Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_08_31 За Царството Божие31 август 1930 г., Извънредни беседи, София, (пред ръководителите)

София Извънредни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3540 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 14 май 2014 - 14:20

Източник

Учителят

пред ръководителите

1930 год.


За царството Божие


Беседа говорен а от Учителя, 31 август 1930 год . 4 ч.и 30 м. сутринта, Изгрев

Тайната молитва.

Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите. След това други 10 мин. нека ви вземе интензивната мисъл в четенето на стихове от Евангелието. След това други 10 мин. в размишление. Значи 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. В другото време сте свободни, можете да четете няколко глави от Библията. Защото мисълта, която върви в същата посока спомага. Вашата интензивна мисъл /за първото четиристишие/ ще бъде:, Да дойде Царството Божие!" Всички вие желаете идването на Царството Божие на земята. Това е идеала на Небето. Това е интензивната мисъл на всички същества на Небето. Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата. Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник.

Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие!" Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия. Вие правите опити сега. Опитът не е още идване на Царството Божие. Това е предвкусване. Ще го близнеш, но нямаш мед в своя съд, правиш опит. След като правите така цяла година опити, трябва да стане една промяна във вас, за да може и Невидимият свят да действува по един нов начин. Сега в материалния свят, когато имате приятел към когото сте честен, справедлив, какви са неговите отношения към вас? Ак о имате приятел когото обичате и който ви обича, той никога да не направи думата ви на две. Истинският приятел думата ви на две не прави. И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене.

Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.

И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе. Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие.

Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин. Та казвам: Сега ще считате за привилегия това. Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването на Царството Божие. Вие сега почвате, а пък те преди вас хиляди години са работили за това. Трябва да имате положителна мисъл. Царството Божие ще дойде. Ние като правим този опит отиваме да посрещнем Слънцето, което ще изгрее. И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме радостни, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме. Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/.

Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат. Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство. Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето? Че светлината не идва ли от Небето? Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане? - Нищо нямаше да стане. От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират.

Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл незнаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш. Реалното ще дойде при тебе изведнъж. Невидимият свят ти помага по свой начин. Ти вървиш и нямаш нито пет пари в джоба си. Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде".

Един мой познат се простуди, имаше треска. Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението?" Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване.

Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?" Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил?" Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.

Само проявената Божия Любов,
само проявената Божия Мъдрост,
само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни