ОБЩЕСТВО, НАРОДИ И ЧОВЕЧЕСТВО

[Blagost]

ОБЩЕСТВО, НАРОДИ И ЧОВЕЧЕСТВО

Хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък, и по този начин оказват възпитателно въздействие върху хората.

“На този камък”, стр. 56; 75

Всички хора не са на еднаква степен на развитие, поради което са дошли на Земята, да се учат. Различаваме пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители. Всички категории хора си служат с факти, закони и теории, но те се различават едни от други. Запример фактите, законите и теориите на обикновените хора не съответстват на тези на талантливите, на гениалните, на светиите и на Учителите. Всяка категория има специфични факти, закони и теории, нагодени според тяхното развитие.

“Който влиза”, стр. 324; 80

Новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така той ще разбере смисъла на стиховете: “В Начало бе Словото и Словото бе у БОГА”. Това са закони и методи, чрез които човек се развива. Така именно той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите.

“Разумното слово”, стр. 119; 87

Както за създаването на живота са употребени усилия и опитите на вековете, така и за изменението му са нужни векове и хилядолетия. Като не разбират този закон, религиозните хора искат изведнъж да станат светии. Това е невъзможно.

“Първо и последно място”, стр. 186; 152

Само праведният трябва да се наказва. Когато се разбере този закон, общественият живот ще мине през голяма реформа.

“Живата енергия”, стр. 187; 11

Материята в горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува такава връзка в материала, който се изучава в учили­щата, толкова повече тя съществува в живота. Този закон има приложение и в Любовта. Не е Любов това да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава.

“Единният живот”, стр. 34; 207

Всички ония хора, ония души, които БОГ е определил, в които е вложил Своята Любов, изпратил Духа Си върху тях, ние сме длъжни, задължени сме да ги обичаме. Ако ние сме от тях, и нас трябва да ни обичат.

“Вам завещавам Царството”, стр. 563; 153

Сега вие ходите при хората, но ще дойде време хората да дойдат при вас и ще ви искат да им говорите. Поповете каквото и да правят, в края на краищата всички вегетарианци, въздържатели, туристи, скаути, всички тия младежи ще дойдат да им говорите.

“Бележки от разговори с Учителя”, стр. 113; 205

Ще си образувате три съвета от по 100 души съветници: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата. И така ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот, и кои – в кръга на физическия труд. Този последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, но започнете. Законът на сегашното развитие изисква да се започне от физическия свят, с материалното, а не с духовното. Това се налага.

“Четирите съвета”, стр. 127; 12

Вие искате да проповядвате на хората. Никога не проповядвайте на хора, които не възприемат. Законът е: Всякога проповядвайте на хора, при които има най-малко съпротивление.

“Личното и безличното”, стр. 452; 136

Трябва да намерите най-подходящата форма, да изнесете на света това, което знаете. Има закон: Като учи човек хората, учи и себе си. Вие трябва да разбирате състоянията на хората и техните нужди.

“Хигиена в три направления”, стр. 139; 200

Велик закон е зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа.

“Пробен камък”, стр. 212; 200

Работите ли за някой човек, той непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако вие се молите за някого, той ще работи за вас.

“Общение с БОГА”, стр. 14; 207

В света съществува един закон, че хората взаимно трябва да си помагат, понеже те са носители отчасти на Божествените сили, понеже човек не може да носи всичко Божествено в себе си.

“И видя там човек”, стр. 216; 97

Виждаш някоя муха се дави, извади я навън. Навсякъде окажете една услуга. Правиш полза на себе си. Минаваш през гората, виждаш цвете стъпкано. Повдигни го, тури му подпорка. Нека седи нагоре. Ти помагаш на себе си, на своите чувства. Или минаваш покрай някой извор замътен, почисти този извор. Законът е: Ти ще се ползваш. Всички извори няма да изчистиш, но този извор, който си видял, изчисти.

“Проводници”, стр. 58; 173

Ако аз не помагам на умовете на хората, не помагам на своя ум. Ако помагам на сърдцата на хората, помагам на своето сърце. Ако помагам на телата на хората, помагам на своята сила.

“Служение”, стр. 232; 180

Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека, и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на БОГА, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая Доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.

“Главните точки”, стр. 259; 148

Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излезе от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране тялото на човека трябва органически да нарасне поне с една десетохилядна част от милиметъра. Човек, когато ходи на събрание, особено молитвено или каквото е нашето, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко.

“Приложение”, стр. 276; 203

Лошото седи в нашите възможности, които ние имаме и не упот-ребяваме за подигането на себе си и за подигането на другите. Защото твоето богатство остава само това, което ти може да употребиш за благото на другите. То остава. Онова, което ти не направиш за благото на другите, то се взема от тебе. Такъв е законът в Природата.

“Добрата круша”, стр. 427; 146

Смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи: Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си помагат.

“Място на добродетелите”, стр. 102; 41

Въз основа на закона на взаимопомощта, уважавайте всеки човек, без оглед на работата, която той извършва. И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека.

“Отношения към Природата”, стр. 57; 82

Като дойдем до Волята Божия, не трябва да се двоумим да помогнем. Законът е: На един човек в даден момент е определено да помогнат сто души. Зависи от първия – ако откаже, и другите ще откажат; ако помогнеш ти – първият – и другите ще помогнат.

“Съвети от Учителя”, стр. 17; 206

Когато човек е малко отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: Постоянно да има поощрение!

“Съвети и наставления за учениците”, стр. 97; 19

Като помагам на другите хора, аз се ползвам. Защото с всяка добра мисъл, с която аз подкрепям другите хора, аз подкрепям и самия себе си.

“Трите връзки”, стр. 228; 135

Всеки човек е носител на известно благо в себе си. За да получите това благо, вие трябва да знаете написаното върху човека. Същият закон има значение и при познаване на БОГА. Човек не може да познае БОГА, докато не дойде до положение да чете и да свири всичко онова, което Той е създал.

“Трудни задачи”, стр. 236; 152

Онзи народ, който не иска да служи на БОГА, ще се обезличи от Земята.

“Седмият ден, седмият час, седмата минута”, стр. 77; 198

Ако вашият живот може да съживи другите хора, вие имате един правилен живот, но ако вашият живот не може да съживи, този живот не е на мястото си. Ако вашето пение или ако вашите мисли може да съживят другите, те са на място. Един закон има. Към туй трябва да се стремите всички; сами трябва да се насърчавате.

“Вътрешната светлина”, стр. 47-48; 149

Сега, гледам, че в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането и все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате, че еди-коя си сестра има някоя отрицателна черта. Като кажете така, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва... Вие говорите по същия начин за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж, един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настава най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на Светлината в нашия ум, в нашето съзнание.

“Приложение”, стр. 279; 203

Във взаимоотношенията и дейностите на хората има два вида, две категории закони. Първата категория закони има механически характер и има две страни: събиране и изваждане. Втората пък има Божествен характер и страните й са умножение и деление.

“Към всички”, стр. 6; 202

Опознаването на онези, които се любят, носи благословение на целия свят. Всички народи трябва да се опознаят, понеже те носят известни блага едни на други. Такъв е законът в Божествения свят. Всеки народ, който вижда в лицето на другите народи свои неприятели, не разбира Божиите закони.

“Нова основа”, стр. 144; 186

“А който влиза през вратата, пастир е на овцете.” Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник за овцете. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си намясто, и за тях той е крадец и разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е предпоставен обратният закон: Който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овцете, в широк смисъл на думата.

“Познава гласа Му”, стр. 80; 88

Изучавайте живота, за да разберете защо някога си готов да помогнеш на едного, а на друг – не си готов. Има случаи, когато и светията, и праведният правят усилие, за да помогнат на някого. Те нямат вътрешно разположение към него, но въпреки това пак му помагат.

“Реалност в Любовта”, стр. 56; 141

Ние казваме, в религията, в миналото, че човек трябва да се моли на БОГА. Но за да се моли човек на БОГА, той трябва да има туй разположение, което БОГ има. Законът в света е такъв, че ти не може да говориш на когото и да е, ако не го обичаш или казано на сегашен език: ти не може да имаш отношение към някой човек, ако нямаш интерес.

“В Името на БОГА!”, стр. 405; 146

Не си разположен днес духом, не приемай гости. Кажи: “Имам да решавам известна задача, която Учителя ми е дал”.

“Учител и Господ”, стр. 195; 3

Дойде някой при мене и ми казва: “Искам да се запозная с вас. – Нямам време сега. – Защо? – Нямам време да ти услужа.” Тъй щото, когато казвам на някой човек, че нямам време да го приема, това значи, че нямам време да му услужа.

“Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето”, стр. 116-117; 140

Докато вие във вашите нещастия не се постараете да помогнете на нещастията на другите хора, вие не можете да избегнете от бедното положение, в което се намирате. Този закон е верен и за семействата, и за обществата, и за народите – навсякъде почти го има.

“Всичко е възможно”, стр. 91; 125

Има един закон. Ще ви обясня. Много пъти един добър човек винаги го подозират в някакви слабости.

“Силата на човека”, стр. 89; 157

Вие искате хората да вярват във вас, а вие да не вярвате. До­толкова, доколкото вие вярвате в тях, и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото вие имате желание да им служите, дотолкова и те ще ви услужат. Такъв е Божият закон.

“Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината”, стр. 148; 176

Ние мислим по много обикновен начин: най-първо имаме за задача всички хора да се отнасят с нас хубаво. Аз турям закон: Аз трябва да се отнасям с всички хора добре.

“Бъдете щедри”, стр. 329; 150

Така, както се обхождаш, така ще се обхождат с тебе.

“Към свобода!”, стр. 136; 163

Казваш: “Защо това ми се случи?” Ако не искаш да ти се случва, и ти не прави това на другите. Онова, което искате вам да ви правят другите, вие правете на другите. Този закон трябва да го турим.

“Да обичаш и да те обичат”, стр. 83; 176

Каквото направиш за другите, ще се върне върху тебе. И каквото другите хора направят за нас, ще се върне върху тях.

“Две задачи”, стр. 306; 163

Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите.

“За Името Ми”, стр. 68-69; 24

Вие питате: “Как трябва да постъпваме?” Вземете онзи закон: Постъпвайте така, както желаете и вие да постъпват с вас.

“Добрият език”, стр. 17; 157

Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Този закон е еднакъв и за Земята, и за Небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича БОГА.

“Четирите полета”, стр. 249; 92

Законът на паралелизма съществува навсякъде в живота. За­пример човек не може да бъде обичан, ако той сам не се обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите. Не могат да вярват в тебе, ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите.

“Паралелизъм в Природата”, стр. 224; 84

Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби.

“Защо плачеш и кого търсиш?”, стр. 249; 140

Докато човек желае Доброто за себе си, той нарушава Божия закон.

“Вътрешно единство”, стр. 148; 205

Хората, които се сближават, трябва да мислят Добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш.

“Запалена свещ”, стр. 14; 143

Ако мислиш добре, Добро ще бъде и на тебе, и на твоите ближни. Такъв е Божественият закон.

“Дървото на живота”, стр. 493; 162

Когато някой ви хвали, едновременно с Доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора.

“Израз на живота”, стр. 146; 72

За да имате добри и правилни отношения с хората, вие трябва да им давате най-хубавото, което имате – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки.

“Зората на живота”, стр. 104; 175

Всеки човек може да избегне от съдбата си с помощта на онова, което хората му кредитират.

“Да идем във Витлеем”, стр. 419; 140

Христос казва да обичаш ближния като себе си. Аз казвам тъй на себе си: Ще обичаш другите хора тъй, както БОГ ги обича. Както БОГ ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш тъй внимателен, защото то е закон.

“Рабство и приятелство”, стр. 477-478; 140

Обичай хората като себе си! Нищо повече. Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш.

“Обичай и познавай!”, стр. 203; 143

За да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате.

“Идете при чистите извори”, стр. 658; 140

Това, което искаш за себе си, искай го за всичките хора. Тогава ти ще бъдеш свободен. Не искай всичките хора да бъдат като тебе. Искай да живеят, както те знаят. Искай да имат знание. Искай да имат свобода, както за себе си. Свободата, както е благо за тебе, така е и за тях. Свободата не може да бъде еднообразна.

“Пред радостите и зад страданията”, стр. 224; 151

Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че БОГ е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че БОГ е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника.

“Коприненият конец”, стр. 281; 132

Ние сме ценни един за друг, понеже виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в мене. Вие сте ценни заради мене дотолкова, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкова, доколкото аз мога да проявя вашия живот, аз съм ценен заради вас; дотолкова, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкова, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон.

“Божествена книга”, стр. 270-271; 168

Аз като срещна един добър човек, не че е добър, но виждам проявлението на БОГА в него. Аз съм правил опити и никак няма изключение. Там, дето съм постъпвал така, всякога законът си работи.

“Новото събиране”, стр. 441; 136

Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш да бъдеш свободен, нищо повече. Щом го желаеш, ти ще влезеш в едно голямо стълкновение. Когато Христос е казал: “Не съдете, за да не бъдете съдени”, то е същият закон.

“Неразрешените задачи”, стр. 611; 122

Човек може да те обича, докато му даваш свобода.

“Мажорни и минорни гами”, стр. 117; 192

Не искай хората да мислят, чувстват и постъпват като тебе. Всеки решава въпросите си по свой начин.

“Даване и вземане”, стр. 220; 105

Когато човек прави някои опити, има опасност, като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова, именно, Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на Природата.

“Отличителните черти на живота”, стр. 70; 20

Има гостилничари, които не влагат добри енергии в яденето. Ядете ли тяхната храна, непременно ще се разстроите. Този закон има приложение навсякъде в живота... Свързваш ли приятелство с хората, прилагай същия закон.

“Постоянното в живота”, стр. 250, 251; 159

Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, няма да стане за нас, а ще стане за другите... Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е вътрешният закон.

“Поводи на мисълта”, стр. 140, 141; 144

Красотата на живота се заключава в отдалечаване и при­ближаване на нещата, но човек трябва да знае кога може да стане това... Предметите трябва да се отдалечават и приближават правилно и навреме. Приближаването подразбира увеличаване на предмета, а отдалечаването – намаляване... Увеличаването и намаляването на разстоянието дава илюзия, че предметите растат или се намаляват. Като знаете този закон, вие можете правилно да регулирате отно-шенията си към хората.

“Удължени и скъсени линии”, стр. 74-75; 82

Човек трябва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си.

“Абсолютна справедливост”, стр. 126; 133

Вие при един човек не трябва да се приближавате. Като дойдете при някой човек, вие се приближавате повече, отколкото трябва. Някои хора дойдат близо, че като говорят, изскача им плюнката. Стойте на половин метър, на един метър разстояние. Вие се приближавате. За да бъде естествено това състояние помежду вас, трябва да има разстояние.

“Великото благо на живота”, стр. 608-609; 151

Ще живеете, ще мислите, ще чувствате, както искате и разбирате. Докато сте в стадо, ще живеете и ще се движите по онзи път, по който ви води главатарят. Останете ли сами, ще разчитате на себе си. Сами ще си търсите пътя, сами ще намерите щастието си. Докато сте в ятото, ще следвате неговите закони. По-силните ще вървят напред и ще ръководят по-слабите. Така едни други ще си помагате.

“Топлината на Любовта”, стр. 367; 132

Който иска да го обичат, и той трябва да обича. Законът е такъв, не може другояче. Който иска хората да имат добро мнение за него, той трябва да бъде разумен във висша степен.

“Условия за разумна работа”, стр. 9; 205

Спрямо себе си човек трябва да бъде верен – нищо повече! Когато някой се отнася спрямо мене така, както не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъде верен спрямо онези принципи, които аз разбирам, а не както той разбира.

“Тогаз се обърнах аз и видях”, стр. 363; 125

Каже ли някой, че може да обича всички хора, той не разбира законите. Колкото е възможно обикновеният човек да носи Земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.

“Сляпороденият”, стр. 257; 133

Не искайте повече от това, което можете да носите. Ти искаш да те обичат хората. Щом искаш Любовта на хората, ти трябва да имаш гръбнак, да понесеш тяхното оплюване. Законът е такъв.

“Най-голямото веселие и най-малката радост”, стр. 102; 54

Вие искате добра обхода от другите, когато вие имате интерес. Дойде ли до вас, не мислите вече за обхода. Тя е закон в Природата. Дали към себе си изискваш внимание или към другите, това е едно и също. Обходата е необходима за самия човек, за неговите близки и за Славата Божия. БОГ изисква от всички Негови чеда добра обхода.

“Обходата”, стр. 92; 117

И външна обхода трябва, и вътрешна обхода трябва. Законът е следният – неизбежно е, помнете: Всеки един човек сам начертава пътя, по който хората да го уважават и как да го уважават и да го почитат. Както се обхождаш с другите хора, така ще се обхождат и с тебе. Не само видимият свят, но и Невидимият свят ще постъпи точно така с тебе, както ти постъпваш.

“Нито близо, нито далече”, стр. 9; 165

Българите, когато искат да постигнат нещо, казват: “Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание”. С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното: Не се занимавай с мазане на колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта. Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо.

“Помни Създателя си!”, стр. 171-172; 125

Аз държа за себе си един закон: Да бъда всякога изправен към себе си. Да имам правилни отношения към всички хора.

“Бъдете като децата”, стр. 595; 125

Химикът търси начин да разложи квадрата, т.е. да намери вътрешните сили на елементите и да ги използва разумно. Не постигне ли това, той ще се натъкне на експлозия, която ще му отнеме живота. Същият закон се отнася и до хората. Когато те са невнимателни помежду си, когато отношенията им в материалния свят са неправилни, Царството Божие не може да дойде на Земята.

“Входни врати”, стр. 65; 103

Силата, величието на човека седи в приложението на Божия закон. Според този закон, човек трябва да постъпи спрямо другите така, както постъпва спрямо себе си.

“Оставете децата”, стр. 281; 107

Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и със скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за да се ползват от известни облаги. По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица, с цел един ден и те да се ползват от облагите на неговата банка.

“Свещеният олтар”, стр. 165; 55

Ако изискваш от някой човек повече, отколкото той може да ти даде, ти вършиш престъпление; ако си индиферентен и изискваш по-малко, отколкото той може да ти даде, пак вършиш престъпление.

“Новата епоха”, стр. 162; 93

На всинца ви трябва едно вътрешно, нееднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране... Ако всичките хора се решат да мислят правилно, да влиза всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи света.

“Вечният порядък. Най-силното у човека”, стр. 12; 122

Всеки човек, бил той добър или лош, има две торби. В едната торба държи лошите си работи, а в другата – добрите. Когато предиз¬викате добрия човек, той изважда налице торбата с лошите си работи. Когато се отнесете добре с лошия човек, той изнася налице торбата с добрите си работи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни към хората. Който разбира великите закони, той знае, че БОГ работи и с Доброто, и със злото.

“Другата събота”, стр. 49; 77

Законът на благоприличието представя външна дреха на самооб-ладанието. Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса.

“Закон за благоприличие”, стр. 132; 84

Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си, и по този начин той ги обезоръжава... Ако имате някой неприятел, който говори лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел. Обаче той непременно трябва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас.

“Оскърбени”, стр. 80; 60

Животът и отношенията ви с ближните са основани на същите закони, на които почива вашият живот и отношенията ви към самия себе си.

“Право разбиране”, стр. 84; 55

Когато съдят някого, ти не го защитавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него, с пожелание да изправи погрешката си.

“Девет съществени причини”, стр. 11; 196

Когато ангел дойде на гости у вас, вие трябва да топите хапките си, както той топи. Закон е това. Ако вие не топите хапките си като ангела или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако аз съм на гости у вас, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, аз ще топя като вас. Това са елементарни правила и закони, които трябва да се приложат в новата етика.

“Нови възгледи и методи”, стр. 299-300; 64

Всичко, каквото човек прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човек може да се подигне. Същият закон виждаме и в растенията. Когато Слънцето изпраща благата си, т.е. своята светлина и топлина към растенията, те я възприемат и благодарение на нея израстват, велики стават.

“По-драгоценен”, стр. 226; 62

Има закон в Природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек сам нито страда, нито се радва.

“Основни мисли”, стр. 113-114; 57

Като отивате при някой човек за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се ръкувате с него и ще кажете: “Радвам се, че случаят ми даде възможност да ви видя”. Той ще ви запита: “Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповядайте и втори път”.

“Форми на съзнанието”, стр. 285; 64

Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е причината, един трябва да люби, а друг – да бъде благ.

“Полюси на съзнанието”, стр. 282; 65

Хората на Любовта трябва да бъдат последни в яденето. След като се наядат всичките, те последни да бъдат...Този закон е толкова очевиден.

“Великият път”, стр. 198; 176

Силният да носи слабия, ученият – невежия, добрият – лошия и т.н.

“Дадено по нещо”, стр. 326; 71

Хората работят и взаимно си помагат във физическия, в сър-дечния и в умствения свят... Върху този закон се създава и крепи обществото.

“Абсолютна реалност”, стр. 201; 73

Когато идем при Любовта, тя ще ни угости тъй, както ние обичаме. Когато дойде Любовта в нас, ние ще я угостим, както тя обича. Тъй седи новият закон. Силните трябва да станат слуги на слабите, за да ги научат на ред и порядък.

“Слаби и силни”, стр. 151; 177

Иска ли да уреди живота си, човек трябва да го урежда с оглед на общото благо, с живота на другите хора. При това положение, като урежда своя живот, той ще съдейства за уреждане и живота на своите ближни. Като учи, човек помага и на ближните си да учат. В пътя на развитието си, човек се натъква на закона на обмяната.

“Спорни въпроси”, стр. 108; 73

Ако гениалните хора имат нужда от поддръжката на подобните си, колко повече това важи за обикновените хора. Въз основа на този закон се образуват семейства, общества, училища, да могат хората взаимно да си помагат по мисли, чувства и действия. Ако учениците в един клас се обичат и живеят в хармония, те се стимулират взаимно. Сам човек по-мъчно учи, отколкото с другари, с които си хармонира. Въз основа на този закон се крепят сдруженията. Силата на сдруженията се заключава в мисълта и чувствата на сдружените.

“Скрити сили”, стр. 98-99; 53

Не е достатъчно само обикновеното запознаване, ами трябва да се молите един за друг и да си услужвате един на друг. Не по закона на насилието, но по закона на Любовта.

“Трите вида съзнания”, стр. 91; 205

Мекотата е нужна на всинца ви, за да можете да правите с нея каквото искате. Да допуснем, че вие сте решили някому да направите едно Добро. Обаче, има един закон, според който, ти ще направиш Добро на този, когото не обичаш и който те мрази. Да направиш Добро на този, когото обичаш, това е най-лесно, но да направиш Добро на този, когото не обичаш, това е мъчно.

“Най-важното”, стр. 34-35; 33

Добрият човек, като види един лош, вижда Доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него... Той не вярва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да разбере, че има нещо Добро в него. После пак ще си остане на особено мнение. Закон е това.

“Изменена посока”, стр. 56; 195

Мразиш някого; не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш.

“Което е БОГ съчетал”, стр. 34; 203

Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създават повече, да го увеличат.

“Две думи”, стр. 243; 50

Ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото за вас. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много Добро за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон.

“Окултна музика”, стр. 21; 22

Да допуснем, че вие имате в кесията си 200 000 лева, с които можете да разполагате, както и когато поискате. Вие може да бъркате в кесията си и да си служите с тия пари даже и когато не са ваши. Другото положение: да допуснем,че вие станете гарант някому. Ако той не плати дълга си, вие трябва да платите един ден вместо него. Каква полза, че имате тия 200 000 лева в кесията си? В този случай те не са ваши. Аз казвам: гаранти не ставайте! Нищо повече. Но трябва да знаете, че това, което оставите в касата на Бялото Братство е една гаранция. Законът, който може да се извлече от този пример, е следният: В моята кесия, с моите пари, мога да разполагам само аз. Не бъркайте в чуждите кесии, не разполагайте с чужди пари!

“Търпение и вяра”, стр. 52-53; 38

За да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят.

“Разумният живот”, стр. 17; 26

Ако ние искаме в бъдеще да се измени животът ни, ние трябва да знаем закона: Да знаем, че постиженията на всички онези, които са преди нас, са наши постижения и нашите постижения – на другите, които идат след нас.

“Към Обетованата земя!”, стр. 54; 163

Никой няма право да се взира в постъпките на другите хора и да ги критикува. Пристъпва ли този закон, той ще носи последствията му.

“Несъвместими отношения”, стр. 41; 36

Не мисли, че хората са лоши, а ти си добър. Обикни лошите хора! Най-първо трябва да обичаме лошите хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навънка, за да дойдат добрите работи. И когато е казал Христос: “Любете враговете”, Той е подразбирал този велик вътрешен закон.

“Положителни и отрицателни сили в Природата”, стр. 15; 22

За всяка епоха са определени възможностите, до които тя може да достигне. Същото се отнася и до човека. За всеки човек е определено какви най-големи постижения може да има.

“Показване”, стр. 193; 83

Питам: в една гимназия, дето се преподава на учениците, и онези ученици, които не издържат изпита, може ли да минат в по-горен клас? Не може. Този закон е същ и за личност, и за народ, и за цялото човечество.

“Възлюблени”, стр. 81; 184

Когато ние работим идейно, Природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се подигнем.

“Ще ми изявиш”, стр. 28; 46

Една от важните задачи, която човечеството трябва да разреши по закона на умножението, е въпросът за яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмерното съзнание, в света на щастието и благото, в света на ангелите. Дойде ли човек до този свят, той ще знае как да постави законите и в своя свят.

“Двама синове”, стр. 45; 50

Аз определям животните като ония изостанали душй, които са деца. Както виждате, за мене едно бръмбъзъче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израснат. Това е, по закона на времето вие сте по-напреднали. Сега както е казано в Библията, човекът е създаден най-после. Но ето аз как разсъждавам: когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците? Войниците се нареждат най-напред, царят иде после. Сега човекът като е дошъл най-после, другите животни са дошли преди него. Законът е обратен. Който иде най-после, той най-много знае, който иде най-напред, той най-малко знае. Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и да е отношение, това е вярно.

“Бъдете щедри”, стр. 309; 149

За в бъдеще в шестата раса ще има следният закон: Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да е свършила поне четири факултета и да знае да меси хляб.

“Откъде ида”, стр. 11; 45

Като изучавате живота на формите, естествено дохождате до тяхното растене. Растенето подразбира увеличаване на формите. Обратният процес на увеличаването е намаляването. Значи формите се намаляват и увеличават. Това са два закона, които имат приложение в целокупния живот: в икономическия, обществения, семейния и индивидуалния.

“Растене и развитие”, стр. 283; 63

Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – Любов към себе си, да минат към втория – Любов към ближния, а оттам към първия – Любов към БОГА. Този е еволюционният път на развитие.

“Даде Ми се всяка власт”, стр. 209; 148

Само добрите и любещите хора имат бъдеще. Само те имат добри условия.

“Вечното благо”, стр. 31; 189

От сегашните хора ще останат само онези, които могат да се справят със сегашните условия, а другите по същия закон, както грамадните растения и мамонтите, ще трябва да напуснат Земята.

“Малцина избрани”, стр. 258; 97

Сега ще поставя въпроса в друг смисъл: да допуснем, че сте мързеливи и очаквате някой ваш приятел да ви даде нещо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и т.н. Питам тогава: тези змии (бел. ред. змиите в пустинята по време на Мойсей) няма ли дойдат около вас? Тогава трябва да станете малко егоист, т.е. от гледище на старата култура, от гледна точка на самосъхранението вие трябва да защитавате себе си. Това е закон, който еднакво засяга и човека, и семейството, и обществото, и народите, и човечеството. И който разбира този закон за себе си, може да го приложи и за другите.

“Ще ви въздигна”, стр. 179; 201

Понеже човечеството расте, този, външният човек расте.

“Вътрешният човек”, стр. 348; 121

В съзнанието на държавника, в съзнанието на свещеника трябва да живее свещеният закон на БОГА: Всички хора трябва да бъдат еднакво почитани пред Господа.

“Ще бъде жив”, стр. 22; 46

Ако ти не почиташ и тебе няма да те почитат.

“Трите закона”, стр. 49; 164

Приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора. Това значи почитание на Божественото начало, както в себе си, така и в своя ближен.

“Изобилният живот”, стр. 384; 5

Всяка държава е един общ, колективен организъм. Всяка държава е сглобена от много кириши, камъни, тухли, дървета и от какви ли не още материали. Много и разнородни материали влизат в нея. Пък освен тях, има и много скоби, които свързват материалите. И всички тия скоби трябва да бъдат здрави. Ако се поставят скоби, без да има дървета, в които да се забиват, какво ще стане с това здание? Ще рухне. Следователно същият закон е и по отношение на човека. Ето защо, ние започваме от човека.

“Той заповядва на Слънцето”, стр. 13; 30

Всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, който люби, има бъдеще.

“Единствената сила”, стр. 180; 189