Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_11_30 Дигнете камъка!30 ноември 1930 г.,Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 15:01

Аудио - чете Ивайло Христов

От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание 1949 г., София
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето


От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание на ИК "Жануа'98", 2012 г
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето




Дигнете камъка!


14. Беседа от Учителя, държана на 30 ноември, 1930 г. София. – Изгрев.

„Казва Исус: „Дигнете камъка!““ *)

Това е един велик процес, който става в човешката душа. Това е велико изкуство, което човек трябва да научи. Докато не се справи с методите, по които става този велик процес, човек всякога ще се натъква на разочарования в своите мисли, чувства и действия. За да се съгради човешкият живот, нужна е здрава основа. Ако съградиш личния си живот на такава основа, ти ще бъдеш щастлив; ако съградиш семейството си на такава основа, целият ти дом ще бъде щастлив; ако на същата основа съградите държавата, и тя ще бъде щастлива; ако съградите дома на цялото човечество, на цялото небе, и то ще бъде щастливо. Това е един вътрешен процес. Следователно, всички елементи, които взимат участие в този процес, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. Човек трябва да знае, как да се справи с тях. С камъка мъчно можеш да се справиш, защото е твърд. Има начини, по които можеш да се справиш с него. Ако го пущаш от върха на планината, той ще те слуша, ще се търкаля надолу. Но ако го караш да върви нагоре, той няма да те слуша. Камъкът може да върви надолу, но не и нагоре. Под „камък" разбирам онези навици у хората, придобити от памти-века. Това са наследствени черти, по които вървят всички хора. Обаче, камъкът не е разумен. Има нещо разумно в него, но само в една посока. Като знаете това, работете върху себе си, да премахнете мъчнотиите в живота си. За да прояви доброто, човек трябва да премахне мъчнотиите в живота си. Ако в личния си живот имаш една мъчнотия, трябва първо да я премахнеш и после да проявиш доброто. Ако в дома си имаш мъчнотии, трябва да знаеш, как да премахнеш и тях. Например, как ще се справиш с един камък, поставен на пътя ти? Като го дигнеш, ще го премахнеш. Допусни, че камъкът е много тежък, например, до 100 или 500 кг. Какво ще направиш? Ще повикаш няколко души да ти помогнат.

„Дигнете камъка!" Питам: Кой тури камъка върху гроба на Лазара? Той не беше, сам по себе си, там. Така и хората ще ти турят един камък отгоре, и после, викай, колкото искаш. Като те заровят, и да викаш, никой няма да те чуе. Докато хората се убедят, че си жив, и те разровят, ти ще умреш отново.

Съвременните хора си служат с философията на крайните отрицания. Те отричат съществуването на Бога. Те казват: Дали съществува Бог, или не, не знаем. Всеки човек си има по един Бог. Във всеки дом има по един Бог. Някой път мъжът е божество, някога – жената; някога синът е божество, а някога – дъщерята. Всякога силният става божество, и той заповядва. Хората страдат под тежестта на един такъв камък, турен на пътя върху умовете и сърцата им, и всички казват: Ако дойде днес един спасител, той ще каже: Вдигнете този камък и излезте вън! Тогава всички хора ще се изправят. Но трябва да дойде някой да вдигне този камък. Важно е, тези камъни от там да се махнат. – Защо? – Защото, ако Лазар иска да излезе, този камък ще му препятства. Аз правя аналогия между камъка върху гроба на човека и камъка върху ума и сърцето. Вдигането на камъка е вътрешен процес. Да вдигнеш камъка, това значи, да знаеш, как да се справиш със силите в своя организъм. Ти си гладен – трябва да знаеш, как да се справиш със своя глад. – Имам вяра. – Имаш вяра, но трябва да знаеш, как да се справиш със своята вяра. Има случаи, когато с тази вяра можеш да отидеш далеч, дето не трябва. Някога вярата може да те заведе в правата посока, а някога може да те заведе толкова далеч, че да те направи нещастен. Беден си, но срещнеш царската дъщеря, влюбиш се в нея и започваш да мечтаеш, че можеш да се ожениш за нея. Вярваш, че ще се ожениш за царската дъщеря. Вяра ли е това? Не, то е суеверие. Вяра е само това, което моментално се реализира, а не след години. Това, в което вярвате, се отнася за днешния ден. Щом остане за другия ден, то е суеверие. Казваш: Аз вярвам. – Сега вярваш ли? – Мъча се да вярвам. – Щом се мъчиш, това е вярване. – Утре ще се реализира. – Щом остане за утре, то е суеверие. – Ще се уверя, но като прочета, какво са казали философите. – Остане ли философите да те уверяват, това е суеверие. Че философите още не са видели Господа, не са се разговаряли с Него. Те си правят предположения.

Ще направя беседата си по-конкретна. Вие вярвате в Бога и казвате: Доста вече ни се проповядва за Господа, станало е банално. Аз не казвам, че трябва да вярвате в Бога, но вие имате един капитал, който постоянно трябва да се увеличава. Там е хубавото в живота ви. Ако капиталът ви, като на търговеца, не се увеличава; ако вашите чувства не се подобряват, и ако вашият организъм не расте и не укрепва, вие нямате никакво верую. Вярата е вътрешен процес, който внася подобрение в човека. Всеки ден трябва да придобивате по една нова идея за Бога. Вие имате отношение към Бога, но днешното ви отношение не е като вчерашното. Отношението на детето към бащата не е едно и също от ранната му възраст до края на живота. Когато детето се роди, майката го носи на ръце: милва го, гали го, по три пъти на ден го къпе: сутрин, на обяд и вечер. Като започне детето да расте, майката намалява къпането: от три пъти на ден – на два, на един път; после, по един път в седмицата, а някога и по един път на две седмици. Колкото по-голямо става детето, толкова повече майката го изоставя. Тя изменя отношенията си към него. Ако детето схване тази промяна, то ще се запита: Защо ли майка ми се измени към мене? Защо вече не ме милва и целува, както по-рано? Защо сега пръчката играе по гърба ми? – Много просто, майката е капелмайсторът, а детето – музикантът. Тя дирижира, а то свири. Майката тактува, а детето изпълнява. Въпреки това, детето не може да си обясни, защо майката си служи толкова често с пръчицата. Какво ще отговори майката на детето си? Като порасне и почне да разбира, тя ще му каже: Слушай, синко, преди да беше дошъл при мене, ти живя между растенията, като дърво, на което главата беше заровена в земята. Клонете ти се издигаха нагоре, към слънцето. Сега, като напусна семейството на растенията и дойде при мене, пак ще се стремиш към слънцето, но нагоре с главата. Ще се движиш перпендикулярно, между центъра на слънцето и центъра на земята.

Казвам: Всеки човек, който се грижи само за земния си живот, заравя главата си в земята. И обратно: който мисли за Божествения свят, държи главата си изправена, към центъра на слънцето. Той е свободен човек. Той носи щастието в себе си. Като знаете това, не питайте, защо един човек е ограничен, а друг – свободен. Ако сте в ограничителните условия на живота, стремете се да се освободите от тях. – Как да се освободим? – Като напуснете живота на растенията и животните. Ние не можем да живеем нито като растенията, нито като животните, нито като хората, живели преди хиляди години. Ние сме дошли до един развой, дето трябва да ликвидираме с всички стари сметки и дългове, с всички вземания-давания и да влезем в новата епоха на живота. В новата епоха не ще има болести и дългове, кражби и лъжи, безверие и заблуждения. Иде вече новата епоха на земята. – По какво ще я познаем? – По живота и отношенията на хората. Те ще живеят като Синове Божии, слезли преди хиляди години на земята. Сегашните хора са жито, което вече е ожънато, овършано и отвеяно. Остава само да се прибере в хамбара. Казват за нас, че сме извеяли хора. – Няма по-добро нещо от това, да бъдеш извеян. Значи, житото е отделено от сламата. Горко на неизвеяните! Като дойдат извеяните философи, учени, писатели и поети, съдии, свещеници, майки и бащи, братя и сестри, ще покажат на хората, че нямат вече слама в себе си, че са чисто жито. Ето защо, ако някой те нарече извеян, кажи му: Благодаря ти, братко, че ме наричаш така. Както съм изчистен, нищо друго не остава, освен да ме посеят на Божията нива и отново да започна работата си. Значи, добрите, честните и разумните хора са извеяни, а онези, които обичат да се осигуряват, да лъжат и крадат, не са извеяни. Извеяният не прави никакви престъпления.

Христос казва: „Дигнете камъка!" Камъкът е спънката в света. Ние искаме да живеем, да бъдем щастливи. Това е наше право, дадено ни от Бога. Ние трябва да пазим живота, който ни е дал Бог, защото Той сам е в живота. Без Бога и без любовта, животът не е живот. Любовта е мярка за живота, а животът е мярка за любовта. Ако не разбирате любовта, като мярка за живота, и живота, като мярка за любовта, вие не можете да мислите право. Светлина, която няма съзнание, не е светлина. Мъдрост, която няма светлина, не е мъдрост. Истина, която няма свобода, не е истина. Това са положения, с които всеки ден трябва да измервате живота си. Имате ли любовта, като мярка за живота, мъдростта, като мярка за светлината и истината, като мярка за свободата, ще познавате положителната и отрицателната страна на живота. Ако напишеш едно стихотворение, ще го премериш с тези шест мерки. И като го изнесеш пред света, всички камъни ще бъдат дигнати от гробовете. – Как може да бъде това? – Много естествено. Шестте мерки са шест принципи, с които си служи природата. Впрегни тези принципи на работа и, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Така работят всички изобретатели. Как се движи аеропланът? Достатъчно е да се завърти витлото, и той тръгва. Щом спре витлото, и той спира. Механикът, т.е. разумната природа, която създала човешкия организъм, е изчислила, колко и какви сили са вложени в нашия ум, сърце и воля. В това отношение, тя разполага с ред математически и геометрически формули. Ако не разбираме формулите и пътищата, с които тя си служи, не може да бъдем щастливи. Нещастията в нашия живот се дължат на нашата немарливост. На всичко това отгоре, казваме: Господ ще оправи света. Обаче, техникът, който разбира законите, казва : Еди-коя си част е повредена, поправете я. Сега, да дойдем до религията. Нали всички хора са вярващи, имат правилно схващане за Бога. Щом е така, поне принципно хората трябваше да се обичат, да имат съгласие помежду си. Съберете всички православни, католици, протестанти и вижте, каква е тяхната любов. През време на световната война, един православен свещеник и един равин пожелали да намерят истината. Равинът казал на свещеника: Макар, че аз служа на Моисея, а ти на Христа, хайде да допрем гърбовете си един до друг и, ако моето учение е по-право, аз ще ти въздействам, да станеш евреин; ако пък твоето учение е по-право, ти ще ми въздействаш да стана християнин. Те направили този опит, с цел, да познаят истината. Не зная, дали са намерили истината, но и до днес хората, като търсят истината, допират гърбовете си един до друг. И така, ако искате да познаете, дали един човек стои по-високо от вас, допрете гърба си до неговия. Също така, за да познаете, дали един човек е по-здрав от вас, допрете гърба си до неговия. Ако той е по-здрав от вас, ще усетите добро разположение на духа; ако не е по-здрав от вас, ще усетите отмаляване, отпадане на духа. Гърбът представя материалните блага, с които опитват морала на хората. Като дойде в дома ти един беден човек, той опитва гърба ти. И това не е лошо, но има и друг начин: не само да опитва гърба ти, но този човек трябва да излезе пред лицето ти и да ти поиска нещо разумно. Ние, съвременните хора, опитваме религията само с гърбовете си. Докато материалните ни работи вървят добре, докато сме здрави, докато имаме богатства, казваме, че Бог е много добър, че светът е добър. Щом настане някаква авария в нашия живот и започнем да губим, казваме, че Бог не е добър, че светът е развален. Това са наши субективни схващания. „Дигнете камъка!" Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите. Каква полза щях да имам аз, ако камъкът беше скъпоценен? Ако ви се каже да дигнете този скъпоценен камък, кой от вас не би го дигнал? Ако не можете цял да го дигнете, ще отчупите от него парче, тежко половин или един килограм, ще го занесете у дома си, да бъдете осигурени през целия си живот. Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. Той отправи мисълта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; аз знаех, че винаги ме слушаш, не исках това за себе си, а за народа, да повярват, че Ти си ме проводил." Това може да стане, когато хората бъдат готови да дигнат камъка. Не само това, но онзи, който ще възкръсне, трябва да има две сестри: Едната да е изтрила краката на своя Учител със сълзите и с косите си, а другата да е толкова спретната, че да е посрещала и приемала своя Учител. Лазар имаше такива две сестри. С това Христос искаше да каже: Ако ти нямаш светъл ум, като Марта, и благородно сърце, като Мария, брат ти ще лежи в гроба, а ти ще страдаш. Значи, твоят ум и твоето сърце ще кажат на Учителя, т. е. на Духа, Който ще дойде: Учителю, брат ни умря. И онзи, който ще възкръсне от гроба, това е твоята душа. Без тези условия, тя не може да възкръсне. Единственото мощно нещо в човека е неговата душа – безсмъртният принцип в живота. Умът и сърцето му са нейни служители. Душата наричат с много имена, но аз я наричам „разумният принцип". Когато душата възкръсне, умът и сърцето заемат своето определено място; ако тя не възкръсне, умът и сърцето пропадат. Дето няма ум и сърце, там няма и душа. Когато душата присъства в човека, умът му е светъл и благороден, а сърцето - добро и благо. Следователно, ние говорим за душата, само ако умът на човека е светъл, а сърцето – благородно. Казваш: И аз искам, като Христа, да възкресявам мъртвите. – Защо искаш това, за да печелиш пари ли? Ако ти, обикновеният човек, възкресиш някого, няма да го оставиш на спокойствие – постоянно ще искаш от него или от сестрите му, да ти платят. Заслужава да си дадеш всичкото богатство, за да излезеш от гроба, но доброволно, а не чрез насилие. Не е лесно да останеш в гроба. Който е минал през гроба, той знае, какво нещо е гробът. Той е готов да даде всичко, каквото има, само да се намери човек да дигне камъка от гроба му и да го възкреси. Животът, който имам, струва хиляди и милиони пъти повече от богатството, с което разполагам. Животът е над всичкото богатство в света.

Питам: Какво сме направили ние заради Бога, Който ни е възкресил? Ще кажете, че майка ви и баща ви са направили много нещо. – Това не е важно; важно е, какво ние сме направили. Какво особено са направили нашите родители от осем хиляди години заради Господа? Ще кажете, че те са направили държави, общества. – На кого служат вашите държави и общества? Коя от великите държави на миналото съществува и досега? Много държави са изчезнали вече. Ако и сегашните държави вървят по пътя на тези държави, и тях ги очаква същата участ. Не е важно, че хората се проявяват, че градят, но важно е, на каква основа градят. Христос казва: „Всеки дом, построен на пясък, ще се разруши. И всеки дом, всеки живот, съграден на камък, ще оцелее."

И тъй, за да разберете Христовото учение, трябва да Го приложите. То има лично приложение. Като Го прилагате, всеки от вас трябва да увеличава своя капитал. Всеки ден трябва да имате по едно ново схващане за Божественото начало. Ето какво разбирам аз под думата „Божествено начало." Ако ти си малък извор, който има малко вода, едва тече, втория ден водата ти трябва да се увеличи; третия ден да се увеличи още повече, докато станеш голям извор. Всеки ден трябва да имаш по един малък придатък, докато станеш виден човек. Това значи проява на Божественото начало. При това положение, какво може да те смущава? Ако си извор, от какво ще се страхуваш? Докато се страхувате, вие сте в положението на престъпника. Само той се страхува. Кога излезе първият човек от рая? – Когато сгреши. Казвате за някого, че откраднал нещо. – Сигурни ли сте в това, или се съмнявате? – Отде дойде тази мисъл, че той краде? – Защото и ти си крал. Иначе, не би могъл да знаеш, че хората крадат. Човек не може да знае нищо за греха и престъпленията, както и за доброто, ако не ги е вършил някога. Казвате за някого, че е добър човек. – Защо е добър? – Защото и ти си като него. Добрият доброто познава. За този случай, българите си служат с поговорката: „Краставите магарета през девет баира се помирисват." Аз пък казвам: Здравите магарета и през сто баира се помирисват. Кои магарета са по-хубави: които се помирисват през девет баира, или през сто? Аз бих предпочел тези магарета, които се помирисват през сто баира, отколкото един съвременен културен човек. В някои случаи аз не бих се срамувал да произнеса името на едно магаре, понеже досега магарето не е направило нито едно престъпление. Единствената му погрешка е, че често реве. Един културен човек убива десет души и минава за герой. Кой стои по-високо: той, или магарето? Ще кажете, че човекът е по-горе. – Това е въпрос.

Какво представят животните? – Те са символи. Те са букви от азбуката на Свещената книга. Магарето е една страница от тази Божествена книга. Волът, конят, вълкът, мухата, паякът са все страници от Божествената книга. Четеш нещо от магарето. То казва: Ти трябва да живееш като истински човек. Ако имаш убеждение, трябва да го изповядаш свободно, да покажеш, че си човек. Когато Христос яздил на магарето, с това искал да каже: Всички, които ме проповядват, трябва да бъдат като магарето – да проповядват, без да се страхуват. В древността на магаре се качвал само онзи, който е трябвало да мине през четвъртото посвещение. Ще кажете, че това е приказка. – Възможно е, но питам: Целият живот не е ли мечтата на една мома, която иска да се ожени, да се облече хубаво, да тури лачени обувки и да се вози със своя възлюбен на файтон. Един ден, като се види стара и набръчкана, ще каже: Няма го онова хубавото в живота. Целият ви живот не е ли една фантазия, не е ли илюзия? Какво е спечелила старата баба от своите фантазии? И Соломон е казал: „Суета на суетите, всичко е суета". Сега, аз не ви говоря, за да се обезсърчавате. Само глупавите се обезсърчават, а умните се насърчават. Като видя стар човек, аз се усмихвам. На детето казвам: Добър живот ти е дал Господ, върви напред, на добър час! На стария казвам: Много знания си придобил, ще бъдеш полезен на хората. Ни най-малко аз не се спирам върху стария, че няма сили, че мускулите му отслабнали. Това не ме интересува. На детето казвам: Има много да ядеш и пиеш, но има много и да плащаш. На дядото казвам: Дядо, ти си ял и пил много. Това са вметнати думи, които вие сами трябва да си обясните. Аз не поддържам онази крива философия, че трябва да бъдеш пустинник, или да прекарваш постоянно в църквата. За мене, слънцето, звездите, месецът – всичко живо е църква. Всеки човек, когото срещна и видя, че мисли и чувства, той е запалено кандило. Казвам: Слава Богу, че срещнах едно запалено кандило. Всеки човек, който помага на бедните и страдащите, за мене той е един добър свещеник и владика. Аз не търся свещениците и владиците в църквите, а вън, в света. Тези в църквата са поръчани. Също така, поръчани актьори са тези в театрите, а истинските са вън, в света. Казват за някого: Велик актьор е той. Аз да ви покажа, какви актьори има в света. По-велики от тях няма. Не казвам, че тези в театрите са лоши – не споря даже по това. И аз, като ви проповядвам тук, съм от поръчаните. – Защо? – Защото мнозина ще кажат, че ми плащат, затова проповядвам. Ще кажат, че аз не проповядвам без пари. – Възможно е, човещина е, но казвам: Ако има някой, който да знае истината, това съм аз. Аз зная, дали ми плащат, или не. – Какъв човек е той? – Вие може да ме считате за много добър – това е безразлично за мене. Онова, което аз зная за себе си, то е меродавно. И онова, което вие знаете за себе си, то е меродавно.

Днес всеки може да се спре пред един гроб и да каже, както Христос на Лазара: „Лазаре, излез!" От две хиляди години се намери само един човек, който имаше смелостта да каже: „Лазаре, излез вън!" – Кой беше Христос? – Син Божи. Всеки друг на Негово място ще каже: Да не би да се изложа? Всеки не може да направи това. И Христос не можеше да възкресява всички. Тук бяха изключителни условия. Ако нямате тези условия, ще лежите в гроба. – Какви бяха тези условия? – Непременно да имате две сестри, да имате един брат и най-после, да имате един Учител, Когото обичате, и Той да ви обича. Исус обичаше Марта, обичаше Мария, обичаше и Лазара. И тримата Го обичаха. Те поставиха любовта, като основа на живота си, като необходим елемент. Ако не поставите в душата си любовта, като необходим елемент, никаква наука не можете да имате. И тогава, в живота на хората не може да се проповядва никакво съгласие. Това не подразбира, че между хората няма съгласие. Има съгласие, но то не е Божествено, не носи непреривно щастие. Засега, колкото щастие, толкова и нещастие има в живота. Ние сме дошли до такива разочарования, че казваме: Не струва да се живее. – Това е криво разбиране.

Мнозина мислят, че като повярват в Бога, богатство ги очаква. Това е крива мисъл. По-голямо богатство от любовта няма. По голямо богатство от силата няма. По-голямо богатство от мъдростта няма. По-голямо богатство от истината и свободата няма. Какво друго богатство може да очаквате в живота? Всички други богатства се основават на това, върху което е съграден животът. Казвате : Кажи дума, и тя ще бъде чута. Питам: Колко пари ви трябват? Голямата френска банка „Банк де Франс" разполага с 420 милиона английски лири, заровени на дълбочина 25 м. в земята, и оттам се вадят с електричество. – Защо седи това злато там? Казвам: Франция е богата, именно, заради това злато, дълбоко заровено в земята. Ако това злато изчезне, ще я сполетят най-големи нещастия. Това е не само за Франция, но и за всяка друга държава. Златото представя корените на нейния живот. По аналогия на това казвам: Ако вашата симпатична нервна система няма капитал в себе си, тя ще се разруши и изчезне. А симпатичната нервна система на човека се занимава със стомаха и с цялата храносмилателна система. Ако вашата стомашна система няма известни капитали, вие, като държава, не можете да съществувате и ще изчезнете. Човек трябва да има отлична нервна система и симпатична нервна система, с капитал най-малко 500 милиона английски лири. И природата е вложила своя капитал в нашата симпатична нервна система, в нашия ум и сърце. Ако една държава пропада, това се дължи на нейната бедност. Ако и човек фалира, това се дължи на факта, че изчезва капиталът на неговия живот. Аз не поддържам сиромашията и безпаричието. На какво се дължи безпаричието? Който няма ум и сърце, всякога живее в безпаричие. То води към смъртта. За да забогатеете, вие трябва да поставите в ума си най-богатите мисли и в сърцето си – най-богатите чувства, като капитал на вашата симпатична нервна система. Достатъчно е да си вземете малко от това богатство, за да се отворят пред вас всички врати.

Сега, аз не искам да ви залъгвам, но казвам: На земята има много богатства, изостанали от първата раса. Такива богатства има, каквито човек никога не е сънувал. Ако някой от вас намери това богатство, какво ще прави с него? Богатството трябва да се впрегне на работа, за да направи хората по-добри. Ако богатството на хората не служи за придобиване на добродетели, то е за тяхно нещастие и наказание. Богатството трябва да служи па хората за повдигане на тяхната култура. Обаче, ако ги ожесточава, то не е на мястото си.

„Дигнете камъка!" Възкресението е процес, който всеки очаква. Християнството се определя с възкресението. Докато не възкръсне, човек не може да се нарече истински християнин. Когато Христос възкръсна, тогава стана Христос. До това време Той беше Исус. Като възкръсна, Той каза: Сега съм християнин. Някой казва: Аз съм християнин. – Възкръсна ли? – Не съм възкръснал. - Тогава още си исусянин. Ти си човек, кандидат за смъртта и страданията. Що е християнин, в пълния смисъл на думата? – Той е човек, кандидат за всички Божии блага в света. Той е Син Божи. Синът Божи непременно трябва да възкръсне. И апостол Павел казва: „Сега не живея аз, но Христос живее в мене." Значи, той е възкръснал. Тогава казват, че Савел го няма вече. Мнозина питат: Де отиде Савел? Казвам: Когато житното зърно падне на земята и израсне, де отива то? Значи, житното зърно се явява в поникналото семе. Само възкръсналият човек дава възможност да се разбере вътрешно съвършения живот, както и смисъла на живота. Само така можем да се освободим от съвременното робство. Ние сме поставени на едно вътрешно робство, т.е. на постоянно безпокойство. Ето защо, човек трябва да дойде до възкресението, за да почувства, че той е господар на възкресението, да разбере, че той има съчувствието и защитата на всички хора, които го окръжават. Били ли сте в някое общество, да почувствате, че всички хора там ви обичат? Почувствали ли сте, че всички хора, между които се движите, ви мислят доброто? Няма по-голямо щастие от това. Няма и по-голямо нещастие от това, да се движите между тези хора и да чувствате, че сте чужди за тях. – Защо страдат добрите хора? - Понеже се чувстват чужди в света. Тях наричат извеяни. Така е било и с християните след Христа. Какви ли нечувани работи не са им приписвали! Обвинявали ги в устройване на разни оргии, че се кланят на магарешки глави и др. Достатъчно е да прочетете „Камо грядеши", за да видите, на какви изпитания са били подлагани. Във времето на Нерона била издадена от него заповед, да се съблекат голи десет хиляди девици – християнки и да се разхождат пред него. Това говори за морала на тогавашната Римска империя. Разбира се, това представя една фаза от живота. Такава преходна фаза аз наричам смъртта. Когато човек умре, той започва да се вмирисва, защото живота го няма там. Щом животът не е там, няма защо да се занимаваме с него.

Следователно, когато човек влезе в отрицателната страна на живота, живота го няма вече там. Аз не съм за отрицателната страна на живота, за западналата страна. Живот без любов, живот без светлина и живот без свобода е смърт. Защото, който умира, той губи свободата си. Да умираш, това значи, да чувстваш в съзнанието си, че си изгубил най-ценното в живота си. При това, съзнанието ти не е изгубено. Като влезеш в гроба, ти съзнаваш това и цели 30 – 40 години страдаш, че си изгубил нещо. Казваш: Изгубих нещо ценно, умрях. Срещам този човек десет години след смъртта му, и той плаче за тялото си. Той казва: Няма какво да правя в този свят. Ние разбираме само едната страна на живота, не разбираме целокупния живот. Всичко, което човек преживява, е написано. И когато някой не върви в правия път, той сам се излага на изпитания. След всичко това казват, че е писано на човека, какво ще мине. Също така се казва и за Христа. Писано е, че Син Человечески ще умре. - Отде знаят това? Христос отваряше очи на слепи, възкресяваше мъртви, и при това трябваше да бъде разпнат. На какво основание стана това? Христос казваше: Този народ, между който дойдох да проповядвам, ще ме умори със своето безлюбие. В дадения случай, евреите излязоха по-силни от мене. Аз трябва да умра. Като умра, аз ще им покажа, че имам сила да възвърна живота си. Но след това не ще имам никаква връзка с тях. Христос трябваше да умре, за да се освободи от влиянието на евреите. Всеки от вас трябва да умре, ако иска да се освободи от връзката си със света. – Защо трябва да умираме? – За да се освободим от сегашния свят на безлюбието. И като умрем, ще кажем: Ние нямаме нищо общо с вас, сами носете своя товар. Тъй щото, ако трябва да умрем, то е, за да се освободим от ограничителните условия на живота. И ако трябва да възкръснем, то е, за да покажем на света, че има само един Бог на Любовта, Спасител на човечеството, чрез Когото всичко можем да направим и всичко може да стане. Той ще ни спаси.

Казвам на онези от вас, които сте възкръснали: Аз ви поздравявам. – Кой е възкръснал? – Това не се казва. Който е възкръснал, възкръснал е. Аз няма да гадая. На онези, които не са възкръснали, аз казвам: Вие трябва да умрете. – Защо? – За да се освободите. Но като умирате, гледайте да имате две сестри; гледайте Учителят ви да е близо някъде до вас. И като Го извикате, да се изправи пред вашия гроб и да каже: Излез вън! Това трябва да стане съзнателно, а не от страх. Ще кажете на сестрите си: Аз сега си заминавам, но вие ще повикате Учителя да ме върне назад. Няма да се страхувате. Трябва да напуснете еврейския страх. Ние трябва да умрем, за да се освободим. Като умираме, ние не искаме никакви колесници, никакви песни, никакви свещеници. В нашия ум стои само една мисъл: Да дойде Учителят при нас. И нашите сестри да са близо до нас и да кажат на Учителя: Брат ни умря. Това значи да очаквате интензивно Този, Който ви обича, и Когото обичате. И когато Той дойде и простре ръката си, ти ще излезеш вън от гроба и ще се освободиш. Гробът, това са всички онези връзки, които са свързали душата ви, които са ви оковали. Апостол Павел казва: „Цялото Битие, цялото създание, заедно с Бога, въздиша." Ето защо, по който и да е начин, трябва да се освободим. Ние не избягваме смъртта, но приемаме тази смърт, която носи възкресението. Това е индивидуално за всеки един. Засега много от вас сте още здрави, но като се разболеете, тогава ще дойде Учителят ви. Това ще стане. – За нас ли се отнася това? – Ще дойде Учителят ви, и мнозина ще повярват, че са възкръснали. Един ден ще станете и ще кажете: „Вече аз не живея, но Христос живее в мене." Всичко, каквото имам, отсега нататък принадлежи на всички. Така ще стане тази промяна. Такива герои се изискват сега в света. Да знаем, че в нас ще стане вътрешна промяна. Не е въпрос да намразим живота си, но да възкръснем.

Сега вие повдигате въпроса, кого обичате и как го обичате. Нали ние проповядваме любовта? Но ако бащата рече да проповядва любовта според изискванията на Евангелието, веднага синовете и дъщерите му ще кажат: А, не може така! И ние сме в състояние да опетним, да изопачим всички прояви на любовта, даже и най-малкото добро, останало в нас. Питам: Ако човек греши, какво печели с това? Той всякога губи, а не печели. Когато страда, човек казва: Много страдам. – Радвам се, че страдаш. Страданието говори в твоя полза. То е процес, който показва, че Божествената ръка намества всички счупени части на твоята душа. Радвай се, че Бог ги намества. Ако не страдаш, ти си изоставен, ти си неизлечим инвалид. Ако не дойде една ръка да те изправи чрез страданието, ти си изгубен човек. Единственото нещо, което ви препоръчвам сега, това са страданията. Дойде ли страданието, радвай се. Ако си богат, и дойде страданието, отвори кесията си; ако си беден, стани и иди да помагаш на близките си. Какъвто и да си, щом дойде страданието, приеми го като добър признак. Казва Писанието: „Блажен е онзи, който страда." И Христос казва: „Блажени страдащите." Аз разбирам страданието като вътрешен процес на Божествената Любов. Когато връщате удавения към живот, той прави големи конвулсии: гърчи се, мъчи се, усеща болки навсякъде. Това показва, че животът в него се възвръща. Ако не усеща болки, животът му е вече изгубен. Значи, страданието е правилният път.

Христос казва: „Смъртта на Лазара е за слава Божия, за да познаят хората, че има Един, Който може да възкресява." Това не се отнася лично нито за Ивана, нито за Драгана. Всеки трябва за себе си да умре и да възкръсне, но затова е нужно да имате две сестри, т. е. един отличен ум, едно отлично сърце и един Учител, Който ще дойде при вашия гроб и ще каже: Хвърлете тези обвивки, и той да си върви. – Накъде? – Само Учителят знае, накъде да го отправи да върви. – Къде? - При Бога. Лазар трябваше да отиде при Бога, да изкаже благодарността си, че животът му е възвърнат. Само който е възкръснал, той може да отиде на църква - при Бога. Който не е възкръснал, не може да отиде на църква. Чудни са хората, като казват, че трябва да отидат на църква. Бог е Дух и само в Дух и Истина трябва да Му се кланят. Който не е възкръснал, не вярва. Ще дойде някой да те пита, възкръснал ли си. Не е важно това. Ако си възкръснал, това ще знаеш само ти, никой друг; ако си възкръснал, ти ще отидеш в другия свят. Щом те няма на земята, хората ще знаят, че си възкръснал. Да възкръснеш, това значи, да имаш правилна връзка с Бога. – Ама аз водя добър живот. – Имаш ли връзка с Бога? – Нямам още. – Щом нямаш, ти не си възкръснал. Всеки е свободен да живее, както разбира, но той сам ще носи последствията на своя живот.

По какво се познава възкръсналият? – Той е свободен човек, той разбира дълбокия смисъл на живота. Той има светъл ум и благородно сърце. Всички добри и разумни хора са негови приятели, негови братя и сестри. Един ден, когато умре, не само две сестри ще се молят за него, но много повече. Когато хората станат истински братя и сестри помежду си, ако умре един от тях, всички ще се помолят, ще извикат Учителя си, и Той ще застане пред гроба му и ще го възкреси. Това може да стане и в църквите, но ако свещениците и владиците са истински служители. Какъв служител е този, който мисли само за себе си, и гледа на всички хора като на по-долностоящи от него? Всеки цар мисли само за своята държава; всяка майка мисли само за своето дете. Всеки, който мисли само за себе си, за своите деца и за своя дом, е краен индивидуалист, човек на крайния егоизъм. Това не е смисълът на човечеството. Ние трябва да реализираме задачите на своя живот, а не да се отричаме от себе си. Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина. Животът е в обединението на всички добри и разумни хора. Когато аз обичам хората, и те ще ме обичат. Това е животът. И когато всички ние обичаме онова Начало, от което сме излезли, това е вечният живот. Щом придобием това ново разбиране за живота, ще се създаде новата култура. Тогава няма да става такава криза, като сегашната. Днес всички търсят причината на тази криза.

Съвременните народи създадоха една каша. – Как дойде кризата? – По причина на това, че европейските стоки в Китай и Индия не се приеха, и пазарът се затвори. Примирете Китай, убедете китайците да не се бият, дайте свобода на индусите, те ще приемат вашите стоки, и кризата ще изчезне. Обаче, тъй както вървят работите, кризата още повече ще се усили. Сега има повече злато, отколкото всеки друг път. Както виждам, и хамбарите са пълни с жито. Жито има повече, отколкото всеки друг път. При това, хората страдат. Всичко има в изобилие, но няма правилно разпределяне. Да оставим социалните въпроси настрана. Те ще се разрешат, но има неща, които ние трябва да разрешим. И в нашия живот – в нашия Китай и в нашата Индия – има вълнение, няма къде да пласираме стоката си. Естествено е, че ще има криза.

Помнете: „Дигнете камъка от гроба!" Така казва Учителят. И заповяда Учителят, всеки да дигне камъка от гроба си и да чуе гласа на своя Учител: Излез вън! Всеки сам да дигне камъка си, да излезе вън и да благодари на Бога.

14. Беседа от Учителя, държана на 30 ноември, 1930 г. София. – Изгрев.


______________________
* Йоана 11:39

Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни