Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_10_26 Живият хляб

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 12:43

Аудио - чете Ивайло Христов

От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание 1949 г., София
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето


От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание на ИК "Жануа'98", 2012 г
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето



Живият хляб


9. Беседа от Учителя, държана на 26 октомври 1930 г., София – Изгрев.

„Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки." (Йоан 6:35)

Ще взема само няколко думи от този стих: „Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки." Важните думи тук са „живот и хляб." Хлябът е математическо отношение на необикновената математика. Значи, има отношение на математиката и метаматематиката, на геометрията и метагеометрията. Какво означава частицата „мета"?

Казвате: Трябва да се яде хляб. – Докато човек не намери отношението между живота и хляба, нищо не е намерил. Хлябът има отношение, първо, към физическия, към обикновения живот; той има отношение и към духовния живот; най-после, той има отношение и към разумния живот. Така и животът има отношение към материалното, към духовното и към разумността. Хлябът е видимото, физическото, осезаемото. Между хляба и живота има отношения и, ако не разбираш тези отношения, ти не можеш да използваш нито хляба, нито живота. Колкото по-малко хляб ядеш, толкова по-малко живот имаш; колкото повече хляб ядеш, толкова повече живот ще имаш. Ако мислите, че това твърдение не е вярно, може да го проверите. Откажете се от хляба, и ще видите, че животът ви ще се намали. Тъй щото, онези, които искат да разберат отношенията между хляба и живота, трябва да разбират отношенията в самата математика. Хлябът е потребен, за да се прояви самият живот. Без хляб и без живот човешката мисъл не може да се прояви. За правата мисъл на човека се съди при възлизането от видимия към невидимия свят, т. е. от материалния към духовния. Някои разсъждават по обратен път, т. е. от невидимото към видимото. Ако всички хора са толкова напреднали, да виждат невидимото, то е друг въпрос. Обаче, невидимият свят е крайно отдалечен от човека. Под „далеч" разбирам, че човек няма още на разположение онези органи, с които да вижда невидимото. Затова съвременните хора си служат с увеличителни стъкла, да виждат крайно малките, микроскопически неща на физическия свят. Ако направо с очите си човек не вижда това, което някои индуси виждат, по-добре да си служи с микроскоп и увеличителни стъкла. Така поне ще бъде полезен на човечеството – по-лесно ще прави изследванията си.

Казва се, че съвременната култура е напреднала. – Ако е така, каква нужда има от култура, изобщо? Ако старите вярвания бяха толкова правдоподобни, истинни, защо ни е християнството? Тогава можеше да се върнем към Мойсеевото учение. И ако то съдържаше абсолютната истина, безпредметно беше отиването ни към Христа. И ако старите принципи в науката бяха толкова съвършени, нямаше нужда от съвременната наука. Щом се говори за съвременната наука, виждаме, че тя е допринесла нещо за човечеството. Ето защо, да не изпадаме в друга крайност и да казваме, че последната дума на науката е в бъдещето. Не, както миналата наука е допринесла нещо за настоящата, така и настоящата ще допринесе нещо за бъдещата.

И тъй, за да се разберат нещата, човек трябва да знае своето специфично отношение към живата природа. И природата, от своя страна, има специфично отношение към всяко живо същество. Въз основа на това, човек трябва да има специфично отношение и към ближния си и да съзнава това отношение. Също така, той има отношение и към по-далечните, а най-после, и към всички живи същества. Това са твърдения, които напредналите същества знаят, а обикновените хора искат да им се докажат. Щом се убедят в истинността на тези твърдения, те постепенно се изменят. Който разбира отношението си към природата, той е в положението на победител. Той придобива нещо от разумната природа и се радва.

Който не разбира отношението си към разумната природа, той се намира в положението на победен. Той нищо не придобива от природата и скърби. В природата съществува един закон, който регулира отношенията. Според този закон, всяка радост, придобита за сметка на скръбта на другите, е временна. И скръбта, причинена на радостта на другите, също така е временна. Следователно, между скръбта и радостта има известно отношение. В математиката има отношения, чрез които може да се определи, след колко време една скръб може да се превърне в радост, или една радост да се превърне в скръб. Това може точно да се изчисли, не само с обикновената математика, но и с метаматематиката. С обикновената математика можем да изчисляваме само обикновените прояви на физическия свят. Щом дойдем до силовите линии, до силите на духовния свят, там обикновената математика спира. С обикновените методи на математиката можем приблизително, да изчислим и дълбочината на океана, но със същите методи, приложени в духовния свят, можем да пропаднем.

Казвам: Ако с нашите обикновени отношения искаме да разрешим великите проблеми на вселената, ние можем да потънем. Обаче, качим ли се на параход с всички възможности, ние можем свободно да преминем своя път. Това се постига чрез методите на истината, които всеки ден изучаваме. Не мислете, че това, което сте научили досега, е всичко, което предстои да изучавате. Не мислете, че този живот, през който минавате, е единственият. Сегашното ви знание и сегашният ви живот са капка в море, в сравнение с това, което предстои да постигнете. Това, което бъдещето ви носи, не може да се сравни със сегашното. Колкото микробата може да говори за човека, толкова и сегашният човек може да се произнася за бъдещето. Какво може да каже микробата от своето положение за абсолютната истина? Как може да си представи тя човека да свири на пиано или на цигулка, или като астроном да наблюдава небето? Как може микробата да си представи небето с безброй звезди, слънца и планети? За нея небето е бяла, затворена книга. Ако някой започне да й говори за небе, за звезди и слънца, тя ще се види в чудо. В края на краищата, тя ще каже: Това са илюзии, непостижими неща.

Христос казва: „Който яде от този хляб, той ще живее във веки." Христос поставя този въпрос на висша математическа основа, или на Божествена основа, т. е. на разумна основа. – Как да разберем този въпрос? – Докато още питате, никога няма да го разрешите. То е все едно да питате, що е Бог. Това е философски въпрос. Такъв въпрос не съществува. Не може да се задава въпросът, какво представя Бог и съществува ли Той. Философите, от една страна, си задават този въпрос, от друга страна го отричат. За нас този въпрос е ясен, и ние не се занимаваме с него. Обикновеният човек непрекъснато си задава въпросите: що е животът и що – смъртта, що е истината и лъжата, що е пълно и празно пространство и т. н. Както и да си отговорите на зададените въпроси, те нищо не допринасят. Когато не можете да дойдете до правилни заключения, вие трябва да се запитате: Вървите ли в правия път, или не. Коя е диагнозата, по която човек познава, дали върви в правия път. За да се изясни известен въпрос, все трябва да стане известно отклонение в мисълта.

Сега ще си послужа с един пример от физиката. Всички знаете, че когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, както и от по-гъста в по-рядка, тя претърпява известно пречупване. Следователно, ако гледаме един предмет през гъста среда, няма да го видим там, дето е в действителност. Ако геометрикът иска да знае точно мястото на даден предмет, той си служи с известни формули, за да премахне отклонението на предмета. И мисълта претърпява известно пречупване, когато минава от по-рядка в по-гъста среда. Тогава човек се чуди, защо по-рано е мислил по един начин, а после – по друг. В колкото по-гъста среда навлиза човек, толкова по-голямо е отклонението на мисълта от правия път. Най-после, човек заспива. Това показва, че той се отклонил от истината, от истинския живот. Какво става с човека, ако попадне в пещера, пълна с въгледвуокис? – Той се задушава. – Ето защо, щом усети подобно задушаване, той трябва да излезе от пещерата и да върви напред. С други думи казано: За да не се задуши, човек трябва да се откаже от много свои стари разбирания. Старото представя пещера, пълна с въгледвуокис. Докато е в тази пещера, човек постоянно губи благородното и възвишеното в себе си, което го отклонява от правия път. Благодарение на нечистия и задушлив въздух, кръвообращението в човека не става правилно. Следователно, когато се говори за подобрение на обществото, на семейството и на отделния човек, аз разбирам първо, да се внесе подобрение в кръвообращението, да се регулира ритъма на сърцето. Ритъмът на човешкото сърце е неправилен, поради което неговата нервна система се разстройва. Колко години можеш да живееш с разстроена нервна система? Ако поживееш 40 – 50 години, ще благодариш и на това. Разстрои ли се нервната система на човека, колкото и да философства, всичко отива напразно. От една страна се пълни, от друга – изтича. – Какво трябва да се прави тогава? – Ще търсиш начин да не се разстройва нервната ти система. Ще живееш по нов начин. Ако пък си я разстроил вече, ще живееш по нов начин, да я изправиш. Религиозните хора казват: Ние намерихме правия път. – Вие намерихте правия път, но още не живеете правилно, затова и вашата нервна система се разстройва. Христос казва: „Който яде от този хляб, ще живее във веки." Колко ще живее? – Вечно. Значи, в думите, които Христос е казал, има известно отношение. Много неща е казал Христос по въпроса за хляба, но само една част от него се запази, т. е. напечата. За да не се опорочи казаното от Христа, невидимият свят го скри, задържа го за други времена. И досега още учените спорят за времето, през което Христос се родил. Според някои, има една разлика от сто години. Изобщо, учените религиозни искат да знаят точно времето на раждането на Христа. Някои казват, че разликата не е повече от 30 – 40 години. Други казват, че и 3 – 4 години да е, пак е много. От астрологическо гледище, като се говори за точност на датата, не се допуща разлика нито от един ден, от един час или даже от една минута. Знаете ли, какво разстояние ще измине светлината за четири години? През това време, тя ще отиде зад Алфа Центаурус, най-близката звезда до слънчевата система. А колко време е нужно на човека, за да стигне до тази звезда? Който не работи с тези величини, казва: Какво представя разликата от един ден? – Много нещо е един ден, зависи, с каква мярка мериш. В обикновения живот, в обикновената наука се допущат изключения. – Защо? – Пътят е такъв. Обаче, дойдете ли до абсолютния, реалния, Божествения свят, там никакви изключения не се допущат. Там всяко изключение причинява прекъсване на мисълта. И тъй, щом влезете в духовния или в Божествения свят и почувствате известно прекъсване, вие ставате скръбни. Защо сте скръбни, не знаете. Ако не спазвате правилата и законите на Божествения свят, изключенията ще дойдат, а оттам и страданията. Всяко изключение е прекъсване на мисълта, а прекъсването на мисълта води към страдание. – Що е страданието? – Признак, че си влязъл в гъста среда. Според мене, страданието на човека се дължи на факта, че той не е могъл да реализира едно свое голямо желание. Например, искаш да станеш председател на някоя република. Ако постигнеш желанието си, ще се радваш. Ако не го постигнеш, ще скърбиш. За да реализираш желанието си, ти трябва да бъдеш много способен човек, да се бориш с 10-15 души кандидати за същото място. Не е лошо желанието на човека да стане председател на република, но той трябва да бъде много умен, много способен. Ако не успее, причината е в неговия ум, сърце или воля. Значи, умът, сърцето или волята ти се движат в посока, обратна на истината. Разумният свят не те намира още годен за председател. Те казват: След четири години пак ще се опиташ отново, ще си дадеш кандидатурата. През това време ще се готвиш за преседател. Как ще успееш, това е въпрос на умение и на способност.

Ще ви приведа един пример из живота. Един млад момък вървял по улицата със своята възлюбена. По едно време, до младия човек се приближил един голям борец и му ударил една плесница. Младият се търколил на земята и бързо станал. Той започнал да мисли, защо му ударил плесница. Борецът искал да му каже: Докато си губиш времето с момите, от тебе нищо няма да излезе. Младият човек си помислил: Здрав, мускулест съм; ако река да отговоря на този борец, може да ми удари още една плесница. По-добре ще изследвам живота му, да видя, как е развил силата си. Той разбрал, как е работил борецът, колко време и, като научил всичко, започнал да се упражнява. След десетгодишна усилена работа и упражнения, той развил такава сила в себе си, че дошъл до положение, с една ръка да вдига голям кон с кончето. Като се уверил, че придобил нужната сила, той отишъл в дома на бореца и му казал: Познаваш ли ме? Знаеш ли, кой съм аз? – Не те познавам. – Аз съм този, на когото преди десет години удари една плесница. За да ти докажа, че и аз мога да стана като тебе, работих десет години по твоите методи и мога да ти покажа, какво съм постигнал. В този момент, с едната си ръка, той хванал бореца за краката и го вдигнал във въздуха. Борецът казал : Признавам те за мой учител. Ти ми внушаваш голямо доверие и отсега нататък, дето те срещна, ще ти правя път.

И тъй, всеки човек, който върви в правия път, по пътя на Божествената наука, всякога ще има постижения. Който живее с религиозни разбирания, казва: Съдбата е такава. – Съдбата е едно, а работата – друго. Каквато и да е съдбата ти, ще работиш. Ако не работиш, страданията ще те следват. За да бъдеш щастлив, трябва да спазваш Божествените условия. И като страдаш, това се дължи на неспазване на Божествените условия. Скръбта, страданието не иде отвън, или отгоре някъде. Знайте, че когато страдате, другаде някой се радва. Преди години посещавах едно семейство – мъж, жена, четири дъщери и един син. Бащата беше добър, трезв човек, майката – разумна, спретната жена. Така се случваше в това семейство, че по цяла седмица един от членовете беше дежурен, в смисъл на пост. През това време, той носеше скръбта и мъчнотиите на цялото семейство. Той изпълняваше специална програма. Дойдеше ли понеделник, дежурството се сменяше. Друг член от семейството ставаше дежурен. Останалите започваха да му се смеят. Понеже бяха свободни от мъчнотиите и страданията, те се радваха. Така се сменяха един след друг. Ще кажете, че това се дължи на наследствените черти. – Може да е така, но тук причината беше друга, а не наследствеността. Това е математически, органически или психологически закон, който действа в живота. Той показва, че при известни условия, при известно съчетание на сили, човек е осъден на страдания. Дали това е заслужено, то е друг въпрос. Като преживееш тези страдания, ще се радваш.

Представете си, че два тима се състезават. Единият е победител, а другият – победен. Хората от пъраия тим се радват, а останалите – страдат. Казват, например, че тимът на Левски е бит, а другият е победил. В какво се заключава победата? В една малка разлика, с четири-пет единици. Важна е мисълта, че единият победил. Който не разбира тези отношения, ще каже, че това е празна работа. Не, не е така, победата се дължи на известни закони. Победителите са се упражнявали, затова имат резултат. Следователно, страданията и радостите са подобни на тимове. Тук хората или пропадат, или се повдигат. Това показва, че те трябва да живеят съзнателно, да научат живота. Който разбира законите, ще се насърчи; който не ги разбира, ще се обезсърчи. Ако те сполети нещастие, не се обезсърчавай, но стани, изтърси дрехите си от праха, заведи своята възлюбена, с която си тръгнал, и започни да изучаваш силата, която те ударила и свалила на земята. След няколкогодишна работа и усилия, хвани тази сила за краката, вдигни я във въздуха, да покажеш, че си господар на своята съдба. Само разумният може да бъде господар на съдбата си. – Защо? – Защото той познава законите на живота и природата. Тези закони не са механически. Законът подразбира нещо разумно. И затова, като се говори за Мойсеевите закони, разбираме физическите закони, които постоянно се сменят. Има закони в света, които никога не се сменят. Павел казва: „Който има законите на небето, няма дял между законите на земята." Земните закони са несполучлив превод на небесните. Следователно, ако аз спазвам разумните възвишени закони на небето, няма защо да спазвам законите на земята. Аз спазвам законите на земята, защото в тях чета онези възвишени и разумни закони на небето, в които няма никакво изключение. В земните, т. е. в човешките закони има почти толкова изключения, колкото са и правилата.

Да дойдем до вътрешния, истински смисъл на живота. Това, което ви говоря, не искам да влезе в стълкновение с вашите вярвания и разбирания. Каквито вярвания имате, дръжте си ги. Ще ви кажа, защо трябва да ги държите. Например, вярвате, че имате да дължите на някого. Аз не искам да ви накарам да мислите, че не дължите на никого. Не, вие ще държите вашите вярвания дотогава, докато изплатите дълговете си. Какво ще правите, като изплатите дълговете си? Какво ще стане с вас? Ще станете безверници. Казвате: Аз не вярвам вече, че имам да давам на някого. Ако имаш да даваш и се откажеш от дълга си, под предлог, че не вярваш в дълговете, ти си престъпник. Какво ще кажат хората за тебе, като изплатиш дълговете си и се отказваш да вярваш в тях? Те ще кажат, че си човек на свободата. Няма по-хубаво нещо от това, да търсиш свободата. Под „свобода" разбирам освобождаване от дълговете, които сте направили още в миналото. Аз оставям настрана причините за дълговете от далечното минало. Оставям настрана всички научни и религиозни теории и обяснения. Щом дойдем до теориите, натъкваме се на различни обяснения: египтяните дават едни обяснения, индусите дават други обяснения, а съвременните хора – трети обяснения. Според условията и времето, всички обяснения са правилни: и египетските, и индуските, както и тези на съвременните хора. В тях няма никакви противоречия. Обаче, днес египетските вярвания се нуждаят от вътрешно разбиране. Те казваха, че страданията са необходими за душата. За обяснение на това твърдение, те допуснаха теорията за странстването на душата. – Къде странства душата? – След египтяните дойдоха индусите и развиха нова теория – за прераждането на душата. – Какво се разбира под „прераждане на душата"? Защо трябва да се преражда? Съвременните хора донесоха теорията за наследствеността. Те казват, че качествата на родителите се предават на децата. Обаче, и този въпрос още не е изяснен. Има нещо в математиката, което дообяснява нещата. Аз разглеждам математиката като свръхнаука, която обяснява това, което е необяснено. Останалите науки служат за допълнение на математиката. Съвременните математици, които се борят помежду си, са дали първенство на математиката. Обаче, от наше гледище, аз казвам: Има една Божествена наука, която стои над всички останали науки. Как се казва тя, не смея да кажа името й. В бъдеще, когато хората достигнат високо развитие, те сами ще я кръстят, сами ще й дадат име, ще го направят известно на всички.

Казано е в Писанието, че имало едно камъче, на което никой не знаел името. Никой човек не знае, какво име ще носи той в бъдеще. Не е въпрос за името в следното прераждане, защото много имена са псевдоними. Аз говоря за името, което човек ще носи на небето. То ще бъде във времето, когато той завърши своето развитие. За него е важно името, което ще носи в бъдеще, когато ще стане съвършен човек. Да станеш съвършен, това значи, да бъдеш господар на цялата слънчева система. Тя ще се управлява от неговия ум, от неговите разпореждания. Да управляваш слънчевата система, това значи, да си божество. Да си божество, това значи, да разбираш отношенията не само на хората към Бога, но и на планетите в слънчевата система помежду им. Не само това, но той трябва да разбира отношенията на всички живи същества помежду им, както и отношенията на всички елементи, които живеят под благоприятното влияние на неговия ум. Това правят някои от съвременните учени в Индия. С това се занимават учителите, адептите в Индия. Това е предмет на Теософията, наречена още „Логос". Под „Логос", Евангелието разбира Словото, изразено чрез стиха „Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." „Вначало Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена и пуста". С това Слово, т. е. с Логоса, който се носел над повърхността, земята започнала да се устройва. С думите „да бъде светлина", Бог създаде света, като отдели светлината от тъмнината, твърдта от водата. И най-после създаде човека, по образ и подобие свое. Така се започна вътрешното устройване на света. Питам: Кой от съвременните учени може да каже, какви са били процесите на вътрешния строеж на вселената. Като оставим настрана механичния процес на това устройване, ще дойдем до онова велико, вътрешно устройване на света, което и досега още продължава. Всеки ден човек минава през радостта и скръбта, което говори за процеса на вътрешното строителство. Когато се завърши приблизително главният физически строеж на физическата еволюция, ще стане въпрос за духовното развитие на човека, наречено, според окултистите, „развитие на неговия астрален живот", който сега се организира. Аз наричам този процес „развитие на човешкото сърце." Думите, изказани в Писанието, че Бог ще даде нов живот, подразбират нови сърца. Сърцето означава един свят, много по-обширен от физическия. Нова вселена се строи, много по-обширна от сегашната. Следователно, нашите радости и страдания стават за сметка на това преустройване, на новото строителство. Нова вселена се създава. Като се казва, че се строи нов свят, разумният ще си го представи. Който не разбира вътрешния смисъл на този нов свят, ще се обърка.

И тъй, мисълта, която искам да остане у вас, е следната: Съществува наука на човешкия дух. Всички разклонения на тази наука наричаме пак наука. Всичко това е резултат на колективната дейност на човешкия дух, т. е. резултат на общите усилия на човешкия ум. Този резултат показва, докъде е достигнало човечеството. Има неща в тази наука, които са разгадани вече; има други, които още са затворени и минават за илюзорни. Те още не са разгадани. Тяхното разкриване е в бъдещето. Когато потрябва, те ще се разгадаят. Божествената наука разполага с методи за превръщане на скръбта в радост. Тогава скръбта не е нищо друго, освен тор. В това отношение, Писанието казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро." И писателите на сегашното време, както и апостолите в миналото, са поддържали същата мисъл. Лесно се казва това, но мъчно се съзнава. Един наш приятел често цитираше този стих, но като дойдоха страданията до главата му, казваше: Много страдам. Какво ще стане с мене? – Ще свикнеш със страданията. Обаче, не е въпрос да свикнеш. Аз правя превод на тези думи. Да свикнеш, това значи, да разбереш законите, защо нещата се случват така, а не иначе. Като разбереш законите, ще си обясниш, защо идат те и какво носят за човечеството. Не е въпрос да свикнете, като животни, но да си обясните нещата. Вземете например, страданията на Христа, когато беше на кръста. Защо страдаше, това не беше ясно на Христа. Но после, когато се спасиха 500 милиона хора, не заслужаваше ли Христос да понесе тези страдания? Днес, когато тези хора се радват, страданията на Христа се осмислиха. И сега мнозина искат да бъдат като Христа. Това е криво разбиране. Те искат да бъдат съдружници на Христа. Това не може да бъде. Ние трябва да разберем въпроса правилно.

Ще приведа един пример от живота, да видите, какво значи да направиш съдружие с някого. Един млад момък минавал край кафеджийницата на един турчин, който чукал кафе. Момъкът се спрял при турчина, да гледа, как чука кафето. Забелязал, че при всяко вдигане и слагане на чука, кафеджията издавал звука „ха-ха." Момъкът му казал: Искаш ли да станем ортаци в тази работа? Както виждам, ти вършиш две работи едновременно: вдигаш и слагаш чука и казваш „ха-ха." Остави за мене последната работа, да викам „ха-ха", а ти вдигай чука. – Добре, да бъде според желанието ти. Турчинът продължавал да чука кафето, а младият момък, като знаел, кога ще каже „ха", предварял го и изпълнявал своята работа. Така работили двамата, докато счукали кафето. Турчинът започнал да прави кафета на клиентите си и турял парите в една тенекиена кутия. Младият момък поглеждал към кутията и казал на турчина: Слушай, приятелю, ти забрави, че сме ортаци. Трябва да ми платиш. Турчинът мълчал, нищо не отговарял. Момъкът се принудил да го даде под съд. Като разгледал делото, съдията казал: Турчинът ще събира парите в тенекиената кутия за себе си, а звукът „тин-тин", който се чува при падане на парите в кутията, ще бъде за младия човек.

Някога и ние ставаме ортаци с природата, както турчинът и младият човек. Обаче, това не е нищо друго, освен „ха" и „тин". Това е безпаричие, оглупяване, мъчение, страдание и безверие. Още много имена можем да дадем на това съдружие. Ще кажете, че това не ви е ясно. – Намерете някой човек да ви обясни. Все ще намерите един умен човек да ви обясни нещата. Да остане в ума ви следната мисъл: Всяка идея, всяко верую, които минават през гъста психична среда, непременно ще претърпят известно отклонение. И тогава ти ставаш и православен, и католик, и евангелист, и учен, и талантлив и като отидеш при Бога, виждаш, че нищо не излязло от тебе. Всичко ставаш, но нищо не си. Учен ставаш, без да си учен. Под „наука" ние разбираме сериозна работа.

Да се занимаваш само с хляба, това е наука; да се занимаваш само с живота, и това е наука. Като знаеш науката за живота и за хляба, ще знаеш и другите науки. Ако не знаеш науката за живота и не разбираш науката за хляба, ти никога няма да разбереш законите и на твоя ум. Мислиш ли, че логическата мисъл е права? В обикновената логика, според нас, не може да се говори за права мисъл. Има логически неща, които не са верни. Например, като се каже думата „дължина", удължава ли се? Казваш: Много дълга дума е тази. – Колко е дълга? Колко сантиметра дължина има тя? Тази дума едва ли има дължина няколко сантиметра. Не зная, дали в българския език има дума, дълга 10 см. Значи, има дълги думи, които не стават дълги. Има къси думи, които не стават къси. Какво се разбира под „дълга" идея? – Коя идея е дълга? – Време е нужно, докато научиш тази идея. Някои употребяват думите извън времето и простанството. – Какво се разбира под понятието „извън времето и пространството"? Времето специално съществува и във физическия, и в духовния свят. И пространството съществува и в духовния свят. Обаче, в духовния свят не се говори за такова време и пространство, както на физическия свят. Всяко състояние се определя от времето. Следователно, човек може да определи, колко време е страдал и колко време се е радвал. Казваш: Имах болка, страдах. – Де е тази болка или това страдание, не можеш да го локализираш. Въпреки това, страданието заема известно пространство.

Един евангелист, който е вече в другия свят, ми разправяше една своя опитност. Като млад, още неженен, той не познавал Христовото учение и се проявявал според характера и темперамента си – нервен, строг. Той не търпял никакво възражение. Като се оженил, и към жена си се проявявал по същия начин: не позволявал да му възрази нещо. Ако тя се осмелявала да направи нещо против волята му, веднага вдигал ръка върху нея. Един ден му попаднало Евангелието в ръцете, и той започнал да чете. Харесало му Словото на Христа и си казал: Ще чета Евангелието, ще Го прилагам, ще стана истински християнин. И наистина, той започнал да прилага учението на Христа. Един ден между жена му и него произлязъл някакъв спор. Той избухнал, и по стар обичай, ударил жена си. Тя не казала нищо, и тъкмо това нейно поведение го разтърсило. Казал си: Какъв християнин съм, щом не мога да се въздържам? Отишъл на нивата, но цял ден не могъл да си намери място. Искал да оре, не може. Искал да копае, да свърши някаква работа – не може. Той не могъл да си прости, защо вдигнал ръка върху жена си. Най-после, той се върнал вкъщи, извикал жена си и казал: Моля ти се, извини ме, задето те ударих. В Евангелието е казано, залязването на слънцето да не те завари непримирен с брата си. По стар навик, аз допуснах да се прояви в мене стария човек – старият Спас. За да се спася, ти трябва да ме простиш. Ето, коленича пред тебе, моля те да ме извиниш. Жена му се трогнала и го простила. На другия ден той отишъл на нивата, и работата му вървяла добре. Казвате: Унизително е за мъжа да коленичи пред жената и да иска извинение. – Не е ли унизително за жената да я бият? Ако е унизително да искаш извинение, по-унизително е да биеш, да вдигаш ръка върху своя ближен. Благородно е човек да иска извинение, да изправи грешката си. Жената, която удариш, заслужава да коленичиш пред нея. По-благородно ли е да коленичиш пред една банкерска каса? За предпочитане е да коленичиш пред жена си, отколкото пред касата с пари, с желание да забогатееш. „Който яде от този хляб, той ще живее във веки." – За кой хляб говори Христос? – За хляба на новата светлина и новото разбиране, новата мисъл. Ние трябва да приемем новата мисъл, както я прие евангелистът Спас. Той си казваше: Не трябваше да постъпя с жена си грубо. Тя не е приела още моето верую, не ме разбира. Следователно, аз трябва да постъпвам с нея добре. Ако и тя изповядваше същото верую, те щяха да се разбират. Тогава неговата ръка нямаше да се вдига върху жена му. Той щеше да работи спокойно на нивата си. Обаче, след боя, жена му се обърна към Бога. Тя видя една похвална черта в мъжа си и каза: Заслужава човек да има такава религия. Разбрах, че мъжът ми е добър човек. Неговото верую е добро, и аз мога да го следвам. Разбиране е нужно между хората. Когато се приложи известен принцип, това подразбира ред и законност.

Казваш: Аз не коленича пред никого. – Да, но като отидеш на бойното поле и те ранят, ще коленичиш, ще викаш майка си, ще плачеш, ще се обръщаш на една и на друга страна. Значи, да отидеш при майка си, да коленичиш и плачеш пред нея, било унижение; да коленичиш на бойното поле, не е унижение.

Следователно, съвременните хора страдат, без да знаят защо. Също така те се радват, без да знаят защо. Изобщо, човек трябва да знае, защо се радва и защо скърби. Страдаш, защото нямаш хляб; радваш се, защото имаш хляб. Страдаш, защото нямаш живот; радваш се, защото имаш живот. Щом имаш живот и хляб, всичко ще имаш; щом нямаш хляб, нямаш условия за живот. Щом не можеш да намериш хляб, не можеш да проявиш ума си. Такъв човек не може да бъде здрав. Щом заболее, ще дойде лекар да го лекува. Защо ще го лекува? Той нищо не може да направи. Провидението го турило на легло – нека лежи. Ако е в затвор, нека стои там, да научи нещо. Ще дойде лекар да го лекува, за да прави пакости. Има смисъл да лекувате благородния човек, който след оздравяването си е готов да прави добро. – Защо трябва да лекуваме хората? – Защото са добри, защото са излезли от Бога. Човек не е излязъл само веднъж от Бога. Той трябва да излиза от Бога всяка минута, всяка секунда. Не е достатъчно само да кажеш, че си роден от баща си и да вършиш престъпления. Трябва да бъдеш като него. Както баща ти е станал учен с работа и усилия, така и ти трябва да учиш, да работиш непрекъснато. Като учиш постоянно, докато стигнеш развитието на баща си, той е отишъл далеч от тебе. В продължение на 30 години, човечеството е отишло напред. Ти не можеш да се хвалиш със знанието на баща си. Науката всеки ден се развива. Ако някога синът стане като баща си, те се сливат в едно. Тогава синът не съществува самостоятелно, но и бащата не съществува самостоятелно. Тогава няма нито син, нито баща. Какво съществува? – Само абсолютната реалност. При тази реалност, всички отношения между формите се изгубват. Майката, бащата, синът се сливат в една единствена форма. Това са отношения на формите към човешкия дух. Така, именно, формите се развиват правилно.

„Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки." Който не разбира отношението си към хляба, не може да разбере другите отношения. Животът започва с хляба. Социалистът казва: Хляб дайте на човека! – И аз съм съгласен с това, но не както вие търсите хляба. Има начин, по който можете да го намерите. Хлябът, който търсите, ще намерите при онзи орач, който е завършил своето развитие на земята. Той е съвършен орач. Ако има само четирима такива орачи между българите, те ще бъдат велик народ. Ако има само четирима такива фурнаджии, които да пекат хляба, и четирима, които да го продават, българите щяха да бъдат велик народ. Ако има само четирима съвършени българи, които да покажат на другите, как да ядат хляба, велико бъдеще ги очаква. Значи, 4X4= 16. Окултистите събират числата 1 + 6 = 7. Това число показва, че дяволът е хванат. Той е причина за всички злини в света. Някои хора служат на седмия ден. Какво показва този ден? – Човек, който е освободен от всички свои заблуждения; който е влязъл в истината, с цел да служи на новия живот. Казваш на някого: Трябва да си свършил всички науки, да си минал през всички опитности и тогава да влезеш в Божествената наука. Само тогава ще разбереш значението на думата хляб.

„Аз съм живият хляб, и който ме яде, ще има живот във веки." Това е Божия мисъл, дълбоко скрита в тези думи. Като разбереш, какво нещо са хлябът, животът, мисълта и чувствата, ще разбереш отношенията в целокупния живот. Щом разбереш тези отношения, ти ще си съставиш правилен метод за възпитание. Майката ще знае, какво нещо е възпитанието и какво представят човешките отношения. Тя ще знае, как да оре, как да пресява брашното и как да пече хляба. Не е достатъчно само да ядеш хляб, но да бъде той доброкачествен. Ако хлябът не е доброкачествен, не можеш да станеш светия.

Питате: Как ще се оправи светът? – Като дойде живият хляб между хората. Тогава ще дойдат възвишените същества на земята, но те трябва да знаят, как да дойдат. Достатъчно е само четирима да дойдат, но обикновено те не дохождат. Някога те идат с колесница – своето тяло. Ще дойдат с тази колесница и пак ще се върнат на небето. И Христос дойде със своята колесница, но се върна. След 2000 години Той пак ще дойде. Казвате: Какво е учил Христос? – Велики работи е проповядвал Той, но хората не Го разбраха. И след 2000 години още няма да Го разберат. Какво разбраха хората от жертвата на Христа? Ето, самите християни проявиха своята ревност към Христа. Аз нямам нищо против тяхната ревност. Те искаха да защитават религията и хората от външни нападки. Глава на тази религия е Христос. Човека почитат за неговата глава. И тогава, за да бъде човек почтен, трябва главата, лицето, тялото му да бъдат почтени. Каквато е главата, такова ще бъде и тялото му – всичко зависи от главата. Какъвто е умът, такава ще бъде и силата. Каквато е силата на човека, такова ще бъде и служенето му. Това са все отношения.

Сега, които ме слушат, ще кажат: Какво искате да кажете с думите хляб, живот, сила, мисъл и свобода? От какво трябва да се освободи човек? – От всички съществуващи заблуждения в света. Тогава той ще влезе в пълна светлина и ще бъде във връзка с всички добри хора, които са разбрали Божия закон.

9. Беседа от Учителя, държана на 26 октомври 1930 г., София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни