Jump to content

РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ


Recommended Posts

РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

„Лъжата произтича от факта, че ние искаме да сложим в основата на живота материята. Материята е само една възможност на Духа. Това са условията, при които Духът може да се прояви."

Учителя

Всеки, който е надарен с въображение и има чувствително сърце, ще се развълнува от една драма, макар и тя да е плод на творческо въображение. Потопени в силното преживяване, което внушава някоя романтична история, когато се вълнуваме дълбоко от един роман, ние го четем и препрочитаме. Нашата емоционална природа и интелектът ни често са изцяло погълнати от силата на внушението, чието послание идва от нереалния свят на въображението. В бъдеще вероятно ще се направят задълбочени изследвания, за да се види какви са резултатите от едно реално преживяване и когато то е причинено от въображаеми мисловно-емоционални внушения. При общуване с образи, които са плод на въображението, волята остава бездейна, тъй като липсва реален обект, върху които директно да се упражни, за да утвърди истината в нейната пълнота.
В лекцията
„Самоотричане"
от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва:
„Един романист пише роман за една героиня и един герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Казваш: „Горката героиня, горкият герой!" И плачеш, плачеш. Отиваш при някого и му разправяш: „Какво страдание, да ти настръхне косата!" Питам: Тези страдания сега ли стават? Някой казва: „Тя се влюбила в еди-кого си и много страда!" Няма никакво влюбване. Ако беше така, кой щеше да ги раздели."
Какъв е смисълът да бъдем безучастни свидетели на човешките драми и трагикомедии. Днес имаме много разумни основания да се запитаме, дали моралните ни сили ще стигнат, за да понесем цялото бреме на човешките беди и страдания. И наистина ли понасяме това бреме, както Христос понесе кръста и стана жертвен агнец, за да облекчи съдбините на човеците? Какво оставят в ума и сърцето ни страданията, жестокостите и пошлостта, на които ежедневно се излагаме, благодарение на модерните технически средства за комуникация, на медиите и на шоубизнеса? Ежедневно нашето съзнание приема посланията на доброто и злото. Необходими са ни много качества на характера, големи възможности и ефикасност на ума, за да осмислим преживяното на всяко ниво, на което влиянията се манифестират и оставят следите си. На практика това не става, защото в най-добрия случай просто не се вписва в ежедневната ни програма. Резултатът от всичко това е, че понасяме емоционални и умствени поражения. Много неасоциирани образи блуждаят хаотично в съзнанието ни, разсейват силите ни и ни пречат да се концентрираме върху своята духовна и умствена дейност, да работим целенасочено върху себе си.
Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция. Истината е, че тази драма е започнала още преди хилядолетия и че в основата й е преминаването на човешкото съзнание от живота на непрекъснатите процеси, т. е. от областта на реалния живот, в областта на прекъснатите процеси, на нереалния живот. В своята дълбока същност обаче животът е бил и е останал реален, т. е. вечен. Променило се е само отношението ни към него. Когато падналият дух видял отражението на своя лик във водите и се възхитил от своята красота, съзнанието му потъмняло. Когато възлюбил себе си повече от Бога, той загубил и зрението си за реалността, възможността да живее там, където съзнанието не се помрачава в целокупността на реалния живот.
Векове наред човекът живя в един нереален, измислен от него свят, в който той търсеше себе си. Човешката история, а и изкуствата през вековете с техните върхове на постижения при разцвет на хуманността и драми на падението в периоди на морална криза свидетелстват за това. Те са изпълнени с несъвършени и същевременно нереални образи, откъснати от единствената реалност от Божествения свят. За времето си тези образи са имали известна мобилизираща сила като примери за подражание, доколкото са били вдъхновени от здрави и волеви характери. Днес те са изпразнени от съдържанието, което животът бе вложил в тях. Въпреки това, докато в реалния живот не се появят нови живи примери, които ще внесат нов дух и нови идеали в съвременната действителност, трябва ревностно да пазим старите си морални и духовни ценности. Така ще избегнем духовния вакуум, а същевременно настрани от старите идеали ще изграждаме нови, които ще имат силата и духа на днешното време.
Опитите да се увековечат старите морални ценности, да се влее нов живот в стари форми се провалят. Творецът има нужда от нови сили и непрекъснато обновяване, а това става, когато той внася в творбите си ново съдържание и нов смисъл в духа на своето време. Онова, което вече е било създадено, и да се повтори днес, ще бъде само едно копие, на което ще липсва силното присъствие на духа.
С цената на самоизмамата обаче човекът създава и днес астрални образи фантоми, които го забавляват, но и ограбват, докато един ден угаснат забравени в архивите. Цялото това творчество, в което реалност и фантазия се преплитат до неузнаваемост, е помогнало извънредно много на изпълнителите му. Чрез него те са възпитали в себе си редица полезни качества. Класическите произведения носят духа на епохата, в която са живели техните автори, и чрез истината и морала на типичните й представители са послужили за възпитанието на редица поколения. Днес обаче пред мислещия човек в нашия интезивен и ежеминутно променящ се свят стоят трудни и заплетени проблеми за решаване. Цяло изкуство е необходимо, за да се намери една хубава книга за четене и още по-голямо умение и знания са необходими, за да извлече човек полза от нея. Ти ще вземеш книгата в ръце, ще се съсредоточиш, ще затвориш очи и ще я поставиш на челото си. Ако светлина изпълни съзнанието ти и изпиташ приятно усещане, то тази книга, ако я прочетеш, ще ти придаде нещо особено полезно, ще послужи като храна за ума и сърцето ти, ще подтикне волята ти за живот и работа. Никога не чети книга, която седи под критериите, диктувани от твоите идеали. Ако в пътя, който си избрал, с всичките си действия устояваш и доразвиваш своите добродетели и оставаш верен на своята природа, ще избегнеш онова катастрофално връщане назад, срутването на постройката, която си градил в течение на целия си живот. Връщай се назад дотолкова, доколкото е необходимо, за да стъпиш на здрава почва, без да повтаряш грешките във вече изминатия път.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...