Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1917_02_25 Спасението25 февруари 1917 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3549 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 04 януари 2011 - 14:18

Аудио - чете Калоян Христов

Спасението (Беседата за четене в стар правопис - изд. Жануа, 2004 г.)
Спасението (Беседата за четене в стар правопис - изд. 1942)


От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Спасението


Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, 1917 г. София.

„Ако искаш да влезеш в живота, опази заповедите” (Матея 19:17)

Културните хора на XX век, светски и религиозни, имат смътно схващане, както за Мойсеевия закон, така и за Христовия. От две хиляди години насам християните разчепкват учението на Христа и така са го охлузили, че, ако погледнете на него с окото на ясновидец, ще си го представите като дърво с олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието. Следователно, това, което става днес в човешката душа, в обществата, в народите, в цялото човечество, произтича от самото Битие, от първичния източник на живота.

Думата „спасение" има много значения. Паднал някой във вода и, като се давел, някой го извадил навън. Всички се радват и казват: Спасен е този човек. Някой боледувал от тежка болест и оздравял, казват: Спасен е. Някой се отклонил от правия път, но след време изправил живота си и заживял добре. И за него казват: Спасен е. В обикновен смисъл, думата “спасение" подразбира връщане на човека от лошия в добрия живот, или, излизане от мъките и несгодите на живота и влизане в по-добри условия на живота. В широк смисъл на думата, спасението подразбира влизане на човека във вечния живот. Всеки търси условията на вечния живот. Много естествено! Не е достатъчно за човека да бъде спасен от удавяне, а след време да умре от глад; не е достатъчно да се освободи от една тежка болест, а след време да заболее от друга. Това значи, да се спаси от едно зло и да налети на друго. Човек се нуждае от истинско спасение, да възстанови връзката си с Първата Причина на нещата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бъде спасен. Вън от това, никакво спасение не съществува. Така се разбира спасението днес, така го разбирал Христос, така го разбират всички светии, праведни и добри хора на земята.

Христос казва: „Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай". Който не разбира спасението така, той сам се заблуждава: той ще греши, ще пада и става, ще се обезверява и т.н. Законът за спасението е постоянно действуващ закон. Някои мислят, че човек се спасява само веднъж. Спасен един път, повече не трябва да мисли за спасението. Човек трябва да се спасява всеки момент. Значи, спасението е многократен, вечен процес. Ние не вярваме в еднократните процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човек трябва постоянно да се спасява. Между човешката душа и Бога съществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение". Често хората се запитват: Спасен ли съм? – Днес може да си спасен, но утре ще те хване някой за врата; днес може да си сит, но утре ще бъдеш гладен; днес имаш добра мисъл, но утре ще те нападне някоя лоша мисъл. За да не бъдете днес в едно положение, утре – в друго, пазете връзката си с Бога.

Христос дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, от една страна между хората и ангелите, от друга – между хората и Бога. На въпроса на младия човек, какво да прави, за да наследи вечния живот, Христос каза: „Не убивай!" Значи, убийството е в състояние да скъса връзките на човека с Бога, с ангелите, с неговите напреднали братя. По-нататък Христос продължи: „Не прелюбодействувай, не кради, не свидетелствувай на лъжа; почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Това са законите на Духа, които имат отношение към сегашната епоха. Казва момъкът на Христа: „Всичко това опазих от младостта си; що ми още недостига?"

Рече му Исус: “Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай!" С първите няколко заповеди Христос обяснява причините, които могат да скъсат връзката на човека с възвишения разумен свят. С вторите заповеди Той обяснява причините, които възстановяват скъсаната връзка.

„Не убивай!" Думата “убийство" има широк смисъл и значение. Като слушате тази заповед, ще си кажете: Слава Богу, че досега никого не съм убил. Аз пък казвам: Няма човек в свята, който да не е убивал. Да убиваш, това не значи, само да отнемеш живот. Съзнателно или несъзнателно, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание. Също така човек убива добрите мисли, желания и постъпки на ближните си. Например, срещате човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му. Това не е ли убийство? Вие убивате едно свещено чувство в него. Отде знаете, че Бог не съществува? Който отрича Бога, той иска да вземе Неговото място. Следователно, кажете ли за някого, че не е богат, добър, красив, учен, това значи, че вие задържате тези качества за себе си. Отричането на доброто, на красивото, на великото отдалечава човека от Бога. С тези неща вие късате връзката си с Него и сами се излагате на смърт. Ще кажете, че хората ви обичат. Това нищо не значи. Хората могат да ви обичат и пак да страдате, да се мъчите – зависи, каква е тяхната любов. Любовта на повечето хора е любов на орли и гарги. Това не трябва да ви обижда, но знайте, че любов, която не гради, е животинска. Заповедта „не убивай" има отношение, именно към тази любов. Ще кажете, че любовта се възпява, Коя любов трябва да се възпява: която руши, или която съгражда? Колко моми и момци, с благородни мисли и желания, се разочаровали в любовта! Колко моми и момци са посягали на живота си след женитбата си! Защо се разочарова момата? – Защото не намира в своя възлюбен онези елементи, необходими за нейното развитие. И момъкът се разочарова от своята възлюбена по същата причина. Не става ли същото и с религиозните убеждения на човека? Срещате някой религиозен, радостен, вдъхновен, но вие го разубеждавате в неговата вяра, доказвате му, че животът е само на земята, и той се разочарова, изгубва разположението си. Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще влизат от един живот в друг. Те ще разберат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен.

Сегашните хора имат различни вярвания и разбирания за този и за онзи свят, но всичко не са изпитали и проверили. Някои поддържат мисълта, че животът е само на земята. Човек умира, изчезва – нищо не остава от него. Те отричат възкресението. Кой от тях е ходил на онзи свят, да знае, какво има там? Само онзи може да отрича или поддържа една идея, който я опитал. Само мъртвият може да говори за смъртта; живият говори само за живота. В това отношение, има мъртви хора, които са живи и продължават да живеят. Има живи хора, които са мъртви, те се движат между живите, но не признават живота. Това са хора, които се движат механически, без мисъл и чувства. Хиляди години трябва да минат, за да възкръснат. Те гледат, но не виждат; чуват, но не слушат – спящи хора са те. Обаче, има хора и на този, и на онзи свят, които виждат, слушат, разбират законите на живота и ги прилагат. Те са живи и се радват на живота, проявен във всички светове.

„Не убивай!" Това значи, не разрушавай нито една добра мисъл, нито едно добро желание, които Бог е вложил в тебе или в твоя ближен. Вместо да руши и да обезсмисля живота си, човек трябва да гради. Смисълът на човешкия живот се заключава в отстраняване на лошите качества в себе си и в култивиране на добрите, които го повдигат и му създават условия за спасение и за единение с Бога. Как може да се освободи човек от лошите качества? Като премахне от пътя си всички условия, които прекъсват връзката му с Божествения свят. Да скъса човек тази връзка, това значи, да спре развитието си на земята. Човек трябва да мине първо през Мойсеевия закон, който казва: „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Като изпълни този закон, той е готов да изпълни и Христовия.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод”. Това значи: всяка пръчка в Христа, която не се е отказала от желанието си да убива, не принася плод. Отец я отрязва и хвърля настрана. Какви са признаците, по които познаваме, кой човек убива? – Вкисването, т.е. недоволството. Започне ли човек да се вкисва, да се дразни, да бъде недоволен, той е готов да убива. Христос казва още: „Не кради!." Какво да не крадем? – Добрите мисли и желания на хората. Готов съм да дам всичкото си богатство, но в никой случай да не ми се открадне или да не открадна нещо от ума и от сърцето на човека. Както не трябва да убиваш добрите мисли и желания на своя ближен, така не трябва и да крадеш.

Христос казва! „Не свидетелствувай на лъжа!" В отношенията си на взимане и даване, човек трябва да бъде абсолютно честен, да не допуща никаква лъжа. Ако получи една добра мисъл или едно добро желание, трябва да отговори със същото. Даде ли срещу една добра мисъл една лоша, той си служи с лъжата. Ако на доброто отговаряте със зло и мислите, че сте приложили доброто, вие покварявате първо себе си, а след това семейството си и обществото. Не е позволено на човека да убива, да краде и да лъже. Жена или мъж, които си позволяват да крадат ума и сърцето на другия, са на крив път. Няма да мине много време, и те ще видят лъжата, в която са живели. Дето е лъжата, там е и убийството, и кражбата. Освободете се от навиците и пороците на миналото си, за да обикнете баща си и майка си, да обикнете и своя ближен. Как трябва да обикнете своя ближен? – Като себе си. Кой сте вие, коя е вашата майка, и кой е вашият баща? Тялото ви, това сте вие; душата ви – вашата майка, а духът – вашият баща. Човек е чадо на своята душа. Значи, тялото е дете на душата. Тя полага майчини грижи за него, да го отгледа и възпита. Някои питат, дали със сегашното си тяло ще живеят и на онзи свят. Това значи: има ли връзка тялото с душата и с духа, т.е. с майка си и с баща си? Синът трябва да бъде порядъчен, да радва майка си и баща си. Той трябва да ги почита и уважава. Майката и бащата са в самия човек, а не вън от него. В който ден престъпите Божия закон и престанете да почитате майка си и баща си, да любите ближния си, вие сте вън от условията на живота. Прилагайте Христовото учение всеки момент в живота си, за да видите, че то е учение на живот и на сила. Ако сте неразположени, обърнете внимание на живота си, да видите, коя от трите заповеди сте нарушили. Достатъчно е да бъдете искрени към себе си, за да разберете, коя заповед, именно, сте престъпили: не убивай, не кради или не лъжесвидетелствувай!

Христос казва: „Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай." На кого ще раздадеш имането си? – На твоите мисли и желания. Кого ще последваш? – Великия Учител на живота. Когато четат този стих, хората започват да разискват върху него. Те се страхуват, че, ако раздадат имането си, ако се откажат от къщата и от парите си, ще осиромашеят, ще се лишат от условията на развитие. Бог не иска вашите имоти. Той не се нуждае от вашите къщи и пари. Под думата „имане" се разбира друго нещо. Само онзи може да раздаде имането си, който е готов да прояви доброто, което е вложено в него. Доброто в човека е неговото имане. Доброто е свързано със закона на любовта. Когато милосърдието и любовта действуват в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от милосърдието и любовта, доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. Няма човек в света, който може да прави добро без добра мисъл и добро желание в себе си. Казано е: „Почитай майка си и баща си". Майката и бащата представят обекта на твоята любов, а ближният ти е стимулът, който те кара да проявиш любовта. Майката и бащата са символ на силното, а ближният – символ на слабото. Човек може да люби само нежното, слабото, милото, което се нуждае от помощ. Силния можеш да почиташ и уважаваш, а слабия – да любиш.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов." Кой познава Бога като любов? – Слабият, грешният, немощният. Следователно, ако сте слаб, радвайте се, защото имате възможност да познаете любовта и силен да станете; ако сте грешен, радвайте се, защото имате възможност да познаете любовта и праведен да станете. Казано е в Евангелието, че когото Бог обича, него наказва. В този смисъл, може да се каже: Когото Бог обича, прощава греховете му. Това е закон който съществува и в природата. Наблюдавайте животните, да видите, че и те са внимателни, нежни към слабите същества. Този закон действува и между хората. Радвайте се, ако попаднете в ръцете на силен, но благороден и добър човек. Той ще ви помага и повдига. Тежко на онзи, който попадне в ръцете на груб, неблагороден и жесток човек. Той е подобен на октопод: забива смукалата си в слабия, изсмуква соковете му и го изхвърля навън. Така постъпват някои религиозни и светски хора. Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: Обърнахме го към Господа, или въведохме го в живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане към Бога; това не е никаква наука. Той няма да помисли втори път за вашия Бог, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога. Оставете го той сам да потърси Бога и да се обърне към Него. Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори вратата на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети. Естествена длъжност на човека е всеки сам да изчисти къщата си, да не оставя слугините си да я чистят. Вашата къща е храм Божи, съграден само за вас. Какво ще стане, ако всички храмове се съберат на едно място? Това значи, да се произведе смущение в целия свят. За този храм, именно, Христос казва: „Влез в тайната си стаичка и се помоли на Бога, Който вижда в тайно." Тайната стаичка е храм на човешката душа.

Да влезе човек в храма на своята душа, това значи, да отхвърли от себе си всякакъв гняв и недоволство, всякаква омраза и завист. Гневът и недоволството водят към убийство, убийството – към кражба, а двете заедно – към лъжа – най-големият порок в човешкия живот. Първите четири заповеди: „Не убивай, не кради, не прелюбодействувай, не свидетелствувай на лъжа", показват на човека, какво не трябва да прави. Вторите три заповеди – „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си", показват, какво трябва да прави. Значи, човек трябва да почита баща си и майка си и да люби ближния си. Ближните на човека са неговите добри мисли и желания. Чрез тях той може да изкорени лошите мисли и желания, да ги постави при добри условия, т.е. да ги възпитава и облагородява. Да обичате ближните си, това значи, да посадите в градината си най-добри плодове, чрез които да превръщате лошите мисли и желания в добри. С тези заповеди Христос искал да обърне внимание на евреите към смисъла на живота, да се възлюбят едни други, за да се откажат от убийството. Според техните закони те се убивали за нищо и никакво. Тази е причината, дето те нямали дълготрайно царство. Всички хора, всички народи, които и до днес още прилагат старите еврейски закони, постоянно убиват, крадат и лъжат. Проследете историята на европейските народи, да видите, колко войни са водили, колко кръстоносни походи са предприемали, с цел да освободят Ерусалим. Ерусалим ще бъде свободен, когато хората престанат да убиват, да крадат, да прелюбодействуват, да свидетелствуват на лъжа.

Нека всеки от вас проследи живота си отначало докрай и си каже: От днес турям кръст на всякаква лъжа, кражба, убийство и прелюбодеяние. След това, обърнете се към Христа и Го запитайте, какво ви недостига, за да наследите вечния живот. Той ще ви отговори: „Иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай." – Кои са сиромасите? – Вашите ближни. Ставате сутрин весели, разположени, доволни от живота. Коя е причината за разположението ви? Това се дължи на ближните ви, които живеят в вас. Следователно, ако искате да поддържате разположението си, трябва да обичате ближните си. Благородното, светлото, което носите в ума и в сърцето си, представят за вас велик свят – вашето щастие. Ако търсите Христа, ще Го намерите във вашите добри мисли, чувства и желания. Те представят истински връзки на вашия живот. От тях можете да оплетете въжето, по което да стигнете да небето. Казано е в Писанието; „Привлякох ви с любовта си." Значи, любовта е сбор от връзките на доброто, на разумността, на правдата, които водят човека във възвишения свят. Само любовта е в състояние да въведе човека в Царството Божие. Приложете любовта в живота си, ако искате да бъдете щастливи. Така ще опитате силата на Христовото учение.

Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия, търсят начин да се освободят от тях. Те могат да постигнат това, само ако изменят мисълта си. Старите мисли трябва да се заместят с нови. Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост. Че изгубил имането, или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависят от него. Той носи в себе си условия да бъде богат, силен, здрав. Даже и майка си и баща си да изгуби, той знае, че не са изгубени, те са в него. Външният баща и майка са отражение на вътрешните, които живеят в самия човек. Всичко е скрито във вас. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства в ума и в сърцето си, за да разполагате с богатството на целия свят. И тогава няма да бъдете сиромаси, но ще давате от себе си, както изворът непрестанно дава. Отворете съкровищницата на своя живот – душата си, и щедро давайте. Тя е пълна с блага и с добри семена, които трябва да сеете на Божествената нива. Не мислете, че сте сиромаси. Бог всичко ви е дал, но не знаете, как да използувате благата на живота. Не мислете, че щастието се крие в материалното богатство. Разумност се иска от човека. Разумният използува правилно благата, които му са дадени, затова минава за богат. Нещастието на човека не се дължи на липсата на блага, но на това, че той спира добрите мисли и чувства в себе си, не ги проявява навън. С други думи казано: той не дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Бог тихо ви нашепва: Направи едно добро дело. – Не искам. – Остави тогава аз да го направя. – Не позволявам. – Може ли при това положение да бъдете щастливи и да намерите Бога? – Къде е Господ? – Във вас. Отворете сърцето си, и той ще се прояви. Като не съзнава богатствата и благата, които носи в себе си, човек плаче, страда, обезсърчава се. Това подразбира българската пословица: „Вода гази, жаден ходи." Ако възлюбите Господа, ще придобиете всичко, каквото желаете. Без Бога човек не може да запази нито богатството, нито силата си.

В една народна приказка се разказва, как Бог и свети Петър обикаляли света, слизали между хората, да видят, как живеят. Като обикаляли градове и села, те попаднали в един краен квартал и влезли в една бедна къща да пренощуват. Домакините, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили им да вечерят и след това ги поканили да си починат. Доволен от приема на добрите домакини, на излизане от техния дом, св. Петър се обърнал към Бога с думите: Господи, защо не помогнеш на тези добри хора, да се освободят от сиромашията си? – Да бъде според желанието ти! – казал Бог. Веднага малката бедна къщичка се превърнала в голяма къща, добре наредена, а домакините – богати господари, добре облечени и обиколени с много слуги. Домакинът, потънал в богатство и разкош, се предал на лек живот, на ядене и пиене. Ял, пил и нищо не работил. Бог и св. Петър продължили обиколката си по света. След няколко години те попаднали в същия град, дето някога посетили бедното семейство, и св. Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати. Почукали на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св. Петър казал на Господа: Хайде да сменим местата си, да не дойде втори път, пак да ме набие. Сменили местата си. Обаче, домакинът не се успокоил окончателно. Той пак се върнал в същата стая и си казал: Чакай, да му ударя още няколко тояги, да ме помни. Като вдигнал тоягата, св. Петър мръднал малко и се издал. Домакинът се взрял, и, макар че било тъмно, забелязал още един човек в леглото – А, сега иде твой ред. Преди малко набих единия, сега ще набия тебе, който си навътре. И в този случай набил пак св. Петър. На разсъмване, св. Петър казал на Господа: Да си вървим, Господи, да не дойде и трети път да ме набие. Набърже се облекли, измили очите си – били готови за път. В това време Бог махнал един път с кърпата си във въздуха, къщата се запалила и изгоряла. Така св. Петър се освободил, да не бъде бит и трети път.

Кога човек живее само за ядене и пиене? – Когато даде предимство на плътта си, т.е. на низшите чувства в себе си. Тогава, ако св. Петър се моли за вас, ще бъде бит по няколко пъти на ден. Следователно, не се молете за придобиване на материални блага, преди да сте се свързали с Бога. Колкото и да храните вълка, все вълк ще си остане; колкото и да се грижите за змията, за комара, за въшката, няма да измените тяхното естество; каквито грижи и да полагате за грешника, няма да го изправите. Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието. Когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че някой много роптае против страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още в началото на мъчнотиите си. Той трябва много да страда, да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му.

Задачата на човека е да работи върху себе си, да бъде здрав, силен и разумен. Добрите мисли и желания дават възможност на човека да придобие здраве, сила, да прояви своята разумност. Това се иска от всички хора – мъже, жени и деца. При това положение, обществата ще се преустроят магически. Когато частите са в изправност, и цялото е в изправност. За обикновените хора нещата стават бавно, а за мъдреците – изведнъж. Те знаят законите и не злоупотребяват с тях. Ако обикновеният човек работи с великите закони на Битието, в един ден ще разруши света. Бог не дава великото знание на обикновените хора, защото те прилагат още Мойсеевия закон: убиват, крадат, лъжесвидетелствуват, и т.н. Какво трябва да направи човек, за да излезе от обикновения живот? – Да се свърже с Бога, Който работи сега в света. Работете и вие с Него, да имате дял в Царството Божие. Да работи човек заедно с Бога, това значи, да прилага любовта – Божествената майка, за която Христос казва, че трябва да се почита. Който люби, само той може да почита майка си и баща си. Той е добър, праведен, благороден човек.

Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как ще обичате човек, който не почита баща си и майка си? Горко на онази мома, която се омъжи за момък, който не почита майка си и баща си! Горко на онзи момък, който се ожени за мома, която не почита майка си и баща си! Мома и момък, които почитат майка си и баща си, и Бог ги обича и благославя. Който иска любовта на ближния си, трябва да почита майка си и баща си. Това е закон, който действува в Битието. Вън от този закон любовта не се проявява. Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. Когото Бог обича, и хората го обичат. Който не почита баща си и майка си, той е нещастен човек. Който не люби ближния си, също е нещастен. Той е грешен човек, осъден на страдания. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш съвършен да бъдеш, почитай баща си и майка си, т.е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та ме последвай." Кого трябва да последва човек? – Този, от Когото излиза всичко – Първичният Източник на живота. Да следваш Бога, това значи, да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и сиромашията – в приятна задача. При това положение, човек не се страхува от глад и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хляб, или няма да има. Той знае, че Бог го осигурил. Отде и как ще дойде хлябът, това не го смущава. Как прекараха евреите 40 години в пустинята? Който ги освободи от робството, той имаше грижа за тях, да ги нахрани и напои. Източникът, от който човек черпи храната си, не е един. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста. Изпразнете кесиите си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиите си, за да ги напълни Бог с чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърцата си от старите чувства, да внесе Бог нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихът: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам нови."

Съвременните хора се страхуват от условията на живота, искат да знаят, какво ще стане с тях. Българите искат да знаят, какво ще стане с България. – Нищо лошо няма да стане. България ще продължава своето съществуване. Бог казва днес: Ако хората ме слушат, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушат, ще ги оставя да се бият, докато се вразумят. Много хора, които не почитат баща си и майка си, не любят ближния си, те още живеят според законите на Мойсея. И до днес още има между хората паразити. Ние не се нуждаем от паразити. Светът има нужда от добри хора, от красиви цветя, които надалеч разнасят своето благоухание. Светът се нуждае от благородни души и сърца, от разумни майки, бащи и деца. Това иска Бог. Това е проповядвал Христос преди две хиляди години.

Днес хората се делят на религиозни и светски: първите вярват в Бога, а вторите Го отричат. Иде време, когато ще им се даде още едно доказателство, че Бог съществува. Тогава и слепите ще прогледнат, но, ако не са готови да приемат новата светлина, ще станат по-нещастни, отколкото са били по-рано. Тази е причината, дето очите на някои слепи не се отварят. Разумният свят ги щади, оставя ги слепи, за да не страдат повече. Затова, именно, всички хора не могат да бъдат богати. Не давайте пари на онези, които не знаят, как да ги използуват. Ако забогатеят преждевременно, те ще причинят големи пакости, както на себе си, така и на своите ближни. Ето защо, през каквито изпитания и мъчнотии да минавате, знайте, че всичко е за ваше добро. Вие се нуждаете от жива, непоколебима вяра, с която да преодолявате всичко. Работете върху себе си, работете и върху света, да го облагородите. Едно време хората бягаха от света; те отиваха в горите и пустините, там да се подвизават в служене на Бога. Днес на всички се казва, да влязат в света, там да работят. Едно време хората бягаха от ада, страхуваха се от него. Днес те живеят в ада и работят за повдигане на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. Време е вече да се откажете от старите си убеждения, да съборите старите си къщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе. Бог не обича еднообразието. Докато живее в Мойсеевия закон, човек служи още на злото, в което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т.н. Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагане на следните заповеди: “Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите.” Който спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята душа. Това подразбира връзка на човешката душа с Бога, като източник на всички блага в живота.

Сегашните хора се страхуват от нищо и никакво, затова мислят само за осигуряване. Търговецът купува проста стока, продава я за доброкачествена и печели повече, отколкото трябва, с единствена цел да се осигури. Защо не каже истината, че платът, който продава, не е чиста вълна, но смес от памук и вълна? Ако всякога казва истината, търговията ще му върви по-добре, отколкото ако си служи с лъжата. Каквато служба и да изпълнявате, вие трябва да бъдете честни и истинолюбиви. Ако искате да бъдете свободни, всякога говорете истината. Не насилвайте човека, да прави това, което душата му не желае. Не насилвайте и своята душа. Някой момък не иска да се жени, но близките му го залъгват по някакъв начин и го заставят да се ожени. След това той съжалява, че се е подал на чужди съвети. Не насилвайте другите, за да не насилват и вас. Не лъжете другите, за да не лъжат и вас. Бъдете верни на своята душа и на своя дух. Бъдете верни на своя Учител. Бъдете верни на Онзи, Който ви е дал всичко. Той ще влезе във вашия храм, ще измие ръцете и краката си и ще ви поднесе подаръци – елей, ливан и смирна, и ще каже: Дойде часът на вашето спасение ! Изчистете своя храм, за да приемете Спасителя в него. Искате ли да изчистите храма си, вие трябва да гледате с добро око на своя ближен. Мислете за него само добро. Лошото, което виждате, има отношение към неговия минал живот. Днес той се стреми към доброто и ще стане добър. Лошите хора ще станат по-добри от тия, които днес минават за добри. Аз съм си поставил за задача да помогна на всички хроми, слепи, сакати, да оздравеят и да се радват на живота. Всички пустини трябва да се превърнат в оазиси на живота, дето умореният пътник да си почине и уталожи жаждата. Всички празни пространства трябва да се насадят с плодни дръвчета, че който мине край тях, да му се даде нещо. Странникът да спре пред тях и да си хапне от сладките и вкусни плодове.

Освободете мисълта си от всички отрицателни прояви – съмнение, колебание, подозрение. Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постъпки, Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате, какво значи, да живее човек без Бога.

Няма по-голямо страдание за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога. – Как може да се върне човек в правия път? – Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачът е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си. Сега и на вас казвам: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е ваш Баща и ваша Майка. Ако искате вашите синове и дъщери да ви почитат, направете връзка с Бога. Ще видите, че няма да се мине една година даже, и животът ви ще се подобри. Щом направите опита, нови мисли ще дойдат в главата ви, и вие ще прогледате. Тогава ще имате не две очи, а сто: отпред на главата и отзад, отляво и отдясно, отгоре и отдолу и т.н. Някой се оплаква, че много работи, а още не е прогледнал. – Не е прогледнал, защото няма онази жива вяра, която отваря очите на слепия. Аз вярвам във вашата душа, вярвам във възможностите, които се крият във вас, и зная, че един ден ще прогледате. И да направите нещо лошо, да сгрешите, да направите някаква пакост, душата ви няма да се измени. Аз обичам грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците. Той дойде в света за тях, да им помогне, да ги повдигне и освободи. Той издържа изпита си, остави се да Го ругаят, да се подиграват с Него, да Го разпнат, но на третия ден възкръсна.

Желая и вие да имате същата слабост, да обичате каещите се грешници и да им помагате.

„Дойди, та ме последвай!" – казва Христос. В какво? – В това, което говоря.

Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, 1917 г. София.


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3549 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 август 2011 - 17:08

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето

Спасението


„А той му рече: Защо ме казвашъ благъ? Никой не е благъ, тъкмо единъ Богъ. Но ако ищешъ да влѣзешъ въ живота, упази заповѣдитѣ. Казва му: Кои? А Исусъ му рече: Тези: Не убивай; Не прѣлюбодѣйствувай; Не кради; Не свидѣтелствувай на лъжа; Почитай баща си и майка си; и Люби ближния си, както себе си. Казва му момъкътъ: Всичко това упазихъ отъ младостьта си, що ми още не достига? Рече му Исусъ: Ако ищешъ съвършенъ да бѫдешъ иди, продай имането си и дай го на сиромаси, и ще имашъ съкровище на небеса, и дойди та ме послѣдвай.“ (Евангелие отъ Матея, гл. 19, ст. 17,18,19,20,21)

Съврѣменнитѣ културни хора отъ XX вѣкъ иматъ едно смѫтно схващане за Мойсеевия законъ. Такова смѫтно схващане иматъ не само съврѣменнитѣ цивилизовани народи, но и съврѣменнитѣ религиозни християнски общества. Вече 2000 години отъ какъ християнитѣ разчепкватъ Христовото учение и така сѫ го охлузили, че като гледамъ на него, прѣдставя ми се като едно дърво, на което кората е олющена. Християнски критици все за спасение говорятъ: спасение чрѣзъ добри дѣла, спасение чрѣзъ това-онова, а всѫщность никакво спасение нѣма. Спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, законъ, който е установенъ не въ врѣмето на Христа, но установенъ още въ самото начало на битието. Слѣдователно това, което сега се проявява вѫтрѣ въ човѣшката душа, въ обществата, въ народитѣ, то произтича отъ този първоначаленъ източникъ.

Думата „спасение“ има много значения. Падне нѣкой въ вода, извадятъ го отъ тамъ, казватъ: „Спасенъ е!“ Боледувалъ нѣкой отъ тежка болесть, оздравѣлъ слѣдъ това, казватъ: „Спасенъ е.“ Нѣкой водилъ разваленъ животъ, отклонили го отъ този животъ, казватъ: „Спасенъ е.“ Думата „спасение“, въ обикновенъ смисълъ, подразбира връщането на единъ човѣкъ отъ едно болѣзнено въ едно здравословно състояние. Но, за да бѫде човѣкъ спасенъ, трѣбва да влѣзе въ живота. А кои сѫ условията за това? Не е важно за човѣка само да е спасенъ. Каква полза може да има за единъ човѣкъ изваждането му отъ вода, а слѣдъ това да умре отъ гладъ? Спасява се отъ едно зло, а налита на друго. Спасение разбирамъ да влѣзе човѣкъ въ условията на живота, да се възстанови онази първоначална връзка между човѣка и Бога. Всѣко сѫщество, което изгуби своитѣ отношения къмъ първоначалния източникъ, се нуждае отъ спасение. Никакво друго спасение, вънъ отъ това, не сѫществува. Тъй разбирамъ спасението азъ, тъй го разбиратъ Господь, Христосъ, светиитѣ и тъй ще го разбиратъ всички праведни, свети хора, а всички глупави, ще го разбиратъ по другъ начинъ. Всички други, които не разбиратъ правилно това учение, не разбиратъ закона на спасението, ще се заблуждаватъ, ще грѣшатъ, ще падатъ, ще ставатъ, ще се самоубиватъ и т.н.

Законътъ на спасението е единъ постояненъ законъ, който дѣйствува всѣка минута. Всѣка минута човѣкъ трѣбва да се спасява. Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва само единъ пѫть да се спаси. Азъ съмъ голѣмъ невѣрникъ, не вѣрвамъ въ това. Не вѣрвамъ, защото човѣкъ не само единъ пѫть трѣбва да яде, не само единъ пѫть трѣбва да диша, това е постоянна връзка и така е и съ спасението. И ако човѣкъ постоянно не се спасява, никога нѣма да се спаси. Това показва, че трѣбва да има постоянна връзка между Бога и човѣка и тя се нарича „връзка на спасение“.

Казвате: „Спасенъ ли съмъ?“ Днесъ може да си спасенъ, но утрѣ ще те хване нѣкой за гушата; днесъ може да си ситъ, но утрѣ може да бѫдешъ гладенъ; днесъ може да имашъ добра мисъль, а утрѣ да ти дойде лоша мисъль. Значи тази трояка връзка у човѣка трѣбва да сѫществува. Това наричамъ Законъ на спасение. Така го опрѣдѣлямъ азъ и никой не може да даде по-добро опрѣдѣление отъ това. Бихъ далъ 20 000 лева на онзи, който даде по-точно опрѣдѣление. Нека се събератъ всички логици, всички философи и дадатъ по-точно опрѣдѣление, Слѣдователно Христосъ дойде да възстанови тази трояка връзка: между хора и хора, между ангели и хора и между Бога и хората. Това е спасението.

Младиятъ момъкъ, който запита Христа какво да прави, за да наслѣди животъ вѣченъ, Христосъ му отговори: „Не убивай!“ Убийството е една причина, която скѫсва тѣзи връзки, пази се, да не скѫсашъ връзкитѣ на тѣлото, връзкитѣ между твоитѣ братя. „Не лъжи.“ – Тя е втората причина, която скѫсва връзкитѣ на спасението. „Не кради и не лъжесвидѣтелствувай.“ – И тѣ сѫщо скѫсватъ връзкитѣ на спасението. „Почитай баща си и майка си и ближнитѣ си.“ Първитѣ петь заповѣди сѫ Христовото учение, а вторитѣ петь – Мойсеевия законъ. Първитѣ петь заповѣди принадлежатъ къмъ сегашната епоха, тѣ сѫ законитѣ на духа, а другитѣ петь сѫ законитѣ на физическия свѣтъ. Христосъ обяснява кои сѫ причинитѣ, които скѫсватъ връзкитѣ и кои сѫ причинитѣ, които свързватъ. „Почитай баща си, майка си и ближнитѣ си и ще се избавишъ.“

Въ заповѣдьта „Не убивай“, думата „убивай“ има широко значение и приложение. Ще си кажете: „Слава Богу, никого не съмъ убивалъ.“ Нѣма между васъ човѣкъ, който може да се похвали, че не е убивалъ. Мога това съ данни да ви го докажа, но да оставимъ този въпросъ настрана. „Убийство“ подразбира не само когато убиете нѣкого, но и когато убиете въ себе си една добра мисъль, пожелание. Убийство е когато вие убиете една добра мисъль у нѣкой човѣкъ. Срѣщате човѣкъ, който вѣрва въ Бога, и вие му казвате, че нѣма Богъ и съ това вие го убивате. Питамъ: този философъ отъ гдѣ знае той, че нѣма Богъ? Когато единъ човѣкъ каже, че нѣма Богъ, азъ разбирамъ, че той иска да се намѣсти на Неговото мѣсто. Когато нѣкой каже за нѣкого, че е глупавъ човѣкъ, то значи, че той иска да се намѣсти на това мѣсто. Когато кажете за нѣкого, че е богатъ, то значи, че искате да се настаните на неговото мѣсто. Когато каже една жена за друга, че не е красива, то значи, че тя иска да вземе нейното мѣсто. Когато нѣкой мѫжъ каже за другия, че е поплювко, то значи, че той иска да вземе неговото мѣсто. Тѣзи нѣща отдалечаватъ хората отъ Бога.

Може да те обичатъ всички живи сѫщества на свѣта и пакъ да погинешъ. Съврѣменната любовь въ свѣта, за която хората говорятъ, тя е любовь на орли, на гарги, на кучета. Не искамъ да се обиждате отъ това, но ви казвамъ, че любовь, която не съгражда, а разрушава, тя е любовь на орли и гарги и тя спада къмъ „не убивай“. Колко красиви моми съмъ виждалъ съ благородни мисли и желания, а като се оженатъ, въ тѣхъ се заражда мисъльта да се самоубиятъ. Защо така? Това показва, че момъкътъ, за когото тѣ се оженватъ, нѣма въ него тѣзи елементи, които сѫ потрѣбни за нейното развитие и тя е отровена. Така е и съ мѫжетѣ. Сѫщото е и въ религиознитѣ общества. Вие сте радостни, но дойде единъ „философъ“ и ви каже, че хората сѫ мъртви, т.е. нѣма животъ слѣдъ смъртьта и вие се наскърбявате. Наистина, сега повечето хора сѫ мъртви, но за въ бѫдаще ще оживѣятъ. Тѣзи „философи“ въ вѣрванията си приличатъ на турцитѣ, които вѣрватъ, че като дойде Христосъ да сѫди свѣта, всички хора ще измратъ, а ще остане само арахангелъ Михаилъ, на когото Господь ще каже: „Има ли нѣкой по-голѣмъ отъ мене?“ Това е едно вѣрване, но кой го е провѣрилъ? Казватъ, че хората умиратъ и не възкръсвать. Кой е ходилъ тамъ да види, че това е така? Лъжатъ се, (азъ виждамъ умрѣлитѣ живи). Вие, които проповѣдвате това учение, сте мъртви. Подъ „мъртавъ“ се разбира човѣкъ, който не мисли, не чувствува, а у когото има само едно механическо движение. На такъвъ човѣкъ му трѣбватъ хиляди години, за да възкръсне. Вѣрно е това, че има хора въ невидимия свѣтъ, които спятъ, мъртви сѫ, но и въ този свѣтъ има мъртви и спящи хора. Но това не подразбира, че всички хора сѫ мъртви и спатъ.

Христосъ казва: „Не убивай.“ Това значи, че въ вашитѣ желания не трѣбва да има мисъль да разрушите всѣко добро желание или всѣка добра мисъль, която Богъ е вложилъ, а напротивъ, трѣбва да ги култивирате. Ако убивате всичко това, животътъ ви ще стане безсмисленъ. Въ какво се състои смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота се състои въ това да почиташъ майка си и баща си и да любишъ ближнитѣ си. А условията, за да можешъ да почиташъ майка си, баща си и да обичашъ ближнитѣ сѫ тѣзи: да можешъ въ тебе да отстранишъ всички тѣзи първи качества. Най-напрѣдъ трѣбва да започнешъ съ Мойсеевия законъ, да изкоренишъ тѣзи навици, които прѣкѫсватъ връзкитѣ на Божествения свѣтъ и спъватъ нашето развитие на земята. Христосъ, като казва въ Евангелието на Иоана, че Той е лоза, разбира, че всѣка прѫчка у него, която има желание да убива, не принася плодъ, „Отецъ ми я отрѣзва“. Какви сѫ симптомитѣ на единъ човѣкъ, който постоянно убива? Щомъ започнете да се вкисвате, вие започвате да убивате. Раздразнението е първата причина на убийството.

Слѣдъ това Христосъ казва: „Не кради!“ Какво да не крадешъ? Добритѣ мисли и добритѣ желания на човѣка. Бихъ желалъ на хората да дамъ всичкото си богатство, но да не открадна нищо отъ сърдцето и ума имъ. Да не убивашъ добритѣ мисли и желания на баща си, на майка си, на братята си, на сестритѣ си, на ближнитѣ си. Да не крадешъ добритѣ мисли и желания на майка си, на баща си, на братята си, на сестритѣ си, на ближнитѣ си. Когато откраднешъ нѣщо, слѣдъ това да не лъжешъ, т.е. въ твоитѣ взимания-давания, като вземешъ отъ нѣкого добра мисъль, да не давашъ лоша и да не лъжешъ. Като дадешъ лошата мисъль, да не лъжешъ, че си далъ по-добра мисъль, защото така се развалятъ обществата, така се развалятъ домоветѣ. Жена открадне сърдцето и ума на мѫжа си, а слѣдъ това му даде своитѣ лоши мисли и желания, като му казва, че това ще го направи щастливъ, но слѣдъ нѣколко години не се разбиратъ, излъгали се. Тукъ има и убийство, и лъжа, и кражба, и лъжесвидѣтелство. Изхвърлете тѣзи причини и вие слѣдъ врѣме ще любите и почитате баща си и майка си. Кои сѫ баща ви и майка ви? Душата е майка ви, вашиятъ духъ това е баща ви, а тѣлото – това сте вие. Вие сте чеда на вашата душа. Това е Христовото учение. Като кажете нѣкога: „Дали съ това тѣло ще живея,“ разбирамъ: дали съ вашитѣ баща и майка ще живѣете. Всѣки синъ трѣбва да бѫде силенъ, за да може да радвашъ майка си и баща си. Трѣбва да почитате тѣзи майка и баща у васъ си. За въ деня, когато прѣстѫпишъ този законъ – не почитате майка си и баща си и не любите ближнитѣ си, вие сте извънъ условията на живота.

Това учение може всѣки день да го приложите. Неразположенъ си, обърни книгата на своя животъ и виж коя отъ тритѣ заповѣди си прѣстѫпилъ. Христосъ казва: „Ако искаш да станешъ съвършенъ, раздай всичкото си богатство и ела съ мене, та ме послѣдвай.“ На кого да раздадешъ имането си? – На твоитѣ мисли и желания. Кого да послѣдвашъ? – Великия Учитель на живота. Нѣкой ще каже: „Може ли да дамъ кѫщата си и паритѣ си?“ Господь не иска вашитѣ кѫщи, нито вашитѣ пари. Подъ думитѣ „кѫща“, „имане“ Той разбира съвсѣмъ друго нѣщо. Всѣко желание у човѣка, да направи нѣкому добро, се прѣдшествува отъ друга мисъль, отъ закона на любовьта. Само когато у васъ се породи желание на милосърдие и любовь, само тогава вие ще сте готови да направите едно добро дѣло. Нѣма човѣкъ, който да може да направи добро дело безъ добра мисъль.

Да почиташъ майка си и баща си, тѣ сѫ обекта, а ближнитѣ, тѣ ще бѫдатъ законъ за стимулъ, т.е. той ще те подбужда къмъ любовь. Да любишъ, то значи да любишъ само това, което е слабо, нѣжно, мило, нуждаеще се отъ помощь. Силенъ човѣкъ не може да любишъ. Ако Богъ има такава велика любовь къмъ насъ, то е защото сме грѣшници, ако бѣхме ангели, Той нѣмаше да има никаква любовь къмъ насъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ на бѫда светия, ангелъ.“ – Можешъ, но нѣма да бѫдешъ любимъ отъ Бога. Комуто се много прощава, много се обича.

Вие имате едно извратено понятие за тѣзи работи. Може да се наблюдава този фактъ и въ природата и тамъ той е вѣренъ. Обичатъ се тѣзи нѣща, които сѫ нѣжни, деликатни, слаби. Гледате нѣкой мѫжъ – здравъ, силенъ, той се влюбва въ нѣкоя слаба, едва крѣпяща се жена. Силнитѣ хора, това сѫ октоподи, които турватъ своитѣ смукала на тебе и те смучатъ, смучатъ и напустнатъ. Утрѣ ще те искатъ пакъ. Това сѫ съврѣменнитѣ религиозни общества, които те изсмукватъ, обиратъ кесията и послѣ те изхвърлятъ. И послѣ казват: „Обърнахме го къмъ Господа!“ Обърналъ си го ти, че втори пѫть нѣма да помисли да се жени. Не се нуждаемъ отъ подобно обръщане къмъ Господа. Азъ не бихъ желалъ да обръщамъ кесиитѣ, нито сърдцата, нито ума на хората къмъ Господа. Азъ бихъ далъ на човѣка ключа на неговата врата и бихъ му казалъ: „На ти ключа, отвори си кѫщата, изчисти я, нека слънцето влѣзе вѫтрѣ.“ Това е твоето право. Не пущайте вашитѣ слугини да чистятъ твоята църква, тя е за тебе съградена.

Ако речемъ да съберемъ всички църкви и да направимъ една обща, всички ще се скараме. Това е дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ косвено засѣга. За да влѣземъ въ този Божественъ храмъ на душата си, трѣбва да отхвърлимъ отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ, защото гнѣвътъ води къмъ убийство, а убийството – къмъ кражба, а слѣдъ това ще започнешъ да мислишъ, измислювашъ лъжа, за да прикриеш това убийство. Тѣзи четири заповѣди, сѫ свързани една съ друга и тѣ ни посочватъ, какво не трѣбва да правимъ. Има други три заповѣди, които ни посочватъ какво да правимъ, тѣ сѫ: Почитай душата си, духа си и ближнитѣ си. Ще кажете: „Какъ да ги почитаме?“ Ако нѣкой попадне въ разбойници, освободи го отъ рѫцѣтѣ имъ, услужи му. Тѣзи ближни сѫ вашитѣ мисли, желания, които сѫ оставили дълбоки корени у васъ и сега трѣбва да ги поправите или въ друга форма бихъ казалъ, да вземете вашата земя, да я посадите съ най-добри растения, т.е. да обърнете вашитѣ желания и мисли отъ лоши въ добри. Това е искалъ Христосъ да каже на евреитѣ, защото най-голѣмото удоволствие у тѣхъ бѣше да убиватъ хората. Като четете Стария завѣтъ, виждате какъ много хората се убиваха. Тази бѣше една отъ причинитѣ, за гдѣто тѣ нѣмаха такова дълго царство, каквото имаха египтянитѣ. Съврѣменнитѣ християни, които сѫ наслѣдили това старо учение на евреитѣ, тѣ приличатъ на тѣхъ. Прослѣдете старата история на славянитѣ, ще видите, че тѣ устройваха войни, кръстоносни походи, все за освобождение на Иерусалимъ. Но какъ ще се освободи Иерусалимъ? – Когато хората прѣстанатъ да убиватъ, да лъжатъ, да крадатъ, да прѣлюбодѣйствуватъ.

Като разгледате живота си до днесъ и отъ днесъ нататъкъ, кажете си: „Нѣма вече да крада, да убивамъ, да лъжа.“ Обърнете се къмъ Христа и кажете: „Какво не ми достига още, Господи?“ Едно не ви стига: раздайте всичко, което имате, на вашитѣ ближни. Кои сѫ тѣзи ваши ближни? Нѣкой день станете сутринь веселъ, пѣете, свирите на пиано или цигулка. Това веселие, това сѫ вашитѣ братя, раздайте на тѣхъ всичко, това е единъ великъ законъ. Всичко, което посѣете вие, това е вашето царство, вашиятъ свѣтъ, тамъ е Христосъ. Въ всѣка добра мисъль, добро желание, веселие тамъ е Христосъ. Колкото и малка да е тази мисъль, тамъ е вашето спасение. Това е първата връзка, такива хиляда връзки като турите, може да образувате едно вѫже, за да обѣсите нѣкого.

Богъ казва: „Привлѣкохъ ги съ нишкитѣ на своята любовь.“ И любовьта има такива нишки, такива връзки. Ще пусна една нишка, ще ви свържа и Господь ще ви привлѣче. По тази нишка вие ще бѫдете въведени въ Царството Божие. Това може да го приложите, защото всѣко учение, което е вѣрно, има и практическо приложение. Ние трѣбва да измѣнимъ своитѣ мисли и тѣзи нещастия, които идатъ, ще изчезнатъ, като изгубимъ всичко, като изгубимъ кѫщи, майка, баща, да кажемъ: „Господи, нищо не съмъ изгубилъ.“ Не си ги изгубилъ, защото майка ти и баща ти сѫ вѫтрѣ въ тебе, не сѫ били никога извънъ тебе, на физическото поле. Това, което виждате на земята, то е тѣхното отражение въ огледалото. Носишъ една мисъль съ себе си, тя ти принася радость, това сѫ твоитѣ ближни, които ти обичашъ. Тази мисъль е жива, интелигентна сила. Мисъль, която може да измѣни живота ти, тя е по-силна отъ всѣко физическо сѫщество. Всѣка добра мисъль донася нѣщо, а не взима. Вие знаете само да взимате, а не и да давате. Вие сте голѣми скѫперници, вие сте ме почти обрали, всичко взимате. Не съжалявамъ за това, което взимате, но сѣйте го въ вашитѣ ниви, а не го събирайте.

Нѣкой казва: „Азъ съмъ много нещастенъ.“ Изхвърлете това нещастие, не го събирайте. Не се лъжете, вие имате всичко, Богъ всичко ви е далъ, не сте сиромаси. Когато сте богати, тамъ е вашето нещастие, тамъ е злото. За сиромаситѣ имамъ голѣмо мнѣние азъ и вие, които се оплаквате, че сте сиромаси, то е защото имате желание да сте повече. И да ви дамъ повече, пакъ нѣма да бѫдете щастливи. Грѣхътъ у насъ произтича отъ това, че ние не позволяваме на Бога да се прояви. Ние спираме Бога въ Неговитѣ добри мисли и желания, които дѣйствуватъ у насъ. Господь ни казва: „Направи това.“ – „Нѣма да го направя.“ Тогава Господь казва: „Остави ме азъ да го направя.“ – „Не.“ Кѫдѣ е Господь? Той е вѫтрѣ въ васъ, затова оставете Го да се прояви. Нѣкой плаче: „Изгубихъ 1000 лева.“ Ти, като се роди, съ 1000 лева ли те роди майка ти? Нѣкой изгубилъ кѫщата си. Майка ти съ кѫща ли те роди? Ако любишъ Господа, хиляда кѫщи ще имашъ, мраморни, съ най-хубави мебели, но ще бѫдете ли и тогава щастливи?

Ще ви разкажа единъ старъ анекдотъ, който е побългаренъ отъ българитѣ. Разказватъ, че едно врѣме Господь и свети Петъръ, обичали да обикалятъ изъ града и да гледатъ какъ живѣятъ хората. Отишли въ едно бѣдно семейство, гдѣто ги нахранили много добрѣ, оставили ги да прѣнощуватъ. „Господи, какъ хубаво ни приеха, казалъ свети Петъръ, не може ли да измѣнимъ живота на този бѣденъ човѣкъ, да облекчимъ положението имъ?“ Господь удовлетворилъ молбата на свети Петъръ и далъ голѣмо богатство на това семейство, хубави кѫщи. Отъ това богатство обаче, бѣдниятъ човѣкъ се вдалъ въ голѣмъ развратъ, пиянство и като тъй онещастливилъ и себе си, и семейството си. Слѣдъ нѣколко години, при обиколкитѣ си, свети Петъръ и Господь отишли пакъ при сѫщото това семейство, да видятъ какъ сега живѣятъ. Жената ги приела, нахранила, оставила ги да прѣнощуватъ, но ги прѣдупрѣдила да се не безпокоятъ отъ това, че мѫжътъ ѝ ще дига гюрултия, когато се върне, защото се връща обикновено пиянъ. Като си легнали да спятъ, Господь легналъ по-навѫтрѣ, а Свети Петъръ до вратата. Идва мѫжътъ срѣдъ нощь пиянъ, сърдитъ защо приела жената тѣзи гости. Ядосалъ се и набилъ добрѣ съ едно дърво Свети Петъръ, който му се падналъ по-наблизо. Свети Петъръ приелъ своята заплата. Мѫжътъ продължавалъ да буйствува, да вика. Свети Петъръ казалъ на Господа: „Господи, ела Ти на моето мѣсто.“ Промѣнили си мѣстата, Господь дошълъ до вратата. Като ги зърналъ мѫжътъ гоститѣ, рекълъ: „Чакай този да набия, азъ бихъ крайния, сега да набия добрѣ този, който е отъ вѫтрѣ.“ Набива пакъ Свети Петъръ. Става слѣдъ това Свети Петъръ и казва на Господа: „Какво да правимъ? Сега той пакъ ще бие.“ Дига се Господь, измива си очитѣ и като си изтрилъ очитѣ съ кърпата, маха съ нея и кѫщата се запалва и изгаря. Така Свети Петъръ се освободи да не бѫде битъ и трети пѫть.

Значи, ако вие дадете на вашата плъть прѣимущество, ще се роди човѣкътъ на чувствата и Свети Петъръ, който се моли за васъ, ще яде бой три пѫти на день. Никога не се молете въ свѣта за физическо благоволение, прѣди да има връзка между Бога и васъ. Единъ вълкъ, колкото и да го храните, все вълкъ ще си остане. Една змия, единъ комаръ, една въшка, колкото и да ги храните, наглеждате, никога нѣма да измѣните тѣхния характеръ отъ външната обстановка. Единственото нѣщо, което може да измѣни сърдцето на единъ грѣшникъ, то сѫ гладътъ, страданията, докато стигнатъ крайния прѣдѣлъ. Една жена казваше: „Много станаха моитѣ страдания, нѣма ли да ме освободи Господь?“ Рекохъ, чакай, ти едва си ги започнала.

Така като гледаме на живота, ще разберемъ, че цѣльта, дълбокиятъ смисълъ на живота е да бѫдемъ здрави, силни. Всички може да бѫдете здрави, силни, всички може да имате добри мисли и желания, добри дѣца, мѫже и т.н. Тогава обществото може да го създадемъ магически. Като казвамъ магически, разбирамъ единъ законъ, чрѣзъ който нѣщата можемъ да ги създадемъ въ нѣколко часа. Но това е процесъ само за умнитѣ, за магитѣ, за благороднитѣ хора. Ако сега ви се даде това знание, вие ще обърнете свѣта наопаки. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото това синапово сѣме, вие ще можете да прѣнесете една планина отъ едно мѣсто на друго.“ Ето защо Господь не дава тѣзи знания на сегашнитѣ хора, защото у тѣхъ има желания да убиватъ, да крадатъ и т.н. Кое не имъ стига? – Почить къмъ майка ви, къмъ баща ви. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали много добрѣ. Свържете се съ Господа и ще успѣете.

Не говоря за Този Господь, Който е създалъ свѣта, а за Този, Който сега работи. Каква е разликата между първия и втория Господь? Такава, каквато е разликата между бащата и майката. Единиятъ, който създава, е бащата, а другиятъ, който отглежда, е майката. Божествената майка, това е Любовьта. Като говоря за Любовьта, разбирамъ тази велика Божествена майка, на която дължимъ всичко и на която отдаваме всичкото почитание и уважение. Хора, които почитатъ тази майка, азъ ги наричамъ праведни, благородни, светии. Човѣкъ, който не люби, той е нищоженъ и такъвъ не го зачитамъ даже и колкото една въшка. Казвате: „Не ме обичатъ.“ Защо не те обичатъ? – Защото не почиташъ майка си и баща си. Лудъ ще бѫде този, който се ожени за дъщеря, която не почита и не обича майка си и баща си. Като влѣза въ тази кѫща и видя, че тази дъщеря почита майка си и баща си, всичката моя любовь ще се отправи къмъ нея.

Това е великъ законъ въ свѣта. Искате да ви любя, азъ ще ви любя заради майка ви и баща ви. Този великъ законъ дѣйствува у мене и азъ искамъ да дѣйствува той по сѫщия начинъ и у васъ. Като се разгнѣвишъ, ще кажешъ: „Чакай, ти Марто, ще се помиримъ.“ Мома си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Момъкъ си, гнѣвишъ се – нѣма да се оженишъ. Ще останете безъ дѣца, а това е най-голѣмото нещастие. Нещастенъ е онзи, който нѣма баща и майка и не ги почита, защото щомъ не ги почиташъ, не ги уважавашъ, не любишъ ближнитѣ си, ти си най-голѣмъ грѣшникъ. Подъ „грѣшникъ“ азъ разбирамъ човѣкъ безъ баща, безъ майка, безъ ближни. Това е разбиралъ Христосъ и е казалъ: „Ако искашъ да станешъ съвършенъ, обичай душата, духътъ си, ближнитѣ си, раздай имането си, ела и ме послѣдвай.“ Кого? – Този, отъ Когото всичко излиза. Върни се при мене, при Първоначалния източникъ и тогава ти ще станешъ силенъ, ще разберешъ смисъла на живота и като бѫде Този великъ Учитель съ тебе, всички страдания въ свѣта ще бѫдатъ една приятна музика. Като настане и гладъ, и студъ, и захарь и хлѣбъ като нѣма, пакъ ще се утѣшишъ и ще кажешъ: „Ще дойде хлѣбъ отгорѣ.“

Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н. Израилскиятъ народъ 40 години какъ бѣ храненъ? Не е единъ източникътъ, за да се нахрани човѣкъ. Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. Вѣрвайте въ Неговитѣ заповѣди, стократно ще бѫдете възнаградени.

Често казвате и се безпокоите какво ли ще стане въ България. Азъ гарантирамъ, че нищо лошо нѣма да стане. Ако ме слушаха хората, една дума бихъ казалъ и войната щѣше да се свърши, но нека се избиватъ, нека загинвать хората. Сегашнитѣ хора сѫ повечето крадци, разбойници, хора, който не почитатъ баща си и майка си, нека загинватъ. Отъ въшки не се нуждаемъ, нуждаемъ се от цвѣтя и отъ благородни дѣца. Това е Христовото учение, което ще се докаже на дѣсно и налѣво. На свѣта ще дадемъ още едно доказателство и никой нѣма да каже, че нѣма Господь. Тогава и слѣпитѣ ще прогледатъ. Тѣзи слѣпи, като прогледатъ, ще станатъ нещастни, като такива, които не сѫ готови. Ако има нѣкои слѣпи, на които не искаме да отворимъ очитѣ, то е защото ги щадимъ, да не страдатъ. Не давамъ нѣкому пари, за да не страда, защото той, като не умѣе да ги използува разумно, тъй ще ги използува, че ще дойде въ състояние да те убива.

Вѣра, жива вѣра трѣбва у всички васъ! Не трѣбва да се дѣлите отъ свѣта, а да влѣзете вѫтрѣ въ този свѣтъ и да го облагородите. Едно врѣме прѣпорѫчваха да се бѣга отъ свѣта, а сега казватъ: „Влѣзте въ свѣта.“ Едно врѣме се казваше да се бѣга отъ пъкъла, а сега казватъ да се влѣзе вѫтрѣ въ пъкъла, да се работи. Долу старитѣ убѣждения, старитѣ кѫщи, тѣ сега ще се събарятъ и нови ще се градятъ. Понеже всичко се събаря, ще трѣбва граденето да става по другъ начинъ. Една и сѫща драма не трѣбва да се повтаря, Богъ не обича да се повтарятъ драмитѣ му. Сега идатъ драмитѣ на доброто. „Не убивай, не кради, не лъжи и не лъжесвидѣтелствувай.“ Това е законътъ на прѣраждането. И като се завърши той, иде законътъ на вселяването. Другитѣ заповѣди сѫ: „Почитай баща си и майка си, люби ближнитѣ си и раздай имането си.“ Тѣзи сѫ седемтѣ заповѣди, които трѣбва да спазвате, слѣдъ това ще дойде почивка и вие ще станете безсмъртни. Това е Великото Спасение – да се съедините съ Бога и тогава ще имате хиляди пѫти по-голѣми блага отъ тѣзи, които сега имате.

Забѣлѣзалъ съмъ какъ хората се безпокоятъ за всичко. Търговецъ напримѣръ – бои се, че ще изгуби и затова убѣждава своитѣ клиенти да купятъ стоката му, като я прѣпорѫчва за по-добра, отколкото е въ дѣйствителность. Тѣ си служатъ съ закона на убѣждението, на внушението. Най-честно би било търговецътъ да си каже: „Стоката ми е както виждате и памукъ и вълна, но затова ви я продавамъ по-евтино.“ Нека търговията свободно да се проявява. Казвайте си всѣкога истината. Ако не можете да кажете истината, по-добрѣ си прѣмълчи. Нѣкой момъкъ не иска да се жени, но успѣватъ други хора да го убѣдятъ да стори това, а послѣ той съжалява за стореното и казва: „Кой ме кара да се женя!“ Не трѣбва да лъжемъ, защото съ това ние лъжемъ и себе си. Трѣбва да бѫдемъ вѣрни прѣдъ нашия Учитель. За да бѫдете свободни, трѣбва да бѫдете вѣрни и чисти прѣдъ Този вашъ Учитель, Който ви е далъ всичко.

Като влѣза слѣдъ това въ вашия храмъ, ще си измия рѫцѣтѣ и краката, ще донеса подаръци, елей, смирна и ливанъ и ще кажа: „Яви се Спасительтъ въ вашата църква съ подаръци.“ А сега, като дойде нѣкой въ вашата църква, отнима ви едно-друго. Прѣстанете да мислите зло за вашитѣ близки. Не казвайте: „Този е лошъ.“ Ти си правъ, като казвашъ това, но то се отнася за миналото му, а от сега нататъкъ гледай на него другояче. Не казвайте: „Въпросъ е дали той ще стане по-добъръ.“ Не говори това, не се лъжи, защото тѣзи лоши хора, тѣзи вагабонти, азъ ще ги направя по-добри отъ свещеницитѣ и владицитѣ. Затова азъ мога да ви дамъ и доказателства. Задалъ съмъ си тази задача, да направя всички хроми, сакати, слѣпи – здрави хора, да се поправятъ. Трѣбва да изоремъ тѣзи пусти пространства, да ги облагородимъ, да дадемъ по нѣщо на всѣки, които мине отъ тамъ.

Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря азъ. Не познавамъ друго сѫщество тъй свято, тъй мило, тъй чисто, както Господь. Опитвалъ съмъ Го милиони, милиони пѫти и всѣкога Той е билъ неизмѣненъ въ себе си, всѣкога е билъ благъ, но като грѣшишъ много и като не се обръщашъ къмъ Него, ще те остави да понесешъ послѣдствията на грѣховетѣ си, за да видишъ какво значи да живѣешъ безъ Бога. Велико страдание въ свѣта е да живѣешъ безъ Бога. Нѣма защо азъ да ви казвамъ: Идете при Бога, Той е вашъ баща. И вие сами трѣбва да се обърнете къмъ Него. Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, турете си тази мисъль да бѫдете всѣкога съ Бога и вижте въ продължение на една година какъ ще се измѣни вашия животъ. Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н.

Нѣкой казва: „Не съмъ прогледалъ.“ Че какъ ще прогледашъ, като нѣмашъ вѣра? Но азъ имамъ вѣра у васъ, имамъ вѣра на вашата душа и затова не губя надежда, че ще прогледате. Ако и да направите нѣкакво лошо дѣло, вашата душа нѣма да се измѣни. Азъ вѣрвамъ въ васъ, вѣрвамъ на хората и мнѣнието ми за тѣхъ нѣма да се измѣни. Азъ обичамъ грѣшницитѣ, калпазанитѣ хора. Това е слабость моя къмъ тѣхъ и грѣшка е у мене това, че ги прѣдпочитамъ прѣдъ праведнитѣ и свети хора. Бихъ желалъ и вие да имате такава слабост къмъ грѣшницитѣ и тогава свѣтътъ ще има другъ изгледъ. И Христосъ имаше такава слабость къмъ грѣшницитѣ и затова се остави да го подиграватъ и поругаятъ.

„Ела и ме послѣдвай“, казва Христосъ. Въ какво? Въ това, което ви говоря.

Бесѣда, държана на 25 февруарий 1917 година
София






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни