Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_01_14 Слушай, сине Мой!14.I.1934 г., Неделни беседи, София

София Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 22:48

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Постижимото". Неделни беседи (1933–1934). Том I. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Слушай, сине Мой!


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета част от 4-та глава на Притчите, от 10-и стих: „Слушай, сине Мой, и приеми думите Ми.“

Това е едно отношение. Отношението не е нещо материално, което може да се обясни. То и външна форма няма. Може да го поставите във външна форма, не самото отношение. Някой път може да има любовно отношение към някого. Любовта не може да се крие. Тя няма никакъв образ в дадения случай. Два предмета, които имат отношение, имат известно съпоставяне. Онзи, когото ти обичаш, всякога ще го туриш на известно почетно място. Така е у всички. Общо правило е туй. Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото. Като обичат някого, ще го турят на първо място. Готови са да направят всякаква жертва за него, всякога да му услужат, показват се в едно отношение много благородни. Аз говоря за чувствата, които не принадлежат нито на религиозните хора, нито на светските хора, които са общи за човека. Когато говорим за светски или духовни работи, това са думи, които се употребяват само за улеснение.

Според мене има три отношения, които са важни. Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод. Средината на нещата, това е духовният свят, а природният живот, това е краят на нещата. Зад природата не съществува нищо друго. Туй е краят на нещата. Какво има зад началото, ние не знаем; и зад края какво има, също не знаем. Ние знаем само нещата, които са само между тези две граници включени, а извън края и извън началото на нещата всякога остава неизвестно. Сега вие искате да знаете какви ще бъдат нещата извън края. Никой не знае. Какви сте били в началото, никой не знае. Какви сте били преди началото, никой не знае. Може да говорят някои хора, да предполагат, че знаят. Да мисли, че знае човек, е едно нещо и да знае нещата, е друго нещо. В знанието реалността се отличава с едно нещо. Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване. Туй е реалното. Туй, което постоянно се усилва, то е реалното. Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота. Защото в края на краищата ти ще останеш на сухо. Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо. То е въпрос само на време. Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод да излязат.

Сега ние се намираме в един временен живот; някой път временното ние го смесваме. Временното е ограничен живот. Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва да разбираме. Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото. Казваме: „Лоши времена.“ Това не е философско заключение. Който и да е, ще каже, че хората създават злото.

Та, казвам: Първото нещо, човек трябва да знае в какво седи едно отношение. Три отношения има човек. Божествено отношение, това е началото. Всеки човек, който иска да има в света каквато и да е философия, какъвто и да е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря да ти бъде зле на Земята, а да ви бъде добре на небето. Чудни са хората, че вярват, че тук като не им върви, горе ще им бъде добре. Блажени верующи! Възможно е, не го отричам. Казвам: Чудни са тези хора, така да вярват! Мене ме удивлява тяхната вяра. Вярват в това, което не са виждали и не го знаят. Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“

Да определим какво нещо е бъдещият живот. Какво е бъдещият живот за младите? Старият живот е за младите бъдеще. Когато остареят, туй е бъдещият живот. Но какъв ще бъде животът на младия в старини? Туй е адът или раят. Ти, като остарееш, си или в рая, или в ада. Тъй щото, мнозина от вас сте в рая от това гледище. Някои сте вече кандидати за рая или за ада.

По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е. Ние казваме, че в огъня има мъчение. Но има същества, които без огън не могат. Има микроби, които при 6000 градуса нищо не им става. Такива микроорганизми има, които при 6000 градуса не се разтопяват. Как ще ги мъчиш? Човек ако е, нищо няма да остане от него. Тази микроба си живее там.

Сега някои цитират думите на Христа, Който казва: „Вечен огън.“ Вечният огън не е нашият огън, който ние имаме. Трябва да се разбира. Ние по подобие разбираме вечния огън. Като говорим за едно нещо, мислим, че е като нашето. На вечния огън трябва да му се турят съвсем други качества.

Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така. Ако седна да правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам. Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма да обясни. Защото красотата е външна, само по форма. Какво има в тази красота? Защото красотата сама по себе си е почти външен етикет. Ако има съдържание, красотата е етикет на доброто. Ако доброто не седи зад красотата, красотата тогава няма смисъл. За много работи ние нямаме ясна представа. Какво нещо е красотата? Красотата е нещо пластично, което изразява едно вътрешно състояние на душата. Красотата не е нещо постоянно. Милиони форми взема, всеки ден се изменя. Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го. В това лице има красота. Има една основна черта, която красивият човек не губи никога. Туй е красив човек. Изгубиш ли тази основна черта, изгубваш красотата. Няма да ви разправям къде е тя. Ни най-малко няма да ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.

Мога да направя една смешка с вас, мога да ви кажа къде е. Идва при един шегаджия един малджия – търсел пари, разправяли му, [че шегаджията знае] къде има. Казва [шегаджията]: „Аз зная къде е имането, както зная, че 2 по 2 е 4. Голямо богатство има заровено, повече от 20 милиона златни, но два змея го пазят.“ – „Тъй ли?“ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е. Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може да се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може да се справиш, пазят съкровището.

Та, казва някой: „Къде е заровено това богатство?“ Богатството е сила. Някои хора имат много смътно понятие какво нещо е богатството. Че, богатството е една ценност, в която е вложен човешкият труд, човешкото съзнание. Следователно от това богатство ти имаш само една малка част. Ти искаш да имаш милиони, които не ти се падат. Богатството на тези хора ще ти влияе. Ти не си свободен. Щом си богат човек, ще имаш много кандидати. Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат да умреш и да им го завещаеш. Не само на физическия свят, но и в духовния свят ще имаш туй. Сега пак ще кажете: „В духовния свят?“ Аз да ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години. То са все от другия свят. Те ще чакат да умреш и да им оставиш на тях, че да могат да прекарат по-добре (по-лесно?) старините си. Казват: „Да умре този богатият, че да остави и на нас, и ние да поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може да се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега. С богатите е лошо, без тях е още по-лошо. Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо. Какво да се прави тогава, я ми кажете? Казвате: „Защо е тази сиромашия?“ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.

Аз коригирам тази поговорка, която казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло.“ – „Ела най-малкото зло, че без тебе е по-зло.“ Богатите хора в света са най-малкото добро в света. Сиромасите са най-малкото добро. Онзи, богатият, който мисли само за себе си, той е най-малкото добро. И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за себе си, той е най-малкото добро. По какво се отличават тия двамата? Единият отваря само книгата и казва: „Такъв приход имам.“ После тегли едно перо. Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам да давам“, и той тегли една линия. Казва: „Толкова борч, какво ще се прави?“ И двамата мислят сега. Според мене как ще се оправи светът? Направете ортаци сиромаха и богатия. Ортаклъкът, това е пак отношение. Не само да стане ортак, но да принася нещо, да върши работа, не само тъй ортаклък: нищо да не върши, а само на печалбите. Оплакваше ми се един българин: той викал едного в едно съдружие, който нищо не внасял. И после станал такъв ортак и искал да [се] избави [от него]. Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска да вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „Да ти дам 100 000 лева?“ – „Как 100 000 лева, да не съм просяк!“

Това са модерните разбирания на живота. Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят. Две от най-големите възможности. Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е да стане сиромах. Това е най-голямата и най-хубава възможност. За сиромаха най-голямата възможност е да стане богат. За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще си почине. Казва: „Слава Богу, че се освободих!“ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска. Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“

Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах. Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света? Примирение между сиромашия и богатство. Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах!“ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим. Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията? Ти не го знаеш, какво нещо е. Искаш да се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш. Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш. Другите облечени, ти гол зъзнеш. Къща нямаш. Знаеш ли какво нещо е сиромашията?“ Казвам: Зная. При богатството ти на мекичко спиш. Казвам: Блажени богатите. И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за да приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране. Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може да живеете добре? Тъй разсъждавам, както е на Земята. Всякога с една красива жена може ли да живееш добре? Не може да живееш. Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...

Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за да се освободи от нея. 36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за да се освободи от най-красивата жена. Може би тя си има друго разбиране за живота. Не че тя е лоша. Той си мисли така. Сега ние знаем причините, но аз няма да спра върху това. Аз какво зная, то си остава за мене. Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са. Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре да живееш. Красотата е богатство, грозотата е сиромашия. Някой казва: Възможно е с една красива жена да живееш добре. Случва се едното и другото.

Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия. При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека. Когато природата иска от един мъж или от една жена да създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за да обърнат погледа си от вън. Нямат с какво да се хвалят отвън, да има поне отвътре нещо, на което да разчитат. Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота. Това са външни условия. Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод. Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може да имат. При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте си намерили най-голямата беля на главата. Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може да се избави. Най-малко по 100 писма ще има на ден. Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.

Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът си мислел за музиката, човекът мислел да напише една идея. Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала да го види. Той не я пущал. Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала да го целува. Казва [ѝ]: „Какво безобразие!“ – „Аз не целувам тебе, но целувам твоя талант. Без талант нищо не струваш. Талантът, музиката ме интересуват. Сбогом – казва. – Аз поздравих таланта и желая ти да успееш.“ Тя си тръгва.

Та, по някой път, когато хората обръщат внимание върху нас, те обръщат внимание на някоя наша добродетел, на някой наш талант или на някоя сила, която са видели, не за самите нас. Докато имаш този талант, ти си виден. Щом изгубиш таланта си, не се интересуват от тебе.

Та, казвам: Този баща се обръща към сина си и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата. Много пъти казвате: „В какво седи самовъзпитанието?“ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва да се приложи. Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване? Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ да я благослови, с какво ще я благослови? С тръни и бодили. Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова си се молил! Господ нищо не възраства. Той възраства това, което е вече посято. Той казва: „Посей!“ Ти нищо не посяваш, а искаш да възраснат нещата. Ще възрасне туй, което е посято.

Та, сега, като ме слушате, дръжте вашите възгледи. Словото, което аз ви говоря, нека ви бъде тъй, както чистият планински въздух. Нищо не плащаш за него. Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може да простинете. Ни най-малко. Този въздух, който влиза, може да ви пречисти. Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може да внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа да се разширява, да добиеш самоувереност, че в света ти не си сам. Туй, което аз наричам да имаш едно същество в света, което ти обичаш. В ума ти седи идеята, че има един, когото ти обичаш. Не ти да си предполагаш какъв е, но да знаеш, че имаш едного, когото обичаш. Като се разговарям, един ми казва: „Аз досега никого не съм обичал.“ – „Според мене ти не говориш истината. Ти си човек, който най-много си се влюбвал. Аз виждам един, в когото си влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш. Че ти си така влюбен в себе си, не можеш да виждаш хората наоколо си.“ Всички хора са така влюбени в себе си, че са слепи за другите хора. Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за себе си, влюбили са се в себе си. Хубава е тази любов, отлична е. Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях. Не че любовта е крива да обичаш себе си, но като обичаш себе си, очите ти трябва да са отворени.

Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора. И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има. Не са само едно парче, всичките светове са населени.

По някой път казвате: „Тези неща са фикции.“ Ние засега мислим, че разумните хора са само тука, на Земята. После, ние имаме ограничени понятия за съществуванието на живота. Ние мислим, че известни граници на топлината и светлината препятствуват на живота и животът се умъртвява от известни микроби. Това са ограничени схващания. Няма сила в света, каквато и да е, която да ограничи живота. Животът е над всичко. Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо. Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия. За това съм съгласен. Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот. Вследствие на тези криви понятия, които имаме за живота [...].

Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и си приказват. Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал. И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата?“ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете?“ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият? – „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа. Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“

Питам тогава: Ако в живота човека го сполети една несгода, каквато и да е тя, ако ти на тази несгода не може да намериш отношението ѝ, да я разрешиш, ти всякога изгубваш присъствието на духа си. Тогава какво отношение имаш към туй Същество? Защото онзи, който така вярва, няма далечно място, където и да е, Бог може да ти помогне. И тук, на Земята, да си, и в ада да си, където и да си, туй Божествено начало тебе те обгръща и ти трябва да го знаеш.

Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само себе си ще опровергаеш. Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може да влезеш в едно голямо противоречие със себе си. Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят. Аз не говоря за онази крайната стабилност. Не човек днес да има вяра и утре да няма. Аз разбирам човек да има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.

Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога да те убия? Няма защо да те коля. Ако това ще те подигне, няма защо да те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се?“ Че мислите ли, че един грешник може да дигне ръката си и да заколи един праведник? То е невъзможно. Само при изключителни условия може да стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може да стане. Ако туй стане, ще знаеш, че принасяш полза на човечеството.

Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха. Един знаменит разбойник среща един светия. Казва: „Ти ли си, който смущаваш хората?“ Да го мушне, но ножът, който държал, става на огън. Той напуща огъня и отскача. Държи ножа си, той става на огън и отскача. Казва [светията]: „Синко, вземи ножа си. Свърши се тази работа.“ Мене много неща са ми разправяли. Много неща са ми разправяли и аз съм проверявал, някои са излизали верни, много неща неверни са излизали верни.

Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз. Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние. Аз тъй го оформявам. Туй е едно течение в природата, здравословното състояние. Няма да ви казвам къде именно е, но е в природата. В това течение е всичкото благо. Ти, като влезеш в него, почваш да растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред. Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза. Като влезеш в това течение, ти веднага излизаш от недоволството на живота. Когато имаш туй състояние, всичко ти върви. Мнозина са ми разправяли. Някои от вас някой път влизате [в това състояние], тогава хората ви срещат, поздравляват ви, приемат ви, обичат ви, пишат ви любезни писма. Почвате да се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.

Някой път съвременните хора са много взискателни. Казваме: „Защо Господ е допуснал това?“ Пък защо да не го допусне? Защо е, не питай. – „Защо Слънцето изгрява?“ Защо да не изгрява? – „Ами защо залязва?“ Защото не може да не залязва. – „Защо се случи това нещо?“ Защото не може другояче. Така трябваше да стане. Определено ти е на тебе да станеш сиромах. Защо? Определено ти е да станеш богат. Ако не станеш сиромах, никога не можеш да станеш богат. Определено ти е да станеш невежа. Защо? Ако не станеш невежа, никога учен човек не може да станеш. Определено ти е да имаш най-малкото добро, за да бъдеш съгражданин на най-голямото добро. И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения. Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби. Няма да остане нещо, което да не ви даде Господ. Няма нещо, което вие да сте пожелали и Той да не го даде. – „Но кога?“ Когато Той намери за добре. – „Ама след колко години?“ Аз [с] години не се разправям.

Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата. Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай? При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е. Как ме обича, то е друг въпрос. – „Ама аз много те обичам.“ Той трябва да каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам да си замине, да се освободя от него.“

Ако любовта е достояние на човека, защо се губи? Ако ние я създаваме, защо се губи? Значи не е наше достояние. Днес имаш любов, утре изчезне. Казваш: „Къде отиде?“ Сега не трябва да се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности. Онова, което минава през вашето сърце, мислете, това е само начатък, едно малко начало на Божественото. А вие гледайте това начало да се увеличи. Нито един от вас още не е оставил любовта да подействува в него. Като дойде любовта, вие се плашите. Вие всички се плашите от любовта. Да ме извините за тази дума. Сега аз не искам да ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми. Но ще ви представя един пример.

Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма да ви кажа името му. Той се молил 5–10 години да му даде Господ възможност да опита какво нещо е Божията любов. Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна да се увеличава, да ме пълни. Легнах на корема, ритах, ритах, не мога да седя на краката си. Казвам си: „Да не бях искал това нещо!“

Сега ние разбираме да ни обича някой – да ни направи дрехи, да ни вложи няколко милиона в банката, да ни даде всички пожелания, да е внимателен. Това е само външната страна. Любовта се отличава с едно качество. То е следното: Онзи, който ви обича, той ще внесе един нов живот, едно ново разбиране, едно ново желание във вашия живот. Туй е качеството на любовта. Ако сте мъртви, ще оживеете; ако сте болни, ще оздравеете; ако сте бедни, ще забогатеете. Защото външното богатство е израз на онова вътрешно богатство. Никога човек не може да бъде богат външно, ако не е богат вътрешно. Той ако придобие туй богатство, ще го изгуби. Богатият човек работи, вътре той е богат и външно става богат. Че, Иов едно време беше най-богатият човек в света. Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото си имане, изгуби и синовете си, хвана го най-страшната болест – проказата. Колко време е страдал, не се знае. Но след като минава този изпит, придоби едно ново разбиране, една нова идея за Бога. Той разбра какво нещо е Божията Любов. Каза: „Сега разбирам, че моята любов, която съм имал досега, е много слаба. В любовта, която сега имам, няма да говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага. При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.

Питам: Туй, което стана с Иова, ще бъде ли изключено с вас? Казвате, че е само за Иова. Не, то е достояние за всички. Не по същия начин, като на Иова, но по пътя, който Бог е определил за вас такова едно благо. Ако държите като Иова, ще имате същото разбиране, ще имате същото благословление. Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.

Един православен свещеник ми разправяше една опитност. Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад. Само беля след беля ми идваха. Казвам: „Защо така, защо така?“ Един ден ми дойде една идея. Казвам си: „Малко ти е това! То е нищо.“ Дойде друга една беля. Казвам: „Чакай, ти си ял и пил досега. Че другите хора страдат, нищо не ти е!“ Казвам: „Господи, много Ти благодаря! Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава да узрее, че и аз да вляза в положението на хората.“ Откакто почнах да казвам така, тръгна ми напред. Започнах да обичам тези хора. По-рано нищо не мога да направя, след това, след тези страдания, почнах да давам на хората един добър съвет. По-напред, като дойде някой при мене, аз подам си ръката и казвам: „Плати сега!“ Дам му благословението си. След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа. Аз мога да ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го? Готов ли си туй да го направиш?“ Иска някой благословение и казва: „Какво да ти платя?“ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега. Иди го направи.“ Това е служене на Бога. Ако всички хора биха повярвали!...

Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Ние очакваме един ден еволюцията, ние мислим, че човешката еволюция ще ни докара до едно съвършенство. Няма да го бъде. Някои мислят, че като почне човек да гради, ще бъде. Нещо, което до небето да дигнеш, то нищо няма да ти даде. Еволюцията, то е любовта, която се проявява в живота. Под еволюция трябва винаги да разбираме мощните сили на любовта, да разбираме живота и да прилагаме Божия велик закон, да обичаш всичко туй, което Бог е създал. Да чувствуваш и да влезнеш във връзка с всички най-разумни същества. Най-първо, на Земята трябва да бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето. Някои искат да се запознаят с Христа. Християните мислят, че той е на Небето, от дясната страна на Бога. Теософите мислят, че е в Хималаите някъде, в Индия, други мислят, че е в Палестина. Че е на Небето – там е; че е в Хималаите – там е; че е в Палестина – и там е някъде. Аз не мога да се изкуся, да кажа нещо. Има неща, които не трябва да се казват.

Значи, някои неща не се казват. Когато обичаш една жена, не казвай, че я обичаш. Туй е правило. Щом кажеш, че я обичаш, веднага се изменя положението. Оттам насетне цяла беля ще си навлечеш на главата. Защото туй е един завършен процес. Значи, жената разбира следното. Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма да ме обичаш.“ Обърне си гърба. Щом казваш, че я обичаш, тази любов престава. Направете опит, да видите, че любовта ще престане. Ама слушайте защо. В думата трябва да има три неща, непременно да следват. Тази мисъл трябва да бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка. Какво ми коства мене да ви кажа, че ви обичам? Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички?“ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа си: „Обичаш ли ме?“ – „Обичам те.“ – „Ама повече ли от другите жени?“ – „Не, като тях. Обичам те.“ Как повече от другите жени? Туй е престъпление. Сега всички вие искате да ви обичат повече от другите хора. Аз го прилагам без разлика към мъже и жени, приятели. В моята любов вие, когато и да имате нужда, може да разчитате на мене като на приятел, не да ме излагате. Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен да се качи на върха, за да опита любовта му, да ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място. Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом!“ Вие искате да опитате Бога да направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще си иде. Вие ще останете с вашия еделвайс. Ще отиде любовта.

Ние злоупотребяваме с онази великата Любов, която трепти в Божието сърце, в Божията душа. Какво не правят днешните хора? Я погледнете днешната култура. Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие. Това не е за осъждане. Тази мисъл не ме тревожи. Но туй безлюбие носи след себе си лоши последствия, страдания. Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават. Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.

Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла? Че, Венера какво е? Срещне те една Венера, поусмихне ти се. Срещне те някой Юпитер – влиянието дошло, той е много учен, свършил 4 факултета, учен човек, той ти повлияе. Ето Юпитер. Срещне те някой Сатурн, който ходи по земята, той ти повлияе. Сега трябва да разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“. В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но да се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може да се ползуват, трябва да се дават малки изяснения. Сега не е въпрос ние да засягаме въпросите от едно гледище. Ако човек не разбира, ще каже: „Не си астролог.“ Ние разбираме наука.

Някой ще каже: „Нас смятане не ни трябва.“ Трябва ни. Трябва ни едно правилно смятане, трябва ни една правилна логика, трябва ни един правилен говор, трябва ни музика в света, но онова, което носи в себе си Божественото начало.

Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод. Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен. Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие. Не една песен, не една приказка да им разправи, много обективни приказки.

Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как да се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха си ръката. Извикай този човек и го попитай: „Знаеш ли как се пее тонът „ла“?“ Станеш сутринта, кажи на жена си: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“?“ Пей правилно. Кой от вас ще го вземе правилно? Как няма да го вземе? Когато човек органически е добре тониран, взема тоновете правилно; когато органически не е добре тониран, не взема тоновете правилно. Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие да се тонираш, да вземаш тоновете правилно. Защото природата си служи с музиката. Природата е крайно музикална. Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс. Целият живот на хората от 8000 години, са внесли един дисонанс. Този дисонанс е човешки, той не е на природата. Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.

Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой!“ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи? Те се отличават, че Божиите думи, онова, което Бог говори, винаги сега става, не утре. Бог никога не говори за утре. Божиите работи може да ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може да ги проверите, следобед не говори. Който иска да прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може да проверите. Той ще ти каже: „Този час – това и това.“ Ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне, не е от Бога. Направете опит, докато почне да се сбъдва това за твоята мисъл. Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва да влезеш вече в Божествения свят. Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.

Сега ако ви кажа, че Господ ви говори, вие ще кажете: „Ами как говори Бог?“ По някой път аз съм говорил, чувам Го, но не зная как говори. – „Ама откъде говори?“ Чувам Го, че отнякъде говори. От кое място е, не зная. – „Виждал ли си Господа?“ Виждам Го, но не зная къде е. Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става. Но да ви кажа къде е, тук или там, не мога да ви кажа. Какво ще разберете вие? Вие ще кажете, че тази работа е съвсем забъркана. Действително, ако тъй се говори, много е забъркана. Но аз съм човек от обективните хора, от хората, които се занимават с реални работи. Аз не съм от хората, които се лъжат. Досега не съм успял да излъжа себе си. Едно нещо досега, колкото и да съм правил усилия, не съм успял да излъжа себе си. Пък и досега никой не ме е излъгал. Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли да ме излъжат. Три неща: нито аз, нито хората, нито дяволите не са могли.

Та, казвам: В мисленето седи една велика истина. Не се самоизмамвай само! Всички хора са радиоактивни станции. Всеки човек за дадения случай е една станция. Може да го бутнеш и чрез този човек, който и да е, Бог ще ти проговори. Казваш: „Че отде зная кой ще ми каже истината?“ Че, ако ти си екскурзиант, може да си свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде си?“ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете да ти даде едно знание? Трябва ли да го приемеш? Ще го приемеш. Знанието трябва да го приемеш, откъдето и да е; от всички хора може да го приемеш.

Има известни минути, през които трябва да наблюдавате хората. И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви. Тези хора всякога лоши не са. Лошото в човека е едно състояние, което се дължи на някои черти на миналото. Върху тях няма да се спирам, защото, за да ви разправям за лошото, трябва да разваля хубавото. Лошото аз го наричам едно подхлъзване. Щом се появи най-малкото колебание, съмнение. Иде при тебе един човек, иска ти услуга, да му направиш една много малка услуга. Той не засяга твоите интереси. Ти казваш, че нямаш време и замине си този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не си му направил тази услуга. Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга, да му дадеш чаша вода. След това усещаш в себе си една вътрешна скръб.

Питам тогава: Върху какво се гради нашето щастие в света? То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество. От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие. Ако отидеш в училище, учител ще имаш, учител по пение ще имаш. Дето и да идеш, все работа с хората ще имаш. Може да говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.

По какво се отличават ангелите? Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли си?“, той се усмихне. Той казва: „Дойдох да си поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли?“ Той се поусмихне пак. Той е един от ангелите. Когато питам един човек за неговото верую и той се усмихва. Човека, като го попитам за живота, и той ми се усмихва. Като го питам: „Завършил ли си училище?“, той ми се усмихва. Аз казвам: Той е един от ангелите. После, ангела някой път в университета го скъсат. Пак излиза вън и казва: „Скъсаха ме.“ Усмихва се. Той се смее на голямата ученост на професора, понеже той знае хиляди пъти повече от тях. Те го късат като много невежа. Професорът, като погледне този ученик, той се усмихне и казва: „Не те е срам, нищо не знаеш! Но хубаво се смееш.“ – „Не, господин професоре, смея се на твоето невежество. Но какво да правя. Дошъл съм тук със своето невежество, ще ме извиниш.“ Професорът е малко снизходителен, казва: „Хайде, ангеле, само излез.“

Аз туй ви разправям само за изяснение. То е само един начин. Има и други. Това са външни черти на един ангел. Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам. Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел. Който не се усмихва и погледът му не е нагоре, той не е ангел. Който се усмихва, той е един от ангелите.

Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой. Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света, да може да сме свързани с Онзи, Който ни е родил, да сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за да минем своето развитие! Дошли сме да работим за онова, което ни предстои за бъдеще. Не да се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения. Има нещо по-велико, за което ние трябва да мислим. Хубави са и тези работи, но оставям [ги] на заден план. Но [за] същественото трябва да мислим.

„Слушай, сине Мой, думите, които ти говоря.“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

15-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 14.I.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.

На 7.I.1934 г. по каталога на Елена Андреева няма беседа. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев).


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Неделни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни