Jump to content

1917_04_08 Яковъ и Исавъ


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Калоян Христов

Архивна единица

Яковъ и Исавъ (Беседата за четене в стар правопис - издание на Жануа, 2004 г.)

Яковъ и Исавъ (Беседата за четене в стар правопис - издание 1942 г.)

От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Яков и Исав

Беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.

„И видя сън: и ето стълба, поставена на земята, на която върхът стигаше до небето; ето, ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея." (Битие 28:12)

„Яков и Исав” – интересен предмет за разискване. Който е чел Библията, познава тези два характера. Яков и Исав са двама братя: Яков е по-малкият, Исав – по-големият. Разликата в възрастта им е малка, няколко часа. От разказа за двамата братя могат да се извадят седем характера. За Яков и Исава било предсказано, че от тях ще произлязат два народа, от които по-големият ще слугува на по-малкия. Още в утробата на майка си те се борили, с което й причинявали големи смущения. Казва се, че пръв се родил Исав, а втори – Яков, който държал петата на брата си. Външно те се различавали много: Исав бил космат, а Яков – гладък. С други думи казано: Исав бил мъжествен, а Яков – женствен. От физиологическо гледище, Исав е човек на природата, откровен, чистосърдечен, импулсивен, живее от ден за ден, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличат на Исава. Като се нахранят добре, те казват: Благодарим Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пак ще се погрижиш за нас. Те изказват благодарността си само по отношение на яденето. Яков е женствен, но е смел; има някои отрицателни черти в характера си: хитрост и лукавство. Яков прилича на сарафите, които всякога печелят. Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща. Той поискал от брата си една чиния леща, да се нахрани. – Ще ти дам, – отговорил Яков, ако ми отстъпиш първородството си. – Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям. Какво струва моето първородство пред глада ми?

Тук се явяват още два характера: майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си. Бащата обичал повече Исава, естествен човек, с обикновено съзнание. Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пък взе дрехите на Исава и облече с тях Якова. С кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му. Така Яков получи благословението на баща си вместо Исава, за което понесе последствията на своята постъпка. Няма мисъл, чувство или постъпка, добри или лоши, които да не принесат своите плодове. Това е закон, който всеки човек може да провери.

Хората на XX в. не признават този закон и живеят, както намират за добре – ядат и пият и не мислят за последствията на своя живот. Мъжът и жената не са в съгласие помежду си, но не мислят за това, те очакват добри деца. Ако децата им не излязат добри, те се чудят, на кого приличат. Те не подозират, че причината се крие в тях. Божественият закон гласи: За да бъдат децата добри, бащата и майката трябва да са в пълна хармония помежду си. Това не значи, че те трябва да бъдат съвършено еднакви, но да имат допирни точки помежду си, да се обичат и разбират. Има тънкости, които различават мъжа и жената, но мъчно се схваща различието. Видни философи, учени, писатели са правили опити да опишат разликата между мъжа и жената, но в края на краищата, не са успели. Отчасти могат да направят разлика, но не напълно. Обикновено в жената преобладават кръгли линии, а в мъжа – прави и счупени. Кръглите линии внасят в характера мекота, а правите – твърдост и острота. В мъжа преобладават повече хроматическите гами.

В разказа за Якова и Исава виждаме, какъв съвет дава майката на сина си. За да вземе Яков благословението на баща си, тя го заставила да излъже. Щом дава такъв съвет, това показва, че тя и друг път си е служила с лъжата. Някой казва: Днес излъгах. Значи, ти си лъгал и друг път. Лъжата не съществува само от днес. Тя носи началото си от далечното минало, от незапомнени времена. Кой е първоизточникът на лъжата: човекът или животното? Кога е влязла лъжата в човешкия живот: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгал брата си, Яков бил на 32 години, периодът, през който човешкият характер се оформява. Значи, Яков бил на такава възраст, когато съзнателно откраднал благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трябвало Яков да отиде при чичо си Лаван, да се скрие от Исава, да не се стовари върху него гневът на брат му. Яков напуснал бащиния си дом и тръгнал на път. Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея."

Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човека, всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва. Яков отиде в дома на чичо си Лаван, човек хитър и практичен, който му стана учител. В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил. Като практичен човек, Лаван запитал Якова, каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи. Яков отговорил, че обича Рахил и иска да я вземе за своя жена – това е неговата заплата. Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека. Лаван обещал да даде Рахила на Якова, но с условие, да му работи седем години за нея. Яков се съгласил. След изтичането на седемте години, вместо Рахил, Лаван дал Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутринта той разбрал, че бил излъган и запитал чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахил, според обещанието си? Лаван отговорил: Според нашите закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. Работи ми още седем години, за да ти дам и Рахил.

Тук виждаме закона за възмездието. Яков излъга баща си и брата си, затова и Лаван го излъга. За двете лъжи той трябваше да слугува 14 години; седем години, дето излъга баща си, и седем години – за лъжата към брата си.

Мнозина мислят, че са свободни от грешките на Якова, че никога не лъжат. Докато е на земята, човек все ще играе някаква роля: или ролята на Исак и Ревека, или на Яков и на Исава, или на Лия и на Рахил, или на Лаван. Това са седем различни характера, със специфични роли. Често хората продават своите мисли и желания, както Лаван продаде двете си дъщери, за да се обогати. Светът представя стълба, по която хората слизат и се качват, лъжат се, преследват се, гонят се, обичат се и се мразят. Които се обичат, не могат да се оженят. Вместо по любов, те се женят за пари. Лия представя жена, която е взета за парите й, а не по любов. За да вземе Рахил, Яков е трябвало първо да се ожени за Лия. Същото става и в живота на сегашните хора. Някой млад момък обича една мома, но не може да се ожени за нея, и двамата са бедни. Като не може да постигне желанието си, той среща една богата мома, която го поддържа в странство, да учи. Той й обещава, че ще се ожени за нея. Тя е Лия, за която след време се оженва, а първата оставя, като й казва: Хубава, добра и благородна си, но в този свят само с красота и благородство не се живее.

Лаван бил хитър човек, но Яков владеел изкуството да забогатява. След като слугувал при чичо си 14 години за двете му дъщери, той останал да му работи още седем години, да придобие богатство за себе си. Така той придобил голямо богатство – овце, кози, камили. Когато силните овце и кози зачевали, Яков турял в поилата им пръчки с бели резки, та като ги гледали, раждали агнета на пръчки и капчици; след това той отделял своите овце и кози от Лавановите. Така забогатял Яков и придобил много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си.

Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно изкуство. Който иска да бъде богат, трябва да притежава смелостта на Якова. Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ, до зазоряване. Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече." Яков отговорил: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." – Кой си ти? Как ти е името? – Яков. – Отсега нататък няма да бъдеш Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с человеци и си надвил. Човекът, с когото Яков се борил цяла нощ, бил ангел.

Какво означава името Яков? – Запинател. Той се опъвал, т.е. противопоставял и на Бога, и на човеци. Понеже характерът му се изменил, трябвало да се промени и неговото име. Ако името на човека не се изменя, и в характера му не става никаква промяна. За да се измени лицето му, трябва да се измени и характерът, а оттам и неговото име. В онзи свят формата и името на човека са две еднакви неща. От колко букви е името на човека, в какъв ред са поставени гласните и съгласните, това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата душа. Например, името Ревека, майката на Якова и Исава, има две противоположни значения, в зависимост от двата народа, които излязоха от нея. Тогавашните народи са вървели по пътя на инволюцията, а сегашните – по пътя на еволюцията. Обаче, и до днес още има две култури: култура на интуицията и култура на чистия разум. За да се примирят тези култури, трябва да се примирят и теченията, които ги предизвикват. Много естествено. Когато искате да определите известно растение, към кой клас се отнася, вие трябва да го изучите, какъв е коренът му, какво стъбло има, какви са листата му и т.н.

Като изучавате човека, виждате ясно двете течения в него, т.е. двете различни прояви – проявите на Якова и на Исава. Исав представя грубата човешка природа; той не цени първородството си и за нищо и никакво продава своето благословение. Той казва: Защо ми е благословението? Животът е на земята, тук е всичко. Важен е днешният ден, няма защо да приготвям условия за утрешния. Исав не подозирал, че между миналия и сегашния живот има връзка. Сегашният живот е резултат на миналия, а бъдещият се разглежда като последствие на сегашния.

Помнете: Човек не иде за пръв път на земята. Ако сте за пръв път на земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е в същност? Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи, човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си.

Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си. Някои деца не се поддават на възпитание, остават си все така груби и егоисти. Ще кажете, че детето носи тези качества от родителите си. Ами те отде ги носят? Това не е нито наука, нито философия. Лошите желания и прояви на човека се дължат на неразбиране на нещата.

Исав и Яков искаха да постигнат едни и същи неща, но се различаваха в методите си. Яков приложи насилието, но за да разбере, че методът му не беше прав, трябваше да мине през големи страдания. Значи, някои хора постигат желанията си чрез страдания, които ги облагородяват. Други пък не се нуждаят от страдания. Те постигат желанията си по друг път и пак се облагородяват. За да извае една статуя, скулпторът чука дълго време върху нея. Обаче, природата вае своите статуи и по друг начин, не с чук. И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, с която си служи природата. Зреенето на плодовете е също така култура, но тук природата не работи с чук. Прилагайте и вие този метод. Само така можете да постигнете своите желания. И по друг начин можете да ги постигнете, но с големи разходи и мъчнотии. Дайте условия на добрите подтици в себе си и не се безпокойте, дали ще се реализират, или не. Оставете ги на грижите на природата, тя има всичко пред вид. Ако скулпторът работи върху вас, ще му дадете чук, да удря, както знае; ако природата работи върху вас, оставете я свободно да се прояви. Като се изучавате, ще видите, че един ден Бог работи върху вас, на другия ден – вие – така постоянно става смяна. Осем часа ще работите вие, а останалото време – Бог. В смяната на работата, именно, човек получава красиви подтици и се проявява като велик и способен.

Когато човек спи, Бог работи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сън, човек трябва да остави настрана всичките си раници, да се успокои, за да може Духът свободно да работи върху него. Като се събуди, може да вземе раниците с и да продължи работата си. Сънищата действуват възпитателно върху човека. Ако сънува някой лош сън, той може да изправи някоя своя погрешка. Съзнанието му се пробужда, и той вижда, че се отклонил някъде. Колкото по-добре спи човек, толкова по-здрав става. Направете опит, в продължение на един месец да спите спокойно, без никакви смущения в мислите и чувствата си и ще видите, че състоянието ви се е подобрило. Ако страдате от неврастения, ще се излекувате. Ако искате да бъдете здрави, пазете се от лоши мисли и желания. Хората сами си създават страдания и мъчнотии. Като видят, че някой техен познат се издигнал, заел висок пост, те ще търсят начин да го очернят, да го свалят от поста му. Смисълът на живота не се заключава в търсене на погрешките на хората, нито в свалянето им от високия пост, но в работата, която вършите. Ако сте скулптор, вършете добре работата, за която сте определени; ако спите, оставете природата да върши свободно работата си. Този сън е Божествен. При него човек се успокоява и получава Божието благословение. Божествен беше и сънят на Якова, който заспа и се пробуди с мисълта за Рахил. Този практичен, хитър човек, като мислеше за Рахил, постепенно се облагородяваше. Докато не мислеше за Рахил, Яков работеше за пари; щом започна да мисли за нея, той беше готов да работи без пари. Тъй щото, ако хората питат, кога ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи, когато всички хора – учители, свещеници, проповедници, майки и бащи започнат да работят без пари. Всеки трябва да работи даром, от любов. Който не служи на Бога, не може да се облагороди. Така и Яков разбра, какво значи, да служи човек на Бога, т.е. на любовта. – Къде ще намерим Бога? – В Рахил, която представя любовта. Човешкият характер се изпитва чрез Рахил, т.е. чрез любовта.

Един французин живял дълго време в Африка, дето спечелил голямо богатство. Най-после той решил да се върне във Франция, там да прекара до края на живота си. Той имал двама братовчеди, при които мислил да живее, защото нямал намерение да се жени. За да разбере, при кого от тях да остане, той намислил начин да ги изпита, да види, кой от двамата е по-добър и безкористен. Той извикал двамата си братовчеди и казал: Бях богат, спечелих много пари в Африка, но всичко изгубих и се връщам в Париж, да умра в родния си град. Кой от двамата ще ме вземе при себе си? Единият от тях казал: Ела при мене за известно време. Обаче, още на първата седмица той му казал: Търси си друго място, не можеш да останеш при мене за повече време. Той отишъл при втория си братовчед, който му казал: Братко, остани при мене, колкото време искаш. Моят дом е и твой; разполагай с всичко, като със свое. Като минали няколко месеца, той решил да открие истинското си положение и казал на братовчеда си: Аз исках да ви изпитам, да разбера, кой от двамата е истински човек, за да остана при него да живея. Ти прояви безкористие и любов към мен. Аз съм богат, нищо не съм изгубил от спечеленото и ще го оставя на тебе. Като научил истината, първият братовчед отишъл при роднината си, когото изпъдил от дома си, извинил се и го поканил да отиде при него и да остане, колкото време желае. – Късно е вече, отговорил богатият роднина.

Ще дойде ден, когато Бог ще се яви на всички хора във вид на бедна вдовица, беден момък, или някоя страдаща душа и ще ви изпита, доколко сте готови да Го приемете с любов и безкористие. Той ще ви изпита, доколко сте верни на вашия идеал. Само така и вие ще разберете дълбокия смисъл на живота, както Яков разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелите Божии. Тази стълба и до днес още стои изправена и по нея слизат и възлизат ангелите Божии. Днес тя е по-голяма и по-разклонена. Бих желал всеки от вас да види тази стълба и когато дойде до първото й стъпало, да разбере смисъла на земния живот и на страданията, които му се дават. Страданията не са нищо друго, освен обвивка, в която са скрити благата на живота. Както семето е обвито в своята черупка, за да не се изгубят хранителните сокове на зародиша, така и страданията обвиват благата, за да се дадат на човека тогава, когато той може да се ползува от тях. Ето защо, който търси щастие и блаженство в света, първо трябва да мине през страданията.

Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша." Аз пък казвам: Който не вярва в думите ми, ще ги опита. Като мине през изпитания и страдания, ще разбере, че в тях се крият благата на живота. За една лъжа, Яков трябваше да слугува на Лавана 21 години, а Мойсей, за едно убийство, трябваше да слугува на еврейския народ цели 40 години. Всяка погрешка, всяко престъпление се изкупват чрез страдания. Като знаете това, нека жената не се запитва, защо мъжът й се отнася лошо с нея. Някога, в миналото, тя се отнасяла лошо с него. И слугинята нека не се запитва, защо господарката й се отнася толкова жестоко с нея. В миналото тя е постъпвала зле със своята господарка. Такъв е законът на кармата. Проследете историята на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и ще видите, че този закон действува навсякъде планомерно и безпощадно. Ако в бъдеще искате да имате добри синове и дъщери, приложете закона на любовта. Кармата се разрешава само чрез любовта. Яков имаше 12 сина, но само Йосиф беше роден по закона на любовта. Яков работи седем години за него, след което се ожени за Рахил, която роди само един син – Йосиф. Който може да слугува седем години с любов, той ще роди Йосифа. Който се жени по обикновен начин, без любов, той ще вземе Лия, която не обича, и от нея ще му се родят много синове.

Законът за прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от погрешките на миналото. По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат. Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил. Голямо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освен момент на новораждане. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. Велик е моментът, когато човешкият ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот.

Това, което Яков вид преди няколко хиляди години на сън, се отнася до сегашните хора, т.е. до хората на XX век. Днес вече слизат и възлизат Божиите ангели; нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народите. Страданията, през които съвременните хора минават, показват, че те се намират в положението на жена, която ражда. Щом роди тя, ангелите един след друг започват да се въплътяват в човешките умове и сърца. Бог, Който изпраща своите ангели, следи за последствията. На всеки човек ще се даде възможност да чуе, как Бог говори. Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят, и се вдълбочете в себе си, да чуете тихия говор на Бога. Ако слухът ви е развит, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася мир, спокойствие и радост в душата. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна, приятна мелодия. Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него, да чуе тихия глас на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вековете. Ако младата мома и младият момък не могат да забравят думите, които си пишат или казват, колко повече остават паметни думите на Бога. Коя мома и кой момък са забравили двете думи „обичам те", които някога са си казали?

Един млад човек разправял своята опитност. По известни причини той дошъл до голямо отчаяние в живота си и решил да се самоубие. В този момент, в съседната стая се чул тихият глас на неговия приятел. Той се вслушал в песента, която долитала до ушите му, и ясно разбрал смисъла на следните думи: „Аз за тебе само мисля и никога не ще те забравя". Те произвели преврат в него, и той се отказал от решението си да се самоубие, като си казал: Има Един, Който мисли за мене. Това е в състояние да ме застави да живея и да се радвам на всичко, което ми е дадено.

Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте. Ако само една мисъл може да ви застави да обикнете живота, колко повече трябва да го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и труд се полагат за вас, не само от едно, но от много същества. Вслушвайте се в думите на всеки човек, да проникнете в смисъла им, да разберете зова на човешката душа, която вика за освобождение. Чувате ли някой да се оплаква от живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвят на дървото. Но той трябва да завърже, и плодът му след време да узрее. В този смисъл, смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. Когато умира, човек се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живее, да бъде свободен, трябва да се откаже от всекидневните грижи на живота. Това не значи, че не трябва да мислите. Мислете, без да се тревожите. Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои. Ако имате баща като Якова и майка като Ревека, кажете им: Моля ви се, не ме учете на лъжа; не се нуждая от такъв урок. Ако имате чичо, като Лавана, кажете му да не злоупотребява с любовта на ближните си. Много моми и момци са станали нещастни по единствената причина, че родителите им се противопоставяли на техния избор. Оставете всеки сам да си избере мома или момък, които да отговарят на сърцето му. Ако направят някаква погрешка, те ще страдат, и сами ще изправят погрешката си – поне ще страдат от любов. Няма човек в света, който да е бил свободен от страдания. Идейните страдания имат смисъл, те повдигат човека. За предпочитане е човек да страда за някаква идея, отколкото да няма идея. Когато жената ражда, и децата й живеят дълго време, мъките и страданията й са оправдани. Обаче, ако децата й умират, страданията й не са на място. Мислите и желанията на човека също така се раждат, живеят известно време и умират. Ако те умират веднага след раждането, такъв живот е безсмислен. Дайте възможност на добрите мисли и желания във вас да живеят дълго време, да дадат плодове, на които да се радвате и вие, и ближните ви.

Човек има душа, която иска да люби; човек има ум и сърце които искат да се развиват правилно. Какво ще стане с вас, ако убиете живота на ума, на сърцето и на душата си? Какъв живот е този, в който умът, сърцето и душата не вземат участие? Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство, защото всеки получава заслуженото. Всяка изопачена, крива мисъл, родена от човека, ще го следва през целия му живот – и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своите ближни, и за своя народ. Като работите по този начин, вие пак ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане с един или с друг народ, това да не ви смущава. Душата е по-важна от народа. Един човек, който носи мир, благоденствие на хората, струва повече от цял народ, който носи скръб, страдания и разрушение за човечеството. Къде е великата Римска империя? Тя се разпадна, но римлянинът не изчезна. В това време живееше един истински Човек в света, Когото разпнаха наред с разбойниците, но Неговите идеи и до днес още съществуват и владеят света. Той струва повече от цялата Римска империя. Този велик човек беше Христос.

Днес всички българи искат да знаят, какво ще стане с България. – Ако следва Божиите пътища, нищо лошо няма да й се случи. Всеки трябва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ход на добрите си мисли и желания, като постепенно се освобождава от страха. Колкото по-добри ставате, толкова и страхът ви ще се намалява. Ако имате характера на Якова, непременно ще пострадате. Ревека, Лаван и всички останали типове жънат своите плодове. Днес повечето хора са взели ключовете на материалния свят в ръцете си и, дето и да отидете, ще ви кажат: Платете си разноските. Ако някой проповядва, също иска да му се плати. Трябва да съществува поне едно звание, за което хората да работят без пари. Няма по-свещено звание за човека от това, да служи на Бога с любов. Който служи на Бога, всякога говори истината. От такива хора се нуждае светът. Те произлизат от Рахил. Това се иска и от съвременните жени. Можете ли да играете ролята на Рахил, да пасете овцете си като нея? Можете ли да живеете между овчари и да бъдете почтени? Колко мъже трябва да има една жена и колко жени един мъж? – Един мъж и една жена. С други думи казано: Човек трябва да има един ум и едно сърце. Два ума, две сърца раздвояват човека, а всяко раздвояване причинява зло. Един ум, едно сърце и една воля водят към доброто. Когато жената разлюби мъжа си, крилата й падат. Когато мъжът разлюби жена си и пожелае друга някоя, той прелюбодействува. Любовта трябва да бъде чиста и безкористна. И Лаван обичаше Якова, но го използува. Жената трябва да се стреми да бъде като Рахил, да роди Йосифа. Ако мъжете и жените раждат синове като Йосифа, те ще бъдат избрани жени и мъже, ще образуват избран народ.

„Божиите ангели слизат и възлизат по нея.“ Те питат българските моми: Готови ли сте да раждате синове като Йосифа? Те питат и българските момци: Готови ли сте да раждате синове като Йосифа? Готови ли сте да живеете добре? Ако сте готови, ние ще дойдем в България. Йосиф дойде в Египет и спаси жителите му от погибел – от гладна смърт. – Кога ще дойдат ангелите в света? – От вас зависи. Те могат да дойдат след един час, но могат да дойдат и след години. Когато дадете място на душата и на духа си да се проявят, ангел Господен ще слезе при вас. Той ще ви познае, и вие ще го познаете. – Грешни сме. – Не мислете за греховете си. Ние не се занимаваме с минали неща; не се занимаваме и с настоящето. Миналото и настоящето са важни като условия на бъдещето. Пред вас се открива велико бъдеще – за него работете. Ако ми донесат една нечиста риза, аз не питам, защо се изцапала, на кого е, но я турям в коритото, заливам я с чиста вода и я пера, докато стане чиста. Ако ризата ви е чиста, пазете я, да не изгуби чистотата си. Стремете се към любовта, която чисти и повдига човешкото сърце.

Кой очисти и повдигна Якова? – Неговата възлюбена – Рахил. Бог му каза: Давам ти Рахил, нея люби и за други жени да не мислиш. Яков, който днес се нарича Израил, живее по нов начин, не както е живял по-рано. Тази е причината, дето той минава между избраниците, между високо културните и учени хора, които носят светлина на света. Те са се пожертвували за човечеството.

Днес всички хора стоят пред стълбата и гледат към върха, отдето Бог ги пита: Като слизате и възлизате по тази стълба, как мислите да живеете? Ще лъжете ли още братята и сестрите си, бащите, майките и ближните си? Ще търсите ли други мъже и жени, или ще любите само онези, които Бог ви дава, като условие на вашето растене. После се обръща към майките и бащите и ги пита: Ще продавате ли още синовете и дъщерите си? – Много се измъчихме, Господи. Бог не жали хората, когато се мъчат. Той се радва, защото знае, че ще родят. Бог казва: „Както се радвам на цъфналите цветя в градините, така се радвам на вашите деца, които играят, скачат и се веселят, които се радват на Божия свят. Велико нещо е да живее човек за любовта, да се радва на света. Тогава животът на всички хора – мъже, жени и деца ще се превърне в песен и молитва. Светът ще се превърне в райска градина. Това ще стане, но едно се иска от човека – да слиза и възлиза по стълбата, на която върхът стига до небето. Който стои при стълбата, той се ползува от благата на живота. Той се намира в положението на онези дървета, които растат покрай реки. Те се ползуват от водата на реките и се развиват добре. Тези, които са далеч от реките, са изложени на загиване. Божествените блага – любов, мъдрост, истина, правда слизат по Божествената стълба. Бъдете будни да ги използувате. Прекарайте в градините си по една вадичка, за да приемете поне една струя от голямото изобилие. Само така ще измените живота си и ще влезете в новото, което иде вече в света.

Новото прилича на месец май. Всичко се е събудило, излязло е от зимния сън, от своя пашкул. И хората излизат вече от гробовете си, за да възкръснат. Казано е в Писанието: „Излезте, вие, мъртвите, да влезем, ние, живите." Какво означава този стих? Това значи: Излезте, вие, мъртвите, които сте живи, за да влезем, ние, живите, които сме мъртви, и да се осолим. Дали сте живи – мъртви, или мъртви – живи, не се страхувайте, и за едните, и за другите е добре. Който излиза от гроба, той е чист вече; който влиза, ще се очисти и отново ще дойде, но вече чист и обновен. Радвайте се на живота и благодарете, че живеете.

В разказа за Яков и Исава изнесох седем характера, от които единствена Рахил заслужава подражание. Бих желал всички жени да бъдат като нея, да внасят красиви и велики идеали във всички мъже, жени и деца. Бих желал и мъжете да бъдат като Рахил. Стремете се към новото учение, което Христос носи чрез жената. То ще изтрие сълзите на страдащите. За коя жена говоря? – За тази, която има характера на Рахил. Тя ще цъфти, ще завързва, и плодовете й ще зреят. Обаче, който има характера на Лия, дълго време още ще се пресажда. Жените трябва да спасят света и ще го спасят. Само майките могат да спасят света. Който мисли, че светът може да се спаси и подобри вън от майката, той се самоизлъгва, той е на крив път. Всички свещеници, проповедници, учители, управници трябва да се обединят около майката. Най-възвишената, най-силната дума в свита е „майка." Думите „Бог”, „Господ” подразбират Божествената майка.

Всички хора говорят за любовта, но не я познават. Ние имаме пред вид любовта на Рахил, която изисква от човека готовност към самопожертвуване. Без тази любов природата остава скрита за човека. Както човек се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своите тайни скривалища за онези, които я любят и които тя люби. Който носи в себе си ключа на любовта, той може да прониква във великите тайни на Битието.

В заключение на всичко, казвам: В сегашния свят работят шест сили – Ревека, Исак, Яков, Исав, Лаван и Лия. Те създават мъчнотиите и страданията на човечеството и го обезсоляват. Нова сила иде в света – Рахил, която носи светлина за човешките умове. Отвсякъде се чува зов: Да излязат жените на фронта! Когато мъжете останат в тила, а жените излязат на фронта, светът ще се поправи. Бог, ангелите, светиите имат голяма вяра в жените. И аз имам голяма вяра в тях. Следователно, светът ще се оправи, когато мъжете станат любими синове и братя на жените.

Беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

Яковъ и Исавъ

И видѣ сънь, и ето стълба поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето: и ето, ангелитѣ Божии възлазѣха и слазѣха по нея. (Битие, гл. 28, ст. 12)

Прѣдметъ на днешната ми бесѣда ще бѫде Яковъ и Исавъ. Вѣрвамъ всички да сте запознати съ тѣзи два характера отъ свещената история. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя, Яковъ е по-малкия и Исавъ – по-голѣмия. Разликата по отношение на годинитѣ имъ е много малка, може би само съ нѣколко часа. Отъ този разказъ или отъ този древенъ примѣръ на Свещената история, азъ ще извадя на сцената седемь характера.

Казва се, че когато двамата братя били заченати, смущавали утробата на майка си и било казано, че ще се родятъ два народа и по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день. Има хора, които като се наядатъ днесъ, казватъ: „Благодариме ти Боже, днесъ се наядохме. Ти утрѣ пакъ ще се погрижишъ за насъ.“ Тази благодарность е само по отношение къмъ храната. За такива хора българитѣ казватъ, че тѣ живѣятъ отъ днесъ за утрѣ.

Яковъ е другъ типъ – по-женственъ, не толкова смѣлъ, съ нѣкои лоши чърти, а именно: хитрость и лукавство. Той прилича на съврѣменнитѣ сарафи, които всѣкога печелятъ, никога не губятъ. Споредъ тогавашнитѣ обичаи, на Исавъ се е падало да приеме благословението на баща си, като първороденъ, но въ ума на Якова, по-малкия братъ, се заражда желание да отнеме благословението на Исава. Такъвъ случай му се отдаде скоро. Исавъ се връщаше единъ день гладенъ отъ полето и поиска отъ Якова да яде. „Ще ти дамъ, му отговори той, но ако ми дадешъ твоето благословение.“ – „Какво ми струва то, когато азъ съмъ гладенъ,“ му казалъ Исавъ и се заклѣлъ да отстѫпи своето първородство.

На сцената изпѫкватъ още два характера: майката и бащата на двамата братя. Бащата обичалъ Исава, а майката – Якова. Може да се каже, че Яковъ напълно приличалъ на майка си, носилъ нейния умъ. Исавъ прѣдставлява човѣка съ своето естествено тѣло, нисше съзнание, а Яковъ прѣдставлява човѣшкото сърдце, стрѣмежа на човѣка къмъ животъ. Майката прѣдставлява човѣшкия умъ, а слѣпиятъ баща прѣдставлява човѣшкия разумъ, който е достигналъ пълното си развитие.

У майката се заражда желание, нейниятъ любимъ синъ да вземе първородството, а бащата обичалъ повече Исава и искалъ, както се слѣдва по обичая, той да приеме благословението. Като ослѣпѣ Исаакъ, бащата, извика единъ день при себе си Исава и му каза: „Вземи орѫжията си, иди на ловъ и ми сготви отъ лова си вкусно ястие, да ямъ и да те благословя прѣди да умра.“ Отиде Исавъ на полето за ловъ и да го донесе на баща си. Майката Ревека, като чу това, каза на Якова: „Баща ти каза на Исава да отиде на полето и да му сготви хубаво ястие, за да го благослови, затова иди ти въ стадото, вземи двѣ ярета, да ги сготвя вкусно и да занесешъ ядене на баща си, за да те благослови вмѣсто Исава.“ Яковъ отговорилъ: „Братъ ми е мѫжъ косматъ, а азъ гладъкъ и баща ми ще ме познае, тъй че вмѣсто благословението му, ще си навлѣка проклятие.“ – „Не бой се, азъ ще те измѣня“, отговорила майката. Облѣче тя Якова съ дрехитѣ на Исава, покри рѫцѣтѣ и шията му съ кожата на яретата, сготви вкусно ястие и го изпрати при бащата, отъ когото и взе благословението му.

Ще ви изтъкна тукъ закона на развитието. Никоя постѫпка, била тя добра или лоша, не може да остане безъ послѣдствие. Всѣка мисъль, всѣко желание, колкото малко и да е, всѣкога остава отпечатъкъ върху душата на човѣка и върху цѣлия човѣшки организъмъ. Съврѣменнитѣ хора, хората на XX векъ не разбиратъ добрѣ този законъ и мислятъ, че трѣбва само да ядемъ и пиемъ. Че майката не е въ съгласие съ мѫжа си, това не е важно за тѣхъ, тѣ очакватъ добри дѣца. Този Божественъ законъ гласи: Между мѫжъ и жена трѣбва да сѫществува една абсолютна хармония, разбиране, но то не се разбира да бѫде напълно еднакво, защото възможно ли е единъ мѫжъ да прилича напълно на една жена и обратно? Може ли единъ мѫжъ да опише въ какво се състои характера на една жена и обратно? Често писатели пишатъ по този въпросъ, но никой не може въ подробности да опише тънкоститѣ, които различаватъ мѫжа отъ жената. Въ чисто физиологическо отношение има чърти, които отличаватъ мѫжа отъ жената. Въ жената прѣобладаватъ по-крѫгли линии, а въ мѫжа – повече счупени линии. Крѫглитѣ линии означаватъ мекость, а счупенитѣ линии – острота. Това показва, че въ мѫжа има много хроматически тонове.

Отъ цитирания разказъ се вижда, че майката дава съвѣтъ на сина си да излъже бащата. За да даде такъвъ съвѣтъ, това показва, че и тя е много пѫти лъгала. Нѣкой казва: „Днесъ излъгахъ.“ Лъжа не сѫществува само отъ днесъ, тя сѫществува отъ най-древни врѣмена. Сега питамъ: дали тази лъжа е наслѣдена отъ животнитѣ или животнитѣ отъ човѣка? Дали човѣкътъ, като се подигалъ по тази Божествена стълба нагорѣ, я придобилъ или като е слизалъ надолу е придобилъ лъжата? Когато Яковъ е излъгалъ брата си, той е билъ на 32 години, пълна, зрѣла възрасть, това е периодътъ когато се сформирува човѣшкия характеръ. Именно въ този периодъ той умишлено открадва благословението на брата си. Какви сѫ били послѣдствията слѣдъ това открадване? Четиридесеть и четири години слѣдъ тази случка Яковъ е трѣбвало да бѣга отъ брата си, за да го не убие, за което баща му го съвѣтва да отиде при чича си Лавана. Напусна Яковъ бащиния си домъ и тръгна за дома на чича си, но като залѣзе слънцето, прѣнощува срѣдъ полето и сънува единъ сънь: видѣ той стълба, поставена на земята, на която върхътъ стигаше до небето и ето ангелитѣ божии възлизаха и слизаха по нея.

Господь е едно сѫщество, което вижда всички мисли и желания, хроникира ги и нѣма да остави нищо въ свѣта невъзнаградено и ненаказано. Знаете ли на колко години е билъ Яковъ, когато е бѣгалъ отъ брата си? – На 76 години. Тогава отива той при чича си Лавана и тукъ намира единъ учитель по-хитъръ отъ него – самия Лаванъ. Въ този домъ изпѫкватъ още три нови характера: Лаванъ и двѣтѣ му дъщери – Лия, по-голямата и Рахиль, по-младата. Лаванъ е отличенъ базиргянинъ, човѣкъ съ много добъръ практически умъ. Лаванъ пита племяника си: „Като ще останешъ при мене да ми работишъ, каква заплата искашъ за това?“ Яковъ, прѣди да дойде въ кѫщата на чича си, срѣщна Рахиль съ стадото, налѣ ѝ вода отъ кладенеца, цѣлуна я и ѝ каза, че сѫ роднини. Влюбва се въ Рахила и когато чичо му го пита, каква заплата иска за работата си, Яковъ казва, че иска да се ожени за Рахила. Ергенинъ на 76 години иска да се ожени за млада мома.

Въ тази повѣсть Рахила играе роль на идеалното, възвишеното. Думата „Рахиль“ е съдържателна сама по себе си. Лаванъ се пазарилъ съ Якова да му слугува той седемь години, но слѣдъ изтичането на седемтѣ години да му даде Рахила, но Лаванъ го излъгалъ и му далъ по-старата си дъщеря Лия. На сутриньта, Яковъ вижда, че не Рахила, а Лия е неговата жена. Запитва чича си: „Защо ме излъга?“ – „У насъ, споредъ законитѣ, се дава по-старата дъщеря, а не младата. Поживей съ Лия седемь години, а слѣдъ това ще ти дамъ Рахила.“ Тукъ дѣйствува закона на връщането. Понеже Яковъ излъга баща си и брата си, сега му се връща по сѫщия начинъ. За тѣзи двѣ лъжи той трѣбваше да слугува 14 години – седемь за гдѣто излъга брата си и седемь за гдѣто излъга баща си.

Вие, които ме слушате, ще кажете: „Ние сме свободни отъ тѣзи грѣшки на Якова.“ Трѣбва да вземете ролята или на Рахила, или на Лия, или на Якова и Исава, или на Лавана, или на Исака и Ревека. Това сѫ седемтѣ характера въ свѣта. Често хората въ този свѣтъ продаватъ своитѣ желания и мисли тъй както Лаванъ продава своитѣ дъщери, за да се обогати. Този свѣтъ е единъ Лаванъ, едно слизане и качване. Въ този свѣть ще слугувате, ще страдате, ще се лъжете и тозъ или тази, които се обичатъ, нѣма да могатъ да се взематъ. Лия прѣдставлява жена, която е взета за паритѣ ѝ, а не по любовь. Но Яковъ е трѣбвало да вземе нея, иначе нѣмало да му се даде Рахила. Това сѫщото нѣщо се повтаря въ съврѣменното общество: нѣкой бѣденъ момъкъ, като Якова, иска да се ожени, но по нѣмане срѣдства не може и тогава той играе ролята на Лавана. Излъгва нѣкоя мома да го поддържа, отива въ странство и ѝ казва, че като се върне, ще се ожени за нея. Като се върне, той я излъгва, оженва се за Лия. На изоставената той казва: „Ти си наистина хубава, но въ този свѣтъ съ хубость се не живѣе, живѣе се съ пари, трѣбва ми богата жена, азъ съмъ човѣкъ съ култура, благороденъ, мекъ.“

И при Лавана Яковъ показа своето изкуство за разбогатяване, защото той билъ хитъръ човѣкъ на 76 години. Като слугува 14 години на Лавана, той остана при него още седемь години, за да придобие богатство – овци, камили, осли и др., и направилъ договоръ съ Лавана всички на прѫчки и на капчици овци, кози и агнета да бѫдатъ негови, а останалитѣ на Лавана. Отдѣли тѣзи отъ стадото и ги взе за себе си. Когато зачевали неговитѣ овци и кози, той ги поилъ въ корита, въ които турилъ прѫчки, на които направилъ бѣли рѣзки, та като дохождало стадото да се пои, да зачева такива на прѫчки и на топки агнета и кози. Така Яковъ разбогатѣлъ много и прѣкаралъ при чича си 21 години, слѣдъ което врѣме се върналъ при брата си.

Нѣкой казва: „Защо да не съмъ и азъ богатъ въ този свѣтъ?“ Трѣбва да научите изкуството на Якова, да имате неговата смѣлость. Наистина, въ характера на Якова има извѣстни лоши чърти, но Богъ го подложи на строго изпитание, на голѣми страдания. Човѣкъ на 76 години да пасе овцетѣ на своя чичо и за всѣко изгубено агне и яре той да бѫде отговоренъ и колко пѫти е билъ заставянъ да плаче.

При този си животъ, той е дошълъ до извѣстно съзерцание и разказва повѣсть, че когато се връщалъ назадъ при брата си, съ женитѣ и синоветѣ си, Господь му се явява въ една особена форма. Яковъ останалъ прѣзъ нощьта при единъ потокъ, а изпратилъ пратеници при баща си и брата си съ подаръци и смирна, защото се страхувалъ да отиде пръвъ при тѣхъ, безъ да ги прѣдизвѣсти. Останалъ Яковъ на това мѣсто цѣла нощь и прѣкаралъ въ разсѫждения върху живота си, прекаралъ, голѣма морална борба, въ която видѣлъ всички лоши послѣдствия и търсилъ начинъ какъ да се освободи. Остана Яковъ самъ и съ него се борѣше единъ човѣкъ до зазоряване. Като видѣ, че не му надви, докосна се до става на бедрото му и го измѣсти. „Остави ме да си ида, защото се зазори“, рече той на Якова. Яковъ му рече: „Нѣма да те оставя да си идешъ, докато не ме благословишъ.“ – „Какъ ти е името?“ – „Яковъ.“ – „Отъ сега нататъкъ нѣма да бѫдешъ Яковъ, а Израиль, защото си билъ въ борба съ Бога и съ человѣци и си надвилъ.“

Този человѣкъ е билъ ангелъ. Името Яковъ значи „запинатель“. Когато се измѣня характера на човѣка, измѣня се и неговото име. Когато искашъ да измѣнишъ характера на единъ вълкъ, трѣбва да измѣнишъ името му. Ако името ви не се измѣня, нѣма и въ характера ви промѣна. Да се измѣни лицето ви, трѣбва да се измѣни и името ви. Формата и името, това сѫ двѣ нѣща равносилни въ онзи свѣтъ. Отъ колко букви се състои името ви, въ какъв редъ и порядъкъ сѫ наредени гласнитѣ и съгласнитѣ букви, означава качеството на характера и силата, която се съдържа въ душата на даденъ индивидъ. Името ви опрѣдѣля силата на характера въ духовния свѣтъ. Напримѣръ името на Яковата майка Ревека, въ български и еврейски езикъ има двѣ противоположни значения, но то е по отношение на тѣзи два народа, въ какво отношение се намиратъ единъ спрѣмо другъ.

Това събитие е било прѣди 1836 години [прѣди Христа]. Тогава тѣзи народи сѫ инволирали, а съврѣменнитѣ хора еволюиратъ. Слѣдователно сега има двѣ култури: култура на интуиция и култура на чистия разумъ, на разсѫдъка. Ако искатъ да примирятъ тѣзи двѣ култури, трѣбва да примирятъ тѣхнитѣ течения. Когато искате да дадете едно правилно обяснение за растенията, трѣбва да изучите тѣхнитѣ листа, корени, стъбла и т.н. Въ всѣки човѣкъ има двѣ движения – Яковъ и Исавъ, които живѣятъ у него. Исавъ е грубата човѣшка воля. Такъвъ човѣкъ, като не цѣни своето благословение, продава го. „Защо ми е то на другия свѣтъ, защо ми трѣбва благословение, казва Исавъ, тукъ, тукъ се изисква животъ.“ Но всѣки днешенъ день съставлява условия за утрѣшния животъ. Нашиятъ сегашенъ животъ е резултатъ на миналия.

Всички, които ме слушате, мислите, че за първи пѫть сте дошли на земята. Азъ бихъ ви попиталъ: Какъ ще обясните това противорѣчие, което сѫществува въ вашия характеръ? Ако сега за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, тъй чисти, както би трѣбвало да сте, тогава отъ гдѣ иде това противорѣчие, това отцѣпване? Значи не сте излѣзли сега отъ Бога. Когато нѣкого затворятъ въ затворъ и послѣ освободятъ, казватъ за него: „Той сега излиза и сега влиза въ живота, въ обществото.“ Но гдѣ бѣше той прѣди да влѣзе въ затвора? – Пакъ въ живота. Четете живота на Жанъ Валжана и ще видите, че той, слѣдъ като прѣстоя затворенъ въ затворъ, стана добъръ човѣкъ. Всѣки иде отъ затворъ, отъ долната сфера на астралния свѣтъ. А всѣка душа, която иде отъ долна сфера, не може да прѣобладава такъвъ замахъ на благородство. Наблюдавайте малкитѣ дѣца, какъ дохождатъ съ обработени, готови добри или лоши характерни чърти. На едно тригодишно дѣте давате една ябълка, но то я скрива, за да може само да я изяде, отъ гдѣ у него тѣзи качества на самолюбие? Ще кажете: „Отъ майката.“ Майката отъ гдѣ го е наслѣдила? Това не е положителна философия.

Всѣко едно лошо желание се явява отъ неразбиране на нѣщата. Исавъ и Яковъ искатъ да постигнатъ нѣкои нѣща, но чрѣзъ различни методи. Има хора, които чрѣзъ страдание постигатъ нѣщо и така се облагородяватъ, а други не се нуждаятъ отъ такива страдания. Когато единъ скулпторъ иска да издѣла едно произведение, той слага върху камъка чука и съ него го изкарва, а природата по другъ начинъ си изкарва своитѣ произведения. И първото е една култура, но низка и второто – дѣлото на природата е друга култура. Когато плодоветѣ се образуватъ и това е култура, но тукъ природата работи. И у насъ има такава култура. На всѣко желание, на всѣки потикъ у васъ, дайте му условия и не се грижете дали ще се осѫществи това желание. Ако сте единъ скулпторъ, трѣбва да знаете условията, за да може да направите прѣдмета и затова трѣбва да се грижите, но ако работи природата, не трѣбва да мислите за това нѣщо. Обикновено единъ пѫть Господь работи у васъ, а другъ пѫть – вие, постоянно става смѣна. Осемь часа работете, а послѣ спете.

Знаемъ за велики и прости хора, които въ такава смѣна сѫ получили най-добри потици за работа. Напримѣръ нѣкои лоши хора сънуватъ лоши сънища, отъ които се поправятъ. Изпращате нѣкого на бойното поле, ако той има нѣкои недостатъци, бойното поле не му дѣйствува тъй изправително, както ако сънува нѣкой лошъ сънь. Човѣкъ, като лѣга да спи, трѣбва да остави всичкитѣ си раници, всички грижи и да се остави на Този Великъ Духъ да работи въ неговото сърдце и Той ще работи. Ако се научите да спите добрѣ, като се освободите отъ всичкитѣ си мисли и желания, ще забѣлѣжите, ако направите този опитъ въ продължение на единъ мѣсецъ, че всичкитѣ разстройства у васъ ще прѣминатъ. Ако си неврастеникъ, ще се поправишъ.

У хората има стрѣмление да се чернятъ единъ другъ. Като видятъ, че нѣкой се издигне, било като министъръ или на другъ нѣкой важенъ постъ, започватъ журналиститѣ да мислятъ какъ да го очернятъ, какъ да го свалятъ. Отъ това и у тѣхъ лошъ сънь. Не е въпросътъ какъ да се сниматъ и качватъ хората, въпросътъ е ако сме скулптори, да работимъ, да вършимъ работата, за която сме опрѣдѣлени: ако спимъ – да спимъ добрѣ. Има единъ Божественъ сънь, въ който душата се успокоява и получава благословение. Има сънь и отъ пиянство, но отъ него нѣма спокойствие. Божественъ бѣше съньтъ на Якова, който като заспа, у него се пробуди мисъльта за Рахила. Този дъртлакъ така се облагороди. Извинете за тази дума, но дъртлакъ казвамъ за човѣкъ, който знае много, който е практиченъ, има много опитность.

Въ Америка има много проповѣдници, които искатъ да имъ се плаща за проповѣдитѣ и се пазаруватъ. Нѣкои питатъ: „Какъ не се поправя свѣтътъ?“ Какъ да се поправи свѣтътъ, когато всичко свято се продава за пари. Но когато Яковъ видѣ Рахила, той се съгласи да работи за нея даромъ. Съ това той разбра какво е да служишъ чрѣзъ закона на любовьта. Ако не служите на Бога, не може да се облагородите. Кѫдѣ ще намѣримъ Бога? – Въ жена като Рахила. Често въ нашия животъ трѣбва да дойде случай, който да изпита нашия характеръ.

Единъ французинъ живѣлъ дълго врѣме въ Африка, гдѣто придобилъ голѣми богатства. Връща се въ Парижъ и понеже не мислилъ да се жени, скроилъ единъ начинъ, съ който да провѣри при кого отъ двамата си братовчеди ще може да живѣе. Съобщава на братовчедитѣ си, че изгубилъ всичкото си богатство и пита единия отъ тѣхъ, може ли да живѣе при него и колко врѣме? Той го приелъ, но като постоялъ една седмица, прѣдлага му да си отиде на друго мѣсто. Отива при втория си братовчедъ. Заживѣва при него мѣсецъ, два и братовчедъ му го задържалъ постоянно, като му казвалъ да се не безпокои за нищо, а да остане завинаги съ тѣхъ. Отъ това той разбралъ, кой е истински и безкористно разположенъ къмъ него и открилъ истината. Казалъ, че богатството му не е загубено и той го дава на втория свой братовчедъ. Когато първиятъ узнава тази работа, започва да му прави визити, да се извинява, но той му отговорилъ: „Късно е вече.“

Така и Господь ще дойде като единъ французинъ, като една млада, бѣдна жена, като бѣденъ момъкъ или като бѣдно дѣте и ако вие сте вѣрни на вашия идеалъ, ще разберете дълбокия смисълъ, тъй както Яковъ разбра що значеше тази стълба, на която се качваха и слизаха ангелитѣ. Тази стълба не е дигната, тя днесъ има по-голѣми разклонения. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и когато дойдете само до първото стѫпало, ще разберете смисъла на земния животъ, смисъла на страданията, които усѣщате. Тѣзи страдания сѫ само една обвивка, въ която се криятъ добритѣ сокове. Всѣко сѣме е обвито въ такава обвивка, за да се не изгубятъ соковетѣ. Страданията на земята сѫ обвивки на щастието на блаженството.

Мнозина отъ васъ не вѣрвате на това, за което имате право, защото трѣбва да го опитате и послѣ да повѣрвате. За да опитате тази велика истина, трѣбва да минете прѣзъ тѣзи голѣми изпитания. Яковъ за своята лъжа е слугувалъ 21 години, а Мойсей за едно убийство е слугувалъ 40 години на еврейския народъ. Всѣкога прѣгрѣшенията въ свѣта се изкупуватъ чрѣзъ страдания. Ако нѣкоя жена е направила нѣщо лошо въ миналото си, то като се ожени, ще попадне на лошъ мѫжъ, ако като слугиня е сгрѣшила, ще попадне на лоша господарка. И ще се запитватъ: „Защо е толкова лошъ мѫжътъ ми къмъ мене?“ „Защо е толкова лоша господарката ми?“ Това е неизбѣжниятъ законъ на кармата, който се връща къмъ тебе. Прослѣдете цѣлата история и ще видите, че този законъ дѣйствува планомѣрно и понеже за въ бѫдеще искате да имате добри синове и дъщери, трѣбва да живѣете въ закона на любовьта. Яковъ имаше 12 сина, но отъ Рахила имаше само единъ – Йосифъ, който бѣ роденъ чрѣзъ закона на любовьта и за когото баща му работи цѣли седемь години. Ако вие може да слугувате за васъ цѣли седемь години, вие ще имате Йосифа. Ако се ожените обикновено, безъ да сте въ закона на любовьта, вие ще имате Иуда, Симеона и други синове, родени отъ Лия, тази, която не е възлюбена.

Слѣдователно нашиятъ умъ и сърдце по сѫщия законъ трѣбва да се прѣродятъ. Азъ вѣрвамъ, че човѣшкото сърдце, човѣшкиятъ умъ по сѫщия начинъ се раждатъ, като дѣцата. Единъ виденъ американски писатель разказва за деня, когато неговиятъ умъ се родилъ, какъвъ тържественъ день билъ. Да съзнаешъ това, то е такава радость, каквато майката изпитва, че се родилъ синъ или дъщеря. Както дѣтето извиква, когато се роди, така и вие извиквате, когато съзнаете пробуждането на вашето сърдце и умъ. То е деньтъ когато вашиятъ умъ е вземалъ кормилото въ своитѣ рѫцѣ.

Всички хора отъ XX векъ сега сме при тази стълба. Това, което Яковъ видѣ на врѣмето си, се отнася до сегашно врѣме. Той видѣ, че въ XX векъ ще започнатъ ангелитѣ да слизатъ и възлизатъ, ще се роди една нова култура, ново брожение, сближение между всички хора. Това страдание, което усѣщаме, е болезнена или раждающа жена. Тѣзи ангели слизатъ единъ по единъ, идатъ да се въплотятъ въ човѣшкия умъ и сърдце. Онзи, Който ги изпраща, наблюдава за послѣдствията. Той е Господь.

Като ви говоря за Господа, нѣкой пѫть ще ви дамъ възможность да чуете какъ говори Господь. Излѣзте рано сутринь, пролѣтно врѣме, когато природата се развива, когато цвѣтята цъфтятъ, вдайте се въ съзерцание и ако имате тънъкъ слухъ, ще доловите една музика, която причинява радость. Излѣзте въ гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашиятъ слухъ е малко по-развитъ, ще чуете Божествената рѣчь. Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“.

Разказваше ми единъ господинъ въ Америка, че единъ пѫть се намиралъ въ много отчаяно положение и рѣшилъ да се самоубие. Въ това врѣме наблизо нѣкѫдѣ единъ неговъ приятель пѣе и долитатъ слѣдните думи до ухото му: „Азъ за тебе само мисля и никога нѣма да те забравя.“ – „Всичко тогава забравихъ и разбрахъ, че има нѣкой да мисли за мене.“ Така и вие може да сте въ такова отчаяние, въ нѣкакво недоумѣние въ живота, но въ единъ редъ само на една свѣтска пѣсень може да съзрѣте много нѣщо.

Въ българскитѣ народни пѣсни, въ които се възпѣва Ивана, Стоянка и други, това има съвсѣмъ друго значение. Това сѫ въздишки на душата, която се стреми да се освободи, да владѣе тѣзи елементи на природата. Когато каже нѣкой, че иска да умре, то значи: „Азъ искамъ да умра като единъ цвѣтъ и да завържа.“ Слѣдователно смъртьта е всѣкога емблема на новъ животъ. Когато умираме, наново се раждаме, а когато се раждаме – наново умираме.

Всички, които ме слушате, ако искате да вървите въ този пѫть, който е пѫть на свободата, освободете се отъ тѣзи голѣми грижи, които имате. Не разбирайте, че не трѣбва да мислите, трѣбва да мислите, но не и да се грижите. Всѣки да си опрѣдѣли каква е неговата програма. Ако имате една майка като Ревека, баща като Якова, ще кажете: „Мамо, не ме учи на такъвъ урокъ – да лъжа.“ Ако имате чичо като Лавана, ще му кажете да не използува любовьта на роднинитѣ. Колко синове и дъщери сѫ нещастни и се самоубиватъ, защото родителитѣ имъ не искатъ тази мома или този момъкъ. Оставете да си избератъ тѣ когото искатъ. Нека страдатъ, нека страдатъ отъ любовь. Покажете ми човѣкъ въ свѣта, който е миналъ безъ страдания. По-добрѣ е да се страда за извѣстна идея, отколкото да нѣмашъ такава. Когато майката страда и ражда, тя е благословена. Но когато майката страда и ражда, а дѣцата ѝ умиратъ, този животъ не го разбирамъ. Ако нашитѣ мисли и желания постоянно умиратъ, защо ни е такъвъ животъ?

Ще кажете: „Това не е истина.“ Питамъ тогава: кое е истина? Вие имате една душа, която иска да люби, да живѣе, да бѫде свободна въ своето развитие, вие имате единъ умъ, който иска да бѫде свободенъ въ своето развитие и ако вие убиете всѣко добро проявление на душата и на ума, какъв е този животъ? Но да не лъжете, проявявайте се свободно. Законътъ е неизбѣженъ, дава се всѣкиму заслужено възмездие. Баща, който ражда неблагонадежденъ синъ, за което е той причината, при другъ животъ, пакъ ще се прѣроди у сѫщия човѣкъ. Тъй че за въ бѫдеще ще се върнешъ пакъ при сѫщитѣ условия. Единъ индивидъ трѣбва да работи за своя народъ, защото ще се върне пакъ въ сѫщия народъ. Съдѣйствувай за доброто на този народъ, така ще бѫдешъ за другъ пѫть по-добрѣ при него. Всички трѣбва да работятъ за общото благо на единъ народъ, защото всички сѫ колективни единици.

Ние трѣбва да разберемъ този въпросъ чисто индивидуално за насъ, не трѣбва да гледаме какво ще бѫде положението на българския народъ. Българскиятъ народъ е нѣщо цѣло, но душитѣ сѫ по-важни за Бога, отколкото цѣлия народъ. За Бога една добра душа му важи повече отколкото единъ нечестивъ народъ. Единъ човѣкъ, който носи добро, миръ и подига хората въ свѣта, струва повече отколкото единъ цѣлъ народъ, който внася скърби, страдания и разрушения за човѣчеството. Питамъ: кѫдѣ е великата Римска империя, когато се роди Христосъ? Какво стана съ нея? – Нищо. Имаше по това врѣме единъ Човѣкъ, 'който умрѣ като разбойникъ, но Неговитѣ идеи и днесъ сѫществуватъ и владѣятъ свѣта. Той струва повече отколкото цѣлата Римска империя. Този великъ човѣкъ бѣше Христосъ.

Често питатъ: „Какво ще стане съ България?“ Каквото стана съ Римската империя. Слѣдователно ние трѣбва да се стремимъ къмъ индивидуално развитие, да бѫдемъ свободни въ своитѣ мисли и желания, да нѣмаме страхъ. Ако имате характера на Якова, ще пострадате. И Ревека, и Лавана, и всички други сѫ поженали своитѣ послѣдствия. Тѣзи Яковци, Лавановци, Исаковци днесъ всички сѫ въ България. Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“ Азъ рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората безплатно да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща. Но тѣзи благородни типове само Рахила ще ги донесе. Това сѫ съврѣменнитѣ жени, на които сега говоря.

Можете ли да играете ролята на Рахила, да пасете вашитѣ овци тъй, както тя? Можете ли да бѫдете всрѣдъ овчари и да живѣете почтено? Може да имате мѫже, не ви казвамъ да нѣмате мѫжъ, но питамъ, колко мѫже и колко жени иматъ съврѣменнитѣ хора? Единъ мѫжъ и една жена да имате. Единъ умъ и едно сърдце да имате. Два ума – това сѫ двѣ змии. Раздвояването на ума, на сърдцето, на волята, ето гдѣ е злото. Когато една жена разлюби мѫжа си, нейнитѣ крилѣ окапватъ. Единъ мѫжъ, когато хвърли око на една жена, той я вече прѣлюбодѣйствува. Нашата любовь трѣбва да бѫде безкористна. И Лаванъ обичаше племяника си, но той го използува. Рахила, съ своята тояга, това е Божествениятъ законъ на подигането. Това значи да раждаме дѣца като Иосифа.

Може ли да раждате младежи като Иосифа, вие ще бѫдете избрани жени и избранъ народъ. Тѣзи ангели, които сега идатъ, питатъ българскитѣ жени: „Готови ли сте да раждате синове като Иосифа, ние ще дойдемъ въ България?“ Питатъ българскитѣ младежи готови ли сѫ да водятъ добъръ животъ. „Ще дойдемъ тогава въ България.“ Иосифъ, като влѣзе въ Египетъ, спаси го отъ погибель, отъ гладна смърть.. Но ще кажете: „Докога ще чакаме тѣзи ангели?“ Тѣ може да дойдатъ въ единъ часъ, единъ день, единъ мѣсецъ, една година, врѣмето зависи отъ васъ. Когато вие развиете вашия духъ, ангелътъ ще слѣзе и вие ще го познаете и той васъ. Отъ това не се плашете, оставете вашитѣ грѣхове, не е важно какви сѫ тѣ, азъ не говоря за вашето минало, не говоря и за настоящето, но говоря за вашето бѫдеще. Когато ми донесатъ една нечиста риза, азъ я турвамъ въ котелъ, варя я и тя се изпира, става чиста. Така е и съ васъ, а може и да сте чисти, но гледайте да запазите тази си чистота. Рахила направи Якова чистъ, тя го издигна. Господь го срѣщна и му каза: „Азъ ти дадохъ една Рахила, люби я, нѣмай други жени, освѣнъ нея“. Азъ мисля, че този Яковъ, който днесъ се нарича Израиль, живѣе другъ животъ вече, по другъ начинъ. Той е между избранитѣ хора, които ги наричатъ висококултурни, високоучени хора. Свѣтлината на свѣта сѫ тѣ, защото сѫ се самопожертвували.

Сега ние стоимъ прѣдъ тази стълба и Господь е най-отгорѣ и ни пита: „Като се връщате назадъ, какъ мислите да живѣете, ще лъжете ли брата си, ще лъжете ли бащитѣ си, ще лъжете ли мѫжетѣ си, женитѣ си, ще лъжете ли ближнитѣ си, ще ги открадвате ли, ще любите ли други жени, ще продавате ли дъщеритѣ и синоветѣ си?“ Ще кажете: „Много се измѫчихме.“ Азъ не съжалявамъ когато се мѫчите, но се радвамъ, когато родите. Както виждамъ цвѣтята въ градинитѣ, така бихъ желалъ да видя вашитѣ дѣца и да имъ се порадвамъ. Тъй ще ви говори Господь. Знаете ли тогава каква радость и пѣние щѣше да има между тѣзи дѣца, каква любовь между синове и дъщери. Навсѣкѫдѣ щѣше да има молитви, ядене и пиене, свѣтътъ щѣше да прилича на една райска градина. Това ще стане сега. Писано е въ книгата: Който не стои при стълбата, той нѣма да се възползува отъ тѣзи блага. Азъ уподобявамъ това на онѣзи дървета, които стоятъ покрай рѣкитѣ, тѣ ще използуватъ всичката влага, всичкитѣ блага, а другитѣ ще изсъхнатъ. По тази Божествена стълба всичко слиза надолу: мѫдрость, любовь, правда.

Сега въ вашитѣ градини прѣкарайте по една малка струя отъ този животъ. Учитель си – прѣкарай една малка струя отъ този животъ, жена си, свещеникъ, пррповѣдникъ, сѫдия, прѣкарай една малка струя отъ този животъ и ще видите какъ ще се измѣни вашиятъ животъ. Това ново учение, прилича на мѣсецъ май, когато се измѫтватъ бубитѣ. Сега вие излизате отъ вашитѣ гробища и ще възкръснете. Казано е на едно мѣсто въ Писанието: „Излѣзте вие мъртви да влѣземъ ние живитѣ.“ Рекохъ, излѣзте вие мъртви, които сте живи, да влѣземъ ние мъртвитѣ, да се осолимъ вѫтрѣ въ земята. Не се бойте, и за еднитѣ, и за другитѣ ще бѫде добрѣ. Които излизатъ сѫ очистени, а които влѣзатъ, ще се очистятъ и пакъ ще се радваме на този процесъ.

Това е сега новата Рахиль. Тя е единствения идеаленъ типъ между седемтѣ. Бихъ желалъ и мѫже и жени, всички да я подражаватъ, красивата Рахиль. Бихъ желалъ всички жени да бѫдатъ като Рахиль, да вдъхватъ тѣзи Божествени идеали и на мѫже, и на дѣца и да носятъ съ себе си пѣсни. Това е учението на Христа, което Той носи чрѣзъ женитѣ и то ще отрие сълзитѣ на страждущитѣ.

Ще кажете: „Вижъ кѫдѣ ни туря Христосъ!“ Да, но ако сте Лия, ще ви прѣсажда, а ако сте Рахиль ще цъфтите. Това е спасението на този свѣть. Женитѣ трѣбва да спасятъ свѣта. Майкитѣ, майкитѣ и само майкитѣ трѣбва да спасяватъ свѣта. Който мисли, че вънъ отъ майката може да има спасение и подобрение на свѣта, той се лъже. Всички свещеници, проповѣдници, царе, всички трѣбва да се съединятъ около майката и така ще се поправи свѣтътъ. Най-възвишеното, най-силното име въ свѣта, това е майката. Като казвамъ думата „Господь“, азъ разбирамъ „майка“, въ Писанието Богъ е Божественото име на майка. Всички за любовь говорятъ, но разбирамъ любовьта на Рахила, любовь която иска самопожертвуване. Слѣдъ това ще дойдатъ новитѣ разбирания на онѣзи тайни, които носи природата.

Човѣкъ, който ни люби, той ще ни покаже, своитѣ хубости въ кѫщата си, ще ни приеме на всѣко врѣме, а ако не ни люби, той нѣма да ни приеме. Само чрѣзъ ключа на любовьта ще може да отворимъ и разберемъ тѣзи велики тайни.

Въ заключение ще кажа, че въ свѣта работятъ шесть сили, а именно Ревека, Яковъ, Исавъ, Исакъ, Лаванъ и Лия, които създаватъ страданията, които обезсоляватъ човѣчеството, а Рахиль носи видѣлината въ свѣта и навсѣкѫдѣ се носи този зовъ: „Женитѣ да излѣзатъ на фронта!“ Мѫжетѣ ще бѫдатъ въ тила, женитѣ на фронта и тогава свѣтътъ ще се оправи.

Азъ имамъ голѣма вѣра въ женитѣ и ангелитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ и Господь и светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ. И мѫжетѣ, като станатъ тѣхни синове, свѣтътъ ще се оправи.

Бесѣда, държана на 8 априлъ 1917 година

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...