ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА

[Ани]

ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА

Онова, което се извършва пред очите ни днес, е до такава степен противоречащо на здравия разум и дотолкова абсурдно, че дори е трудно да се повярва. Традиционното мислене все още не е излязло от тесните си коловози, не се е възбудило от апокалиптичната картина на нашето време. Та лесно ли е да се повярва, че човекът е способен да тръгне против себе си и да руши всичко онова, което му дава живот. Можеше ли в началото на двадесетия век някой да допусне, че научният дух може да деградира до такава степен, че да стигне до фанатизъм. Вярата, попаднала на примитивна почва, в средните векове, та и днес се изражда във вярвания, а оттам в суеверие и фанатизъм. Науката, загубила универсалния си възглед за природата и за човека, е навлязла в ерата на тесните специалисти и фанатизираните маниакални мегаломани. Както е добре известно, в резултат на дълго взиране в една точка, човек може да загуби зрението си. С навлизането във физическия строеж на материята и обогатяването на знанията относно законите, по силата на които тя е диференцирана в богати според своето естество форми на строеж и на прояви на живота, човек е загубил в голяма степен мистичното си усещане за природата. Нему е вече трудно да схване органическата връзка и взаимозависимост на явленията. Дори и найизтъкнатите учени не съзнават до каква степен сме зависими от природните сили и закони и са застанали на доста голямо разстояние от тях, третирайки природата като наша длъжница. Въпреки че са част от нея и че черпят от ресурсите й, за да поддържат живота си, те са се превърнали във враждебна на нея фракция, която се бори да я овладее и използва. В този смисъл доминираните от интелекта човешки общества са се превърнали в антиприрода. Плаши ли ги природата, та са се надигнали да воюват срещу нея? Може би със своята сила, независимост, разумност и целесъобразност тя смущава и дори плаши егоцентричните личности. Слабостта на човека към упражняване на власт, която не познава граници, се е разпростряла и върху природата. Да оставим това, че този тип хора технократи се страхуват и от сянката си и са тръгнали да я преследват. Тревожното е, че като се борят с калчищата, в които са се оплели, те още повече се оплитат и повличат всички, които са били достатъчно наивни да ги последват в безизходицата на своите материални несрети, за да осигурят насъщния си хляб.

Разкрил ли е човекът технократ всички тайни на природата, та се е изпълнил със самочувствието на властелин над нея. Та нали и в най-смайващите си открития, човекът е научавал и прибавял към знанията си само онова, което природата отдавна е знаела или сътворила. Той е основал и развил своите науки, техники и технологии, като е взаимствувал и копирал от природата, която изумява с богатото разнообразие на творенията си. Да вярваме, че сме разкрили свещените й тайни, че владеем силите й, е наивно, а когато това чувство подхранва болни амбиции за постигане на власт, то е паталогично и опасно.

Няма съмнение, че в това противоречие и противопоставяне на природа и антиприрода, ще надделее Великият Творец на живота. Преди да падне под силния напор на вятъра, старият дъб е посипал земята с жълъди.

Най-напред ще се пречупят гнилите му клони, а под рехавата му корона ще се надигне новото поколение. Резервите на живота са толкова големи и недосегаеми, скрити в глъбините на Вселената и същевременно универсални, за да са застрашени неговата същност и дълговечността му. Внушително е величественото спокойствие на природата в нейната дълбока същност, въпреки че в океаните и на континентите се вихрят драматични събития. Всичко това е достатъчно вълнуващо, за да раздвижи по-чувствителната човешка съвест, за да затрогне душата.

Дали го желаем или не, дали го съзнаваме или не, ние сме проводници на силите в природата и върху нас оставят отпечатъци всички явления на живота. Добрите проводници служат на универсалния разум, на Бога, докато лошите проводници са средство на антиприродата, на изолираните механични процеси, зад които стоят груби елементарни сили в процес на разпадане. Добрите хора са добри проводници. На тях е присъщо по-фино, по-гъвкаво естество. Материята, на която са носители, е благородна, те не задържат нищо излищно, а от благата използват само необходимото, за да поддържат живота си. Всичко останало предоставят с любов да се разпределя от универсалната справедливост във великия кръговрат на идеи, мисли, чувства и материални форми на живота.

От по-фините, от духовните влияния на далечните звезди и планети страдат хора с груба и елементарна психика. За тях тези планетни и звездни влияния са лоши. По-близките до земята планети (Меркурий, Венера и Марс) имат силно влияние в материалния план на живота. Докато силните аспекти на външните планети (Нептун, Уран и Плутон) се понасят трудно от някои хора с твърде лични материални интереси, то с близките планети, при добри конфигурации, тези хора благоденстват. Следователно земният тип хора с материални интереси имат по-добра нагласа към земните влияния. Като обработват материята, те си набавят голяма част от необходимата им енергия. Идеалистите, напротив, търпят повече слънчеви влияния и черпят сили от първоизточника.

Нашата философия и отношението ни към явленията в живота се определят и вземат посока на развитие в зависимост от това, дали отблизо (от земния аспект на живота) или отдалече (от слънчевия космичен аспект) черпим вдъхновение.

Известно е, че лошите проводници на електричеството загряват бързо и изгарят. Добрите, напротив, имат дълъг живот. Но и един добър проводник, подложен на късо съединение, може да изгори. Завъртиш ключа, за да включиш осветлението и изненадващо чуваш пукот. Електрическата крушка е изгоряла и ти оставаш в тъмнина. Късите съединения в мисълта именно причиняват непросветната тъмнина в съзнанието. Тези прекъсвания на мисълта помрачават съзнанието, внасят тъмнота, смут и безредие. Светкавичните новини, внезапните обрати, шокиращите ефекти на всякакъв род емисии, които предизвикват къси съединения в съзнанието, рушат органическото единство на ум, сърце и воля и дезинтегрират човешкото естество. Модерният техношаманизъм, за да постигне целите на своя прагматизъм, ограбва най-ценното на човечността светлината на мисълта, чистотата, Божествената мека и приятна светлина, която озарява съзнанието и позволява да виждаме ясно и надалече.

При продължително стоене пред екран, когато е изложен прекомерно на влиянията на техноемисиите, човек може да се преобрази, да добие свойствата на екрана и да се превърне в инструмент за целите на антиприродата. Откъсналият се от Природата, от Бога, се превръща в антиприрода, в един лош проводник и следователно в проводник на нездравите течения, т. е. на разрушителните сили в живота. За да се предпазим от тази опасност, трябва да поддържаме органическата си връзка с теченията на живота, с носителите на живите природни сили. Това е възможно, ако сме способни ясно да разграничаваме механическите от органическите процеси в личния си живот, в ежедневната си практика. Кои процеси са органически? Когато съзнанието ни е будно и има водеща роля при протичането на мисловните процеси, когато мисълта ни ръководи чувствата и направлява разумно действията ни, то ние сме във връзка с разумната природа. В този случай изпитваме усещането за пълнота и радост, че живеем, мислим и творим. Радостта, приятното топло усещане под лъжичката в слънчевия сплит, са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината. Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и чувстваме стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние. Тогава мисълта ни е вяла, а чувствата помръкнали. В такива моменти на колебание трябва да се усамотим, да се вслушаме в себе си и като се освободим от объркващия шеметен ход на събитията, да анализираме онова, което става в нас и около нас. Като подредим мислите си и успокоим чувствата си, ще оставим чуждото влияние да изтече от нас. То само ще се върне там, откъдето е дошло. Сродните при сродни отиват там, у дома си, те се чувстват по-добре. Затова народът казва: „Краставите магарета и през девет баира се подушват."

Ако приемем влиянията на по-напредналите същества, ще се повдигнем. На живите същества са присъщи интензивните и силни влияния. Здравият човек възприема добри влияния, болният е понесъл лоши влияния и се е оставил в тяхната власт. Широк е пътят на безотговорните, които вярват, че в живота всичко им е позволено. По този път лесно се върви, но бързо се загубват идеалът, целта и смисълът на живота. Тесният път ни предпазва от лошите влияния и ни извежда към високите върхове на познанието. Такива се чистите планински пътеки, които извиват нагоре към девствените гори и високите върхове. Те са трудни, но колкото повисоко ни извеждат, толкова кръгозорът ни се разширява, а умът ни се просвещава. В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта, светлината на разума угасва по-рано, а в сенките им се крият крадци и разбойници. Ученикът трябва добре да мисли и да избере най-добрия път. Това е пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината, който започва с изпитания, но е най-безопасният път, по който се постига реализация на всичко онова, което Бог е вложил в душата на човека. Според Учителя това е път на смелите, които са готови да следват своя идеал без колебание и без съмнение.

„Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път.

Тесният път води към Бога."

В лекцията си

„Не го приеха"

(1926) Учителя дава следното обяснение относно влиянието на образите, които възприемаме по сетивен път в нашето ежедневие:

 

„Отивате например в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен; страдате, викате лекари и никой не може да намери причината на вашето състояние. Това са външни впечатления, натрапени на вашето подсъзнание. Вие сте се свързали с този болен и сега преживявате неговото състояние. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействуват, понеже след време те ще произведат лоши последствия върху цялата му психика. Затова всеки човек трябва да има будно съзнание, с което да отблъсква от себе си тези груби, лоши образи. Грозните, изопачените, кривите образи са причина за голяма част от страданията на човечеството, от които то и досега не може да се освободи. Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си."