XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

[Dela]

XXII.

Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

16. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 24 и 25 юли 1927 г.

Неделя, Изгрева, 9.30

24?

Днес не успях да пусна писмото, което вчера пропуснах да предам препоръчано - и ще трябва да чакаш. Днес ми донесоха трето писмо от Бебо и аз се чувствам като някой забогатял банкерин. Утре ще се опитам да им отговоря с нещо, но много се радвам на писмото ти от 20 т. м. Знаеш ли, че беседата, която ми пращаш, тъкмо отговаря на състоянието ми - душата ми се върна отнякъде, където беше странствувала, и слугите й докладваха за това, което те са изпитвали в нейното отсъствие. Колко странни и особени преживявания имах! И как чудни ми се сториха хората около ми - а то е, защото душата не е дошла още напълно на мястото си! Когато тя бъде всичко, ще зная - и те ще ме знаят. Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво!

Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи. Тая вечер пък се разправяхме за електрическото осветление - ако успеем да го прекараме, ще бъде едно хубаво дело и съборът няма да бъде в тъмнина (физическа) като миналата година.

Сега проза и поезия - вън свирят на кавал в общата палатка, в западния платнен град нещо пеят, голямо множество, аз пиша при доста хубава обстановка, а в кухнята ми ври вечерята, още несготвена. Да е и Бебо насам... Или ще речеш, много ще бъде! Но Бебо е тук - писмата и думите, и Душата му е тук. Бог да те благослови!

Понеделник, 11.40 сутринта

Витоша ме мами със своя вид. Тази сутрина видях за малко Учителя (говорихме по осветлението на Изгрева) и му казвам, че мисля да отида на Витоша. Направих нарочно това, защото в събота бях отишел в града (на баня) и понеже не го намерих да му се обадя, той вечерта казал на Е.: „Лулчев е на Витоша, нали?” Два пъти й повторил и затова сега ще му се обадя, че мисля да отида нататък. „Аслъ няма какво да се прави тук.”- каза ми той. – „Ами тогава да Ви почакам, заедно да отидем?” – „Не, Вий вървете, свършете си задачата - и после ще видим.” - (Сега тъкмо пишех това, и мина Учителят край прозореца с една сестра и брат,) Аз му се поклоних, той ми каза да седя и си работя. Седнах, но той тръгна към прозореца - аз излязох вън и започнахме разговор. Кога мисля да отида на Витоша? Казах му: „Учителю, аз разбрах, че не трябваше така, а трябваше да питам и Вий кога ще дойдете, но...” – „Няма нищо. А защо не идвате да се храните на общия стол?” - (Защото няма Бебо -трябваше да кажа истината - ние сме с нея заедно - сме двама.) „Защото си имам кухничка и си готвя сам.” – „Ами, идвайте.” – „Ще дойда, Учителю!”

После започна да ми говори, отидохме до мястото, гдето са масите, и нагласихме да се вземе неговата палатка и да отидем за десетина дена горе. Това е проект, разбира се, засега, но изглежда, че сам няма да отивам. „Мами ме планината, тъй е красива! - казвам му - От 21-ви не съм ходил.”- „Вярно - казва, - Вий на Петровден не бяхте.” – „Не успях.”

Пиша ти всичко това, Бебо, понеже това сега е животът ми тук. Много, много ти благодаря за писмата. Особено за „Разцъфтяването на душата.”5 - от няколко дена аз преживявах този процес и ми се видя чудно това хубаво съвпадение, което стана, че тъкмо сега ми пращаш - но нали в един Дух живеем и се движим. Бебо, Бебо! Тоя Бебо! Кога ще мога да ти кажа пак така, канейки през красотите на планината, която се простира сега пред погледа ми чиста, мамеща сякаш с вида си всеки, който би си сторил труда да я посети, но не като купища храсти и камъни, а като жива майка, която разтваря пазвите си за своите желани деца!

Тоя Бебо, тоя Бебо! Леки облачета се носят над върховете и силен вятър вее - стар познат - но кога ще дойдат дъжделивите нощи и радостните дни? Има ли още незнайни дворци за посещение? Това ще ти се каже, а дотогава-търпение и Слава на Бога за подаръците, с които ни е дарил.

Много, много поздрави на Бебо от Бати Му!

17. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева

(24 юли1927 г.)

4 ÷ 5 следобед, понеделник

Отиванието на Витоша кой знае кога ще стане, понеже го свързваме и с направата на една чушма там - а тя е тъй красива, - иде ми да се измъкна за един ден, макар и да се покача на някой връх. Да беше тук Бебо!

Много, много поздрави! Сега ще отида в града нарочно, да предам писмото за Бебо. Забавих го доста, но Бебо да прощава. Пиши пак, Бебо! Аз ще чета писмото ти, докато получа друго.

Много, много поздрави от твоя Батко!

18. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 26 юли 1927 г.

25.VІІ.1927, 12.35 ч обед, вторник,

Витоша е чиста и ясна, като да е един километър само оттук. Всяко камъче ме вика сякаш. Душата ми жали по нея, както по погледа на две очи. Иде ми да избягам някоя нощ, да осъмна там и да се върна след някое време - тъй много ме вика всеки връх. Теб те няма и все едно и Витоша я няма... Мислех да ида, а сега ми казаха да чакам. Но аз вътрешно не роптая - това са думи отвън...

8 ч вечер

Залязва слънцето. Никога планината сякаш не е била по-чиста, изгледът й - по-примамлив. Никога не съм изпитвал така осезателно невидимите връзки. Като че ли всяка част на тялото ми е свързана с нейните върхове, нейните сипеи и гъвкавите линии на долините й. Разбирам - частици от Бебо има разсеяни там. И като някой скъперник, мен се иска да отида да ги събера из всичките камъчета, през които някога сме минали. Чуди ме силата на това желание... И право да ти кажа, иска ми се четвъртък да се дигна и да обходя планината - от единия край до другия - да тръгна от Драгалевци и да се върна през Княжево. Зная, че ще е много пътят, но тъй съм се затъжил за Витоша! А и струва ми се, че там, всред самотата, Бебо ще е по-близо... Тоя Бебо, тоя Бебо! Много, много поздрави. Аз чета, ходя за вода и понеже имам възможност - пиша, т. е. говоря си с Бебо по няколко думи, гледащ Витоша от прозореца. Много, много поздрави!

Среда (26 юли 1927 г.),

10 ч вечерта

Никога Витоша не е била по-чиста, по-примамлива от тая вечер! И каква вечер! Тиха, чудна, пълна с желание за достигание върхове и звезди... Целия ден съм се борил с две желания, или по- право - едно и противодействието му. Утре е четвъртък - а аз толкова дни вече не съм бил на планината. Мислех да отида за школата, от там да си отида вкъщи и сутринта да хвана планината...

 

Но смущава ме мисълта, че аз обещах на Учителя да отидем заедно... Ами, ако Бебо беше, ех, ако, ако беше тоя Бебо, сигурно бих отишъл, но сега, като го няма, защо да не изпълня обещанието си? А планината ме вика, вика, като че ли е жива - никога по-силно от сега... Но, казах си - нека остане това желание неизпълнено засега. Но и на школата не отидох - чувствах нужда от тиха молитва - и отидох при върбата на чушмичката... Чудна вечер беше - тиха вечер, пълна с желания да се стигат върхове и звезди... И аз мислих и душата ми се молеше... И знаех, че Бебо също мисли... Като се връщах полека, срещнах Учителя долу - и тръгнахме заедно. После той дойде в стаята ми първи път - и остана около два часа. Много и много ми говори - и много го питах. Но сега почти нищо не помня, нещо набелязах, но сега не ми се пише върху него. Засегна много въпроси и уясни ми други - а някои го питах и направо, защото трябваше да зная - например за писанието, което чувствам, че трябва да започне вече, понеже се е набрало доста вътре, а няма източник. „Почни с малкото” - каза ми той. Не подпушва хората - бент им туряй, но тъй, че ще те прелеят - сега един връзват, 10 се отвързват. И други много, много работи говорихме. Показах му една книга негова (тайна), преписана от мене. Говори ми нещо върху нея също. Но в отношението му като че имаше нещо по-близко, отколкото по-рано. Като че ли вече не съм дете на което говори, а юноша, с който може да се третират по-сериозно въпросите. И колкото напоследък да се държа настрана - даже някой ден не се виждам, освен на обед - все пак сега ми се струва по-близък от по-рано. Сега чета цял ден - вчера и днес съм прочел 270 + 157 страници (от) две книги - покрай другата работа - така, между другото, но пък почти целия ден прекарвам в стаичката, освен когато отивам за вода (сутрин - веднъж и вечер - веднъж) и на обяд, когато излизам. Стаята има засега хубава атмосфера. Личи си, че някой се е молил, нали, Бебо? И твоят подарък е точно над главата ми, знаеш ли това? Като дойдеш, ще видиш. А кога ще дойдеш Бебо? Тук има много дини и пъпеши - и евтини са вече - и кукурузи. И едните, и другите обичам много - но на поканите отговарям, че до събора няма да ям - доста ми се чудят. И за изкушение от Русе донесоха и грозде - но то стои както са ми го дали - ще го дам някому. Хайде, гласи се да дойдеш, че и тогава ще си прихванем и за миналото време дини и шекерчета.

Много, много поздрави най-сърдечни. Бъди здрава и когато можеш, пиши.

19. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от м. юли 1927 г.

Сряда (26 юли 1927 г.)

Цяла неделя! В салона нито поглеждам там нататък! Писах, а комари ме хапеха по ръцете, някои думи и не чувах, а и често умът ми бягаше по две очи, които гледаха отнякъде в далечината. Ти знаеш ли ги? „Две очи имаше” - така се започва приказката за Бебо, която не е свършена, защото най-хубавите неща не се пишат - две очи, които заминаха, когато небето грееше с виолетов пламък. И оттогава много тренове дохождат - и никой не ми ги донесе - и много, много често отхождат край самите ми прозорци - и никой мен не отнася в далечината при тях. Но все пак те надничат през тая далечина и слава Богу!

„Велика сила е сърцето” - ми каза Учителят, но тя трябва да се употреби разумно. Да я накараш да служи, да ни учи на търпение, да бъдем добри и послушни!

Пиши как си. Писах ти преди два дни. Сега ти пращам беседата. Иска ми се ти да знаеш всичко, което говори Учителят! Ако ми каже нещо особено, ще ти го пиша. Горе не съм ходил, освен вчера, сряда. И не зная кога пак ще ида. Възможно е да не стъпя доста. Сега има вече тишина след буря, но много нещо е разгромено вътре. Но въпреки всичко има прилив на енергия и възможно е да се прояви в писане или говорение. Може би - това не е сигурно, с Бертоли ще отидем до Търново, той - по работа и аз поне зная какво. А понеже никога не съм ходил до Габрово, може би ще отидем да го видим - но това е може би - нищо сигурно и не зная кога ще стане това. Ти няма ли да ходиш някъде? Аз не съм му казал, че ще отида освен до Търново, но за 2 часа път той няма да го прави въпрос, вярвам. Но има много „но”... Нали това не е приказка, а живот - път даже в приказките има толкова „но”...

Ти добре ли си? Ти започна със скръб, но скръбта ти ще се превърне в радост! Чистота в мисли, чувства и дела - там е твоята сила сега! Търпение и молитва - те ще превърнат всичко на добро, защото всичко в света на хармонията е добро или за добро! Това помни и бъди будна. Прощавай, че така лошо ти пиша. Днес съм писал много, т. е. доста. Часът е два и още не съм обядвал. А, ако речех да пиша това, което съм мислил, поглеждайки Витоша, или това, което говоря на Бебо, то не би м\л стигнало нито мастилото, нито книгата, която имам под ръка!... Ти знаеш това, Бебо, нали? Познаваш го? - Това Бебо, това Бебо...

Хайде, пиши ми и ти за себе си повечко и ако можеш, опитай се да прочетеш писмото и беседата. Много, много най-сърдечни поздрави от твоя бати!

20. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 29 юли 1927 г.

29.VІІ.1927, 8 ч без 15 вечерта, Изгрева

Редко са се случвали последователно толкова хубави дни, както сегашните - слънцето излиза от съвсем чисто небе и почти така залязва. Планините се виждат съвсем близо - като да ги досегнеш! Не изтърпях - снощи си донесох бинокъла и правих екскурзии, на ума си - тъй ясно всичко се виждаше - и Витоша... и Стара планина.

31.VII.1927 г, 10 ч без 15 вечерта

Ходих вчера вкъщи и взех твоето писмо. И веднага се върнах тук. Искаше ми се да отговоря тутакси. А едва сега мога да сторя това... Щом дойдох, веднага отидох при Уч. (Учителя) да му занеса вестници и хлебче. Когато тръгнах, не му се обадих. Желанието ми беше много силно да отида на Витоша, но понеже той нищо не говореше за отивание, а почваше все нови работи, аз си помислих, че може би ще се ходи пак с Бебо. И дори се зарадвах. Но щом отидох при него, той ми каза, че идната неделя е възможно да отидем горе на Витоша. Разбрах - по-рано отдалечи тебе, сега - мене... Но аз сега се само усмихнах1. Да бъде Волята Му. Големите бури и сътресения минаха - останаха само последиците и остатъците - те не са страшни... Накара ме да седна вътре и ми говори по политиката и друга работи доста дълго. И ме черпи с варен кукуруз - не смеях да му откажа и ядох. Бих скрил половината за Б-о (Бебо), ако само можеше... Но това бе ми невъзможно. Ти ще прощаваш. Тук дини и пъпеши се носят с кола и грозде - с кошове - хайде, Бебо, идвай! Доста съборяни вече взеха да пристигат отдалеко, да им е леко. Мене не ми се вярва да идем на Витоша, но кой знае пак ... Има много работа - ще правят салон на мястото на столовата, която развалиха вече. Долу на чешмата не се работи, та не зная... Във всеки случай аз ще гледам да ти пиша веднага. И, ако ни е писано да не се видим долу, аз съм сигурен, че ще се срещнем горе. Но за това не мисля никога. Зная, че всичко ще стане тъй както трябва - от хубаво - по-хубаво!

А на Бебо писмото приличаше не, не приличаше, а беше, и е музика за душата ми! Да знаеш колко съм ти благодарен, че ми пишеш тия хубави мисли от Учителя! Дано ги осъществим в най- хубавата им форма, за да бъдем истински ученици!

Знаеш ли, понякога те сещам близо до себе си! Част от тебе има в мен! Но стомничката изгуби вече флуидите си - трябва пак да я прикъташ, или вдигнеш на рамо.

Досега всичко върви по малко - кога добре, кога лошо - не лошо, а по-малко добре, но понеже търсим Истината - и когато печелим - печелим, и когато губим - пак печелим, защото научаваме Истината. През много места в съзнанието минах, доста видях - и Слава Богу, всичко досега е добре! Благословено да бъде и Бебото, което се молеше за душата ми в тия трудни дни!

А-на започна по малко да се опитомява уж, но докога ще е - не зная. У къщи има гости - и аз там се вясвам колкото да видя дошли ли са писма.

Много мина, Бебо - и светло и тъмно, но красивото е повече, защото дойде разширение, повече светлина и по-дълбоко прониквание в нещата. Дано само продължи и занапред. Всичко е като приказка - и все пак реалност. Чудни са делата Божии! Да бъде благословено Името Му!

За тази вечер стига на Бебо. Утре ще продължа... А кога ли ще видя на стола срещу мен едни вперени очи да слушат, или на Витоша да се усмихват радостно? Лека нощ! Само Б. Л.е Л! (Само Божията Любов е Любов!)

12 ч. обед, 1.8.1927 г.

Завчера имахме с Учителя разговор, който забравих да ти пиша. Говорех му за красивия изглед от моята стая. Той погледна към своята. И веднага ми дойде мисъл, че ще бъде хубаво да му се направи над сегашната неговата една стаичка горе, която ще му открие широк простор. Той се съгласи и започнахме да говорим на тая тема. После минахме на друга. Вчера брат Бертоли беше при мене. Заговорихме с него. Той вече му говорил за това. После ни дойде на ума да вдигнем над новия салон на единия ъгъл две стаички с разкошен изглед към всички посоки - и се много зарадвахме. Тая сутрина и Учителят се съгласи с тоя план и ако е рекъл Бог, ще има едно истинско красиво жилище с вълшебен изглед. Но и от моята малка стаичка се вижда и Витоша, и Стара Планина. Как ми се иска да седнеш на масата и да се порадваш през прозорците на това, което се вижда! Скоро ли ще бъде? Аз вече няма да ти пиша, а ще чакам само писмо в натура. Само ако отидем на Витоша, ще гледам да ти пиша едно, макар отворено писмо, за да знаеш това.

Днес бях се затворил в стаята си (както сега правя целия ден) и четях. Към 1 и 1/2 часа усетих много силно желание да отида в града но се съпротивих с всички сили - защото, мислех, имам работа тук (няма писмо!) и няма защо да се разтакам в града. А сега тъкмо ми казаха, че Учителят заминал сам за града... Аз съм станал мързелив. Не отидох тутакси, а седнах да пиша това писмо, че после ще се облека и ще отида, поне да се върна с него. Наистина не съм много свестен или чувствителен, щом пропущам без да разбера и направя това, което трябва. Днес отворих и почна да функционира и барометърът, че беше счупен; направих долу една нова временна чушмичка, започна да чета една нова книга и сега се каня да сляза в града и за последен път да говоря писмено с Бебо. Но пак както се нареди. Хубава е Витоша - Бебо, чиста и красива - и тъй близко се вижда. Много, много привети от Бати ти!

21. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 август 1927 г.

1.8.1927

София, 4 ч следобед

От Изгрева отидох право на пощата в гарата, без да се отбивам дома, за да предам писмото за Бебо. Но там ми го върнаха, че пликът бил лошо залепен. Помислих да кипна и да се разправям другояче, но веднага си казах: „Чакай, не знаеш защо ти го връщат.” Отидох си дома - и наистина, каква радост! Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре? Пък, ако трябва, ще мине тъй, както е най-хубаво. А ако имам радост да те видя в петък - добре ще е - ще потрудя да бъда - пък каквото трябва и което е най-добре, то ще стане. Трябва да се задоволиш с тия няколко реда засега, за да може да ми приемат и тръгне писмото!

Колко хубаво е да си кажем: Довиждане! Дано то тъй скоро се реализира. Вече доста хора пристигат по, 1 ÷ 2. Както и да е, многото мина, малкото остана. Само Б. Л, е Л. (Само Божията Любов е Любов.) Довиждане, довиждане! Най-искрени поздрави от твоя Бати!

Благодаря на Бебо за думите на Учителя, за картичката и за хубавото известие! Да си жива, Бебо!

22. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 август 1927 г.

Петък, 9.8.1927, 10 ч сутринта

Писмото ми започна още откогато ми каза „довиждане”. Но не го писах. Ти ли мисли тъй много за Витоша в понеделник? Искам да те питам и друго - но няма сега.

Между всяко изречение, което ти пиша - има стотици други, които са изпълнили часовете от едно „довиждане” до сега. А те бяха много и разнообразни - чрез тъгата и мъката. И Учителя го няма тук и ученика - като че ли сенки само се мяркат, а нейде далече, неизвестно где - те пребивават и учат, сеят, за да отнесат после плодовете долу...

Разказа преведох - много набърже, защото ми се искаше да го чета пак на Б-о. И аз го четох, т. е. превеждах и когато ръката ми беше уморена да пише. Пращам ти го - но ако го не разбереш, няма нищо - не е голяма беда - има време.

Местата са покачили цените си - предлагаха вчера по 60 лв.! А от онзи приятел нямам отговор - сигурно си има достатъчно работа и няма нужда от пари! Както и да е, все нещо ще се нагласи както и да е. За ония, които умеят да чакат, всичко иде навреме.

Едно е чудно: че най-красивото и най-хубавото остава, а в писмото ти пращам трохиците само - но нали нито ти, нито аз ядем сами? Чудни са човешките души...

Небето е все намръщено. И забулена Витоша с бели воали. Накичена със спомени, тя сочи, през тях своите върхове и пита нещо, Бебо знае какво пита тя, нали?

4 ч след обед

Ходих на разходка - току-що се върнах - с две приятелки. И те все за Б-о ми говориха! Те са мълчаливи - на другите не казват нито дума, но на мен... Аз зная езика им - езика на двете хубави стомнички. А в кухнята ме чакаше друго. Мълчаливо, закачено на своята кука ме поглежда - и иска да му кажа нещо... Какво ли? Бебо знае!

През тъмни облаци, разкъсани на места, слънцето изнича за малко - и пак се скрива. Дъжд ръми леко - приказки разправя за дни далечни... Като незнайни гости, везден вървели, мисли морни прелитат тихо. До вратата на душата те се спират - и молят - едва шепнат...

Моли се и ти - моля се и аз. Съдбата дано отново друма да отвори към светлите звезди! Довиждане, Бебо, довиждане! Бди и моли се - много се моли и за тебе - и за своя

Бати.

 

23. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 август 1927 г.

11.8.1927, 7 ч в.

Само Божията Любов носи пълния живот!

„Тисящи ще падат от страната ти; И десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.”

Като кораб, бързащ към пристанище и покой, ти намери нова буря.

Тиха вечер, а много хора - чужди хора, минават наоколо. Къдрава шапка покрива едва върховете на Витоша. Пианото в салона вдига шум - и гласове на хора и коли по шосето...

Някои са идвали и са си отишли - останала е утайка в душата ми - чужди хора, на които виждам психиката, а нямам любов да ги възлюбя достатъчно. Лошо е да има човек ум без любов! Тогава, без да ще, работи с едно надмощие, което подтиска. Това два пъти опитах днес. Още колко много има да учим - тъй много! А да бъда човек кротък и смирен е тъй необходимо! Да се смалиш е цяла наука - нещо повече - изкуство, което не всеки му се поддава достатъчно. Тая вечер в школата Учителят говори също за смирението и пр.

Пиша - а вечерта пристъпва леко - и при всяко вдигание главата хоризонт е все по-тъмен и като че ли се е приближил...

Това, което не ти пиша, ти го знаеш. То е тихо като утринен ветрец, нежно ще ти го пратя ... преписано... като листенцето на току-що цъфнало кокиче и често като люлеющата се при зората на изгрева капчица роса... То е беззвучно, но все пак понятно.

Знаеш ли, когато ти пиша, винаги имам чувството, като да си ми родно дете! Като че ли съм ти майка - смешно звучи, а не може да се характеризира по-вярно, това, което изпитвам, с други думи. Дали тя не е при мен? (За моята майка казва - бел. на Стевка Стойчева)

И мъчно и свидно ми е за теб и твоите мъки, като за дете, откъснато от неговата майка!

Не бих ти писал това, но - ти тъгуваш. Твоята тъга иде и тук. Но моли се - и скръбта ти на радост ще се превърне! Нима сърцето на твоя баща не е достъпно за Бога както и нашето?

Моли се - и той няма да ти каже вече нищо скръбно, защото ще се научи да обича и без страх да гледа на всичко в живота - и на своето собствено дете.

Работи - и моли се - много се моли, дете мое - и Бог ще отмахне горчивата чаша. Ти ще станеш жена, а Бог е винаги милостив - ще изяви своята милост и щедрост към своите деца. Будна бъди! Бог да те благослови! В чистотата ще намериш мира на твоята душа: чиста мисъл, чисто чувство, чисти дела! Дано Бог бди над теб!

Много, много поздрави на Бебо. Лека нощ, дете! Спокойна нощ с тихи сънища пожелава

Бати ти!

24. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 12 август 1927 г.

12.VІІ,1927, 7 ч сутринта, ден (знак на Луната = понеделник)

„Ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб.”

 

Днес денят е идеален - чист, светъл, без никакво облаче - дано и твоят ден и живот станат такива!

Витоша е ясна - върху син фон - седефена планина без ни едно петно, без ни най-малката мъглица - душата ти така чиста да бъде, красива и ясна като нея днес!

Мамят ме нейните върхове отново - зов ми пращат, че мир има там и Божествена мисъл -дано при теб на гости те бъдат днес!

Снощи бях „делегат” и записах беседата. Може би тези дни ще ти я пратя, ако успея да я препиша. Не ми се иска да липсваш нито един час от школата! Четоха се теми – „Отличителните черти на великия човек”, - а след това и Учителят говори върху същото, като даде един чертеж. Той намери, че отличителните черти първоначално най-малки на великия човек са: да обича враговете си - с това трябва да започне! Другото ще ти го препиша и ще ти го пратя. Ближния да любиш като себе си е казал Христос, а за врага си казва да го любиш? Пита Учителят „Това е задача само за учениците” - и Той определи цяла година да се мисли върху това - да се не бърза с разрешението. Темите снощи бяха много интересни. Имаше доста хубаво развити - с известна дълбочина и широчина. Много доволен останах - всеки, без да ще даваше своята вътрешна картина - на своята душа - а то бе красиво, защото беше искрено. Когато човек не знае, той е по- искрен в това, което не знае, в знанието е предпазлив - казва само което иска.

Сега мисля да слизам в града - и с това малко парченце книга да ти изпратя много благослови и благопожелания. Ти ще ги приемеш - и в момента когато ги мисля - но.нищо, прочети ги пак.

Внимавай на здравето си - разправиите ще минат, но разклатеното здраве мъчно се възстановява. Затова бъди внимателна и не нарушавай вътрешния си мир за преходни работи.

Бъди здрава и умна! С. Б. Л. е Л.

Бати ти

25. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от септември 1927 г.

Петък, 9,30 часа вечерта

Само Божията Любов носи пълния живот!

Получих писмата на Бебо и не мислех да му пиша, понеже чаках нещо по-хубаво от тях - самото Бебо! Но ще минат няколко дни дотогава и може би ще се видят по-дълги - затова набърже ти изпращам няколко думи. И планината е хубава, и небето е ясно, и времето е приятно... но всичко това, мисля, няма значение, когато няма някого...

Имах намерение, или по-право, трябва да отида тия дни в Бургас - чакам телеграма, за да тръгна (ако е хубаво времето ще търся вода в Каяли).

Може да се отбия и другаде - но това не е решено - и пари нямам достатъчно за бавение, а и не ми се иска, нали Б-о [Бебо] ще си дойде? Не зная дали ще отида със сигурност, но ти пиши до Минчо Сотиров, ул. „Цар Симеон” № 2 за мен кога точно ще тръгнеш в София - и аз ще те държа телеграфически в течение. Както и да е - все за добре ще е.

Цитата от разказа, който правиш, е чудесен! Много допада за случая! Има една друга книга: „Темпераментите”, около 10-ина коли - чудесна философска книга - голяма полза ще имаш лично от запознаванието с нея, а и мен се иска да я преведа. Ще има работа, стига да имаш свободно време. Ще може да дадем нещо. Писмото ти бях писал така, защото мислех, можеше да го прочетеш и на баща си, за да види, че нямаме нищо срещу него... Работата ще се оправи!

 

Днес идва министър Ляпчев тук да се видиме.* Поговорихме за мястото. Той хитрец. Много му хареса - бараките и ми казва, че няма да го даде на други, но колкото за цената - щял да си помисли, и пак щял да ми прати хабер. Тъй че, ако имам късмет, и ако е рекъл Бог, и това ще се нареди. Вярвам, ако отида към Бургас, да намеря още двама и тогава ще бъде три на = 350 + 350 + 450 = 1150 метра, колкото е цялото. Друго нещо особено няма. Богати сме на музика - и тая вечер пианото дрънка една цигулка вие. Цял ден хърка контрабасът и бучи една „банда” - условие за полудяване има чудесно, но понеже и от по-рано не сме си нормални - та сега не е опасно. Да кажа ли „довиждане”? Много си далече още. Но пак ще кажа - само че колко километра има до Габрово? Представяш ли си каква уста трябва да има тоя, който от София ще каже в Габрово „довиждане”? Много, много сърдечни поздрави на Бебо и благодарности за хубавите писма!

Бати ти.

______________________________________

* Андрей Ляпчев от 1926 г. до 1928 г. е министър-председател на България, министър на вътрешните работи и народното здраве, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

26. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 26 септември 1927 г.

Стара Загора, 26.ІХ.1927

Изкарах наряда, беседите си и в 31/2 след обяд отпътувах за други места. Засега беседите бяха добре посетени - и вярвам, ще имат резултати - за тия, на които е дошло времето.*

Много силно ме тегли София. Да не ме е срам, бих взел трена вместо за север - за София. Ами обещал съм... Изглежда рождения си ден ще празнуваме разделно - символ на досегашния живот - първи рожден ден отделно, а после - намерените ще бъдат заедно - че колко години са минали, докато двама се намерят - двама гости, влезли в един ден във времето на земята?

Много сърдечни поздрави на Бебо от неговия Бати

За Бебо

Тази вечер съм доста тъжен - твоя гостенка ли е? Или моя мисъл... За Б.

__________________________________

* Лулчев изнася беседи по окултизма. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

27. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 3 октомври 1927 г.

За Бебо

Две стихии - две вечности: душата и морето, една срещу друга, пееха своите песни днес -

песни на светлина и радост - радост на Б-о!

Много, много привети от Бати!

3.Х.1927, Бургас

28. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 27 октомври 1927 г.

Стара Загора, 25.Х.1927

Казанлък, 27.Х.1927

9 ч. сутринта

С. Б. Л. на пъл. Живот! (Само Божията Любов носи пълния Живот!)

Пътувах - и пътувах - и горе - и в миналото - и в сегашното. Три дни - и винаги заедно - да те благослови Бог!

...На бреговете на Нил, като стройна тръстика, нежна девойка; всред градини от портокали в Италия - и в снеговете и дворците на Русия... в миналото.

Хубава картичка, бродирана със синьо по края в горния джоб; бялото шалче и връзка; чашката, с която пия; пликът, в който затварях писмото; ябълката, която вкусвах; наряда, който разгръщам - всичко това е радост - това е Бебо!... В сегашното. А в бъдащето? Къде е спряло фантастичното пътувание? Още ли се наслаждават очите на красивите гроздове, на обилните плодове на бреговете на Тихия океан? Или борбата е вече отворена - и дружините от духове се събират до своите водачи, оръженосците - до своите рицари, учениците - при своя Учител?

Да бъде благословено Името Божие! Да дадат радост на Бебо! Много поздрави и шекерчета мислено праща на Бебо неговия

Бати!

29. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 ноември 1927 г.

1.11.27 г, Ямбол

С. Б. Л. н. П. Ж. (Само Божията Любов носи пълния Живот!)

Бебо,

Бях в Казанлък (след Стара Загора). После - в Мътиш и от снощи - тук. Ако е рекъл Бог, нощес тръгвам за Бургас. Ще си кажа урока и там и ако е наредено да се отива а Хасково - ще ида. (Но струва ми се, че ще се върна направо в София.) Ще ти се обадя пак. А сега, дете, много, много поздрави за рождения ден на Бебо от неговия Бати!

За Бебо

Планината чака ли те? Тук имаше три идеално хубави дни, но аз все бях зает. Аллах Керим ще подарят и на нас хубави дни по-нататък. Има през лятото слънчеви дни - сега листата ще опадат в есента.

Бъди здрава и моли се!

Ако можеш, прочети 14-а беседа Младежкия клас ІІІ-а година. Четеш ли „Нови хора”* или нямаш време?

* „Нови хора” - повест от Любомир Лулчев, (виж „Изгревът”, том XX, стр. 618 ÷ 626. (бел. М. И.)

30. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 23 декември 1927 г.

23.ХІІ.1927; 11 ÷ 12 ч нощ

Бургас

Тая вечер точно в десет часа получих телеграмата - дошла за 11/2 час от подаванието с поздрава - Велика е Славата Божия - ако знаеш само какви работи ставаха - и колко ме зарадва тоя поздрав!... Много, много ти благодаря, че го изпрати! Велика борба се води, но жив е Господ. Такава телеграма да е вървяла така бързо, едва ли е имало друга! Мисля утре да отивам в Ямбол за две беседи. Днес след пладне съм имал познавание характера на човека - приеми свободни - до 10 часа вечерта и сега още се разправяме. Чудни работа станаха. Като се видим, ще ти разправям, ще видим още какво ще има, но всичко е за Слава Божия!

Както и да е - велика наука е животът - колкото повече учим, толкова повече остава да се учи!

Много сърдечни поздрави на теб и на всички около теб. Работи, чети и моли се, защото важни са времената - ти знаеш това!

Много, много поздрави и благодарности за всичко от Бати ти!

На Бебо

(Подател: Лулчев, дом Абаджиев, ул. Бургазка 27, Ямбол; За Госпожица Стевка Стойчева, ул. Парчевич № 36 гр. София)