Jump to content

КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА


Recommended Posts

КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА

„Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души."

Учителя

Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията. Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата. Постоянството в добродетелност например е естественият път за постигане будност на съзнанието. Ако постоянстваме в предаността си към една благородна идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно. Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата.
Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация. Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в
„Свещени думи на Учителя"
(1938):
„Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и оттам мъчно може да излезе."
„Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Който медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства."
В лекцията „
Трансформиране на енергиите"
(1922), Учителя казва:
„Докато е на земята, човек често приживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действуват върху човека."
„Една горчива или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърлите върху него с желание да му отмъстите. После може да се помирите, да си подадете ръка за взаимно приятелство, но докато се справите с обидата, ще мине известно време. Човек трябва да знае законите, чрез които да превръща отрицателните енергии в положителни, разрушаващите в съграждащи. За това е нужно знание и съзнателна работа върху себе си, т. е. приложение на знанието."
„За да не се усилва омразата, не й противодействувайте. Не спазвате ли този закон, вие я признавате за реалност; щом противодействувате на реалността, вие признавате нейната сила. За да не давате сила на омразата да се проявява, трябва да мислите само за любовта. Затова Христос казва: „Не противи се на злото. " Срещнеш ли човек, който те мрази, не му се противи. В противен случай той черпи сила от тебе. Тази е причината, поради която наричат омразата „законна кражба". Като се противиш на човека, който те мрази, ти сам му даваш сила да черпи от твоята енергия. Ти се изтощаваш, а той придобива сила, става активен. Който мрази, той черпи и физическа, и духовна, и умствена енергия от обекта на своята омраза. Следователно да се не противиш на злото, това значи да мислиш за доброто; да се не противиш на омразата, това значи да мислиш за любовта. В Бялото Братство са изключени злото и омразата, а в черното доброто и любовта."
„Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона за необходимостта. Например гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? Като приложите закона за необходимостта. Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление, да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си. Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите и този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди според степента на необходимостта. Който спазва закона за последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време. Първо ще се молите за най-необходимото, без което в дадения момент не можете. Гладният се моли за хляб, жадният за вода. Като задоволи нуждите си от първа необходимост, тогава човек започва да мисли за втората, за третата нужда и т. н. Божественият закон работи с математическа точност."
Едно добро качество на характера е условие за развитието на редица други качества и способности, защото между тях има органическа връзка. Добрият човек обикновено е и прилежен. Той е взискателен повече към себе си и не критикува поведението на другите. За да бъде наистина добър и да остане верен на своята духовна същност, той разчита на своя устойчив характер. Затова добродетелният човек никога не изменя на здравия морал в поведението си, в случай че обстоятелствата в живота се обърнат против личните му материални или емоционални интереси. Той умее да се концентрира върху доброто, върху красивата и положителната страна на живота, без да прави преднамерени усилия, и има един свещен идеал да следва своя път и да пази своя вътрешен мир.
Който умее добре да кара велосипед, като всеки човек с идеал, постоянства в усилията си да върти педалите, да пази своето равновесие и да преследва своята цел. Велосипедистът, който се движи, без да знае своята цел, не следва определена посока. Без цел и без посока той загубва контрола върху движението на велосипеда и пада.
Когато целите са материални и за лично облагодетелстване, след като се реализират, те изчерпват бързо своя мобилизиращ и насочващ ефект върху енергиите на индивида. Ето защо те не могат да бъдат идеал в пътя на ученика.
За да не изгуби своя идеал и своя път, ученикът трябва да се научи да различава истината от лъжата, доброто от злото, искреността от лицемерието и пр. В материалния план на живота формите улесняват различаването на обектите. Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат. Поради това връзката между форма и съдържание много често е трудно да бъде схваната. Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си. И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане. Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада девица. Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават. Понякога от една изтървана дума, некрасив жест или остър поглед човекът със силна интуиция може да разкрие замислите на злосторника.
Възможно ли е в духовния път да разпознаем и да следваме пътя на Истината? Естественият критерий за това, че истината присъства в делата ни, е приятното усещане от радостта, което ни обладава. В този случай можем да кажем, че радостта е критерий за истината.
Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинско. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа."
Ако нямаме благородна цел в живота, отхвърляме ли с лекота всяка възможност да излезем от заблужденията, в които сме затънали, неусетно лъжата ще влезе в живота ни. Много често ние смесваме съвсем безотговорно онова, което природата е създала, творенията на високо интелигентните и разумни сили, с изобретенията на индивидуализма, където явленията обикновено се схващат и третират изолирани едно от друго. Този грубо материалистичен и механичен подход към същностни проблеми на битието, който отдалечава човека от природата и руши връзката му с нея, може да има драматични последствия, защото руши естествените условия за еволюция на човека. Доминираните от интелекта човешки общества навлизат в състояние на дезинтеграция поради отдалечаването им не само от източниците на живот в природата, но и поради загубване на здравия интерес към общочовешката и националната духовна култура. Според Учителя Беинса Дуно най-свещените идеи и принципи, дадени на човечеството от духовните му водачи, са погрешно разбрани, деформирани и все още не са приложени в човешките отношения. Когато четем деянията на апостолите, ние схващаме вече известни отклонения от учението на Христос. Човешкият елемент се чувства вече в живота на светиите и апостолите. Според Учителя, когато християнството се отдалечило от оригиналния източник, много чужди елементи са навлезли в него. На това се дължат и днешните трудности това Божествено учение да се разбере и правилно да се приложи.
Смесването на идеи от различно естество, на възвишените цели с личните амбиции и чувства, преследването на химерни идеали с груби средства предизвиква смут и дезориентация в човека, който търси своето спасение. Свободата например е едно вътрешно състояние на човешкия дух, което не зависи от случайни външни обстоятелства. Векове наред обаче хората се борят за своята свобода чрез прилагане на груба външна сила, пренебрегвайки истината по този въпрос. Когато в едно общество царува вредното на здравия разум влияние, неясноти от смесване и размиване на понятия и идеи, е трудно да се направи различие на доброто от злото. Във връзка с това Учителя казва:
„Ако е имало държава в миналото, в която хората са живя ли идеално, това е египетската държава. Някои дават за пример индусите, но те не могат да се сравняват с египтяните. Ако е въпрос за истинска култура, такава са имали само египтяните в миналото. Ако биха могли на времето си да се запазят от чужди влияния, те и до днес щяха да задържат своята държава. Докато бяха запазени от чуждо влияние, те имаха държава, на която поданиците живееха в мир и съгласие цели 5000 6000 години. Влезе ли чуждото влияние между тях, те се развалиха. Същият закон се отнася и до личния живот на човека. Докато човек се подчинява на закона на Любовта, той може да запази своя вътрешен мир и съгласие; щом престане да се подчинява на този закон, той изгубва всичко."
Добрите влияния облагородяват душата. Те са винаги желани. Ученикът трябва да приема с благодарност добрите влияния и да се пази от лошите. Когато е възприемчив към доброто, той по-лесно се предпазва от нездрави влияния.
Както се вижда от цитатите по-долу, върху различаването Учителя е говорил много и то още в стъпителните си лекции:
„Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да съзнаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои криви.
Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката." Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т. н. Ако и вие не можете да схванете най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате, както музикантът различава тоновете, не можете да бъдете ученици. Ученикът различава нещата и никога не се заблуждава."
„Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслоявания на миналото. Как се постига това? Чрез работа и молитва. Това значи да отправя човек душата си към Бога, към светия Дух, за да просвети съзнанието си. Бог присъствува само в чистото съзнание. Там е и Божият Дух, Който като огън топи всички мъчнотопими елементи, изгаря всичко нечисто. "
 
„Като не разбират законите на Битието, хората се запитват, защо идат страданията. Чрез страданията човешкото съзнание се чисти и развива. Само онзи, който има пробудено съзнание, разбира какво означава законът на необходимостта и законът на Любовта. По необходимост ядеш, пиеш вода, работиш, почиваш, докато дойдеш до закона на Любовта, дето всичко вършиш съзнателно и по свобода."
 
„Днес на всички хора се налага да очистят съзнанието си. За да постигнете това, освободете съзнанията си от обикновените желания и мисли, от дребнавостите на живота. Човек трябва да престане да мисли за неща, за които природата е премислила."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...