Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_10_05 Иде Исус5 октомври 1930 г.,Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 06:49

Аудио - чете Ивайло Христов

От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание 1949 г., София
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето


От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание на ИК "Жануа'98", 2012 г
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето




Иде Исус


6. Беседа от Учителя, държана на 5 октомври, 1930 г. София. – Изгрев.

„Като чуха, че иде Исус в Ерусалим.“ (Йоана 12:12)

Ще взема само две думи от прочетения стих: „Иде Исус." Всички неща идат. Глаголът „иде" показва, че идат известни сили, известни движения, известни мисли, известен живот – нещо разумно иде. Това, което иде на земята, има своите положителни и отрицателни страни. Иде богатството, но иде и сиромашията; иде животът, но иде и смъртта; иде здравето, но иде и болестта; иде любовта, но иде и омразата; иде истината, но иде и лъжата. Това са контрасти. Това са разбиранията на хората. Според съвременната култура, човешката философия е поставена на несигурна основа. В този смисъл, аз не зная, доколко тя може да се нарече философия. Под „философия", ние разбираме онази наука, която дава истинско направление на човешкия живот. И то, не само специфично направление, но във всички посоки. Тя носи живот. Сегашната философия е гимнастика на ума. Това са ред теории, хипотези, догадки, заключения, опровержения, поставяне на една теория срещу друга, една система срещу друга. Всички хора си служат с философия. Някога и религията се кичи с тази философия. И тя иска да ни докаже, че има един Господ в света. Каква нужда има да се доказва това, което съществува? Каква нужда има да ми доказват това, което аз виждам? Щом ми се доказва нещо логически, това показва, че нещо ми липсва. Но все-таки, трябва да докажеш на слепия, че има слънце. На глупавия трябва да се доказва, че светът е разумно създаден. На слабия трябва да се доказва, че има някаква сила в света. На сиромаха трябва да се доказва, че има богатство в света. На болния трябва да се доказва, че съществува здраве. Това са все доказателства. Ние взимаме един факт от живота на човека и казваме, че той се обезверил. Да не говорим за вярата. Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените хора имат суеверия. Така аз деля хората. Според мене, вярата е закон, който определя степента на знанието. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се увеличава знанието. И обратно: щом се увеличава знанието, и вярата се усилва. Между вярата и знанието има известно съотношение. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра. Това е вярване. Когато вярата се усилва, а човек, вместо да придобие знание, губи и това, което има, туй е суеверие.

И тъй, вярата, като вътрешен подтик на ума, води човека в областта на знанието. Каква е тази област, той не знае, но има известна връзка между човешкия ум и Разумността. Аз наричам тази Разумност „Бог", не във физически смисъл, но в дълбок духовен смисъл. Само слабият се домогва до външната, физическата страна на Бога. Той казва, че има Бог. Силният, обаче, казва: Аз съм сам Бог. Друг Бог, освен мене, не съществува. Питам: Ако силният постъпва несправедливо към слабия, Бог ли е той? Никакъв Бог не е, той е глупав човек. Под „Бог" разбирам висшето, разумното начало в човека, което го отличава от другите същества. Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на живота, както сега се развива, а не както преди хиляди години; нито, както се е развивал у млекопитаещите, птиците, рибите; нито както се е развивал у растенията. Може би, животът в тази далечна епоха, да е бил отличен и за животните, и за растенията, но ако и хората следват този път, той не им отговаря.

Мнозина се спират на въпроса, трябва ли да се яде. Яденето е чисто животинско действие. Онова, което задоволява човека, не е яденето. Че трябва да живееш, за да ядеш, това е човешка мисъл. Човек трябва да знае, защо е нужно да яде. В яденето има два момента: усещането, че си гладен, и усещането, че си задоволил глада си. Като е гладен, човек трябва да знае, какво е гладът. И като се нахрани, той усеща вътрешно доволство. Тогава той знае, какво е доволството.

Често се говори за богатството и сиромашията. Естествени процеси ли са те? Богатството и сиромашията съществуват и в природата. Гладен си, това е сиромашия; сит си, това е богатство. Гладът подразбира стремеж в човека да се нахрани, задоволи или да стане богат. – Колко време продължава това богатство?– Четири-пет часа. След това той отново започва да търси нещо, да задоволи глада си, да стане богат. – Дотегна ми сиромашията. – В това е красотата на живота. Ти си бодър, енергичен, докато си гладен. Щом се нахраниш, ти ставаш доволен, насищаш се и заспиваш. И животните, като се нахранят, обръщат главата си на една, на друга страна и заспиват. Като се събудят, усещат глад и пак започват да търсят храна. Само богатите и ситите хора могат на всяко време да спят. За да не се атрофира умът им, природата е създала глада, който ги заставя да работят. Гладът изправя един голям недостатък у хората – освобождава ги от мързела. Ако гладът не съществуваше, не зная, какъв щеше да бъде светът. Сега всички искат да бъдат богати. Това е невъзможно. Богатството е временно състояние за човека – да си почине. След това той трябва да работи. Значи, чрез сиромашията човек се изправя. Най-мощното, най-силното в света е сиромашията. Силни хора са онези, които могат да издържат сиромашията. Забележете, сиромасите са крайно издържливи. Те имат здрави мускули. Богатите са кашкави, те са деликатни и неиздържливи. Никъде не е казано, че богатите ще наследят Царството Божие. Напротив, за сиромасите е казано това. Туй се отнася за онези сиромаси, които могат да станат богати, както и за онези богати, които могат да станат сиромаси. Ако, при сиромашията, не можеш да станеш богат, ти не си сиромах; и ако, като богат, не можеш да станеш сиромах, ти не си богат. Ако не можеш да сменяш състоянията си, ти не си истински сиромах, нито истински богат. Сиромахът се оплаква: Дотегна ми вече сиромашията! Истинските нещастия, които прекарваме, идат не от сиромашията, а от богатството. А всички наши прегрешения ние изправяме чрез сиромашията. Като дойде сиромашията при тебе, ти казваш: Едно време бях жесток, но не трябва да бъда такъв. Сега си станал по-мек, по-деликатен, по-внимателен. Работиш да изправиш живота си и да се примириш с бедните. Като богат, ти затваряш касата си, затваряш и сърцето си. Държиш се важно пред другите и искаш да покажеш, че не си като тях. По какво се различават двама братя, единият от които е богат, а другият – сиромах?

Богатството на човека е в неговата кръв. Ако кръвта му е венозна и в нея има млечна киселина, той не е богат. И мисълта му също не е силна. Необходимо е да имаш мощна мисъл. Ако мислиш, че като откачиш оттук-оттам, ще осигуриш живота си, ти се лъжеш. Бих желал да видя поне един човек, който е осигурил живота си. Досега не съм срещал такъв човек. Желанието на човека, да се осигури, е крива философия, която го води в крив път. Казвате: Да бъдем богати! – С какво? – С мощна мисъл. – Да бъдем богати! – С какво? – С добродетели. Да бъдем богати със сила, с добро, със знание. Като приемем знанието, да не го задържаме за себе си, защото природата не обича користолюбието. Природата изкоренява користолюбието, както постъпва с растенията. В това отношение, и човек е растение, което се движи. Той е двойно растение. То съдържа две страни – една животинска и една човешка. Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клоне отиват в главния мозък, и оттам изпращат енергиите си надолу. Различаваме два вида плодове: плодове на човешкото естество и плодове на животинското естество, на един минал живот, който се преповтаря. Плодовете на този живот са горчиви. Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в животинско състояние, под закона на инстинкта за самозапазване. Питам: Спасиха ли живота си онези допотопни животни, които бяха толкова силни? Де са грамадните мамоти? От големите животни засега е останал само слонът, който пред тях е като едно теле. Един ден и той ще изчезне.

Смисълът на живота не е в натрупването, в настояването. Да надебелееш, да натрупаш мазнини, това не осмисля твоя живот. Съвременните хора считат здрав човек дебелия, пълния. Ако вратът, ръцете и краката му надебеляват, казват за него, че е здрав. Като видят дебел човек, всички го облажават. Не, тъкмо тогава го дебнат опасности и изненади. Казват, че някой имал благоутробие, че кръстът му бил широк. Според мене, здрав човек е онзи, на когото кръстът може лесно да се обхване. Когато човек развие благоутробието си, природата е изпратила червени листове до него. Скоро ще дойде съдебният пристав да събира данъците. Това са болестите, които ще го сполетят. Който не разбира, какви опасности го очакват, казва: Дебеличък е вратът ми. Запитали вълка: Защо ти е дебел вратът? – Защото сам си върша работата. Всъщност, дебелият врат, именно, не върши работа. Какво е направил вълкът с дебелия си врат от хиляди години досега? Какво са направили досега българите с дебелите си вратове? Дебелият врат не мисли. Важна е силната, разумна мисъл, която не е в човека с дебелия врат. Като видите дългата муцуна на вълка и увисналата му опашка, веднага ще почувствувате тъгата, която той носи в себе си. Той си мисли: Много овце изядох, много грехове направих. Как ще ги изплатя? Вълкът се привързва повече от кучето, но ако се възпита. Всички хора имат лошо мнение за вълка. Той обича овцете, прави любовни срещи с тях, но понеже овчарят не го обича, веднага започва да го гони. Ако овчарят е добър, вълкът никога не напада стадото му. Някой овчар казва: От 30 години вече паса овце, но нито една овца не е пострадала от вълк. – Защо? – Защото води чист живот. Ако овчарят води нечист живот, вълкът всякога ще напада овцете му.

„Иде Исус." Под „Исус" аз разбирам възвишеното, благородното в човека, а не историческия Исус. Какво донесе историческият Исус на хората? Ще кажете, че не почитам Исуса. Аз пък питам свещениците и духовенството, които почитат Исуса Христа, как Го проповядват? Как Го представят те на хората? Имаше ли Христос корона на главата, като съвременните владици? Носеше ли мантия като тях? И учениците на Христа се обличаха скромно, като Него. А съвременните служители на църквата носят корона на главата си и жезъл в ръка. Аз не ги съдя, но изнасям фактите, както са в действителност. Каква връзка съществува между Христа и Неговите последователи? Днес как Го препоръчват те? Всъщност, патериците, короните ще дойдат след спасението на света. Когато любовта дойде в света, тогава духовенството може да си сл>жи и с десет патерици. Аз нямам нищо против тях, но казвам, че те ще бъдат необходими, когато хората се спасят. Защо е патерица на болния, когато лежи в леглото? Като стане от леглото, въпросът е друг. Тогава той ще се нуждае от патерица.

Като ме слушат да говоря така, казват, че се обявявам против народната църква. – Коя църква е народна? –Която може да спаси един народ. Свещениците, проповедниците, държавниците в България, които искат да спасят всички вярващи, защо са създали толкова затвори в България? Днес в страната ни има дванадесет големи затвора. По волята Божия ли става това? – Това става по човешка воля. В Англия, в Америка има много затвори. По волята на Бога ли съществуват те? – Не, и те са по волята на хората. Казано е: „Бог не съизволява в смъртта на грешните." Той казва: „Аз създадох хората да живеят братски, разумно." Вие затваряте един човек, осъждате го на смърт – обесвате го или го убивате, а някога го осъждате на доживотен затвор. Ако това наказание е заслужено, то има смисъл; ако не е заслужено, как ще се оправдавате? Каква беше вината на хилядите хора, които Нерон осъди на смърт, по законите на Римската империя? И това си има своите дълбоки причини. Нерон постъпваше съобразно римските закони. Той казваше за християните, че те първи нарушавали законите.

Питам: По какво се отличават сегашните хора от тези на далечното минало? Сегашните хора играят роля на свободни. Те си мислят, че могат да правят, каквото си искат. Не е така. В природата съществува закон, който не оставя и най-малкия престъпник да не получи заслужено своето наказание. И съвременните държави са в постоянна борба помежду си, както Англия и Германия. Преди войната даже, между тези държави съществуваше вътрешна икономическа борба. Англичаните, като не разбираха вътрешния велик, мощен закон, казваха: По какъвто и да е начин, Германия трябва да се спре в индустриално и търговско отношение. Това значи, да се постави на пътя й бент. Правилно ли е това? Като поставиха този бент, англичаните, именно, станаха причина да се отвори войната през 1914 година. Наистина, Германия спря развитието си. Като се обяви война на Германия, положението на другите държави стана ли по-добро? В Америка повече от 6,000,000 хора бяха без работа. В Англия повече от 3,000,000 хора също останаха без работа. Навсякъде настана голяма криза. Тяхната дейност се пренесе в Русия. Значи, положението стана по-лошо. Дойдоха болшевиците, които се заеха да обработят повече земя, за да се изкара много жито. Това стана причина за голямата криза, която доказа, че борбата беше неразумна. Хората се разделиха на две. Капиталистите бяха на страната на богатите, а социалистите – на страната на бедните. И едните, и другите не разбират закона. Какво ще придобият народите ако печелят по този начин? Докато вървят в този път, никой няма да спечели. В природата не съществува никакъв излишък. Има ли нещо ненормално в съществуването на Съветска Русия? – Не, в съществуването й няма никаква анормалност, понеже тя се явява като естествено последствие на анормалния живот. Докато народите искаха да се спасят от болшевизма, те попаднаха на него. И сега, англичаните се мъчат да се освободят от влиянието на Русия и казват: Да турим по-свободно управление, но в това „свободно управление" изникнаха пак свободните.

Помнете: Каквато борба да се води между народите, ако няма разумност, нищо не може да се постигне. Между капитала и труда трябва да има разумност. Тази борба е подобна на борбата между гладния и сития. Ако сегашните богати станат бедни, а бедните станат богати, въпросът не е разрешен. Злото не е в това, че има богати и бедни, но в неразбирането на хората. Ако бедният се насити и забрави, че е бил беден, и ако богатият обеднее и всякога си спомня времето, когато бил богат, това не е разрешение на въпроса. Богатият трябва да носи сиромашията в себе си, а сиромахът трябва да носи богатството в себе си. Като срещнеш сиромах, да виждаш в него богатия; като срещнеш богат, да виждаш в него сиромаха. Това се иска от човека – да съдържа и богатия, и бедния в себе си. Същото се иска от учения и простия, от религиозния и светския. Във всеки човек да виждаш двете положения. Ако не преобразим коренно живота си, със сегашния морал, със сегашното верую и разбиране нищо не можем да създадем. Да мислите, че Бог е само в църквите, това е криво разбиране. Колко свещеници са готови днес да пожертвуват всичко за Господа? Колко владици са готови днес да се откажат от своята корона, от своята мантия, от жезъла си и да последват Христа? Ще кажат, че Христос е живял скромно, защото времето е било друго. – Не, за Христа и днес времето е същото. Щом си последовател на Христа, ще живееш като Него. Ако Христос дойде сега на земята, бомбе ли ще носи на главата си? От гледището на хигиената, бомбето не се препоръчва. И калпакът на българина не се препоръчва. – Защо? – Не е хигиеничен. Хигиената препоръчвала се носят такива шапки и дрехи, които да не прилепват напълно до тялото, да има празно място за обмяна на въздуха.

Като се връщате назад в живота, ще се натъкнете на тогавашната мода и ще я сравните със сегашната. Някога жената носеше широка рокля, долу с обръч, едва влизаше в стаята. Това показва, че в бъдеще жената ще управлява. После започна да носи корсет, да стяга корема си, което показва, че не трябва да развива благоутробието си. Колко трябва да бъде човек широк в кръста? Като се вземе широчината на врата и се умножи на две, получава се мярката на кръста. А като се вземе широчината на китката и се умножи на две, това е широчината на врата. Щом се нарушат тези мерки, човек е нарушил разумните закони на природата. От спазването на тези закони зависи здравето на човека. Ако ние, съвременните хора, спазваме разумните закони на природата, и тя ще ни слуша. Опитният химик изучава законите на природата и ги прилага правилно. Тогава и природата го слуша. Ако и религиозният не изпълнява законите на природата, колкото да се мели, нищо няма да постигне. Природата не му съдействува. Има религиозни хора, които и без реторти могат да произведат огън. – Как? – Ако са в съгласие с природата. Така постъпи пророк Илия. Знание имаше той. Първо, Илия посъветва езичниците да направят този опит. Казваше им: Викайте към вашия Бог, да пусне огън от небето. Те викаха, но опитът не даде резултат. После Илия направи опита. Той вдигна ръцете си нагоре, произнесе няколко магически формули, и падна огън от небето, който запали дървата на неговия жертвеник. – Кой е истинският Бог? – Истински Бог е Онзи, Който може да запали огъня на любовта в човешките сърца, за да заживеят хората братски помежду си. Не е истински Бог Онзи, Който не отговаря на молитвите ви. Казвате: Грешни сме, но като умрем, Бог ще прости греховете ни. – Не, греховете ви трябва да се простят, още докато сте на земята. След смъртта греховете не се прощават. Тогава никакви молитви не могат да ви помогнат. Ако съвременните християни приложат учението на Христа, кризата, през която минават сега, ще се намали най-малко 75%.

Един цар имал само една дъщеря. Тя пожелала да отиде в света, да се запознае с хората. Баща й казал: Ти си млада, неопитна, ще се натъкнеш на големи страдания. – Хората са добри, ще ми помагат – казала царската дъщеря на баща си. – Не са толкова добри, както си ги представяш. Ще те пусна, с условие, да ти туря тази маска на лицето и да не я снемеш, докато не се върнеш при мене. Бащата турил на лицето й една грозна маска, с цел да прикрие красотата й и така да я предпази. Тръгнала царската дъщеря по света и, който я срещал, се подигравал на нейната грозота. Едни се гаврели с нея, други я съжалявали.

Питам: Какво представя грозната мома, грозната маска? – Болестта, сиромашията, невежеството са грозните маски. Ще кажеш, че имаш знания, знаеш да хвърляш бомби, да стреляш с картечница, с далнобойни оръдия. Какво знание е това, което отнема живота на хиляди хора? Какво знание е това, да накараш човека да греши, а после да го осъдиш на смърт или на доживотен затвор? По-добре да нямаше такова знание. Ако трябва да съдиш някого, откажи се от това – никого не осъждай. Един мой познат, мирови съдия, ми разправяше една своя опитност: Богат човек съди един беден за известна сума. Като разглеждам делото, виждам, че бедният е невинен. Богатият го оплел така, че той не може да се оправдае. Като слушам обвиненията на богатия, иде ми да си дам оставката, не ми се ще да се занимавам с такова дело. Тогава казвам на богатия: Слушай, не мисли, че си неуязвим. Аз виждам, че правото е на страната на бедния. Решавам едно от двете: или да си дам оставката, или да платя половината от сумата, която му искаш; другата половина ти ще му простиш. Ако ме послушаш, ти ще спечелиш, ще имаш моето почитание, ще те давам за пример. Какво ще спечелиш, ако вземеш пари от този беден човек, с жена и четири деца? Ако му простиш, и небето, и Господ ще те почитат. – Има ли Бог в света? – Има, разбира се. Ако ме послушаш, сам ще се убедиш в това. Така проповядвал съдията, и проповедта му имала резултат.

Съвременните хора проповядват добре, но не живеят добре. Те казват, че ако не живеем добре, един ден ще ни заровят в земята, и от нас ще остане само едно съзнание. Тялото на Човека е съставено от милиони и милиарди души. Като умре той, тези души го изоставят: душите, които съставят ръцете, ще изчезнат; тези, които съставят краката, ще изчезнат; онези, които съставят стомаха, дробовете и мозъка, също ще изчезнат; душите, които съставят очите, и те ще изчезнат. Човек ще се намери в пълен мрак, с едно голо съзнание. Това е адът. Какво ще бъде положението на човека в този ад? Това е истина, която всеки ще опита. Някои ще я опитат след 10 години, други – след 20 години, трети – след 30, 40 и т. н. Обаче, всеки ще се убеди, че има друг свят. Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон, който се отнася до всички положения и възрасти. Той е и законът на великата справедливост, която регулира отношенията между хората. Когато съзнанието на човека се пробуди, той се убеждава, че има друг свят, и започва да коригира действията си. Ако е постъпил зле, той казва: Не постъпих правилно. Ще изправя грешката си. Важно е човек да съзнае грешките си и да ги изправи: дали на земята ще ги изправи, или на небето, не е важно. Те трябва да се изправят. Като съзнае грешките си, ако е в другия свят, човек постепенно започва да се организира. Клетките му отново се събират около съзнанието му, и той отново дохожда на земята, като малко, немощно дете. – Защо плаче малкото дете? – С плача си то иска да каже на майка си: Мамо, като бях на онзи свят, видях грешките си; разбрах, че не съм живял добре. Дойдох пак на земята да изправя живота си. Искам да ме научиш да живея добре. Ще плача, докато изправя грешките си. Детето казва на майка си: Майко, искам да ме научиш да живея според законите на любовта. После казва на баща си: Татко, искам да ме научиш да живея според законите на мъдростта.

„Иде Исус." Религиозните очакват да дойде Христос от небето, придружен със свита от ангели. Това е механическо разбиране. Ангелите са същества на разумността. Те живеят между хората. А идването на Христа е вътрешен процес. Целият свят е в обсадно положение. Ангелите са обсадили цялото човечество и са му дали ултиматум: Ако не се подчинят на Бога, те ще започнат да ги обстрелват. Те се бунтуват, понеже хората не живеят според законите, които Бог е създал. Казвате: Нали сме свободни? – Де е вашата свобода? Може ли да се нарече свободен този, който краде и лъже? Само слабият човек краде и лъже. Той може да е министър, но щом краде и лъже, той е слаб човек. Той може да е проповедник, но ако работи за пари, също е слаб човек. Той проповядва за 140 долара месечно. Обаче, ако го повикат да проповядва в друга църква за 500 долара, веднага ще напусне първата църква, под предлог, че призванието му е такова, да отиде във втората църква. После го канят в трета църква, с 2000 долара месечно възнаграждение, и той напуща втората църква, все под същия предлог, че призванието му налагало това. Аз познавам един виден проповедник, на когото плащат 10,000 долара, и той казва, че призванието му било, именно, да проповядва в тази църква. Ако при своето призвание, проповедникът може да придобие нещо, да запази своята чистота и да се повдигне, има смисъл да се мести от една църква в друга. Обаче, ако, вместо придобивка, човек губи чистотата, вътрешното си богатство, той не е изпълнил призванието си, както трябва. Иде красивият живот, когато човек ще впрегне парите на работа и ще придобие това, което душата му желае, Хиляди години са минали, и човек още не е впрегнал златото на работа, не е използувал разумните сили, които стоят зад него. Днес златото е вън от човека и става причина за хиляди престъпления, които се вършат в света. То трябва да се възприеме от човека, като органическо злато – истинското богатство. С това богатство човек може да върши чудеса. Значи, силата на златото трябва да се извади и да се внесе в живота, като разумна сила.

„Иде Исус." Той представя благородното, възвишеното, разумното в човека. Мнозина разбират това, което говоря, но на някои е неприятно. На богатия е неприятно да кажеш: Дай си парите. На професора е неприятно да му кажеш: Дай си катедрата. И на свещеника, и на владиката е неприятно да им кажеш: Дай си поста. Обаче, като дойде смъртта и каже на владиката да си даде поста, не го ли дава? – Дава го, разбира се.

Питам: Кой проповедник досега е възнесен на небето с огнена колесница, като свети Илия? Като умре някой човек, ще му държат речи, че направил това или онова добро. Умре учител, и на него ще четат хвалебни речи, че това добро направил, онова добро направил. Казвам: На умрели хора не дръжте надгробни речи. Да хвалиш един човек след смъртта му, че направил едно добро, че се пожертвувал за отечеството си, това е равносилно да хвалиш предпотопните животни. Ако Христос беше умрял, не би могъл да направи нещо, но понеже възкръсна и живее, Той направи много чудеса. Той каза: „Съборете този храм, който сте градили 45 години, и аз ще го съградя в три дни." Евреите казаха: „Ние ще поставим този самозванец пред римското право и закони и ще видим, какво може да направи Той в три дни!" Те Го разпнаха, но на третия ден Христос възкръсна. Тогава свещениците казаха: „Кажете на народа, че учениците на Христа дойдоха и откраднаха тялото Му". – Защо казваха така? Нали те вярваха в Бога? Защо изопачиха фактите? Как ще откраднат учениците тялото на Христа, когато толкова римски войници пазеха тялото Му? Казвам: Живият Христос, Който тогава възкръсна, е този Христос, Който и днес обикаля цяла Европа и се явява навсякъде. Хората и досега Го очакват да дойде.

Днес Христос се явява чрез всеки добър човек, който изпълнява волята Божия. Добрият човек е израз на разумната воля на Бога. Всеки от вас, който иска да изпълни волята Божия, както и волята на Христа, той е негов изразител. Всеки слънчев лъч е израз на слънцето. Следователно, от резултатите на тези лъчи се познава, че слънцето е живо. Мойсей, който разбирал този закон, за да не се заблуждават хората, казвал: „Не се кланяйте нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите, защото те са външен израз на онова, което не виждате. Само на Едного в света може да се кланяте – на никого другиго! Кланяйте се само на Бога, Когото не виждате, Който няма никаква външна форма.- Само на Него трябва да се кланяте! На всички същества ние се радваме, а на Бога се кланяме. Тъй щото, вместо поклоните е внесен законът на любовта, мъдростта и истината. Когато хората се кланят едни на други, любовта си вдига своите крила. Когато хората се кланят едни на други, мъдростта си вдига своите крила и ги оставя с техните глупости. Аз оставям хората да се кланят едни на други, но казвам: Господ иска сърца, готови за любовта. – В какво се заключава поклонението? – Да вършиш волята Божия. – Що е поклонението? – Да носиш светлия ум на Бога, да носиш светлите Божии мисли. – Що е поклонението? – Да носиш великата истина в себе си.

„Иде Христос" Две хиляди години се изминаха, откак Христос е бил на земята, а хората все Го очакваха и казват, че ще дойде. Обаче, има проповедници и хора, които не са готови още за идването на Христа и казват: Христос няма да дойде. – Защо няма да дойде? – Защото хората още не са си отживели. – Няма какво да си отживяват. Ако волът иска да стане човек, той не може да постигне желанието си, докато има рога и копита. Следователно, съвременните хора трябва да съблекат старата си дреха. Всеки човек усеща, че има една черна светлина, която го мъчи. Той пита: Какво трябва да се прави, за да се освободим от тази светлина? – С насилие не може да се освободите. Някой убие човека само за хиляда лева и после съжалява. Ако не беше го убил, той щеше да му бъде полезен повече, отколкото хилядата лева. Не само това, но хората се настройват едни срещу други и казват за някого: Не вярвайте в този човек, той е еретик. Ако е така, питам: В кого да вярваме? Всеки си има по един Господ. И англичаните, и французите – всички си имат свой Бог. Де е Онзи Господ, Който сближава хората? Ако българите вярваха в истинския Бог, нямаше да очакват на договора на Уйлсона с 14-те точки. Ако и Германия вярваше в истинския Бог, нямаше да й наложат контрибуция от 120 милиарда лева. Ако и англичаните вярваха в същия Бог, нямаше да налагат такава контрибуция. Срам е за съвременните народи, след като убиха толкова хора, да продават кръвта им! Това не е за осъждане, то е факт. Невидимият, Божественият свят не търпи това! Това, което става в света, е натрупване на престъпления, поради което идат страшните последствия. Народите искат икономическо подобрение, но не създават условия за това. Сегашната култура изисква всички народи да работят за повдигане на цялото човечество. Ако е въпросът само за един народ, това е лесно. Ако силният иска да управлява, той трябва да бъде разумен, да бъде брат на любовта, мъдростта и истината. Ако слабият иска да слугува, той трябва да бъде слуга на любовта, мъдростта и истината. Това е новото разбиране. Казвате: Така е, но трябва да дойде Христос, Той да ни научи. – Щом дойде сиромашията, тя ще ви научи.

Преди 30 – 40 години, в едно варненско село, имало една млада, красива българка, на име Менекша. В същото село живял един българин чорбаджия, който ходил в Цариград да работи за освобождаване на българите от гръцко иго. Синът на този чорбаджия се влюбил в Менекша и се оженил за нея. Като се осигурила, Менекша не работела нищо, минавала за болна. По цели дни тя седяла около, огнището, наглеждана от двете си пъргави слугини. Каквото пожелавала, всичко й се доставяло: за ядене, за пиене, за обличане. Понеже минавала за болна, хранела се с най-чиста и добра храна. Така прекарала тя цели десет години, след което нещастията започнали да я преследват: умрял мъжът й, а след него и децата й. Тя останала съвсем сама, без никакви средства. Докато по-рано името й се носело като прозвище, като символ на мързел, сега тя станала образец на работоспособна и спретната жена. Тя започнала да тъче толкова фино, че всички познати я търсели, давали й да им тъче. Когато сиромашията тропне на вратата на човека, скритите дарби и способности в него започват да се проявяват.

Днес, когато икономическите мъчнотии и изпитания започнат да хлопат на вратата ви, и за вас, макар и Менекши, има възможност да се пробудят скритите таланти, да започнете да работите и да мислите разумно. От всички се иска права мисъл. Трябва да дадете път на разумното и възвишеното в себе си. Ние не сме за революцията. Тя нищо не допринася. Революцията е преходен процес. Според мене, действието на революцията е като това на рициновото масло. Щом вземеш рициново масло, болките изчезват, и стомахът се поправя. Това е временно. След малко, стомахът отново не работи. Смисълът на живота е в здравето, а не в болестта и страданията. Когато е здрав, човек работи и разрешава правилно въпросите. Смисълът на живота не е в това, колко хора се жертвуват за отечеството си, колко паметници на велики хора има, но в това, колко добри майки и бащи има, колко добри и разумни деца се раждат, колко мъдри управници има, колко справедливи съдии и адвокати има и т. н. Бъдещето на човечеството се гради върху разумността. Аз взимам разумността в широк смисъл на думата. Да се радваме на разумните хора, които се раждат. Аз се радвам, когато ме посети една светла мисъл. Аз се радвам, когато изпитвам едно благородно чувство и съм готов да направя едно добро. Не говоря за еднократното добро, но винаги да съм готов да правя добро.

Сега аз ви проповядвам, но не за себе си. Ако имах пред вид своето удоволствие, не бих проповядвал. Както проповядвам сега, може да дойде някой детектив, да изопачи думите ми, и после ще ме викат в „Обществената безопасност" да ме морализират, как трябва да говоря. Какво да се говори? Да не се ли говори истината? Самата „Обществена безопасност" нали е поставена върху закона на истината? Каква е тази „Обществена безопасност", в която няма любов, мъдрост и истина? Какво учреждение е това? Ако е учреждение, то трябва да бъде на мястото си. На всички казвам: Изправете живота си! Правил си грехове, но повече не греши, не постъпвай по човешки. – Да отидем на църква! – В коя църква? – В светата църква, в която живеем. – Икони ли ще целувате там? – Аз съм за живите икони. Срещнеш един твой брат, страдалец, прегърни го и го целуни. Срещнеш една твоя сестра, страдалец, и нея прегърни, измий и очисти. Това са истинските икони. Казвате: Ако няма нужда от икони, де ще приложим изкуството си? – Ние не се интересуваме от изкуство, което развращава хората. Ние се интересуваме от това изкуство, което внася нещо велико между хората. Ако бащата отхранва сина си и го възпитава добре, той рисува една прекрасна картина. Какво по-хубаво от това? Жива картина е неговият син. Така и аз мога да рисувам, но не искам да засрамя художниците. Някой нарисувал една картина и мисли, че направил много нещо. Друг написал една поезия само за развлечение на хората. – Това не е никакво изкуство, никаква поезия. Ще напишеш: О, моя миличка, моя любезна! Твоята поезия трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал, или един страдалец, да се развесели, да забрави мъките си. Това значи поет! Като се повдигне, кажи му: Ела с мене, да работим за истинската поезия. С това не искам да кажа, че, което имаме, е лошо. Има нещо хубаво и в него, но то е така преплетено със старото и отживяло времето си, че трябва да дойде огън, който да го изгори и да се отдели от него чистото злато. То е същественото в живота. Също така и знанието трябва да мине през пещта, да остане същественото от него. Аз наричам истинско знание онова, което прилича на хлебния квас. Като го омесиш с чистото, бяло брашно, да получиш хубав, топъл хляб. – Как ще стане това? – Не питай, сам ще го провериш. Като ти туря в торбата едно малко парче от този хляб, тръгни на път. Щом минеш половин километър, ще намериш един голям, топъл самун. Питай съществата от невидимия свят, как правят самуните. Ако вярваш на думите ми, непременно ще имаш един топъл самун в торбата си. Ако не вярваш, нищо няма да влезе в нея. Ще кажете, че това е суеверие. – Възможно е. Кой от вас не вярва в суеверия? Покажете ми един истински вярващ.

Покажете ми един гениален човек. В гениалния знанието и вярата постоянно се увеличават. За гениалния няма нищо невъзможно. Достатъчно е да махне с ръката си, за да прогони сиромашията от себе си. Като махне с ръката си, и невежеството бяга далеч от него. Като махне с ръката си, богатството иде при него, знанието иде при него. С едно махане на ръката си, той лесно си пробива път. Той сам чертае новите пътища. Ако злото дойде при него, той махне с ръката си, и то си отива. Махне с ръката си, и доброто иде при него. Гениалният лесно разрешава и най-трудните въпроси. Това значи да бъдеш гениален. Сега хората искат да докажат, че гениалният е малко налудничав. Не е така. Гениалният е човек, когото всякога може да следвате. Той може да направи всичко, каквото пожелае. Няма нещо, което той не може да направи, това разбирам в ограничен смисъл на думата.

„Иде Исус." Аз взимам думата „Исус" в смисъл на гениален човек, който е дошъл да спаси хората, да им покаже пътя на истинското знание. Всички гениални хора работят целокупно върху цялото човечество, да го освободят от робството. За тази цел е нужна нова философия, нова наука. Другояче трябва да говорят учените. Другояче трябва да проповядват свещениците. Старото вече се свърши! Не да го хвърлим, но на старото да присадим новото. Да изхвърлим нечистия въздух от къщите си! Чист въздух е нужен. Нова светлина, прясна вода, свеж въздух, нови дрехи. Новото ни радва.

Когато се говори за новото, вие питате: Нима старото не разрешава въпросите? Истината не може да бъде стара. Тя всякога е нова. Любовта всякога е нова. Мъдростта всякога е нова. Това, което носи живот, е младото, младенческото. Старото, със своите преходни, отживели форми, е лишено от живот. Време е да се освободите от старите си навици, от своите стари мисли. Ще кажете, че тази работа е трудна. – За гениалните хора няма нищо трудно. Ако дадете на гениалния един голям товар, той ще го раздели на няколко части и така ще ги пренесе. Той си има машини, няма да впряга воловете, но ще работи с трактори и скоро ще свърши работата си. Той впряга на работа параходите, железниците, аеропланите. Един ден ще се качи на крилете на въздуха и на светлината и с тях ще пропътува цялото пространство. Тогава той ще бъде свободен.

„Иде Исус." Иде нов порядък в света. Тогава всички коли ще изчезнат. Тогава градовете няма да бъдат като сегашните. След няколко хиляди години ще дойдете пак на земята и това, което ви казвам, ще го проверите. Къщите ви ще бъдат построени на няколко километра една от друга. Хората ще си ходят на гости с аероплани. Например, една жена иска да си донесе вода от Рилските езера. Ще се качи на аероплан и пак ще се върне с аероплан. За 5 – 10 минути тя ще отиде и ще се върне. Тогава няма да има нужда от сегашните съобщения. Тогава тревата и животните ще си починат от хората. Хората ще се срещат в пространството и оттам ще се поздравяват.

Аз не се спирам вече върху талантливите хора. Искам всички да бъдете гениални. Гениалността е качество на бъдещите хора, които ще дойдат да работят в света. Гениални трябва да бъдат хората! Не само да знаят, но каквото пожелаят, да го направят. Това значи да бъдеш служител на великата истина, служител на живота, или служител на Бога. Аз не схващам Бога, както вие Го разбирате. Под думата „Бог" разбирам живата любов, живата мъдрост, живата истина, които освобождават хората.

„Иде Исус." Това е новото, което трябва да приемем и да проповядваме.

6. Беседа от Учителя, държана на 5 октомври, 1930 г. София. – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни