Божествена и човешка любов

[Ани]

БОЖЕСТВЕНА И ЧОВЕШКА ЛЮБОВ

Изгрев, 30 декември 1955 г.

Любезни брат,

 

Една от красивите традиции, оставена ни от Учителя, са тъй наречените братски вечери. Отделни семейства от Изгрева канят Учителя на вечеря, а заедно с него канят много братя и сестри 25 30 души. Времето минава в много радостна атмосфера. Всички са насядали по местата си, но Учителя още го няма. По едно време съобщават, че той пристига. Един радостен трепет минава през всички братя и сестри. Радваме се, че Учителя е между нас. След вечерята започват разговори. Някои разказват свои много важни мисли. Най-интересната част от братската вечеря са разговорите с Учителя.

 

Тук ще изложа мисли от Учителя, изказани при една такава братска вечеря:

 

В нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но като слиза от свръхсъзнанието ни и дойде до само-съзнанието, добива известен примес. И тогава човек почва да обича доброто и злото. Това става, когато не сме пречистени. След това слиза непречистеното, добива още повече примес, добива животински характер. След това тази любов минава, за да добие своята първоначална чистота. Така минава любовта по това колело.

 

Затова имаме разни степени на любовта: животинска, човешка или физическа, духовна, умствена и Божествена. Любовта е Божествена, когато е свободна от примеси, когато е напълно чиста, такава, каквато слиза от горе. За физическата и за духовната любов съм ви говорил, но за Божествената Любов съм ви говорил малко. Всички долни степени на любовта не са още любовта. Те са още външната страна на любовта. Формите на любовта са различни според степента на любовта. Новата, или Божествената Любов, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на любовта. Старата любов е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде новата любов, ще бъдат нещо друго. Не искайте да внасяте формите на старата любов в новата. Старото го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах. Това ще влезе в новото възпитание.

 

Малката любов минава през малка тръба и има спънки. То е човешката любов. А голямата любов минава през голяма тръба. Тя е Божествената Любов. Човешката любов е в астралния човек. Божествената Любов е в Духа.

 

В човешката любов има радост и страдания, в духовната любов има промени, т. е. усилване и отслабване, а истинската, неизменната любов е Божествената.

 

Този човек, който манифестира много с любовта си, е слаб в любовта. Когато се говори, че Божествената Любов не се манифестира толкова, се разбира, че при нея много нещо остава непроявено. При човешката любов всичко се проявява, а при Божествената това, което не се проявява, е много повече от това, което се проявява. Значи, има дълбочина.

 

Сегашната обикновена любов е кармична. Тя не е чиста и затова не е устойчива. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна.

 

Писанието казва: Роденото от Духа Дух е, а роденото от плътта плът е. Значи има една любов на плътта, която преминава и изчезва тя е човешката любов. А има и друга любов, любовта на Духа, която вечно пребъдва. Тя е Божествената Любов. Човешката любов престава. Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка любов, се носи добре, но после изстива. А Божествената Любов отначало е слаба, а постепенно се. засилва все повече.

 

При Божествената Любов няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на любовта. Човешката любов е като горене на огън от дърва и горене на свещ. Свещта и дървата изгасват. Човешката любов е кратковременна. По това се различава от Божествената. Божествената Любов се сравнява с горенето на Слънцето.

 

От друга страна, човешката любов има съвсем други цели. Човешката любов е грешна. Това е ровене в калта. Всеки, който работи с човешката любов, трябва да изгуби.

 

При Божествената Любов има чистота.

 

Човек трябва да има връзка само с Бога. С хората не трябва да има връзка, а отношения. При човешката любов има изгаряне, а при Божествената Любов има светлина, при която плодовете зреят. Човек трябва да надрасне физическата, плътската любов. Тя е била една фаза, през която е минал човекът, но сега той трябва да се издигне до по-висшите форми на любовта.

 

При човешката любов онзи, който обича, ограничава другия.

 

Божествената любов не прави ограничение на онзи, когото обича. Всичката ви слабост е, че вие се влюбвате. Любовта е естествен процес. А влюбването е преяждане. Това е човешката любов. Щом имаш влюбване, ще дойде пресищането, обезсърчението, недоразумението и пр. При човешката любов има съвсем слабо разбиране за любовта. Човешката любов е това, което се нарича влюбване. Влюбването е временно нещо. То даже не трае повече от 1, 2, 3 години.

 

При Божествената Любов Бог изпраща Духа си. При нея Бог ще ти бъде идеал.

 

Има закон: Когато обичаш някого, то лошото състояние на онзи, когото обичаш, се прехвърля на тебе. Това прехвърляне става при човешката любов. При нея се прехвърлят също така и греховете, пороците и слабостите на онзи. А когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и придобивате неговите качества.

 

Влюбеният с човешка любов прилича на теле, което си е пъхнало главата в гърне и не вижда, докато намери твърдо място, за да счупи гърнето. Човешката любов е любов на страстите. Тя не е никаква любов. Това, което проявяват астралната жена и астралният мъж, не е никаква любов. Това е само една привидност. Любовта е съвсем друго нещо. По-нисшите и по-висшите чувства идат у човека в стълкновение. Скърбите и страданията се дължат на физическата любов. Това е една гъста материя. Като се вплете човек в нея, докато се освободи, ще усеща страдания. Ред същества от астралния свят действуват при тая любов.

 

Всяка любов, която произвежда каквито и да е горчиви чувства, не е Божествена. Човек трябва да различава човешката любов от ангелската и Божествената.

 

При Божествената Любов няма противоречия, няма страдания. Тя се проявява чрез светлина. Погледнеш светлината, и видиш Бога навсякъде.

 

Когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него.

 

При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания, които не са техни.

 

Божествената Любов има три степени:

 

1. Да обичаш човека, значи да му дадеш най-необходимото хляб, дрехи, това е първото стъпало на обичането.

 

2. Да го пратиш на училище, да го възпиташ.

 

3. Третото стъпало е: ще му дадеш дарование, ще го направиш талантлив.

 

С любовта, която му изпращаш, ще го направиш талантлив, даровит и ще се радваш на дарбите му, на успехите му.

 

Човешката любов е любов на личните чувства, а Божествената Любов не стои там, където има личен живот.

 

Някой иска взаимност, но той иска с това да пороби другия.

 

Сегашната човешка любов е поробване. Много млади погрозняха в неправилни чувства и противоречия, в постоянни вътрешни борби. Когато любовта не е Божествена, човек погрознява. Всички търсят щастливия живот. А щастието е в разбирането и в прилагането на Божия закон. Човешката любов състарява, а Божествената Любов подмладява.

 

При човешката любов има удари. Ударите са увличането, което идва. Това увличане зашеметява, заблуждава, въвежда в една област на бездействие, човек не може да работи. Човек не трябва да се увлича в тази област. В Божествената Любов няма спор. Щом има спор между двама, то и двамата не са богати.

 

Човек, който се оплаква от живота, той не обича света, нито хората го обичат.

 

Един брат запита Учителя: „Нали вие казахте в миналата лекция, в сряда, че трябва да намерим и възстановим онези отношения, които сме имали един към друг преди излизането си от Бога. Тези отношения на душите една към друга различни ли са или не?“

 

Учителя каза:

 

Различни са отношенията на всяка душа към всички други души, но пак са, разбира се, Божествени. Всички хора са излезли от Бога при различни условия, а не изведнъж. Отношенията между душите са различни, защото иначе щеше да има еднообразие.

 

Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога. Тези отношения са съществували във вечността. Тези отношения са били отношения на любовта. Да ги възстановим, това е наша задача сега. И правилни са отношенията, които възстановяват онези първични отношения. Има задачи, които сега учим. Обаче те са съществували в природата винаги. Има даже задачи, които ги има в природата, и ние още не ги знаем.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев