Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_06_27 Щастието е в человека27 юни 1920 г., Извънредни беседи, Бургас

Извънредни Беседи Бургас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 12:11

От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г.  
Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

извънредна беседа



Щастието е в человека




Ш = трите пръста,  = обратно, същите три пръста,
Щ = воля,
А = умът,
С = сърцето – да обърнем лодката , в която да турим съкровищата си,
Т = котва = надежда,
И = съединение, сила, истина,
Е = прогрес, растене, умножение.


Щастието е человек да се труди и после да работи.
Господар – когато впряга животните.
Слугите ръководят, трудят се и изпълняват.
Господар е необходим при всички положения.
Щастие има там, гдето има хармония между волята, ума и сърцето, а то е да станете богати, да забогатеете с добродетели.

Има три състояния: мъчение – то е за животните, труд – той е за хората и работа – тя е за ангелите.
Мъчението е, докато влезете в училището; трудът е в училището; работата е като свършите училището.

Хората не знаят защо са се родили, те не могат да създадат една теория как да се оправи светът, например жилищната криза. За един свят, който се мъчи, градовете са потребни; за един свят, който се труди, градовете не са потребни. Градове да имате, но да са малки, да не са големи и да не са събрани всички къщи в един куп.

Нисшите животни се размножават много и колкото отиват към по-висшите, толкова по-малко се размножават. Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав. Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр. Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората.

Един разказ:
Когато Господ направил света, имало един извор само. Искал от Господа да работи. Пратил Господ градинар, изворът бил недоволен. Искал друга култура – по-висша. Пратил го Господ чрез инженери в канала, но и там бил недоволен. Искал още по-висока култура. И сега животът е тоя извор. Животът още няма смисъл. Смисълът на живота ще се добие в новата култура.

Един персийски шах живял в двореца си двайсет години и бил все щастлив. Излязъл един ден на разходка. Среща го едно момче бедно и му поискало помощ. Среща го втори човек с отрязана ръка, поискал му помощ. Шахът сега още повече се ядосал за смелостта на просяка. Среща го по-нататък трети човек без ръце и крака. Поискал му и той помощ. Шахът много се ядосал за тая смелост на неговите поданици. Извикал слугата си и му казал, че тоя ден му се развалило щастието. Върнал се в двореца си. Дал на слугата си шест монети и му казал: „Ще дадеш на момчето, бедното, една монета, на човека без ръцете – две, и на човека без ръцете и краката – три монети“. Когато да умира, искал и те да му благодарят, той обаче не ги приел, за да не му развалят щастието. Умира. Отива при персийския бог да го съди. Казва му, че раздал 9/10 от имането си на бедните. Персийският бог му казал, че това сторил, за да си запази щастието, а не от любов, и казва му още, че ще го прати наново на земята. Праща го беден син на един работник. При работа счупил си ръката. Трябвало да проси милостиня. От време на време му се отваряли очите, за да прозърне, и го питал как е положението му. Взела го най-после една вдовица бедна, за да го гледа по силата на Любовта. И сега хората са на света, за да научат Любовта.
Животът е едно велико училище, за да почерпим наука от страданията. Животът има смисъл, за да разберем неговия зародиш, неговата вътрешност, неговата дълбочина.

Преждевременната смърт не ще ни освободи от нашите задължения ще страдаме после повече. Който ни е дал живот, Той може да го отнеме.

Человек не трябва да се стреми да бъде добър, а да казва: „Аз съм добър и мога да любя хората, и да правя добро.“

Престъплението на съвременния морал не е престъпление. Престъпление е само да не обичаш човека. Ама било мъчно! Не е мъчно. Слънцето мъчно ли е да обичаш? За да обичаме един човек, нека си създадем условието, че той е една необходимост за нас; а кога го понамразиш, ще се отдалечиш на сянка, както по обед от слънцето.
Който люби, той и мрази.
Който мрази, той и люби.
Омразата в нашия живот е да създаде условия за капките, които ще паднат върху нас. Тя е бурята, вихрите в живота, за да се дезинфекцирате.

Знанията, които има един человек, не трябва да ги оставя, а трябва върху тях да гради новото учение. Те са опитности, които не трябва да отстраняваме, а ще ги използуваме за прогреса ни в новото учение.

Има три свята според мене:
Божествен свят – свят на ума – който дава смисъл на тия форми.
Духовен – свят на чувствата.
Физически – свят на формите.

Человек се разговаря. „Може ли да бъда сам?“ – Не. Непременно трябва да има двама души, които да се разговарят. Значи в нас има един человек, с когото се разговаряме, един субект. Тоя человек вътре е Господ. Нервите в по-нисшите животни са слабо развити. Нервите са най-важното в человека – те са человекът. В новата епоха те ще се изменят още в по-съвършена форма.

Съвременният человек трябва да почне да вярва, че може да живее вън от тялото си, иначе ще смятаме, че един человек не може да живее вън от къщата, която си е построил.

Енергията, която иде отгоре и се спира в нашия мозък, за да се прояви, ние наричаме Бог. Тази енергия не произтича от нашия мозък, а от други, висши полета.

Обществото е обусловено от человека. Имаме едно дърво, то има плодове и клонки. Всички имат тесни свръзки помежду си. Всички хора не са нищо друго освен същества на един Человек, Който е създал клончета, плодове, и те са хора. Всяко клонче живее, докато е на дървото. Щом се отдели, то изсъхва.

Съвременните религиозни хора не са спазили това, което проповядват, и затова не са положителни и убедителни в своя говор.

Едно насадено дърво пусне корени да стигнат центъра на земята – това е общ стремеж. Стигне пет метра и казват му: „Сега нагоре.“ Израсте двайсет метра, казват му: „Сега ще цъфнеш и дадеш плод.“ За тая цел се иска светлина и топлина – мъдрост и любов.

Хората по природа са добри, но по воля са лоши. Затова трябва да възпитат волята си и се облагородят.

Человек трябва да научи три неща:
Неволята.
Да не искат това, което не им трябва – иска ботуши, а му трябват чехли.
Че в света има друг Промисъл, който върши всичко в света, да върши човек волята Божия.
Страданията сближават хората. Колкото повече страдат хората, толкова повече се сближават. Бедните се сближават повече от богатите.
Всички хора на земята имат своите ограничения и своите мъчнотии. Има бедни с добродетели – те са за облажаване. Има богати без добродетели – те са бедни, нещастни.

Добродетелта подразбира противоречие в света – тя иска самопожертвувание. В нея человек трябва да прави онова, което е потребно, ако и да не се харесва на другите.

Под „примитивно“ се разбира да се върнем към Божествения закон – а то е да отидем към Любовта. Първобитно значи Първоизточника.

27 юни 1920 г., неделя, 20 ч. – 22 ч. и 30 мин.
Бургас, в дома на г-жа Янчева – разговори с Учителя


Facebook коментари





Теми съдържащи: Извънредни Беседи, Бургас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни