Евреи - Характер

[Ани]

Евреи

Характер

Когато дойде Любовта, тя търпи всички глави, тя търпи всички сърца, тя търпи всички тела. Законът търпи само една глава, само едно сърце и само едно тяло. Така се е явила и расовата борба. Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да й слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската - в сърцето, а монголската - в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят - пречиства се сърцето. Питат: къде са евреите? В сърцето. Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът - монголски.

 

Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целият еврейски народ. Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Каза му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена.

 

Христос е казал: „Да повярвате”. В какво? Повярвай в Бога. Бог е нещо повече от Слънцето, Бог е нещо повече от вселената. И старите пророци са мислили даже много по-положително. Казва Писанието: „Бог казва: опитайте Ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще Ме прославите”. Еврейският народ има една заслуга - че във време на големи бедствия те опитваха този закон. И когато се обръщаха към Бога, Той им помагаше и те се връщаха в своите пътища.

 

Ти казваш: „Трябва да обичаме Бога”. Ти знаеш ли какво значи да обичаме Бога? Мойсей, който е бил адепт, който е живял в Египет, казва на евреите: „Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, и с всичката си сила”. Какво значи „с всичката си сила”? Цялото ти естество трябва да бъде запълнено, да няма място за никаква съблазън.

 

Някой човек, у когото времето е развито, има такт, има търпение. И много пъти, когато у някого не е развито търпението, той няма усет за времето. Ние, за да не сме търпеливи, то е защото времето не е развито. Ние бързаме. Човек, който бърза, у него времето не е развито. Ти ще бъдеш като англичаните. У евреите времето е много развито. Те са го развили от големите страдания. Та, когато турят човека под страдания, развива се у него времето.

 

В европейските народи религиозното чувство е развито. В германците е слабо развито. Силно е в славяните. В американците е средно развито религиозното чувство. Силно е развито у евреите и там е в едно противоречие с парите. Слепоочната част, чувството за стяженолюбие е толкова силно развито, че Господ, като знаел тази слабост на евреите, даде им малка земя. Ако беше им дал голяма земя, какво щяха да направят, не зная. Малка земя им дали, да ги научат да работят. Един умен народ са евреите, религиозни са. Един евреин разбира времето тъй, както европеецът не разбира. За време евреите са първи. Евреин в търговия рядко пропада.

 

Евреите бяха един горделив народ, дадоха им много малко територия, за да се смирят и да разберат, че нашироко трябва да бъдат в духовно отношение, а не в материално. И българите приличат на евреите в това отношение - и на тях им отрязаха земи оттук-оттам, за да се възпитат и по същия начин да разберат, че трябва да растат в духовното.

 

Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват там, но не искам да доказвам. Трябва със специална лекция да ви докажа, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа, че реките се сливат така, както е описано в Писанието. В едната река имало злато и сребро. От нея зависят всички мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде в Мала Азия. Когато Мойсей е писал този разказ, той разбирал това, защото е бил посветен във всички тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един крайно религиозен народ и той искаше да събуди у тях подсъзнанието и свръхсъзнанието. Той им говореше за Бога, че е Любов, като по този начин им обясни закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва го пробуди у тях. Ако четете цялата еврейска история ще видите, че те са били крайни материалисти. Те представят цялото човечество.

 

Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието, според моето схващане, или според новите разбирания. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето?” Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена - минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат „настояще”. Следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че можем да бъдем щастливи, можем да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия.

 

Туй, което за евреина е начало, за нас е опашка. А нашето начало е еврейска опашка. И за това самите те имат едно друго схващане. Бялата раса за живота има две противоположни разбирания. Семитите се отличават с една черта, крайно материалистическа черта. „Семит”, с какво се започва? С-то се е изменило, а пък бялата раса е раса на ума.

 

Вземете в български език местоимението „той”. Ако четете тази дума отзад напред, ще получите думата „йот”, която е десетата буква от еврейската азбука. Тя е сила, която твори в света - творческа сила е тази буква. „Йот” означава още и „Бог”. Евреите никога не произнасят името на Бога. Кой е Той? Той е Онзи, Който твори в живота. Кой е Той? И в тебе има един Той, Който твори всички неща. И в тебе има един Той, Който те въвежда в Царството Божие. В тебе има един Той, Който изпълнява волята Божия. Ти познаваш ли Го? Ако ти не познаваш в тебе Онзи, Който изпълнява волята Божия, ти не разбираш смисъла на личното местоимение „той”. Ти не разбираш Този, Който те въвежда в Царството Божие. Но ти не разбираш и второто лично местоимение, „ти”. Ти лесно казваш: „Той е онзи, Драган, Стоян”. Не, ти не разбираш кой е Той. Той е Онзи, Който е създал всичко в света. Ако разгледате буквите от геометрична гледна точка, както и отношението, което съществува между тях, ти ще създадеш цяла философия. „Ти” е онзи, Който въвежда Царството Божие и неговата правда в тебе. Като съзнаеш това, ти ще бъдеш силен човек.

 

Сега Кабалата не е вече такава, каквато беше едно време. Сега светът е прогресивен. Когато се говори за Кабалата, трябва да се знае, че това е отвлечена област и там трябва много голям ум. Кабалата изучава вътрешния свят, а сегашната наука изучава външния свят. В древността Кабалата се е изучавала по инволюционен път, като са слизали съществата надолу, а сега по закона на еволюцията започва обратният път на възлизане и Кабалата трябва да се изучава по нов начин.

 

Вие трябва да изучавате закона - пътят, по който вървят числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Но туй е наше разбиране, туй е разбиране на бялата раса. Ако дойдете в семитите, те започват от обратната посока, отдясно наляво: 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Тези хора имат две различни точки. Ако вие отдясно наляво отивате, вие сте човек, който отгоре слизате. Ако отляво надясно отивате, вие ще бъдете човек, който отдолу нагоре отива. Ако вие живеете като един семит, вие инволюирате, слизате от горе надолу. Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви е бил имотен. Вие седите и не работите. Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема назаем, оттам”, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си.

 

Числото 38 означава големи противоречия. Като съберете цифрите му, получавате 11, което число у евреите е така фатално, както за нас е числото 13. Сборът от единиците в числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се съберат мъж и жена да живеят заедно, те започват да се карат, да спорят, докато дойде числото 3 - детето, т.е. резултат.

 

Числото 11, то е нещастното число в света. По-нещастно число от 11 за евреите нямаше. Числото 13 днес е нещастно за културния европеец: него мъчно можете да го вкарате в някоя стая на хотел с № 13. Защо е нещастно числото 11? Това число е без майка и баща в света, то е число на противоречия в живота. Защо съществуват противоречията в живота? Има определена причина, по която те съществуват.

 

В 7 дни Бог създаде света. И виждаме, Христос не се яви в седмия ден, но в осмия ден. В първия ден не се яви. Първият ден е Божественият ден, осмият ден е човешкият ден. Седмият ден, според еврейското леточисление, седмият ден е на Бога. Според новото леточисление, първият ден е на Бога, а осмият ден е на човека.

 

Ти как ще примириш старото с младото? Ти, за да примириш стария с младия, трябва да подмладиш стария. Ако искаш да примириш младия със стария, трябва да му туриш единица. Защото 8-те, това е закон за подмладяване. Вие никога не може да се подмладите, ако не разбирате 8-те. Това е онази велика майка-алхимичка в света, която подмладява всичките хора.

 

Сега вие постарому ще кажете: „Проповядва ни се да възкръснем”. Как е възкръснал Христос? Питам: от 2 хиляди години как всички проповедници проповядват за възкресението? Кои хора разбраха възкресението? Хората живеят и днес, както в еврейското време, така и сега живеят. Коя е причината? Понеже се спират с числото 7. То е много строго число. Който си позволи да излезе из числото 7, една съчица да вземе, убиват го с камъни. Ако кажеш една лоша дума само, и на въжето веднага. Ако се нагрочиш* на злото - на въжето. Ако вземеш крива стъпка - на въжето или куршум. Навсякъде! Числото 7 никому не прощава. Казвате: „Да служим на Бога!” Евреите, които взеха туй леточисление, няма народ, който да е страдал толкоз, колкото евреите от това число 7. Те не разбираха числото 7. Седемте разбираха, но едното не разбираха.

 

Това е учение, което може да ви направи свободни. Това е учение, което може да подмлади вашия живот. Това е учение, което може да ви измени, да бъдете добри. Това е учение - и като търговец, и като лекар, навсякъде можеш да приложиш това учение. Аз не проповядвам едно учение, всичките хора да бъдат еднакви или всичките хора да живеят, както сега. Но да турят една единица на 7-те и да стане 8. Нищо повече. Или какво означава това? Търговец си - ще внесеш Любов след Любов. Гледай с Любов. Работи с Любов. А зад Любовта върви мирът. Учи с Любов. Навсякъде работи с Любов.

 

Умът е от нов произход, той отскоро е дошъл. Във времето на Мойсей, когато са писали тия неща, хората още не са ходили по своя ум. Какво нещо е умът? Тайната на ума, това знаеха само египтяните, посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е умът. Единствен той знаеше тайната на ума, а всички останали от израилския народ ходеха по своето сърце, по своите чувства. И Мойсей знаеше това за израилския народ, че Бог не му е дал един просветен ум, нито едно разумно сърце да разбира кои неща са постижими и кои са непостижими, затова и толкова страдания имат евреите. И всички страдания на съвременните народи се дължат именно на стремежите на тяхното сърце.

 

Магическата тояжка не е нищо друго, освен силата на Любовта. Тя няма определена форма и големина, но въпреки това с нея се измерват всички неща в света. Който притежава тази тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата пръчица и пред него ще се яви трапеза с всички ястия и плодове.

 

Щом се нахрани, пак ще тропне с пръчицата си, и трапезата се скрива. Ако е в пустинята, където няма капка вода, той пак ще тропне с пръчицата си и пред него се открива извор с чиста, кристална вода. Мойсей разполагаше с магическата тояжка, той направи с нея ред чудеса пред фараона и пред еврейския народ в пустинята. Докато не беше придобил тази тояжка, той минаваше за обикновен човек, щом я придоби, той стана силен, велик. Тогава той се натовари с мисията да освободи израилския народ от египетското робство и да го изведе през пустинята.

 

Единственото спасение е да бъдете проводници на добрия живот, на добрите сили, на добрите мисли в света. Туй е предназначението ви сега. А как трябва да стане това? Вие всички имате заложби. Ако продължите по тоя път, ще дойде съдействието: Слънцето ще изгрее навреме, вятърът ще дойде навреме, всичко ще дойде навреме за онзи, който слуша. И Учителя ще дойде и хиляди години ще помага. Кой ще помага на човечеството? В бъдеще пак Бог ще помага. Който изведе човека, той ще го избави. Не ние ще се избавим, Той ще ви избави. На еврейския народ Мойсей беше изпратен да го изведе. Каза му: „Ще кажеш на фараона, че Аз те пращам. Аз съм, Който праща всичко.“ Започна фараонът да се съпротивлява, казва: „Аз не те познавам“. Най-после беше принуден да пусне Израиля. Та сега, по същия начин, казвам: все ще дойде един Мойсей, който ще изведе човечеството. Тъй казва Господ. Ще вдигне тоягата. Най-после всички хора ще се съгласят. Ще дойде туй, но кога? Не е за вас да знаете годините, които Бог е поставил. Близо е времето, но кога, никой не знае. Когато спите, когато не мислите нищо, когато си представяте, че всичко е наред, тогава ще дойде.

 

Той (Христос) не може да бъде в противоречие с Мойсея. Мнозина не могат да се докоснат даже до малкия пръст на Мойсея. Казва се за него, че той е бил най-кроткият човек на своето време. За Мойсея е казано, че Бог ще въздигне между евреите голям пророк. Гражданските закони, които Мойсей създаде, говорят за това, че той е бил умен човек. И всеки, който не се е подчинявал на тези закони, той трябвало да носи последствията на своето непослушание. Мнозина казват, че Мойсеевият закон имал значение за децата само. Не, моралните закони на Мойсея и досега още не са изгубили своето значение.

 

Всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата. Когато изведе евреите от Египет, Мойсей прекара с тях цели 40 години. Те се хранеха с манна, която падаше от небето. Мойсей ги съветваше да събират манна само един ден, да не се разваля. „Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден” - казваше им той. Обаче те не го слушаха и му казваха: „Ние знаем какво да правим, няма защо ти да ни учиш!” Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена, да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна. Само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дена, да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните, кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли за обидата, ако има да учи, не трябва да мисли за учене. Този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, да не мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взема, всичко това трябва да се забрави. Това означава законът на съботата.

 

Какво правят сегашните хора, като дойде съботата или неделята - определеният ден за почивка? Те правят точно обратното на закона. Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница, да заблудят съботата или неделята. Тогава ще ядат и пият най-много. И след всичко това искат да турят ред и порядък в живота. Това е невъзможно. Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон да го поддържат. Какво се постигна със закона на съботата? Можаха ли хората да задържат живота? Дето е законът, там е смъртта. Когато законът престане да действа, тогава ще дойде вечният живот. Животът не може да се изправи и ръководи от закона. Законът за живота не трябва да излиза от хората. Човек не е в състояние да създава закони. Ако рече да се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на себе си. Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на себе си. Обаче само онзи може да управлява живота, който го е създал.

 

Храната в едно отношение е опасна. Един народ, след като видите каква храна яде, вие ще знаете какво е неговото бъдеще. Ако разгледате една религия с какви форми си служи, ще знаете каква е религията. Ако вземете Стария завет, тогава ще видите какво са правили евреите с жертвоприношенията. За всичките грехове животните е трябвало да плащат. Съгреши някой евреин, ще хване някоя овца, ще я заколи, ще му се простят греховете. Който е по-беден, ще вземе гургулица, гълъбче, ще го заколи. Които са по-богати, ще заколят някой вол. После свещеникът с кръвта ще наръси, казва: „Да се простят греховете на хората”.

 

Не че евреите са лоши, но лошото в човека изобщо се дължи на две неща: на неговото користолюбие и на неговото тщеславие. Да бъде човек тщеславен, не е лошо нещо. Напротив, тщеславието е добра черта, но трябва да се прояви на място.

 

Ще прочета само няколко стиха от Исаия, от 55-а глава, 6-ия стих: „Търсете Господа, доде може да се намери, призовавайте Го, доде е близо”.

 

Когато Исаия е говорил, говорил е на деца, които не са знаели да четат и питият, не са разбирали. Когато е говорил, са били деца. И досега тия деца, наречени евреи, не разбират. Пък другите деца и те не разбират. Стихът казва: „Търсете Господа!” То е съвсем физическо. Търсят се пари, вода се търси, хляб се търси. Господ не може да се търси по този начин.

 

Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брата си Исава, той легна на едно място да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до небето, от която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: „Това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога.” После той се обърна към Бога със следните думи: „Господи, ако ми помогнеш да разбогатея и ме благословиш да се върна при брат си забогатял, от всичкото си богатство ще отделя десятък и за Тебе”. Така разбирал Яков, и така се молил на Господа. Оттогава и досега евреите са все същите. Някои казват: „Евреин е този човек!” Питам: кой човек днес не е евреин? Обаче евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, докато християните не дават нищо. Ако запитат българина как вървят работите му, има ли берекет, той казва: „Не го бива тази година”. Рядко ще срещнете българин да отговори: „Слава Богу, добре върви”. Българинът се страхува да каже, че има добър берекет, защото съзнава, че трябва да даде десятък. Отде се яви у евреите идеята за десятък? Как дойде на ума на Якова да каже на Господа, че ако разбогатее, ще Му даде десятък от своите богатства?

 

Това е дълбока мисъл, която има приложение и в самата природа.

 

Ако имам много богатство и не умея да го използвам, каква е облагата от това богатство? Ако имаш жена, която те обича, а твоето сърце е закоравяло, а децата ти, когато те целуват, не чувстваш нищо, каква облага от това, че имаш жена и деца? Философията на Любовта е да дадеш и да вземеш едновременно, та обмяната да бъде правилна. Казвате: „Той не ме обича” - това е първият принцип. „Той е недоволен” - това е пак първият принцип; съмняваш се - това е първият принцип; „Няма Господ!” - това е пак първият принцип. Когато казват философите, че всичко в света се движи, това е вярно, защото първият принцип е във вечно движение. Животът се проявява във втория принцип, в правилното съграждане на нещата. Вторият принцип действа във вас. Всеки трябва да съедини тези два принципа с Христос. Така само ще бъдете навсякъде полезни: на обществото, на народа, на жените, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди 2 хиляди години, но те приеха първия и отхвърлиха втория принцип и затова ги сполетя голямо нещастие.

 

Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Не се лъжете, това е лъжлива философия, лъжливо учение. Когато дойде Божественият принцип в нас, само тогава можем да любим и да кажем: „Бог е Любов”. Само тогава ще разберем истинския смисъл на материалния свят, понеже Любовта е необходима за развитието на нашия живот.

 

Всички вие страдате от многото вземане. И вие сте се натрупали с желания и с какво ли не. Един мъж не се задоволява с една жена. Бог му казва: „Теб ти трябва само една жена”. А пък той една жена взел, че две, че три, че четири. Еврейският цар Соломон имаше 300 жени и 700 наложници, и даже повече бяха те. Поне разбирам да има за всеки ден по една жена - 365 жени! Слабата страна на мъжа е това - многото жени. Тия жени като влязат в него, объркат го. Този, умният човек, на когото Бог даде толкоз много знания, жените объркаха ума му и съсипаха еврейското царство; и досега евреите не могат да дойдат на себе си от мъдростта на Соломона. Учен човек е бил той. Опитал е той. Той е искал да опита винцето и го опитал, опитал е и парите, богатството, и всичкото, и най-после заключил: „Суета на суетите, всичко е суета!” Свършил със своята философия без никакво заключение. Той казва: „Всичко е празна работа”. То не е така. Празна беше, защо? Понеже в големия труд ти се изтощаваш и тогаз го няма благото. Ако сте умни, благото седи в малкото. Микроскопическото благо ще ти донесе всичкото щастие. А пък онова благо, което е колкото Земята, ще ти донесе най-големите нещастия.

 

Ще приведа един пример за силата на парите. В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: „Ще ви моля, господин председателю, да чуете само две думи от мене!” Подал торбата в ръката му и казал: „Вземи и мълчи!”

 

Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите. Че и онези, които прокарват този закон, трябва да знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора. Ние сме за всички хора. Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха отпосле. Първо се създаде Земята, а после хората. Преди всичко ние сме хора, които имаме четири качества в себе си: първо Любовта действа у нас, второ - разумността работи у нас, трето, ние имаме Истината в себе си и четвърто - ние сме добри. Тези четири качества отличават човека от другите животни.

 

Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за да реши да се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите. Само министър-председателят мълчал. По едно време императорът го запитал: „Вие защо мълчите?” „Ваше величество, всички министри взеха торби, за да говорят, а аз взех торба, за да мълча.” Та сега и вие понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за да я защищавате. Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за да мълчите.

 

------------------------

* да се нагроча - диал. да се навъся, да се намръщя.