Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_08_21 Божествена връзка

Съборни Беседи Рилски Беседи Рила Второто рилско езеро

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 05:54

От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово,  1927 –1930
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата ""Благословена между жените", Рилски беседи 1930 г.
Първо издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г.  
Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


Божествена връзка


Каква беше задачата за днес? – Днешният ден е определен за възстановяване на връзката ни с Бога. Този ден е един от важните дни. Задачата, която имате днес, ще важи и през цялата година. Задачите, които ви се дадоха през тези пет дни, от неделя до четвъртък, ще важат и за цялата година. Първият ден, неделята, беше определен за работа върху освобождението на човека. Значи всеки ще работи за освобождението си. Понеделник беше ден на освещение. Човек трябва да посвети живота си в служене на Бога. Вторник беше определен за работа върху Любовта, Мъдростта и Истината. Сряда беше определен ден за Божествената наука. Четвъртък – ден за възстановяване на Божествената връзка. Питам: какво се изисква на физическия свят, за да направите някаква връзка? Например за да свържете един конец, той непременно трябва да има два края. Ако конецът имаше само един край, по никой начин не би могъл да се свърже. Защо и как се свързват конците? Защо и как се свързват въжетата, с които се пущат кофите в кладенците? – Конците се свързват един с друг, за да послужат за нещо. Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за кофа, за да се извади вода от кладенеца. Значи и въжетата се свързват, за да послужат за нещо.

Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може да постигне своите желания. Връзката е метод за постигане на известни желания. Ако имате въже, с което искате да извадите вода, какво трябва да направите? – Ще вържете въжето за кофата и така ще извадите вода. Нямате ли кофа, която да завържете за въжето, не можете да извадите вода. Значи съедините ли двата края, т.е. направите ли връзката добре, вие можете да работите. За да работи човек правилно, у него трябва да стане вътрешно преобразование, което се постига именно чрез връзката. Казвам: човек може да работи само след като направи връзка. Работа и връзка вървят едно след друго. Някога човек сам прави връзка, някога други я правят. Обаче който и да направи връзката, важно е човек да има тази връзка и да работи, за да може и Живата Природа да работи върху него. Такъв е Божественият закон, който носи новото в живота. В какво седи новото? – В Божествената връзка. Който разбира смисъла на връзката, за него няма по-хубаво нещо в живота от нея. Който не разбира смисъла й, няма по-лошо нещо от връзката. Значи връзката произвежда два различни резултата. Например ако ръката на човека не е свързана за тялото, може ли тя да бъде това благо за него, каквото всъщност представлява? Понеже ръката е свързана за тялото, затова тя принася полза на човека. Ако езикът не е добре свързан в устата, каква полза ще принесе на човека? Колкото и лош да е езикът на някой човек, като е свързан, той все пак може да каже и нещо добро с него. Ако очите на човека не бяха свързани с мускулите, те не биха го ползвали в нищо. В този случай няма по-хубаво нещо от връзката.

Следователно всяко нещо, което ни принася радост и веселие, се дължи именно на вътрешната връзка между нещата и явленията. Тази вътрешна връзка е поставена от Бога, благодарение на което Той присъства навсякъде. Ние наричаме тази връзка Божествена, без разлика на това дали я съзнавате, или не. Ако я съзнавате, ще се радвате; ако не я съзнавате, ще се чудите как е направено окото, как се държи езикът, и т.н. Тъй щото всяка мисъл, всяко чувство, които се проявяват у нас, не са нищо друго, освен присъствието на Живия Господ, Когото ние търсим навсякъде. Всяка мисъл е резултат на вътрешната връзка с някое разумно същество. Мнозина може да не разбират как е станала тази връзка, но това нищо не значи – връзката съществува. Едно от условията за възстановяване на вътрешната връзка с Бога е благодарността. Защо трябва да благодари човек на Бога? И защо трябва да се радва?

Казано е в Битие, 1-ва глава:

В началото създаде Бог

небето и земята. (1. ст.)

Ако Бог не беше създал небето и Земята, нямаше на какво да се радвате. Затова всяка сутрин, като ставате, благодарете на Бога, че с очите си виждате небето, а с краката си ходите по земята.

А земята беше неустроена и пуста;

и тъмнина бе върху бездната,

и Дух Божий се носеше върху водата. (2. ст.)

Радвайте се, че Дух Божий се носеше върху водата, върху тази безформена материя, и я устройваше, оформяше.

И рече Бог: Да бъде виделина!

И стана виделина. (3. ст.)

Радвайте се, че има виделина в света, защото без нея нищо не бихте могли да различите: тя разкрива красотата и хармонията в Природата, които и ние сме дошли тук да видим.

И нарече Бог виделината ден,

и тъмнината нарече нощ. (5. ст.)

Радвайте се на деня и нощта, които Бог създаде: деня – за работа; нощта – за почивка.

И рече Бог: да бъде твърд посред водите,

и да разлъчи вода от вода. (6. ст.)

Радвайте се на водата в езерата и в реките! Радвайте се на водата в изворите – на всичката вода! Радвайте се на водата в чешмичката, която тук направихме! Водата, която Бог създаде, е проводник на живота.

И нарече Бог твърдта небе. (8. ст.)

Радвайте се на небето, което е устроено и по което виждате слънце, луна и безброй звезди!

И нарече Бог сушата земя,

и събранието на водата нарече море. (10. ст.)

Благодарете и за сушата, по която днес стъпвате! Направете превод на думите земя, суша, море – те имат вътрешен смисъл. Всички тия неща, които заобикалят човека, завладяват ума му и той започва да учи, да се развива правилно.

И рече Бог: да прорасти земята

зелена трева, която да дава семе,

и дърво плодоносно, което да ражда

плод по вида си, на който семето

да е в него на земята. (11. ст.)

Благодарете за тревите, за дърветата, за всичко, което виждате върху земята, по която ходите. Значи и днес, заедно с вчерашния ден, благодарете на Бога, че можете да виждате Слънцето и Луната на небето, а вечерно време – и звездите. Когато Бог създаде Слънцето и Луната, тогава и науката се яви у нас. Бог създаде още рибите, птиците и млекопитаещите, които изразяват Божествени сили.

И благослови ги Бог и рече:

Плодете се и множете се,

и напълнете водата в морята:

нека се умножат и птиците по земята. (22. ст.)

И рече Бог: Да произведе земята

животни одушевени по вида им,

скотове и гадове, и зверове

на земята по вида им. (24. ст.)

Когато у вас се яви някое лошо чувство, това се дължи на животните у вас, които обаче имат своето дълбоко предназначение. Добрите чувства се дължат на млекопитаещите, а лошите чувства – на зверовете, на хищните животни.

И създаде Бог человека по образу Своему,

по образу Божию създаде го:

мъжки и женски пол ги създаде. (27. ст.)

Благодарете на Бога, че ви е създал по образ и подобие Свое!

И благослови ги Бог, и рече им:

Плодете се и множете се,

и напълнете земята, и обладайте я;

и владейте над рибите морски,

и над птиците небесни,

и над всяко животно,

което се движи по земята. (28. ст.)

Благодарете на Бога за тази власт, която ви е дал. Вие можете да упражните тази власт само тогава, когато благодарите за всичко.

И тъй, днешния ден ще посветим на мисълта, че ние сме направени по образ и подобие Божие, Който ни е дал власт над по-нискостоящите от нас същества. Това се отнася до вътрешния човек, до Божественото у него. Благодарите ли на Бога, давате ли предимство на Божественото у вас, всичките ви желания ще се постигнат. Не признавате ли реда, по който светът е създаден, нищо не можете да постигнете. И религиозните, и учените хора трябва да вървят по пътя, който Бог е определил. Бог създаде света, но още не го е завършил. Тъй както светът се развива, всичко върви към реализиране на Божествените идеи.

Сега ще работите за възстановяване, за уякване на връзката ви с Бога, за да чувствате Неговото присъствие всякога и навсякъде. Например, като наблюдавате сутрин изгряващото Слънце, а вечер – Луната и звездите по небето, сърцата ви да трептят, да чувствате Божието присъствие.

Днешният ден е тържествен, защото Дух Божий присъства между нас. Божието дихание е навсякъде. Много неща не са ясни за вас по единствената причина, че сте в долината. Може ли този, който е в долината, да вижда това, което друг вижда на планината? Това не показва, че този, който е в долината, не е способен да вижда, както онзи, който е на планината. И той може да вижда, както този на планината, но днес няма възможност да се качи на това високо място, вследствие на което много неща за него не са ясни. Следователно, когато някои неща не са ясни за вас, вие трябва да напуснете долината, да се качите на планината и оттам да ги разглеждате. Значи от изгрева на Слънцето до обяд човек седи на планината. Този процес в нашия живот е възходящ. Ние го наричаме служене на Бога. Дойде ли Слънцето до най-високия връх на планината, то започва постепенно да слиза, върви към залязване. С него заедно и човек прави друга дъга в своя живот: той слиза в долината, дето ще започне Божествената работа.

На другия ден, от изгрева на Слънцето до обяд, човек пак се качва на планината, а след обяд слиза в долината да работи. През нощта човек е пак на работа. Тогава започва най-грубата работа – пречистване на къщата. Господарят излиза от къщата си, т.е. от своето тяло, а слугите пречистват цялата къща. Сутринта, когато господарят, т.е. Божественото в човека, се върне в къщата си, намира всичко пречистено, в пълен ред и порядък, и започва работата си: изкачване на високия връх и после слизане в долината, на работа. Следователно възкачването нагоре е път на Божественото, а слизането в долината е път на човешкото.

И в съзнанието на хората стават същите процеси: възкачване и слизане. Когато работите на хората не вървят добре, те се мъчат, страдат. Това показва, че в съзнанието им става процес на слизане, процес на залязване на Слънцето. За да излязат от това положение, те трябва да направят един полукръг. Следователно, когато човек страда, той трябва да има търпение да почака изгряването на Слънцето. Изгрее ли Слънцето, всичките му страдания и противоречия изчезват. Изгревът на Слънцето носи Божиите благословения. Изгревът на Слънцето носи всички възможности за реализиране на човешките желания. От изгрева на Слънцето до обяд човек не мисли за страданията, защото до това време идат Божиите благословения. От обяд нататък човек започва да мисли за страданията. При залязване на Слънцето той започва да мисли вече за ликвидиране със страданията, с всички вземания – давания. Така човек се приготовлява за следващия Божествен ден, който е вечен, понеже извира от Вечното Начало на живота.

Казвам: връзката, която ще възстановите днес, не се отнася само за един ден. Божественият ден се състои от много човешки дни. Вие нямате представа за дължината на Божествения ден по причина на прекъсванията, които стават във вашето съзнание. Във физическия живот има една фаза, която точно определя обстановката на нещата. Например при определяне на времето в часовника се отбелязва моментът, когато Слънцето изгрява и залязва. Хора, у които чувствителността и чувството за време е силно развито, могат без часовник да определят точно часа, с разлика най-много от пет минути. Ако събудите такъв човек нощем и го запитате за часа, той ще ви определи времето. Даже часовниците не определят толкова точно времето, както някои хора го определят вътрешно. Земята не се движи механически, както ние предполагаме.

И тъй, хубавите дни, които имате тук, са благо за нас, с което Бог ни удостоява. Това благо е признак на Божието благословение. Първия ден, в неделя, имаше тук-таме малко облаци, които говорят за малки противодействия. Днес вече имаме най-хубаво време. По-хубаво време от това не може да се очаква. Последните пет дена, от неделя до четвъртък, представляват букет от хубави дни. Неделя и понеделник бяха подготвителни дни, но последните три дни – вторник, сряда и четвъртък, които бяха определени за работа, времето беше много хубаво. Следователно първите два дена показват, че ако работите по човешки, през годината ще имате малка мъгла. Времето през последните три дена показва, че ако работите по Божествен начин, всичките ви работи през годината ще вървят добре и ще се оправят. Тъй щото има връзка между времето и значението на дните. На това трябва да се обръща внимание. В сряда времето се оправи, денят беше много хубав. Той беше определен като ден на Божествената наука. Значи щом дойде Божествената наука, и времето се изяснява. Следователно знанието, науката разпръсват облаците и мъглите. Четвъртък – денят на Божествената връзка, пречисти всичко. Небето е съвършено чисто, ясно. Следователно, когато човек направи връзка с Бога, и неговото небе ще се пречисти съвършено, по него няма да има никакви облаци, никакви мъгли.

Казвам: стремете се да възстановите в себе си тази жива връзка! Не мислете, че нещата могат да се постигнат по механически начин. Един стих от Свещеното Писание казва: „Ние сме съработници на Бога.“ Значи, като работим за Бога, ние вземаме участие в Неговото дело. И тогава всичко онова, за което душата ни копнее, ще се постигне; всичко онова, към което нашият ум се стреми, ще се реализира; всичко онова, което човешкото сърце желае, ще се осъществи. Изобщо всичко, което човек мисли, чувства и желае, той може да го постигне. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж! Не желайте всичките ви цветя да цъфнат наведнъж! Защо? – Ако всички цветя в градината ви цъфнат наведнъж, радостта ви ще бъде голяма наистина, но за кратко време. Щом цветята ви прецъфтят, през останалото време от годината ще бъдете лишени от радост. Както Природата е наредила – цветята да цъфтят през течение на цялата година, тъй е най-хубаво. Не желайте всичката вода от извора да изтече изведнъж! Изтичането на водата е закон за постепенно реализиране на нещата. В това отношение и вашата мисъл трябва да бъде подобна на течащата вода, да няма прекъсване. Вашата мисъл трябва да бъде подвижна като въздуха. Дойдете ли до някой извор, благодарете, че Бог е създал водата, за да се ползвате от това благо. Поемете ли въздух в дробовете си, благодарете на Бога, че Той го е създал, за да познавате Неговите мисли. Видите ли сутрин изгряващото Слънце, благодарете на Бога, че го е създал, за да можете под неговите лъчи да различавате нещата.

Съвременните хора са се отклонили от Божествения път, забравили са Бога и търсят нещо отвън, което никой не може да им даде и което нийде не могат да намерят. Те дишат Божествения въздух, възприемат Божествените мисли, а насочват погледа си далече някъде в бъдещето, отдето нищо не могат да получат. Хората казват: „Някога, в далечното бъдеще, все ще постигнем желанията си.“ На кое бъдеще се надяват? В настоящето човек може да постигне това, което желае – няма защо да очаква от бъдещето. Достатъчно е още днес да поеме той чрез въздуха Божествените мисли и да ги обработи в себе си. Един ден тези мисли ще израснат и ще дадат своя плод. Те ще създадат това бъдеще, което хората очакват. Те ще се оплодят в градините на техните души и ще се проявят като светли мисли и желания. Дойде ли това време, хората ще бъдат разположени едни към други: те ще се обичат. Бъдещето на всички зависи от днешния ден. Помнете правилото: който се осигурява за един ден, той се осигурява за всички останали дни на живота си; и обратно: който се осигурява за всички дни на живота си, той се осигурява само за един ден.

Казвам: който мисли, че може да се осигури за цял живот, той ще се натъкне на стария живот, дето хората очакват щастие по механически начин. Например те очакват щастието отвън – да ги обичат хората. Някоя мома се облече хубаво, накичи се и отиде на хорото да играе – търси някой момък да я хареса, да я направи щастлива. И момъкът се облече, отиде на хорото – гледа някоя мома да го хареса. Желанието на човека да бъде щастлив не е лошо, но той го търси по крив път. По този начин щастието не се придобива. Някой човек иска да бъде учен, но след като стане учен, пак не е щастлив. Защо? – Той е придобил това знание неправилно и не е готов за него. Вместо да стане по-смирен, той се възгордява, вследствие на което хората не го уважават и започват да го обиждат. Този философ, ако напише някоя философска книга, ще иска всички да го зачитат, да го ценят. Не срещне ли това от тях, той ги нарича глупци, невежи, а с това ги настройва още повече против себе си. Този учен нарича хората глупци, невежи, а очаква от тях щастието си, иска те да го повдигнат.

Друг някой казва: „Аз искам да живея по Бога, отричам се от светския живот.“ Питам: какъв е светският и какъв е Божественият живот? Ще направя едно сравнение между светския и Божествения живот, за да видите в какво седи разликата. Когато човек яде: нахрани се хубаво и не благодари на Бога за яденето, като не признава, че всичко това е дадено от Бога, той е в светския живот. Когато човек яде и благодари на Бога за всичко, което му е дал, той е в Божествения живот. Когато някой млад момък се хване на хорото до някоя мома и не благодари на Бога за здравите крака, които има, нито пък съзнава, че момата до него е от Бога създадена и Нему принадлежи, той е в светския живот. Обаче ако този момък благодари за здравите си крака и съзнава, че момата, която е до него, е Божие създание, той е в Божествения живот. Следователно всичко, което човек върши несъзнателно, е светско; всичко, което човек върши съзнателно, е Божествено. Който не признава, че благата, които има в живота си, са дадени от Бога, той е светски човек; а този, който признава, че благата, които има, са дадени от Бога, е Божествен човек. Когато съзнавате, че в дадена работа Бог взема участие, тя е Божествена; щом Бог не взема участие в някоя работа, тя е светска. В Божествените работи резултатите са добри, в човешките резултатите са лоши. Щом е така, вършете всичко, което е Божествено! Защо не благодарите на Бога, че имате здрави крака, с които можете да играете и да ходите?

Казвате: „Ние трябва да се обичаме, да се любим.“ Какво разбирате под думата любов? Ще поясня тази мисъл с един пример. Когато човек се влюби в някого, това означава, че той иска да опита неговия плод, т.е. иска да приеме малко топлина от неговата. Когато откъснете един плод от някое дърво, вие пожелавате да го вкусите, да опитате неговата сладост, да се уверите, че това, което Бог е създал, наистина е хубаво. Като вкусите плода, казвате: „Хубав е този плод!“ На същото основание, приеме ли човек малко топлина от своя възлюбен, вкуси ли от неговия плод, сърцето му непременно трепва. Топлината на възлюбения е плод от духовния свят. Значи момъкът се хваща на хорото при някоя мома заради плода й. Има ли тя плод, той ще играе, ще скача при нея на хорото; няма ли тя плод, няма да се хване при нея – ще отиде при друга мома.

Съвременните хора, които не могат да мислят по новия начин, като видят, че някой момък се е хванал на хорото при някоя хубава мома, те разглеждат въпроса по старому и казват: „Този момък се е хванал до онази мома, защото е красива.“ – Това е криво разбиране на нещата. Те гледат на момъка като на вълк, който обикаля около някое агне. Защо вълкът обикаля агнето? – Да го изяде. Вълкът обаче не разбира Божиите пътища, а момъкът ги разбира. Така щото подбужденията на момъка и на вълка не са едни и същи. Вълкът не търси агнето заради неговото мляко, но той иска да го изяде. Той казва: „Аз обичам агнето.“ Да обича агнето, това е правилно, но начинът, по който изразява своята любов, не е правилен. Вълкът казва: „Защо да не обичам агнето? Бог го е създал за мен.“ Щом вълкът разсъждава така и яде агнетата, за него пък ще се намери още по-голям вълк, който ще обиколи няколко пъти около него, ще го нападне и ще го изяде. Вълкът ще каже: „Не, това не трябва да се допуща!“ Питам: де е философията тогава, де е логиката? Вълкът може да напада по-слабите от себе си и да ги яде, а него не може да нападне някой по-силен вълк! Както вълкът напада агнето, на същото основание по-силният вълк ще нападне него. Противоречията в живота произтичат от това, че хората намират, че известни постъпки спрямо тях не са прави. Всяка постъпка на хората към някой човек не е нищо друго, освен отражение на някоя негова крива постъпка към известно живо същество. Както си постъпвал към другите, така ще постъпват и към теб. Казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Това е законът. Нещата се преповтарят. Лошите, неблагоприятни условия в живота идват да напомнят на хората, че някои техни методи, схващания, учения или служенето им на Бога в някои отношения не са били прави.

Казвам: ние имаме предвид всичко това и то трябва абсолютно да се коригира. Смисълът на живота не седи в изпълнение Волята Божия по буква, но като изпълнявате волята на Бога, трябва постепенно да изправяте живота си, като му дадете онази цена, каквато той действително заслужава. Някой казва: „Непостижими са нашите желания.“ – Непостижими са желанията само за онзи, който не работи, за онзи, който не знае как да работи, и за онзи, който няма връзка с Бога. За този, който работи, за този, който знае как да работи, и за този, който има връзка с Бога, всичко е постижимо. Искате ли да постигнете желанията на своята душа, първо възстановете връзката си с Бога и работете за Него, а не за себе си. Добродетелният човек работи за Бога, а никога за себе си. „Не работи за себе си!“ – под това подразбирам: не работи за нисшето в себе си. „Работи за Бога!“ – под това подразбирам: работи за висшето в себе си. Понеже Бог създаде всичко, човек трябва да се учи от Бога – да види как Той създаде света; и после по същия начин трябва да работи и той, за да създаде своя живот. Човешкият дух трябва да се носи над бездната, за да устрои в човека това, което не е устроено. В живота на човека има голям хаос, затова Божественото в него, господарят му, трябва да тури ред и порядък в неговия живот. Това значи да създаде човек характер в себе си. Кой ще му създаде характера? – Неговият дух. Духът твори в човека.

„В начало създаде Бог небето и земята.“ Небето у нас – това е нашият дух, земята – това е нашата душа. Божественото, което непрекъснато работи, твори у нас, пише нашата свещена книга. Не пресъздаде ли човек своите мисли и чувства – да съзнава, че всичко, което Бог е направил, е добро – той нищо няма да постигне. Казано е в Писанието, че Бог най-после създаде човека и го постави господар на всички животни. По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в себе си, все ще поставите някого за господар, за да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите за господар? – Духът, висшето Себе.

И тъй, на всички предстои възстановяване на вътрешната връзка с Бога, вътрешно пречистване, както и придобиване на вътрешно знание, което да донесе правилно разбиране на живота. Придобиете ли тези неща, вие ще можете лесно да се справите с мъчнотиите, с противоречията на живота, които ви отдалечават от великата цел. Противоречията, мъчнотиите в живота са временни. За да реализира човек Божественото в себе си, той трябва да разбира общия план на Живота, който Бог е поставил. Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може да постигне. Христос казва: „Ако и Аз постъпвам като вас, ще бъда подобен вам.“ Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живеете по Бога. Живеете ли с тази мисъл дълго време, постъпвате ли според нея, тя ще ви помогне да реализирате всичко добро, което душата ви желае.

Как ще ви помогне тази мисъл? За изяснение на въпроса ще приведа следния пример. Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м. Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода? – Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира. През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца. Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Някой казва: „Чакам да дойде някой по-силен от мене, да хване дръжката и да ми извади вода.“ – Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Няма да минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе. Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа. Мислите ли, че сте деликатни, нежни и чакате да мине някой човек да извади вода вместо вас, вие ще изгубите целия ден в очакване и никаква друга работа няма да свършите. Това се случва и във всекидневния живот. Често много от съвременните хора изгубват целия живот за постигане на някои свои дребни желания.

Тази година ви се дава следната задача: да работите, да учите и да възстановите връзката си с Бога. Хубавото време днес показва, че ще имате Божието благословение: каквато работа започнете, ще я свършите добре. Вървите ли по Божия път, ще постигнете всичко, което желаете. Съзнавате ли, че всички положения, които хората заемат в живота, са еднакво важни и от Бога определени, вие вървите в правия път.

Ще приведа следния пример за изяснение на последната мисъл. Един ден Бог поставил на един кръстопът една жива ръка, в която имало съзнание, да показва на минувачите пътя за един голям извор. На ръката било написано де е пътят за извора. Всеки пътник се спирал пред ръката, прочитал написаното и се отправял към извора. В първо време ръката била доволна от положението си, че могла да посочва пътя към извора, а с това да улеснява пътниците. Един ден тя се отегчила от своята еднообразна работа и си казала: „Дотегна ми вече кой как мине, да му посочвам пътя за извора. При това всички минават-заминават и никой не ми благодари. Тези хора не заслужават да седя заради тях цял ден на кръстопътя и да дишам прах.“ Тогава ръката се обърнала към Бога с молба да й даде някаква по-висока служба. – „Каква служба искаш?“ – „Искам да бъда на някоя висока планина, да върша някаква важна работа.“ Господ я поставил на един висок планински връх и я направил ветропоказател. Тя се намерила на върха и определяла посоката на вятъра, но останала самотна, защото никой не минавал покрай нея. Едва сега разбрала тя, че първото й положение, на кръстопътя, било по-важно, отколкото да бъде ветропоказател на някой планински връх.

Много от съвременните хора като тази ръка искат да заемат високи положения в света. И това е добро, но самотни ще бъдат. Малко хора минават по планинските върхове. На върха ръката се въртяла, но била сама, никой не минавал покрай нея. Тогава тя съзнала грешката си и казала: „Толкова време как седя на този връх, показвам на хората какво ще бъде времето, дали ще има вятър, а на мореплавателите показвам посоката на вятъра, ще има ли попътен вятър, но при всички мои услуги никой не ме поглежда, никой не минава покрай мене. Груби са тук хората! Добре ми беше на кръстопътя. Кой как минаваше, все се спираше пред мене и ме запитваше за пътя към извора. По-благородни бяха хората там!“

Какво показва тази приказка? – Приказката показва, че ръката и в двата случая не съзнавала защо е поставена на едното или на другото място и как трябва да изпълни службата си. Следователно, когато човек не съзнава благото, което Бог му е дал, той ще бъде нещастен и при ниското, и при високото положение, което заема. Бедният, който съзнателно служи на Бога, е щастлив; богатият, който съзнателно служи на Бога, е щастлив. Бедният, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в беднотията си; богатият, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в своето богатство. Нямате ли съзнание за това, което вършите, вие ще бъдете нещастни и в науката, и в религията. Даже и светията, ако мисли, че е светия само за себе си, и той ще бъде нещастен. Човек може да запази своята святост само ако служи на Бога.

Основната идея, която трябва да държите в ума си, е да възстановите вътрешната си връзка с Бога. Тя е ключ към всички тайни. Стремете се към реализиране на тази идея, докато всички неща ви станат ясни. Когато Божествената светлина ви озари, всичко ще ви стане ясно. Натъкнете ли се на някои ваши тъмни мисли и желания от миналото, съзнанието ви се помрачава и вие не можете да разбирате нещата. Например, ако говорите на някой болен за Бога, той ще ви каже: „Какво ми говориш за Бога, не виждаш ли, че аз имам нужда от лек?“ Болният има право да казва така, но той не знае, че ако направи връзка с Бога, по-добър лек от този няма за него. Съзнае ли това, което му проповядвате, той ще се излекува веднага. Отивате при някой невежа да му говорите за Бога. Той казва: „Какво ми говорите за Бога? Аз искам знания, наука, не се нуждая от проповеди.“ Невежият не знае, че най-ученото същество в света е Бог. Следователно, ако направи връзка с Бога, той ще придобие големи познания. Ето защо човек трябва да се свърже с Бога, със своя Учител.

Казвам: свържете ли се с Бога, с Учителя си, трябва да слушате с двете си уши. Сърцата и умовете ви трябва да бъдат така подготвени, че да разбирате всяка Негова дума. Не критикувайте думите на Учителя си. Съмнявате ли се в нещо, проверявайте го. От резултатите ще съдите за истинността на Неговите думи. Свържете ли се с Учителя си, и светлината ще дойде. Дойде ли светлината, тя ще увеличи живота и свободата ви. Ако светлината, животът и свободата на човека се увеличат, какво повече може да желае той? В живота са постиженията на всички желания; в светлината са постиженията на всички мисли; в свободата се постига всичко, което човек желае. Нямате ли връзка с Бога, с Учителя си, нищо не можете да постигнете. Всеки, който ви убеждава да вярвате в едно или в друго верую, той трябва да ви даде живот, светлина и свобода. Ще ми възразят: „Когато човек умре и се освободи от ограниченията на своето тяло, той ще види и разбере много неща.“ – Не, човек трябва да види и разбере нещата още докато е жив, а не след като умре. Под думата смърт ние разбираме грешен живот. Като грешен човек трябва да умре, но като праведен той трябва да живее и да учи. Следователно човек трябва да умре за греха, да се освободи от него, а да оживее за Правдата, за Бога. Иска ли да оживее за Бога, той трябва да има живот, светлина и свобода. Ние сме за живота, който трябва да е изобилен; ние сме за светлината, която трябва да бъде в изобилие; ние сме и за абсолютната свобода!

И тъй, ние сме за живота на безсмъртието, за изобилната светлина и за абсолютната свобода. В това седи връзката с Бога. Всяко друго учение ще ви отклони от правия път. Това е правилното разбиране на живота. Ние не говорим за смърт, за умиране. На онези, които са умирали веднъж, казвам: „Втори път да не умирате!“ На онези, които сега са умрели, казвам: „Вие трябва да оживеете!“ На живите казвам: „Вие не трябва да умирате, а живейте, за да дойдете до безсмъртието!“ Казвате: „Който се е родил веднъж, той все трябва да умре.“ – Трябва да умре само този, който се е родил и е сгрешил. И обратно: който е умрял и не греши, той трябва да се роди, отново да оживее.

Желая на всички да имате живот изобилен – живот на безсмъртието; да имате светлина изобилна и свобода изобилна! Искам тази година да възстановите връзката си с Бога, да я съзнавате и за всичко да Му благодарите. Работете всички усърдно, пламенно, за да принесете много плод и да се радвате на плодовете си!

21 август, 6 ч., Второто рилско езеро

Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Рила, Второто рилско езеро

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни