Съветите на Учителя

[Ани]

ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ

Съветите на Учителя

В окултната школа ученикът изучава законите, методите и средствата, посредством които може да бъде по-силен от опасните външни влияния и да превъзмогва опитите да бъде обсебван и манипулиран. Като усвоява и прилага окултните науки, той придобива онова органическо знание, чрез което влиза в хармания с пулса на природата и поддържа директна връзка с елементите и силите в нея. Оттам той черпи необходимите му знания, методи и сили, за да уповава на доброто, да пази вътрешната си светлина и да не изпада в заблуждения. Изпитанията го съпътстват, но като ги преодолява, той учи. Още в встъпителните си лекции Учителя е дал напътствия на учениците си как да се пазят от лоши влияния. На събора им в гр. Велико Търново през 1921 г. той казва:

„Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение."

След това Учителя дава на учениците си дихателно упражнение за освобождаване от чужди внушения. Той разтваря ръцете си встрани и същевременно духа. С подходящи движения и дишане отрицателното влияние може да се отстрани, което той обяснява така:

„Ние правим сега обратни паси при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „ Това е вече закон и по този закон ние даваме, от една страна, любовта, а от друга страна мъдростта." Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и казва: „Къде бях досега, къде бях?" И тъй всинца трябва да се освободите от туй хипнотическо състояние, затова ви казвам, че трябва да работите с любов и мъдрост, понеже те са Божиите ръце, и ще започнете по права линия. Това наричам очистително дишане. Ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: „В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна, и в името на Божията Мъдрост, и в името на Неговото слово, тъй да бъде."

Против тази магия, против тази сила, няма друга сила в света, която може да устои."

„Писанието казва: „ Там да се въоръжите." Как? Ако те употребяват известни сили, ние ще употребим други, в противодействие. Отдалече ще направите своето упражнение. Ще погледнете нагоре и ще направите упражнението. Който ви види, ще каже: „Този какво ли прави?"

Той нищо няма да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодействува. Това упражнение може и мислено да го направите, но когато и ръцете действуват, по-силно е, едновременно взимат участие нашият ум и нашето сърце."

„Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са устойчиви. Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки удар, който му се нанася отвън. Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия? Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля, да мисли, да чувствува, да действува. Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на зелшта, вие ще получавате удари от различен характер физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще ги използувате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият обаче вместо да поумнява, поглупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях."

„В Казанлъшко един селянин турил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? Защото любопитствувало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влезат в капана.

Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч превличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни от това, което отделеч сте видели, то ви е достатъчно. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно. Дето минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитството си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Който не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т. н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат."

„Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви."

„Дойде ли Божественото във вас и ви нашепне нещо, веднага трябва да действувате то не търпи никакво отлагане. Когато свършите работата си, тогава ще мислите. От резултатите ще разберете защо е трябвало да постъпите по този начин. Преди да получите резултат от постъпката си, не говорете за нея. Правете сами опитите си и мълчете. Ако говорите, преди да сте започнали известна работа, непременно ще срещнете противодействия, които или ще ви отклонят, или ще ви забавят."

„Една от близките идеи е човек да се самоизучава: да изучава своите мисли, чувства и действия. Да се изучава човек, това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрешките си, но не и да се самокритикува. Самокритиката е достояние на най-учените, на най-благородните, на най-възвишените хора. Обикновеният човек не трябва да се занимава със самокритика. Тя представлява остър нож, с който може да се нарани. Внушите ли на някой слаб човек мисълта, че той е лош, няма да мине много време и по силата на самовнушението той действително ще стане лош човек. По-добре е на слабия човек да кажете, че е добър, за да стане такъв, отколкото да му кажете, че е лош, и да стане лош.

Всички са опитали силата на внушението и затова стремете се да си внушавате добри и прави мисли, а не криви и отрицателни."

Вместо да се борим с внушението, за да го победим със сила, много по-лесно ще го отстраним от пътя си, ако на мястото на отрицателните мисли, които ни се натрапват, поставяме и развиваме системно положителни мисли. В противен случай ще се намерим в положението на онзи окултен ученик, на който била поставана задачата в течение на няколко часа да не мисли за носорога. И какъв бил резултатът през цялото време той мислил само за носорога. Мисълта не обича да й поставяме препятствия, тя винаги предпочита свободата си, в която може да постигне дълбочина и завършеност. Винаги е за предпочитане да й дадем добро направление, вместо да й се противопоставяме. Чрез съзнателна и целенасочена работа тя може да бъде възпитавана и да придобие качествата на спонтанност и праволинейност, а оттук по-голяма свобода и сила. Спонтанността е качество на универсалната любов, която внася в мисълта мекота и финес, а праволинейността идва, когато мисълта е ръководена от един идеал, който тя се стреми да постигне в своя растеж и развитие. От друга страна, будността на съзнанието позволява реализиране на силите на мисълта, прави я асоциативна и устойчива. За да придобият устойчивост и сила, чувствата също трябва да се възпитават и облагородяват, да олицетворяват природната експресивност на характера. Учителя казва:

„Вие започвате една песен с вашето сърце. Какви са задачите на сърцето? Трябва да придобиете известна дълбочина и устои на чувствата. Вашите чувства трябва да се огъват, но никога да не се прекъсват. Могат да се огънат, да се разтегнат, но трябва да пазите никога да не стане прелом в чувствата ви. Може да придобиете каквато дълбочина искате, да се огъвате. Колкото по-голяма дълбочина добивате, във ваша полза е. Защото, както се огъвате, неприятелят, който ви атакува, не може да ви атакува вече. Разтягат се вашите мисли. Дълбочина ви е нужна в чувствата. В някои случаи виж, трябва висота в ума. Колкото по-високо можете да се качите, толкова по-добре е. Неприятелят на голяма ви сочина не може да отива. На две места ще бъдете неуязвими: на големите дълбочини и на големите височини. Как ще кръстим тези два противоположни полюса? Тях ги наричат полюсите на човешкия живот. Това са човешкият ум и човешкото сърце.

Винаги помнете, че любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви.

Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма. Тя казва: „Можете да живеете и без мен." Тогава почват мъчнотиите и страданията. Щом се оттегли Любовта, всички страдания идват.

Ето какъв е законът: Най-първо започни с Бога и тогава добре ще свършиш с хората. Ако човек обича Бога, ще обича хората. Ще им даде даже повече, отколкото те могат да носят.

Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно (фиг. 1). Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с великата разумност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена.

Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през външните му части, в този случай любовта е по-слаба (фиг. 2). А когато едно същество покрива друго, това е обсебване (фиг. 3). Това е любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинска любов.

Реките се сливат, вливат се една в друга. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не приливат. И двата процеса вървят едновременно. Това съществува в природата между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става между човек и човек. Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж.

При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане не може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да има любов към Бога."

Любопитството и безпринципното консумиране на всяко удоволствие без оглед на това, на каква зараза то е носител и къде може да ни отведе, са опасности в житейския път на всеки човек. Във връзка с това Учителя казва:

„Не се интересувайте от неща, които няма да ви бъдат полезни. Нито преувеличавайте нещата. Аз не съм за това да бъдем слепи за погрешките; да ги виждаме, но да не се спираме на тях."

„Сега, като ви се говори за греха, има една опасна страна в това. Може да работи законът за внушението. Виждаш един човек със счупен крак; тоя крак не може да излезе от ума ти. По-добре е да гледаш хора със здрави крака, отколкото със счупени крака. Като видиш десет души със счупени крака или със счупени ръце, ти няма да можеш да ядеш. По-добре е да видиш един човек със здрави ръце и крака."

„Дяволът е намерил сега един закон за хората: „Не гледай красивото в света!"

„ Толкова време съм ви говорил с желание да ви направя свободни, но някой път виждам, че от вас излиза нещо атавистично. От атавизма вие не сте освободени."

„Не само да мислим, че знаем, но знание трябва! Туй знание е потребно, защото в окултизма всякога се развиват отрицателни сили. Във всака една окултна школа най-първо се развиват отрицателните сили в такъв грамаден размер, че ако не се вземат мерки, много пъти учениците пострадват."

„Християнството беше окултна школа. Християните, като изгубиха правилата от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се цяло гонение против тях, докато се намери проход. И ако и вие изгубите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени."