, ако вие турите на един грамофон една плоча и тя почне да декламира, тогава? Ако е такава дарбата, тя е много преходна. Като онзи турчин, който, като чул грамофона, казал - кога дошъл грамофона и кога станал турчин. Преди два дена е дошъл и научил турски.


Сега имате известни нови познания. Ето в какво седят тези постижения. Има същества, които предшестват, те са минали известни опитности, вие искате да имате постиженията им и тяхната опитност. Пък вашата опитност, вашият сегашен живот е идеал за други същества, които са малко по- долу от вас. Та постиженията, пътят е лесен, вие ще го учите, но трябва да го минете. Запример вземете сега страха. Това са изпитания, тук се готвеха да дойдат някои да развалят, но дадоха се разпореждания на въздуха, да развалят атмосферата, да не идва никой тук, на планината. Сега някои от вас, от страхливите, казаха: „Да идем в града." Може да си идете. Който остане тук, той ще се ползва. Защото трябва да съществува една вътрешна хармония. Истината седи в това: между всички хора трябва да има едно разумно отношение. А пък то е отношението на онази Божествена връзка, с която душата е обдарена. Като се върнете в другия свят, ще ви попитат: „Е, какво ще разправите от земята?" Като се върнете, все ще дадете един отчет. Какъв отчет ще дадете вие? (О. С.„За всичките екскурзии и за хубавите песни ще благодарим.")


Какво значи човек да бъде съобразителен? Аз седя снощи в палатката си, вън вали силен дъжд и вятър. Потърсвам си моя бастун - по някой път аз постъпвам както обикновените хора, потърся го, но го няма. Сега две положения има. Казвам: къде съм го оставил? Питам се сега: ходих на изворчето, да съм го оставил там на някое място? По някой път имам обичай, да го закачам някъде, пък да го оставя да седи. Но ми трябва бастунът сега в дадения случай, както на войника му трябва оръжието. Но сега го нямам. Излизам от палатката, там, дето съм обядвал, намирам го на една канара. И като взех бастуна си, излизам, казах, чакай да обиколя лагера, да видя от бурята кои палатки са пострадали и кои са оцелели. И виждам една сестра - подпира средния колец на палатката. Палатката се наклонила, отворила се, колците отстрани са излезли, няма ги, съборили се. Това беше към 12 часа. Тя казва: „Какво да правя?" „Викайте един брат." И направихме палатката. Друга една сестра, колът на палатката й излязъл, и тя държи. Става, не може да спи горката. Казвам, защо седи тази палатка тук, да я махнат, влага има там, после канаристо място е, не могат да турят хубаво колците. После, гледам, огънят загаснал. Разпалихме огъня, братята стъкнаха голям огън и седяхме тук повече от един час. Разговаряхме се. Престана бурята, престана и вятърът. Колибите, всичко изправихме, направихме и огъня. Върнах се, занесох си бастуна и го турих вътре. Турих си оръжието намясто. Казвам, ако бастунът ми не беше вънка, тези сестри цялата нощ щяха да седят вънка и да държат колеца. Но казвам, моят бастун беше отвънка. После друго, аз можех да го взема и да се върна в палатката си, но рекох, чакай да обиколя, да видя какво е станало.


Та, като имаме известни постижения, вие ще обиколите и ще видите как стоят работите. Ще изправиш едно неудобство, и то ще даде пък съответната светлина. И ти ще създадеш един добър навик у себе си. Но какво аз зная вътре в шатъра си, но какво знаеш отвънка. Защо знанието ви трябва да се приложи. Какво знаете вие отвънка? Пък аз можех и да спя. Пък ако бях заспал, може, няколко пъти искаха да задигнат шатъра. Казвам на вятъра: „Слушай, духай, но вървите ми няма да късате. - Казвам - всичко може да правите, може да духате колкото искате, но не ви позволявам колците да ми изваждате и въжетата да късате. За другото - приятели сме, можете да духате, за проветряването - навсякъде както искате, но колците и вървите не закачайте. И да късате моите върви, не ви позволявам. Защото, ако късате моите върви тук, от другите палатки нито една връв няма да остане." Трябва да им кажеш, другояче може да измъкнат и всичко. Това значи - ще се молите и ще седнете в размишление, в съгласие с тях. Аз им казвам - на друго място, по-горе, може да духате, но тук няма да духате, тук са мирни хора, какво ще спечелите, ако ги издухате? Те са най-добрите хора, духайте тези горе. Знаете ли какво атмосферно налягане имаме сега? 2370. Близо 150 кубически метра атмосферно налягане влага имаме. Много голямо, показва голямо земетресение. И сега става някъде на земята земетресение. Ти го гледаш, но хич не можеш да разчиташ на това време. Не мислете, че времето е хубаво, има голямо атмосферно налягане. Може да се измени, но както е сега, ти не го знаеш, то е като барут. Циклон. Буря отнякъде иде.


Та казвам, човек трябва да бъде в молитва. Светиите, праведните се молят в такова време, за да изменят теченията, защото умът е една велика сила. Когато човек се моли, той предотвращава някои неща. До едно време аз слушах сестрата (Белчева) да пее. И други пееха. Понеже имаше няколко силни раздрусвания, излизам да гледам да не са излезли и вашите колци. После колците на мнозина са пречупени, за другата година трябва да вземат здрави букови колци. И палатките трябва да се организират по един начин. Вие ще се благодарите на това, както сме сега. Ужасни са тия циклони. Снощният циклон, той беше продължение и мина на 1500 метра над нас. И вие трябва да се благодарите, че е над нас, а не на нашата височина. Много голяма промяна има от нормалната височина - 2230. А сега имате налягане 2370, много голямо спадане е това. Такова барометрично налягане не сме имали досега. Ако се организира такава една екскурзия, трябва да се проучват малко и пластовете, геологическото състояние на пластовете. И трябва да се изучава малко и минерологията във връзка с тези местности. После и астрология, и метеорология. Изучаване, тук има ли скъпоценни камъни, техния състав, после водите какви са тук. Така че тук всички можете да използвате времето научно. Този брат, който е от Полша, той се занимава с метеорология, но сега метеорологията още не е точна наука. Те още точно не знаят кога ще се случи някой циклон, направлението му, и кога ще дойде. Някой път се случва, някой път не. Но те вече са се домогнали до някои правила, но постепенно тази наука ще се разработи още повече.


Запример, щом дойдете до планински места, гъстотата на атмосферата се отразява на дихателната система. Първите няколко дена - един, два, три, вие ще усетите, че нещо ви души, дихателните органи нямат навика на онези резки промени, които стават в планината. Ако промените бяха хармонични, вие това няма да го чувствате. Но ако станат дисхармонични промени, веднага в дихателната система ще го чувствате като болка - задушаваш се, не можеш да дишаш правилно. Това е едно последствие от атмосферното променение. Или някой път ще усетите болка в гърба, в ставите. Няма да мине един-два дена, това ще се промени, ще се смени. Например кашлица, които имаха, но тя мина. Не зная колко от вас са още кашличави. („Няма вече.") Можеше да се организирате братята и сестрите да си наберете трева, някои отпосле направиха това. Защото първото нещо при една екскурзия е да спазвате закона на здравето. Всички трябва да знаете законите на здравето. Човек като загуби своето здраве, и неговите постижения са малко. Наболяването на това или онова не показва, че сте болни. Аз мога да съм болен, и да ходя по планината, това не значи нищо. Но когато тебе една болест те върже, че не можеш да ходиш, това е лошо. Но щом си болен и ти ходиш, ти си здрав. Например ти може да имаш болки в стомаха или главоболие, но щом ходиш, няма нищо. Ти употребяваш само воля да реагираш. И ако ти не употребяваш воля да реагираш, ще имаш главоболие. Ти ще вървиш, тогава ти ще излезеш по- силен от главоболието. И ти ще изтласкаш това главоболие.


Сега тук има известни атмосферни влияния, в тези атмосферни влияния влиза известно съзнание - ти ще преодолееш това препятствие. Може това препятствие да мине в краката ти, пак ще преодолееш. Като дойдете тук, може да се уплашите. Не се плашете. Ако това място не ви е приятно, избери друго място - по-хубаво. Постоянно сменяй местата, докато намериш едно място, което да ти е приятно. И работи, докато имаш постижения. Защото природата е жива и като се нагласиш с нея, тя все ще ти даде някои хубави разумни идеи, с които ти ще се върнеш. Най-първо ти ще влезеш в стълкновение с нея, ще снемеш връхната си дреха, ти ще се откажеш от всичките си възгледи, ще се хармонираш с нея. Като се върнеш, ти пак можеш да си ги вземеш. Но щом дойдеш в едно планинско място, ти трябва да се нагласиш съобразно местността. Запример ние сега сме обезпокоявани от властта. Те тези, които са дошли тук, те идват уж като туристи, но не са туристи. Онзи ден дошли двама души, минават и ни изпитват. Единият казва: „Разбойници са сега тези в управлението." Той нарочно казва така. Единият седеше. Откъде ги познавам аз? Всеки детектив си има оръжие и всички детективи стрелят. Те се показват уж че са страждущи, а като излязат, стрелят. Това са детективи. Ще дойдат, и мислят да няма някоя организация, някой заговор против държавата. Те идат тук и оставят своите мисли. Най- първо трябва да очистиш тези мисли, и тогава да дойдеш да се молиш на Бога. Ако идеш да се молиш на Бога, те ще те питат какво правят тези хора. Това не е тяхна работа. Земните работи са тяхна работа, но небесните работи са наша работа. Тук трябва да носиш бонбони и като ги срещнеш, дай им едно бонбонче. Защото едно време българите бяха по-умни. Като идваха турци, той ще извади табакерката и дава най-хубавите цигари. Турчинът, като изпуши една-две цигари, каквито и намерения и да има, той ще се откаже от тях.


Един земеделец се оплакал: „Как ще се избавим от плъховете?" Изпразни хамбара си. В света има една сила, която трябва да държите. Ако една мисъл е Божествена или ако тя е във връзка с Божественото, с нея може да говорите, нея може да държите. В света как ходят птиците? Те не правят шосета, и мостове не правят, защото нямат нужда от тях.


Та казвам, закон е, всичко е в съзнанието. Всичко е човешкият мозък. Следователно ще насочим своята мисъл, да се изменят всички лоши течения. Сега, казано е в Писанието: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Но някои още не са се отказали от стария си господар. Един войник ми разправяше, казва: „Какво нещо е навикът." След като се уволнил, среща един офицер, той е със цивилни дрехи, но козирува офицерът. Той му казва: „Няма нужда да вдигаш ръката." Той забравил. Аз, след като срещнах този с револверите, питах ги как отиват работите. „Изкарваме си прехраната." „Изкарвате си прехраната с вашето оръжие? На лов ли ходихте? Биете сърни, мечки?" „А, откъде ще ги бием, ние забравихме как се бият мечки. Като намерим мечка, ние забравяме да стреляме." Та на милиони хора стрелят, а на мечка хич не стрелят. Ама аз им давам правото. То е разумно у тях. Ако са опитни, добре, ние нямаме нищо против, нищо не могат да ни направят. Защото законът на земята е такъв: щом сме добри хора, никой не може да ни заповядва. Но щом сме лоши хора, мнозина ще ни заповядват.


Та сега ще видим - от лошото време, днес като е лошо, в неделя ще бъде добро. Петъка щом е лошо, в неделя ще бъде добро. Такова едно правило има. То има и малки изключения. Но ще има едно променение.


Защото нашата цел е не да изхвърлим, ние искаме да характеризираме живота, да турим всичките явления на всичките влияния и състояния. Например на физическото, на астралното, менталното и на всички полета и да ги свържем. Всяко нещо да турим на своето място. Всичките желания са на мястото. Само когато идат желанията на своето време, е добро, а когато те идат не навреме, тогава не е хубаво. Злото е там. Не е лошо човек да яде на земята, това е потребно, но какво ще яде и как ще яде. Аз например съм забелязал, правил съм наблюдения и като правило съм дал и не съм намерил нито едно изключение, като яде човек, след като залезе слънцето, да има добри резултати. Ядене след като залезе слънцето е само за месоядните животни. Правило - за нощните животни е добро, запример бухалите имат като правило да ядат вечерно време, а за хората правилото е: винаги човек трябва да яде, преди да е залязло слънцето и сутрин, като изгрее слънцето, той може да яде. Вечер той може да яде, но резултатите няма да бъдат каквито той очаква. После и в яденето трябва да пазите едно правило. Яденето винаги трябва да се яде с разположение и никога да не ядете без разположение и винаги с благодарност. Като вършиш една отлична работа и като свършиш работата си, да си доволен от нея, защото яденето е една от най-добрите работи. Щом не си доволен от работата си, тя ще окаже една реакция върху теб, а тази реакция образува друга една реакция върху кръвообращението ти. Можем да кажем, че тази година доста добре беше организирана прехраната, само някой път нещо да не достигнало. Днес хляб имате ли? Ако е малко сух, понапечете го на огъня на една клечка, като го напръскате с малко вода, и така ще внесете един нов елемент. За сухия хляб това е едно правило.


Вие не се плашете, бъдещето е наше. Помнете това, абсолютно няма никакво изключение, бъдещето е наше. Под „наше" разбирам всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, които признават онзи великия закон. На новото е бъдещето. Това бъдеще е толкова близко, че е въпрос за едно кратко време. И когато това бъдеще дойде на земята, ще дойдат разумни същества и те ще вземат участие и това, което сега съществува като дисхармония, то ще изчезне, защото, когато дойдат разумните хора, те ще премахнат тази дисхармония. Сега единствената опасност е, че често у вас настава малодушие и съмнение. И това не е лошо. Вие трябва да знаете, че това е чуждо, не му вярвай. На всичко бъдете готови да вярвате, но никога не вярвайте на съмнението. То няма никакво основание. Животът има смисъл. Това е абсолютно вярно. Че ти си свободен на земята, защото всички условия са създали едно съзнание, което бди върху тебе, ти си имаш един специфичен език и като го разбираш, всичко може да постигнеш. Но ако ти се поколебаеш в него, ако ти слушаш друго едно съзнание, ти сам ще се спънеш и ще остане за друго съществуване да постигнеш своята цел, защото даже и онзи, който те обича, ако ти се съмняваш в неговата обич, какво ще постигнеш от това.


Запример мнозина от вас имате една своя философия. Вас ви е страх да си събуете обущата. Ами че човек през деня трябва да си събуе обущата и е престъпление, ако ти не си събуеш обущата. Аз не ви препоръчвам това да правите в градовете при тази заразителна атмосфера, дето всичко е в прах, но като излезеш в природата на планината, поне за два часа събуй си обущата, това е една привилегия за тебе. И ако ти не го направиш, ти не можеш да се ползваш от енергиите на природата. Понеже трябва да става една обмяна между енергиите на земята и тебе, тогава тя не взема нищо от тебе и нищо няма да ти предаде. Да бъде човек бос, това е една антена между земята и краката. Аз даже не харесвам тия гумените обуща, те са изолатори и трябва да се изхвърлят. Даже аз забелязвам, като идем там горе (на езерото Махабур), вас ви е срам да си събуете обущата. Това не е едно правило, това е един закон в природата. Даже като излезеш и си сам, събуй се, походи малко, измий си краката във водата, направи си едно упражнение и вечерта, като залезе слънцето, пак да са ти обути краката ти. Когато грее слънцето, ти можеш три- четири часа да се събуеш, а като залезе слънцето, тогава тури си обущата. Животните и те имат този закон, те имат копита, защото те са живели в тази опасност. Птичките, те имат нокти, аз не ви препоръчвам и по града да ходите боси, по чорапи, но излезеш ли по тревата, събуй се бос, защото само човек има привилегията да ходи бос. Животните нямат тази привилегия, но привилегията у тях е, че те чрез устата си могат да добият тази енергия на земята, устата на животните е една антена, а чрез краката си животните не могат да възприемат тази енергия. Млекопитающите, като ядат тревата, чрез устата си възприемат тази енергия на земята, а понеже ние сме излезли от тази фаза, няма да ядем трева, ние с краката си ще ходим по нея. И тогава щом човек е нормален, всякога краката му трябва да бъдат топли. Щом краката са ти студени, непременно направи разтриване, умий ги с топла вода или стопли ги с ума си. Щом можеш да стоплиш краката си, ти имаш нормално състояние. Не можеш ли да стоплиш краката си с ума си, ти имаш психологическо едно ненормално състояние и ще търсиш отвън помощ, ако отвътре помощта не дойде, а помощта главно трябва да дойде отвътре.


Запример ти, за да се събуеш бос, ще си създадеш смелост. Когато тревата е нагорещена и камъните хубаво напечени, отлично е да се ходи бос. Там, дето камъните са остри, краката трябва да бъдат обути. Да ви приведа един пример. Една млада сестра опекла една прясна numa, но брашното беше горчиво, тя имаше доброто желание да опече пита, казва: „Много прясна пита, сега я опекох." Питата е прясна, но старо е брашното. У нея е хубаво желанието, но тя не разбира, че брашното трябва да е прясно, а не питата.


Така и у нас желанията ни трябва да бъдат пресни, а не само формата на желанията, съдържанието трябва да е прясно. Та, като печете прясна пита, брашното да е прясно, а не питата да е прясна. Защото в съвременната наука много работи има, които се стремят да имат добри резултати, желанията у тях са хубави, но нещата са неестествени. Вземете запример тези преводи за дишането в Индия. Та какви ли не опити правиха англосаксонците, които са много умни хора, хора на практиката, и всички тия методи, които те взеха от Индия, те имаха катастрофално влияние за Запада. Защото тия методи не могат да се приложат тук по същия начин, както в Индия, понеже индусите с векове и хиляди години са се упражнявали, за тях е лесно. Европейците тук за седем години искат да приложат същото, не могат. Та по-умните дойдоха и те измениха тия упражнения, докато дойдат до една норма, създадоха нови начини, нови форми, които да произведат добри резултати.


Например, дойдете в планината, заболи ви коремът. Тук аптека няма, какво ще правите? Сварете малко равнец, пийте и малко топла вода, болките ще престанат. Или имате кашлица. Тук има от синята тинтява, вземете един стрък, турете го в топла вода, нека седи половин час, изпийте една-две чаши. Веднага ще ви подейства, това е първа помощ. Или простудили сте се, изпийте три-четири чаши топла вода, да произведе една реакция у вас за изпотяване. Може да се изкачите и два пъти на връх като Харамията, че да се изпотите хубаво. После някои от вас имат астма, изкачете се четири пъти тук, горе на „Изгрева" - мястото, където се молим, за да произведете реакция у себе си. После, които са склонни към затлъстяване, също изкачвайте се горе по този баир. Ние имаме един наш приятел, той се упражнява във волята, като го духа вятър, той седи отвън и не се гърчи, и пак не се простудява. Сега за бъдеще, като дойдем тук, трябва да се организираме малко по-добре. За времето трябва да разбирате нещо, поне най-елементарните правила трябва да имате предвид, понеже това е необходимо, да знаете, като тръгвате, какво ще бъде времето, после вятър дали ще има. Като отивате в планински места, трябва винаги да имате вълнени чорапи, вълнени дебели дрехи и една хубава мушама. На планината не трябва да ходите на гости с тези тънки дрехи, трябва да имате хубава мушама. Тогава могат да се правят наблюдения по небето.


Първото нещо - човек трябва да пази нормалната топлина на тялото си. Има една нормална топлина, която не трябва никак да се губи. Затова аз препоръчвам топлата вода. Топлата вода е едно средство, да не изгубиш равновесието на вътрешната топлина. Защото нищо не е в състояние да образува такова количество прана, както топлата вода, за да може организмът да върши другите си работи. После при изпотяването ще пазите следното правило, за да бъдете здрави: след изпотяване винаги ще се преобличате. Като навик трябва да знаете това. Всеки трябва да си носи по две-три ризи. След като се изпотиш, преоблечи се, глава няма да те боли. Ако имаш фланела, съблечи дрехата си и остани по фланела. Някои си събличат ризата и така ходят, но преди всичко се изисква едно вътрешно разположение и хармониране на ума. Човек да добие тези най-хубавите и красиви мисли, нежни чувства, да може да има вътрешен мир, молитвата е силен стимул.


Затова, когато ние отправим ума си към Бога. ние трябва да имаме една нова идея. Той е хармонизашор на единството към множеството и човек трябва постоянно да се хармонизира с Бога. Бог е едно същество, което да ни упъти да вървим в правия път и всеки човек трябва да се моли на Бога, за да постигне нещо. И след като си се обърнал веднъж, тогава стреми се към постижения, какво ще търсиш Бог отвън. Отвън после ще го търсиш, най-първо отвътре ще го намериш. Когато имаш външно постижение, ще благодариш на Бога отвътре, и пак ще се молиш. Пък когато имаш вътрешно постижение, ще търсиш Бога отвън. Отвън и отвътре постоянно ще търсиш Бога, не само отвътре и не само отвън, но не едновременно отвън и отвътре. При известни условия ти ще го търсиш отвътре, а при известни условия ще го търсите отвънка. Отвън ще съзнаваш нещо, на което почива твоят живот. Това ти го усещаш отвън, а някой път ти чувстваш това същество вътре дълбоко в тебе, тогава то те ръководи. А някой път ти чувстваш, че то отвън те огражда, то те пази. И тогава, когато това същество е добре разположено спрямо тебе - когато Бог е добре разположен към теб, ти ще имаш един добър ветрец да те лъха, а когато ти си нарушил неговия закон, тогава ще има студен вятър около тебе, Бог ще те раздруса, или ти ще се удариш, ще се спънеш, ще паднеш и ред препятствия ще имаш от единия край до другия. Пък щом си в съгласие с него, навсякъде ще минаваш - и през големи опасности ще минеш, и нито косъм няма да падне от главата ти. Щом косите ти не падат от главата ти, ти трябва да знаеш, че си в съгласие с Бога. Един поп ме пита: „Какво да правя, космите ми на главата окапаха?" Казвам му: „Ще накараш космите ти да пораснат пак." „Може ли това?" Може. Някой път космите трябва да опадат, но той трябва да промени съвсем начина на живота си, за да покарат отново. Не е лошо падането на космите от главата. Той ще внесе един женствен тип, защото, забележете, на жената космите по-мъчно падат, на мъжа по-лесно окапва косата му, а брадата на мъжа по-мъчно опада. На жената космите на главата по-мъчно окапват, а брадата на жената съвсем е окапала. Това е закон. И затова си има свои естествени причини, това е една цяла наука. Сега практическата страна, другата страна.


Ние имаме в духовното постижения, сега духовното лежи като основа за бъдещето. Да кажем, сега някои от вас имат слаба памет. Учи, но не може да запомни. Какво го ползва това? Значи ти имаш едно богатство, но няма къде да го складираш, паметта е един хамбар и събраното богатство трябва да го туриш в хамбара. Има един метод за засилване на паметта. После някои от вас - от едно следствие не може да знае причината, която е произвела това следствие. По същия начин онзи умният човек, като види едно явление, знае каква е била причината и от причината зная какви явления ще произлязат. Пък някои от вас искате да бъдете музиканти, да знаете да свирите, не само да свирите, но и хубаво да свирите. Други от вас искате да знаете да говорите и няма по- хубаво нещо - да знаеш да говориш хубаво, сладкодумно да нареждаш думите си. Нали казват за някого - той е сладкодумен човек. Хубаво е човек да бъде сладкодумен, но аз не съм слушал някой да говори хубави думи. И след това ще дойдем да говорим за доброто сърце на човека. В какво седи доброто сърце? Някой, като се доближиш, аз зная от моите наблюдения, той има добро сърце, от такъв човек лъха нещо много хубаво. Вижте поляка. Колко естествена обхода имаше той, нямаше нищо пресилено в него. Това показва известна тренировка у него. Това произтича от това, че у него има едно желание, умът у него не е раздвоен и затова у него се проявява едно усърдие, което учи, той иска хубаво да го знае и жертва за това. Това не е възпитание у него, но той е готов и на жертва. Това е една добра черта. После, аз като го разглеждах, той е музикален, времето и тактът е добре развит, после наблюдателността, той знае как и какво гледа. Той, като дойде тук, веднага погледна планината и се ориентира във всички местности. Наблюдателност е това, той знае точно къде е. Та казвам, и вие, като идете в странство, какво ще говорите, все трябва да имате известни знания.


Сега, ако човек разглежда онези висши същества, които са достигнали до известна степен на развитие, той ще остане недоволен от себе си. А човек трябва да бъде доволен от себе си, от положението, в което се намира сега, и да знае, че по-добро положение сега не може да има от това. Защото това е един момент, той ще се смени. Ти всякога бъди доволен от това състояние, в което се намираш сега. То може да съставлява една хилядна от секундата и понеже то ще се смени с друго хубаво състояние, ти бъди доволен от него. Всичките тези състояния, събрани в едно, с тях ще постигнете целта и постижението на тази велика цел ще струва с милиони. Защото, представете си, че вие дойдете до върха на баира, на високия връх, и като погледнете оттам, казвате: „По-нагоре от това място не може да се ходи." Но като се спрете там, вие ще видите, че има по-високи върхове, на тях човек не може да се качи и започва да трепери. Човек се уплашва и казва: „Стига дотук." Тогава у него се зароди една болка, един копнеж да слезе надолу.


Та сега вие и като се качвате нагоре, трябва да се радвате, и като слизате надолу, пак трябва да се радвате. А сега какво е земният живот? Ние се качихме сега тук, над София, близо 1900 метра. Ние сме в другия свят. 1900 метра над София не е малко. Сега вие ще мязате като онази притча, дето Христос казва, като намерите един скъпоценен камък, да се задоволите. Та вие ще гледате вашият скъпоценен камък да бъдете като този мехенткаш, с който всичко може да се направи и с който се подобряват нещата. Нали ви казах за онзи пръстен, който може хляб да дава, с който може да направиш връзка, да ходиш навсякъде и на извор става, и на хляб става, и всичко дава. На вас по някой път ви се додява, казвате: „Докога?" Та и онези, които са над вас, които се грижат заради вас, и те се смущават. Ако е за грижа, те се грижат повече от вас. Вие някой път се смущавате, че не сте постигнали нещо, казвате: „Кога ще свършим училище?" И те за това се смущават, казват: „Толкова години стана, векове, не са ли те завършили на земята."


Сега да ви разправя на вас. Конят, който седял 20 години в яхъра, след което е свършил работата си, трябва ли да седи още в яхъра? И това на земята сега е един яхър. Като излезем от този яхър, нали трябва да влезем в жилищата на хората. Конят креват няма, юрган няма, но чувал има пред себе си. Някой казва: „Няма ли да се върнем на земята?" Къде, в яхъра ли? Там няма да се връщаме вече, по необходимост трябва да влизаме в яхъра, да чешем конете си.


Под думата „земя" разбираме сегашните състояния. Те мязат на един яхърджия, който ходи да чеше конете си. Ще им дава това-онова, та и конят не е свободен, та и ти не си свободен, а господарят го изисква това. Земята като училище е отлична, за бъдеще и тя ще се преобрази и ще се подмлади като млада булка. Сега тя е още кърмачка, но не се е женила още, а ние сме пенсионери на нея, пък тя е малко недоволна от нас. Тя сега се кичи, иска да се жени. Малко е недоволна, понеже не може да намери своя възлюблен, таман се накичи с някое перо, и децата дойдат оттук и оттам, тя гледа да задоволи всичките, че дано може да намери един момент, че да се уреди работата. Ние, хората, имаме много неправилна идея за душата на земята, която взема голямо участие в развитието на хората и духа, който ръководи работите. Какво ще правите с него?


Сега колко хляба имаше? Имаме още четири деня до 19-и, времето за събора. Сега ще се приготвите за неделя, за понеделник и вторник хубаво, като за Великден. Ще си измиете краката, ще си направите още няколко бани, ще се облечете с парадните си дрехи, с най-хубавите си дрехи ще се облечете. Вие все таки си носете такива дрехи, направени за такъв ден. Пък братята ще си турят по едно бяло палто, бели панталони и една бяла шапка, всички да се белнат в бели шапки. Та вие може да си направите от всички цветове дрехи, като вземете елементарните цветове и като съчетаете тези цветове, ще имате по-голям избор. Всеки ще си избере цвят, какъвто си хареса. Така ще удовлетворим всичките вкусове. Защото, ако всичко е бяло, много пасивни ще бъдете, ако всичко е черно, и той е много пасивен цвят. И белият, и той поглъща. Ние ще турим всички цветове. Всичко да взимаме не искаме и всичко да даваме, не искаме. Все трябва да остане нещо и за нас. Черният цвят всичко взима, белият цвят всичко дава, защото човек, който носи бели дрехи, нали косата му е черна, казва: „Всичко давам, но ще оставя нещо и за мен." Черното казва: „Всичко не давам."


Човек на новото учение трябва да влезе да служи на Бога и да допринесе нещо, а не само да вземе. Той трябва да допринесе вътре и само тогава може да бъде свободен. Припечеленото в живота остава за него, а каквото човек спечели, то остава за хората. Това е законът, а това, което остава за него, никой не може да му вземе - това е благо. И ако той работи за някого, другите може да се ползват от това, а той не може да се ползва.


Сега ние ще се освободим от всичките образи, докато всичко излезе отвън, докато се очистим от сегашния живот. Тъй както небето е изчистено и радостно, всички трябва да бъдете радостни, гледайте да бъдеше Весели.


Кажете ми сега колко думи съм казал. Сега гледайте да придобиете веселие и да си напълните торбите само с Веселие.

„Само Божията любов носи пълния живот." (Три пъти)


Четиридесет и осма лекция

на Младежкия окултен клас

15 август 1930 г., петък, 10-12 часа


Рила - Елбур







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас, Съборни Беседи, Рила, Седемте езера

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни