НАСЛЕДСТВЕНОСТТА

[Blagost]

НАСЛЕДСТВЕНОСТТА

Ако синът или дъщерята водят по-добър живот от родителите си, техният живот може да се продължи с няколко години. Ако младите не водят по-добър живот от родителите си, има възможност да умрат с няколко години по-рано от годините, до които са доживели родителите им. Обаче законът за наследствеността се изразява не само по отношение продължителността на човешкия живот, дали животът на човека ще бъде по-дълъг или по-къс, но още и по отношение на неговите чувства.

“Служба на уравненията”, стр. 316-317; 65

Всяко ново поколение носи печата на предходното. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че няма нищо скрито-покрито в Природата. Отворете книгата на Стария завет и там ще проверите същия закон. Авраам беше на 90 години, а Сарра на 80, когато им се роди син – Исак. Те трябваше да се приготвят, да се очистят от отрицателните мисли и желания, за да имат какво да оставят в наследство на своето поколение.

“По пътя на Природата”, стр. 217; 63

Да еволюираш, да странстваш, да се прераждаш, това представя една и съща идея. Който не разбира този закон, той обяснява всички неща със закона на наследствеността. Казват, че синът наследява качествата на баща си. Може би преди четири поколения, този баща е бил син на сегашния си син. Това показва, че вън от себе си човек нищо не може да наследи.

“Възкресение”, стр. 166; 65

Вие трябва да знаете, че ако се ражда такъв син, който изяжда всичкото богатство на баща си, причината за това е, че бащата има някакъв дефект. Според закона на наследствеността, от вълка не може да се роди овца, и от овцата не може да се роди вълк. По същия закон от орела не може да се роди паун, и от пауна не може да се роди орел. От змията не може да се роди риба, и от рибата не може да се роди змия. Значи във всички тия форми се крият известни сили, които определят посоката на движението им.

“Правосъдие”, стр. 179-180; 51

Една погрешка може до четвъртия род да се предава, а една добра мисъл – до тисяща родове. Следователно Доброто е по-трайно. Ако в това време не правиш друго престъпление, хиляди години ще се ползваш от Доброто. Ако направиш една погрешка и не я поправиш, от 4 до 9 поколения съдбата ти ще те преследва.

“Освободеният роб”, стр. 236; 120

Едно разумно същество не може да се роди от някое глупаво същество. Например една овца не може да роди едно разумно дете. Законът е такъв. Детето ще мяза на майка си и на баща си. Неговата интелигентност и неговите знания представляват сбор от тия на бащата и майката. Детето е резултат. Синът и дъщерята не могат да стоят по-горе от майката и бащата. Понякога по издръжливост, по вътрешни разбирания, по проява, те могат да стоят по-високо от родителите си, но това е едно външно заблуждение.

“Ще се превърне на радост”, стр. 200; 59

Всички народи, всички общества, всички семейства, всички индивиди, които не могат да се справят със своя вътрешен живот и влизат в постоянно стълкновение с него, са осъдени на постоянно израждане, на постоянно изчезване.

“Който слуша Моите думи”, стр. 183-184; 77

Законът за наследствеността подразбира придаване на известни черти, стремежи и качества от бащата на сина.

“Отец люби Сина”, стр. 132; 87

За да мине кръвта от бащата в детето, изискват се специфични условия... Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си.

“Другата събота”, стр. 34; 77

Докато човек се намира под закона на наследствеността, той често попада под едни и същи навици, добри или лоши. Защо? Защото не е свободен от причината, която го заставя да се прояви по един или друг начин. Махне ли се причината, човек тръгва по своя естествен път, който Природата му е предначертала.

“Права и крива линия”, стр. 106; 82

Ражда ви се един син, който по наследство е пияница. Той не е виновен – дядо му пил, прадядо му пил и сега всички казват, че е пияница. Първо той не е пияница. Дядо му пил първо. Този човек, който има знание, трябва да се върне четири поколения назад. Много мъчно е да се поправи един пияница, който е такъв по закона на наследствеността. Може да се поправи, но мъчно е.

“Сгърбената жена”, стр. 579; 125

Като се радвате на благото на другите, и вие придобивате нещо. Вие живеете в един свят, в който благото и постижението на едного е благо и постижение на всички. Един ден, по закона на наследствеността, и вие ще наследите нещо от благата и постиженията на вашите предшественици.

“Подмлади”, стр. 341; 126

Човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите черти. Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека.

“Здравото учение”, стр. 362; 140

Не дръжте еднообразните мисли в ума си. Например ти държиш в ума си някакъв недъг. Но този недъг не е твой. Той се е родил преди няколко хиляди години. И ти го имаш по закона на наследствеността.

“Силата на човека”, стр. 89; 157

Ако един баща е лъгал много моми или бездетен ще остане, или децата му ще мрат. Ако той обича само една мома и се държи заради нея, държи се чист с нея, в дома смърт няма да има.

“Важни и належащи неща”, стр. 28; 182

За да бъде човек гениален, талантлив, непременно майка му и баща му трябва да са били гениални, талантливи.

“Ти кой си?”, стр. 358; 134

Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупува много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите... По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда.

“Виделината и тъмнината”, стр. 387; 140

От глупави родители – глупави деца, от неразумна майка – вагабонтин син; това е закон.

“Венецът на живота”, стр. 12; 203

Бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не могат да бъдат здрави. Изобщо има изключения, но закон е: Или че бащата не бил здрав, или майката не била здрава, и тогава децата не могат да бъдат здрави.

“Умни, здрави и богати”, стр. 374; 143

Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вървят по бащина линия, са здрави, със здрави зъби. И обратното е вярно: ако бащата не е здрав, и децата, които вървят по негова линия, не са здрави. Същото се отнася и до майката.

“Новото в живота”, стр. 86; 189

Помнете, че човек е възел, в който се кръстосват хиляди мисли, чувства и желания от миналото. По закона на наследствеността тия мисли и желания, рано или късно ще се реализират или от самия човек, или от неговите деца.

“Възелът”, стр. 227; 175

Вие забележете: децата, които имат Любов, са толкова внимателни. Онези деца, които нямат Любов, са разсеяни, никакво внимание няма у тях, няма благородство в тях. Тогава, по закона на наследствеността, майката, когато заченала туй дете, го заченала без Любов, не е могла да внесе в неговия ум, в неговото сърце Божествени елементи на Любовта.

“Най-малката и най-голямата Любов”, стр. 32; 177

Ако майката е вложила повече Любов в своето дете, то върви по нейна линия, т.е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Това дете не е изложено на болестта на бащата. Обаче, ако детето върви по линията на баща си, който е бил студен по отношение на него, това дете е осъдено да си замине.

“Мощните сили в Природата”, стр. 46; 162

Някои хора ще ги гледате грозни, но като го погледнеш в другия свят, е красив. Той е красив в другия свят, а в този свят не е пренесъл красотата. Някои тук са красиви, а в другия свят не са красиви. То е закон на наследствеността и едва сега ние работим върху себе си.

“Разумни отношения”, стр. 96; 187

Всеки жъне това, което е сял; всеки жъне плодовете на своите мисли, чувства и постъпки.

“Новата присадка”, стр. 241; 189

Трънът може да се присажда, да стане добра подложка. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може отгоре да й се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Те едва сега започват да изучават закона на наследствеността както трябва. Този закон не е нищо друго, освен една присадка.

“Плевели”, стр. 145; 134

Съществуват два вида хора: едните са лоши, но присадени с Доброто; другите са добри, присадени с лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човека. Добрият по естество, и с лоша присадка да е, пак си е добър. Лошият, и с добра присадка, пак си е лош. Това се проверява по закона на наследствеността... Изучавайте закона за наследствеността, за да си помагате съзнателно. Човек носи в себе си и Доброто, и лошото, както богатият наследник поема и благата, и дълговете на баща си.

“Да оздравееш”, стр. 45, 46; 191

Сега аз изнасям закона за наследствеността по два начина. При единия случай наследствеността е присадена на дивачка, а при втория – на питомно дърво. Човешкото е дивачката, а Божественото – питомното.

“Добрата покана”, стр. 361; 167