Нрави и обичаи

[Ани]

Нрави и обичаи

Сега сме под опекунството на злото. Или законът е: за всяка лоша постъпка, която направиш, ти ще бъдеш наказан. Вие се чудите защо е така. Вземете кой и да е дом. Когато идва детето, идва като княз! Ще има радост, къпане, цяло угощение. И като израстне това дете и стане на 3-4 години, бащата с една дрянова пръчка пише първия закон на детето. Старите българи казват: „Не е позволено на детето да бута захарта в кутията”. И за всяко престъпление, за една бучка захар, законът ще си каже думата. Не е позволено на детето да бута и да отвързва гърнетата с тиквените парчета в петмеза. Не е позволено на детето да влиза в градината и да къса зелени плодове и да ги яде. За онзи, който бута, има наказание. Пчелите веднага го наказват сами. Законът се прилага. Детето бута с пръчка пчелите. Като го нажилят пчелите, без пръчка се връща и майка му казва: „Защо буташ с пръчка пчелите, когато те си работят?”

 

Вие се намирате в един свят, дето навсякъде пише: „Тук няма да буташ, вдясно ще ходиш, вляво - не”.

 

В някои отношения аз съм се насърчавал от българина. Когато се намери някъде, дето няма нито кибрит, нито огън, той веднага вади от джоба си една кожена торбичка, в която има кремък, огниво от стомана и парче прахан. Веднага драсва кремъка в огнивото и се вижда искра. Приближава праханта до искрата и тя се запалва. Така на бърза ръка той си приготвя огън. Ето една хубава черта на българина! Ако някой ме пита каква добра черта зная на българина, ще кажа: българинът знае как да цъка. В това цъкане той ще изкорени своите слабости. Като цъка, искри излизат от кремъка. Някога искрите не попадат точно на праханта, но той повтаря и потретва цъкането, докато най-после праханта се запали. Знание е това. Има някои, които са толкова големи майстори, че още при първото цъкане праханта се запалва. Други трябва да цъкнат няколко пъти.

 

Та, понякога нашият живот върви така, че каквото помислим, става. Понякога, като помислим веднъж, работите веднага стават. Някога за едно и също нещо трябва да помислиш два, три, четири и повече пъти, за да стане. Като помислим няколко пъти, работите стават добра

 

Българинът често страда от стомах. Една от причините е, че става нощем и пие студена вода, не на глътки, а наведнъж, после по време на ядене пак пие вода. Водата трябва да се пие гореща, на глътки и никога по време на ядене или веднага след ядене.

 

Българинът все страда от уроки. Казва: „Не зная, преди няколко години бях здрав човек, но вече урочасах”. Казвам: „Как?” „Бях така се поизпотил, станах, отидох, взех едно кюпче, изпих една вода и оттам насетне не ми върви. В тази вода влезе нещо нечисто, че урочасах.” Аз виждам уроките в това, че той простудил своя стомах, свили се кръвоносните съдове, кръвообращението не става редовно. Започва едно болезнено състояние. Казвам: лятно време той се изпоти, дигне стомната, изпие едно кюпче вода и тази студената вода всеки човек може да урочаса, и най-силните може да урочасат. Някой напил коня със студена вода и погледнеш - конят паднал и умрял.

 

Кръстът, гърдите, вратът, коленете и стъпалата на човека трябва винаги да са запазени, да не са открити, защото това са частите на тялото, от които най-бързо и най-лесно се простудява човек. Човек не може да мисли, нито да върши нещо, ако му е студено. Топлината дава доброто настроение. Движенията да са свободни, да не е стегнат нито един орган или уд. Българинът трябва да се откаже от овчите калпаци, да носи памучни шапки или плетени от вълна, а през лятото ленени или сламени шапки, но плетени, за да прониква въздух през дупките. Ще ходите съвсем боси отвреме-навреме, да дишат свободно краката ви. Ледена вода няма да пиете, на дебела сянка няма да се изтягате. Ходете само по улици, които обичате, ходете на любими планински места, яжте само храна, която обичате, дружете само с хора, които обичате.

 

В турско време българинът е правил големи снопове, понеже е плащал данък на сноповете. Но като дигне снопа, толкоз тежък, мнозина от тях са се изсипвали. Как го наричат това изсипването? Човек и в умствено отношение, и в духовно отношение, и във физическо отношение може да се изсипе.

 

Който иска да се лекува лесно от хрема, нека приложи следното средство: дойде ли зимата, нека си купи поне 100 парчета праз и щом го хване хрема, да яде по 3Ф4 пъти на ден праз. Българинът по естество е практичен, той търси лек в народната медицина и е дошъл до следните резултати: като заболее от хрема, употребява праз.

 

Някой път учителят пита учениците дали разбират. Те махат с главата. Българите имат този обичай - клатят си главата. Клатенето на главата е излязло от неволя. Защо конят си клати главата нагоре? Какво означава? Защото мухи са влезли и той пърха. Казва: „Мухите, стойте настрана!” Някои хора си клатят главата, мухи има наоколо. Не си клатете главата! Това е спестяване на време. Ще кажеш ясно каквото е.

 

В България, когато започна обучението, най-първо учениците, които бяха лениви, биеха във фаланга. Имало две дървета, ще турят краката на ученика във фалангата; като го положат на земята, други двама ученика ще дигнат краката и учителят с тоягата бие. И действително, тия ученици са станали учени. Намериха, че това не е практично, да се сваля ученика, да тури краката във фалангата, да дигнат краката други ученици и учителят да бие. След туй този метод се замени с по-практичен метод: един от учениците ще вземе виновния ученик за ръцете и краката и ще го тури на гърба си, учителят ще го бие по задницата. Намериха, че и този метод не е практичен: учителят доста енергия харчи, усеща ръката си отмаляла от биенето. Третото положение: започнаха учениците да ги турят на колене долу на земята, някой път туряха мамулени зърна под коленете. Но намериха, че и този метод не е толкова практичен. Четвъртият метод: една дрянова пръчка, доста дълга, взема учителят и който не знае, бие по ръцете. Учителят казва: „Дай си ръката!“ Ученикът даде си ръката. Учителят го удари по едната и по другата ръка. Най-последният метод е плесницата. Дойде учителят, удари плесница отляво, отдясно, свърши се въпросът. Сега сме дошли до плесниците.

 

Всичките тия методи са, за да се заставят децата да учат. То е един неразбран въпрос. Всички вие сте бити. Негодували сте от биенето. Вие, които сте негодували от биенето, употребявате боя. Аз се чудя: ние, които негодуваме против биенето, защо го употребяваме? Трябва да го отхвърлим, то не е потребно. Причините за биенето в света са, че ние сме на физическия свят. Боят произтича от единствената причина, че ние сме на физическото поле: той е едно проявление на физическия свят, понеже на физическото поле господарува Марс, активността. Винаги методът на Марс за възпитанието е дървото. Първото нещо, трябва да се покаже, че ти трябва да се подчиняваш. Щом не се подчинявате, дърво ще имате. То е законът на Марс. На физическото поле, който дойде на Земята, трябва да го бият. За да няма бой, човек трябва да бъде много умен, за да се справи с Марс. При най- малката постъпка, той е силен, с бой се разправя. Ако знаеш как да постъпваш с Марс, ще се освободиш с малко биене.

 

Понеже бащата и майката служат на Марс, те казват: „За децата дърво има“. Вие се подчинявате на този закон. Казвате: „Какво трябва да направим?“ Ще влезете в света на чувствата, на усетите. В духовния свят с думи стават работите. Няма да има никакъв бой. Като влезеш в Божествения свят, само с мисъл става. Щом помислиш, че не постъпваш добре, веднага ще изправиш поведението. В духовния свят, като почувстваш твоето страдание, то ще изчезне.

 

Често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че го управлява една малка мисъл. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ“. Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. Ами кога ще се оправи светът? Когато тези деца израснат.

 

Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се изморява и казва: „Кога ще дойде ден и аз да си почина?“ Когато децата израснат. Обаче и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, за които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз?“ Когато внучетата израснат. „Кога ще се оправи светът?“ Когато внучетата пораснат. Този дядо не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. „Кога ще се оправи светът?“ Когато правнучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те един на друг ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи.