Jump to content

1921_05_08 Първата сестра


Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От намерен ръкопис.

Набрана от Наталия Ангелова.

Ще чета четвърта глава от Евангелието на Марка до 35 стих. Ще взема 28 стих.

„Защото земята от само себе си произвожда първом трева, после клас, и
пълно жито в класа.“

Преведени тия думи на съвременен език е, тъй да кажа, преведена една притча, дадена на деца, а преведена на възрастни, трябва да се измени нейният вътрешен смисъл. Павел на едно място казва: когато бях дете, разсъждавах и мъдрувах като дете, а като станах мъж, напуснах това, което е детинско. Следователно всичките неща в своя развой, в своето възходяще развитие претърпяват видоизменения и тия видоизменения трябва да се схващат тъй разумно, както онази плетачка жена, която плете, как схваща бръмките3 и една по една ги реди и образуват цял ред и така върви чорапът, който се плете. Ако вие пропуснете една от тия малки бръмки, образува се една междина, следователно на изпуснатото място се образува дупка и всички тия дупки на нашия живот, които сега съществуват, се дължат на тия изпуснати бръмки. Някои питат защо е тази дисхармония. Казвам, пропусната е някоя бръмка от колелото на живота. Сегашният главен стремеж на хората трябва да бъде да схванат и изправят своя живот. Онзи, който може да разбере смисъла на своя вътрешен индивидуален духовен, съзнателен живот, той е намерил правилния път и неговият живот ще се развива правилно и нормално. Когато говоря за индивидуалния живот, не разбирам частния живот на отделно лице. Не. Но когато човек схване отношението с Цялото в битието, на каква степен на развитие е и какво трябва той да прави. Човек не може да живее единично; вън от общия съзнателен Божествен живот той не може да живее. Както детето от само себе си не може да се зароди и роди, тъй и човек от само себе си не може да се зароди и роди, непременно трябва да има някой, който да го зароди и роди.

 

Тъй семето в земята отде е дошло? От само себе си израства ли? Казано е по-горе „по образ и подобие“. И тази земя, пръстта е, която има сила да го направи като трева, т. е. подобно на нашия живот – да му даде един несъзнателен живот, един живот на движение. И този живот мяза на една цев, от едната страна влиза, от другата излиза и всички хора, които водят този несъзнателен живот, приличат на тази търба4, казват, да си похапнем и пийнем. Тогава какъв е смисълът? И учени, и философи казват – смисълът на нашата търба е да влиза и излиза. Не е това смисълът на живота, само да влиза и излиза. Влизането и излизането не разрешава въпроси. Ако ти кажеш, да извадим нещо от касата, а не извадиш; а после – да турнеш, и не турнеш, как мислите? Казвам, аз извадих и турнах. Да, мислено. Но мислено тургане и изваждане не важи за касата. Сегашните хора казват: да направим това, да извадим тези погрешки на този живот, тургат и изваждат, и после не върви, защото животът не върви – те смятат наум, наум само смятат. А казва се в притчата, семето трябва се турне в земята, да му се даде вода и живот. Има връзка между тревата и Бога - Бог, като създал света, е дал живот на тревата. Следователно животинският живот е излезнал от тревата. А на човека да се даде плодът и човешкият живот е произлезнал от плодовете. От живота започва да расте и се развива човекът. Тревата и житното зърно са два полюса, а класът, това е гредата [средата?]. Защо зрънцата са наредени тъй в една правилна градация? Правили ли сте своите наблюдения върху житното зърно: как едно след друго се нареждат и разликата поред между всички е тъй различна по своето естество, както между две деца, които се раждат от една майка. Между две зърна има толкова голямо различие, както между сина и дъщерята или между две сестри. Но ние въпреки това не виждаме това различие и казваме, че всички зърна са едни и същи. Не. Сега защо Христос взема пример тук житото? Произходът на житото е велик. Цяла една иерархия в небесния свят от възвишени същества, които, когато е станало грехопадането, са дошли на Земята, пожертвали са своя живот за въздигането на съвременното човечество. И тия житни зърна са все от ангелски произход, в тях има същества от всички иерархии, от най-възвишените до най-нисшите. А съвременните хора като вземат тия същества в своя шиник, и спорят за житото по колко да струва и някой път казват, че е много скъпо, а сега е дошло житото да се продава по 4 лв. и казват, че било много скъпо, а житни зърна има от 16 000 до 20 000 в един килограм. Ний сме се научили само да продаваме и купуваме. Като кажат хората, ний сме много културни, казвам, съвременните хора са научили две действия само: продаване и купуване – едното е изваждане, а другото събиране. А то е главното на реда. Ние сме достигнали само да продаваме и купуваме, нищо повече. Следователно намираме се на една степен много долна в своето разбиране в този живот. Попитайте вий всички съвременни културни хора, попитайте религиозните хора откъде идат. Те ще кажат: Господ ни е пратил от небето. Какво е отношението между Господа и тях? Сеячът не е подобен на семето – между семето и сеяча има голяма разлика. И между нас и Бога има голяма разлика. Подобие има, но какво е то, в какво седи това подобие? Туй „подобие“ още на Земята го няма и този „образ“ още не е сформируван. Ще ви приведа един разказ в миналите векове на човешката култура. Съществували две царства – едното пиесисти, а другото салюмани. В тия два културни народа имало два обичаи. Пиесистите, когато им дойдел някой човек на гости, приемали го много любезно, почват да го угощават с много хубави гозби. Но след трийсет дни го приспиват и след това му изрязват от бута, най-тлъстото място, едно парче, за да видят какво е месцето на този гост. Пак го излекуват и пак след трийсет дена – другата задница. Този гост не знае какво става с него, защото те го приспивали, докато той съвършено се обезобразява. Връща се и разправя за своите приключения при пиесистите, че били много любезни, много хубаво го угощавали. Обаче тялото на човека пострадало, особено тия меките части. А другият народ, салюманите, и те угощавали добре, когато им дойдел някой гост, но и те го приспивали и му пускали кръв, от която си правели златни пръстени. Тъй много пъти му пускали кръв и като се върнал в своето отечество станал на кука, научил всичко в едната култура и в другата. И те се отличавали помежду си. Сега ще кажете вие: слава Богу, че ний сме надраснали тия обичаи на тия два народа. Не, не сме ги надраснали. Тия обичаи и сега още съществуват между нас. Имате някой приятел, той ще ви кани, ще ви угощава, но задницата ви ще обърне на дедермон5; а от другия ще се върнете краен неврастеник, и няма да знаете причината. Причината е, че първият ще опита вашето месце, а вторият ще си направи златен пръстен. Тия две раси са на астралния свят. Тук често постъпват по същия начин, обезобразяват хората. Тия всички рани се дължат на пиесистите, а другите заболявания на неврастениците се дължат на салюманите. Наистина съвременната наука е един разказ, но един разказ, който ний оправдаваме. Има микроби, които ни пускат кръв и които ни изпояждат месцето. Питам, защо се явяват всички тия противоречия, коя е причината. Някои казват – злото. Но причината на злото – защо злото съществува, защо съществуват войни, убийства, крамоли между хората? Ще кажете, че това е закон на необходимостта. Проверили ли сте този закон? Ще кажете, така е наредил Господ. Проверили ли сте това? Съвременната култура го изисква. Проверили ли сте това? Нима съвременната наука иска това, да се правят джамбони6 и разни консерви в тенекета вътре? Сега имаме ред такива философски твърдения, които не се обуславят на никакви научни основи и на никакви морални принципи. Запример ний казваме, че един човек е лош, а друг добър, но с какво мерим ний добрия и лошия човек? Тъй пиесистите угощават много добре трийсет дена. Ще кажете, това са хора културни – тъй трябва да живеят. Но когато дойде рязането на месото, няма да знаете причината, и как ще си обясните това, като се върнете с тия рани? И как бихте си обяснили, питам, това? В тия две раси е имало желание да се опита човешкото месо. Причината е малко по-дълбока. Този закон го изваждаме психически от живота, той е верен. Когато двама се обичат, в единия се ражда желание да мушне онзи, когото обича, за да го почувства, да му отреже от месото. Защо се мушкат? Които се обичат, те се мушкат. Всичките мушкания и страдания не стават от омразата, а от любов. Следователно омразата е едно последствие от Любовта. Вий ще кажете, че аз обвинявам Любовта. Не, не я обвинявам, но аз гледам другояче на нещата, по-философски. Но от ваше гледище това е едно противоречие. Когато в земята има едно семе, нима земята не го изпухва, взема му черупките и като остане онзи Божествен живот, тогава почва новият живот, почва да се сформирува новото растение. Така и Любовта ще ти нареже гърба, ще ти напука кожата. Трябва да станеш нещастен, трябва да страдаш защото страданието, казва Любовта, е един подтик към разбиране на моята същина. То е разрешение. И питам, ний, съвременните хора, които избягваме тази жестокост, мислите ли, че смъртта не е по-жестока? Тя нарязва не само дебелите части, но взема всичко и оставя само костите. От гледище на физическия свят и на съвременния живот, това е жестоко. За онзи, който не знае да гради, а само събаря, това е тъй, но за онзи майстор, който разваля къщата, за да съгради по-хубава, това е една благородна черта в него. Следователно Бог събаря, за да съгради нещо по-велико в света. Господ ще събори сегашната наша култура, един ден ще остави само костите в гроба. От тази култура на 19-и, 20-и векове, от тази култура на религиозни вярвания ще останат само мъртвите кости. И като събори Господ костите на всички културни хора, учени, патриарси, проповедници и други, които философстваха, Господ ще им каже: „Мъртви кости, кажете какъв е смисълът на живота.“ Те ще кажат: „Господи, ний не знаем, ний сме разединени.“ Защото сте изгубили Любовта. Всички искате да почивате на удовете си и бълха да не ви ухапе, да бъдете прекрасно облечени, да бъдете обиколени със слуги и слугини, да бъдете герои, да носите гергьовски кръстове и да кажете, че сте хора културни, а като дойде до възвишеното, да кажете такъв живот не е живот. Но цялата съвременна култура се дължи на микробите. Първо идат глистите, след тях къртовете. Къртовете са много полезни, защото те, като окисляват земята, принасят полза и винаги, където е минал къртът, всичко се раззеленява, а където е клекнал човек, всичко изсъхва. И казва този човек: аз съм културен. Казвам, културен човек на сушата. Влезте в съвременните домове, в църквите, в училищата – няма искреност, няма никаква любов. Турците казват: който дава парите, той свири на свирката. Днес като дадеш пари, всичко става с пари. И служба с пари се намира, и в църквите за пари служат, и майките с пари раждат, и в училището – пари. И булката, като ѝ се турне гердан, тръгва и става майка. Майката, която представлява нещо най-благородно, и тя се опетнила, трябва да ѝ турнат гердан и златен пръстен, и тогава ще каже „моето детенце“ – аз съм майка. Някой казва, аз вярвам в Бога, защото имам злато. Ти не вярваш в Господа на Любовта, а ти вярваш на господа на златото, на силата. Съвременните хора вярват в парите, казват: аз вярвам. Казвам: твоят господ е в кесията. Твоят господ казва: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края.“ С такива схващания, които ний имаме, не само българите, но и целият съвременен културен свят, какъв културен мир и какъв подем може да се създаде? Трябва един нов морал, който да преобразува душите и умовете на хората. И аз бих повярвал, че тази нова култура е дошла само когато хората заработят без пари. Друго нещо да се дава. Всеки един от вас трябва да намери един модус – нещо, което да замени парите. Без пари може да се живее, но без душа, без ум и без сърце не може да се живее, а без пари може. Умни трябва да бъдем. Съвременните хора са направили парите един идеал. Парите трябва да станат слуги, а сега парите заповядват на целия свят. Няма тайни, които парите да не могат да разгадаят. Какви ли не шифровани телеграми цар и министри са ги пращали, държали са ги под ключ и тия хора, през ръцете на които са минавали, са ги разгадавали, като че са ясновидци. Държали са ги в затворени каси и тия каси се отваряли по един магичен начин. След като се наброи 1000, 2000, 10 000 златни, и касата се отваря, и ключът става разгадаем – с всесилната парица. Женското сърце, което Господ е заключил със седем ключа, хората и него са отключвали с пари. Като дойде някой момък при момата, турне ѝ една верижка, даде ѝ 1000, 2000, 10 000 и тя даде ключа и тъй нататък, докато той вземе всичките ключове. И после тя казва: излъга ме. Аз не мисля за тебе така. Човек, който борави с пари, не може да бъде честен човек. Женското сърце и мъжкото никога не трябва да се отваря с пари. И онази мома, която дадѐ седемте си ключа, седем пъти по седем ще се прероди в света и ще мине такива велики страдания, които, ако тя би знаела, главата ѝ ще побелее девет пъти. И ако ме питате вие защо са тези страдания – защото вие сте дали ключовете на вашето сърце с пари. Някои от вас сте се покаяли, пак ще ви поставят на изпит. Как ще издържиш? И да не те съблазнява толкова парицата. И сега тъй посято семето ще бъде посято вътре в нас. Защо искат хората тия ключове? Най-възвишеното и най-благородното – това расте в човешкото сърце. Човешкото сърце е олтар, където гори огънят на живота. Умът е светилникът на този олтар, а всички желания, това са огънят отдолу, който се подклажда и трябва да го има при жертвоприношението. Желанията трябват. Когато ни дойде някой човек на гости, ний ще заколим някое [агне]. И Аврам, когато му дошли три-четири ангели, им заклал едно теле. То има мистичен характер: ти ще заколиш едно желание, и то най-хубавото, ще го опечеш и ще нахраниш госта с тия желания. Ще принесеш едно желание – най-чиста храна ще им дадеш. А Господ е казал преди три [две] хиляди години – не ви искам нито телина7, нито да ми колите волове. Казано е от пророка в 66-а гл. от Исайя, че който коли вол е като онзи, който убива човек. А който принася агне в жертва, е като онзи, който прерязва гръцмона8 на псе. Следователно ний сме още далеч-далеч от истината. Някой ще спечели малко – аз ще дам на църквата 10 000–15 000 лева, и мисли, че е направил много. Или ще направи златен ореол на Света Богородица и мисли, че много нещо е направил. Къде отидоха тия златни и сребърни ореоли в Русия? Болшевиките ги стопиха. Божественият Дух иска да каже: не такива венци аз искам от вас. Не ви го казвам това за упрек. Когато един наш брат или една наша сестра страда, ний на тях трябва да окачим тоя венец, там да турнем ореол. Който иска да се убие, той има нужда от венец. Църквата, това е човешкото сърце – като вика, ний да отговорим. И може тогава да направим разлика между сегашното учение и това. Ще влезнете във връзка с невидимия свят. Ний проповядваме една истина, има само една вяра, вярата е само една. Ние сме престанали да ходим с вярвание. Това са факти живи, закони, които ний виждаме всеки ден. Във всички живи същества ний виждаме нещо по-велико, отколкото хората виждат. Сега вий ме разберете. Ще кажете: „Дано и ние видим.“ Но ако вашите очи се отворят, вие ще внесете анархия на Небето. Човек, който има очи, не трябва да върши никакви престъпления, абсолютно никакви престъпления, никаква лъжа не трябва да влиза в неговото сърце. Казва някой: да прогледнем. Може. Отхвърли ли лъжата, убийството, отхвърли ли злобата? Вложѝ Любовта в душата и ще прогледнеш в един ден. Вложѝ Любовта и в един ден целият твой живот ще се измени и ти ще станеш силен и мощен и ще вършиш това, което Господ иска. И ний, като сме загубили Господа, чакаме Го да дойде. Момата чака своя възлюблен да я избави от бащата и майката, и като я избави, турне ѝ венец – спасението дойде. След три-четири месеца момата не е добре – излъга ме, отидоха ми младините. Защо не е добър? Той е от черните братя. Той е от онези, които режат задницата и пускат кръв. И като я напече, каже ѝ: при майка си иди – дай парици; докато майката каже – няма вече. А той ѝ каже: не те искам тебе, пари, пари искам. Синът каже на баща си – пари, пари, братът – пари, пари; учителите – пари, пари. И целият свят сега е на парила9, защото все за пари говорят хората. Не е започнала онази еволюция, от трева да се образува едно стъбло, което да създаде подтик на ония възвишени мисли, да се преобрази животът. Не е голяма мъчнотия да се преобразува животът и съвременните хора трябва да дойдат дотам, да кажат истината.

 

Едно време имало един цар, бил много тщеславен. След като носил всички дрехи, всички платове и най после казал: „Искам един такъв фин и хубав плат, който да бъде тъй хубаво ушит, че да изглежда, че не е бутнат с човешка ръка и с тези дрехи да оправя света.“ Най-после се явяват двама души и казват на царя: „Ний ще изтъчем такъв плат.“ Отпуснали кредит, турнали стана и започнали да тъкат без ръце. Праща царят министрите си да видят. Отиват един по един, докато отишли всичките десет. И казват: „Отличен плат, като него няма.“ Дошло време, царят се облякъл с новите дрехи и тръгнал. Събрали се хора, музики свирят, всички гледат, но нищо не виждат, пък и кой смее да каже, че няма плат. Но ето че едно дете на пет години извиква: „Царят е гол!“ Та и ний, съвременните хора, морално сме оголели като този цар. И умствено сме оголели.

 

Кажете ми вий сега една ваша оригинална идея, която досега да не е изказана. Аз ще ви дам 100 000 лева. Кажете ми една идея, която да не е изказана в света. Ето едно средство, веднага да станете богати. В Америка преди 25 години един дал 25 000 лева за една нова идея, а аз ви давам 100 000 лева. И всички превръщаме все една и съща каша от брашно, въртим я, въртим я, и нищо не излиза от кашата. От първоначалната каша станаха слънцата и Земята, а от вашата каша нищо не излиза. Защо? Защото ний не сме още в състояние да признаем онази велика истина. Ний отричаме всичко, и своя живот отричаме. Ако попитаме някого отде иде, ще каже от Франция, от Америка. Но ако ни попитат отде идем на Земята, не знаем какво да кажем. Е-е-е, не знаем, чакай да видим учените хора какво казват. Те ще кажат, че сме дошли от малка микроба, която се уголемява и уголемява. Но тия учени хора видели ли са тази микроба? Бяха ли те там, отде е слязла тя, тази микроба. Тогава тя не беше много малка. За в бъдеще тя тепърва ще се изучава как се е образувала тази микроба. Съвременната наука отново трябва да изучава научните въпроси.

 

Всичко в света съществува. Всичко съществува първоначално. Животът на Земята, който се проявява, той не се е проявил още всецяло и до неговото завършване трябват милиони години. Ако първоначално е било микроба, а сега е минала като човек, какво ще стане от него, на какво ще се обърне след толкова години като се минат? Аз бих желал да ми дадете една скица, на какво ще се обърне човекът. Виждали ли сте ангели, херувими, шестокрилати, виждали ли сте ги? Някои може да са виждали. Турете си на ума да мислите. Новото учение изисква най-съзнателно да се проверят тия истини, които съществуват в света. И не правете тази погрешка. Ще ви приведа един малък разказ. На един беден земледелец, когото Господ пратил на Земята да се развива, дал му Господ една малка нива, колкото от четири декари, но му дал много камениста почва. Двайсет години орал човекът с жена си и децата, но нищо не ставало. Употребил всички съвети, които му давали хората – нивата не ражда. Осиромашал. Един ден като седял при нивата си, минал един старец мъдрец, който му казва: „Защо, братко, тъй си се замислил, отчаял?“ – „Как? Господ ми даде една нива, двайсет години работех, и тази нива нищо не ми даде. Господ има към мене много лошо разположение и мисля да се скрия, да избягам. Господ не ме обича.“ Тогава старецът му казал: „Аз ще ти дам един метод. – Изважда и му дава три златни зрънца. – Ще ги посадиш на три места и ще ги поливаш, и няма да казваш. И нивата ще почне да ражда.“ И си заминал. Като взел тия зрънца, те почнали да се уголемяват на ръката му. И той си казал: „Може да ги продам. Няма да ги посадя. Двайсет години работих на нивата. Сега ще взема много пари за тях и няма да работя.“ Турнал ги в торбата и тръгнал в града. Отива при един златар и казва: „Имам едни особени златни [зрънца].“ Изважда ги от торбата си и вижда три гъби вътре. Златаринът му казва, че нещо му е мръднало, такива не минават. Връща се той на нивата, отваря торбата, намира пак златни зърна. „Ах, този магесник ме направи пред хората на мръднал.“ И заровил трите зърна с торбата и тръгнал да бяга. Но не му вървяло – пак страдания, загубил зрението си и бил на умиране. Пак минава същият старец и го пита: „Защо плачеш? Кажи да ти помогна.“ „Е, едно време един човек като тебе ме направи да бъда присмех на хората и сега загубих и зрението, и здравето, та вече не искам и твоите добрини.“ „Но аз искам да ти помогна.“ И връщат се двамата на нивата и гледат, тя забуренясала. Изваждат торбата със зърната и старецът казва: „В името на Любовта да се възвърне твоето зрение.“ И той прогледнал. Взима второто зърно и казва: „В името на вярата да се върне здравето ти.“ И човекът оздравял и се подмладил. „И в името на третото зърно твоята нива да дава изобилен плод.“ И действително след една година неговата нива давала най-много плод. „Знаеш ли защо не ти тръгна на добре? Защото зарови зърната в торбата.“ А торбата, това е вашият егоизъм. Като вземете Божествената истина, няма да мислите за вас какво ще стане. Ще кажете: „В името на тази Любов, в името на вярата, на разумната вяра, и в името на надеждата – третото зърно, да има плод.“ И тъй ще дойдат всички добрини. Сега питам ви, вашите зърна къде са? Или трябва да дойда с вас да ги изровя? Върнете се на нивите си, всички да се върнете, да изровите тази торба, да се възвърне вашето зрение, вашето здраве и вашата нива да дава изобилен плод.

 

Това е мисълта, която Христос е вложил. Земята е човешката душа, в която посятото израства, когато Любовта царува, когато надеждата е свързана с човешката душа и всички тия сили, които са в нас и всички възвишени желания. Ако вий бихте имали тази Любов и ви заведат на ешафота10, у вас ще дойде една велика радост, че си отивате в своето отечество. Земята не е нашето отечество. Сегашните условия, при които ний се намираме тук, то е един затвор и всички тия спорове наричам спорове на затворници. Сега в този затвор, за да се развие, ний трябва да вложим Любов. Вий още не знаете тази Любов. Някой ще каже: „Ах, гори ми сърцето.“ Да, Любовта гори. Но ако този огън те изгори, това не е Любов. Тя е наука, която трябва да учите, сега трябва да учите какво нещо е Любовта, за да извадите тия семена от торбата. Отсега ще знаете що е Любов: вашето сърце ще има друг темп, вашите очи, мисли, чувства ще бъдат други. В света няма да има бесилки. Когато дойде Любовта, няма да има народни събрания, дето се бият. И в Англия се бият там служителите на народа. И казват: Бог е Любов, да се любим. И аз съм опитвал от тази любов. Трийсет дена като те хранят, после от гърба ти месо ще извадят. Момите казват, гори сърцето ми. Не, не, казвам, готови ли сте да жертвате всичко за Бога? За Бога – разбирам, за всичките твои братя на този свят да пожертвате живота си. Ще кажете: „Ако ний се пожертваме, какво ще стане с нас?“ Ако ний се самопожертваме, хора ще станем! Ако житното зърно не влезе в пръстта, то няма да израсне. А като умре, то се увеличава. И човек като се самопожертва, той се увеличава и неговият дух става мощен и силен. Вий приказвали ли сте с Господа на Любовта? Аз не отричам, че сте имали разговор. Много добре започват хората – трийсет дена те гледат много добре. Хубаво те хранят, а после тази любов е като на салюманите – добре те угощават, но да му мисли кръвчицата. А животът е в кръвта. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.“ А ний съвременните хора отиваме все да вземаме, аз не съм видял някой да донесе нещо. Момата отива да вземе и момъкът иска да вземе. И турците казват: който е по-сръчен, той взема заека. И всички хора отиват все да вземат. А ний трябва да дадем онзи принцип, като дойдем някъде, най-първо да дадем. В името на живата Любов да се възвърне твоето зрение, в името на живата вяра нека се върне твоето здраве. И когато аз проповядвам, казвате, то е много хубаво, но то е неприложимо, само то не може да се приложи. А че как мислите трябва да се приложи? Нов плат ще си купите, нови разбирания, а всичките ваши стари идеи и разбирания ще турнете настрана. Не искам да хвърлям на вас упрек, че сте грешници, но ви казвам, вий, братя, с всичкото знание, което имате, искате да лъжете Господа и себе си, и в училище Го лъжете, и в църквата, и в домовете. Навсякъде Го лъжете. Защо светът не се е оправил? Господ казва: „Защото Ме лъжете.“ За някои казват: той е престъпник. Осъдят го и го обесват и всички вестници пишат, без да се гледа дали това е правилно. В Русия един престъпник отива да се изповядва при един монах. На излизане този престъпник турга ножчето в джоба на монаха, а било закон монасите да не издават нищо, каквото им се каже на изповед. И когато да осъдят престъпника, той казва: „Вижте къде е ножчето.“ Намират го у монаха и го тургат на въжето. Разбраха ли съдиите, че този човек е виновен? Ний всички трябва да бъдем съдии и когато мислим, всички трябва да мислим, и когато чувстваме, всички еднакво трябва да чувстваме. „Жена ми ме обича.“ А ти обичаш ли я? „Учителят ме обича.“ Но ти обичаш ли го? Взаимност трябва да има. И тази взаимност трябва да бъде поставена на една висока чистота, абсолютна чистота. Не трябва да има раздвояване. Няма по-мерзко нещо от да се използва любовта на някого, Любовта е нещо свещено[...] на десет километра не трябва да се допуска в своята душа. И когато почнем тъй да мислим, всички ще бъдете други. Като дойде Христос, това ще стане тук. Животът на Земята трябва да се преобрази. Трева трябва да изникне, като израсне нагоре, докато израсне във възвишения живот. Ако вий на Земята не може да издържите вашите страдания, съмнявате се във вътрешния смисъл, и на Небето няма да го намерите. Следователно земята от само себе си направи първо тревата, после класа, и най-сетне онова житно зърно, което дава емблема или символ на нашия живот. Сега върнете се дома и направете опит. Не чакайте да се преобрази този свят. Вашият свят скоро може да се преобрази. Питаше ме един господин преди три-четири месеца, когато бях в Русе. На една височина изкопават кладенец 35 метра дълбочина, а пò на ниско 50 метра изкопават също кладенец, който бил около 50 метра дълбок. И инженерите се чудят за това. Но и нависоко има благоприятни условия. Трябва да копаете, да намерите ония извори на живота си. И вярвайте едно нещо, колкото по-добри мъчнотии имате, толкова условията за вашето развитие са десетократно по-големи, и колкото сте по-охолни, толкова условията са по-лоши за развитие на душата. Сиромашия и богатство, това не са спънки за нашето развитие, ако идат естествено. Сиромашията стимулира човека на труда и постоянството. И след като прекара беднотията и дойде богатството, то е да използва човек всичко, каквото е придобил от по-напред. Като дойде богатството, то ще разкрие всичките ваши слабости, а сиромашията ще ви накара да използвате всички добри условия, при които ти може да се подигнеш. Само онзи, който издържа богатството, а който не го издържа, той не е с мен. И тъй, това зърно подразбира това Божествено учение, което ще израсне в нас. Сега, от кое зърно ще бъде? От това на пътя, на камениста почва, между трънете ли, или е от ония зърна, което е паднало на добра почва? Аз се обръщам към вас като към ученици да разрешите тази задача. И как ще я разрешите? Ще запалите свещ на вашата Любов в зърното. Само който е запалил този огън, той ще обича тази истина. Под този Божествен огън на Любовта вий ще намерите тайните разгадки на вашето сърце. Кажете тъй: Аз искам да зная тази Любов. Някои хора казват: „Ний имаме любов.“ Но аз ги виждам и чета едно недоразумение: „Ами ако има някоя лъжа?“ Няма лъжа. Ако имате Любов, лъжата ще дойде, но тя ще ви бъде помощница, всички сили на света ще дойдат да ви помагат. На този огън всичко се събира. Те ще ви познават, няма да имате неприятели. Нямате ли Любов, задницата ще ви бъде на дедермон направена и много златни пръстени – от вашата кръв. Имате ли тази Божествена любов, не сегашната любов? Колко години трае сегашната любов в женитбата? Аз съм привеждал този пример, дето един французин, като се оженил, първата година дал на жена си 3000 целувки, втората година – 2000, а след пет години нямало вече никакви целувки. Значи до пет години има целувки. Живот без целувки мяза на цветя без вода. Ако много целува човек, то е лошо, но и никак да не те целуват, и то е лошо. Не да те целуне и да те полее с пепеляна вода, а с чиста вода да те полее. Аз разбирам целувки, но онези, които носят живот и сили в човешката душа. Като те целуне някой, да ти израснат крила, а не като те целуне някой, да кажете: „Аз се опетних, отиде всичко.“ Значи било е пепеляна вода. И бих желал вие, сестри, да си давате сестрински целувки. А вие, братя, какви целувки си давате? Не после да кажете: „Как мирише.“ Това е една формалност. Всичко трябва да произтича от дълбочината на нашата душа. А сега старите ще кажат: „Срамота е да се целувате, не е прилично.“ Но и те са се целували едно време. Сега старите стават разумни. Старият казва на младия: „Ти с пепеляна вода да не целуваш.“ Тоест може да целуваш, но да бъдеш целомъдрен. Целувките трябва да са редки, като те целунат веднъж в живота или на годината, тази Любов ти ще я помниш през целия си живот, стига целувка да е. Но няма я, аз виждам все пепеляна вода. Ще кажете, все за Любов говоря. Че за печени кокошки ли да говоря? В Любовта има нещо съществено и ний трябва да я създадем в себе си. Турнете условия на волята. Най-първо дайте място на тази Божествена любов да заговори във вашата душа. И ако искате да знаете как, идете при някой земледелец. Той хвърга семената не много надълбоко – като разрови само четири-пет пръста, и те поникват. Та и вий ще изринете отгоре три-четири пръста и ще сеете. Тъй всички благородни семенца ще поникнат, които сега се крият. И казвам, пред вас има друг един свят. В този свят всички вярват. Това е бъдещият, новият свят, който сега иде. И ако вий не приемете Любовта, в новия свят не може да влезнете, и ще има мушкане и дупкане. А щом влезете в новия свят, ще има целувки, каквито ангелите си дават, и ще израснат крила.

 

Аз днес ви говоря в името на тази жива Любов, която трябва да преобрази всичко. И когато тя дойде, ще има песни от единия край на Земята до другия, ще пеят и хора, и птички, и цветята ще пеят, и не само цветята ще пеят, но и изворите. Всичко ще пее най-хубави песни. И вий ще почувствате една Божествена симфония и ще кажете, това е смисълът на живота. Каквото е ваше, това не е живот, когато моят живот няма място в тебе – няма живот. Но когато ти участваш в моя живот, в съзнателния живот, тогава имаш почит и живот. Ний може да действаме, да растем, докато сме свързани с Бога. В деня, в който ний се поколебаем да любим, да вярваме, да се надяваме, веднага почваме да отслабваме. Тогава се ражда унилост, тогава сме всички неврастеници, недоволни сме и казвам: ти си се отделил от баща си, от брата си, върни се при тях.

 

А първата ваша сестра знаете ли коя е? Аз ще кажа коя е първата ваша сестра. Това е Любовта. И следователно мъже и жени, намерете вашата първа сестра – Любовта. Тя е много богата, тя е създала цялата вселена. И всеки ден тя праща своите слуги и казва: „Братя и сестри, върнете се при мен.“ Бог е Любов. Да, Бог се проявява в първата наша сестра – Любовта. Не сте ли виждали вашата сестра? Виждали сте нейния образ. Понякога тя иде в дрипели, тя се предрешва11, защото се крие. Инак зло би я унищожило. Вий не разбирате тази Любов. Понякога тя се крие в страданията, в най-големите нещастия. Тя ще ви погали и ще си замине. И като си замине, веднага ще ви стане леко на душата. Да знаете, когато дойдат големите страдания, тая Божествена сестра на Любовта е дошла в дома ви. Това не е алегория, това е велика истина. Само една сестра имаме. Тя е първата сестра, първата и последната! Сестри други много има, но тя е първата сестра на Любовта.

 

Който има уши да слуша, нека слуша. Или пак ще ми кажете: ако това е истина, голяма лъжа трябва да е. Най-голямата лъжа, но и най-голямата истина. Зад най-голямата истина седи и най-голямата лъжа и зад най-голямата планина седи и най-голямата сянка. Зад най-голямата Любов седи и най-голямото зло. Ако злото е много голямо, търсете Истината, търсете и Любовта и ще я намерите. Вий не сте далеч от Божествения свят. И казва: „На какво да уподобя Царството Божие? Семе, което се хвърля на земята и от само себе си произвожда първо трева, после клас и напокон – житно зърно.“ От това житно зърно – оттам почва нашият разумен живот, който ний сега започваме. В тази беседа целта ми е да ви кажа, че вашата първа сестра ви кани на гости. Всинца имате покани. Тя ви е приготвила голямо угощение. Сега ще кажете: „Кой ще ни заведе?“ Всеки сам да иде. Аз ви давам поканите.

 

Като си идете, кажете: ще идем и ний на угощението.

 

Беседа, държана на 8 май 1921 г., София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1 Първата сестра – заглавието е работно.

2 напокон – най-накрая (остар.).

3 бръмка – брънка, бримка (диал.).

4 търба – тръба (диал.).

5 дедермон – кожено решето с едри дупки (диал.).

6 джамбон – шунка (от фр.).

7 телина – телешко месо (остар.).

8 гръцмон – гръклян (диал.).

9 на парила – на изпитание (остар.).

10 ешафот – ешафод, дървена площадка за екзекуции (диал.).

11 предрешвам се – преобличам се с чужди дрехи, за да не бъда разпознат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...