Jump to content

XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови


Recommended Posts

XXI.

Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

3. "Дързост в Христа" Мелодия и текст: Елена Казанлъклиева

ДЪРЗОСТЬ ВЪ ХРИСТА.

Дързость въвъ Христа, другари,

Да вървиме все напрѣдъ!

Богъ-Христосъ ни въ пѫтя води,
Той е мощенъ царь навредъ. }2
царь навредъ.

И тукъ долу, и тамъ горѣ,

Въ мироветѣ безъ конецъ,

Всѫдѣ само Той царува,
Той е скиптъръ и вѣнецъ. } 2
и вѣнецъ.

Управлява, благославя —

Всичко въ мѫдрость да расте,

Плодове на Правда свята
Въ жертва да му принесе, }2
принесе.

Ето днесъ ни горѣ - викатъ,

Къмъ небето да вървимъ,

Че тамъ радость ни очаква,
Новъ градъ да си съградимъ. }2
съградимъ.

Отъ смъртьта се не плашете,

Не загинва сѫщностьта,

Туй, що смърть зовеме тука,
За небето е врата. }2
е врата

Съ родостъ и хвалебни пѣсни

Ще пръкрачимъ нейни прагъ,

А отвѫдъ Христосъ ни чака,
Все тъй кротькъ, все тъй благъ. }2
все тъй благъ )

И тамъ той ще ни научи

Тлѣнното какъ да не тлѣй,

Какъ съ тѣлото си човека
Вѣчно може да живѣй. }2
да живѣй.

София, 1.VII.1921.

10342610_10152036557297687_1343573005_n.jpg

 

 

 

4. „На Христа запейте” - Музика: Иван Георгиев. Попов Текст: Елена Казанлъклиева

 

 

НА ХРИСТА ЗАПѢЙТЕ

На Христа запейте химни

Нови въ тозъ тържественъ часъ.

Той е Божи синъ изпратенъ

На земята зарадъ насъ.

 

Той живота си положи

Отъ грѣха да ни спаси.

Като смъртникъ въ гроба слѣзе,

Мъртвитѣ да възкреси.

 

И когато се прослави,

Новъ завѣтъ ни даде той,

Най-великия отъ всички,

Любовьта — закона свой.

 

Благовѣствува и рече:

„Вий сте мои, азъ съмъ вашъ,

„Хората сѫ всички братя,

„богъ Отецъ е татко нашъ.

 

„Единъ другъ се залюбете,

„Тъй се служи на Отца.

„И Отецъ ви всички люби,

„Като негови дѣца.

 

„Азъ съмъ живъ хлѣбъ отъ небето

„Язъ съмъ истинска лоза,

„Словото ми упазете,

„Заживейте въ Любовьта!

 

„Само въ нея е живота,

„Нейна е й радостьта,

„Тя създава всѣко благо,

„Тя едничка, любовьта".

 

Тъй ни учеше тогава

Тъй ни. шепне и сега,

И възкръсватъ ни душата

Тѣзи негови слова.

 

София, 15.ІІІ.1921 г.

10362623_10152036557347687_506805533_n.jpg

5. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за Елена Казанлъклиева

 

1. Материалите за Елена Казанлъклиева са публикувани в „Изгревът”, том XVII, стр. 532 ÷600

2. Бележките на съставителя за Елена Казанлъклиева са в том XVII, стр. 598 ÷ 594, написани в 19 точки.

3. За нея бях поместил в „Изгревът”, том VII, стр. 54 ÷ 64, стр. 54 ÷ 55, към материалите на Мария Младенова, защото тя бе, която ми разказваше за нея и тя беше, която ми предаде нейните материали. Беше ги запазила. Там включих писмата на Учителя до нея.

4. След като излезе „Изгревът”, том XVII от печат, то Величка Няголова прочита материала за Елена Казанлъклиева, поръчва по телефона от Франция на брат си Светозар в София да купи един том и да го подари на двете внучки на Елена.

5. Не мина много време, и Величка идва в София, среща се с двете внучки на Елена, а сега възрастни жени, разговаря с тях и те са казали, че в написаните мои бележки има много неверни неща. Аз се изненадах, защото това всичко ми е разказвала Мария Младенова, аз съм си го записвал, и тя не може да ме излъже. И вярвах в това.

6. Започнах да се ядосвам, защото това ми създаваше напрежение и тогава им казах да си напишат възраженията и аз ще ги публикувам дословно,

7. Мина още време и Величка няколко пъти по телефона от Франция ме подсеща да отида при тях и да взема онова, което са ми написали. Издиктува ми адреса им по телефона.

8. Няколко пъти ги търсих. Намерих Лиляна Бочева и поисках отнея да ми намери някоя снимка. Обеща.

9. Накрая дойде денят, когато отидох пир тях, приеха ме, разговорихме се. Дадоха ми един лист, на който си бяха написали възраженията. Казах им, че ще го публикувам. Разказах, че всичко това ми го е разказвала Мария Младенова. И, ако има грешка, не съм я направил нарочно.

10. Другата внучка - Румяна, беше много ядосана, че е писано за осиновения син на Елена - художника Кирил, че се е провалил. Даде ми една-единствена запазена книжка за художника Кирил Казанлъклиев от 1965 г. с очерк за неговото творчество с много цветни и черно-бели репродукции. В тях имаше две картини репродукции на Елена Казанлъклиева от 1945 и 1948 г. Те ще бъдат извадени на скенер и приложени.

11. От поправките, направени от двете внучки, мога да кажа следното:

а) За пръв път научавам, че е имала два брака, и че от първия брак има 2 деца -Надежда и Георги.

б) Научавам за пръв път, че от втория си брак с Найден не е имала деца. но тогава осиновява дете на име Кирил. Но онова, което е написано в точка 8 от Учителя Дънов за Найден и Елена, е вярно.

в) В точка 10 е невярно описано от мен, че се оженва за Найден и ражда Лиляна. Фактически тя е женена за първи път за Здравко Атанасов и има две деца от него - Надежда и Георги. Но другото е вярно, което тя сама описва и е публикувано, че са я третирали като продажница и не са искали детето й. Сама си го е публикувала.

г) В точка 11 са взети данните от писмата на Учителя до Елена. И то е публикувано. Значи това е вярно.

д) Точка 12 е вярна. Учителят я съветва да изпълни дълга си към детето, което е осиновила, понеже е неин много близък. А това е бил прероденият й брат. И това е вярно.

е) Онова, което трябва да се поправи, е това, че дъщерята на Елена Казанлъклиева на име Надежда се оженва за Бончо Бочев и има от него две дъщери - Лиляна и Румяна.

Трябва да се добави, че Елена Казанлъклиева е водила внучката си Лиляна при Учителя. А аз съм направил грешка, че е отбелязано, че е водила дъщеря си Надежда. Според мен тя е водила и дъщеря си Надежда при Учителя. Самата внучка Лиляна ми разказваше как е била при Учителя. И оттам получава благословението на Учителя и накрая става ръководител на хор „Бодра смяна”.

12. Бончо Бочев е създателят и диригент на хор „Бодра смяна” по времето на социализма. След това го наследява дъщеря му Лиляна Бочева. Когато отидох при двете дъщери на Бончо Бочев и внучки на Елена Казанлъклиева и се разприказвахме, се създаде една необикновена атмосфера. Те бяха творчески личности, макар че бяха в напреднала възраст. Останахме всички много доволни от разговора ни. Това много рядко ми се е случвало изобщо в моя живот. В творческите личности има отворен прозорец, през който винаги може да влезе Духът на Творчеството, Именно той присъствуваше при нашата среща.

13. Внучката Румяна Бочева ми предаде книжката на Кирил Казанлъклиев с доказателство, че не се е провалил, а че е създал нещо. Ето защо аз публикувам творческия очерк от тази книжка за художника Кирил Казанлъклиев дословно. За него виж „Изгревът”, том VII, стр.19, № 21.

14. В тази книжка има репродукции на 2 портрета на Елена Казанлъклиева, които ще бъдат извадени на скенер и ще ги приложим, за да не се загубят.

15. Прилагам и нанесените поправки от двете внучки на Елена Казанлъклиева с имена Лиляна и Румяна Бочеви.

16. Надявам се, че съм се коригирал на направените от мен неволни грешки и пропуски.

 

6. Поправки по писаното за Елена Казанлъклиева в XVII том на книгата „Изгревът”

 

Точки 8а, 10, 11, 12 са изцяло неверни. Първият й съпруг се казва Здравко Атанасов, учител, впоследствие училищен инспектор. Именно от този брак са нейните две родни деца - Надежда и Георги. А Лиляна, която се споменава като нейна дъщеря, е нейна внучка. Бракът се разпада и децата остават при баща си. От втория си брак с Найден Казанлъклиев тя няма деца, но осиновява момченце, което нарича Кирил. Той израсна, отгледан от нея, завърши Музикалното училище и Художествената академия и стана художникът Кирил Казанлъклиев. Никога не я е тормозил, извън обичайните семейни конфликти, въпреки трудностите, в които живееха, и никога не е съжалявала за постъпката си, както се твърди в книгата. Всъщност тя не прие само съпругата му. Има и някаква грешка в цитираното писмо на Учителя от 18 октомври 1921 г., тъй като Кирил е осиновен през 1922 г.

Крайно несправедлива е оценката, че животът му (на Кирил) е завършил с „пълен провал”. Напротив! Дори в ония крайно тежки за млад художник условия, на времето, в което живя, той успя да излезе със самостоятелна изложба, непосредствено след която заболя от мозъчно възпаление и за съжаление почина.(Виж изданието, посветено на неговото творчество в Библиотека „СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ” - изд. БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК 1965 г.)

 

Негови картини има в Национална художествена галерия София, гр. ХГ София, в няколко провинциални художествени галерии (Перник, Бургас и други), в някои министерства, в издателство „Български писател” и у частни лица.

 

Може би интересен щрих от живота й (на Елена Казанлъклиева), преди да се отдаде на Бога, е, че в началото на века е била актриса в пътуващата трупа на Роза Попова.

 

За поправките - Лиляна и Румяна Бочеви, внучки на Елена Казанлъклиева по линия на дъщеря й Надежда Бочева.

 

Дом. телефони: Лиляна Бочева: 944 79 66, Румяна Бочева 944 28 90

 

7. Кирил Казанлъклиев*

Очерк от Евгени Клинчаров

(Кирил Казанлъклиев. С въведение от Евгени Клинчаров. София 1965, Изд. „Български художник”)

Нашата съвременна живопис не може да се разглежда вече без творчеството и на най- младите поколения художници, въпреки, че младостта в изкуството често няма нищо общо с младостта на възрастта. Някак безшумно и незабелязано мина край нас един от талантливите представители на това поколение - Кирил Казанлъклиев: недооценено е все още творчеството, което този млад художник ни остави. Кирил Казанлъклиев израсна в едно тревожно време, изпълнено с противоречия, с несгоди, с борби. Той има пролетарска биография. Роден в Търново на 31 август 1921 г., прекарал ученическите си години в Перник в пълна оскъдица, той носеше една изключителна чувствителност и надареност. В Художествената академия дойде, след като бе минал през Музикалната академия, където бе завършил средния отдел специалност виолончело. След постъпването си в Академията замина за фронта и продължи следването си след края на войната. Кирил Казанлъклиее възприе пластическата концепция на проф. Кирил Цонев, с когото го свързваше най-чиста и плодотворна творческа дружба до края на живота му. От него той усвои солидното техническо изграждане на картината през цялото това време, прекарано също при тежки условия, той успя да се развие като художник със свой творчески облик, да създаде свое изкуство.

През август 1958 г. той уреди в София първата си и единствена изложба. В нея бяха показани 25 картини. 25 картини - сериозно изкуство - углъбено, искрено, вълнуващо, лишено от фалшива ефектност, лишено от съблазните на подсладения пейзаж, който години наред преди се поощряваше. В изказването си по Радио София, по повод изложбата си, Кирил Казанлъклиев каза:„Обичам Балкана, синьото му небе, масивната му снага. Обичам вековните гори, в които са ехтели хайдушки песни сгушените в гънките му селища, огнища на Възраждането, където са се родили големи българи. Увлича ме буйната зеленина, където под бляскавото трептене на листата кипи в пълна сила животът - пълнокръвен и красив. Няколко години работих, за да споделя с хората моята обич. Резултат на това е настоящата ми изложба. Не смятам, че съм се издължил на Балкана. Безкрайно много хубости има в него, но най-хубавото там са хората. И в следващите си картини ще се опитам да ги покажа любими и прекрасни.”

Младежката искреност и чистота срещнаха равнодушието на покварения вкус, сблъскаха се с инертността и оскърбиха дълбоко чувствителното сърце на художника. Само два месеца след това- на 19 октомври 1958 г., той почина, без да се издължи докрай към Балкана, към хората. Когато днес гледаме живописните му платна, може би някой ще каже, че в тях липсват големите обобщения, че Кирил Казанлъклиев е само камерен художник. Не бързайте с такива оценки! Нека не забравяме, че той работи предимно в ония години, когато нерядко се спекулираше с „тематичната картина”; нека не забравяме, че още в 1945 ÷ 1946 г. той направи няколко забележителни платна, развълнуван от това, което сам бе преживял. Това бяха композициите „Прокудени”, „След бомбардировка” и „Война”, експресивно изградени като живопис, оригинално построени като композиция, чужди на „фотографската помощ”, към която по-късно прибягна и той при картината; работена заедно с Димитър Кандимиров – „Георги Димитров и опълченецът дядо Кръстю” (1951 г.). И ако тук именно споменаваме за това, то не е за да отречем усилията на художника, а за да подчертаем, че когато по-късно Казанлъклиев се насочи към създаване на определени пейзажни цикли, той чувствуваше необходимостта от изучаване на живата действителност, така сам той се предпази от излишни естетски увлечения. Но за това говорят не само пейзажните цикли. Още в най-първите си творби - интериорите от ателието, портретите на своите близки и приятели, младият художник рисуваше онова, което му бе близко, което обичаше, което най-добре познаваше. Той можа да направи от стария шкаф картина, защото нещата го вълнуваха не само като сюжет, но и от пластическата си страна; той ги възприемаше в цялата им дълбочина. Умееше да вижда и да извлича от нещата и образите най-характерното, да улови и предаде убедително най-верните психологически състояния. Неговите пейзажи са истински поетични откровения. С лекота и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа. Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите багри успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност. И творбите му носят най-ценното качество - искреността. Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и студени зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години.

Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост. В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв. Някои от тях имат затрогващ биографичен характер. Тези линорезби допълват сериозните постижения в областта на нашата революционна графика от последните години, те разкриват по- цялостно творческия облик на този млад художник, който обогати съвременното ни изкуство.

Портрет на Елена Казанлъклиева от синай Кирил Казанлъклиев, 1945 + 1946

Image_259.jpg

Image_260.jpg

Портрет на Елена Казанлъклиева от сина й Кирил Казанлъклиев, 1948

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...